~NaruHina & Sasusaku-Смисълът на живота!~

Първа глава


Залязващото Слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле ,нанасящо поразителни удари върху малкото,което беше останало от голямото дърво на което тя бе съсредоточила тренировката си.

“Още хиляда удара и тогава ще спра!Още само хиляда ритника и тогава мога да спра!!”

Във внезапен проблясък цялата енергия изхвърча от тялото и със последния фатален удар,който тя така старателно нанесе.Не усети кога и причерня и след един момент вече лежеше свита на кълбо на земята,дишайки тежко.Адреналинът в тялото и започна бавно,но въпреки това значително да се понижава и тя започна да усеща многото и дълбоки рани по себе си,които безмилостно пареха от избилата пот и полепналата мръсотия.На всякъде около нея имаше трески,а от голямото дърво и помен нямаше.Постепенно дишането и се нормализира и след като се поуспокои,тя легна по гръб,поставяйки ръцете си зад тила и отвеяно се загледа на горе.Изгуби се в мисли гледайки към снежния пухкав облак на тъмно син фон от небе.

-САКУРА-ЧААН!!!!
Чу се гласът на русо момче,което тичаше към нея.Без да се движи,тя извърна глава и срещна погледа си с неговия-изразяващ едновременно загриженост и яд.

-Сакура-чан!Ако тренираш в същия дух ще се убиеш собственоръчно!!

-О хайде стига Наруто!Ако ние ще ставаме по-силни,трябва да тренираме.А колкото се отнася до мен..”-тя затвори очи и намръщи вежди -Аз имам много да тренирам за да настигна вашето ниво физически.

Куноичито протегна ръката си и го събори на земята до нея,а след това зае старата си поза и продължи все така отнесено да гледа към небето,което придобиваше все по-тъмен цвят.Свечеряваше се.Лицето на Наруто стана с розов отенък заради малката дистанция на която се намираше от нея,но тя не забеляза това.Той гледаше към лицето и,докато си мислеше колко много се беше променила от онзи ден.Денят,в който Саске си замина.Мислеше си за разбитото сърце,което тя пазеше само за него,а той никога не бе проявил интерес.Сакура криеше мъките си зад емоционална “маска” от онзи ден,осъзнавайки,че чувствата и са прекалено тежки тя се опитваше да се отърве от тях.

И го направи.Вече никой не беше способен да каже какво чувства или мисли тя.Три години .. усмивката и беше легенда дори за най-добрите и приятели.Наруто чакаше с нетърпение денят в който ще се изправи лице в лице с бивщия си съотборник.Искаше да го върне в Коноха жив и здрав,а след това да го спука от бой заради състоянието до което бе докарал Сакура.

-Наруто?”

-Да,Сакура-чан?

-Мислиш ли,че си мисли за нас? Мислиш лии....че му липсваме??

Наруто нямаше нужда от име за да разбере за кой става на въпрос.
Той гледаше учудено към нея,но лицето и бе все така безизразно и той така и не можа да разбере какво чувства тя докато му задаваше този въпрос.

-Може би,но не мисля,че трябва да се притесняваш за това.Когато се върнем в селото в листата с него той ще бъде щастлив и може би ще спре да мисли за това да бъде отмъстител.

Дори за неговите уши това звучеше като глупава лъжа.Очите му се втренчиха в нея.Можеше да се закълне,че ъгълчетата на устата и се бяха извили на горе...сякаш се бе загатнала малка усмивка на лицето и.Даа .. тя беше щастлива да живее дори за един момент в тази глупава измислица на русокосия нинджа.Малко след това разтърси глава и каза:

-Знаеш ли какво? Мисля,че трябва да забравим за този загубеняк за сега,да гледаме сериозно на живота си и да станем по силни!

Със изгряващата луна те станаха от местата си гледайки сериозно един на друг.

-Аз трябва да тръгвам за да докладвам на Тсунаде-сама за мисията която ще предприема утре.

-Искащ ли да те изпратя?

-Не благодаря.Е..ще се видим скоро предполагам?

-Да! Сайонара Сакура-чан..

Пуфф!От Наруто нямаше и следа а на мястото,което стоеше имаше пушек.На Сакура не и се прибираше със светкавичната скорост с която от скоро имаше навика да изчезва той.Тя знаеше,че никой не я чака в къщи,защото родителите и винаги бяха по работа и си идваха максимум два пъти на годината ..никой нямаше да я посрещте с топлото”добре дошла в къщи” нито пък да я дари с прегръдка...нещо за което тя толкова копнееше.. .Розовокоската бавно закрачи на пред.На къде отиваше и тя не знаеше...

