Re: Life Sucks

LiДо4o_O Съб 28 Фев 2009, 17:37

Боже, и наричате това проблеми?! Това вашето са си пълни тийнейджърски глупости `О, Боже, ще се депресирам, защото вчера след училище момчето, което харесвам ме видя как се тъпча с дюнер, а и съм наддала 50 грама!! Скъпо дневниче, мисля да си отрежа вените, защото не дадоха любимият ми епизод от `Дързост и красота``... Абсолютни глупости.. Това не са никакви проблеми.. Не казвам, че всеки тийнейджър е такъв, или, че няма хора на нашата възраст с проблеми, о, има, и то много, но те не се оплакват като вас.. Станете голями, работете на две места за да можете да си плащате обучението, станете родители с по три деца, вземете заем, който не можете да изплащате и т.н. и тогава ми говорете за проблеми и че `Life sucks`..

**Ricchan ^^** Съб 28 Фев 2009, 17:56

Хората на тези години имат проблеми, достатъчни за да намразиш живота. Просто тези, които изброихте не са от тях.

Ами Ради, да ти кажа, щастливите ми моменти отдавна са рядкост, по-скоро са "моментите, в които не се случва нещо лошо, а просто ежедневните мъки, които всеки има". Последния път като бях истински щастлива бе като се видях с няколко съфорумеца във Варна. Животът може да съква тотално не само като си пораснал, когато имаш проблеми с парите и прочее... Изпитваш ги и като си по-малък - нима проблемите н а родителите ти, на семейството ти не са твои? Нима трябва с лека ръка да кажа "Ми майната му на брат ми, който е сам в Търново, не олучава пари от баща ми, защото се мъчи мен да гледа и кво от това че брат ми бе съкратен от работа заради кризата и няма какво да яде"
Така ли трябва да разсъждавам? Само защото не са пряко мои проблеми, не значи, че не ме засягат. Вече отделно имам и свои грижи на главата си, имала съм и ще имам сигурно и занапред... Прави сте само за това, че проблеитте, които момичетата уизредиха не са болка за умиране.

Sea_girl Съб 28 Фев 2009, 18:03

Току-що наште излязоха разсърдени,само защото аз исках да остана да гледам Death note(с косплейъри де),защото няма да го дават никога пак.
Заради мен по история контролната хванаха момчето,на което бях дала пищова си,а той не ме издаде.Чуствам се ужасно.Заради това,че целия ми клас оплюва книги,манги,филми,анимета които аз харесвам.Но аз не съм тръгнала да оллювам H2O,нали?Аз правя всичко възможно,за да се присъединя към голямата група на момичетата,но...Явно не това е съдбата ми.Тя е да дружа с 5 момичета на кръст и да бъда част от групата на момчетата..Идва ми да си изкрещя мнението в лицата им..Пука му на някой..

**Ricchan ^^** Съб 28 Фев 2009, 18:16

По-добре малко приятели, отколкото цяла камара лъжливи, да ти кажа. Той теб не те е издал, защото ти е истински приятел и най-добре ще се почувстваш ако му се извиниш. А мен сулю и пулю ме издава като преписвам Но това е натурата на хората, такива са и е добре да откриеш такива, които не са такива. Баси изречението.
Ако такива са ти проблемите, то ти си щастливка, някои хора нямат този късмет :)

CriminaL Baby. Съб 28 Фев 2009, 18:28

Oт 2 месеца баща ми си стои вкъщи и се самолекува с ракия. Затънали сме в дългове и няма как да ги платим с 400 левовата заплата на майка ми. Парите от Германия няма да ги получим, нито пък последната заплата на баща ми. С майка ми кроим планове за изнасяне от апартамента, защото и двете и искаме да стана домашна прислужница на пияницата, с извинение, в другата стая. Срязах си ръката на косъм от кръвоносен съд. Успеха ми в даскало тотално падна. Няк'во к*рве проваля приятелките ми 1 по една. Точно това к*рве направи от драскотината на ръката ми самоубийство и сега от мазохист ме изкарват емо. Заради пиянството на баща ми имах проблем с дишането, който е на психологическа основа. През последната седмица се чувствам като пребита заради скапаната болест, която от почти месец имам и която не мога да излекувам. Преди 1 ден разбрахме, че на баща ми наистина му има нещо и до няколко седмици няма да може да работи, той не, че иска де. So cool, nee?

