До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

**Enery** Чет 14 Яну 2010, 08:26

Мисля че въпроса е очеизваждащ. Кажете какво, защо и до каква степен ви дразнят родителите. Избройте нещата, които те очевидно не харесват у вас и за това само ви мрънкат, etc. Избройте и честите простотии, които ви говорят просто защото на тях деня не им изнася и така..

Façade Чет 14 Яну 2010, 18:15

Амии... ние с мама напоследък си се разбираме. Преди не можехме да водим нормален разговор без да си крещим Сега тя вика, аз не 'и обръщам внимание и толкова. Следващите 5 минути всичко е забравено. Супер, нали?
А иначе мама не може да понася много неща, които правя. Само не мога да я разбера за кво вс еми мрънка, че тва било разхвърлено, онова било разхвърляно... аз си намирам работите и това ми стига =_=' И казва, че Мияви бил мека китка, но аз вече не 'и обръщам внимание
Но иначе имам майка-пич. Дава ми чигари, не ми вика, когато се напия.. Ей след малко сядаме да гледаме корейска драма

CriminaL Baby. Чет 14 Яну 2010, 18:24

Well, с майка ми много си се разбираме. Не я считам само за родител, ами и като за приятелка, за всичко мога да 'и кажа като знам, че няма да ми направи проблем. Като нямам цигари ми дава понякога, не ми прави проблеми като се напия, не ми прави проблеми за отсъствията и ниските оценки.
Само ме дразни като ми се развика, че стаята ми не съм я била чистила или разтребвала.
За баща ми няма много неща, които да кажа. Достатъчно е, че като го видя пиян и вонящ на бъчва ми иде да му забухам главата в стената докато не издъхне.

Mad.Soul Чет 14 Яну 2010, 20:22

^{Не ме дразнят особено.Баща ми живее някъде в Италия така, че само с майка ми трябва да се оправям.Тя единствено ме дразни като почне да мрънка за некви оценки и за ученето.За друго не се сещам.}

**~|~Crazy_kid~|~** Пет 15 Яну 2010, 10:31

Е, много добре се разбираме със Стани icon_lol

Та~~
Майка ми е пич !11!!
Е, Когато тя е в къщи трябва да слушам музика на слушалки, защото едва ли не, е алергична към Азиатските ми вкусове.
Не дай си боже да забравя да приберя някоя дреха, да изчиста на котката, на папагала и света свършва.
За оценки не ме пипа.
Най-мразя когато се караме - В един момент ми крещи и ме обижда като не видяла, а в следващият имам чувството, че пред мен седи 5 годишн момиче icon_rolleyes

Втората ми майка е перфекционист. Всичко трябва да е изредн и подредено icon_confused

Вика винаги дори и да говорим за най-обикновенни неща, което ме подлудява и аз започвам да викам и се стига до караница. whistle

Баща ми дори и след като се премести пак успява да ме дразни, всеки ден ми звъни поне по веднъж и ми говори тотални безсмислици.
Вторият ми баща пък ... с него всичко се решава със бой и груби шеги xD

**Ricchan ^^** Съб 16 Яну 2010, 08:06

Имам предостатъчно причини до някаква степен да мразя и двамата.

