Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

{Bloody.Rose} Нед 14 Дек 2008, 20:30

Значи .. миналият път беше СПИН-ът .. мислех втората подобра тема да е за превенцията .. но това тук ме засяга повече .. Писна ми да ме гледат все едно съм болна от неизлечима и силно заразна болест .. и да ми говорят зад гърба ..
Смятам че абсолютно всеки трябва да е информиран ..
а и може още някои да не знае всичко по темата ..
все пак човек се учи докато е жив ..
и до тогава и се опознава ..
Приятно четене .. надявам се да ви е интересно ...
Източник - Уикипедия ..

Хетеросексуалността е най-често срещаната сексуална ориентация сред хората, представляваща полово и романтично влечение към представители на противоположния пол. В обекта на привличането е и разликата между хетеросексуалността, хомосексуалността и бисексуалността.

Не всички, които осъществяват хетеросексуални контакти са само и единствено хетеросексуални. Някои хора могат да се самоидентифицират като хетеросексуални, но да имат сексуални отношения и с мъже, и с жени. От друга страна, има хомосексуални хора, които по една или друга причина поддържат хетеросексуално поведение.

В някои западни страни хетеросексуализъм се използва като синоним на хетеросексизъм (схващането за хетеросексуалността като по-добра или единствено нормална сексуалност). В българският език думата не съществува.

Определение - Хетеросексуалност идва от гръцката дума heteros (различен) и латинската sexus (пол). Прилагателното хетеросексуален е въведен от Карл Мария Кертбени около 1860 г., скоро след появата на думата хомосексуален.
Хетеросексуален за пръв път е включено в „Нов международен речник“ на Мериам-Уебстър като медицински термин за обозначаване на „патологично сексуално влечение към човек от противоположния пол“. В изданието на същия речник от 1934 г. обаче дефиницията е променена на „проява на сексуално влечение към човек от другия пол; нормална сексуалност“.

Жаргон
Една от основните гей-жаргонни думи за хетеросексуален е чуждицата стрейт. Оригиналното ѝ значение е прав, правилен, праволинеен. Стрейт е прилагателно (стрейт хора, стрейт поведение) и употребата му като съществително (един стрейт или стрейтове) е неуместна. По-широкоприет термин е хетеро, съкращение от хетеросексуален.

{Bloody.Rose} Нед 14 Дек 2008, 20:32

Хомосексуалността е сексуална ориентация, изразяваща се чрез сексуални мисли, любов, фантазии и сексуални действия с човек от същия пол. Обектът на сексуално влечение е основната разлика между хомосексуалност, хетеросексуалност и бисексуалност.
За пръв път думата се появява през 1869 г. в памфлет на Карл Мария Кертбени, макар че широка популярност получава едва в по-късните издания на "Psychopathia Sexualis" (1886) на немския невролог Рихард фон Крафт-Ебинг.

Терминът гей обикновено се използва за хомосексуални мъже, но е приложим като синоним на хомосексуалността въобще. Лесбийка е полово конкретизиращ термин и се отнася само до женската хомосексуалност. „Хомосексуален“ може също да се употребява за обозначение на сексуални действия между хора от същия пол, без значение на фактическата им сексуална ориентация. Антрополозите определят три основни типа хомосексуална връзка: егалитарна, полово структурирана и възрастово структурирана. От тези три вида един обикновено е доминантен за дадено общество или култура в даден исторически период. Предвид че има различни биологически, исторически и психосоциални компоненти на секса и пола, нито един универсален етикет или определение няма да пасне на всички индивиди.
Думата „хомосексуален“ е едновременно прилагателно и съществително. Прилагателната форма означава „едно-полов“ — словосъчетание между гръцката представка homo— („еднакъв“) и латинския корен sex— („секс“ или „пол“).

Като термин думата може да се използва за описание нечия сексуална ориентация, сексуален опит или самоопределяне. Някои хора отхвърлят термина като „твърде клиничен“ и дехуманизираш, предвид че свежда съдържанието си до секса, но не и до несексуални романтични чувства. В резултат се налагат термините гей и лесбийка. Първите им букви обикновено присъстват в акронима ЛГБТ (още — ГЛБТ, където Б и Т се отнасят съответно до бисексуалните и транссексуалните). Други пък предпочитат термина хомосексуален, предвид че го възприемат като категоризация на сексуалната си ориентация, а не като маркер за принадлежност към дадена културна или социо-политическа група, с която те не се идентифицират, както е при другите два. В българският език думата гей е прилагателно (гей-хора, гей-мъже, гей-жени, гей-общност), но се употребява и като съществително (един гей, гейове). Като прилагателно, гей обхваща не само хомосексуалните мъже, но и хомосексуалните жени, а често се употребява и въобще относно не-хетеросексуалните хора. В този смисъл, вместо прилагателното лесбийски (например лесбийска двойка) може да се използва просто „гей“ (гей-двойка).

Въпреки че някога термина е употребяван и в несексуален смисъл (например по отношение на девическите училища) днес той се използва изключително за сексуално привличане. Терминът „хомосоциален“ се използва за прояви, които не са специфично сексуални.

Използваните в по-старата литература определения като хомофилия, инверсия, мъжеложство или девиация не се употребяват в съвременната научна литература. Съществуват и други терминологични подходи, включително описателни такива, с цел да се контретизира спецификата на контакта. Например, мъж, който прави секс с мъже (МСМ) понякога се използва от медицинската общност, когато например се дискутира сексуалното поведение. „Еднополово влечение“ пък се фокусира варху спонтанното чувство, но измества смисъла от идентификацията със социална или културна група и оставя отворена възможността за паралелно съществуващи други влечения. Синоним на тази формулировка е „хомоеротично“ — термин, използван както в психологията и антропологията, за да означи чувства и влечения, така и в теорията на изкуството.

Терминът педерастия като синоним на хомосексуалност е неправилен от научна гледна точка, тъй като обозначава само един тясно ограничен вид любовни отношения — между зрели мъже и юноши, подобно на тези в Древна Гърция. Използвано по подобен начин, понятието андрофилия обозначава само част от хомосексуалните отношения, и по специално тези между мъже на еднаква възраст и със сходен социален статус. Вулгарни и силно обидни синоними, използвани предимно разговорно от някои хетеросексуални, са „педераслък“ (за хомосексуалност) и „педерас“ (без „т“ накрая) - за хомосексуален. „Пердерас“ е българският еквивалент на английското „faggot“ или руското „гомик“. Както в английския, съществува и кратката форма „педал“, също обидна (на английски: „fag“).

Различни неологизми също намират свое място в теорията за сексуалната ориентираност, като хетерофлекс (самоопределящо се като хетеросексуално лице, което от онлайн време на време „практикува“ еднополови контакти) или метросексуален за означаване на хетеросексуален мъж със стереотипни гей предпочитания по отношение на храната, модата и дизайна.

В българският език, понятията хомосексуалност и хомосексуален (човек) са все още редки и употребата им, предимно в съвременните издания на професионална научна литература, е като синонимни на хомосексуализъм и хомосексуалист. Вторите термини се приемат от някои хомосексуални хора като негативни и оценъчни. Това понятие се асоциира с определени негативни поведенчески модели и има характер на „етикет“, с който част от хомосексуалните хора не се идентифицират. Другата причина е неравнопоставеността между понятията „хетеросексуалност“ и „хомосексуализъм“. Някои български ЛГТБ организации и активисти правят опити да наложат употребата на хомосексуалност и хомосексуален.

История Съвременното разбиране и идентифициране на хомосексуалността до голяма степен е продукт на Западната култура от 19 и особено втората половина на 20 век. Тя не е идентична на проявите и схващанията за хомосексуалността в по-старите епохи и култури.

Най-старите запазени днес паметници, доказващи наличието на хомосексуални отношения, са от Древен Египет. Открити са множество релефи и рисунки, изобразяващи мъже в интимни пози, както и обща гробница на двама придворни сановници с текстове и изображения, потвърждаващи тяхната любов и съжителство.

Най-старите европейски образци са от Древна Гърция, където еднополовите връзки понякога служат за педагогически инструмент и контрол над раждаемостта. Изследователи на епохата, като Кенет Доувър, обясняват че тези взаимоотношения не са били заместител на брака между мъж и жена, а са съществували като негова предпоставка и допълнение. Сред древните гърци била възприета педерастията, но не и отношенията между зрели мъже с равнопоставен социален статус. По традиция зрелият мъж (erastes — любовник) избирал юноша за свой любим (eromenos) и го превръщал в обект на посвещение и обожание. Очаквало се любовникът да осигури на любимия си необходимото обучение, да го закриля и насочва в процеса на възмъжаване, и да го издигне до съответния статус на свободен гражданин.

Изследователят Жак Кораз пояснява, че в древен Крит жененият знатен мъж ухажвал любимия си младеж, водел го на обществени пирове със себе си, правел му подаръци, засвидетелствал уважение към родителите му. Когато момчето навършело пълнолетие, любовникът отивал в дома му със свои роднини и приятели и тържествено го поисквал от родителите му, при което оставял в замяна големи дарове. След това го отвеждал при собствения си род, където се устройвало празненство, както при сватба. Същата вечер осъществявали ритуално сношение, при което предаването на семето от зрелия мъж на възмъжаващия юноша представлявало последен етап от съзряването на момчето. Чрез семето то приемало мъдростта и оплодителните способности на вече зрелия и утвърден в обществото мъж и едва тогава се смятало готово да се ожени и да стане глава на семейство.

Все пак представата, че хомосексуалните връзки са широко разпространени в Древна Гърция е неточна, предвид че трябва да се прави разлика между отделните полиси — в дорийските държави като Спарта, Крит и Тива подобни връзки често са поощрявани, докато в Атина и в останалите гръцки полиси те са разпространени в ограничени кръгове и са осъждани от общественото мнение.

Вероятно отглас на древногръцката легенда за любовта между Зевс и виночерпеца на боговете Ганимед е и обичаят сред арабските и персийските аристократи да държат за свои лични виночерпци млади християнски момчета, които им сервирали, а вечер споделяли леглата им. Традиционната педерастия сред мюсюлманските общества е добре засвидетелствана още от средновековието и съществува до днес. Пример за това е афганистанският обичай по-заможните мъже в племето да взимат под своя опека юноши, които спят в постелите им, за разлика от съпругите им, които обитават женските части на дома. В Мароко и Тунис до началото на 20 век, в обществените бани е имало младежи, които освен масаж и обезкосмяване са извършвали и сексуални услуги.

По сведения на Е. Еванс-Причард, сред племената азанде в Северно Конго било практика младите воини официално да встъпват в интимна връзка с юноши. За целта те трябвало да ги откупят от бащите им, точно както се откупва булка, и да ги отведат в домовете си. Този съюз продължавал няколко години и едва след това мъжете можели да се женят.

Сред индианците в Северна Америка, основната проява на еднополови отношения била свързана с т.нар. хора с двойствен дух. Това били момчета, които в ранна възраст приемали женска социална и сексуална роля и продължавали живота си като жени. Те имали висок авторитет сред племето, защото се вярвало че имат шамански способности. Било обичайно мъжете да осъществяват сексуални контакти с тях, и били особено ценени за съпруги.