**Little.Vampire** Съб 28 Фев 2009, 20:14

Признавам, че не би трябвало да се оплаквам за незначители проблеми, но всъщност са такива, защото аз такива ги описах...
Всъщност знам какво е "пияни родители", "финансова криза", "без приятели", "разпокъсано семейство", "роднина в чужбина"...

Изпитвала съм ги на собствения си гръб...
Рязведени родители....
Баща ми изцяло ни е зарязал...
Сестра ми учи в чужбина на пълна стипендия и учи като луда, за да я поддържа, иначе и я спират...
Без приятели... Но съм благодарна, че имам 3, но ИСТИНСКИ...

Знам, че не би трябвало да се оправдавам или да опявам за проблемите си...
Би трябвало да се приемам за щастливка...
Колко по - големи проблеми има от моите: починали роднини, никакви средства и всякакви други...

Наистина всеки изживява собствените си проблеми по - различно от тези на другите и всеки казва, че на него му е най - зле (не изключвам мен от това число). Просто някои са по - чувствителни, други по - корави...
Има и като мен - СВРЪХчувствителни...

Не знам защо, само знам...
Всичко, което ми се е случвало, си е оставило отпечетък... и то траен...
Как да се изразя... остава нещо като... Бижу (от Наруто)...
Иска ми се никога да не ми се е случвало всичко, което сега не мога да върна..... но се е случило...

Наистина се надявам при всички вас нещата да се оправят...

**Ricchan ^^** Съб 28 Фев 2009, 21:16

Наистина всеки изживява собствените си проблеми по - различно от тези на другите и всеки казва, че на него му е най - зле (не изключвам мен от това число). Просто някои са по - чувствителни, други по - корави...
Има и като мен - СВРЪХчувствителни...

Всъщност всеки, който разсъждава така просто не се оглежда около себе си. То и аз така бях допреди година, мислех че всичко лошо върху мен се струпва, понеже детството ми бе разрушено защото майка ми ме влачеше от град на град за да бяга от баща ми и това повлия на начина ми да говоря с хората. Като че ли имам онзи същия страх, че ако се сближа прекалено много с някой, майка пак ще ме отведе някъде и за пореден път ще ме отдели от трудно спечелените приятели. Обаче влизам си аз в този форум, запознавам се с проблемите на другите, виждам че има хора, които дори и първите си 9 години не са живяли в хармония, за разлика от мен, виждам че преживяват същото...

Сигурно звуча като някво оплакваквало, което дори не дава достатъчно доводи за причината да се прави, че разбира толкова много, но истината е, че не желая да споделям за живота си, смятам че така като си знам само аз какво съм преживяла изцяло и не го споделя, ще остане в миналото и няма да ме преследва и занапред. Защото в момента от година насам съм в едно постоянно положение, нито нагоре, нито надолу, няма ги стресовете от по-"младите" ми години, които мен засягаха разбира се... Чакам търпеливо да се свърши с училище, да се преместя в друг град, да уча и да намеря по-приятна обстановка сред хората, с които се запознах чрез нета - защото няма човек, който да се е запознал наживо с мен и да ме взима насериозно, все едно да си говориш с папагал, казващ само да и не и да му вадиш думите с ченгел от устата. Това съм аз и го доказах и на хората, които бяха във Варна с мен XD Но фактът, че ме знаят каква съм по принцип ме кара да се освободя и е много по-лесно общуването и етк...

Пък ако навляза в още по-голямо "л*йно" като се махна от моя град - ами шанс... Така било писано Понеже съм твърдо против идеята, че животът е такъв, какъвто го направиш. Защото не ти си пожелаваш да ти умре роднина или приятел примерно, не ти си пожелаваш да има финансова криза и да няма работа за теб, не ти си пожелаваш родителите ти да не се разбират, не ти решаваш към какво да е пристастен баща ти. Така че този израз много го мразя.

