`Дневникът на Бриджет Джоунс - Хелън Филдинг`

- О, бедничката. Да, снощи се видях с Питър... (Къде? Какво? Защо не съм била поканена?)... и той разправи на всички колко си се разстроила от новината за сватбата му. Както той заяви, наистина е трудно, самотните жени все по-лесно се отчайват с напредването на възрастта...
Към обяд повече не изтраях да карам неделята, сякаш нищо не се е случило. Звъннах на Джуд и й разказах за Осичката, Ребека, събеседването за новата работа, мама, Даниел и всеобхватната си трагедия и си уредихме среща в "Джими Бийз" в два часа по за един "Блъди Мери".
6 ч. вечерта. За мой късмет Джуд тъкмо четеше някаква блестяща книга, наречена "Богинята във всяка жена". В нея се твърди, че в известни моменти от живота ви всичко тръгва наопаки, не знаете накъде да се обърнете и сякаш навсякъде около вас шумно се тряскат стоманени врати като в космическия сериал "Стар трек". Това, което трябва да направите, е да бъдете истинска героиня и да останете храбра, без да затъвате в пиянство или самосъжаление и тогава всичко ще се оправи. И че всички древногръцки митове и редица успешни филми са за човешки същества, изправени пред трудни изпитания, но не се огъват, а се държат твърдо и така надделяват.
В книгата се казва също, че справянето с трудните периоди е като да си в конусообразна затворена спирала, като на всеки завой има по една точка, която е крайно болезнена и трудна. Това е вашият конкретен проблем или слабо място. Когато се озовете в тесния остър край на спиралата, вие се озовавате на това място доста често, тъй като радиусът намалява. С въртенето ще минавате през тревожни времена все по-рядко, но все пак се налага да минавате през тях, тъй че когато това се случи, да не мислите, че сте пак на кота нула.
Лошото е, че вече изтрезнях и не съм убедена, че съм сто процента сигурна за какво точно ми говореше.
Обади се мама и се опитах да поговоря с нея колко трудно е да бъдеш жена и да имаш срок на годност що се отнася до размножението, за разлика от мъжа, но тя ме отряза:
- Я стига, дете. Напоследък вие момичетата сте толкова придирчиви и романтични - просто имате излишно голям избор. Не твърдя, че не съм обичала татко ти, но знаеш ли, нас винаги са ни учили, вместо да очакваме да бъдем пометени от страст, да "очакваме малко и да прощаваме много". И честно казано, рожбо, да имаш деца не е голямата работа, която всички я изкарват. Не се засягай, не говоря лично, но ако имах втора възможност, не съм сигурна, че бих родила...
Божичко. Дори собствената ми майка иска да не съм се раждала.
14 август, понеделник
57,5 кг (страхотно - превърнах се в безформена буца тъкмо за събеседването, изби ми и пъпка), алкохолни единици 0, цигари много, калории 1575 (но повръщах, тъй че същинските са прибл. 400).
Божичко. Това събеседване ме ужасява. Казах на Пърпетуа, че отивам на гинеколог, знам, че трябваше да кажа зъболекар, но възможностите да поизтерзая най-гръмогласната жена на света не бива да се пропускат току-тъй. Почти готова съм и трябва само да си довърша грима, докато упражнявам възгледите си за управлението на Тони Блеър. Боже мой, кой беше военният министър на правителството в сянка? Проклятие. Още едно проклятие. Не беше ли един с брада? По дяволите: телефонът. Не мога да повярвам на ушите си: ужасяваща телефонна тийнейджърка с покровителствен южнолондонски глас ми пропя: "Здрав-вей, Бриджет, обаждам се от кабинета на Ричард Финч. Тази сутрин Ричард е в Блакпул и няма да може да проведе срещата." Отложена е за сряда. Ще трябва да се престоря, че имам тежко гинекологично заболяване. Защо да не използвам свободната сутрин докрай?
16 август, сряда
Ужасна нощ. Непрекъснато се будех, потънала в пот, паникьосана за разликата между ълстърските юнионисти и СДЛП и в коя от тях участва Иън Пейсли.
Вместо да ме въведат в кабинета за срещата с великия Ричард Финч, ме оставиха да лея пот в приемната цели четирийсет минути, мислейки: "Божичко, кой беше здравният министър?", преди да ме вземе напевната му лична асистентка Пачули, издокарана в шорти от ликра и с обица на носа и която пребледня при вида на крещящия ми костюм, сякаш в някакъв неумел опит да бъда официална, се бях появила с дълга, копринена бална рокля.
- Ричард каза да дойдете на заседанието, разбирате ли какво ви казвам? - изломоти тя и се понесе по един коридор, а аз препуснах след нея. Втурна се през розова врата в голямо открито помещение, отрупано с купища сценарии, от тавана висяха телевизионни монитори, по стените имаше диаграми, а на бюрата бяха облегнати планински велосипеди. В отсрещния край имаше дълга овална маса, където течеше съвещание. Всички се обърнаха и ме зяпнаха, докато приближавах.
Пълничък мъж на средна възраст с къдрава руса коса, джинсова риза и червени очила се люшкаше напред-назад в края на масата.
- Хайде! Хайде! - говореше той, свил юмруци като боксьор. - Мисля за Хю Грант. Мисля за Елизабет Хърли. Мисля как така минаха два месеца, а те още са заедно. Мисля как така му се размина. Това е! Как мъж с гадже с външността на Елизабет Хърли си позволява да му духа магистрална проститутка и въпреки това му се разминава? Къде се дяна адът, дето не познавал ярост като на пренебрегната жена [Думи на Шекспир. - Б. пр.]?
Не повярвах на ушите си. Ами кабинетът в сянка? Ами мирният процес? Очевидно се мъчеше да разбере как на него самия да му се размине, ако спи с проститутка. Изведнъж погледна право към мен.
- Вие знаете ли? - Цялата маса с гръндж младежи се вторачи в мен. - Вие. Вие трябва да сте Бриджет! - нетърпеливо кресна той. - Как мъж с красиво гадже успява да преспи с проститутка, да го сгащят и да му се размине?
Паникьосах се. Мозъкът ми изключи.
- Е? - каза той. - Е? Хайде, кажете нещо!
- Ами, може би - изтърсих аз, защото беше единственото, което ми хрумна - му се е разминало, защото някой е глътнал уликите.
Настъпи гробно мълчание, после Ричард Финч избухна в смях. Най-отвратителният смях, който бях чувала. После цялата гръндж младеж започна да се смее.
- Бриджет Джоунс - обяви най-сетне Ричард Финч, като си бършеше очите. - Добре дошла в "Добър ден!". Седни, миличка. - И ми намигна.
22 август, вторник
57 кг, алкохолни единици 4, цигари 25, тотофишове 5.
Още нямам отговор за резултата от събеседването. Не знам какво да правя на летния празник, тъй като не мога да понеса мисълта да остана сама в Лондон. Шарън отива на фестивала в Единбург, Том май също, както и много хора от службата. Бих искала да ида и аз, но не мога да си го позволя финансово, а се и боя, че и Даниел ще е там. Освен това всички ще се справят по-добре от мен и ще си прекарат по-добре.
23 август, сряда
Твърдо отивам в Единбург. Даниел остава да работи в Лондон, тъй че няма опасност да се сблъскам с него на Кралската Миля [Така се нарича главната улица в Единбург, водеща от Единбургския замък до кралската резиденция "Холирудхаус". - Б. пр.]. За мен ще е добре да се махна, вместо да се вманиачавам и да чакам писмото от "Добър ден!"
24 август, четвъртък
Оставам в Лондон. Всеки път, като ходя на фестивала в Единбург, смятам, че ще си прекарам добре, а накрая ще се окаже, че съм успяла да се вредя само за пантомимите. Освен това човек си взема летни дрехи, а изведнъж връхлита страхотен студ и трябва да се тътриш километри, тракайки зъби, по чакълести сипеи с мисълта, че всички останали са на страхотен купон.
25 август, петък
7 ч. вечерта. Отивам в Единбург. Днес Пърпетуа каза:
"Бриджет, знам, че ти съобщавам абсурдно късно, но токущо ми хрумна. Наела съм апартамент в Единбург и страшно ще се радвам, ако дойдеш и ти." Колко щедро и благородно от нейна страна.
10 ч. вечерта. Току-що се обадих на Пърпетуа и й казах, че няма да ида. Толкова е тъпо. Не мога да си го позволя.
26 август, събота
8,30 ч. сутринта. Ще си прекарам тихо и здравословно вкъщи. Прекрасно. Тъкмо ще довърша "Пътят на глада".
9,00 ч. сутринта. Божичко, толкова съм потисната. Всички са в Единбург освен мен.
9,15 ч. сутринта. Дали Пърпетуа вече е тръгнала?
Полунощ. Единбург. Божичко. Утре трябва да ида да гледам нещо. Пърпетуа ме смята за луда. Прекара целия път във влака с притиснат до ухото мобифон, като ни обливаше с информация: "За "Хамлет" на Артър Смит няма билети, тъй че вместо това от пет можем да отидем на братя Коен, но при това положение ще закъснеем за Ричард Хъринг. Така че я да пропуснем Джени Еклеър - фъх, защо ли изобщо още се занимава с това, - а вместо нея да видим "Ламарк", после ще се опитаме да влезем на Хари Хил или Бондиджис и Джулиан Клари. Не затваряй. Ще опитам за "Позлатения балон". Не, за Хари Хил билети няма, тъй че защо не пропуснем братя Коен?"