Хомосексуалните контакти били разпространени и сред племената от Латинска Америка. Доказателство за това са множеството гравюри и рисунки, изобразяващи екзекуции на "содомити" от испанските завоеватели.

Индийски жрец извършва орален секс с поклонник. В Древна Индия хомосексуалните сношения се възприемали като част от култа към някои (андрогинни) божества, а също били широко разпространени сред аристокрацията. Било прието представители на транссексуалната каста хиджра да предоставят сексуални услуги на посещаващите храма знатни мъже. Смятало се, че с този акт се почитат боговете на плодородието.

Градовете-държави в Северна Италия, в частност Флоренция и Венеция, били известни с ширещите се в тях еднополови отношения, които били структурирани според античния модел (т.е. педерастия). Доказателства за това излагат Михаел Рок и Гуидо Ругиеро в последните си изследвания.

В Източна Азия хомосексуалните отношения са били стандартна част от обществения живот, в Китай още от 600 г. пр.н.е., а в Япония — поне отпреди хиляда години. Такива отношения отново имали педерастичен характер и били повлияни от различията във възрастта и социалното положение. Подобни отношения, описвани от Цзяо Хшечин в „Хонг Лу Менг“ (Сън от червената стая) и „Ши Ту Чжи“ (Хроника на камъка), изглеждат също толкова обичайни, както и хетеросексуалните романси.
Китай, династия Чин (18-19 век)В Япония хомосексуалната традиция предполагала възрастните самураи да поддържат интимни контакти със своите ученици. Любовници-момчета имал дори шогунът. Хомосексуалните връзки били и част от манастирския живот в някои будистки манастири. Тези традиции се наричат шу-до (Пътят на младите) или наншоку (Мъжките цветове) - наименования, които са преки влияния от китайската традиция. И тук тези връзки били възрастово структурирани, т.е имали педерастичен характер.

В Тайланд до късния 20 век не съществувала концепцията за хомосексуалността. Т.нар. катоей (женствени момчета) били характерни за тайландското общество в продължение на векове. Те се обличали като момичета и на това не се обръщало особено обществено внимание, макар че традиционно родителите били разочаровани, ако някой от синовете им станело катоей. Будистките традиции, широко разпространени в Тайланд, приемали съществуването на трети пол.

В Централна Азия, в районите около Пътя на коприната, традициите на Изтока и Запада се срещали и това резултирало в появата на ясно очертана хомосексуална култура. Тя била центрирана върху т.нар. бачи (узбекски вариант на персийското бачхе — пасивен партньор), т.е. непълнолетни момчета, които пеели еротични песни и танцували с дрехи, грим и маниери, наподобяващи женските. Бачите били подготвяни за такива от деца и се занимавали с това до момента, в който им порастяла брада. Макар традицията да била прекъсната от сталинистките репресии и морални норми, ранните руски изследователи успели да документират тези практики.

Сред обществата от Меланезия, хомосексуалността е била интегрална част от културата. Сред племената от Папуа Нова Гвинея се счита за важна ритуална отговорност младежът да поддържа сексуална връзка с мъж, в периода на своето възмъжаване. В тази връзка, както и в Древна Гърция, младият партньор поемал пасивната роля. Вярвало се, че чрез спермата той поема мъдростта, знанието и способностите на зрелия мъж. Много меланезийски общества, обаче, са станали по-малко толерантни към хомосексуалността, след налагането на християнството от европейски мисионери.

Смята се, че личности като Александър Велики, Платон, император Адриан, Вергилий, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Кристофър Марлоу, Уилям Шекспир и пр. са поддържали еднополови връзки. В този смисъл, те могат да бъдат наречени „хомосексуални“ или „бисексуални“, но това би било анахронизъм, тъй като по тяхното време социалната характеристика на сексуалността е била съвсем различна от днешната. Често, например, определен вид еднополови отношения или определена роля в тях, не са били възприемани като излизащи от хетеросексуалната рамка. Подобно е положението днес в Латинска Америка и в някои други мачистки култури.

Прави впечатление, че фактите характеризиращи някоя историческа личност като хетеросексуална рядко предизвикват такива противоречия. Тенденцията сред историците да приемат хетеросексуалността на значими фигури по подразбиране, а да оспорват евентуалната им хомосексуалност, често се обяснява с хетеронормативността.

През последните десетилетия, донякъде поради сходното си положение, хомосексуалните хора в Западната цивилизация са развили обща култура. Въпреки това не всички хомосексуални се чувстват част от нея, а много от тях изрично отказват да бъдат идентифицирани с тази култура.

{Bloody.Rose} Нед 14 Дек 2008, 20:33

Демография Броят на хомосексуалните и тяхното разпространение варира значително в различните източници. Този въпрос често е обект на спекулации и бива използван като пропагандно средство в подкрепа на различни про- и анти-гей настроения.

Дори когато проучванията се правят максимално съвестно и обективно, съществува сериозният проблем с идентификацията. А именно — поради негативната социална и емоционална натовареност на въпроса, много от хората, които имат хомосексуални желания и нужди или не ги признават, или въпреки това не се идентифицират като хомосексуални. Актуален е и въпросът за демографското определяне на хомосексуалността: следва ли да бъдат считани за хомосексуални тези хора, които не са имали никога хомосексуален контакт, но имат хомоеротични фантазии и изпитват хомоеротични чувства. Тези проблеми имат съществено отражение и в статистическото отчитане на хомосексуалните. Общата тенденция е, че в страни с по-либерална култура и с по-развита демокрация, повече хора дръзват да заявят своята сексуалност и в резултат там хомосексуалните са по-голям процент.

Повечето източници са единодушни по въпроса, че броят на поддържащите продължително време хомосексуални интимни контакти е далеч по-малък от тези, които са имали инцидентни такива. Докладите на Кинси — едно от най-мащабните проучвания на човешката сексуалност — посочват, че 37% от изследваните са имали поне един еднополов контакт, завършил с оргазъм, а 10% „на възраст между 16 и 55 години са повече или по-малко преимуществено хомосексуално ориентирани в продължение на повече от три години“. Според изследването на Алфред Кинси общият процент жени, които до 45-годишна възраст са имали някакъв хомосексуален контакт, довел ги до оргазъм, е 13%.

Според Световното сексуално интернет проучване за 2003 г. 8% от населението на Земята са имали хомосексуални контакти. По страни: САЩ, Австралия — 17%, Канада — 14%, Великобритания, Дания, Нова Зеландия — 13%, Белгия, Финландия, Франция — 11%, Русия, Чехия — 10%, Унгария — 9%, Индия, Малайзия, България — 6%, Китай — 4%, Виетнам — 3% и др.

Същественото разминаване в процентите се обяснява с факта, че в по-консервативните общества по-малък брой хомосексуални хора изявят своята сексуалност и се страхуват да се въвлекат в хомосексуални контакти. От друга страна процентите може би включват и хора, които не са поначало хомосексуални, но по една или друга причина са имали хомосексуален контакт. Според някои това е основание надеждността на тези данни да е спорна.

Следващите издания на същото проучване отбелязват прогресия в данните си. Така, например, изследването от 2005 година показва, че броят на хората които някога са имали хомосексуално преживяване се е увеличил както в глобален план (12%), така и по страни: България — 9%, Австралия — 22%, Нова Зеландия, САЩ, Ирландия - 20%, Канада — 19%, Великобритания - 17%, Франция — 16%, Белгия, Австрия - 15%,Нидерландия, Норвегия, Италия, Китай — 14%, Финландия, Швеция, Швейцария - 13%, Чехия — 12%, Малайзия - 10%, Испания, Гърция - 9 %, Словакия, Португалия - 8 %, Виетнам — 7%, Полша - 6 %.

Закон, политика, общество Обществените настройки спрямо хомосексуалността са варирали през вековете от пълно отричане, през негласно толериране, до пълно приемане, с всички степени помежду им.

Съотношението между моралното осъждане на хомосексуализма и неговия легален статус е усложнено. Например, в Англия мъжеложството е било престъпление според средновековното канонично право, поради позицията на Църквата. Въпреки това, преследването на това провинение постепенно отмряло. Хомосексуализмът бил официално забранен от Парламента през 19 век.

Преследването на изявените хомосексуални се среща в различни култури и идеологии. Въпреки, че претендира за религиозна обосновка, избиването на хомосексуални в Нацистка Германия е един от съвременните примери за гонения от система с расистка (а не религиозна) доктрина. В нацистките лагери и затвори са убити десетки хиляди хомосексуални (или набедени за такива) германци. Отделен, и вероятно много по-голям, е броят на загиналите хомосексуалисти - евреи или цигани.

Отношение на закона към хомосексуалносттаВ прединдустриалните западни общества, хомосексуализмът бил възприеман от долната и горната класа, по-слабо от буржоата, повечето от които го обявявали за „неморален“. Със засилването на урбанизацията, обаче, и обособяването на нуклеарното семейство, тези сексуални връзки били осъждани и, в някои случаи, обявени за незаконни.

Към 19 век, законодателствата позоваващи се на Френското гражданско право не съдържат забрани срещу хомосексуализма, докато онези, базирани на Британското право, имат „анти-содомитски“ закони. Екзекуциите по тях биват осъществявани до края на века.

В началото на 20 век се заражда движението за гей-права, като едно от проявленията на движението за граждански права. То довежда до промени в общественото възприемане и медийното представяне на хомосексуалността.

Еднополовите връзки в ЕвропаЛегализацията и законовата равнопоставеност на хомосексуалните отношения, наред с признаването на еднополовите бракове и граждански съюзи, са едни от основните цели на гей-активизма.

В последните години, голям брой законодателства са олекотили или премахнали разпоредби срещу хомосексуалното поведение, включително содомитски закони и закони забраняващи службата на хомосексуални хора в армията.

В България хомосексуалните отношения по взаимно съгласие между пълнолетни (18 г.) са декриминализирани през 1951 г., в Унгария и Чехословакия — през 1961 г. В Англия и Уейлс хомосексуализмът между пълнолетни лица (над 21 години) е разрешен през 1967 г. В Шотландия — през 1980 г., а в Северна Ирландия — през 1982 г.

В САЩ анти-содомитските закони са отменени с решение на Върховния съд през 2003 г.

В Китай няма специален закон срещу хомосексуализма, но хомосексуалните мъже често биват осъждани за хулиганство и наказвани със затвор.

В Япония няма закони срещу хомосексуалното поведение.

Военна служба Военната медицина в редица страни по света изпитва резерви към приемането на хомосексуални в армията, а в някои страни — и към приемането на депатологизацията на тази сексуална ориентация.

В България военните психиатри следвали подход на масово освобождаване на хомосексуалните лица от наборна военна служба. При обявена от донаборника хомосексуалност, лекарят на наборната военна комисия го изпраща на консултация във ВМА. Ако се установи хомосексуалност, следва освобождаване от казармата. Българският хелзинкски комитет също констатира тази практика:
„Въпреки че в България хомосексуалността на теория вече не се третира като болест, на практика военните психиатри откриват психични разстройство, които я съпровождат, и на това основание освобождават от военна служба поради негодност. Определено може да се каже, че военните психиатри следват подход на масово освобождаване на хомосексуалните лица от военна служба.“
Преминали през тази процедура на освобождаване свидетелстват , че хомосексуалността им е констатирана посредством интервю и спорният във валидността си проективен тест на Сонди за диагностика на нагоните.

