Вампирите

такааам...пускам тая тема щото вампирите мн редват та ето малко инфо за тях а ако намеря още ще постна

КРАЛЯТ И КРАЛИЦАТА
Според древни легенди, историята на вампирите се причислява към 4-тото хилядолетие пр.Хр. Всичко започва в Египет или Кемет, както тогава са го наричали. Легендата на Близначките гласи, че Кралят и Кралицата на Кемет, мислейки да изкоренят канибализма, взели в плен две вещици от територията на Палестина, от племе, живеещо в подножието на планината Кармел, с цел да разберат техните тайни. Обяснението на вещиците не удовлетворило управниците и те жестого се погаврили със сестрите. Но зъл дух, желаещ да отмъсти на поругателите, се вселява в кралицата на Кемет. В резултат от сливането на материалното тяло на Кралицата и нематериялния дух се получава една нова форма на живот пиеща кръв и размножаваща се чрез предаване на тази кръв на човек, намиращ се на границата между живота и смъртта. Кралицата направила и краля вампир.
ПЪРВАТА ГРУПА

Сестрите магьосници, превърнати във вампири от човек на краля, настроен приятелски, който им вярвал и когато им е било най-тежко ги е подкрепял, но впоследствие се оказва извършител на тяхното срамно наказание(това е преди духът да се всели в тялото на Акаша)[впоследствие тези тримата са известни като Първата Група] направили опит за възстание, завършило с жестоко наказание за сестрите.
Дадената легенда изглежда най-правдоподобна, в сравнение с последвалите, по-голямата част обосновани върху култа към Озирис. Достовeрното в случая е това, че всяко покушение над Кралицата неизменно завършвало или с гибел, или с тежки последствия за всички останали вампири.


Елизабет Батори
Графиня на Трансилвания, вампир: Родена 1560/61; умира, 21 Август, 1614.


За да подобри своята външност и също така за да поддържа увяхващата си младост и жизненост, тя изколва над 600 невинни млади момичета в нейното малко планинско княжество.

Благородната фамилия Батори очистила се от властта на рода Хум Гуткелд, който поддържал със сила широки области на изток от централна Европа (сега известни като Полша, Унгария, Словакия и Румъния) се появяват да приемат роля за временно издигане през първата половина на 13-ти век. Изоставили племенните си корени, те приемат името на едно от своите имения (Батор означава "храбър") за свое фамилно име. Силата им се разраства и достига своя зенит към средата на 16-ти век, запада и повяхва изцяло през 1658 г. Велики крале, принцове, членове на съдийството, както и притежатели на черковни и граждански постове се срещат сред редиците на Батори.

Приемането на благородно име не променя основните семейни предпочитания и отношенията с по слабите родове, и за да се спрат опитите за изкачване на другите родове се сключват няколко значителни брака в самата фамилия Батори, от която практика възникват някои проблеми в последствие. За нещастие, освен тези "обикновени проблеми" възникват и някои усложнения (именно отвратителна психоза) както и появата на някои "лоши гени", прочутата и садистична Ерзебет е най-известна сред тях.

В интерес на истината, тя е била достатъчно зла за да можем да я разпознаем като един от вампирите вдъхновили по-късно Брам Стокър да напише легендата за Дракула, но за разликата от историята на Стокър, тя е реална.

Необичайно за някой с нейния социален статус, тя била способно и енергично дете. Издигната като Унгарска кралска особа, още като млада девойка тя била доста красива; Изтънчена, нежна и деликатна, висока за своето време, личността и не се развива случайно. От нейна гледна точка най-изключителната и черта бил изтънченият й и гладък като крем вид. Макар повечето хора да не били чак толкова впечатлени от нейната по скоро обикновена кожа, често я засипвали с похвали понеже знаели кое е най-добро за тях самите, тъй като Ерзебет не приемала половинчати похвали, освен това била доста отмъстителна.

Тя била едва 15 годишна когато била омъжена по политически причина за груб войник, макар и с аристократично потекло и маниери. Поради брака си тя става господарка на замъка на Чейт, домът на съпруга й, разположен дълбоко в Карпатските планини, сега централна Румъния, по късно известни като Трансилвания. Разположен в близост до оживен търговски център замъка бил заобиколен от малки селца и разлати селскостопански земи, осеяни с назъбените оголени скали на Карпатите.

Докато живописната картина обгърнала пасторалните планински поля, лъкатушни каменни стени, чудати вили, няколко спокойни кафяви крави, и кози с дрънчащи звънци около вратовете тичащи след пилците, животът тук бил спокоен. Замъкът бил типичен за своето време и място: студен, сивокафяв, мрачен, влажен, тъмен; съвсем различен от удобните, приветливи къщурки на селяните под тях.

