Часът на Боби: СПИН

{Bloody.Rose} Нед 29 Ное 2009, 17:46

Реших да пусна темата. Смятам, че е нужна. Поне за обща култура..
все пак сме в навечерието на първи..

Часът на Боби: СПИН Img

СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност) е болестно състояние, което се развива на фона на инфекция с вируса HIV (Human Immunodeficiency Virus). Състоянието се характеризира с множество допълнителни инфекции и заболявания, които нападат повредената от вируса човешка имунна система. Всъщност СПИН е последен стадий на ХИВ инфекцията. СПИН е описан за първи път в САЩ през 1981 г., у млади мъже хомосексуалисти, развили сарком на Капоши и пневмония, причинена от Pneumocystis carinii.

Как се предава инфекцията
Основни пътища за предаване на инфекцията са:

Полов път (при възрастни и юноши — при хетеросексуални и хомосексуални отношения, както и при хора, занимаващи се с професионални сексуални услуги);
Чрез заразени медицински инструменти - при използване на заразени с вируса игли на спринцовки, катетри и други подобни. Този начин на заразяване се наблюдава при наркомани.
По кръвен път (хемотрансфузионен) - с преливане на заразена кръв или нейни компоненти, като кръвна плазма;
Перинатален - по време на раждане на бебе от болна майка;
Трансплантационен път - чрез присаждане на заразени органи, както и при изкуствено оплождане със заразена сперма;
Чрез млякото на заразената майка;
Професионални или битови наранявания, при които се образуват рани. Хора с такива рани могат да се заразят при пряк контакт с кръв или някои други секрети от болни от ХИВ инфекция индивиди.
ХИВ-инфекцията не може да се предаде чрез слюнка или по въздушен път, а също така чрез водата или храната. Слюнката може да представлява опасност само в случая, ако в нея има кръв.

Как не можеш да се заразиш?

- Чрез ръкуване, прегръдка или целувка
- Чрез кашлица и хрема
- При използване на обществен телефон
- При посещение в болница
- От обща храна, прибори за хранене и чаши
- При използване на обществени чешми
- При използване на бани и тоалетни
- При използване на обществени плувни басейни
- При ухапване от комар или други насекоми
- При работа, социални контакти или съжителство с ХИВ-позитивни хора

Стадии и симптоми
Класификация според Световната здравна организация

През 1990 г., Световната здравна организация (СЗО) групира инфекциите и болестните състояния наблюдавани при заразени с ХИВ в няколко стадии. Класификацията е обновена през 2005. Повечето от опортюнистични инфекции се лекуват лесно при незаразени хора.

Стадий I: ХИВ инфекцията е без симптоми и не се категоризира като СПИН.
Стадий II: включва рецидивиращи язви в устната кухина и повтарящи се инфекции на горните дихателни пътища.
Стадий III: включва хронична диария продължаваща повече от месец, тежки бактериални инфекции и белодробна туберкулоза.
Стадий IV: включва тежки опортюнистични инфекции и/или саркома на Капоши; Тези заболявания са индикатори за СПИН.
Симптомите в различните стадии са най-вече следните:

Вирусът ХИВ (в зелено) разспространяващ се от вече заразен лимфоцитСтадий на първичната ХИВ инфекция - характеризира се с настъпването на симптоми в 50 % от заразените. Останалите нямат въобще никакви симптоми, възможно е също те да останат незабелязани. Появават се няколко дни след заразяването и продължават до няколко седмици (в някои случаи месеци). Първоначалните симптоми наподобяват грипа, или обикновената настинка. Характерни са висока температура, възпалено гърло, гадене, повръщане, кожни обриви, диария, липса на апетит, отпадналост, умора, главоболие, болки в ставите и подуване на шийните лимфни възли. В този период, ако болният няма съмнение за ХИВ инфекция, тя обикновено остава неоткрита. Серологичните тестове (които откриват антитела в кръвта) стават позититивни най-малко месец след заразяването (след 3 до 6 месеца може да се определи с абсолютна точност), защото в началото болестта е все още в инкубационния си период и организма не е изработил антитела срещу вируса.
Латентен стадий - период, в който липсват каквито и да е било симптоми за инфекция. Заразеният се чувства здрав, но вирусът все още е в него и постепенно намалява защитните сили на организма. Този период продължава от няколко месеца до 10 или повече години (средно от 8 до 10). Откриване на вируса може да стане само с лабораторни изследвания (ХИВ тест).