Според проучване, намиращо се на сайта на Народното събрание на Република България:

Военната повинност е задължителна без оглед на сексуална ориентация в Швейцария, Ирландия, Русия, Швеция.
Хомосексуалната ориентация като основание за освобождаване от военна служба не е предвидена изрично, но се извлича по тълкувателен път в Полша, Австрия, Италия, Финландия.
В Гърция хомосексуалността е забранена сред офицерския състав на въоръжените сили. Ако се окаже, че едно лице е хомосексуално, то е длъжно да подаде оставка. Лицата на редовна военна служба се освобождават от такава, независимо от тяхното изрично желание да служат. Така е уреден въпросът и в Португалия.
Изрична забрана за военна служба на хомосексуални (за някои военни чинове) е предвидена в САЩ.
Според гей организации мотивите за неприемане на хомосексуални в армията се крият зад високите нива на емоционален стрес, породени от социалната стигматизация и хомофобията.[9]

Религия Отношението на религиите също е различно. Според днешните интерпретации Авраамистките религии (юдеизъм, християнство, ислям) разглеждат хомосексуализма като грях, докато будизмът, шинтоизмът и др. не съдят това поведение. В някои култури, повлияни от фундаменталистки религиозни интерпретации, хомосексуализмът се счита за перверзия и е незаконна, като на места е углавно престъпление.

Давид и Йонатан в "любовна" прегръдка. Библейски мотив, гравюра - 1290 г.Основните световни религии - християнство, юдаизъм, ислям, осъждат хомосексуалните контакти и връзки, макар и някои техни течения да изказват подкрепа за узаконяване на еднополовите бракове. Такива са, например, Канадската обединена църква, Унитарианската протестантска църква, Метрополитанската комуниална църква, конгрегациите на реформирания юдаизъм, квакерските конгрегации и др. В някои протестантски църкви свободно се назначават и открито хомосексуални свещеници.

Нито една религиозна норма или закон, обаче, не коментират хомосексуалността сама по себе си, като вътрешна характеристика на личността, или като емоционална проява на любов между хора от еднакъв пол. Осъжда се единствено нейната сексуална изява - в общия случай извършването на анален секс между мъже.

В Стария завет не само мъжеложството е посочено като престъпление, за което се полага смърт (убиване с камъни), но и всеки сексуален контакт между двама мъже (според Левит 18:22 и 20:13). Някои интерпретатори обаче обръщат внимание на текста от 2 Царе 1:26 и връзката на Давид и Йонатан (вж. Давид и Ионатан): „Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.“. Отхвърлянето на хомосексуалността от Библията днес е спорен според някои изследователи въпрос.

Антропология Множество изследвания, занимаващи се със социалната конструкция на еднополовите връзки, затвърждават позицията, че концепцията за хомосексуалността би била най-добре представена като „хомосексуалности“. Констатацията е, че еднополовите връзки са били и продължават да бъдат организирани в отчетливи категории в различните общества и в различно историческо време. Тези вариации са групирани от културния антрополог Стивън О. Мъри в три отделни асоциативни модела:

Егалитарен, състоящ се от двама партньори без значение на възрастта. При това и двамата изпълняват равнопоставена, социално приета сексуална роля като хетеросексуални от своя пол. От такъв тип са повечето хомосексуални връзки в съвременното западно общество. Вж. Сексуалност и култури, базирани на половата идентичност
Полово структуриран, състоящ се от връзка между партньори, играещи различни полови роли. Пример за подобни отношения са традиционните връзки между мъже в средиземноморието, Близкият Изток и Централна и Южна Азия, както и хора с Два духа или шаманските практики на промяна на пола в древните общества. В Северна Америка, това е най-добре илюстрирано от маскулино/фемининната практика. Вж. Хомосексуалност и Ислям, Два духа, и Хиджра
Възрастово структуриран, състоящ се от партньори на различна възраст, обикновено от юноша и по-зрял мъж. Пример за такива взаимоотношения е педерастията сред древните гърци или взаимоотношенията между начинаещ самурай с по-опитни войни; южнокитайските момчешки брачни ритуали; и съществуващите и днес в Централна Азия и Близкия Изток практики. Вж. Шудо, Педерастия, Известни педерастични двойки и Хомосексуалност в Китай.
Полово структурираната и възрастово структурираната хомосексуална връзка обикновено представят един партньор, приемащ „пасивна“ роля и един, приемащ „активна“ роля в много по-голяма степен отколкото при егалитарните връзки. В чисто сексуално отношение „пасивна“ е рецептивната роля, тоест приемането половият член на партньора чрез анален секс. Що се отнася до древногръцката култура този модел според някои изследователи е валиден не само за еднополовите връзки. Ученият-класик Дейвид Халпърин заявява, че в класическата епоха в Атина сексуалните обекти биват „не мъже и жени, а активни и пасивни, агресивни и подчинени“.Еднополовият сексуален контакт в Древна Гърция е стриктно съобразяван със социалния статус на двамата участници в него, а оралният или анален контакт е недопустим, той е междубедрен. При полово структурираната женска хомосексуалност в Тайланд, активните партньорки (томс) полагат усилия изцяло в полза доставяне на сексуално удоволствие на пасивните си партньорки (дее) и не позволяват на своите дее да им доставят удоволствие.

Някои антрополози популяризират идеята за четвърти тип хомосексуални взаимоотношения, класово-структурирана хомосексуалност, но болшинството изследователи считат че тя не е независима от останалите категории.

Обикновено в дадено общество и дадена епоха доминантна е само една от формите на хомосексуално общуване, което не означава непременно отсъствие на другите две. Историкът Риктър Нортън отбелязва в „Интеграционни и егалитарни модели“, че в Древна Гърция егалитарните модели на хомосексуална връзка са съществували паралелно с институционализираната педерастия, а практиката на сексуално общуване с непълнолетни е популярна практика и в наши дни, както в хомо, така и в хетеросексуална форма. Егалитарната хомосексуалност е доминантна и все по-популярна форма на хомосексуална връзка (сексуална и емоционална) в западното общество, докато другите две форми са все по-слабо застъпени. Културната доминантност на западното общество, понякога прерастваща в културен империализъм, налага този модел на хомосексуално общуване и в други общества.

Етиология на хомосексуалността Проявите на хомосексуалността са изключително разнообразни. Ето защо е обичайно за хомосексуални индивиди в хетеронормативни общества да обичат, да се женят и да имат деца от представители на противоположния пол — практика, която се прилага главно по социални причини в общества, отхвърлящи еднополовите връзки (в англоезичните страни жени служещи като подобни „прикрития“ на хомосексуални мъже се наричат жаргонно beard или „брада“). Тези адаптации са форми на ситуационно сексуално поведение.

Друго обичайно проявление на ситуационната хомосексуалност се свързва с хомосексуалните актове в затвори или казарми, където въдворените и служащите имат контакти само с представители на своя пол в продължение на много време.

{Bloody.Rose} Нед 14 Дек 2008, 20:35

Биологични обяснения Въпреки големия брой изследвания и до днес се водят дебати по въпроса за причините за хомосексуалността. Нито един от предложените досега отговори на този въпрос не са еднозначно подкрепени с доказателства. Основните становища са, че хомосексуалността е продукт на вродени конституционални, генетични или хормонални фактори, или че е придобито под въздействието на разнообразни социални фактори след раждането поведение. Съвременното научно мнозинство защитава позицията, че различните форми на хомосексуалността, били те „нормални“ или „девиантни“, се определят от комплексни фактори.

Пренатални хормони и сексуална ориентация Множество са доказателствата, свързващи влиянието на хормоналните нива по време на пренаталното развитие със сексуалната ориентация. Невробиологията на маскулинизацията на мозъка е относително добре разбрана от науката днес. Естрадиолът и тестостеронът, катализиран от ензима 5-алфа-редуктаза до дихидротестостерон, действат на андрогенните рецептори в мозъка и ги маскулинизират. Когато обаче има проблем с рецепторите (напр. при синдромът на андрогенна нечувствителност) или твърде много андроген (напр. при вродената надбъбречна хиперплазия) се наблюдават физиологични и психологични изменения у индивида.Съществуват становища, че както мъжката, така и женската хомосексуалност са резултат от вариации в тези именно процеси.

През 40-те и 50-те години в САЩ бременни жени с предишни спонтанни аборти са третирани със синтетичния хормон диетилстилбестрол (DES). Целта е да се компенсира недостигът на плацентни хормони, нужни за поддържането на бременността. Забележителното при този препарат е, че той е сходен с тестостерона, но не засяга развитието на половите органи; засяга единствено мозъка и така само нервната система бива изложена на необичайни хормонални нива по време на ембрионалното развитие. Едно изследване върху жени третирани с DES показва, че гледащите на себе си като на лесбийки сред тях са 25% — число в пъти повече от очакваното.Изследването обаче се позовава на малочислени респонденти, а резултатите му не са напълно потвърдени.
Връзката между половите хормони и сексуалната ориентация е наблюдавана и при лабораторни изследвания с хора. Например, след инжекция с премарин (вид естроген) тялото на хетеросексуалните жени секретира хормона на жълтото тяло. Телата на хетеросексуалните мъже секретират същия хормон, но в много по-ниска степен. Телата на хомосексуалните мъже отделят нива на хормона на жълтото тяло в степен, която е межднинна на наблюдаваната у хетеросексуалните жени и хетеросексуалните мъже

Физиологични разлики Няколко изследвания към настоящия момент, включително работата на невролога Симон Льо Ве, показват че са налице разлики между физиологията на хетеросексуалните и хомосексуалните мъже. Такива разлики са открити в структурите на мозъка, вътрешното ухо и в обонянието.

В края на 80-те години учените откриват група от четири невронни струпвания в предния дял на човешкия хипоталамус. Наречени са интерстециални ядра от предния хипоталамус (INAH) и са номерирани с индекс от 1 до 4. Изглежда INAH2 и INAH3 са полово диморфни (различни при мъжете и жените), и най-вече INAH3. През 1991 г. неврологът Симон Льо Ве провежда изследване върху тези образувания и установява, че полово диморфното INAH3 е с по-малки размери при мъже с хомосексуална ориентация, сравнени с мъже с хетеросексуална ориентация.Това изследване на Льо Ве е критикувано заради малочислените обекти на изследване и факта, че много от тях са починали от СПИН, докато изследваните хетеросексуални — не са. Въпреки това към настоящия момент няма доказателства за това, че HIV или действието на СПИН могат да изменят размера на INAH3. По-късни изследвания потвърдиха половата диморфност на INAH3, без да открият такава при другите три интерсцетиални ядра.Самият Льо Ве споделя няколко години след изследването си:

Важно е да се отбележи какво не съм открил. Не съм доказал, че хомосексуалността е генетично детерминирана или че има някаква генетична причина човек да бъде гей. Не съм доказал, че хомосексуалните мъже са родени такива, което е най-честата грешка при интерпретацията на работата ми. Не съм открил и „гей център“ в мозъка. По-малко вероятно е INAH3 да е някакво специално гей-ядро в мозъка, отколкото да е част от верига ядра отговорни за сексуалното поведение на мъжете и жените ... Предвид, че изследвах мозъци на възрастни, не можем да сме сигурни, че различията са били налице при раждането, а не са се появили по-късно.