Казах им, че ще се срещна с тях в шест пред "Плезънс", защото исках да отскоча до хотел "Джордж" и да оставя бележка на Том, а се сблъсках с Тина в бара. Не знаех колко е далеч от "Плезънс" и когато стигнах там, представлението беше започнало и нямаше билети. Тайничко облекчена, отидох или по-скоро се понесох към апартамента, поръчах си прекрасни картофки с пиле и къри и гледах по телевизията "Нещастен случай". Трябваше да се срещна с Пърпетуа в "Асембли румс" в девет. Докато свърша вечерята, стана 8,45, но не знаех, че не мога да взема външна линия по телефона, така че не можах да си поръчам такси и когато се озовах там, беше твърде късно. Върнах се в "Джордж" да потърся Тина и да разбера къде е Шарън. Поръчах си едно "Блъди Мери", опитвайки се да си дам вид, че пет пари не давам, задето съм без приятели, когато в един ъгъл забелязах светлинни потоци и камери и едва не изпищях. Беше майка ми, издокарана като Мариан Фейтфул [Известна английска фолкпевица, започнала кариерата си през 1960-те. - Б. пр.], готвеща се да интервюира Алан Йентоб.
- Моля, абсолютна тишина! - прокънтя тя с гласа на Уна Алкънбери при подреждането на цветя.
- Ииии, старт! Кажи ми, Алан - заговори тя с травматизиран вид, - мислил ли си някога за... самоубийство?
Всъщност тази вечер телевизията не беше лоша.
27 август, неделя, Единбург
Брой гледани спектакли 0.
2 ч. през нощта. Не мога да заспя. Бас държа, че всички са по щури купони.
3 ч. през нощта. Току-що чух Пърпетуа да се връща, раздаваща присъди на алтернативните комици: "Незряло... пълна детинщина, абсолютна глупост." Имам чувството, че смисълът на спектакъла се е изгубил някъде по пътя от сцената до нея.
5 ч. сутринта. В къщата има мъж. Просто го усещам.
6 ч. сутринта. Той е в стаята на Деби от "Маркетинг". По дяволите.
9,30 ч. сутринта. Събудиха ме ревовете на Пърпетуа: "Някой ще идва ли на поетичния рецитал?!" После всичко утихна и чух Деби и мъжът да си шушукат, а той да отива в кухнята. После прогърмя гласището на Пърпетуа: "Какво търсите тук?!! Казах, НИКАКВИ ГОСТИ С ПРЕСПИВАНЕ!"
2 ч. следобед. О, Боже, успала съм се.
7 ч. вечерта. Влакът за гара Кингс Крос. О, Божичко. В три се срещнах с Джуд и Джордж. Щяхме да ходим да гледаме представление от въпроси и отговори, но пийнахме по няколко "Блъди Мери"-та и си припомнихме, че представленията от въпроси и отговори ни влияят зле. Пренапрягаш се да измислиш въпрос и непрекъснато вдигаш и сваляш ръка. Най-накрая ти дават да го зададеш в полуприклекнало положение със странен писклив глас, после сядаш, потънал вдън земя от смущение и кимаш като куче от задното стъкло на кола, а към теб се насочва двайсетминутен отговор, който изобщо не те интересува. Пък и преди да разберем какво става, стана 5,30. После се появи Пърпетуа с тълпа народ от службата.
- А, Бриджет - загърмя тя. - Какво гледа? - Настъпи гробно мълчание.
- Всъщност, тъкмо се канех да отида... - започнах уверено аз - ...да хвана влака.
- Не си гледала нищо, нали? - изрева тя. - Във всеки случай ми дължиш седемдесет и пет лири за стаята.
- Какво? - изпелтечих аз.
- Да! - кресна тя. - Трябваше да са петдесет, но за втори човек се плаща допълнително 50 процента.
- Ама... ама нямаше...
- Е, хайде, Бриджет, всички знаем, че беше вкарала мъж - избумтя тя. - Не се тревожи. Това не е любов, това е просто Единбург. Ще направя всичко възможно случката да стигне до Даниел и да му даде добър урок.
28 август, понеделник
57,5 кг (мн. бира, мн. картофи), алкохолни единици 6, цигари 20, калории 2846.
Върнах се, за да заваря телефонно съобщение от мама, интересуваща се дали искам малък миксер за Коледа и напомняща ми, че тази година Коледа е в понеделник, тъй че в петък ли съм щяла да ида или в събота.
Значително по-недразнещо беше писмото от Ричард Финч, редакторът на "Добър ден!", с което май ми предлага работа. Гласеше само:
Добре, мило. Ставаш.
29 август, вторник
57,5 кг, алкохолни единици 0 (мн. д.), цигари 3 (д.), калории 1456 (предновоработно здравословно хранене).
10,30 ч. сутринта. В службата. Току-що се обадих на Пачули, секретарката на Ричард Финч, и наистина се оказа предложение за работа, но трябва да започна след седмица. Не знам нищо за телевизията, ама чудо голямо, тук съм задръстена в ъгъла и вече е прекалено унизително да работя с Даниел. Най-добре да ида да му съобщя.
11,15 ч. сутринта. Не мога да повярвам. Даниел ме зяпна с пепеливо лице.
- Не можеш да постъпиш така - рече той. - Имаш ли представа колко трудни бяха за мен последните седмици?
Тогава нахлу Пърпетуа, трябва да беше подслушвала на вратата.
- Даниел - избухна тя. - Ти си егоистичен, самовлюбен, манипулативен, емоционален изнудвач. За Бога, ти беше този, който я заряза. Тъй че най-добре ще е да приемеш това.
Внезапно реших, че обичам Пърпетуа, макар и не по лесбийски начин.

Нагоре по пожарникарския път
4 септември, понеделник
57 кг, алкохолни единици 0, цигари 27, калории 15, брой минути, прекарани във въображаеми разговори с Даниел, в които му казвам какво мисля за него, 145 (добре, по-добре).
8 ч. сутринта. Първи ден на новата работа. Трябва да започна, като продължа изграждането на новия си авторитетен облик. И никакви цигари. Пушенето е признак на слабост и подкопава личния авторитет на човека.
8,30 ч. сутринта. Току-що се обади мама, предположих, че иска да ми пожелае на добър час на новата работа.
- Миличка, познай - започна тя.
- Какво?
- Илейн те кани на рубинената си сватба! - И замълча в задъхано очакване.
Мозъкът ми изключи. Илейн? Брайън-и-Илейн? Колин-и-Илейн? Илейн-омъжена-за-Гордън-навремето-бил-шеф-на-Тармакадам-в-Кетъринг-Илейн?
- Реши, че ще е добре да има един-двама млади да правят компания на Марк.
А! Малкълм и Илейн. Творци на суперидеалния Марк Дарси.
- Бил казал на Илейн, че те намира за много привлекателна.
- Да бе! Не ме лъжи - смотолевих аз. Все пак ми стана приятно.
- Е, във всеки случай съм сигурна, че е имал предвид точно това.
- Какво е казал? - изсъсках аз, внезапно подозрителна.
- Казал е, че си много...
- Мамо!
- Е, ами точната дума, която е използвал е "чудновата". Но това е прекрасна дума, нали? "Чудновата"! Но ще можеш да го разпиташ на рубинената сватба.
- Няма да бия целия път до Хънтингдън да празнувам рубинената сватба на двама души, с които след навършване на тригодишната си възраст съм разговаряла веднъж, и то за осем секунди, само и само да попадна пред погледа на разведен богаташ, който ме описва като чудновата.
- Хайде, мила, не ставай глупава.
- Добре, трябва да излизам - изтърсих, тъпа както винаги аз, защото в такива случаи тя започва да бръщолеви, сякаш съм на път за лобното си място и това е последният ни телефонен разговор, преди да получа смъртоносната инжекция.
- Печели хиляди лири на час. На писалището си има часовник, тик-так-тик-так. Казах ли ти, че видях Мейвис Ендърби в пощата?
- Мамо. Днес е първият ми работен ден. Доста съм развълнувана. Не ми се говори за Мейвис Ендърби.
- О, велики Боже, мила! Какво ще облечеш?
- Късата черна пола и тениска.
- Е, не, ще приличаш на размъкната повлекана в мътни цветове. Сложи нещо свежо и ярко. Какво ще кажеш за онова сладко вишнево костюмче, което носеше навремето? А, между другото, знаеш ли, че Уна замина на пътешествие по Нил?
Грр. Когато най-сетне затвори телефона, се почувствах толкова зле, че изпуших пет цигари една след друга. Не мн. д. начало на деня.
9 ч. вечерта. В леглото, напълно изтощена. Бях забравила каква гадост е да започваш нова работа, където никой не те познава, тъй че характерът ти започва да се преценява по всяка случайна забележка или странност, която изречеш, а не можеш дори да идеш да си пооправиш грима, без да се налага да питаш къде е дамската тоалетна.
Закъснях, но не по моя вина. Беше невъзможно да вляза в студиото без пропуск, а на вратата стоеше охрана, която смяташе, че основната й задача е да пречи на служителите да влизат в сградата. Когато най-сетне се добрах до информацията, не ме пуснаха горе, докато някой не дойде да ме вземе. Дотогава вече беше 9,25, а съвещанието започваше в 9,30. Най-сетне се появи Пачули с две огромни лаещи кучета, едното, от които започна да скача да ме ближе по лицето, а другото навря муцуна под полата ми и нагоре.