сарком на Капоши злокачествено заболяване на кожата характерно за развития СПИНМеждинен период - характеризира се с увеличените лимфни възли по цялото тяло. В началото това може да се случи с лимфни възли само в една област, но впоследствие се наблюдава на две или повече места (шията, под мишниците, слабините). Границата между този и следващият стадий не е рязка и обхваща няколко месеца, в които бавно започват да се появяват симптомите на развития СПИН.
СПИН стадий. Когато броя на CD4+ лимфоцитите спадне под 200 на микролитър кръв, обикновено става въпрос за развит СПИН, чиито симптоми са много разнообразни. Симптомите на СПИН всъщност са симптоми на болести и състояния, които се развиват при човек с повредена имунна система. Опортюнистичните инфекции са често срещани сред болните от СПИН. Описани са общо 26 вида инфекции, които са характерни за СПИН. Те не се проявяват при хора с нормално работеща имунна система. Най-често това са: бактериални, вирусни и гъбични опортюнистични инфекции, гъбичката кандида (причиняваща кандидоза), обикновения херпес, пневмония, загуба на тегло, белодробни заболявания, диария, кащлица, недостиг на въздух, отслабване на зрението, възпаление на очите или менингит или други мозъчни възпаления, различни злокачествени видове рак и лимфоми, сарком на Капоши, припадъци, кома и смърт.

Причини

HIV (Human Immunodeficiency Virus) е вирус от семейството на ретровирусите. Вирусът поразява кръвните клетки, които имат CD4 рецептори, като CD4+Т-лимфоцити, макрофагите и дендритни клетки. Това са клетки, много важни за имунната система. Сумата от CD4+ клетки е ключово мерило за здравето на имунната система. Колкото е по-малък броят на тези клетки, толкова по-голяма вреда е нанесъл ХИВ. Според Центровете за контрол на болестта на Съединените Щати, всеки, който има по-малко от 200 CD4+ клетки на микролитър кръв, се счита за болен от СПИН.

Лечение на СПИН

Лекарство срещу СПИН няма открито до момента. Лекарствата, които се прилагат при ХИВ инфекция, целят ограничаване на развитието на ХИВ инфекцията.

Диагноза на ХИВ инфекция

Инфекцията се диагностицира предимно чрез кръвен тест. Той се базира на факта, че при инфекция с ХИВ в организма се изработват антитела. Ако такива антитела бъдат открити, се правят допълнителни уточняващи тестове.

Диагнозата "HIV инфекция" се поставя въз основа на оплакванията и резултатите от кръвните изследвания, а доста често това става случайно при рутинни изследвания без да има каквито и да било оплаквания. За диагнозата "СПИН" трябва да се докаже налична инфекция с HIV-вируса в комбинация с определени оплаквания, наличие на някое характерно за СПИН състояние и определени промени в имунологичните изследвания.
При първата си среща с Вас, лекарят ще Ви разпита подробно за възможните рискови фактори за налична инфекция с HIV. Важна е информацията за Вашите сексуални партньори, ползването или не на презервативи при осъществяване на полов акт, осъществяване на хомосексуален контакт с мъже, използване на общи игли и спринцовки при инжектиране на наркотици и други вещества, претърпяни кръвопреливания или преливания на кръвни продукти, професия и др. Лекарят ще Ви разпита и за Вашите оплаквания като повишена температура, отслабване на тегло, болки по мускулите и ставите, главоболие, умора, кашлица, недостиг на въздух, диария и болести, от които сте страдали напоследък както инфекции, кожни обриви, пневмонии, ракови заболявания и др.