Докато съпругът и задоволявал войнишките си страсти в най-различни кампании, за Елизабет - която не желаела да прекарва времето си навън с грубите селяни ровещи в калта - животът станал досаден и скучен за твърде кратко време. Като енергичен тийнейджър, макар и с опит в живота, тя се съсредоточила в откриването на нови удоволствия които да запълват дните й.

Вкусовете и били със странни наклонности, и затова тя започнала да събира около себе си (при все че финансовите и ресурси били почти неограничени) все повече хора със странни и зловещи умения. На тези които приемала в своето обкръжение, давала обширно жилище, като обръщала на всеки специално внимание за нуждите и интересите му. Повечето сред тях претендирали да бъдат вещици, магъосници, пророци, чародеи, алхимици и всякакви други практикуващи и изповядващи най-извратени идеи за съюз с дявола, твърде отвратителни за описание дори в история като тази. Те я научили на своите занаяти в най-дребни детайли и тя била омаяна. Но за Елизабет просто да изучи тези ужаси не било достатъчно.

Войната през 16-ти век била безмилостна. По време на свирепите битки с турците и докато се опитвал да измъкне информация от пленниците съпругът на Елизабет се научил на ужасяваща изобретателност в мъченията: добре сглобени нагорещени изглеждащи като нокти клещи, оформяне на втърдено сребро, което закрепено към здрав бич, разкъсва и съдира плътта по такъв гнусен начин че дори и той, жестокият човек, бил погнусен и захвърлил това устройство в своя замък, когато се връщал от поредния героичен набег.

Елизабет не била сама в своите "необичайни" интереси. Осведомена за странните увлечения на Елизабет и развеселена от тях, нейната леля я въвела в удоволствията от бичуването (наложено върху други разбира се), вкус който Елизабет бързо усвоила. Снабдена с ужасяващите сребърни нокти на съпруга си, тя обилно задоволявала страстта си през дългите самотни часове, бичувайки окаяните нещастници попаднали в тъмниците на замъка и. Колкото по силни били крясъците и по обилно течала кръвта, толкова по-силно и оргазмично било удоволствието и. Тя предпочитала да бичува избраните "субекти" фронтално, а не откъм гърба, не само заради по добрите възможност за нанасяне на поражения но и за да може да се наслаждава на изписаната по лицето на жертвата и болка и ужас от жестоката им съдба.

Съпругът и умира през 1604 (някои казват 1602) от множество прободни рани причинени му от проститутка в Букурещ, на която не платил. Елизабет незабавно се замечтала за любовник, който да го замени, тъй като и без това никога не се е интересувала от него - дотолкова за траура й. Обаче огледалото показвало, че удовлетворяването на скверните и страсти, с течение на времето, оказало влияние върху външността й. Ангелският й вид вече повяхнал и започнал да се отдалечава от съвършенството: вече била навършила 43. Но желанието й за любовник не изчезнало; вътре в нея гневът и бушувал, приклинайки времето.

Такова просто нещо като нов съпруг вече не било актуално за нея, било просто детайл. С наследеното от съпруга й богатство, много високопоставени мъже започнали да намирисват лесна възможност за бързо издигане и забогатяване чрез името Батори; да я спечелят и след това да я елиминират. Също така тя била следващата, по родствена линия кандидат за Крал на Полша, а тя наистина искала работата. Тази привидна аномалия била възможна в тогавашният управленчески строй, и предаването на властта в ръцете на жена не било никаква политическа тежест. В същото време тя била значително по-образована от останалите високопоставени членове на обществото около нея, можела да чете и да пише на 4 езика, докато принцът на Трансилвания бил неграмотен грубиян (който се къпел редовно - на всеки свой рожден ден).

Поддържането на нейната младост и жизненост станали главна цел за развитието и постигането на този план; абсолютното и свещено право да използва силите които разбирала било нейно и било съществено за постигане на всичко към което се стремяла. Суета, сексуални желания, стремеж към политическа власт, всичко било смесено и съединено в една централна първична страст. Ако загубела младостта си, щяла да загуби всичко.

Настроението и все повече се влошавало и един ден, когато била ударена по погрешка от една своя прислужница, по ръцете и се стекла кръв след като заострените и нокти се сключили около врата на момичето. Раната била достатъчно дълбока и сериозна така че кожата на Елизабет се напоила с кръвта. По късно Елизабет била напълно сигурна, че тази част от кожата й върху която попаднала кръвта на момичето, изглеждала някак си по-свежа, по-млада, по-гладка и гъвкава.