- На Ричард са. Нали са страхотни? - рече тя. - Само ще ги заведа до колата.
- Няма ли да закъснея за съвещанието? - отчаяно попитах аз, стиснала главата на кучето между коленете си и опитваща се да го отблъсна. Тя ме изгледа от глава до пети, сякаш да каже: "Е, и?", и изчезна, повлякла кучетата.
Следователно, когато се добрах до кабинета, съвещанието беше започнало и всички ме зяпнаха, с изключение на Ричард, чиято могъща фигура беше облечена с някакъв странен зелен вълнен костюм.
- Хайде, хайде - говореше той и дърпаше масата към себе си с две ръце. - Мисля за службата в девет часа. Мисля за викарии-мръсници. Мисля за сексуални актове в църква. Мисля защо жените си падат по викариите? Хайде. Не ви плащам за нищо. Родете идея.
- Защо не вземете интервю от Джоана Тролоп? - обадих се аз.
- От мръсница [Тролоп на английски означава мръсница, уличница. - Б. пр.]? - втренчи се той неразбиращо в мен. - Коя мръсница?
- От Джоана Тролоп. Авторка на "Съпругата на викария", която мина по телевизията. "Съпругата на викария". Тя трябва да знае по въпроса.
По лицето му плъзна похотлива усмивка.
- Блестящо - обърна се той към гърдите ми. - Абсолютно шибано блестящо. Има ли някой телефона на Джоана Тролоп?
Настъпи дълга пауза.
- Ъъъ, всъщност аз го имам - най-сетне проговорих аз, усещаща вълни от омраза, излъчвани от гръндж младежта.
Когато съвещанието свърши, аз се втурнах към тоалетната да се посъвзема, а там Пачули се гримираше, застанала до своя приятелка, облечена в рокличка, която беше напръскана с боя направо върху тялото й и откриваше и гащите, и пъпа й.
- Нали не е прекалено курвенска? - говореше момичето на Пачули. - Да беше видяла лицата на ония трийсетгодишни дъртухи, като влязох... О!
И двете момичета ме погледнаха ужасени, закрили устите си с ръце.
- Нямахме предвид теб - казаха.
Не знам как ще понеса всичко това.
9 септември, събота
56,5 кг (мн. д., предимствата на новата работа с вечно нервно напрежение), алкохолни единици 4, цигари 10, калории 1876, минути, прекарани във въображаеми разговори с Даниел, 24 (браво), минути, прекарани във въображаемо повторение на разговора с майка ми, в който аз излизам победител, 94.
11,30 ч. сутринта. Защо, о, защо, дадох на майка ми ключ от апартамента? Тъкмо започвах - за първи път от пет седмици, - един уикенд без желанието да се взирам в стената и да избухна в плач. Преживях една работна седмица. Започвах да си мисля, че може би всичко ще се оправи, може би в края на краищата не е задължително да бъда наядена от немска овчарка, когато нахлу тя, понесла шевна машина.
- За Бога, глупаво дете, какво правиш? - пропя тя. Теглех сто грама овесени ядки за закуската си с помощта на блокче шоколад (скалата на везната ми е в унции, което е безсмислено, защото диаграмата на калориите е в грамове).
- Познай, миличко - започна тя и взе да отваря и затваря вратите на всички шкафове.
- Какво? - рекох аз, застанала по чорапи и нощница, опитвайки се да изтрия чернилката под очите си.
- Малкълм и Илейн ще празнуват рубинена сватба в Лондон на двайсет и трети, тъй че ще можеш да дойдеш да правиш компания на Марк.
- Не желая да правя компания на Марк - изсъсках през стиснати зъби.
- О, ама той е страшно умен. Завършил е в Кеймбридж. Натрупал състояние в Америка...
- Няма да отида.
- Хайде, хайде, миличка, да не започваме пак - отбеляза тя, сякаш бях на тринайсет. - Разбираш ли, Марк е завършил къщата си на Холанд Парк и организира празненството за тях - шест етажа, доставчици на храна и какво ли още не... Какво ще облечеш?
- Ти с Хулио ли ще идеш, или с татко? - опитах се да я озаптя аз.
- Ох, мила, не знам. Вероятно й с двамата - отвърна със специалния си задъхан глас, който пази за моментите, когато си въобразява, че е Даяна Дорс [Даяна Дорс (1931-84) - най-прочутата руса красавица на британското кино през 1950-те години. - Б. пр.].
- Не можеш.
- Но татко и аз още сме приятели, мила. Приятели сме и с Хулио.

Брр. Бррр. Бррр. Просто не мога да изляза наглава с нея, когато е такава.
- Значи да кажа на Илейн, че приемаш поканата с удоволствие? - отсече тя, взе необяснимата шевна машина и тръгна към вратата. - Трябва да бягам. Чаооо!
Няма да допусна още една вечер да ме размахват под носа на Марк Дарси като лъжичка с пюре от тиквички пред устата на бебе. Ще трябва да емигрирам или нещо такова.
8 ч. вечерта. Отивам на вечеря. Откакто съм сама, всички Самодоволни Женени се избиват да ме канят на вечеря в събота, като ме настаняват срещу все по-ужасяваща селекция от неженени мъже. Много са мили и го оценявам, но ми се струва, че това само засилва чувството ми на изолираност и провал, макар че според Магда не бива да забравям, че да си необвързана е по-добре, отколкото да имаш изневеряващ, сексуално разюздан съпруг.
Полунощ. Божичко. Всички се връзваха на фльонга, за да повдигнат духа на резервния мъж (на трийсет и седем, токущо разведен, пример: "Длъжен съм да заявя, че смятам Майкъл Хауард за несправедливо охулен.")
- Не знам от какво се оплакваш - подкрепяше го Джереми. - Мъжете стават все по-привлекателни с напредването на възрастта, докато жените губят своята привлекателност, тъй че ония двайсет и две годишни, които не биха те погледнали, когато си бил на двайсет и пет, сега направо ще пъхтят по теб.
Седях с наведена глава, бясна на възгледа им, че интересът към една жена прилича на игра със столове, в която момичетата без стол / мъж, когато навършат трийсет, са вън от играта. Хъ. Как не.
- О, да, напълно съм съгласна, че е най-добре да се търсят млади партньори - избухнах аз, малко лекомислено. -Мъжете над трийсет са такава скука със своята зависимост и с маниакалната си самозаблуда, че всички жени се опитват да ги впримчат в брак. Напоследък се интересувам единствено от мъже малко над двайсетте. Те са толкова по-добри в... е, сещате се...
- Наистина? - малко прекалено заинтригувана попита Магда. - Как...?
- Е, ти може и да се интересуваш - намеси се Джереми и хвърли кръвнишки поглед на Магда. - Но проблемът е, че те не се интересуват от теб.
- Хм. Извинете. Приятелят ми в момента е на двайсет и три - сладко изрекох аз. Настъпи сащисано мълчание.
- Е, в такъв случай - рече Алекс с мръсна усмивчица - можеш да го доведеш у нас следващата събота на вечеря, нали?
Втасахме я. Откъде ще изровя двайсет и три годишен, който да иде на вечеря у Самодоволни Женени в събота вечер, вместо да гълта заразени таблетки "Екстази"?
15 септември, петък
57 кг, алкохолни единици 0, цигари 4 (мн. д.), калории 3222 (от сандвичи на Британските железници, гнусно импрегнирани), минути, прекарани във въображаема реч при напускането на новата работа 210.
Уф. Гадно съвещание с шефа-дерибей Ричард Финч, който не млъкваше: "Добре. Тоалетните в "Хародс" струват една лира. Мисля за Фантастични Тоалетни. Мисля за студиото: Франк Скинър и сър Ричард Роджърс на покрити с пухкава кожа тоалетни чинии, със странични облегалки с монтирани телевизионни екрани и ватирана тоалетна хартия. Бриджет, ти ще притиснеш Безработната Младеж. Мисля за север. Мисля за Безработната Младеж, затънала в безпътица, живееща ден за ден.
-Ама... ама...-запелтечих аз.
- Пачули! - ревна той, благодарение на което кучетата под писалището му се събудиха и започнаха да скачат наоколо и да лаят.
- Кво? - крясна тя над гюрултията. Беше облечена в причудлива мидирокля, със сламена шапка с огромна, шляпаща периферия и оранжева найлонова блуза на огромни тегели отгоре. Нещата, които носех като тийнейджърка, ми се сториха мила шега.
- Къде е екипът за Безработната Младеж?
- В Ливърпул.
- Ливърпул. Добре, Бриджет. Бъди с екипа пред щанда на "Бутс" [Верига от дрогерии във Великобритания. - Б. пр.] в търговския център, на живо, в пет и половина. Намираш ми шестима Безработни Младежи.
По-късно, когато тръгвах да хвана влака, Пачули между другото ми се провикна:
- А, да, Бриджет, не е в Ливърпул, а в Манчестър, ясно?
Манчестър, 4,15 ч. следобед
Брой Безработни Младежи, с които разговарях, 44, брой Безработни Младежи, съгласили се на интервю пред камера, 0.
Влакът Манчестър-Лондон, 7 ч. вечерта. Уф. До 4,45 търчах истерично между бетонните цветарници и пръхтях:
- Извинете, имате ли работа? Няма значение. Благодаря!
- Какво да правим? - попита ме операторът, без дори да направи опит да имитира интерес.