Ако спадате към някоя от рисковите групи за заразяване с HIV или лекарят подозира, че може да сте заразени с HIV , могат да Ви бъдат направени редица изледвания:

* рутинните кръвни и уринни изследвания не показват съществени отклонения, в тях могат да се открият промени, сочещи някаква вирусна инфекция в организма
* за доказване на опортюнистични инфекции и тяхните причинители се извършват микробиологични изследвания - изследване на секрети и парченца тъкан от тялото за наличието на необичайните бактерии, гъби, паразити и вируси, предизвикващи опортюнистичните инфекции
* имунологични изследвания - те показват различните параметри на елементите на имунната система, При HIV и СПИН могат да се открият намален брой CD4+ лимфоцити и променени съотношения между отделните видове имунни клетки.
* серологични изследвания - диагнозата "HIV инфекция" или "СПИН" се доказва чрез серологични изследвания; те търсят в кръвта на пациента специфични антитела, насочени срещу вируса HIV или откриват директно вирусни частици. Рутинното изследване за HIV/СПИН е от типа ELISA и открива антитела срещу HIV. Антителата срещу HIV се изработват за 3 до 6 месеца след заразяването, т.е. отрицателен резултат от изследване, проведено по-рано от 6 месеца след рисков сексуален или друг контакт не отхвърля със сигурност HIV инфекция. Тъй като HIV/СПИН е сериозна диагноза, резултатите от ELISA теста за антитела срещу HIV се потвърждават от повторно, по-точно изследване, наречено Имуноблот. Това изследване също изследва антитела срещу HIV, което означава, че резултатът може да е фалшиво отрицателен през първите 6 месеца от рисковия контакт със евентуално заразен от HIV или болен от СПИН. За потвърждаване на диагнозата "HIV инфекция" след положителни резултати от посочените по-горе тестове както и за поставяне на диагнозата в интервала до 6 -ия месец от предполагаемото заразяване се извършва изследване на вирусната рибонуклеинова киселина (РНК) в кръвта или т. нар. "вирусен товар". Това изследване открива директно вируса и е способно да посочи диагнозата още по време на първичната HIV инфекция (или остър HIV синдром), когато тестовете за антитела срещу вируса са отрицателни. Това е важно, тъй като заболяването показва по-благоприятно протичане и по-дълга преживяемост при ранно започнато лечение. Изследването на вирусната РНК се прилага и за преценка на състоянието на кърмачетата, родени от заразени с HIV или болни от СПИН майки. Тези деца могат да бъдат заразени или не с вируса HIV, но всички те носят в кръвта си (в продължение на няколко месеца) антитела срещу вируса, предадени от майката. Преди 15-месечна възраст, диагнозата HIV инфекция може да се постави само чрез изследване на евентуално наличие на вирусна РНК в кръвта на бебето. Смята се, че след тази възраст децата се "изчистват" от майчините антитела и при налична инфекция вече образуват свои собствени антитела срещу HIV.

Разновидност и Специфика

Съществуват поне 9 известни разновидности на болеста.Този патогенен микроорганизъм оцелява само в течна среда.Високата концентрация на вируса се наблюдава в кръвта, спермата и вагиналния секрет. Клетките атакувани от ХИВ, са т. нар. хелперни лимфоцити Т4 (един от видовете бели кръвни телца), които са част от имунната система на човека и именно те се разрушават в резултат на инфекцията. Времето от момента на заразата до проявата на болестта варират в широки граници, като инкубационният период може да трае дори до 11 години. Вирусът е изненадващо чувствителен към 70%-ов разтвор на спирт и хлорна вар и се инактивира от антисептици..Той навлиза в човешкият организъм предимно по кръвен път или по полов акт и започва да се размножава.

Пандемия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия.