**Little.Vampire** Съб 28 Фев 2009, 22:03

Напълно съм съгласана с теб!
Точно това казвам - и аз свикнах с трудностите и все по - често се замислям (така де , вътрешната Анита го казва):
"Абе я се стегни! Знаеш ли колко по - сериозни проблеми има от твоите! Ти си Щастливка в сравнение с някои хора! Гледай напред! Радвай се, че има хора, които те обичат!... И се сещай за тези, които не са обичани..."
Всъщност това е начинът ми на мислене...
Не мога да мразя или да отмъщавам...
Просто не мога...
Обичам и тези, които ме мразят...
Никога не го изкарвам на другите... Винаги и само на себе си... Не като емо (с рязането), а психически...
1-2 пъти най - много ми се е случвало да си го изкарам на някой...
и то не защото съм такава... просто много пъти не съм достатъчно силна да приема случващото се ...
Но никога не съм правила мръсно на някой или да съм отмъщавала за нещо...
Няма и да го направя... защото не мога...
Просто съм такава...

**Ricchan ^^** Съб 28 Фев 2009, 22:43

Можеш само да се радваш, че си го осъзнала още на тези години ;) Аз си загубих няколко години от живота в проклинане на някакви хора и в жалване. Що? Какво ще спечелиш като го мразиш, като го ненавиждаш, като му правиш мръсно? Само падаш на неговото ниво...
Като видя хората, допринесли ми някакво нещастие само ги съжалявам и се усмихвам саркастично. Човек трябва да се научи да преценя ситуацията и просто да не се доверява на първия срещнат, защото под "милата" си усмивка, може да крие дяволско изчадие или по-скоро - лошо възпитание... А който се опита да се присламчи към тези хора и да се държи като тях, само и само за да не е сред наранените - тези най-много ги съжалявам, първо защото отричат себе си и природата си и второ, защото стават като тях и дори и да са щастливи, това е фалшиво щастие. Примерно: седим си ние на оградата с така наречените ми приятелки, с които съм само за да пълня времето и те много добре го знаят впрочем и коментират косата или дънките на еди-кой си... Напоследък изгониха и едно момиче от групата и сега коментират тя как ги коментирала и прочее. А аз си седя отстрани и попивам, защото това е ценна информация за живота около мен. Същевременно обаче не се включвам в приказките, не ми пука за дънките на момиче Х нито за това, което направила еди-коя си... Те и затова все питат: Що страниш от нас? Ми кво да правя, да почна да обсъждам дрешки ли

То това не е пример де... Просто показвам, че може да си сред такива хора и без да ставаш като тях

Хубаво мислиш, но се замисли че понякога е добре да си така като мене шпионин в чужда група, без да вредиш на никого, без да отваряш много уста и просто да попиваш знания за хората около теб, за да знаеш как да постигнеш своето когато се озовеш сред такива хора. Звучи двулично, но в този живот честните хора нямат шанс

Днес съм учудващо дискусионно настроена ;о

Никога не го изкарвам на другите... Винаги и само на себе си... Не като емо (с рязането), а психически...

Според мен това е най-добрия начин, защото те прави по-силен. "Сподели за да ти олекне.." Ми аз хубаво ще споделя, вярно, олеква, но къде е тогава печалбата от всичко това? Не е ли най-добре да го запазиш за себе си, за да придобиеш повече житейски опит? Може би просто аз разсъждавам така :> Не обвинявам тези, които споделят. Понякога идва в повече и не можеш да го сдържиш, защото си по-мека натура или си просто... по-малък /не го смятайте за дискриминация/ и не можеш да го понесеш сам :)

CriminaL Baby. Съб 28 Фев 2009, 23:08

Напълно съгласна съм със Стани за всичко. Аз лично не споделям особено с останалите, няма особен смисъл. Не се интересувам много много от чувствата на повечето персони. Влача се с останалите само за да имам информация, не щот' особено са ми притрябвали лиготии и превземки. Говоря както на мен ми е угодно, за всички ситуаций имам страна и поведение. Наистина съм много двулична, но по друг начин не мога да се оправя. Напоследък не съм в моя си измислен свят и определено ми помага.

**Little.Vampire** Съб 28 Фев 2009, 23:09

Боже, мислим еднакво... icon_lol

С това за сливането в обществото съм съгласна...
Аз съм... различна... затова хората ме и отбягват...
Но понеже го търпя от малка... много малка... свикнах и започнах да се приспособявам...
За жалост наистина честните хора нямат място ............
Аз от вдъхновение написах цял фик icon_lol

( ~Naruto~ )......