- Безработната Младеж - отвърнах весело аз. - Веднага се връщам! - После се юрнах зад ъгъла и се ударих по челото. Вече чувах в слушалките гласа на Ричард: "Бриджет... къде, да ти го начукам...? Безработната Младеж!" И тогава забелязах на стената банкомат.
До 5,20 шестима младежи, твърдящи, че са безработни, бяха наредени в стройна редица пред камерата, в джобовете им шумоляха новички банкноти от по двайсет лири, а аз пърхах наоколо в старанието си да правя неискрени опити да ги изкарам от средната класа. В 5,30 чух в слушалките сигнала, а после крясъците на Ричард.
- Съжалявам, Манчестър, отпадате.
- Ъъъ... - започнах аз пред изпълнените с очакване лица. Младежите явно си мислеха, че имам синдром, който ме кара да си въобразявам, че работя в телевизията. И още по-лошо, работейки като луда през цялата седмица и идвайки в Манчестър, не успях да направя нищо за утрешната травма от липсата на млад кавалер. После внезапно, когато погледнах прекрасните млади юначаги, с банкомата зад гърба, в ума ми се зароди доста съмнителна от морална гледна точка идея.
Хмм. Мисля, че взех правилно решение да не опитвам да прикъткам някой Безработен Младеж на утрешната вечеря у Козмо. Щеше да е експлоататорско и грешно. И не дава отговор на въпроса какво да се прави. Май ще ида във вагона за пушачи и ще изпафкам една.
7,30 ч. вечерта. Уф. "Вагонът за пушачи" се оказа Чудовищна Кочина, където се бяха сврели пушачите, нещастни и войнствени. Разбрах, че пушачите вече не могат да водят достоен живот, а насилствено ги карат да се цупят в жабунясалия търбух на мизерното живуркане. Изобщо нямаше да се учудя, ако вагонът внезапно беше отклонен в глуха линия и вече никой не го видеше. Може би приватизираните железопътни фирми ще започнат да пускат специални Влакове за Пушачи, а селяните ще им размахват юмруци, ще ги замерят с камъни, когато минават, и ще плашат децата си с приказки за огнедишащите ненормалници вътре. Както и да е, обадих се на Том по чудодейния влаков телефон (Как ли работи? Как? Няма жици. Ненормална работа. Може би е свързан чрез някакъв контакт между колелата и релсите) да се повайкам за кризата с липсата на двайсет и три годишен приятел.
- Какво ще кажеш за Гав? - попита той.
- Гав ли?
- Знаеш го. Младежът, с когото се запозна в галерия "Саачи".
- Смяташ ли, че ще приеме?
- И още как. Той наистина ти хвърли око.
- Не е вярно! Млъквай.
- Хвърли, хвърли. Спри да се терзаеш. Остави работата на мен.
Понякога ми се струва, че без Том щях да потъна и изчезна безследно.
19 септември, вторник.
56 кг (мн. д.), алкохолни единици 3 (мн. д.), цигари 0 (срам ме беше да пуша пред здрави млади пикльовци).
По дяволите, трябва да бързам. Отивам на среща с млад диетичнококаколов пикльо. Гав се оказа абсолютно божествен и на вечерята на Алекс се държа невероятно - флиртуваше с всички съпруги, трепереше над мен и заобикаляше всички коварни въпроси за нашата "връзка" с интелектуалната гъвкавост на гений. За нещастие в таксито на връщане ме налегна такава благодарност*, че не събрах сили да устоя на ухажването му**. Все пак успях да се взема в ръце*** и не приех поканата му да се кача за едно кафе. Но пък веднага след това се засрамих, че се държа като долна кокетка****, тъй че когато Гав ми се обади и ме покани тази вечер на вечеря у тях, приех най-учтиво*****.

* похот
** сложих ръка на коляното му
*** да овладея паниката си
**** не можах да спра да си повтарям: "По дяволите, по дяволите, по дяволите!"
***** едва сдържах възбудата си
Полунощ. Чувствам се като Старицата от Планината. От толкова време не бях ходила на среща, че направо преливах от щастие и непрекъснато се фуках пред шофьора на таксито за новия ми "приятел" и как отивам у "приятеля си", който ми готви вечеря.
Но за нещастие, когато пристигнахме на адреса, Молдън Роуд 4, се оказа зарзаватчийница.
- Искаш ли да използваш телефона, скъпа? - уморено попита шофьорът.
Естествено, не знаех телефона на Гав, тъй че се наложи да се престоря, че звъня на Гав, да кажа, че е заето и после да се обадя на Том и да се опитам да го попитам за адреса на Гав по начин, който няма да накара шофьора на таксито да мисли, че лъжа за наличието на гадже. Оказа се, че е Молдън Вилас 44, а аз съм била разсеяна, когато съм го записвала. Разговорът между мен и шофьора попресъхна, докато отивахме към новия адрес. Сигурна съм, че ме сметна за проститутка или нещо такова.
Когато пристигнах, вече се чувствах доста несигурна. Като начало всичко беше много мило и свенливо, нещо като ходене на чай у потенциална Най-добра Приятелка в началното училище. Гав беше приготвил нещо от спагети. Проблемът възникна, когато суетенето около приготвянето и поднасянето на храната приключи и действието се пренесе върху разговора. Кой знае защо, заговорихме за принцеса Даяна.
- Изглеждаше направо приказна. Помня, че на сватбата се бях покатерила на оградата на катедралата "Сейнт Пол" - говорех аз. - А ти беше ли?
Гав се посмути.
- Ами, тогава съм бил само на шест години.
Най-сетне зарязахме приказките и Гав с огромна възбуда (сега си спомням, че именно тя беше приказното нещо у двайсет и три годишните) започна да ме целува и заедно с това да се опитва да открие пролуки в дрехите ми. Най-после успя да провре ръка на корема ми и каза (такова унижение!): "Ммм, колко си мекичка."
След това не можах да продължа. Боже мой. Няма смисъл. Прекалено стара съм и трябва да зарежа тия работи, да се заловя с преподаване на вероучение в женско училище и да заживея с учителя по хокей.
23 септември, събота
56,5 кг, алкохолни единици 0 (мн. мн. д.), чернови на отговор на поканата на Марк Дарси 14 (поне замениха въображаемите ми разговори с Даниел).
10 ч. сутринта. Добре. Ще отговоря на поканата на Марк Дарси, като твърдо и ясно заявя, че няма да имам възможност да присъствам. Няма причина да ходя. Не съм близка роднина или приятелка, а ще изпусна и "Среща на непознат" и "Нещастен случай".
Все пак - о, Боже. Това е една от ония щурави покани, написани в трето лице, като че ли всички са толкова шик, че да признаят направо, че дават прием и биха желали да отидеш, ще е все едно да нарекат дамската стая за пудрене тоалетна. Май си спомням от детството, че трябва да отговоря в същия заобиколен стил, сякаш съм измислен човек, нает от самата мен да отговаря на покани от измислени хора, наети от приятели да пращат покани. Какво да напиша?
Бриджет Джоунс съжалява, че няма да може...
Госпожица Бриджет Джоунс е съкрушена, но няма да може...
Отчаяние е слаба дума да опише чувствата на госпожица Бриджет Джоунс...
С дълбоко прискърбие ви съобщаваме, че покрусата на госпожица Бриджет Джоунс от факта, че няма да може да приеме любезната покана на господин Марк Дарси, бе толкова дълбока, че тя се натряска и сега повече от всякога няма да е в състояние да приеме любезната покана на господин Марк Дарси...
Оох, телефонът.
Беше татко.
- Бриджет, миличка, нали ще дойдеш на онази сбирка на ужасите следващата събота?
- За рубинената сватба на семейство Дарси ли говориш?
- Че за какво друго? Това е единственото нещо, което отклони вниманието на майка ти от въпроса кой да вземе махагоновото писалище и масичките за кафе, откак интервюира Лиса Лийсън в началото на август.
- Надявах се да се измъкна.
Отсреща настъпи гробна тишина.
- Татко?
Сподавено ридание. Татко плачеше. Мисля, че е изпаднал в нервна криза. Имайте предвид обаче, че ако аз бях женена за мама в продължение на трийсет и девет години, щях да съм изпаднала в нервна криза без дори да се налага тя да бяга с португалски туроператор.
- Татко, какво има?
- О, просто... Съжалявам. Просто... Надявах се и аз да се измъкна.
- Ами защо не го направиш? Ура. Да идем вместо това на кино.
- Ами... - Гласът му отново секна. - Убива ме мисълта, че тя ще се появи с оня мазен напарфюмиран шут, а всички мои приятели и колеги от четирийсет години насам ще казват "наздраве" на двойката, а мен ще ме отпишат като минала история.
- Няма да...
- О, не, ще го направят. Бриджет, твърдо съм решил да отида. Ще облека най-новите си дрехи, ще вирна глава и... но... - Отново ридания.
-Какво?
- Имам нужда от морална подкрепа.
11,30 ч. сутринта.
Госпожица Бриджет Джоунс има огромното удоволствие...
Г-ца Бриджет Джоунс благодари на господин Марк Дарси за неговата...
С огромно удоволствие госпожица Бриджет Джоунс приема...
О, за Бога!
Скъпи Марк,
Благодаря за поканата ти за приема по случай рубинената сватба на Малкълм и Илейн. Ще дойда с удоволствие.
Твоя
Бриджет Джоунс
Хммм.
Твоя
Бриджет
или само
Бриджет
Бриджет (Джоунс)
Така. Ще го препиша на чисто, ще проверя правописа и ще го изпратя.