Майка ми - първо, защото съсипа живота ми. Докато ме размотаваше из цяла България, само ми наливаше бръмбари в главата и се бях превърнала в момиче, което си мислеше, че е царица на света. Затова и когато ме малтретираха психически в 7 клас ме боля толкова много. Паднах от доста високо, заради нея. В същото време, когато й се оплаках за тормоза, тя само каза "Стига си се гивезила", докато баща ми и брат ми малко им оставаше да отидат и да ступат всички от бой.
Беше ми промила мозъка, че баща ми е чудовище, че тя е едва ли не някаква страдалка... Понеже около 2 години след като се преместих при баща си, аз все още я боготворях, даже ОДОБРЯВАХ факта, че тя го окраде, като му взе последните пари и замина да си гледа гъза на някой хотел и да яде по ресторанти, докато ние с брат ми пукахме от глад вкъщи... Всички ми казваха, че тя е тази, която ми е откраднала и телефона, и касетофона, но аз не вярвах. Сега ни най-малко не се съмнявам в нея, но след дъжд - качулка.
Много обича да крещи когато някой не е на същото мнение като нея. Постоянно ми звъни и говори по половин час поне за нейните "несгоди", докато аз само си мълча. Има изключително разклатена психика и даже почвам да мисля, че е откачена. Живее в свой свят, където жените са любовници на шефовете, а ако в управата няма жени - то мъжете са мафиоти. Винаги с това се оправдава като я уволнят. Твърди, че е ТОЛКОВА красива, че любовниците направили така, че да я изгонят. Пък не се вижда в огледалото колко безформена е.
Също, когато съм при нея, се сцепва да ми говори за секс, за това колко й се чука, за това как баща ми не я бил чукал от панти века, все неща, които не ме греят. Дотолкова е откачена, че в София, като бях 6 клас, тя ми показваше с МЕН секс пози.
Когато ходя при нея да ям, защото татко няма пари, тя веднага почва да бучи и после иска от него компенсация, защото съм й харчила от малкото пари. Един вид по милост ме храни, излиза.
Също така, според баща ми, още като съм била малка, тя ми е крадяла парите за закуска и си е купувала цигари с тях.
Твърди, че е топ домакиня, като всъщност е далеч от истината.
Мога да продължа да утре.

Татко - Дразни ме само когато е пиян, или пък когато е трезвен, но няма пари. При последното е много раздразнителен и от нямане какво да прави, почва да чисти навсякъде. Това е изключително дистърбинг. Също, не дай боже да се скараме тогава - пълен ужас.
А когато е пиян... Има ужасно пиянство. Кажеш ли нещо на въпреки, и той почва да ти набива в главата обратното. Повтаря го 100 пъти и ти все трябва да казваш, че си разбрал.
- Чу ли?!
- Да...
- А разбра ли?!
- Да...
- Не, не си разбрала. *и продължава със същото*
И когато е агресивен чупи разни нща... Последно ме замери с дистанционното, но наай-голямото му чупене беше компа. Събори го и почна да скача върху него...
Понякога ме дразни импулсивността му... Например, стои вече 4 месеца без работа, защото НАПУСНА сигурната си такава. Били го ядосвали. А факта, че има студент на гърба си и кандидат-студентка не го ли включи в сметките?

Като цяло обаче го разбирам донякъде - то майка ми му е унищожила живота. Изцяло зависим от него, след като тя не смее пръста да си мръдне, ако той после не й плати. Просто той... се пречупи и за първи път направи това, което искаше, а не да се води по стереотипа, изграден от нея, а именно - да се претрепва от работа за нас, а тя да си гледа таванчето, цигарите и малкото й пари, които остават за храна. Не можа да издържи просто.

Май е това. Няма да включа "Той не ме пуска навън до късно", "Кара ми се за неподредена стая" и етк, защото това са маловажни неща според мен.

С едно изречение: Не мога да понасям майка си и предпочитам баща си, който обаче също не е цвете за мирисане, но е по-малкото зло, и за разлика от нея, на него му пука за мен много, МНОГО повече.

**Little.Vampire** Съб 16 Яну 2010, 10:40

Ами колкото и странно да е - при мен нещата се препокриват горе долу с положението на Стани, на нея съм й разказвала.

Майка ми не я упреквам, но в периода, в който бе сама /заради развода/ - а това е около 10 години - подлуди мен и сестра ми, дори е удряла баба ми, просто никога не се стараеше да влиза в положение и се изкарваше жертва. А нервите си колко ги изкарваше за нищо...
Та както казах, не я упреквам, и тя имаше много трудности и все пак не оправдават много неща. По едно време беше почнала да пие. Друга тема. Колко бой сме яли аз и сестра ми, колко обиди...
Сега от към 1 месец насам вече не е сама /мисля, че ме разбирате/ и е съвсем различна... Надявам се нещата да се развият добре и вече да имам свястно семейство...