През 2004 г. здравният университет в Орегон докладва, че е открил клетъчна група в хипоталамуса на овцете (oSDN), потенциално аналогична на INAH3, която е два пъти по-голяма при овни, ориентирани към женски, отколкото при ориентираните към други мъжки екземпляри. Същите учени откриха, че хомосексуалните овни имат по-ниски концентрации на ензима ароматаза отколкото хетеросексуалните овни. Този ензим участва в преобразуването на хормона тестостерон в естроген.

Докладвани са различия и в други мозъчни структури. Някои изследователи претендират да са открили анатомични предпоставки за функционалната симетрия в мозъците на гей-мъжете. Равномерното разпределение на мозъчните функции, характерно за жените, до голяма степен се определя от влакната, свързващи двете полукълба чрез мазолестото тяло. В предната част на мозъка се намира друга такава свръзка, наречена антериална комисура. Тя е с по-големи размери при жените и у гей-мъжете (в сравнение с хетеросексуалните мъже).

Към настоящия момент изследванията върху хомосексуални жени не показват същите тенденции.

{Bloody.Rose} Нед 14 Дек 2008, 20:35

Психология
Основна статия: Докладите на Кинси
В началото на 20 век ранните теоретични дискусии на полето на психоанализата приемат като факт бисексуалността като етап в психологическото развитие на личността. Мащабните изследвания на Алфред Кинси през 40-те години и скалата на половата ориентация на д-р Фриц Клайн през 80-те установяват едно условно разделение, постулирано от техните предшественици.

Много съвременни изследвания, най-забележителните от които „Сексуалното поведение на мъжа“ (1948) и „Сексуалното поведение на жената“ (1953) на проф. Алфред Кинси, установяват, че мнозинството от хората са имали някакво хомосексуално преживяване или са изпитвали хомоеротично чувство и са в една или друга степен бисексуални. Съвременни научни изследвания предполагат, че мнозинството от човешката популация е бисексуално, придържащо се по-скоро към променлива сексуална скала, отколкото към строга категоризация, както обикновено западното общество разглежда природата на половата ориентация. Изследването на Кинси установява, че приблизително четири процента от възрастните американци остават преимуществено хомосексуални за цял живот, близо 46% от изследваните мъже са „реагирали“ сексуално на представители и на двата пола, а 37% са имали поне една хомосексуална връзка, довела ги до оргазъм. Въпреки това, натискът на социални стереотипи като полово-ролевото поведение, принуждават хората по-скоро да се категоризират в определена група, отколкото да осъществят сексуален опит, отговарящ напълно на естественият им порив.

Поведенческа модификация
Основна статия: Репаративна терапия
В миналото широко разпространена е била идеята, че сексуалната ориентация на хомосексуалните лица трябва да бъде променена. С тази цел са използвани химически, хирургични и психологически средства за терапия. Днес те вече са останали в миналото, поради неуспеха, който претърпяват, както и поради промяна на насоките и целите на терапията с хомосексуални пациенти.[27]

Някои консервативни религиозни и психоаналитични групи, най-вече в САЩ, все още смятат, че хомосексуалността е не само променимо, но и патологично състояние. Въз основа на някои психоаналитични теории (като Едиповия комплекс) и методи са разработени различни психологични подходи за промяна на сексуалната ориентация, известни под общото название репаративна (поправяща) или инверсионна (обръщаща) терапия. Някои от подложилите се на този оспорван метод за психологична интервенция твърдят, че са променили успешно сексуалната си ориентация и са създали успешно хетеросексуални семейства.Те често се обединяват в т.нар. групи на бивши гейове или екс-гейове (Ex-Gay). Фактът, доколко сексуалната им ориентация е била реално и успешно променена, е оспорван от официални медицински организации, които остро осъждат опитите за промяна на сексуалната ориентация.

Хомосексуалността - нормално състояние или отклонение от нормата? В миналото е бил широко разпространен възгледът, че хомосексуалността представлява отклонение от нормата. Сред най-ранните причини за това е негативното отношение на някои конфесии към него. По-късно е бил добавен възгледът, че тъй като хомосексуалните контакти не водят до създаване на поколение, хомосексуалността води до липса на поколение, не се предава, и по тази причина няма как да е естествена.

Съвременните изследвания показват, че дори безспорни болести, които водят до липса на поколение, могат да бъдат предавани по наследствен път от т.нар. „здрави носители“. Много изследователи сочат, че хомосексуалните индивиди, дори ако нямат поколение, са от полза за своята социална група, и по този начин подобряват шансовете на поколението на другите индивиди в нея. Най-сетне, повечето изследователи смятат, че няма рязко разграничение между хомосексуални и хетеросексуални индивиди, и че всеки човек притежава в някакво процентно съотношение и двата вида наклонност. Резултатът е, че много хомосексуални индивиди биха имали и хетеросексуални контакти, и биха оставяли поколение (което се наблюдава и на практика). Затова много изследователи смятат аргументите на миналото за опровергани.

През 1973 г., Американската асоциация по психиатрия изключва хомосексуалността като вид психическо заболяване от своето Диагностично и статистическо ръководство за психическите разстройства (DSM). В своя етически кодекс, Американската психологична асоциация забранява и третира като неетични опити за промяна на сексуалната ориентация чрез психологични средства. Американската академия по педиатрия препоръчва на детските лекари да следят сексуалното развитие на тийнейджърите, с оглед да се предотврати вредата от неправилно и дискриминационно отношение спрямо хомосексулани подрастващи. Целта е хомосексуалните тийнейджъри да получават разбиране, подкрепа и адекватно образование за сексуалността и сексуалното здраве. Подобно на Американската психологична асоциация, академията по педиатрия изтъква вредата от опити за помяна на сексуалната ориентация.

През 1991 г. Световната здравна организация също премахва хомосексуалността от Международната статистическа класификация на заболяванията и свързаните здравни проблеми (ICD-10).

Политизиране на въпроса и влиянието му
Някои организации и групи, най-често хомофобски, или изповядващи виждания, които заклеймяват хомосексуализма и/или хомосексуалността, често поддържат тезата, че хомосексуалността е въпрос на избор на индивида, или е вид заболяване. Оттам те извеждат позицията, че този избор (неприемлив според тях) трябва да бъде променен, респективно че заболяването трябва да бъде лекувано. Много от тях се аргументират с довода, че хомосексуалността няма как да се предаде по наследство (виж по-горе), и по тази причина няма как да е естествена.

На противоположната позиция застават организации и групи, най-често съставени от или свързани с хомосексуалните индивиди. Те поддържат позицията, че при хомосексуалността няма елемент на избор от страна на индивида и че сексуалната ориентация е изцяло вродена. Вероятно тази позиция в някаква степен е породена и като реакция на предишната.

По тези причини, въпросът дали хомосексуалността е вродена или придобита често се свързва с отношението към хомосексуалистите. Съответно, той често се политизира, и отношението към него сред пряко ангажирани хора или групи може да бъде пристрастно. Нерядко изследвания, проведени или спонсорирани от тях, показват резултати, които са драстично различни от тези на повечето други изследвания, и биват използвани в подкрепа на крайни позиции.

Разликата не винаги се дължи на умишлено изкривяване на резултатите. Членовете на пряко ангажирани групи често познават в подробности едната от позициите, но са на практика незапознати с противоположната, и така неумишлено правят важни пропуски и грешки. Има случаи, когато по-късни изследвания, правени от същите хора, показват резултати, далеч по-близки до получаваните от повечето неангажирани лично с въпроса изследователи.

Някои хора смятат, че сексуалността на всеки човек е негово право на избор. Тази позиция премахва връзката на научния спор "вродена или придобита" с отношението към хомосексуалните индивиди, и намалява политизирането на въпроса.

Данни от изследвания
В последните години за изясняване формирането на сексуалната ориентация особено се набляга на изследвания върху близнаци. В „Генетично изследване на мъжката сексуална ориентация“ на Дж. Майкъл Бейли и Ричард Пилард от 1991 г., биват анкетирани хомосексуални мъже и техните братя — еднояйчни, двуяйчни близнаци и неблизнаци. Оказва се, че и двамата братя са хомосексуални при 52% от еднояйчните близнаци, при 22% от двуяйчните, при 9,2% от неблизнаците и при 11% от доведените (некръвни) братя.

Това, от една страна, доказва че важно значение за хомосексуалната ориентация имат гените. От друга страна се вижда, че социалната среда има далеч по-слаба роля, защото въпреки че са израстнали в едно и също семейство, при еднакви условия, братята неблизнаци доста по-рядко споделят сексуалността на другия.

При подобни изследвания сред жени процентите на сестри със съвпадаща хомосексуална ориентация са: 48% при еднояйчните близначки, 16% при двуяйчните, 14% при неблизначките, 6% при некръвните сестри.

Изследванията на мозъчната активност чрез електроенцефалография показват, че степента на латерализация и синхронизация между двете мозъчни полукълба при гей мъжете е по-сходна с тази у хетеросексуалните жени, отколкото с тази у хетеросексуалните мъже. Тези изследвания също имат нужда от допълнителна репликация и разяснение.

Еднозначността на тези изследвания се оспорва от други, които показват, че при известен процент хетеросексуални лица мозъчните структури и/или тип активност са както при хомосексуалните или/и транссексуалните лица. На тази база някои изследователи предполагат, че вероятно сексуалността на човека се определя не само от структурата и активността на мозъка, но и от други фактори.

Изследвания на детското развитие показват, че проявите на нетипично полово поведение в ранна възраст у децата са до известна степен свързани с хомосексуална ориентация след настъпването на пубертета. Не всички малки момчета, които проявяват традиционно женствено поведение, както и не всички малки момичета, които имат поведение на "мъжкарани" стават хомосексуални. От друга страна, над 2/3 от хомосексуалните мъже имат спомени да са проявявали полово нетипично (женствено) поведение в ранна възраст.

Малък брой изследвания от САЩ и Канада сочат, че броят на по-възрастните биологични братя от една и съща майка увеличава статистическата вероятност на момчетата да бъдат хомосексуални като възрастни. Тези находки са свързани с теорията, че имунната система на майката се сензибилизира към половите хормони на мъжкия зародиш и произвежда антитела, които повлияват половата диференциация на хипоталамуса на бъдещи мъжки зародиши. Всеки един по-възрастен брат увеличава шанса на дадено момче да бъде гей с около 30%. Тези изследвания и теорията, с която са свързани, все още подлежат на дебат.

Хомосексуално поведение може да се предизвика у животни в лабораторията по няколко начина. Например, хомосексуални мъжки мишки могат да бъдат създадени, като се подложи на физиологичен стрес майката по време на бременността. Неотдавна учени създадоха чрез генно инженерство хомосексуални плодови мушици, като имплантираха в тях ген, чиято мутация в дивата природа се знаеше, че е свързана с хомосексуално поведение. По-горните изследвания показват, че хомосексуалността при лабораторните животни може да се предизвика както от генетични, така и от външни фактори по време на вътреутробното развитие.