Тя Веднага отишла и се консултирала с нейните алхимиците за това странно явление. Те, разбира се, се наслаждавали на нейното гостоприемство и покровителство и не желаели да я разочароват, така че, сполучливо извадили на бял свят история от преди много много години за далечно място където кръвта на млада девица оказа същият ефект върху стар благородник на добър външен вид и изяществп.

С такова ясно доказателство подръка, Елизабет била вече напълно убедена в невероятното си откритие; начин за възтановяване и запазване на младостта й завинаги.. или поне докато получи това което желае. Съветът на нейният "консултант по красотата", жена на име Катарина, се съгласила, че умното й предположение звучи повече от сигурно.

Елизабет заключила, че след като малко е добре, много ще е значително по-добре; тя твърдо вярвала в това, че ако се къпе в кръвта на млади девици - а в случай, че са особено красиви, да я пие - ще бъде величествено красива и силна отново.

От години, най-доверен помощник на Елизабет в задоволяване на различните й тайни удоволствия била Дороти Сантез. Сега, с нея и останалите "вещици" за помощници, Елизабет скитала из околността, ловувайки подходящи девствени девойки като суровина за изпълняване на трудното й начинание.

Когато се връщали в замъка, всяко младо момиче било окачено, живо и голо, с главата надолу с вериги увити около глезените. Гърлата им били разкъсвани за да може всичката им кръв да се оттече надолу за банята на Елизабет, да бъде събрана докато младото тяло е все още горещо и изсипана в сгъстен лепкав тъмночервен басейн.

И понякога, откривали наистина прекрасно младо момиче. Като специално угощение Елизабет пиела детска кръв: отначалото от златна колба, а в последствие, когато жаждата й се увеличила, направо от извора, докато гърчещото окачено тяло постепенно избледнявало.

Макар да държала настрана своите политически врагове, след продължилото пет години начинание, тя започнала да осъзнава, че кръвта на селските момичета, оказвал твърде малък ефект върху качеството на кожата й. Очевидно тази кръв била некачествена и тя се нуждаела от кръв с по-високо качество.

В началото на 17-ти век в Трансилвания, родителите от благородно потекло и социално положение, желаели дъщерите им да бъдат образовани в подходящи обществени привички и етикети, така че да могат да приемат добри връзки, когато узреят. Ето го и удобният случай.

През 1609-та година, Елизабет основава академия в своя замък, предлагайки да вземе 25 момичета едновременно от благородни фамилии и правилно да завърши тяхното образование. И действително, образоването им завършило.

Подпомогната от Дороти Сантез (също така известна като грациозният дребосък "Дорка") тези клети ученички били изконсумирани по абсолютно същият зверски начин, както и изстрадалите селски момичета преди тях. Това било твърде лесно, и за първи път в своята ужасяваща кариера Елизабет станала невнимателна. По време на безумната и похот, четири изцедени тела били захвърлени извън стените на замъка.

Грешката била открита твърде късно, защото селяните вече били видели, събрали и започнали да разпознават момичетата. Не било трудно да свържат това с изчезването на всички тези млади момичета; тайната била разкрита.

Разказите за този ужас се разпространили бързо и съвсем скоро стигнали и до Унгарския Император, Матиас II, който незабавно заповядал графинята да бъде изправена на публичен съд. Но нейният благороднически ранг не позволявал тя да бъде арестувана. Но парламентът вече бил издал закон който можел да отмени тази привилегия (за да не би да успее да се изплъзне от ръцете им) и Елизабет била заловена преди официалният слух през 1610 г. Интересно, но изглежда властта не проявявала никакво внимание към тези случаи, когато цели на Елизабет за кървавите си удоволствия, били само момичета от селски произход, в продължение на пет години.

По последно преброяване, над 600 момичета били изчезнали безследно; Елизабет не признала нищо. Дорка и нейните вещици били изгорени живи, но Графинята заради благородническия си произход, не можело да бъде екзекутирана. Катарани, някак си била приета като друга жертва и била освободена.

Така, Елизабет била прокълната и обречена на смърт, макар и оставена жива. Зазидана в миниатюрно помещение на нейният замък - без никога да бъде пусната навън - тя умира четири години по-късно.

Елизабет никога не произнесла нито дума за съжаление или разкаяние.

Интересна бележка: Когато Елизабет била 25 годишна, Стефан Батори (принц на Трансилвания и неин чичо) бил избран за крал на Полша.