Баща ми от самото начало е бил провал - заради алкохола. Майка ми се е омъжила за него, само за да се оттърве от нейните родители. Очевидно да имаш лошо семейство е наследствена черта, защото няма и един успешен брак в рода ми след 1968... Или там някъде..
Та за баща ми... от самото начало не се е грижил нито за мен, нито за кака ми, камо ли за майка ми. Когато бях на 5, сестра ми на 14 - всичко се превръща в кошмар. Дори се бе опитал да убие майка ми. Сестра ми ги разтърва с кофа вряла вода. Та... В един период сме били толкова изпаднали, че не знам сега как сме живи и не сме били на улицата... Като станах на 8 горе - долу, баща ми ни извеждаше с кака за малко някъде и ни купеше пуканки и толкова. А сега - вече от 2 години дори не знам къде е - не съм го чувала, нито виждала. Не е плащал издръжка от година.
Не го мразя, напротив - съжалявам го. Искам всичко да се оправи, това е.

Вече живея с мисълта и надеждата за новото си семейство.
А за в бъдеще, когато аз трябва да имам такова - тъй като знам аз какво съм изживяла, никога не бих причинила нещо подобно на моите деца...

**Enery** Съб 16 Яну 2010, 12:53

Не смятам да разказвам колко простотии и защо, заради майка ми, аз съм психически нестабилна, а само ш' поясня колко е дразнеща.

Та, има толкова мн причина да я мразяя..
1. Когато нещо не й е на кеф или ддз, винаги си го изкарва на нас с баща ми.
2. Винаги върши необмислени до край неща и после повечето се прецаква по мн брутален начин.
3. Пред приятелите си се държи мн величествено и заповядва разни неща на баща ми и се прави на строга майка и некви такива простотии.
4. Постоянно мрънка, че няма нещо, като всъщност всичко й е поднесено на готово.
5. Опитваше се да постигне своите цели чрез мен, но се промени, осъзна се.
И още един тон неща, но това е предостатъчно. Честно казано, зверския неприазъм изпитвам, защото заради нея всеки път, когато някой ми кресне аз се разревавам. (:

Blackie. Съб 16 Яну 2010, 13:49

Да ги ненавиждам? В никакъв случай. И двамата проявяват разбиране към мен, от своя страна им отвръщам със същото. Когато ми кажат да правя или да не направя нещо - изпълнявам. Ако утре не ми позволят да изляза, ще го сторят някой друг път. Майка ми я считам за незаменима приятелка, понеже в каквото и да съм се забъркала, вместо да ми крещи, ще ми даде съвет и ще ми помогне. Създава ми проблеми предимно, че не прекарваме достатъчно време заедно, а битовизми като разхвърляна стая не ги броя, защото е съвършено права. Рядко изпада в истерични пристъпи, т.е. 2-3 пъти годишно най-много... в такива случаи ми крещи за какво ли не, като е на принципа:
- когато й отговарям: Не ми отговаряй!
- когато не го правя: Защо не ми отговаряш и ме гледаш като пребозало теле?!
Ала не я виня. Родата на баща ми изобщо не я зачита, от самото начало е била чуждата в този дом. Много може да се каже по това, но никому не е нужно. В крайна сметка, когато си изкара всичко на мен, най-късно на следващия ден вече се разкайва и иска да се помирим. Баща ми пък не иска да приеме, че вече не съм онова малко момиченце, което може да гняви постоянно, затова туко цъфне и почне да ме хапе, щипе, скубе, гъделичка, а всичко това ме изкарва извън кожата ми. Прави го от любов, но много добре знае, че това ме подлудява. Друго... влиза в стаята ми, без да чука. Хич не се съобразява, че може да съм гола например. Да не говорим, че решава изведнъж да си зареже работата вкъщи и хуква по горите да гони глигани и зайци, а лятно време изобщо не се сварва вкъщи, понеже е отпрашил за риба.
Каквито и дребни недостатъци да имат, обичам ги безкрайно и двамата, понеже полагат всички усилия на мен и брат ми нищо да не ни липсва, било то внимание или нещо материално. С чиста съвест мога да заявя, че съм случила на страхотни родители ^^