Сравнителни изследвания на генома на хетеросексуални и хомосексуални мъже сочи към няколко региона, по които те може би се различават: сегмента Xq28, локуса D7S798 в сегмента 7q36, и локуса D8S505 в сегмента 8p12. Тези находки все още се нуждаят от потвърждаване от други източници.

Дактилоскопски изследвания (сравняване на пръстови отпечатъци) сочат, че значителен процент хомосексуални мъже се различават от хетеросексуалните мъже по начин, който наподобява различията между хетеросексуалните жени и хетеросексуалните мъже.

От друга страна, съществуват изследвания, които потвърждават ролята и на психологическите и възпитателни фактори. Много изследвания сочат, че сред синовете на властни и авторитарни майки процентът на хомосексуалността нараства, без разлика между собствени и доведени синове.

Съществуват изследвания върху някои култури от Карибския регион, при които е прието момчетата да бъдат обличани и възпитавани до началото на пубертета като момичета; истинският им пол им се съобщава едва тогава. Отбелязано е, че между 40 и 50% от така възпитаните момчета, отказват да приемат "смяната на пола" и продължават да смятат себе си за жени. С израстването и промененото отношение на околните този процент намялява, за да достигне около 20-годишна възраст около 15%. На тази база изследователи предполагат, че самоусещането за пол на индивида може да бъде повлияно от социалните условия и приписвания му от другите пол.

Най-сетне, всеки психиатър или психотерапевт би могъл да изброи случаи от практиката си, когато тежка психическа криза, свързана с проблемите на пола, е довеждала до промяна на сексуалната ориентация. Процентът на посоката на промяната (от хетеросексуалност към хомосексуалност, или обратно) съвпада с процентното съотношение на хетеросексуални и хомосексуални. В някои от случаите има предварителни данни за "несигурност в ориентацията", в други обаче не. Като се има предвид, че в повечето случаи преживелите подобна криза и промяна не търсят медицинска или психологическа помощ, броят им вероятно е повече, отколкото се предполага. Много автори виждат в това косвени данни за ролята на психологическата настройка и влиянието на средата за сексуалната ориентация.

{Bloody.Rose} Нед 14 Дек 2008, 20:41

Бисексуалността е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов и/или сексуално влечение към представители и на двата пола, за разлика от хетеросексуалността и хомосексуалността.

Макар и по рядко, в тясно специализираните източници, като синоними на бисексуалност се употребяват и термини като пансексуалност (способността да бъде обичан друг човек, независимо от пола, дори той да не е от двойката мъж/жена), омнисексуалност (синоним на пансексуалност) и помосексуалност.

Бисексуалните хора могат да имат едновременни или редуващи се връзки с индивиди от двата пола, да поддържат моногамна връзка с мъж или жена, да осъществяват контакти с представители само на единия пол или да останат целибати. Бисексуалността, както и другите сексуалности е характеристика на сексуалните желания, нужди и самоусещане на човека, и не е задължително да включва съответното сексуално поведение.

Голяма част от бисексуалните хора се самоопределят като гей-хора и принадлежащи към ЛГБТ обществото. Според едно научно течение, основоположник на което е Алфред Кинси, болшинството от хората имат бисексуална природа, която обаче бива подтисната от хетеронормативността. Той илюстрира това със своята Скала на Кинси, отбелязваща с числата от 0 (крайна хетеросексуалност) до 6 (крайна хомосексуалност) привличането в определена степен към същия и другия пол. На тази скала бисексуалността като привличане поне по малко и към двата пола заема всички позиции освен крайните две, с други думи ако човешката сексуалност бъде представена като скала, в чиито противоположни краища се разполагат твърдолинейната хетеросексуалност и хомосексуалност, то бисексуалността би заемала цялото пространство помежду тях.

Разпространение и съотношение
Някои проучвания, и особено Сексуално поведение на мъжа (1948 г.) и Сексуално поведение на жената (1953 г.) на Алфред Кинси, довеждат до извода че мнозинството от хората са в някаква степен бисексуални. Повечето хора, които са били изследвани, са декларирали известно привличане и към двата пола, макар да са отдавали предпочитания на един от тях. Според Кинси, само 5-10% от човечеството е изцяло хетеросексуално или хомосексуално.

Исторически преглед
Хората от почти всички общества, култури и епохи са показвали различни степени на бисексуалност. Голяма част от хомосексуалното поведение и традиции в древността, всъщност са само една страна на бисексуалната природа на древните хора. С това трябва да се направи уговорката, че понятията хетеросексуалност, хомосексуалност и бисексуалност са сравнително нови за човечеството концепции и не е съвсем правилно те да се прилагат в исторически план. В повечето древни култури, обществото е различавало хомосексуално и хетеросексуално поведение, но е нямало етикети „хомосексуални“ и „хетеросексуални“ хора.

В Древна Гърция, например, женените мъже обичайно поддържали и еднополови връзки с юноши. В Древен Египет, Древен Рим, Арабия, Персия, Китай, Индия, Япония, Османска Турция и т.н. са засвидетелствани аналогични прояви на социално прието и нормирано бисексуално поведение. Наред със съпругите си, еднополови любовници са имали Александър Велики, римските императори, японските шогуни, турските султани, персийските шахове, китайските императори и будистки свещеници.

Обичайното в древна Спарта било поддържането на връзки с момчета от страна на възрастни мъже. Смятало се, че интимните контакти между по-възрастните и по-младите войници укрепват лоялността и солидарността вътре в отряда, и насърчават смелостта и героизма в обкръжението на любимия човек. Често щом юношата навършел определена възраст, от връзката с любовника му били изключени сексуалните отношения.

В средновековните мюсюлмански култури интимните отношения между мъже били широко разпространени.Те били и основно вдъхновение на някои от най-знаменитите близкоизточни творци от епохата, като арабския поет Абу Нууас и персийските художници Риза Аббаси и Мухаммад Касим (16-17 век). Като аргумент за това, че изричните забрани и суровите наказания в Корана са насочени не толкова срещу еднополовите сексуални отношения, колкото срещу тяхната публичност и показност, се посочва факта, че според шериата, за да бъдат наказани участниците в хомосексуално сношение, то трябва да е било видяно от четирима мъже или осем жени.

{Bloody.Rose} Нед 14 Дек 2008, 20:44

Асексуалност означава липса на сексуално желание и влечение. Хора, които изпитват постоянна липса на сексуално влечение и желание за сексуален контакт се наричат асексуални. В науката има спорове дали асексуалността е сексуална дисфункция или вид сексуална ориентация.

Асексуалното поведение (въздържането от сексуални контакти) не е задължително обвързано с фактическа асексуалност. Когато асексуалното поведение е следствие от личен избор и възгледи, то се нарича целибат. Целибатът е характерен за определени представители на някои религии (пр. православните монаси, католическите свещеници) и култури.

Често асексуалното поведение е резултат от нежеланието на някои хора да приемат собствената си хомосексуалност, от една страна, и липсата им на интерес към противоположния пол, от друга.

Източниците, които разглеждат асексуалността като сексуално разстройство, посочват различни причини за нейната поява, сред които: преживяно сексуално насилие, сексуална репресия (поради хомосексуалност и пр.), хормонални проблеми и др.

Голяма част от асексуалните хора не приемат определението „разстройство“, твърдейки че състоянието им не предизвиква чувства на неудовлетворение, страдание и нещастие. Често изтъкван аргумент е, че в миналото подобни категоризации са били използвани спрямо хомосексуалността, а днес науката я разглежда като легитимна сексуалност.

Категорично становище относно характера на асексуалността не може да бъде дадено, поради липсата на качествени изследвания в областта.

Проучванията:
Изследване, проведено върху овни, е стигнало до извода, че от 2% до 3% от изследваните животни не проявяват интерес към взаимоотношения с нито един от двата пола. Според резултатите на друго изследване, проведено върху плъхове и мишки, до 12% от мъжките животни не проявяват интерес към женските. Но не са изследвани взаимодействията им с мъжките екземпляри — затова изследването е от незначителна полза, когато става въпрос за асексуалност. Британско проучване върху сексуалността, включващо въпрос за сексуалното привличане, е получило отговор от 1% от запитаните, че „никога не са чувствали сексуално привлечени от никого“. Институтът Kinsey е направил анкета сред ограничен кръг участници, която води до заключението, че „очевидно е по-коректно асексуалните личности да се характеризират чрез понижено сексуално желание и понижена сексуална възбуда, отколкото чрез ниска активност на сексуално поведение или строго сексуално въздържание“. Изследването споменава освен това и конфликта по отношение на дефиницията за асексуалност: проучванията в литературата са открили четири различни дефиниции и заключението е, че не става ясно дали идентифициращите се като асексуални имат предвид ориентацията си. Видовете: Съществуват различия сред хората, идентифициращи се като асексуални — най-вече според наличието или отсъствието на сексуален инстинкт или на романтично привличане. Някои изпитват само едно от двете, други и двете, а трети нито едно от тях. Има противоречие коя от тези вариации може откровено да бъде описана като асексуалност: някои хора вярват, че и четирите вариации са валидни; други са на мнение, че, за да е асексуален, човек трябва да е лишен и от двете: сексуалния инстинкт и романтичното привличане. Сексуалната подбуда при тези асексуални, които я изпитват, обикновено няма конкретен обект и служи като мотив за сексуална стимулация или освобождаване; изключение са асексуалните, които са фетишисти — техният сексуален инстинкт е фокусиран повече върху обект-фетиш отколкото върху конкретен човек (въпреки че много фетишисти не се самоидентифицират като асексуални). И в двата случая силата на сексуалния инстинкт може да варира от незначителна до голяма и да се проявява рядко или често. Както беше споменато, някои от самоидентифициращите се като асексуални продължават да изпитват сексуално привличане, независимо че други биха оспорили асексуалността им. Вероятно е някои асексуални да изпитват сексуални чувства, но да не изпитват желание за секс или за сексуални действия върху себе си, докато други търсят сексуално освобождаване чрез сексуален контакт. При асексуалните, които изпитват романтично привличане, то би могло да е насочено и към двата пола. В повечето случаи тези асексуални имат желание за романтични отношения (вариращи от необвързваща връзка до женитба), но често нямат желание тези отношения да включват сексуална активност. По повод ориентацията на романтичните си връзки, някои асексуални описват себе си като гей, бисексуални или хетеросексуални асексуални — това е свързано с теорията на емоционалната сексуалност. Асексуалните, желаещи романтични отношения, се намират в затруднена позиция, тъй като голямата част хора не са асексуални. Асексуалните, които са в състояние да толерират секса, биха могла да изградят двойка с не-асексуална личност, но дори и при тях липсата на привличане или желание би могла да се превърне в стрес за партньора им и да затрудни изграждането на стабилна връзка. Асексуалните, които не са в състояние да толерират секса, трябва да направят взаимен компромис с партньора си и да допуснат въпреки това определено количество секс, да позволят на партньора си да потърси секс извън връзката, да изградят несексуални отношения с малцината, които биха се съгласили на това, да излизат само с други асексуални или да останат сами. Аромантичен е друг термин за асексуален, който не изпитва романтично привличане или поне не „типичното романтично привличане“. Доколкото те създават отношения с други асексуални, е вероятно тези отношения да не включват целувки и докосване. Аромантичните асексуални често изпитват несигурност във връзките си, дори когато те са с други аромантични — заради масмедиите, показващи „нормалните“ отношения. Вероятно е да се чувстват неспособни да отговорят на стандартите на партньора си — най-често поради провал на предишни връзки или поради недостатъчен опит. В повечето случаи това усещане отминава с времето. Аромантичните асексуални двойки често изглеждат като добри приятели в очите на повечето хора заради характера на отношенията си, въпреки че връзката им включва доста по-дълбоко нещо. И то е същата истинска любов, която изпитват романтичните личности, но изразена по начин, различен от нормата. Някои асексуални използват системата за класификация, разработена (и след това изоставена) от Дейвид Джей, основателят на Мрежата за видимост и информираност на асексуалните, съкратено AVEN — една от най-големите асексуални общности онлайн. Според тази система асексуалните са диференцирани в типове от A до D: асекусалните от тип A изпитват сексуални импулси, но не изпитват романтично привличане; тип B изпитват романтично привличане, но не и сексуален импулс; тип C изпитват и двете, но без да ги свързват задължително едно с друго; тип D не изпитват нито едно от двете. Тези категории нямат за цел да бъдат напълно обособени и затворени или да не подлежат на дискусия — типът на всеки човек подлежи на изменение, а е и вероятно човек да се намира на границата между два типа. Трябва да се отбележи, че самата общност AVEN не използва вече тази система заради ограничителността ѝ, но част от асексуалните въпреки това намират, че системата е адекватно средство да обяснят ориентацията си. Необходимо е също така да се отбележи, че асексуалността не е идентична със сексуалното въздържание, което представлява съзнателен отказ от сексуална активност — много асексуални правят секс, а повечето хора, практикуващи сексуално въздържание, не са асексуални.