рто още инфо :lol!:

Вярата в съществуването на вампира отразява определени мирогледни
представи, свързани с понятието за живота и душата, за смъртта и
отвъдния свят. Връзката на вампира с конкретен индивид е основна. Това
са "не по реда си умрели и погребани хора", смъртта на които е
настъпила насилствено - били са убити или сами посегнали на живота си,
но и такива, които са били погребани с нарушения на някои изисквания на
обичая.

Названията
за този вид демонични същества са: най-широко разпространено вампир с
диалектни форми въпир, въпер и др.; лепир - Търновско; литер -
Горнооряховско; дракус - Родопите и Хасковско; плътеник - Северозападна
и Североизточна България; тенец - Северозападна България; устрел -
Странджа; топяк - областта Чеч, Югозападна България; опа ина -
Девинско; упир - Добруджа; бродник - Русенско; гробник - Кукушко,
Струга, Охридско.

Според народното вярване във вампир се
превръща всеки мъртвец, през чийто труп се подаде предмет или се
ръкуват или който бъде прескочен от котка, куче, през който прехвръкне
птица или върху който падне сянка. Същото се отнася до дрехите на
покойника и до гроба. Във връзка с това поверие е обредната практика
покойникът да бъде пазен денонощно от негови близки при светлина,
гробът да се копае в деня на погребението.

Вампирът произхожда и
от всеки неокъпан мъртвец. Затова окъпването е основен обреден момент и
има повсеместно разпространение. Окъпването се извършва от възрастни
хора от пола на мъртвеца, които измиват тялото (по-късно само лицето и
ръцете) с босилек и вода, вино или мълчана вода. Обикновено тази вода
се извърля далеч, защото се смята за опасна за живите - "тя е мъртовска
вода". В българските земи била позната и практиката трупът да се
намазва с вино и зехтин.

Според народната вяра във вампир се
превръща и неоплаканият и неопят мъртвец. Задължителен обреден момент е
оплакването от настъпването на смъртта до погребението. Оплакване преди
и след това време не се прави, защото се смята, че е лошо за мъртвия и
той ще се овампири. Обредното оплакване започва, след като покойникът е
подготвен за погребение, и завършва със спускането му в гроба. Не се
плаче нощем или след връщане от гробищата. Българските оплаквателни
песни-тъжачки са елегични импровизации - израз на лична скръб с
лирико-драматичен характер, и носят следи от езически религиозни
представи за смъртта. Оплаква се и мъртвец далеч от неговия дом, с
незнаен гроб, като обредът се извършва върху неговите дрехи.

Успоредно
с оплакването със същата функция е и опяването на покойника от свещеник
и прекръстването, които са вторично явление. Налагането на
християнските обреди става чрез промяна във възгледа, чрез ново
тълкуване на езическия обред, т.е. че мъртвецът ще стане вампир, ако не
се погребе по християнски ритуал. Във вампири се превръщат и
анатемосаните и отлъчени от църквата. Налице е приспособяване на
християнството към езически възгледи, налагане на християнската
идеология чрез определени ритуали, които се преосмислят съобразно
еднозначните по функция езически.

Опяването като компонент от
църковния ритуал, обаче не се практикува при особени случаи на смърт -
при епидемии, самоубиици, при некръстени деца и родилки до 40-ия ден,
както и при убити от гръм.

Според народните вярвания покойник с
рани на тялото или язва в стомаха също се превръща във вампир*. Затова,
за да се предотврати вампирясването му, раните се измиват с вряло вино
или се горят, а гробът му се опалва. Във вампири се превръщат и
престарелите или тежко болните хора, погребани с дълги нокти. Среща се
и поверието, че във вампири се превръщат и родените, и починалите в
определени дни.
-------
* В Странджа се смята, че умрелите
некръстени или починали деца, които са били заченати или родени в
събота, се превръщат в устрели 9 дена след погребението. Вампирясват и
родените в събота или през поганите дни от Коледа до Богоявление, което
вярване по всяка вероятност има връзка и с практиката умрелите тогава
да не се опяват. В Югозападна България по отношение на родените през
тези дни съществува практиката да бъдат "лекувани" още приживе. Също
така през тези дни се забранява да се работи, защото тогава е празникът
на вампирите и "който работи, когато умре ще се изпогани", т.е. ще се
превърне във вампир. Народният обичай забранява вечер да се режат
нокти, тъй като лицето също ще се превърне във вампир, когато умре.

Вампирът
произхожда и от мъртвец, погребан с дреха, плетена през Вълчата неделя,
или от мъртвец, роден от майка, яла през своята бременност месо от
животно, душено или убито от вълк.