Façade Съб 28 Фев 2009, 23:10

Няма да се оплаквам.Не че си нямам и моите проблеми,но те не са нищо,честно казано.
Да не мислите,че и на мен не ми е гадно и т.н.,но всичко си го държа за мен.След последния път когато се 'изповядах' на някой не искам да го правя повече.
Искам да кажа,че...
Как да го обесня....
Сегашните проблеми,които имаме не са нищо.Не че нямат значение.Те,сигурно,ще оставят траен отпечатък в детските ни спомени,но след като това го смятате за проблем я си представете след 10-20 годинки какво трябва да е.Апокалипсис?
Замислете се малко - ако се самосъжелявате ще се промени ли нещо или ще стане още по-зле?
Изпадала съм в такива ситуации и последния път получих 2ка по история
И съм съгласна със Стани.Да не мислите,че на мен ми е много приятно да лсушам,че Антония харесвала Вильо и се чуди кака да го накара да скъса с Нана или пък,че Люба не можела да избере м/у Стоян и Захарий?Или пък 'Олеее,ти чу ли новата песен на Ивана'?Грам не ми е за тях,но ги предпочитам пред плямпане за C.S.
Вярно,всеки си има ситуации,в които мисли,че никой не го ема за нищо,на никой не му е притрябвал,за нищо не става и прочие,но ако просто го кажем това ще значи,че сме се предали пред живота.Такива хора наистина не заслужават да живеят,ако поитате мен.Какво ще се предадеш още на първата спънка ли?А и като се има предвид на колко години сме сега...КОлко хляб има да изядем още,както казва мама.
Така че - теглете му една майна на живота и си го живейте,защото няма да имате друг шанс. (поне,доколкото знам,тук няма безсмъртни или шотландски бойци)
И,да,в написаното до тук няма нищо умно или смислено

**Little.Vampire** Съб 28 Фев 2009, 23:20

imm0rtaL написа:И,да,в написаното до тук няма нищо умно или смислено

Не съм съгласна....
Има:

imm0rtal написа: Така че - теглете му една майна на живота и си го живейте,защото няма да имате друг шанс.

С теб съм!!!

**Ricchan ^^** Нед 01 Мар 2009, 01:33

поне,доколкото знам,тук няма безсмъртни или шотландски бойци

Това ще го запомня

И все пак я има и уговорката, че и двуличността си има граници :> Най е кеф оня казва, че еди коя си е превзета и се има за кой си аз, всички кимат и казват "да", ти си седиш кат пич и мълчанието е знак насъгласие, нали? Пък през ума ти минава друго Но дотам. Почнеш ли и ти да обсъждаш другите, преди да се усети ще бъде късно и ще си от тях. А най си е хубаво да си намериш хора, с които да сте от една черга, да не говорите за такива простотии, и да знаетече може да си имате доверие, а не да се клюкарите по форумите както правя аз Аз съм отвратително човешко същество >:D Завиждам на тези, които си имат този някой :> Тайно обмислям хладнокръвното ви убийство :icon_twisted: бтв не казвам, че искам да съм такава, аз и не бях, но животът те принуждава да правиш неща, които не искаш ако искаш поне малко да го улесниш ><

offtopic: Clannad FTW :icon_headbang: love

Plug in,Baby~ Нед 01 Мар 2009, 16:29

Anita san написа:
imm0rtaL написа:И,да,в написаното до тук няма нищо умно или смислено

Не съм съгласна....
Има:

imm0rtal написа: Така че - теглете му една майна на живота и си го живейте,защото няма да имате друг шанс.

С теб съм!!!

+1..Вече ми писна да се съглсявам с всичко и всички...И наистина преди 2 листа казах проблеми,които са много нищожни сравнение с на някои хора проблемите,но просто ми се щеше да си излея душата...Но както казвах..Според мен всички дотук са на едно мнение..Добре де хора толкова сме много тези,които мислят за нещо повече от най новия албум на Ивана и Новия епизод на "отчаяни съпруги" и въпреки това...Винаги съм се чудила при толкова свестни хора защо светът е такова тъпо място??..