Sweetnight Пон 18 Яну 2010, 08:45

Хм. Може би аз съм случила на родители. Обичам ги ужасно и двамата. Майка ми е извънредно разбран човек. Влиза ми в положението във всяка ситуация. И ме подкрепя, което е може би най-важното. А аз съм и давала бая поводи за притеснение, като начало от Русе се дигнах да живея и работя в Каварна заради бившия ми приятел. Бях прекъснала университета (не ме пуснаха на ликвидация с четири невзети изпита.... тъпо). Тогава тя ме подкрепи и само каза: иди, счупи си главата, виж как се гледа мъж. Не съжалявам и за секунда от моя живот. Всичко е опит. Татко не живее с майка ми от 6 години. И в него намирам подкрепа отчасти. Когато заминавах за Румъния, предполагам, защото му беше мъчно, притесняваше се и ревнуваше донякъде (вероятно всички бащи ревнуват по малко дъщерите си) се опита да ме разубеди, но аз пак реших да си бия камшика и да зачезна в чужбина. Така че аз не ненавиждам родителите си. Обичам ги и ги уважавам. И честно да си призная, сега, когато съм далеч от тях, страшно много ми липсват.

Katinkka Пон 18 Яну 2010, 13:40

Още един случил на родителии ^^
Ммм лошо за родителите сии.., ами мога да кажа, но това ще са незначителни неща.. нещо което на момента ме е изнервило, но си е за мое добро.
Майка ми.. тя е много добър човек. Винаги ме разбира и ми влиза в положението. Подкрепя ме и се застъпва за мен. Ние с нея сме си като първи приятелки.
Баща ми.. той е малко по-особена личност, но и него го уважавам. Винаги се е опитвал да ми помогне. Винаги се отзовава на исканията ми, особено ако искам техника. Дава ми съвети и подкрепа.. иии е голямо "лице" както казват някой мои приятелки xD Има добро чувство за хумор и не е сериозен през цялото време.. даже напротив.
А лошото в родителите ми... мммм... мога да се оплача, че ме карат да уча.. ама няма да е вярно.., защото аз сама се навивам да изкарвам що годе добри оценки. Може да кажа, че не ме пускат до колкото искам вън, но няма да е вярно..., защото аз гледам да не се задържам до много късно вън.. а и не искам. Може да кажа, че не ми дават достатъчно пари, но и това не е вярно.. защото те ми дават достатъчно.. а аз дали нахално искам повече е друг въпрос

LiДо4o_O Пон 18 Яну 2010, 14:32

Хам, да видим.. естествено, че майка ми и баща ми ме дразнят понякога, но това са най-добрите родители, които някога бих могла да имам.. Не знам дали и до какзва степен оценявате, че майка ви и баща ви се бъхтят по цял ден на работа заради вас. Е, аз го оценявам. И макар да са на работа по 12 часа на ден, 6 дни в седмицата, мама и тате винаги, ама ВИНАГИ имат време за мен - за моите проблеми, за това как съм изкарала деня.. когато не ми е било много приятно ме успокояват, когато съм се справила винаги ме поздравяват. Закачат се с мен и приятелите ми.. Държат се с тях и с нас с брат ми като с равни.. Просто.. не знам какво мога да кажа.. Все пак разбираш колко много обичаш някой след като го изгубиш.. Е, аз ги бях изгубила за година и сега.. Просто се радвам, че това са най-най-най добрите родители. Имам си абсолютно всичко - като се тръгне от дрехи, мине се през MP4-ки, компютри и т.н. и се стигне до ежедневните пет лева за училище и парите за извънредни уроци по английски. Да не говорим, че майка ми и баща ми винаги са ме подкрепяли, когато реша нещо - например не са от тези маниаци, които се опитват да постигнат нещо с децата си, защото на младини не са могли, напротив, казват ми, че каквато и да стана ще се гордеят с мен.. Мога да продължа с това до безкрай... Да, имало е и гаден период, но той мина, а аз не помня лошите неща, те просто избледняват с времето.. Само едно ще ви кажа хора, обичайте родителите си, не знаете те колко много ви обичат въпреки всичко..