С определени морални норми са
свързани и народните вярвания, че вампири стават хората, водили лош
живот - крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници. Дяволът, вселен
в тях, не им давал покой и след смъртта, защото с негова помощ те
извършвали различни деяния.

Всички, които умират преждевременно
от неестествена смърт (удавници, обесени, самоубили се) и от
насилствена смърт (убити, посечени, паднали от сграда, убити от гръм,
отвеяни от вихрушка), се погребват без църковен ритуал вън от
гробищата. Вярва се, че след смъртта си те се превръщат в зли и
отмъстителни духове.

Дет се човек удави,
удави та се обеси,
сам си смърт направи -
попове не го опяват,
в гробища не го заравят,
роднини не го жалеят,
комшии не го окайват
(Хр. Вакарелски, Етнография на България, с. 590)

Във
вампири могат да се превърнат и мъртъвци при някои по-особени случаи -
ако мъртвецът остане с отворени очи; ако се обърнат назад, когато
тръгнат с мъртвеца за гробищата, или ако падне сянка върху трупа, ако
завали дъжд или завее вятър.

Централно място в погребалната
обредност са мерките против превъплътяването. Те се вземат още веднага
след настъпване на смъртта. Над покойника се бди денонощно, гори свещ,
лампа или огън в огнището, от стаята изгонват всички животни над трупа
не се подава нищо. Мястото, където е лежал, не се прескача три дни. В
средните Родопи като предпазна мярка върху трупа се слагат веруга,
простре и дилаф, т.е. железни принадлежности на огнището, които стоят
до погребването; вярва се, че тогава, дори и котка да прескочи
мъртвеца, той няма да се превърне в дракус. В Югозападни Родопи,
областта Чеч, със същата цел върху трупа хвърлят рибарска мрежа.

Ако
обаче някоя забрана бъде нарушена, веднага се вземат други мерки, за да
се отбегне превъплътяването. Като главно средство в обредите са огънят,
тръните, чесънът, желязо.

История на вярванията във вампири

Обгърната в мъглите на времето, точната дата, когато са се родили митовете за вампири е неизвестна, но съществуват данни и писания за вампири още от времето на Халдейците в Месопотамия, близо до река Ефрат, дори Асирийски писания върху глинени и каменни плочи близо до р. Тигър. Дори в библията Лилит може да се разглежда като вампир. Вярванията в немъртви създания, които се вдигат нощем от ковчезите си, жадуващи кръвта на неподозиращите жертви, са разпространени по целия свят и ни връщат хиляди години назад в миналото. Заради голямото разнообразие от разкази и истории за вампирите в толкова много различни страни, учените смятат, че историите са се развивали независимо, без да се предават от една култура на друга. Няма нужда да казвам, че това е наистина необичайно. В Древна Гърция съществувала история за вампирско създание - lamiae или Stringoe. Според митологията Ламя била любовница на Зевс, но когато жена му Хера разбрала, започнала да ревнува и накарала Ламя да полудее и да изяде децата си. Когато Ламя разбрала какво направила яростта и я превърнала в безсмъртно чудовище с глава и торс на жена и тяло на змия. В чудовищната си ярост тя всяка нощ преследвала и пиела кръвта на малките деца. (И малко допълнение - в римската митология съществува цяла раса Ламии, но пък при тях цялата митология е крадена) В гръцката митология съществувал дори вампирски демон - Empusas, за който се предполагало, че бил слуга на Hecate. В Древен Китай се срещат история за чудовища наречени kiang shi. Дори легенди в Индия и Непал разказват за вампирски създания. Картини върху стените в пещери изобразяват Непалският "Господар на Смъртта" да държи изпълнен с кръв бокал с форма на човешки череп, докато стои пред езеро от кръв. Някои от тези рисунки ни връщат назад до 3000 години Пр. Хр. В древните индийски свещени писания, Rakshasas са изобразявани като вампири. Среща се дори същество в индийските митове, което виси с главата надолу от дърветата, подобно на прилеп, и е лишено от собствена кръв. Това същество наречено Baital, е вампир в легендите. Друга легенда е тази за Brahmaparush - същество, което се хранело не само с кръвта на жертвите си, но и с техният мозък. След като кръвта и мозъка са погълнати, съществото взема червата на жертвата си, като ги увива около себе си танцувайки. Малайските народи вярвали във вид вампири наречени Penanggalen. Съществото представлявало човешка глава и вътрешности излизащи от останалата част на тялото му, търсейки кръвта на жертвите, и по специално на деца и бебета. Предшестващ Испанските Конквистадори, вампирът може би е живял и в Мексико. Съществуват също така истории за Арабски вампири, създания наречени Algul, присъстващи в "Истории за Арабските нощи". Това били таласъми или вампирски демони, които пирували над трупове на бебета, живеели в гробища, и се хранели с човешка плът. В Шотландия също имат истории за вампирски създания. Наречено Baobhan-sith, това е същество появяващо се във формата на красива жена облечена в зелено, известна с това че примамва мъжките си жертви към смъртта. В Германия имало вярване, че дете което се кърми отново след като е било отбито, се превръща в дете вампир или Doppelsauger. Тези създания обичали да ядат женски гърди, особено на жени с които имат роднинска връзка. Дори в Африка съществуват легенди за вампирски създания. Едно племе - Caffre, вярвали, че мъртвият може да се върне към живот, като оцелява чрез кръвта на живите. В Перу, легендите са за canchus, поклонници на дявола, които пиели кръвта на младите. Има хиляди легенди и истории от всяка част на света, и въпреки, че повечето от тях разказват за човешки образи, съществуват и други създания, които могат да приемат и други форми като светулки, вълци, котки, овце, коне, кучета, койоти, змии и прилепи. В някои култури дори неодушевени предмети могат да бъдат вампири като тикви и любеници. За тях се казвало, че ставали вампири, когато се оставят да изгният. Може би всички тези легенди се основават на страха от смъртта и вярванията в животворните качества на кръвта... А може би....