Използвано е понятието Целибат (от лат.: caelebs - без жена, самотен, безбрачен) е форма на живот на мъж, доброволно отказал се от брачен съюз с жена.
Целибатът се практикува в много религии, най-вече в християнството и будизма.
Ако имате нещо неясно или каквито и да бело въпроси .. аз съм насреща ..

**c0lourblind-** Нед 14 Дек 2008, 21:28

Браво, Боби. Искам да те поздравя за тази тема и се радвам, че има хора във форума, които не ги е срам да обсъждат подобни неща. Ето сега се започва дългата лекция от моя страна.. Ще разделя на две части коментара си по темата, защото май е малко дългичко всичко, което написах =D

По принцип за повечето общности от хора е прието хетеро сексуалността да бъде определяна като единствената "нормална" сексуалност. Човешките предразсъдъци нямат край - вервайте ми!

В някои западни страни хетеросексуализъм се използва като синоним на хетеросексизъм (схващането за хетеросексуалността като по-добра или единствено нормална сексуалност).

Изключително тъпо (с извинение) и неправилно от тяхна страна. Сексуалността не е нещо, което трябва да бъде определяно като нормално и съответно ненормално, защото не ние сме тези, които избират дали да бъдат хетеро, би, хомо или асексуални. Сексуалността и привличеното към даден пол са генетично заложени във всеки човек и това не би могло да бъде променено, освен ако не следваш примера на целибатите.

Често асексуалното поведение е резултат от нежеланието на някои хора да приемат собствената си хомосексуалност

Защо? Нима сексуалността е нещо, от което хората трябва да се срамуват? Мисля, че в България човек е принуден все по-често и по-често да прикрива сексуалната си ориентация, защото сме подложени на дискриминация. Не казвам, че толерантни хора няма - напротив - има ги и в последните години броят им се е увеличил, но както споменах по-горе, някои хора вярват, че хетеросексуалността е единствената "нормална" сексуалност и всички останали хора, привлечени от собственият си пол, нямат право на шанс за реализация - било то в чисти отношения с хората или професионална област. АЗ НЕ ТОЛЕРИРАМ ХОМОФОБСКО ПОВЕДЕНИЕ!

**c0lourblind-** Нед 14 Дек 2008, 21:30

хомосексуалните контакти не водят до създаване на поколение, хомосексуалността води до липса на поколение, не се предава, и по тази причина няма как да е естествена.

А стига бе! Това е пълна глупост. Нима една двойка жени не могат да имат дете, само защото липсва мъжа, тоест някой, който да извърши осеменяването? Глупаво е.. Начини винаги има - изкуствено оплождане, осиновяване.. В днешно време е без значение дали двойката е гей или не (било то мъж и мъж или жена с жена), когато двама човека са наистина сигурни в отношенията си, могат винаги да създадат семейство, без значение от еднаквия им пол.

Това, от една страна, доказва че важно значение за хомосексуалната ориентация имат гените. От друга страна се вижда, че социалната среда има далеч по-слаба роля

Точно така е - човек или се ражда гей, или не! Просто в един момент в животът ти настъпва т.н. "период на осъзнаване", когато сексуалната ти ориентация може да бъде определена. Социалната среда въобще няма влияние върху факторът дали ще си хомо или хетеро (бисексуалността не я засягам за сега, не ми се обиждайте..). Ако си момиче, родено в семейство на лесбийки, означава ли това, че ти ще станеш гей задължително? Естествено, че не.. Казах го вече - раждаме се с определена сексуалност, просто е въпрос на време да разберем каква е тя.
Често се случва на хомосексуалните хора да бъдат отблъсквани поради една или друга причина. Понякога дори се стига до физически и психически тормоз от страна на родители или съученици, колеги и т.н. Всичко това се дължи на предразсъдъци. Това, че си гей не би трябвало да означава, че трябва да имаш само и единствено хомосексуални приятели, но някои стрейт индивиди си мислят, че щом си хомо и ще им се хвърлиш на врата... Не, това е нечовешко. Определят сексуалността като ненормална, но те са единствените сбъркани в цялата работа..

ако човешката сексуалност бъде представена като скала, в чиито противоположни краища се разполагат твърдолинейната хетеросексуалност и хомосексуалност, то бисексуалността би заемала цялото пространство помежду тях.

По принцип не мога да говоря за бисексуалността, макар, че съм преминала и през такъв период, в който си мислех, че си падам и по жени, и по мъже.. Странно е усещаното, но определено на мен не ми харесва да бъда привлечена от всичко, което се движи на два крака около мен

Единственото, което мога да кажа като заключение, е че всеки има право на избор за това кой да харесва и каква да е ориентацията му. Надявам се, че все са се намерили хора, които да прочетат информацията дадена от Боби, а също и моят пост и да са променили поне малко отношението съм към хомосексуалното, асексуалното и бисексуалното поведение

**c0lourblind-** Нед 14 Дек 2008, 21:40

Мисля да ви дам малко информация относно символиката в хомосексуално отношение. Информацията е взета от Google, a статията се казва:
С цветовете на дъгата
Историята на една нетрадиционна символика

Островърхият знак на Марс символизиращ мъжкото, а кръстът на Венера – женското начало са астрологични знаци, дошли при нас от древния Рим.
През 70-те гей-общностите започнали да използват за свой символ преплетени два мъжки знака. Двойният женски знак също често се използвал от лесбийките, но някои феминистки организации го използвали и като символ на женската солидарност и отхвърляне на мъжките стандарти на моногамията. По това време се появяват и мъжки и женски символи, съединени в един пръстен, за да подчертаят общите цели на лесбийки и гейове. Този общ знак означавал и транссексуалност – стрела и кръст се съединявали в един пръстен.

Астрологическият знак на Меркурий традиционно винаги е бил символ на транссексуалност. В гръцката митология Хермес (съответстващ на римския бог Меркурий в гръцката митология) и Афродита (богията на любовта) имали дете, което нарекли Хермафродитус. Името на детето, притежаващо и женски, и мъжки полови органи, дало наименованието на термина "хермафродит". Ритуалните поклонения на Афродита, наситени с висока сексуалност, включвали обреди на кастрация, хомосексуални отношения, трансвестизъм.

Разноцветният флаг с всички цветове на дъгата e станал един от най-популярните символи на гейобщностите. Интернационалната символика на дъгата не е нова — дъгата е играла голяма роля в много митове и предания, имащи отношение към сексуалността, в Гърция, Америка, Африка и други култури.

Гей-общностите започнали да използват разноцветния флаг през 1978 година, когато той се появил за първи път в Сан-Франциско на Gay and Lesbian Freedom Day Parade. Художникът Gilbert Baker, станал известен още по време на движенията на хипитата и на чернокожите за своите права, нарисувал разноцветния флаг в отговор на необходимостта от символ, който би могъл да се използва и в следващите години. Baker и 30 доброволци ушили ръчно и оцветили два огромни прототипа на флаг за парада. Върху тези знамена имало 8 ивици, всеки цвят представял един из компонентите на идеологията на гей-движението: яркорозовият – секс, червеният – живот, оранжевият – изцеление, жълтият – слънце, зеленият – природа, синьозеленият – изкуство, индигово синият – хармония и виолетовият – силата на духа.

След една година вече имало нужда от масово производство на разноцветни знаменца за парада през 1979 година. Подчинявайки се на законите на бизнеса и търговията, розовият и синьозеленият цвят били премахнати от дизайна, а индигово синьото бил заменен със син цвят. Тази 6-цветна версия се разпространила от Сан-Франциско и в другите градове и скоро станала най-широко известният символ на гей прайда. Разноцветният флаг бил официално признат от Международният Конгрес на производителите на флагове. През 1994 година 10-те хиляди души на Ню-йоркския Stonewall 25 Parade понесли огромен флаг, широк 30 фута и с дължина 1 миля.

Часът на Боби: Сексуалните ориентации .. Gayspin

Часът на Боби: Сексуалните ориентации .. Gayspin

Знамето на победата над СПИН се различава от разноцветния гей-символ по една допълнителна черна ивица отдолу. Той бил предложен от една група от Сан-Франциско; черната ивица отдолу служи да напомня за онези, които са били покосени от болестта. Сержант Леонард Матлович, ветеран от Виетнам, умирайки от СПИН, предложил, когато бъде открито лекарството против неизлечимата болест, от всички флагове да бъдат отрязани черните ивици и церемониално изгорени във Вашингтон.

**c0lourblind-** Нед 14 Дек 2008, 21:41

Розовият триъгълник и другите символи

Розовият триъгълник е един из най-широко разпространенните и лесни за разпознаване символи на гей-движението. Розовият триъгълник възниква по време на Втората световна война и символизира спомена за трагедиите от онова време. Хората с хомосексуална ориентация са били само една от многобройните групи хора, подложени на изтребване от нацистския режим и за тях историята по-често премълчава или просто забравя.