**Ricchan ^^** Нед 01 Мар 2009, 17:51

Защото сме малцинство и то голямо ;)

Между другото, лоша дума да не съм чула за Отчаяни съпруги, обожавам го тва!

Façade Нед 01 Мар 2009, 23:11

Животът,че е тъп - тъп си е,но не можеш да кажеш,че светът е тъп...
Seriously,сестра ми
Това,че светът на планетата Земя,който ние познаваме,е толкова тъп и еднообразен не значи,че някъде там,в Вселената,няма планета подобна на нашата с хора,подобни на нас,обаче те,да кажем,са много по-развити от нас и живеят ден за ден ;]Пък и докъто станем пълнолетни има доста време(поне за някои от нас) - не знаеш какво ще отрият `учените` ни професори по астрономия,химия и бла-бла ...
Дори може да се създаде Философския камък..или хомункулус,например.Никой не знае какво може да му се случи в следващата минута.Може днес да си живееш мирен и спокоен животец,а на другия ден се събуждаш от земетресение,причинено от някоя пусната бомба наблизо.
Така че - не бързайте да казвате,че светът е тъп

Предния път,може би,имаше смисъл поне нещо казано,но тоя път не се надявайте - просто ми се обсъжда живота...А и не обръщайте особено голямо внимание на частта за Философсия камък и за хомункулуса - прекалено много уики и ФМА

Plug in,Baby~ Вто 03 Мар 2009, 20:13

Nao-senpai ^^ написа:Защото сме малцинство и то голямо ;)

Между другото, лоша дума да не съм чула за Отчаяни съпруги, обожавам го тва!

Не,то и аз го гледам попринцип,ама просто беше първата сапунка,която ми дойде в главата..

imm0rtaL написа:Животът,че е тъп - тъп си е,но не можеш да кажеш,че светът е тъп...
Seriously,сестра ми
Това,че светът на планетата Земя,който ние познаваме,е толкова тъп и еднообразен не значи,че някъде там,в Вселената,няма планета подобна на нашата с хора,подобни на нас,обаче те,да кажем,са много по-развити от нас и живеят ден за ден ;]Пък и докъто станем пълнолетни има доста време(поне за някои от нас) - не знаеш какво ще отрият `учените` ни професори по астрономия,химия и бла-бла ...
Дори може да се създаде Философския камък..или хомункулус,например.Никой не знае какво може да му се случи в следващата минута.Може днес да си живееш мирен и спокоен животец,а на другия ден се събуждаш от земетресение,причинено от някоя пусната бомба наблизо.
Така че - не бързайте да казвате,че светът е тъп

Предния път,може би,имаше смисъл поне нещо казано,но тоя път не се надявайте - просто ми се обсъжда живота...А и не обръщайте особено голямо внимание на частта за Философсия камък и за хомункулуса - прекалено много уики и ФМА

То в Уики-то и в ФМА нема лошо icon_lol

..И си права,ама дори и да открият философски камък,едва ли ще го дадат на едно тринайсетгодишно побъркано момиченце(аз) или на дванайсетгодишно побъркано момиченце(ти)(още по-малко вероятно) smile

