Yar meaning of life ;D

**Enery** Чет 24 Дек 2009, 11:48

Смисълът на живота ви. По начало живота няма един смисъл, има много, които са най-различни, защото все пак, за всеки човек е различно. Та, искам да попитам какво е нещото, за което живеете и ще помоля да отговаряте честно, а не като повечето народ на тая планета, който ще каже " защото искам да спася света; защото искам да постигна нещо в живота си; etc. " защото това е само част, а аз ви питам какво е нещото, което ви помага да преживявате всеки ден.

За мен лично е глупостта. Честно, обожавам да мачкам хора - невинни или не, просто изпитвам невероятно удоволствие от болката на другите, а в днешно време е много удобно, като се има в предвид колко са егоистични хората.. Така, че никой не може да те съди, затова, че си психологически съдист, а и не само. ~ My way to get through the day. (: А, да, и в един смисъл аз знам, че това нещо някога напред в годините, може би, ще помогне на тези хора, макар че е най-вече, заради болката на хората. ;D

Elune Be Praised* Чет 24 Дек 2009, 12:01

Трябва да сме честни значи... Ами то ще се припокрива малко с баналните 2, ама.. да. Живея, за да видя как някои ден ще съм изкоренил фразата "не мога" от хората, които са ми в обкражението като цяло. Това е нещото, което ме дразни най-много във всички всъщност, но поне за близките ми е като топ цел. Да се отказваш без дори да си пробвал всичко, или въобще да не си опитал е традиция при прекалено много хора, поради липсата на достатъчно желание и воля. Това отговаря и на другия въпрос. Нещото, което ми помага да преживявам всеки ден, е именно волята ми. Тя ми е най-силната характеристика от лисчността и тя е тази, която ми помага най-много, защото само за 17 години на тоя свят не съм преживял малко, а и тепърва идва какво да се преживява. ^^

CriminaL Baby. Чет 24 Дек 2009, 12:07

Преди около година определено не знаех за какво живея и какъв е стимула ми за това. Е, успях да го разбера - искам да покажа, че мога, въпреки неблагоприятните за мен събития през последната година. Майка ми, както и някои други познати, вече са се отчаяли от мен, искам именно на тези хора га покажа, че мога да се оправя в живота. Стимул също си имам - да видя пропадането на един определен човек и да покажа, че не бих станала като него.

**Megaphy** Чет 24 Дек 2009, 15:45

Всеки ден живея с идеята, че след всяка трудност идва и момента на почивката. Търпя училището, защото знам, че като е прибера ще седна на компютъра. Живее ми се, защото знам, че ще дойде момента, в който ще стана на 18 и ще си живея живота в София. За мен най-важното е да мине гадното и да дойде хубавото. Мразя да си давам зор и в повечето случаи се доверявам на късмета си. Знам аз съм едно мързеливо същество.

LiДо4o_O Чет 24 Дек 2009, 16:27

Живея защото ме е страх да умра...
Отделно от това.. целта на живота ми е да докажа на тате, а и на всички мъже, че жените могат да постигнат много повече от тях.. Искам да стана пре-пре-успяла.. Засега нямам странични цели, но работя усърдно по въпроса с първите, като уча - за начало..

**Ricchan ^^** Чет 24 Дек 2009, 18:09

Ще прозвучи адски банално, но преди да се регна в този форум и аз не знаех защо живея, или по-точно, какъв е смисълът да продължавам да живея. Сега има - продължавам напред, за да доживея момента, в който ще се отскубна от този град, от всички живущи него, включаейся и родителите ми и ще отида някъде другаде. Не казвам София, защото когато прекалено много мечтаеш и почнеш да си вярваш и накрая не стане, много боли. Но да, главно преживявам с единствената мисъл да отида в София при хората, които ме имат за някой и ме броят за човек. Хората, които са от моята черга и наистина знаят какво ми е /На доста хора съм разказала различни фрагменти от живота си и така ги чувствам по-близки... Мисля, че досега никой не е чул абсолютно всичко за мен обаче./. Ако не стане - то ще потърся друга причина да живея, подкрепяна, макар и онлайн от горните персони. Това, което ми помага е не толкова волята ми, а те, защото без тях, досега да съм се пречупила. Волята ми е силна, но не чак толкова. Дори почвам да се страхувам какво ще стане ако не отида там където искам и "падна на земята". Надявам се, ще ми помогнат да го преодолея и да не се пречупя. :)