В света има приблизително 23 млн. носители на HIV;около 90% от тях живеят в развиващите се страни, като 2/3 от заразените са в Африка, южно от Сахара.Ежегодно за борба срещу СПИН се заделят около 18 милиарда долара, но 90% от тези пари се насочват за развиващите се страни.В момента по света се изразходват 2.6 милиарда долара за образователни програми свързвани с предпазването от СПИН.

Първи декември - световен ден за борбата със СПИН..

Отнасяйте се отговорно към себе си и околните.
Не рискувайте живота си заради бърз, мимолетен секс!
Ползвайте презервативите, недейте просто да си ги носите в джоба!

Spoiler:

{Bloody.Rose} Вто 01 Дек 2009, 19:25

Срам ли ви е да пишете тук? Или пък не ви пука?!
Нищо, аз ще продължа да пускам, защото виждам, че в темата влизате..
Приятно четене, дано научите нещо ново....

Профилактика на ХИВ

Днес е световният ден за борба със СПИН. Това е причината да публикуваме статия за една нова терапия за превенция и профилактика на инфектирането с ХИВ (вирусът, за който се твърди, че е причината за поява на СПИН).

Терапията PEP, или Post Exposure Prophylaxys:

•може да предотврати инфектирането с HIV след необезопасен секс
•трябва да бъде започната възможно най-скоро след необезопасеният секс/ при скъсване на презерватива - най-късно в следващите 72 часа (3 дни)
•включва приемане на анти-HIV лекарства за 4 седмици
•има странични ефекти
•не е ефикасна в 100% от случаите
AIDS PEPКак може да бъде спряно инфектирането?

Приемането на 2 или 3 различни вида анти-HIV лекарства всеки ден в продължение на 4 седмици може да спре HIV преди той да се е локализирал трайно в тялото. За разлика от хапчетата за нежелана бременност след секс без презерватив, които се пият еднократно, лекарствата приемани по време на PEP се пият един месец.

Ами ако HIV така или иначе е вече в тялото ми, не е ли вече твърде късно - не съм ли вече инфектиран?

Не. След като HIV-вируса проникне в кръвообръщението му е нужно известно време (часове или дни), за да инфектира трайно човек. Ако съответния човек предприеме бързи действия е много вероятно да успее да предотврати заразяването(инфектирането) си.

Значи ако някой е започнал PEP, той няма да стане HIV-позитивен?

Изследванията сочат, че PEP много силно намалява вероятността от заразяване с HIV. Но PEP не работи в 100% от случаите - някои от хората, които са започнали PEP, все пак се заразяват с HIV. PEP може да не проработи, тъй като някои анти-HIV лекарства са ефикасни само срещу определени разновидности на HIV. Още по-вероятно е PEP да не успее да Ви предпази от инфектиране с HIV, ако не се приложи правилно или достатъчно дълго.

Колко скоро след рисковия контакт трябва да започна PEP?

Възможно най-бързо, до часове. Колкото по-дълго чакате, толкото по-вероятно е, че PEP няма да Ви предпази от инфектиране. След повече от 72 часа PEP обичайно не се назначава, тъй като изследванията посочват, че след това време PEP вече е безсмислена.

Комбинацията от лекарства същата ли е като тази, която се предписва на хората вече инфектирани със HIV?
Да.

PEP лечение ли е за HIV-инфекция?

Няма лечение на HIV-инфекцията. PEP може само да предотврати развитието на HIV-инфекция ако се предприеме достатъчно рано, след като HIV е проникнал в тялото Ви. Ако инфекцията се развие, анти-HIV лекарствата не могат да "изчистят" организма Ви от HIV. Това е така, защото при вече развита инфекция, вирусите се намират в части от тялото Ви, които лекарствата не могат да достигнат. Така че ако някой вече е инфектиран (заразен с HIV), лекарствата могат да контролират количеството на HIV в организма, но никога не могат да елиминират вируса от тялото.

PEP има ли странични ефекти?