Историята на розовия триъгълник започва още преди Втората световна война, по времето на управлението на Хитлер. Параграф 175 от немския закон, забраняващ хомосексуалните отношения, бил поправен от Хитлер, който добавил и забрана на целувки, прегръдки и хомосексуални фантазии. Признатите за виновни по този закон, а те били през периода 1937 -1939 година 25 хиляди души, били изпратени в затвора, а след това и в концентрационните лагери. Със заповед били подложени на стерилизация, и често пъти тя се осъществавала чрез кастрация. През 1942 година наказанието за хомосексуализъм било вече смъртно. Всеки затворник в концлагера носел цветен триъгълник, обърнат с върха надолу, зашит за облеклото и показващ причината за пребиваването му в затвора, служил за определяне на положението на затворника в лагерната йерархия. Зеленият триъгълник означавал, че човекът, който го носи е осъден като обикновен престъпник, червеният посочвал, че затворникът е политически. Два жълти триъгълника, вплетени във формата на звездата на Давид, подсказвал, че това е еврей. Розов триъгълник бил предназначен за хомосексуалистите. Жълта звезда над розов триъгълник причислявала затворника към най-нисшата каста — гей от еврейска националност. Точният брой на затворниците хомосексуалисти през онези години не е извастен, но става дума за около 10 хиляди души. Дори след завършването на войната, гей-затворниците останали зад решетките — параграф 175 бил отменен в Западна Германия през 1969 година.

През 70-те години розовият триъгълник станал лого на гей-движението, борещо се за правата си. Както розовият, и черният триъгълник идва от нацистска Германия. Независимо че лесбийките не били включени в параграф 175, забраняващ хомосексуализма, имало практика с черен триъгълник да отбелязват затворените с антисоциално поведение. Осъдените, носещи черен триъгълник били проститутки, лесбийки и други "антисоциални елементи". Също както розовият триъгълник станал исторически мъжки символ, черният триъгълник бил обявен от лесбийки и феминистки за техен символ на гордост и солидарност. Възможно е триъгълник с цвят бордо да се е използвал за маркиране на затворниците-травестити, но за това няма точви данни.

През 1998 година Майкъл Пейдж представил за първи път трицветен флаг (розов, син и виолетов), създаден специално за всички общности на бисексуални хора. Трите цвята символизират разположението към своя пол, противоположния и към двата пола едновременно.

**c0lourblind-** Нед 14 Дек 2008, 21:42

Не по-малко интересна е съдбата и на други символи, макар че те не са така известни като розовия триъгълник и многоцветния флаг.

Символът ламбда изглежда най-противоречивият, в смисъла, с който се използва. За първи път ламбда е избрана в качеството си на гей-символ през 1970-те години от ню-йоркския алианс на гейактивистите. Тя станала символ на разширението на движението за свобода на гей-общностите. През 1974 година ламбда била утвърдена от Международния конгрес за правата на гейовете в Единбург, Шотландия. Ламбда станала международен символ на борбата за права на гейове и лесбийки. Но никой не може да даде обоснован отговор на въпроса защо именно ламбда е станала гей-знак. Някои казват, че тази гръцка буква е модифицирана в L (liberation). Други възразяват, настоявайки, че ламбда е взета от физиката и символизира енергията и волните с различна дължина (нима гей и лесбийки се намират на различни вълни?). Ламбда може също така да означава гей-движението като нещо общо по отношение към всяка негова част.
Древнегръцките спартанци разглеждали ламбда в смисъл на единство, докато в същото време римляните са я описвали като "светлината на знанието, проникващо в тъмнината на безразличието". Древните гърци поставяли изображение на ламбда върху щитовете на спартанците, които се сражавали рамо до рамо с по-младите войни. Съществува теория, че спартанците са се борели по-свирепо, ако знаели, че техните любовници ги наблюдават или се бият редом до тях. Днес символът ламбда най-често означава гей- или лесбиобщност.

Лабрис – това е двустранна брадва или чук, използван преди всичко в древността в Европа, Африка и Азия, в матриархалните общества като оръжие, и оръдие на труда. Именно двойната брадва е била символ на властта и олицетворение на мощта на царете на Минос - "първите европейци". Гръцките източници представят изображения на армията на амазонките, сражаващи се с брадви лабрис. Амазонките живеели, управлявани от две царици — едната от които ръководела армията и сраженията, а другата оставала да управлява градовете и хората. Амазонките били научени да бъдат жестоки и безпощадни на война, но тяхното общество било справедливо.
Ще добавим, че лабрис е имал своето място и роля и в античната митология. Деметра, богинята на земята, използвала скиптър във формата на лабрис. Поклоненията на Деметра и Хеката (богинята на подземния свят) се асоциирали с лесбийски секс.
Днес лабрис – това е феминистски и лесбийски символ за сила и самодостатъчност.

{Bloody.Rose} Нед 14 Дек 2008, 21:49

Мерси Зи .. Благодаря ти, че не се страхуваш да пишеш тук ..
Не ми е ясно защо хората се притесняват да обсъждат подобни теми ..
няма нищо страшно или срамно .. но това показва тяхната ограниченост ..
и това колко малко всъщност знаят за заобикалящият ги свят ..

Аз лично не смятам, че хетеросуксуалноста е нормалната ориентация .. "ненормална" такава няма .. просто има една по-често срещан .. и неразбирам зщо по-призната така да се каже ..
Това което казваш за предрасъдъците- съгласна съм ..

" Сексуалността и привличеното към даден пол са генетично заложени във всеки човек и това не би могло да бъде променено, освен ако не следваш примера на целибатите." - и това е така ..
за това към кои пол крлониш - виновни са родителите .. до незнам кое си коляно ..

"Нима сексуалността е нещо, от което хората трябва да се срамуват? Мисля, че в България човек е принуден все по-често и по-често да прикрива сексуалната си ориентация, защото сме подложени на дискриминация. " - Ъм .. мисля че човек трябва да си приеме .. да живее в мер със себе си ..
когато отрича какъв е -вреди само на себе си ..
Да .. в милата ни държавичка трябва де се криеш и да си с наведена глава ..
Което заклевама се е адски тъпо .. аз лично не съм казала на родители си .. но нз как да го направя ..
познавам ги -и може да си живея на палатка пред блока ..
както и да е това са блични проблеми ..
Относно дискриминацията- изпитала съм го .. леле има хора чиито поглед направо ме изгаря ..
какво и къде им бърка че съм би .. icon_lol

/тук няма да задълбочавам ../

Това за поколенията .. изкуствено осеменяване .. осиновяване .. имаме напраднала медицина .. вариянти много ...

Важното е човек да не се срамува какъв е ..
Адски добре знам какво е да те обиждат и унижават заради самият теб .. да търпиш подиграбките и непрестанните подмятания на хората ..
Какво е да търсиш хорското одобрение .. и да се залъгваш че то ще те направи по-стоиностен човек ..
Така мислеши по-малката и значително по-наивна Боби ..
но сега нещата се промениха и не е точно така ..

" всеки има право на избор за това кой да харесва и каква да е ориентацията му" - да .. би трябвало да е така .. но в нашето общество ще е трудно да се получи ... ноо .. надеждата умира последна .. заедно с надяващият се ..

Засега това ..

**c0lourblind-** Нед 14 Дек 2008, 21:55

Ах... тези родители. Нали знаеш, че винаги казват, че искат децата им да говорят с тях. Обясни ми как можеш да се прибереш спокойно и да им кажеш "Мамо, тате.. аз съм лесбийка", при положение, че те демонстрират хомофобско поведение всяка секунда? Пък и по принцип трябва да приемеш детето си такова, каквото е, ако ще и да е най-големият пропадяк, който си срещал.. Аз също не съм казала на майка ми, че съм лесбийка и не мисля да го правя скоро. Първо - тя ще ми се изсмее и ще ми каже, че съм прекалено малка, за да мисля по този начин, второ - дори и да ми повярва, ще се наложи да ти дойда на гости.. за постоянно
Между другото мисля да оставя поста си с отворен финал и само да спомена, че тук могат да пишат всички, които имат желание да изразят отношението си по въпроса - било то за дискриминацията в държавата ни, или просто от лична гледна точка да споделят мнението си. Ще се радвам ако повече хора коментират, но едва ли ще ни сподели такъв късмет

{Bloody.Rose} Нед 14 Дек 2008, 22:12

Емз .. едно от момичетата които познавам от 069767856 века .. но не мога да нарека bs fr .. ми каза същото ..
Цитиpам .. `Ще видиш сед няколко дни ще си намеpиш момче не се тpевожи ще ти мине .. Светлето нали каза че имало някакво такова момиче като теб .. ама се оправила .. пък и си малка още да знаеш какво харесваш `

Първо- аз да нямам венерическа болест или хрема че да ми мине .. icon_lol

въх .. гадни ора .. icon_lol

Второ .. мисля че на въпросното момиче му е писнало .. поне доколкото знам .. след разговор с нея .. в момента има връзка .. и с приятелката и са щастливи ... но се крият .. което е глупаво .. но донякъде ги разбирам ..
Трето - ограничен народ .. охраничен ама български .. icon_lol

Четвърто - не ми харесва това че повечето момченца харасват дори и само идията за две жени-заедно /във всички възможни смъсълчета/ .. а не одобряват- гейовете .. тъпи и огроничени ..и стархливи бих добавила .. всякаш ако тях има геи .. ще им налити .. глупости .. всъщност гейовете въобще не правят така .. те по-често отвръщат на чуста или свалки .. а не ги започват .. същото и с лесбиикити .. въии .. не налитат на всичко с цици и пола .. icon_lol

.. ама хорицата въобще са мн неинформирати .. и зотова бягат като дявол от тамян ..
Пето- хората наистина ги е страх .. /това маи вече го казах /.. от по-различните от тях .. /различни - не само по отношение на сексуалната ориентация, а и във всеки др възможен смисъл/ ..
Шесто - лелеее .. беше нещо велико .. а аз идиотката го забравих ... icon_lol

емз .. на мен често ми се случва ..