“На където ми видят очите.” Каза си сама в отговор на глас.

Навън бе доста тъмно ,но въпреки това времето бе топло и спокойно.Може би ако не беше изморена,тя щеше да забележи че някой я наблюдава.На клона на високо дърво леко се очертаваха два силуета.

-Значи това е Харуно Сакура?!

-Да Итачи-сан !Да! Нали ти казах ,Тоби е добро момче!- каза самопохвално момчето

-Добре тогава.Нека не губим време и да свършим това за което сме дошли.

-Хай Итачи-сан..

много ми харесваааа :dancing:
ха за какво ли е дошъл Итачи

shika_tema написа:много ми харесваааа :dancing:
ха за какво ли е дошъл Итачи

Еми ще стане ясно в следващата глава.. :face: Мога да кажа,че е за Сакура...

СУПЕР :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: кога ще има нова глава

Ъм.. ...еми назнам

надявам се да е скоро
нямам търпение :icon_bigrin: :icon_bigrin:

След малко ще пусна втората главичка.. :lol!:

Втора глава


Сакура вървеше бавно докато се наслаждаваше на чистия въздух и тишината,която цареше в заспалата гора.Не след дълго малкото жизненост в нея достигна крайния си предел и осъзнавайки,че е доста уморена тя набеляза едно високо дърво.Малко преди да се покатери на него тя избра с поглед един стабилен клон,на който смяташе да прекара спокойната нощ.

‘Защо не?На вън е топло и приятно, аз се изморих прекалено много за да се движа...а и няма кой да ме притеснява’ помисли си тя

Облегна се на дървото,згъна левия си крак,а десния остави да виси свободно от клона.След като успя да си създаде комфорт,тя се загледа на високо в тъмното небе.

‘Звездите са красиви тази вечер.’

Розовокоската бавно затваряше очите си,докато единственото което чуваше беше умерения пулс на сърцето си и лекото си дишане.Толкова се беше отпуснала,че беше готова да заспи,когато изведнъж лек ветрец продуха настойчиво от лявата и страна и разпиля няколко розови кичура върху лицето и,а веднага след това чу тропот близо до себе си на клона на който се бе отпуснала.Тя отвори много леко очите си,гледайки на долу и видя чифт черни сандали.Стресна се много сериозно,но въпреки това не беше толкова глупава,че да изрази страха и учудата на лицето си.Куноичито имаше перфектен контрол върху емоциите си,благодарение на персоната която беше изградила от деня в който Саске напусна селото.Тя се престраши и бавно плъзна погледа си нагоре.Ето сега вече беше наистина повече изплашена от когато и да е било .. и имаше причина!Мъжът беше с черна мантия,на която бяха добре изразени червените облаци,очертани с бяло по края си.

‘По дяволите! ПО ДЯВОЛИТЕ! Тсунаде-сама ми е говорила за тази униформа и ако не се лъжа,този нинджа е от Акатсуки.Дори и да не бях изморена .. аз нямам шанс срещу такъв като него.’

“Не е ли малко късно за почивки по дърветата извън Коноха . . . Сакура?

Тя погледна още по-нагоре за да срещне погледа си с неговия,но не успя да види добре лицето му,защото той беше застанал с гръб към луната,която пък за сметка на това успяваше да освети сравнително по-добре нея.

‘Той .. той знае името ми!?Но кой по дяволите е той!??От къде ме познава,какво търси толкова близо до Коноха,какво иска от мен,от мен ли иска нещо????? ??

Как,каквоо,защооо.. .В главата и избухнаха въпроси,които крещяха в нея един след друг и не и оставяха нито време,нито място за размисъл.Тялото и не помръдваше от мястото си и тя осъзна,че се беше вкучанила от страх,защото не знаеше какво да направи.Изведнъж нещо в нея кресна и наи-сетне успя да привлече вниманието и.

‘САКУРА’ беше вътрешния и глас. ‘Запаси самообладанието си!Не стой там като някаква слабачка, а направи нещо.Може да си изморена и да не си толкова силна колкото него,но за това пък си умна,помни това!Той може да не е сам.Говори му и се поогледай на около за други.Виж какво иска и се опитай да го надхитриш!’

-Кой си ти и какво искаш от мен?