26 септември, вторник
57 кг, алкохолни единици 0, цигари 0, калории 1256, тотофишове 0, натрапчиви мисли за Даниел 0, лоши мисли 0. Същинска светица.
Прекрасно е да започнеш да мислиш за кариерата си, вместо да се тревожиш за тривиални неща - мъже и връзки. В "Добър ден!" нещата вървят наистина добре. Може би имам дарба за популярната телевизия. Най-вълнуващата новина е, че ще ме изпробват пред камера.
Ричард Финч роди тази идея в края на миналата седмица, когато реши, че иска да направи Специално предаване на живо с журналисти, прикрепени към Спешните служби из цялата столица. В началото нямаше късмет. В телевизията непрекъснато докладваха, че всички Служби за борба с аварии и бедствия, полицейски участъци и Служби за бърза помощ в столицата са им отказали. Но тази сутрин, когато пристигнах, той ме сграбчи за рамене и зарева:
- Бриджет! Успяхме! Пожарната. Искам те пред камера. Мисля за минипола. Мисля за пожарникарска каска. Мисля за насочен маркуч.
Оттогава всичко е пълна лудница, ежедневната работа по новините е забравена и всички крещят в телефоните за връзки, кули и екипи. Определено е за утре и трябва да се явя в Пожарната служба в Луишъм в 11 ч. Тази вечер ще се обадя на всички да гледат. Нямам търпение да кажа на мама.
27 септември, сряда
55,5 кг (съсухрих се от притеснение), алкохолни единици З, цигари 0 (в пожарната пушенето е забранено), а после 12 за един час, калории 1584 (мн. д.).
9 ч. сутринта. Никога в живота си не съм била така унизена. Прекарах целия ден в репетиции и организиране на всичко. Идеята беше, когато включат Луишъм, да се плъзна надолу по пръта в кадър и да започна да интервюирам пожарникар. В пет часа, когато излязохме в ефир, бях кацнала на върха на пръта, готова да се плъзна надолу. Внезапно чух в слушалките гласа на Ричард да крещи: "Давай, давай, давай, давай, давай!", тъй че се пуснах и започнах да се плъзгам надолу. Тогава той продължи: "Давай, давай, давай, Нюкасъл! Бриджет, имай готовност в Луишъм. Включваме те след трийсет секунди."
Поколебах се дали да не се спусна по пръта до долу и да изтичам нагоре по стълбите, но бях изминала по-малко от метър, тъй че вместо това започнах да се катеря нагоре. После в ухото ми гръмна:
- Бриджет! В ефир си! Какво, по дяволите, правиш? Трябва да се спускаш надолу по пръта, а не да се катериш. Давай, давай, давай.
Ухилих се истерично към камерата и се спуснах до долу, както беше предвидено, в краката на пожарникаря, когото трябваше да интервюирам.
- Луишъм, времето ви изтече. Край, край, Бриджет - изрева Ричард в ухото ми.
- А сега отново връзка със студиото - казах аз и това беше всичко.
28 септември, четвъртък
56 кг, алкохолни единици 2 (мн. д.), цигари 11 (д.), калории 1850, предложения за работа от пожарни служби или конкуриращи телевизии 0 (май не е дотам изненадващо).
11 ч. сутринта. Опозорена и посмешище на всички. Ричард Финч ме унижи пред цялото съвещание с думи като "провал", "позор", "проклета, тъпа идиотка", които сипеше безразборно към мен.
"А сега отново връзка със студиото" се беше превърнало в новия моден лаф. Всеки път, когато някой чуваше въпрос, на който не можеше да отговори, започваше да ломоти:
"Ъъъ... а сега отново връзка със студиото" и избухваше в смях. Колкото и да е странно, гръндж младежите започнаха да се държат доста по-приятелски. Пачули (дори тя!) дойде и ми каза: "О, я не обръщай внимание на Ричард, чу ли? Той е, знаеш ли, наистина, вече му мина. Знаеш ли какво ще ти кажа? Оная работа с пожарникарския прът наистина беше подмолна и блестяща, да. Също и.. а сега отново връзка със студиото, ясно?"
Сега Ричард Финч или не ме забелязва, или недоумяващо клати глава всеки път, когато се озове близо до мен, и цял ден не ми дадоха никаква работа.
Божичко, толкова съм потисната. Мислех, че най-сетне съм открила нещо, за което да ме бива, а сега цялата работа пропадна и на всичкото отгоре нямам какво да облека утре за приема по случай рубинената сватба. За нищо не ме бива. Нито за мъже. Нито за светски събирания. Нито за работа. За нищо.

Среща с Дарси
1 октомври, неделя
56 кг, цигари 17, алкохолни единици 0 (мн. д., особено за прием).
4 ч. сутринта. Една от най-смайващите вечери в живота ми.
След депресията ми в петък намина Джуд да ми поговори да гледам по-позитивно на нещата и ми донесе фантастичната си черна рокля, която да облека на приема. Разтревожих се, че ще я покапя или скъсам, но тя каза да не се гипсирам, имала много пари и рокли поради страхотната си работа и нямало значение. Обичам я тая Джуд. Момичетата са толкова по-мили от мъжете (с изключение на Том, но той пък е хомо). Реших да аксесоаризирам фантастичната рокля с черен чорапогащник с ликра и лек блясък (6,95 паунда) и велурените обувки с токчета (надлежно изчистени от картофеното пюре).
При пристигането си изживях шок, защото къщата на Марк Дарси не беше тънка бяла постройка от множество съвършено идентични тънки бели постройки, притиснати една до друга, както си я бях представила, а огромна усамотена резиденция с формата на сватбена торта от другата страна на Холанд Парк Авеню (където твърдят, че живее Харолд Пинтър [Харолд Пинтър (1930 - ) - прочут английски драматург. - Б. пр.]), потънала в зеленина.
Положително се беше натегнал заради майка си и баща си. Всички дървета бяха окичени с червени феерични светлини, между тях по крайно трогателен начин бяха накачени гирлянди от лъскави червени сърца, а над пътеката, водеща към входната врата, се издигаше червено-бяла шатра.
На вратата нещата започнаха да изглеждат още по-обещаващи, когато бяхме поздравени от армия сервитьори, които ни поднесоха шампанско и ни освободиха от подаръците. (Бях купила на Малкълм и Илейн плоча с любовните песни на Пери Комо [Прочут американски лиричен певец от 1940-те и 1950-те години (роден 1912 г.).-Б. пр.] от годината, когато се бяха оженили, плюс теракотено мангалче за горене на ароматни есенции като специален подарък за Илейн, тъй като ме беше разпитвала за есенциите по време на пуешкото парти.) След това ни поведоха надолу по драматично извито стълбище от бяло дърво, осветено от червени свещи с формата на сърца, поставени на всяко стъпало. Долу имаше огромна стая с под от тъмно дърво и зимна градина, излизаща към външната градина. Цялата стая беше осветена от свещи. Ние с татко стояхме зяпнали, загубили дар слово.
Вместо коктейлните мезета, които бихте очаквали на сбирка на родителското поколение (стъклени чинии с прегради, пълни с корнишони, чинии с бродирани салфетчици, намирисващи на нафталин, и разрязани наполовина грейпфрути, обградени с хапки сирене и ананас, набодени на клечици), имаше огромни сребърни подноси, съдържащи китайски тестени вкуснотии на пара уон тон пълнени със скариди, тарталети с моцарела и домати и пиле сате по индийски. Гостите имаха вид, сякаш не могат да повярват на късмета си, отхвърляха назад глави и гръмогласно се смееха. Уна Алкънбери приличаше на току-що изяла лимон.
- О, Боже - рече татко, като проследи погледа ми по посока на носещата се към нас Уна. - Не мисля, че майка ти и Уна лесно ще преглътнат това.
- Доста показно, нали? - развика се Уна в мига, в който можехме да я чуем, и решително оправи наметката на раменете си. - Когато се прекали с тези неща, става доста вулгарно.
- Стига, Уна, не бъди абсурдна. Приемът е сензационен - отсече татко и се почерпи с деветнайсетия си ордьовър.
- Ммм. Шъглашна съм - изфъфлих аз с уста, натъпкана с тарталета, а чашата ми за шампанско сякаш се напълни от невидима ръка. - Напуаво е фанташтишно.
След като толкова време бях психясвала какъв ад ме чака, сега бях в еуфория. Никой дори не беше ме попитал защо още не съм омъжена.
- Хъмф - изгрухтя Уна.
И мама връхлиташе върху нас.
- Бриджет! - изкрещя тя. - Каза ли "здрасти" на Марк?
Внезапно осъзнах, че и Уна, и мама наближават своите рубинени сватби. Доколкото познавам мама, малко вероятно е несъществена подробност като зарязването на съпруга и захващането с португалски туроператор да попречи на всенародните веселия, така че тя твърдо ще реши да не се остави да бъде засенчена от Илейн Дарси, каквото и да й струва това, ако ще и да пожертва безобидна дъщеря в предварително уговорен брак.
- Дръж се, приятелче - каза татко и ме стисна за ръката.
- Каква прекрасна къща! Нямаш ли хубава наметка да покриеш раменете си, Бриджет? Привет! - изгука мама и потупа татко по гърба. - Хайде, миличка. Защо, за Бога, не разговаряш с Марк?
- Ами, ъъъ... - измучах аз.