Китайски вампири

Имайки предвид, че през по-голямата част от историята си Китай и Европа едва са се познавали, странно е колко подобни са концепциите им за вампирите. Най-вероятно идеите са разменени по Коприненият Път или пък са донесени на запад от Монголските орди, но ранните изследвания могат да бъдат опростени ако само приемем, че и в двата региона вампиризма е бил истинско проклятие. Подобни истории са разказвани и в Тибет, макар самите тибетци никога да не са страдали много от вампири заради свой стар обичай за въздушно погребение, където разчленявали тялото на покойника и хранели лешоядите.

В Китай вампирът е известен като Ч'инг Ши (Ch'ing Shih) и главно е разглеждан като демон поел контрол над човешки труп, който поддържа като се храни с други трупове или живи хора. Другата възможност е, това да е самата по-малка душа на мъртвия, която възражда трупа. Тази идея произхожда от Китайското вярване, че всеки човек има две души - Хун, или висшата душа, която се стреми към небесата; и По, или долната душа, която е вродено зла, сенчестата част дори на светите личности. Там където По е достатъчно силна, дори най-малката част от тялото, като пръст на крак или ръка, е достатъчна за да възроди вампир, особено ако е изложен на лунна светлина.

Говори се, че китайските вампири имат червени взиращи се очи и остри нокти като на хищник. Те са неимоверно силни и могат да летят. Имат толкова лош дъх, който често е достатъчен за да убие жертвата им. Добър начин да разсееш вампир в Китай, за разлика откъдето и да било другаде, е да разпръснеш зърна ориз на пътя им. По някаква си тяхна причина вампирите се чувстват задължени да спрат и да преброят всяко зрънце (трябва да има някакво символично обяснени но за момента ми убягва). Интересното е че индианските Аземан (ще ги разгледам при върколаците), които по своему са shapeshifter-и и митовете за тях са разпространени само в Северна Америка имат същата слабост). Единственият сигурен начин да унищожиш Чинг Ши е кремация, макар че понякога и обезглавяването и пробождането с кол също вършат работа.

овечето описания на Китайски вампири са толкова подобни на Европейските, че все едно се говори за едни и същи създания. Една новост, е че Китайските вампири често са описвани като загърнати в дълга бяла или зелена коса, която вероятно е следствие от преобладаващият в земята хумус в някои части на Китай. Жертвите на Чинг Ши също се превръщат във вампири.

Индийски вампири

Индия изглежда е страната, чиято митология е най-разнообразна с вампирски видове и кръвопийци. Тук ще се опитам да ги обобщя, като включа и някои други демонични създания приближаващи се до вампирската природа.

Да започнем с Байтал (baital). Тази вампирска раса са дребни, само около метър и половина и са наполовина хора, наполовина прилепи. Една известна история - "Крал Викрам и вампирът", се върти изцяло около едно такова създание, което крал Викрам заловил, за да занесе на един магьосник. Общо взето историята се състои от десетина подразказа, разказани от самият вампир.