**Little.Vampire** Чет 24 Дек 2009, 18:54

Ъ, с риск да съм леко cheezy... Моето положение е малко като на Стани... Преди да си поговорим с нея, с Лора и още някои, аз просто бях такава развалина, която живее като робот на своите родители, които й казват, че трябва да учи, за да преуспее в живота. Е да, ама аз не че не го правех, просто беше монотонно, не се чувствах човек, а едно изцедено от чувства същество. Както го наричах - "да живея мъртва". Едва ли не се бе превърнало в психически проблем. До миналото лято бях човек, който е тъпо наивен, вярва като малко дете на всичките си приятели, е да, ама не всички ми желаят добро. Това го има навсякъде, имало го е и преди много години, няма и да спре 2010 година. Само аз да се сетя. Но не го правех. Бях доверчива, невинна, обичлива и винаги губеща, защото хората се възползваха от моята свръхчувствителност, лесно ме смазваха и караха да се чувствам като нищо. След една нощ разговор със Стани, в която тя не ми каза нещо кой знае колко по - различно от това, което ми намилаше майка ми, просто не знам, от нея го усетих по - различно. Нея я разбрах и някак си си възвърнах надеждата, че мога да стана човек, който да се оправя в живота. Просто трябва да се науча да не съм ТОЛКОВА чувствителна, да съм по - твърда, а не при най - малкото да се огъвам и сривам. Разбира се, и сега има проблеми, но знам как да се оправям с тях, как да се изправям срещу тях и да ги решавам, а не те да ме докарват до психично разтройство /както казва майка ми/. Благодарение на тези някои хора, които бяха с мен в най - трудните моменти сега съм добре, жива, със стимул за живот и амбиция да докажа, че съм стойностна.
Стимулът ми е да не разочаровам Стани, Лора, Роси и Вани, които вярват в мен. Да опровергая доверието и грижите им към мен и все някога да им се отблагодаря, защото това, което те спасиха не са няколко сълзи, а живот. Поне пълноценен живот. Да зарадвам майка си и баба си с успеха, който те толкова очакват от мен и за който се гордеят /постигнатия досега/. Дори и пропилият ми се баща, който не ме е виждал от две години, искам и той все някак да се оправи и след време да разбере колко съм постигнала. Колкото и да ми е ясно, че не му пука за мен, искам той да е добре, нищо лошо да не му се случва и все пак дълбоко в себе си да оцени дъщерите си /аз и сестра ми Виктория/. Хмммм, сестрата... не мога да опиша нашата сестринска обич. Много е луда. За най - малкото се караме, в същото време се подкрепяме най - много. Тя никога не ме е предавала. Грижила се е за мен повече от баща ми. Дори сега, когато е в Америка, работи не само за нея си, а и за мен. Иска да се уреди добре, за да може и аз да живея с нея и да ми даде това, което родителите ни не успяха да ни осигурят. Тази година й е трудна - много има да учи - но този стимул е голям и вярвам, че ще се справи. Двете сме плакали, знмаейки, че най - хубавите ни години минават, докато ние сме разделени. Това продължава откакто бях на 7. Сигурно скоро няма да се промени, но тя казва, че ще плати цената, за да сме щастливи. Аз също.
Какво повече ми трябва, за да ме стимулира?! Имам ли право да предавам всички тези хора, от които само единият заслужава за 10?! Просто нямам това право, не мога да си го позволя. Моята цел е да се реализирам за тях. Всичко, което правя да бъде с мисълта за тях и с желанието някой ден да им покажа колко ги ценя, като също им помогна.
Сега единствено мога да уча, да имам добро образование, за да може някой ден да си намеря добра и ценена работа. да не звуча материалистка, но парите не са маловажни. Но тях а втори план. Искам някой ден така да се реализирам, да накрам хората, които ме обичат да се гордеят с мен, да се погрижа за тях, и да покажа на тези, които някаога са искали да ме съсипят, че съм силна и че те не са ме сломили.
И най - важното... като се замисля колко хора ме обичат... аз трябва да съм много глупава, за да им обръщам по - малко внимание, отколкото на тези, които не ме обичат! =)

Айде, със здраве от мен, и весели празници! =)

Mad.Soul Чет 24 Дек 2009, 23:07

^{Еми, аз честно казано живея за момента колкото и да е клиширано.Нямам големи семейни проблеми - единствено дете съм,родителите ми са разведени.Нямам определена главна цел за постигане.Просто си поставям различни цели.И тези цели ме крепят.Издържам класното по математика защото после ще ходя на кино например.След всяка трудност или пречка която преодолявам си остройвам нещо хубаво за да си оправя настроенито и да се заредя.Така се справям с живота аз.Незнам дали е най-добрия начин, но мен ме устройва и ми харесва.}

Façade Чет 24 Дек 2009, 23:31

Mad.Soul написа:^{Еми, аз честно казано живея за момента колкото и да е клиширано.}

Имам си мечти и прочие, но .. не са ми толкова необходими. Но, ако спра да си представям някои работи ще стигна за пореден път до въпроса "Аз защо изобщо живея?". Такъв човек съм, че бързо ми писва от повечето работи и нищо не задържа интереса ми за дълго време. Вмомента живота ми е изключиелно скучен. Всеки ден е един и същ. Не виждам особена разлика. Дали ще имам биология или математика - все същото. И като цяло нямам особени амбиции за напред. Ще си уча щом имам възможност, но като няма - няма.
Айде чао

Red devil Пет 25 Дек 2009, 22:12

Живота ми ........
Не мисля че вървя в някаква посока. Живея ден за ден. Не се замислям особено, защото знам от личен опит че започнеш ли да мислиш започва и да боли.Така че ..........
Майната му на всичко ! Ден да мине друг да дойде. Покрай училище, чат пат с някоя приятелка на лафче и така .... icon_lol

Все още не съм се предала, макар че ми идва да умра, когато се сетя че след ваканцията минавам 1 смяна и трябва да ставам icon_eek

ранооооооооо

Sponsored content

Yar meaning of life ;D

Yar meaning of life ;D

Re: Yar meaning of life ;D

Re: Yar meaning of life ;D

Re: Yar meaning of life ;D

Re: Yar meaning of life ;D

Re: Yar meaning of life ;D

Re: Yar meaning of life ;D

Re: Yar meaning of life ;D

Re: Yar meaning of life ;D

Re: Yar meaning of life ;D

Re: Yar meaning of life ;D