Тя не знаеше кой е той като личност,но и не я интересуваше.Това,което не знаеше беше какво цели той с директното си появяване,но за нея сега най-важното беше да се измъкне жива за да съобщи на Хокагето,а и да се увери,че Наруто е добре,защото тази организация искаше не кой да е,а именно него...или по-скоро това,което беше в него и тя го знаеше.Кюби.

-Искам да ме набавиш с информация за Коноха и за твоя съотборник.

Докато той и говореше нейните очи набелязаха още една фигура,която седеше на един клон и гледаше на другата страна сякаш знаеше,че и само един член от Акатсуки е достатъчен за да свърши намеренията си..каквито и да бяха те.

‘Двама са.Ще ми бъде по-трудно от колкото си мислех,но трябва да опитам..нямам друг избор!’

-Надявам се да ме информираш доброволно,защото имаш красиво лице.Не искам да го обезобразявам....

Подигравката се четеше добре в нотката му и тя беше сигурна,че в този момент той се усмихва.Не позна!В същност той изпиваше с поглед нейните очи-толкова красиви и невинни,цветът на кожата и,диво разпиляната и коса... .Беше красива...

Розовокоската извади късмет,защото за времето в което той разсеяно я гледаше успя да измисли своя план как да избяга от тях.Тя решително се изправи и направи крачка към него като внимателно постави ръката си на бузата му,а след това я погали.Това доста го шокира,защото той очакваше да бъде изплашена,да се разплаче,а даже и да го моли за милост .. да даде някакъв,какъвто и да е било той признак на емоция.Неговото впечатление за жените беше,че те са страхливи,слаби,вечно мрънкащи и оплакващи се ..ненужни никаквици.За него жената значеше развлечение,когато имаше желание да задоволи мъжките си нужди.

‘Тази жена обачее ...тя е’

-Какво искаш да знаеш?- прошепна тя като рязко прекъсна мислите му.

Сега лицата им бяха на на толкова малко разтояние едно от друго,че той усещаше дишането и върху устните си,а това до голяма степен го провокира.Нинджата се загледа за няколко секунди в нея,опитвайки се да я анализира.Вятърът си играеше с нейната коса,а това я правеше още по-привлекателна.Няколко кичура погалиха шията му и игриво се прибраха с утихващия вятър.Той усещаше уханието и и не осъзнаваше колко силно го омайва тя.

‘Трябва да го направя.Трябва да успея!Сега или никога’ каза си на ум тя

Итачи не знаеше какво прави,но осъзнаваше,че му харесва и затова той бавно вдигна ръката си и докосна лицето и с върховете на пръстите си.Кожата и беше толкова мека! Той не се здържа и бавно сведе глава за да я целуне.Устните му бяха на милиметри от нейните,когато изведнъж

ПУУФФФФ!!!!!!

В шок Итачи отвори леко очи и я затърси с поглед,но от нея и следа нямаше и той веднага разбра какво беше станало.Ако беше с шаринган на очите си нямаше да си губи времето с неин клононг .. беше я подценил прекалено много!

‘Ще си платиш за това момиченце.Никой не може да се подиграва с мен и да мине безнаказано след това!’ с тези мисли на лицето на Итачи се уформи малка и самозадоволна усмивка.

-Тоби.Тръгваме.

-Ама Итачи-сан..-Глуповатото момче веднага замлъкна щом свирепия поглед на Итачи го връхлетя.

***
първа част на главата!

Ето я и втората част..
************



ТРЯС!


Сакура толкова бързаше да затвори вратата след себе си,че едва не я счупи.Тя можеше да чуе бесния ритъм в който прескачаше сърцето и и имаше чувството,че ще искочи.

-В къщи съм си!В безопастност съм!!- каза си на глас тя с надеждата това да я поуспокои,а след това се облегна тежко на вратата и затвори очи за да си припомни още веднъж това,което се беше случило допреди малко.Тогава изведнъж се сети

-Той знаеше името ми.Ами ако знае къде живея!

Това я стресира още повече и тя не издържа.Излезе през другия вход на дома си като внимаваше да няма никой наоколо и побягна към мястото,където наистина щеше да бъде на сигурно място.

ТУФ ТУФ ТУФ!! ..-ТСУНАДЕ-САМАА- .. ТУФ ТУФ .. “СЕНСЕЙ!

Изведнъж вратата рязко се отвори и тя без да иска цапардоса някой по главата.

-Сакура! Знаеш ли колко е часа!? Какво става!- беше Шизуне

Момичето бягаше толкова силно по пътя,че сега нямаше сили да си поеме дъх и да обясни ситуацията,в която се намираше.