Бута (bhuta), също от индииската митология е душата на човек умрял от преждевременна смърт, обикновено насилствена. Това е злонамерен дух, бродещ посред нощ, възкресявайки мъртвите тела и нападайки живите като таласъм. Срещат се най-често сред гробища или други запуснати места, хранейки се с вътрешностите на умрелите. Нападението на такова същество обикновено завършва с тежка болест или смърт. Но Бута също така имат малък проблем - те нямат сянка и затова не могат да стъпят на земята.

Ракшаса (rakshasa) е могъщ индийски вампир и магьосник. Те обичат да стряскат хората като се появяват обикновено в човешка форма, но с животински черти (хищни нокти, кучешки зъби, отвесни зеници и т.н.), или като животни с човешки черти (крака, ръце, плосък нос и т.н.). Животинската им форма най-често е тигър. За тях се знае, че обичат да се хранят с човешка плът и да пият човешка кръв. Ракшаса са променящ формата си вид в индуската митология по начало създадени от Брама (Brahma) да защитават морето от тези, които се стремят да откраднат еликсира на безсмъртието. Те живеят в Ланка (Геилон) и са управлявани от Равана (Rawana). По късно са били отъждествявани като демонични създания, често приемащи формата на прелъстителни жени, които примамват мъжете към смъртта им. Според други източници тези създания живеят в дърветата и предизвикват гадене и стомашни разстройства на тези, които се приближат до владенията им. Говори се, че децата могат да се превърнат в такива създания, ако бъдат убедени да ядат човешки мозък. Ракшаса вече не са хора, но все още обитават физическото тяло на видът, който обичат да ловуват. Друго описание на този вампир е бродещи гробовете, хранещи се с трупове прилични на елфи кръвопийци с остри кучешки зъби и изцапани с кръв. Както се вижда има няколко различни версии на този вампир, но всички се приемат като реални от Индусите, писали за такива създания във Ведите. Възможно е да се унищожи такова създание като се изгори, изложи се на слънчева светлина или чрез екзорсизъм.

Друг зъл дух от индуската митология и фолклор бил Брамапаруша (Brahmaparusha). Тези вампироподобни същества имали глава обвита с вътрешности и черва и си носели череп, от който пиели кръв. Говорело се, че този зъл дух обожавал да яде хора и да пие кръвта им от черепа, който си носи, след което изяждал и мозъка. След което се загръщал в червата на жертвата и изигравал ритуален танц.

Една от най-известните индийски богини - Кали (Kali), която имала дълга спускаща се около тялото й коса, носела гирлянд от трупове или черепи и имала четири ръце, също се описва като кръвопиец в един от митовете. Храмовете й били разположени винаги в близост до местата за кремация. Тя и богинята Дурга се биели с кралят на демоните Руктабижа (Ruktabija), който се възпроизвеждал от всяка пролята капка кръв. За да успее да го победи Кали трябвало да изпие всичката му кръв без да пролее дори капка на земята. Разбирайки това тя успяла да спечели битката. Други имена за Кали са Сара или Черната Богиня. Последователите и били наречени "thugs" (убийци), и били отговорни за ритуалните убийства в нейно име.

Паку Пати (Pacu Pati) е друг могъщ индийски вампир. Смятан за господарят на всяко зло върху живите. Можел да се види посреднощ в гробищата или местата за екзекуция. Писаша (Pisacha), друго име за Паку Пати били раса на същества, хранещи се с човешка плът. Описвани са като зли таласъми създадени от покварата на човечеството. Макар същността им да не е приятелски настроена към хората, те ще излекуват всяка болест ако бъдат подлъгани както трябва. Любимото им занимание е да ядат човешка плът. Към този вид се включва също Mmbyu (Смърт), разглеждан като господар на всички зли създания. Те са вампири с демонична природа, които измъчват жертвите си чрез своите демонски качества.

Също от Индия идват Ветала (Vetala) или Пуниаяма (Punyaiama), означаващо чиста раса във Ведата. Това същество изглежда като стара жена, с дълги деформирани резки за очи, обезцветена кожа и отровни нокти. За тях се знаело че са канибали, и пиели кръвта на спящите, пияните или лудите жени. Те влизали в дома като спускали магически конец през комина. Ветала имали способността да овладяват труповете. Тези реинкарнирани трупове се познавали по това, че ръцете и зъбите им били обърнати назад.

Хурел (Churel) или Хураил (Churail) е злобен отмъстителен подобен на сянка вампир. Обикновено това е жена умряла по време на бременност през време на фестивала Девали, или по което и друго да е време ако е мръсна. Говори се, че имат подъл характер, увиснали гърди, дебели грозни устни, черни езици и неподдържана коса. Те ловуват млади мъже, държат ги затворени и бавно изсмукват жизнените им сили, докато не се превърнат в грохнали старци. Говори се че мразят живота и пазят най-голямата си злоба за своите роднини.