nipper Съб 11 Сеп 2010, 18:20

Аз лично не нанавиждам родителите си .. баща ми е невероятен.. всяко дете би мечтало за подобен татко :) и аз наистина съм блаоадарна, че го имам. :) Той прави всичко възможно, за да осигори всичко, което желаем с брат ми, добър е, пекан е (така да се каже), винаги ми е казвал, че когато има проблем мога да споделя с него, дал ми е пълна свобода само иска от мен да уча.. нищо друго.. пълна свобода ми е дал... и въпреки това е успял да ме възпита мисля достъчно добре, за да не съм лош човек и да мога да мисля за това ,какво искам да стане от мен в житова за напред. А относно майка ми, аз си вталпявам, че я мраза... защото е причинила болка на баща ми.. и все още продължава да го наранявам.. но въреки всичко, тя ме е родила.. иска ми се да я мразя, но немога... нещо в мен ме кара да й дам шанс, но в същото време, когато ледам баща ми, когато му е тежко искам да я мразя... (не искам да споделям причините поради които ми се иска да я мразя :) ....... ). Мене не ме дразни, когато майка ми микаже да си почистя стаята и т.н. това е съвсем нормално.. казвам си (е,какво толкова... ) . :) (едвали някой ще прочете всичко това... xD )

**Little.Vampire** Съб 11 Сеп 2010, 18:53

Little.Vampire написа:Ами колкото и странно да е - при мен нещата се препокриват горе долу с положението на Стани, на нея съм й разказвала.

Майка ми не я упреквам, но в периода, в който бе сама /заради развода/ - а това е около 10 години - подлуди мен и сестра ми, дори е удряла баба ми, просто никога не се стараеше да влиза в положение и се изкарваше жертва. А нервите си колко ги изкарваше за нищо...
Та както казах, не я упреквам, и тя имаше много трудности и все пак не оправдават много неща. По едно време беше почнала да пие. Друга тема. Колко бой сме яли аз и сестра ми, колко обиди...
Сега от към 1 месец насам вече не е сама /мисля, че ме разбирате/ и е съвсем различна... Надявам се нещата да се развият добре и вече да имам свястно семейство...

Баща ми от самото начало е бил провал - заради алкохола. Майка ми се е омъжила за него, само за да се оттърве от нейните родители. Очевидно да имаш лошо семейство е наследствена черта, защото няма и един успешен брак в рода ми след 1968... Или там някъде..
Та за баща ми... от самото начало не се е грижил нито за мен, нито за кака ми, камо ли за майка ми. Когато бях на 5, сестра ми на 14 - всичко се превръща в кошмар. Дори се бе опитал да убие майка ми. Сестра ми ги разтърва с кофа вряла вода. Та... В един период сме били толкова изпаднали, че не знам сега как сме живи и не сме били на улицата... Като станах на 8 горе - долу, баща ми ни извеждаше с кака за малко някъде и ни купеше пуканки и толкова. А сега - вече от 2 години дори не знам къде е - не съм го чувала, нито виждала. Не е плащал издръжка от година.
Не го мразя, напротив - съжалявам го. Искам всичко да се оправи, това е.

Вече живея с мисълта и надеждата за новото си семейство.
А за в бъдеще, когато аз трябва да имам такова - тъй като знам аз какво съм изживяла, никога не бих причинила нещо подобно на моите деца...