-Тсу .. Тсунаде-сама.Трябва да говоря с нея!

Вярната приятелка на хокагето гледаше изплашено към ученичката и.Беше два или може би три вечерта и тя се чудеше какво толкова беше станало,че тя да я търси по това време,но по физиономията и можеше да си даде сметка,че не е маловажно.Тя я покани да влезе и двете се отправиха към покоите на Тсунаде.

Когато влязоха забелязаха,че тя вече беше будна и седеше на леглото с гръб към тях,докато гледаше през прозореца.

-Какво е станало-попита тя ,но въпросът и не звучеше като въпрос задади тона си ..звучеше по скоро като заповед от сорта на “слушам” или “докладвай” ..

Сакура разказа всичко на учителката си като се стараеше да не изпусне нито една подробност от станалото,а двете жени я слушаха внимателно.

-Как успя да се измъкнеш и успя ли да разбереш в действителност какво искат от теб?

-Ами .. те бяха двама,но само един от тях дойде при мен,а другият стоеше безучастно и дори не ни наблюдаваше.Предполагам си е мислел,че съм прекалено слаба за да направя каквото и да е било..

Куноичито заекваше докато говореше,а краката и ръцете и силно трепереха.

-Успях да направя свой клонинг,който добре знаеше планът ми,а след това замаскирах малкото чакра която ми беше останала и побягнах колкото можех по-бързо към дома си.

-Справила си се добре,Сакура! Тази вечер ще нощуваш тук,а утре ще поговорим допълнително.

Шизуне и даде чаша вода и след като Сакура се поуспокои,тя я сложи да спи.

-Шизуне!- извика Тсунаде със строг поглед към жената.

-Искам да сложиш няколко хора от АНБУ на пост близо до дома на Наруто и да ме осведомиш при наи-малката вест.

-Хай! Тсунаде-сама.-Шизуне се поклони и излезе от спалното помещение,оставяйки приятелката си с ядовете и притесненията и.

******

Песента на птиците събуди Сакура,тя отвори бавно очите си и се запротяга в кревата докато гледаше през прозореца.Беше красиво утро и слънчевите лъчи се прокрадваха като осветяваха голяма част от стаята.Тя затърси с поглед униформата,която беше съблякла преди да си легне,но на стола вместо нея намери красиво бяло копринено кимоно,черни сандали на високи токчета и бележка с подпис на Шизуне.

“Гомен,Сакура! Но по наредба на Тсунаде-сама изхвърлих униформата ти .. беше мръсна,неприлично скъсана и захабена.”

Розовокоската направи отегчена физиономия и се запъти към банята.След като се изкъпа,тя изсуши грижливо косата си и я уформи на кок,като заби две големи игли за коса декорирани с висящи цветчета,чиито цвят си пасваше с този на кимоното.Облече се,обу високите сандали и се запъти към кухнята , където вече я очакваха.Малко преди да влезе , тя се поклони на двете жени , поздрази ги и седна като придърпа чаша чай към себе си.

-Как се чувстваш днес,Сакура?-попита Тсунаде
-Много по-добре,благодаря.

По време на закуската цареше пълна тишина,а след това Шизуне стана да отсервира оставяйки ги сами.Санина гледаше с загриженост към момичето , а когато погледите им се срещнаха Сакура на момента разбра за какво си мисли учителката и.

-Няма нищо,което да съм премълчала от снощния разговор .. и не. Не са ме наранили по никакъв начин....

-Но все пак защо са нападнали точно теб!Аз съм сигурна,че ако наистина са искали информация можеха да си я набавят и по други начини.

Сакура самислено се загледа в чашата си за чай и малко след това каза .

-Мога само да предполагам какво са искали от мен , но това в момента не ме притеснява толкова много колкото факта,че бяха толкова близко до Наруто!

-Наруто е добре.И той самия не знае,но снощи поставих хора от АНБУ ,част от които по моя наредба в идните дни ще бъдат поставени близо до неговия дом,а другата част ще го следят и охраняват на всяка негова крачка..

Тсунаде отпи голяма глътка от чая си,а след това каза

-Ти и Наруто няма да предприемате никакви мисии за известно време .. поне докато не разбера какви са били истинските цели на Акатсуки.

харесва ми , даже мн ме радва ::... кога ще има следваща глава ?

Когато има нова глава,веднага ще я кача.Надявам се да е скоро.

П.П.Моля отсега нататък без спам или в минимални количества!

Кефи ме фикчета с нарухина&сасусаку, затова ще очаквам следващата.