За Масан, също от Индия, обикновено се говори, че са призраци на деца, на които им доставя удоволствие да измъчват и убиват други деца. Масан е способен да прокълне дете, което ходи в неговата сянка. Също така ще последва жена до дома й, ако тя остави роклята си да се влачи по земята в неговата сянка.

Масани е женски вампир, за който се говори че обитава погребални земи. Те са изцяло черни и ловуват през нощта, изплувайки от погребалните клади. Всеки, който премине през погребалните места ще бъде нападнат.

акрая ще спомена Гайал. Класифициран като вампирски призрак, обикновено създаден от смъртта на човек, за който е нямало кой да извърши погребалните ритуали на погребението. Когато се завърне Гайал насочва отмъщението си към синовете на своите познати и към собствените си роднини. Заплахата от роднина завръщащ се от смъртта обикновено е достатъчна за да подсигури подходящо погребение.

Невероятноо ! От всичко най-ми хареса това за графинята Елизабет

добреееем за тая вечер ви стига толкова :icon_bigrin:

имам още инфо ама то е за утре/ще ви държа в напрежение :icon_twisted: / :icon_bigrin:

Емз, не ме радват вампирите :getr:

Айди скоро давай още Мн ме радва , особено първото , което даде

:yyut: харесват ми вампирите и това първото кадетого даде :icon_headbang:

Обожавам вампирите 10х за инфото

Обожавам ги, страхотни са .. искам и аз да съм вампилчи

Аз пък искам да си имам готино гадже-вампирче

Харесвам ги

Обожавам ги

да е да е и аз обичам да ме хапят по врата ама чак пък вампири ... хихихи

Историйките си ги бива...ам аз лично не съм им много привърженик на вампирити..пият си кръвчица и така...аз ако няма и ПЛЪТ заеби ти тея работи :D ...
Sugarbloodsucker не толкова злобно бре... :icon_bigrin:

обожавам вампири и много се интересувам за тях. Наистина ми се иска да видя истински вампир, но това сигурно няма да се случи, но нали надеждата умира последна :icon_bigrin:

малко история от мен

МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ?

Оказва се, че легендата за вампирите може да бъде обяснена с болестта БЯС. По-рано слуховете за среднощни същества, пиещи човешка кръв, са били приписвани на хора болни от шизофрения, докато един испански невролог не стигнал до извода, че в крайна сметка вампирите са хора страдащи от бяс. Тази идея се зародила у него докато гледал филм за вампири, а по сериозни доказателства получил след задълбочено изучаване на антропологични данни и старинни медицински ръкописи.

По думите на професора описанията на вампирите и болните от бяс хора си приличат удивително много. Освен това, епидемия предизвикана от това заболяване се е разразила в Унгария приблизително през 1721-1728 год. - именно там и именно по това време се появяват и първите легенди за вампири. Приблизително 25% от страдащите от бяс хапят други хора. Мнозина от тях, също както вампирите, не носят в себе си огледала и силно миришещи вещества. Ако болният подуши силната миризма на чесън (едно от популярните оръжия срещу вампири)или види отражението си в огледало, може да получи силни спазми в гърлото и лицевите мускули. В резултат на това, отбелязва невролога, болният може да започне да издава хрипливи звуци, да оголва зъбите си, а по венците му избиват кървави петна.

Повечето вампири са мъже, а заболяването бяс се среща при тях 7 пъти по често отколкото при жените. Вампирите, както е известно, не издържат на дневна светлина, а страдащите от бяс често бродят нощем. Освен това вампирите имат ненормално привличане към представителите на противоположния пол, а при “бясните”, вследствие на заболяването, се получават увреждания на мозъчните центрове контролиращи емоциите и поведението, в резултат на което сексуалната им активност се повишава.

Легендарната способност на вампирите да се превръщат в животни (например, в прилепи) може да се обясни с това, че хора и животни със сходно яростно и странно поведение, могат да се приемат за едно и също същество, смята професора. В началото на ХVІІІ в., когато върколаците били основна тема по вечерните събирания, умрелите често били изваждани от гробовете си, за да се провери били ли са вампири или не. За такива били смятани мъртви, които излеждали като живи или от устата им капела кръв.

При хората починали от бяс, се наблюдава кръвотечение от устата дълго време след смъртта. Ако тялото бъде заровено във влажни и студени райони като например на Балканите, то може да се запази в добро състояние в продължение на месеци или дори на години.