Да, PEP причинява диария, главоболие, гадене и повръщане. Поради страничните ефекти много от хората, започнали PEP се нуждаят от отпуск от работа или учебни занимания, а на други се налага да спрат терапията. Страничните ефекти изчезват веднага след прекратяването на терапията. Австралийско проучване показва, че измежду хора започнали PEP, страничните ефекти са леки до средни при 1 от всеки 3, а тежки - при 1 от всеки 4 души.

Ако някой е започнал PEP-терапия, това прави ли го имунизиран срещу HIV по време на терапията или след приключването й?

Не. Необезопасения секс по време на PEP-терапията може да е причина във Вашия организъм да проникнат още повече вируси, което да обрече PEP-терапията на неуспех. Ако след провеждане на PEP-терапията някой е HIV-негативен и отново прави необезопасен секс, той може да се зарази точно както всеки друг HIV-негативен човек.

Ако някой е бил на PEP-терапия, възможно ли е тялото му да стане резистентно към анти-HIV лекарствата и в случай, че този човек все пак се зарази с HIV, медикаментите, използвани при терапията за контрол на броя на HIV-частиците да не са ефикасни впоследствие?

Не. Вируса, а не тялото на човек е този, който може да стане резистентен към лекарствата. Ако PEP е успешна, тя освобождава тялото Ви от вируса - и вируса не може да стане устойчив към лекарствата, тъй като него вече просто го няма в тялото Ви. Така че, ако някой е имал риск от инфектиране, приемал е PEP и терапията е била успешна, но впоследствие при друг случай все пак се зарази с HIV, това, че е бил по-рано на PEP-терапия няма да се отрази на ефикасността на лечението му.

Ако обаче някой с риск от инфектиране е започнал PEP и терапията е неуспешна, и човек стане заразоносител на HIV, е възможно да се появят проблеми и ефективността на последващото лечението да намалее.

Колко пъти определен човек може да се подложи на PEP-терапия?

Лекарите са тези, които решават кой да получи PEP-терапия и е малко вероятно те да предпишат тези много силни и много скъпи лекарства на един и същи човек многократно. Така че, ако някой продължава да прави необезопасен секс е по-вероятно да получи презервативи и информация за рисковете от необезопасения секс и на него ще му бъде отказана многократна PEP-терапия. Освен това силните странични ефекти карат много хора да не искат да предприемат PEP-терапия повече от веднъж.

При положение, че вече има PEP-терапия, струва ли си да ползвам презервативи?

Използването на презерватив е много по-вероятно да Ви предпази от заразяване с HIV, отколкото PEP-терапията.
Презервативите не Ви карат да се чувствате като болен с неприятни странични ефекти. Вие използвате презерватива само по време на половия акт, докато PEP продължава 4 седмици. Презервативи има навсякъде (и не са скъпи, дори за един студент или ученик! Въпрос на отговорност към Вашето здраве е когато отивате на нечий "терен" ВИНАГИ да носите презервативи със себе си, а да не разчитате, че партньора Ви ще е взел!). PEP-терапия може да се окаже трудно, а понякога - и невъзможно, да Ви бъде осигурена и предоставена.

Вие избирате и решавате да използвате презервативи, но лекарите са тези, които решават дали да Ви предоставят PEP-терапия и могат да Ви я откажат.

(Тази информация се съдържа в брошурата PEP на Terrence higgins trust. Можете да свалите оригиналната брошура от http://www.pep.chapsonline.org.uk/pdf/PEPbooklet.pdf)

5 съвета за безопасен секс с презерватив!

Презервативът е единственото средство, което предпазва, както от болести, предавани по полов път (включително СПИН), така и от нежелана бременност. Но въпреки че годишно в света се използват между 6 и 9 милиарда презервативи, около тънката латексова гумичка все още съществуват сериозни заблуди. Затова преди да се отдадеш на чувствата си, е добре да се подготвиш. TeenProblem.net и БРАВО ти показват как!