да си играят с такова нещо..ама за ДНЕС при МЕН светът е ТЪП! icon_lol

..Но ти винаги го правиш интересен hotl

**Enery** Вто 03 Мар 2009, 20:38

Живота яко съква, когато си в критическите. Да, по дяволите, пубертета е същото като критическата! Мразя си живота, а нямам идея защо след като е идеален, ноо..
Не знам, липсва ми нещо. Родителите ми никога не забелязват, когато се чувствам отвратително и изобщо не се усещат, когато се натряскат и започнат да крещят, това просто ме съсипва. Понякога се чувствам като развалина, съсипана от НИЩО! Не знам.. сигурно съм прекалено емоционална и приемам всичко без да показвам признаци на болка или нещо подобно..
Имам черупка, в която се крия и която много мразя.. страх ме е от почти всичко, не говоря за материалното. Страх от взаимоотношенията с хората, страх от хората, страх от реалния живот, е как да живея?!? Няма тръпка в живота ми.. пълна скука. Опитвам се да го разнообраза, но вече нищо не действа. Изключително малко хора ме подкрепят.. Имам около 5 истински приятели, другите са просто "познати" нищо, че всеки ден съм с тях.
ТЪрся ненамеримото. Искам да покажа на света, че съм някой! Имам мечти, които никой даже не може да си помисли, че човек може да има. Постоянно гледам в бъдещето, не в настоящето и когато това бъдеще се превърне в настояще, пак се заглеждам в онова, което предстои и така сигурно цял живот..
Та мен ме е страх от самата себе си.
Нямам сигурност.. никога не съм убедена в това, което правя.. чакам, чакам някой да се съгласи и тогава върша нещо.. Какъв живот живея? Никакъв! То излиза, че дори не живея..
Ето защо мразя мизерния си живот. Не обичам хората и мразя мъжките същества.
Но това е от годините, когато бях унижавана и ритана, все едно съм нищо.. Просто явно не съм достатъчно силна, за да продължа напред.. Оптимист съм, да! Винаги се смея, да! Дори когато ми се плаче се усмихвам, да! Но никой не знае какво съм попила с годините. Поемам от всичко, книги, филми, от съдбите на хората, а всъщност не трябва. Каква ирония просто..
Единственото, което някога съм искала е да бъда някой, нищо повече. Искам като порасна да не съм поредния обикновен човек, искам да знам, че се отличавам, че съм постигнала непостижимото, че съм се стигнала, че съм показала н хората какво мога, че съществувам!
И днес просто беше един хубав ден с лош край, защото рязко ми се смени настроението и разказах нещо, което се опитвам да скрия с години. Живота е хубав, ако го направиш такъв, но понякога човек няма сили за повече..

Plug in,Baby~ Вто 03 Мар 2009, 21:02

BookwoRm написа:
Единственото, което някога съм искала е да бъда някой, нищо повече. Искам като порасна да не съм поредния обикновен човек, искам да знам, че се отличавам, че съм постигнала непостижимото, че съм се стигнала, че съм показала н хората какво мога, че съществувам!
И днес просто беше един хубав ден с лош край, защото рязко ми се смени настроението и разказах нещо, което се опитвам да скрия с години. Живота е хубав, ако го направиш такъв, но понякога човек няма сили за повече..

Toва много ми хареса.. 6654

..

Shinshoku Сря 04 Мар 2009, 21:31

Ъх,Стани явно не си ме разбрала Моето мнение не се отнасяше до всички,отнасяшесе са глупавите пуберитетски проблеми които някои изказаха от рода на "гаджето ме заряза" или "не мога да се побера в любимата си поличка".Просто това ме издразни яко,след като както каза ти това не са изобщо проблеми а темата е за живота и истинските проблеми в него и защо хората го мразят.

Аз лично не познавам един човек който да си обича живота колкото и прекрасен да се струва на съседния до него.Днешният живот е труден за абсолютно всички хора.

Но пък аз съм си и позитивен човек който мисли позитивно за всеки ден,колкото и зле да излезе на края.Защото честно казано отрицателното мислене ме съсипва.Да определено гледам и проблемите на родителите ми,тъй като в момента сме в много опасна ситуация със скапаните билове които дейдоха на веднъж с едни големи надценки,които изобщо не трябва да са там и то вината е моя защото аз поисках да се преместя да живея в чужбина.Но гледам да направя каквото мога по силите си и не се отказвам,дори и ако накрая се окаже че нищо повече не може да се направи.Ако се откажа,просто какво ще е това?Много е лесно да се откажеш и да кажеш невъзможно е...
Понякога ми се е искало да не съм се раждала като погледна света през прозореца на истината.Колко грозен е и понякога съм се молила да ме отвлекът извънземни,може пък на някоя друга планета да мие по-добре.Но от реалноста не може да се избяга,колкото и да ни се иска.

Света се срива,планетата ни се разпада,природара окапа,климата се променя,полюсите се извъртат,животни изчезват,но хората си остават все същите "варварски" същества.

За това и мразя всички хора честно казано :) Както съм казвала човекът е глупаво същество...(ама аз зех че съвсем се отклоних от топика лол)...