- Какво мислиш, Пам? - изсъска Уна напрегнато и кимна към стаята.
- Показно - прошепна мама с пресилено подчертани движения на устните.
- Точно това казах и аз - триумфално изрече Уна. - Не го ли казах, Колин? Показно.
Огледах се притеснено и подскочих от уплаха. Там, загледан в мен, на не повече от метър разстояние, стоеше Марк Дарси. Отворих уста да кажа нещо, не знам точно какво, за да се помъча да загладя нещата, но той отмина.
Вечерята беше поднесена в "гостната" на партера и на опашката на стълбището се оказах точно зад Марк Дарси.
- Здрасти - казах аз с надеждата да замажа грубостта на майка ми. Той се огледа, не ми обърна нула внимание и пак се обърна с гръб.
- Здрасти - повторих аз и го сръчках.
- О, здрасти, извинявай. Не те видях - рече той.
- Приемът е страхотен - отбелязах. - Благодаря, че ме покани.
Вторачи се за миг в мен.
- О, не съм аз. Майка ми те покани. Както и да е. Трябва да се погрижа за, ъъъ... подреждането на гостите около масата. Между другото, много се забавлявах на репортажа ти от Луишъм.
Обърна се и хукна нагоре по стълбите, като се промъкваше между вечерящите и се извиняваше, докато аз се гърчех. Хъмф.
Когато стигна до върха на стълбището, се появи Наташа в главозамайваща, прилепнала по тялото рокля от златист атлаз, грабна собственически ръката му и в бързината се спъна в една от свещите, която опръска ръба на роклята й с червен восък.
- Ууужас - каза тя. - Ууужас.
Докато изчезваха напред, успях да чуя как му пили:
- Казах ти, че е нелепо да прекараш целия следобед в подреждането на свещи на опасни места, където хората могат да се спънат. Щеше да прекараш по-полезно времето си, ако се беше погрижил разпределението на местата...
Колкото и да е странно, разпределението на местата се оказа съвършено. Мама не седеше нито до татко, нито до Хулио, а до Брайън Ендърби, с когото открай време обичаше да флиртува. Хулио беше до бляскавата петдесет и пет годишна леля на Марк Дарси, която беше вън от себе си от възторг. Баща ми порозовя от удоволствие, когато се настани до главозамайваща двойница на Шакира Кейн. Бях наистина въодушевена. Може би щях да се окажа между двама от лъскавите приятели на Марк Дарси, видни адвокати или, защо не, американци от Бостън. Но докато търсех името си на картичката, чух до себе си познат глас.
- Е, как е малката ми Бриджет? Какъв късмет извадих! Виж, мястото ти е до мен. Уна ми каза, че си скъсала с приятеля си. Не знам! Фъ! Кога най-сетне ще те омъжим?
- Е, надявам се, когато най-после това стане, аз да съм този, който ще го извърши - обади се глас от другата ми страна. - Имам нужда от ново одеяние. Ммм. От коприна в кайсиев цвят. Или може би с хубави трийсет и девет копченца от "Гамирелис".
Марк предвидливо ме беше натресъл между Джефри Алкънбери и обратния викарий.
Макар че когато обърнахме по няколко чашки, разговорът потръгна не зле. Питах викария какво мисли за чудото на индианските статуйки на Ганеш, бога-слон, които пият мляко. Викарият ми обясни, че в еклезиастките среди се говорело, че чудото се дължи на ефекта на теракотата в горещо лято, последвано от студено време.
Когато вечерята свърши и хората тръгнаха надолу за танците, аз още разсъждавах върху думите му. Преливаща от любопитство, а също и с четири очи гледаща да избегна вероятността да му ударя един туист с Джефри Алкънбери, аз се извиних, тайничко взех от масата една чаена лъжичка и каничка с мляко и се вмъкнах в стаята, където бяха оставени подаръците, с това доказваща за себе си твърдението на Уна за показния елемент на нещата - всички подаръци бяха разопаковани и изложени на показ.
Отне ми известно време да открия теракотеното мангалче, тъй като го бяха сложили по-отзад, но когато го намерих, просто сипах малко мляко в лъжичката, наклоних я и я задържах до ръба на отвора за свещта. Не вярвах на очите си. Мангалчето за есенции пиеше мляко. Млякото направо изчезваше от лъжичката.
- Боже мой, това е чудо - възкликнах аз. Откъде можех да знам, че точно в този миг Марк Дарси ще мине наблизо?
- Какво правиш? - попита той, застанал на прага. Не знаех какво да кажа. Очевидно смяташе, че се каня да крада подаръци.
- Ммм? - проточи той.
- Мангалчето за есенции, което купих за майка ти, пие мляко - смотолевих нацупено аз.
- Я не се излагай - засмя се той.
- Наистина пие мляко - възнегодувах. - Виж!
Сипах още малко мляко в лъжичката, наклоних я и почти веднага паничката за есенцията започна да го поглъща.
- Виждаш ли - гордо изрекох аз. - Това е чудо.
Честна дума, беше страшно впечатлен.
- Права си - тихо отбеляза. - Това е чудо.
Точно в този миг на вратата изникна Наташа.
- О, здравей - изчурулика тя, като ме видя. - Днес си решила да махнеш заешкия тоалет. - И се позасмя, за да замаскира злобарската забележка като забавна шега.
- Всъщност ние, зайчетата, се обличаме така само през зимата, за да ни е топло - отвърнах аз.
- Джон Роча? - попита тя, втренчена в роклята на Джуд. - От миналата есен? Подгъвът ми е познат.
Млъкнах, за да измисля нещо крайно духовито и остро, но за жалост не можах. Тъй че след една доста глупава пауза рекох:
- Сигурна съм, че копнееш да се разхождаш сред гостите. Радвам се, че се видяхме. Чаооо!

Реших, че имам нужда да поизляза за глътка чист въздух и една цигара. Беше прекрасна, топла, звездна нощ, а луната осветяваше всички рододендронови храсти. Лично аз никога не съм си падала по рододендроните. Напомнят ми за провинциалните викториански къщи на север от романите на Д. Х. Лорънс, където хората се давят в езера. Слязох в градината, разположена доста под равнището на къщата. Музиката свиреше виенски валсове по много приятен, fin de nillenium [(фр.) - край на хилядолетието. - Б. пр.] начин. Внезапно чух някакъв шум. На фона на френските прозорци се очерта силует. Беше рус юноша с привлекателната външност на ученик от частна гимназия.
- Здрасти - рече юношата. Запали неуверено цигара и се вторачи надолу по стълбите към мен. - Бихте ли желали един танц? О! А! Извинете - продължи той и ми протегна ръка, сякаш бяхме на ден за посетители в Итън, а той беше бивш министър на вътрешните работи, забравил за момент добрите си обноски. - Саймън Далримпъл.
- Бриджет Джоунс - казах аз и вдървено му протегнах ръка, чувствайки се като член на военновременен кабинет.
- Здрасти. Да. Наистина се радвам да се запозная с вас. Е, може ли да потанцуваме? - продължи той, като отново се превърна в гимназист.
- Ами, как да ви кажа, не знам - превърнах се аз на свой ред във вкисната девственица и неволно се изкисках пресипнало като проститутка във винарна.
- Искам да кажа тук. Само за малко.
Поколебах се. Да си кажа правичката, бях поласкана. Цялата тази работа и произвеждането на чудо пред очите на Марк Дарси бяха започнали да ми замайват главата.
- Моля ви - настоя Саймън. - Никога досега не съм танцувал с възрастна жена. О, проклятие, извинете, не исках да кажа... - продължи той, като видя изражението ми. - Имам предвид, която е завършила училище - поправи се той и страстно стисна ръката ми. - Имате ли нещо против? Ще ви бъда страшно, страшно благодарен.
Саймън Далримпъл очевидно бе закърмен от люлката с бални танци, тъй че беше доста приятно опитна ръка да те води напред-назад. Лошото беше, че той получи... ъ... как да кажа, най-огромната ерекция, на която бях имала щастието да се натъкна, а при такова плътно притиснато танцуване не можех да я подмина, сякаш е кутия за моливи.
- Дай да те отменя, Саймън - обади се глас.
Беше Марк Дарси.
- Хайде. Влизай вътре. Отдавна трябваше да си в кревата.
Саймън доби напълно съкрушен вид. Изчерви се като домат и забърза обратно на приема.
- Може ли? - рече Марк и ми протегна ръка.
- Не - казах бясна аз.
- Какво има?
- Ъм - измучах аз, търсейки обяснение за гнева си. - Постъпи отвратително с един млад човек, като се направи на много важен и го унизи по такъв начин на неговата чувствителна възраст. - После, като забелязах недоумяващото му изражение, продължих да бърборя. - Въпреки че съм ти крайно благодарна, задето ме покани на приема. Прекрасен е. Много ти благодаря. Фантастичен прием.
- Да. Май вече ми го каза - отбеляза той, като мигаше на парцали. Истината е, че изглеждаше доста объркан и наранен. - Аз... - Млъкна, после започна нервно да крачи из вътрешния двор, да въздиша и да прекарва ръка през косата си. - Как е... Чела ли си напоследък някакви интересни книги?
Невероятно.
- Марк - заявих аз, - ако ме попиташ още веднъж дали напоследък съм чела интересни книги, ще започна да вия. Защо не ме попиташ нещо друго? Дай малко разнообразие. Питай ме имам ли хоби или мнение относно единната европейска валута, или дали съм имала някое особено неприятно изживяване с презерватив.