Постави въпроса открито!
„Как да попитам? Със сигурност ще ме помисли за пълен задръстеняк... Не е ли по-добре да си мълча....“ – подобни мисли терзаят не едно момиче и момче преди първата интимна среща. Забрави ги! Грижата за контрацепцията отдавна вече не се смята за липса на спонтанност и романтика. Напротив – да поставиш условие за предпазно средство, означава, че си зрял, отговорен и мислиш модерно. Означава и че се грижиш не само за своята, а и за безопасността на партньора. Затова, кажи изискванията си направо – „Имаш ли презерватив, или да използваме моя?“. Не се съгласявай на варианта „нека само този път да е без...“ – наистина ли си убеден, че си заслужава последствията?

Погрижи се за правилната употреба!
Гумичката, която се поставя върху пениса, предотвратява навлизането на семенна течност във влагалището и така, освен от нежелана бременност, предпазва и от полово преносими болести. Сигурността е около 98%, но само ако употребата е правилна. Има няколко прости правила:
- провери срока на годност;
- отвори опаковката внимателно, като я предпазиш от остри предмети;
- увери се, че държиш презерватива правилно – навивката трябва да е от външната страна. Притисни резервоарчето с една ръка, постави го на върха на пениса и с другата ръка бавно развий презерватива;
- постави презерватива при еректирал пенис. ПРЕДИ контакт между половите органи;
- веднага след еякулация свали презерватива, като го придържаш плътно. Използвай кърпичка, за да избегнеш евентуално предаване на инфекции;
- постави използвания презерватив в плик и го изхвърли. Помни, че презервативът е за еднократна употреба!

Бъди подготвен за всяка ситуация!
Може би си убеден, че точно тази вечер предпазни средства няма да са ти нужни, но е по-добре да се презастраховаш, отколкото да рискуваш, просто защото в най-романтичния момент не ти се тича до аптеката. Затова се погрижи винаги със себе си да имаш презерватив. Това важи и за двата пола. Мнението, че презервативите се купуват от момчетата, е остаряло и погрешно. Контрацепцията засяга и двама ви! И още нещо важно: дори когато използваш друг метод за предпазване от нежелана бременност, като противозачатъчни таблетки, по време на сексуален контакт с непостоянен партньор е задължително да използваш презерватив. (Без значение дали познаваш човека отсреща и си мислиш, че той няма как да те зарази.) Само по този начин можеш да се предпазиш от ХИВ или друга инфекциозна болест.

Зачеркни остарелите заблуди!
Да правиш секс с презерватив убива цялото удоволствие – това мнение за щастие е абсолютно невярно. Съвременните презервативи са изработени от много тънки, еластични и същевременно здрави материали, които позволяват запазване на усещанията. Нещо повече – в зависимост от личните си предпочитания и нужди, вече можеш да избереш презерватив с различен релеф, цвят и дори вкус. Това не само няма да попречи, а дори ще подобри сексуалното изживяване. Не забравяй, че самото поставяне на презерватива също може да се превърне в част от любовната игра и така да я направи много по-вълнуваща. И още един плюс – използването на презерватив помага за забавяне на еякулацията – сериозно предимство при първите сексуални контакти.

А ако презервативът се скъса?
По време на сексуалния акт презервативът се е изхлузил, скъсал или просто двамата сте си загубили ума и сте решили да правите секс без презерватив? Ами сега? Ако се опасяваш от нежелана бременност, има добра новина. Съществуват така наречените хапчета за спешна контрацепция, които се приемат до 72 часа след половия контакт и предпазват от забременяване. Те обаче не могат да те предпазят от ХИВ или други полово предавани болести. Затова след подобен контакт единственото, което можеш да направиш, е да си направиш преглед при лекар и... да запомниш – никога вече секс без презерватив!

източник: teenproblem

Часът на Боби: СПИН

Часът на Боби: СПИН

Re: Часът на Боби: СПИН