Та така де....Живота съква т'ва е ясно,но мисля че и мааалко поситивно мислене все нещо ще помогне колкото и трудно да се вижда за някои хора :)

**~|~Crazy_kid~|~** Чет 05 Мар 2009, 09:59

BookwoRm написа: Живота яко съква, когато си в критическите. Да, по дяволите, пубертета е същото като критическата! Мразя си живота, а нямам идея защо след като е идеален, ноо..
Не знам, липсва ми нещо. Родителите ми никога не забелязват, когато се чувствам отвратително и изобщо не се усещат, когато се натряскат и започнат да крещят, това просто ме съсипва. Понякога се чувствам като развалина, съсипана от НИЩО! Не знам.. сигурно съм прекалено емоционална и приемам всичко без да показвам признаци на болка или нещо подобно..
Имам черупка, в която се крия и която много мразя.. страх ме е от почти всичко, не говоря за материалното. Страх от взаимоотношенията с хората, страх от хората, страх от реалния живот, е как да живея?!? Няма тръпка в живота ми.. пълна скука. Опитвам се да го разнообраза, но вече нищо не действа. Изключително малко хора ме подкрепят.. Имам около 5 истински приятели, другите са просто "познати" нищо, че всеки ден съм с тях.
ТЪрся ненамеримото. Искам да покажа на света, че съм някой! Имам мечти, които никой даже не може да си помисли, че човек може да има. Постоянно гледам в бъдещето, не в настоящето и когато това бъдеще се превърне в настояще, пак се заглеждам в онова, което предстои и така сигурно цял живот..
Та мен ме е страх от самата себе си.
Нямам сигурност.. никога не съм убедена в това, което правя.. чакам, чакам някой да се съгласи и тогава върша нещо.. Какъв живот живея? Никакъв! То излиза, че дори не живея..
Ето защо мразя мизерния си живот. Не обичам хората и мразя мъжките същества.
Но това е от годините, когато бях унижавана и ритана, все едно съм нищо.. Просто явно не съм достатъчно силна, за да продължа напред.. Оптимист съм, да! Винаги се смея, да! Дори когато ми се плаче се усмихвам, да! Но никой не знае какво съм попила с годините. Поемам от всичко, книги, филми, от съдбите на хората, а всъщност не трябва. Каква ирония просто..
Единственото, което някога съм искала е да бъда някой, нищо повече. Искам като порасна да не съм поредния обикновен човек, искам да знам, че се отличавам, че съм постигнала непостижимото, че съм се стигнала, че съм показала н хората какво мога, че съществувам!
И днес просто беше един хубав ден с лош край, защото рязко ми се смени настроението и разказах нещо, което се опитвам да скрия с години. Живота е хубав, ако го направиш такъв, но понякога човек няма сили за повече..

... (dunno wat 2 say)
E поне успявам да съм насреща всеки път щом ти е скучно преди даскало xD... :|
струва мисе не на място това детоказах O_O

Koufuku ;3 Съб 28 Мар 2009, 22:01

така....
този свят е създаден от Господ и Той ще реши кога ще умрем...ся ще кажете,че Господ няма нищо общо - не е така Той ни е създал така че...а и аниметата и мангите...а? icon_wink

в някои дни ни върви в други - не.Какво да се прави живота какво ли може да ни поднесе,но въпреки това не трябва да се отказваме много е лесно да кажеш "не мога","напразно е" или нещо подобно...а помислете за децата,които нямат покрив над главата си,липсват им майчинска и бащинска любов...сигурно всички вие сте преживявали много трудни моменти но те се заменят и с хубави icon_smile

така че както казва Чики - Не бързайте да казвате ,че света е тъп!

Façade Съб 28 Мар 2009, 22:29

Само едно мога да ти кажа - Господ нема! Всичко си има научно обеснение,дори и моята идиотщина.

**Megaphy** Сря 08 Апр 2009, 20:07

Хора спокойно 2012 е края на света - потърпете до тогава.
Не разбирам какъв е смисъла в живота като през целия си живот учиш, учиш и накрая свършваш работещ.Няма почивка никога.Много ми се иска да се хвърля от блока, но единственото нещо, което ме спира е, че като ида на небето ще ме е яд, че не съм изгледала всички анимета, който съм искала и, че съм оставила цяла кутия цигари неизпушена.

Sponsored content