- Аз... - започна пак той.
- Или, ако трябва да избера с кого да спя между Дъглас Хърд, Майкъл Хауард и Джим Дейвидсън, на кого ще се спра. Всъщност Дъглас Хърд е без конкуренция.
- Дъглас Хърд? - рече Марк.
- Ъхъм. Да. Той е прекрасно строг, но справедлив.
- Хмм - замислено проточи Марк. - Ти твърдиш това, но Майкъл Хауард има извънредно привлекателна и интелигентна съпруга. Трябва да има някакви скрити добродетели.
- Като например? - по детски възкликнах аз с надеждата, че ще заговори за секс.
- Ами...
- Може да го бива в леглото - помогнах му аз.
- Или е фантастичен грънчар.
- Или квалифициран ароматотерапевт.
- Бриджет, ще вечеряш ли с мен? - рязко и малко троснато смени темата той, сякаш се канеше да ме настани някъде на някоя маса и да ми тегли едно хубавичко конско.
Млъкнах и го загледах.
- Майка ми ли те накара? - подозрително попитах аз.
- Не... аз...
- Уна Алкънбери?
- Не, не...
Изведнъж разбрах какво става.
- Значи е твоята майка!
- Ами майка ми...
- Не желая да ме каниш на вечеря само защото майка ти го иска. И без това няма за какво да си говорим. Току-що ме попита чела ли съм напоследък интересни книги, а аз ще трябва да се напъна да скалъпя някоя жалка лъжа и...
Загледа ме разтревожено.
- Но Уна Алкънбери ми каза, че си литературна хиена, напълно погълната от четене.
- Нима? - попитах аз. Идеята внезапно ми допадна. - И какво друго ти каза?
- Ами, че си радикална феминистка и водиш невероятно бляскав живот...
- Ооох - измърках аз.
- ... и излизаш с милиони мъже.
- Хъх.
- Чух за Даниел. Съжалявам.
- В интерес на истината, ти се опита да ме предупредиш - смънках неловко аз. - Все пак какво имаш против него?
- Той спа с жена ми - обясни Марк. - Две седмици след сватбата.
Зяпнах го ужасена и в този миг над нас прокънтя глас.
- Маркиии! - Беше Наташа, очертана на фона на светлината, надничаща надолу да види какво става. - Маркиии! - ревна пак тя. - Какво правиш там?
- Миналата Коледа - бързо продължи Марк - мислех, че ако майка ми още веднъж произнесе думите "Бриджет Джоунс", ще отида в редакцията на "Сънди Пийпъл" и ще я обвиня, че като малък ме е малтретирала с велосипедна помпа. После, когато те видях... а бях облечен с онзи нелеп пуловер на ромбове, който Уна ми подари за Коледа... Бриджет, всички момичета, които познавам, са толкова лустросани. Не знам никоя друга, която би си прикачила заешка опашчица на гащичките или...
- Марк! - кресна Наташа и тръгна надолу по стълбите.
- Но ти имаш приятелка - посочих аз очевидното.
- Всъщност вече не - отговори той. - Само вечеря? Някой път?
- Добре - прошепнах аз. - Добре.
След това реших, че ще е най-добре да се прибирам - нямаше какво повече да правя, защото Наташа следеше всяко мое движение като крокодилка, към чиито яйца съм се приближила прекалено много, а и вече бях дала на Марк Дарси адреса и телефона си и се бяхме уговорили да се видим във вторник. Като прекосявах стаята с дансинга, видях мама, Уна и Илейн Дарси да бърборят оживено с Марк. Не можех да не си представя физиономиите им, ако знаеха случилото се преди малко. Изведнъж получих видение за пуешкото парти догодина - Брайън Ендърби си повдига панталоните и казва: "Хръмф. Радвам се да видя, че младите се забавляват, а?", а ние с Марк Дарси сме принудени да правим номера пред събралата се компания, като например да си търкаме носовете или да правим секс пред тях, като че ли сме двойка циркови тюлени.
3 октомври, вторник
56 кг, алкохолни единици 3 (мн. д.), цигари 21 (лошо), брой пъти произнасяне на думата "копеле" през последните двайсет и четири часа 369 (прибл.).
7,30 ч. вечерта. Пълна паника. Марк Дарси ще дойде да ме вземе след половин час. Току-що се прибрах от работа с чорлава коса и отчайваща кризисна ситуация с дрехите от химическото чистене. Помощ, Боже, помощ. Смятах да облека белия костюм, но изведнъж ми хрумна, че той може да ме заведе на шикозен, страховит ресторант. Боже мили, нямам нищо шикозно за обличане. Смятате ли, че ще очаква да бъда със заешката опашчица? Не че той много ме интересува или нещо такова.
7,50 ч. вечерта. О, Боже, о, Боже. Още не съм си измила косата. Бързо ще вляза в банята.
8,00 ч. вечерта. Суша си косата. Тв. се надявам, че Марк Дарси ще закъснее и няма да ме завари по хавлия с мокра коса.
8,05 ч. вечерта. Косата горе-долу суха. Тогава бързо да се гримирам, облека и натъпча разхвърляното зад дивана. Да установя приоритети. Гримирането по-важно от натъпкването на разхвърляното.
8,15 ч. вечерта. Още го няма. Мн. д. Падам си по мъже, които закъсняват, в пълен контраст на ония, които идват по-рано, като стряскат и паникьосват хората и заварват нескрити неща, които не са за гледане.
8,20 ч. вечерта. Е, вече съм почти готова. Може да облека нещо друго.
8,30 ч. вечерта. Странно. Не изглежда типично за него да закъснява повече от половин час.
9,00 ч. вечерта. Не мога да повярвам. Марк Дарси ми върза тенекия. Копеле!

5 октомври, четвъртък
56,5 кг (лошо), шоколадови произведения 4 (лошо), брой пъти на гледане видео 17 (лошо).
11 ч. сутринта. Тоалетната в службата. О, не. О, не. Като капак на погрома с унизителната тенекия днес бях център на внимание по време на сутрешното съвещание.
- Добре, Бриджет - започна Ричард Финч. - Ще ти дам още една възможност. Процесът на Изабела Роселини. Днес се очаква присъдата. Смятаме, че ще се измъкне. Отивай във Върховния съд. Но не искам да те видя да се катериш по пожарникарски пръти или стълбове на улични лампи. Искам остро интервю. Питай я дали смята, че е правилно всички ние да убиваме някого всеки път, когато не ни харесва да правим секс с него. Какво чакаш, Бриджет? Измитай се.
Нямах и най-малката представа за какво ми говори.
- Забелязала си делото на Изабела Роселини, нали? - попита ме Ричард. - Четеш ли от време на време вестници?
Лошото на тази работа е, че хората непрекъснато те засипват с имена и събития, а ти трябва да цепиш секундата и да решиш дали да признаеш, че нямаш представа за какво ти говорят, или не, и ако изпуснеш момента, прекарваш следващия половин час в отчаяно търсене на сламки да разбереш какво точно обсъждаш надълго и нашироко с най-уверен вид, точно какъвто беше случаят с Изабела Роселини.
А сега трябва да тръгвам да се срещна след пет минути със страховития екип от оператори в съда и да отразя и коментирам по телевизията случай, за който нямам и най-бегла идея за какво се отнася.
11,05 ч. сутринта. Бог да поживи Пачули. Тъкмо излизах от тоалетната, когато видях кучетата на Ричард да я теглят на каишките.
- Добре ли си? - попита ме тя. - Изглеждаш малко изцедена.
- Не, не, добре съм - отвърнах аз.
- Сигурна ли си? - погледна ме внимателно. - Слушай, ей, нали разбра, че на съвещанието той нямаше предвид Изабела Роселини? Мислеше за Елена Росини, ясно?
О, слава на Бога и всичките му ангели в небесата. Елена Росини е бавачката, обвинена в убийството на работодателя си, след като нееднократно я изнасилвал и държал под домашен арест в продължение на осемнайсет месеца. Грабнах няколко вестника и хукнах за такси.
3 ч. следобед. Не мога да повярвам на станалото. Бях се мотала около Върховния съд часове наред с екипа и цяла банда репортери, всички чакащи края на делото. Всъщност беше адски забавно. Дори започнах да виждам смешната страна на това, че бях направена на глупачка от господин Марк Дарси Идеалните Гащи. Изведнъж разбрах, че съм свършила цигарите. Тъй че прошепнах на оператора, който беше много мил, дали смята, че мога да прескоча за пет минути до магазина, защото винаги предупреждават кога ще излезе обвиняемата, тъй че да дойдат и да ме повикат.
Когато се разчу, че отивам до магазина, куп репортери ме помолиха да им донеса цигари и сладкиши, тъй че ми отне доста време да разбера кое за кого е. Както си стоях в магазина и се опитвах да сортирам с продавача рестото на хората, се втурна някакъв страшно забързан и рече: "Бихте ли ми дали кутия "Куолити Стрийт"?, сякаш аз не съществувах. Клетият продавач ме погледна неуверено.
- Извинете, ама думата "опашка" нищо ли не значи за вас? - високомерно попитах аз и се обърнах да го изгледам. Беше Марк Дарси, облечен с адвокатска тога. Той ме зяпна по обичайния си начин.
- Къде, в името на Бога, се дяна снощи? - започнах го аз.
- Аз мога да ти задам същия въпрос - ледено отсече той.
В този миг асистент-операторът нахлу в магазина.