Едит:Смятам че вече е краино време да започнам да бъдем повече хоар .. да се информираме .. ани да ни е страх от непознатото и различното ..
Не бива веднага да слагаме етикет на даден чокек .. и да го дескриминираме . заради сексуалността му .. религията .. националността .. външният вид .. и другите 6890868569756 причини .. адски е тъпо .. Същото се отнася и за малцинсвата .. за всичките /Еи ... тук очаквам няколко спорещи с мен деца!../
Има много .. как да кажа ... ауе виждаш някои и го слагаш в определена категория .. а това не е правилно .. така потъпкваш неговота индивидуалност .. аз ще спра засега защото умирам от жажда .. icon_lol

До скиф .. icon_lol

**Ricchan ^^** Пон 15 Дек 2008, 09:56

Аз съм отвратителен расист, ненавиждам и някои отделни индивиди, но спрямо сексуалната ориентация нямам нищо против, защото "така са си се родили, те не могат насила да променят влеченията си"

Разбира се идва и момента на временното влечение, повлияно от среда, от определен човек, от времето, в което живеем и т.н. Заблудата, че си ед-си какъв. И против тях нямам нищо, защото са заблудени дечица, които търсят своето място под слънцето (:
В момента съм спаднала към втората група заради един индивид и нормално да не мразя тази група, хаха smile

{Bloody.Rose} Пон 15 Дек 2008, 10:40

Ееее .. доживях да пише и някои друг .. освен мен и Зи ..
Ъмз .. ама другите си остават несигурни .. ала бала ..
амо то лошо за тях .. icon_lol

Мен така ми е мн яко .. :icon_thefinger
То с подигравките и скапаните номерца се свиква с времето .. icon_lol

Със странните погледи .. и това че постоянно те запят също ..
Не че се оплаквам .. ама е мн кофти да те гледат все едно си крастав .. разбираш ли .. icon_lol

Ако не съм га казала .. сега му е времето ..
Хората са огнаничени .. icon_lol

Ареее пишете уееее ...
дори мнение от рода `Боби ти си луда .. мразим те` .. ще ме зарадва .. icon_lol

Почнах да изперквам .. така че бу за сега .. icon_lol

Elune Be Praised* Пон 15 Дек 2008, 13:33

Аз вече изразих май мнение , в една друга тема ,но все пак..... в крайна сметка всеки си има право на избор и всеки си е роден с това ,което е вътре в него (имам предвит сексуалността).Няма да крия обаче , че ако видя 2 лесбийки да се целуват на публично място няма да ми направи никакво впечатление ,освен това , че мръсното ми подсъзнание ще заработи в случея 100% drop

, но просто очите ми зърнат ли 2 гейчета...... гнева ме обзема доста бързо.Немога да го приема това и немога.Просто като се има предвит ,че ние се водим силния пол(Боби забранявам ти да спориш! :icon_bigrin: ) и да видиш такова нещо.... За мен това е адски неприемливо да го кажа по мекия начин. С риск да се повторя пак ще дам примера с майката и малкото детенце.
Та вървят си те и виждат 2 лесбийки и ако малкото детенце пита какво правят , майката лесно ще отговори ,че са много добри приятелки или нещо от сорта , а в случея с 2-те гейчета , като се има предвит , че баща му на тва детенце е 2 метра и е 100 кила и кара BMW , дали майката ще каже същото като с момичетата hmmm

.... Наричайте го дискриминация от моя страна това е.. може би съм несправедлив , но такова е моето виждане като хетаросексуален човек. icon_smile

CriminaL Baby. Пон 15 Дек 2008, 14:20

Ъм.. Аз лично нямам нищо против хомосексуалните и бисексуалните. Всеки си има право на избор. Виждала съм няколко пъти гей двойки. И наистина не ми направи никакво особено впечатление. Добре е, че има хора, които не се срамуват от сексуалната си ориентация. И не разбирам защо на повечето момчета/мъже им текат лигите като се сетят за лесбийки, а се отвращават при мисълта за гейове. Прекалено ограничено и тъпо е. И лесбийките, и гейовете са си хомосексуални, няма смисъл едните да бъдат толерирани повече от другите. Така мисля аз като хетеросексуален човек.

**Enery** Пон 15 Дек 2008, 14:23

Мда, мойто момче, зверски си ограничен! По тази твоя логика, всички трябва да сме и ръсисти.. Какво те грее тебе, че еди кой си се целува на публично място? Хората не им пука и си се мляскат. Тфа, че на теб не ти харесва е друг въпрос, ама ти минаваш към расизъм вече. Как така се "надига гняв" 'баси майката, да си гневен, заради хора, които се обичат? Може да кажеш, че не ги харесваш, ама..
И как така неприемливо? Всеки избира какъв да бъде, за Бога!!! Туко виж ти си станал шофьор на лайновоз (не се сдържах ) Ще ти кажем ли, че е неприемливо? Не..
Ами, ако пък станеш педофил? Ще ти кажем ли нещо? Едва ли.. защото ние мислим нормално и не сме ограниени. Това, че си еди какъв си, не говори за това какъв е характера ти, нали? Нооо.,. както и да е..

Зверски е зле по-голямата част от населението. Може ли някви дето са хетеро да ти разправят, че хомосексуалните били ужасни и т.н. , като те никога не са изпитали същото? Не.. еми тогава да си затворят устите и да не се бъркат в живота на хората.
Тфа предрасъдъците са голямо нещо, ей!
Да вземем за пример някъв мъж вижда две лесбийки да се целуват. Да еба, подсъзнанието му веднага ще се включи, нали? Та даже ще им се радва, ама иначе говори против гейовете..
Друг път пък вижда двама гейове да се целуват, какво прави? "Отвръщава се" И защо? Защото не разбира, защото е ограничен, защото има предрасъдъци, защото това е България ( )
Ее.. тука имаше гей-парад и кфо стана? Некви ги оплюваха. Еми да! Уважаемите ни съграждани са толкова прости, че се губят в тая простота!

Или пък.. мн ми е смешно, като разберат, че някой е обратен и веднага идва да го видят. Да го обсъдят, а понякога и да се запознаят с него.. за да могат да се хвалят, че познават гей. Е тфа е зверски неетично.

И да те гледат все едно не си от тази планета. Да те отбягват и малтретират. По улиците да те сочат с пръст, заради това, което си.. ОмГ, хора, осъзнайте се! Това е все едно да ти кажат, че си негър..

Хах.. колко много изписах

**Enery** Пон 15 Дек 2008, 14:42

А да, забравих родителите..
Това в какво семейство си израстнал в днешни дни избледнява. Средата и чувствата имат много по-голямо значение..
Срещала съм хора, чиито деца са абсолютно различни от тях, в смисъл, че нямат ни най малка прилика.
Да вземем за пример, едно семейство от 3ма души. Родители и момиче. Детето се оказва, че е хомо, а родителите му са леко хомофоби. Какво да прави момичето? Иска да им каже, не иска да крие, но я е страх да не я намразят, нали така?
1. Казва им. Първо са шокирани. Неосъзнават. Чудят се къде ли са сгрешили?.. Минава време, осъзнават, че нищо няма да се промени и просто приемат сексуалността на дъщеря им.

2. Забелязала съм, че в такива ситуации бащата разбира повече от майката. Не знам, просто на такива случаи съм попадала.
Детето споделя с майка си, а не иска баща му да разбере, защото по принцип повечето хора се плашат повече от бащите си и ги е страх да не бъдат отхвърлени от тях.. Та значи, майка изпада в шок, не знае какво да прави, това е съвсем непонятно за нея. Казва на бащата. Той от своя страна не повдига въпроса "Къде сгрешихме", а отива да поговори с детето, за да разбере по-подробно. Помага на момиче, да накара майка си да го приеме..

3. Казва на родителите си и бива отхвърлено от тях..
Една от най-срещаните ситуации в днешни дни. Майка и бащата хомофоби, а детето гей.
И така с годините момиче се опитва да отхвърли факта, че е обратно. Става или затворено в себе си, мразещо се или някво нахакано, опитващо се да премахне този проблем, чрез насилие и т.н.

Надявам се да съм се изразила възможно най-точно..

Едит:
4.Двамата родители напълно разбират детето и споделят, че и те са имали такива увлечения, но те са минали. И няма да имат нищо против това, че детето им е с различна сексуална наклонност..

{Bloody.Rose} Пон 15 Дек 2008, 15:00

Така .. Радо никои мен не може да ме командва .. е освен маика ми ама тя е звяр с руса косичка ..
Караи .. по темата ще споря колкото си искам ..и ще си защитавам правата ..
Това съм аз!Такава .. странна .. луда .. би .. приемате ме или не .. изборът е само ваш ..
Туко що се прибрах .. и отново ме гледаха като изрод .. защо ли ..
емз защото показах любовта си .. няма да навлизам в подробности ..
Маината им на хората .. писна ми да се сдухвам защото те са тъпи и ограничени животни ..
до гуша ми е дошло да търся вината в себе си и да се обвинявам ..
Това дълбоко ме наранява .. но не мога да ги променя .. пък вече и неискам ..
Точно затова правя тези теми .. защото хората ги е страх от различните! ..
К`во .. сега все една като видя някоя красавица на улицата ще и налетя .. да бе да ..
тичам направо .. същото и за мъжките .. ауе ...
Писнало ми е от постовянето на етикети и разделянето на хората на групички ..
вярно хора различни .. но това да кажеш онзи е еди какъв си и заради това да се отнасяш по различно .. не мога и не искам да го приема ..
Хора които уж ми се водеха мн добри приятели ми обърнаха гръб ..
Колкото до тъпите мъже, които се оплакват и страхуват когато видят геи .. Прости ограничени и незнам още какви са .. не би трябвало да си мислят че някои геи ще ги хареса .. или това е 1 на 10000 ..
Като съм се разприказвала .. мн ме дразни когато някои индивид се хвали с размера си .. а всъщност е гола вода .. и това е мн тъпо ...
Не е хубаво че повече се толерират лесбииките ..
и почти няма мъж които да не се възбуди при вида на такива .. а защо не го парви като види геиове .. а? ... Оххх .. спирам за сега по темата защото аз тук мога да не мълкна .. никога .. пък и има неща които мисля че не искам да чувате .. или поне не сте готви за това ..
Т`ва за педофилията .. няма да го коментирам .. icon_lol

**Enery** Пон 15 Дек 2008, 15:20

Съгласна съм!
Няма ти страдаш, заради простащината на хората, те и без това не заслужават вниманието ти.

Така човек само може да покаже колко е зависим от мнението на другите и страха, че може да бъде отхвърлен от група безмозъчни тъпанари.
Всеки с мнението си, но това е чиста дискриминация.
Като не ти се гледа, не гледай.. като не ти се слуша, не слушай, но не изкавай мнение по въпроса!
Човек си прави живота такъв какъвто поиска и никой не може да ни отнеме това право!

Ти си бил гей, оня бил гей.. теб какво те интересува кой какъв е, за Бога? Пък и да не си нещо повече, за да налагаш мнение?!?

Няма такива, които да са по-нависоко.. Има такива, които просто са по-наниско. Всички сме равни, всички сме хора! С какво един е по-различен от друг? С това, че е гей? Не! Всички изпитваме едни и същи чувства минаваме през различни неща, но все някъде се свързват. Изпитваме болка, малко или много. Разбираме останалите и живеем с тях. Живота ни един без друг какво е? Нищо.. Еми тогава замислете се малко!

Все едно говоря на някой

Едит: Тфа за педофилията си беше чист пример бе
Човек мооже да е педофил и без да наранява, сеш' се?

{Bloody.Rose} Пон 15 Дек 2008, 15:31

Правинка си ми Лолитке .. icon_lol

Емз .. преди ме беше страх да бъда себе си ..
но вече знам не си заслужава ..
няма как вс да ме харесват .. странното е че въобще има няколко такива човека ..
Емз .. ти си от добрите и мили педофили .. icon_lol

Бтв .. Знаеш ли каква е разликата между педофила и педагога? .. icon_lol

**Ricchan ^^** Пон 15 Дек 2008, 15:52

Това с педофила ме хвърли не в тъч, ами в аут icon_rolleyes

Дори само да "плакне" очите някой старец над малки дечица, аз ако го видя да заглежда детето ми няма да ми е приятно, разбираш ли? Това вече си е нещо болно, не мога да го приема, съжалявам... То това не е л=бов, а болест, причинена от някакво събитие най-често или от травма през детството най-често...
Тук говорим за баш педофилите. Педофили като мен, които си падат по малки момченца не броя, щото те даже ми се радват icon_lol

Sponsored content

Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..

Re: Часът на Боби: Сексуалните ориентации ..