Продължение на сагата: Относно майката, същите проблеми. Даже малко по-особени. Плюс това трябва да крия приятеля си от нея! ;о
С баща ми - пак - още по-зле. Ни вест, ни кост, ни издръжка, пфуу...
Ама айде, живее се, то няма да е живот без горчилка, няма да се оплаквам! хДД

Koufuku ;3 Съб 11 Сеп 2010, 19:01

Никога не съм искала да ги е нямало, никога не съм искала други родители. С ръка на сърцето казвам, че моите родители са добри, а понякога и забавни. :)

Може би ще се учудите, че аз НИКОГА не съм се карала с нашите, yup! xD И ги слушам.
В смисъл днешните тийнейджъри още от влизането в къщи и почват да се дърпат с техните, защото се мислят за велики бунтари, следва отиване, тряскане и заключване в стаята.
Разбирам се с тях, а нещото за което най-често ми се карат, е неоправена стая, което е съвсем маловажно. :)

Гост Съб 11 Сеп 2010, 19:19

До 8-ма степен по Рихтер.

**Sinner** Нед 26 Дек 2010, 23:35

Evstatiev написа:До 8-ма степен по Рихтер.

+1

cool cheryll Пет 31 Дек 2010, 06:57

Замисля ли се, разбирам, че не ги ненавиждам, макар да има за какво. Баща си съм го виждала три пъти през живота си и винаги съм имала лоши спомени от посещенията му. Майка ми е коренно различна от мен. Така и не ги разбрах двамата със всичките им повтарящи се грешки, сякаш са идиоти. Начинът ми на мислене и възпитанието ми са техни антиподи. Те са пример за един пропаднал живот и са граница, която не пристъпвам.

Преди когато съзрявах имах много комплекси. Главно за малоценност и за това, че съм боклук. Доста трудно ги избивах. Баща ми беше този, който ми насади, че съм глупава и грозна... и аз му повярвах. За да докажа, че не съм такава, завърших образованието си с 5.57, само защото даскала по физкултура ми писа 5 в дипломата, но както и да е. На 17 кандидатствах за модел... и бях приета. Гените ми са голяма каша - майка ми е сибирска татарка, баща ми съответно българин. Едва по-късно разбрах, че съм красива.

Всичкото, което правех през целия си живот досега бе да получа одобрението на баща си. Сега на 27 години разбирам, че никога няма и да го получа, просто защото той не е добре. Каквато и да съм, колкото и грешки да съм направила, за него не би трябвало да е от значение, дали съм грозна или глупава, не би следвало да ми поставя летви, които аз да прескачам само и само да докажа, че не съм такава, за каквато ме мисли.

Продължава да си живее в Русия без да му пука поне мъничко за мен. Защо да ненавиждам един човек стигнал дъното? Та той ми показа хиляда начина да не съм като него. icon_lol

Последният фик, който пиша в момента е преразказана история за моето минало. Всеки преживял развода на родителите си, знае колко е трудно. А ето и една песен,чиито превод е всичко, което съм преживяла и продължавам да изживявам:https://www.youtube.com/watch?v=Ra-Om7UMSJc

CriminaL Baby. Пет 31 Дек 2010, 12:14

С риск да прозвуча отвратително, ще кажа, че от 6-ти февруари ми е много по-добре. След като баща ми почина, леля ни остави на мира и спря с опитите да ни изгони от нас, вече не ме е страх да се прибирам. И с парите сме по-добре, докато беше жив се налагаше всеки ден да му купуваме по половинка ракия, за да не ни прави проблеми и да ни праща в 2-3 часа през нощта.
Майка ми си намери приятел, който е страшен пич и с който адски много се разбирам. Както в близките часове/дни тя ще остане без работа... Общо взето доста добре ни се отразява той и на 2-те.
С ръка на сърцето мога да кажа, че ми е мнооого добре за последните 10 месеца. Колкото и гадно да звучи.

Sponsored content

До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?

Re: До каква степен и защо ненавиждате родителите си понякога или доста често?