- Бриджет! - кресна той. - Изтървахме интервюто! Елена Росини излезе и си тръгна. Купи ли ми "Минстрелс"?
Онемяла, аз се вкопчих в ръба на тезгяха за опора.
- Изтървахме ли я? - изрекох, щом успокоих дишането си. - Изтървахме я? О, Боже. Това беше последната ми възможност след пожарникарския прът, а аз купувам сладки. Ще ме изритат. Другите взеха ли интервюта?
- Всъщност никой не е взел интервю от нея - обади се Марк Дарси.
- Не са ли? - отчаяно го пошепнах аз. - Откъде знаеш?
- Защото аз я защитавам и я посъветвах да не дава интервюта - нехайно отвърна той. - Виж, тя е там, в колата ми.
Когато погледнах. Елена Росини надникна през прозорчето на колата и извика с чуждестранен акцент:
- Марк, извинявай. Моля те, би ли ми взел кутия "Деъри" вместо "Куолити Стрийт"?
Точно в този миг нашата кола с оператора спря пред магазина.
- Дерек! - ревна операторът през прозореца. - Вземи ни по един "Туикс" и "Марс", чу ли? - кресна той през прозореца.
- Е, къде беше снощи? - попита ме Марк Дарси.
- Чаках теб, несретнико - изсъсках аз през стиснати зъби.
- Какво, в осем и пет? Когато звънях на вратата ти дванайсет пъти?
- Да... - пронизаха ме първите тръпки на осъзнаването, - ...сушех си косата.
- Сешоарът ти голям ли е? - попита той.
- Хиляда и шестстотин волта, професионален - гордо потвърдих аз. - Защо?
- Може би трябва да си купиш по-тих сешоар или да започваш тоалета си малко по-навреме. Както и да е. Ела - каза той през смях. - Приготви оператора си, ще видя какво мога да направя за теб.
О, Боже. Какъв срам. Пълна задръстенячка.
9 ч. вечерта. Не мога да повярвам как прекрасно се разви всичко. Току-що се върнах и изгледах за пети път увода на
"Добър ден!".
- "Само по "Добър ден!" - гласи той. - "Добър ден!" е единствената телевизионна програма, осигурила ви ексклузивно интервю с Елена Росини минути след оправдателната й присъда днес. Нашата репортерка за вътрешни новини Бриджет Джоунс осигури за вас този изключителен репортаж."
Обожавам тази част: "Нашата репортерка за вътрешни новини Бриджет Джоунс осигури за вас този изключителен репортаж."
Ще го пусна още веднъж, а после решително прибирам касетата.
6 октомври, петък
57 кг (плюскане за утеха), алкохолни единици 6 (поради недостиг на количества), тотофишове 6 (хазарт за утеха), проверки на 1471 дали ме е търсил Марк Дарси 21 (от голо любопитство), брой пъти гледане на видеокасетата 9 (напредък).
9 ч. вечерта. Хъмф. Вчера оставих съобщение на мама да й кажа за триумфа си, тъй че когато тази вечер се обади, реших, че иска да ме поздрави, ама ядец, продължаваше да преживя приема. Само Уна и Джефри това, Брайън и Мейвис онова и колко вълшебен бил Марк, а защо аз не съм разговаряла с него и т. н., и т. н. Изкушението да й кажа какво се случи беше почти непреодолимо, но успях да се въздържа, като си представих последствията: писъци на възторг в частта на определянето на срещата и брутално убийство на единствена дъщеря, когато чуеше за практическия резул тат.
Не спирам да се надявам, че ще ми се обади и ще ми определи нова среща след катастрофата със сешоара. Може пък да му напиша бележка и да му благодаря за интервюто и да се извиня за сешоара. Не че си падам по него или нещо такова. Просто добрите обноски го изискват.
12 октомври, четвъртък
57,5 кг (лошо), алкохолни единици 3 (и здравословно, и нормално), цигари 13, мастни единици 17 (дали мога да пресметна съдържанието на мастните единици в цялото си тяло? Дано да е невъзможно.), тотофишове 3 (прилично), проверки на 1471 да видя дали Марк се е обаждал 12 (по-добре).
Хъмф. Вбесена съм от снизходителна статия във вестника от Самодоволна Женена журналистка. Озаглавена е с неуловима ирония, подплатена със сексуални намеци: "Радостите на самотния живот".
"Те са млади, амбициозни и богати, но в живота им е скрита болезнена самота... Когато си тръгнат от работа, пред тях зейва емоционална празнота... Самотните, вманиачени на тема мода индивиди търсят утеха в пакетирани храни от типа, който майка им би им приготвила."
Хъ! Каква наглост! Откъде госпожата Самодоволна Женена на двайсет и две години би могла да знае? Не, благодаря.
Ще напиша статия, основана на "десетки разговори" със Самодоволни Женени: "Когато си тръгнат от работа, те винаги избухват в плач, защото, макар и изтощени, трябва да белят картофи и да перат, докато освинените им подпухнали съпрузи се оригват пред футболния мач на екрана и искат камари пържени картофи. В други вечери те пропадат заедно с грозните ролки на главите си в огромни черни ями, след като съпрузите им са се обадили, че пак ще работят до късно, а зад гърба им се е дочувало скърцане на кожени дрехи и гласчета на секси Неомъжени."
След работа се срещнах с Шарън, Джуд и Том. Том също работи по яростна въображаема статия за зейналите емоционални празноти на Самодоволните Женени.
"Тяхното влияние се разпростира над всичко - от типа къщи, които се строят, до типа храни, които се намират по супермаркетите - щеше да гласи филипиката на Том. - Навсякъде виждаме магазините "Ан Съмърс", предлагащи готови храни за домакини, които трогателно се опитват да симулират пленителния секс, на който се радват Неомъжените, и все по-екзотичните храни в "Маркс и Спенсър" за изтормозени двойки, които се мъчат да си представят, че са в разкошен ресторант, подобно на Неомъжените, и не им се налага да мият чинии."
- Направо ми се драйфа от тези нагли писания за живота на неомъжените! - изрева Шарън.
- Да, да! - подкрепих я аз.
- Забравяте ебателството - оригна се Джуд. - Винаги е налице ебателството.
- Освен това ние не сме самотни. Имаме си огромни семейства под формата на мрежа от приятели, с които се свързваме чрез телефона - добави Том.
- Да! Ура! Единаците не са длъжни непрекъснато да дават обяснения за живота си, а трябва да получат общоприет статут, като гейшите например - извиках щастливо аз и изпразних чашата си с чилийско шардоне.
- Гейши ли? - хладно ме изгледа Шарън.
- Млъкни, Бридж - сръчка ме Том. - Ти си пияна. Просто се опитваш да избягаш от зейналата си емоционална празнота с помощта на алкохола.
- Ами същото важи и за Шарън - намусих се аз.
- Не е вярно - отсече Шарън.
- Ввврно е - казах аз.
- Слушайте. Тихо - рече Джуд и отново се оригна. - Шпийнемлиошшардне?
13 октомври, петък
58 кг (но временно съм бъчва с вино), алкохолни единици 0 (ама се подхранвам от бъчвата), калории 0 (мн. д.) *.
*Я по-добре да съм честна. Всъщност не е мн. д., защото е нула само понеже повърнах 5876 калории веднага след като хапнах.
О, Божичко, толкова съм самотна. Пред мен се простира безкраен уикенд без никого, когото да обичам и с когото да се забавлявам. Е, какво толкова, пет пари не давам. Имам си хубав парен джинджифилов пудинг от "Маркс и Спенсър", който да си пъхна в микровълновата.
15 октомври, събота
57,5 кг (по-добре), алкохолни единици 5 (но по специален случай), цигари 16, калории 2456, минути, прекарани в мисли по Марк Дарси 245.
8,55 ч. сутринта. Току-що прескочих за цигари, преди да се приготвя за сериала на BBC "Гордост и предразсъдъци". Трудно е да се повярва, че по улиците има толкова коли. Не трябва ли да са си вкъщи и да се приготвят да гледат? Харесва ми, че нацията е толкова пристрастена. Знам, че в основата на собствената ми пристрастеност е чисто човешката ми нужда да видя как Дарси се сближава с Елизабет. Том каза, че футболният гуру Ник Хорнби пише в книгата си, че мъжкото обсебване от футбола не е изживяване на нещо чрез други хора. Изкрейзилите от тестостерон запалянковци не искат да са на теена, твърди Хорнби, а държат на отбора си като на свой избран представител, нещо като в парламента. Точно такова е и моето усещане към Дарси и Елизабет. Те са моите избрани представители в областта на чукането, или по-точно на ухажването. Във всеки случай не желая да видя вкарани голове. Ще ми е гадно да гледам Дарси и Елизабет в кревата, пушещи цигари след това. Това ще е неестествено и неправилно и бързо ще изгубя интерес.
10,30 ч. сутринта. Току-що ми се обади Джуд и прекарахме двайсет минути в стонове "Ай, ай, този господин Дарси". Харесва ми как говори, като човек, на когото не му пука от нищо. Това се казва мъж! После проведохме напоително сравнение на господин Дарси и Марк Дарси, като и двете се съгласихме, че господин Дарси е по-привлекателен, защото е по-груб, но фактът, че е измислен, е недостатък, който не може да се пренебрегне.
23 октомври, понеделник
58 кг, алкохолни единици 0 (мн. д. Открих прекрасна нова напитка, заместваща алкохола, наречена "Смудис" - мн. приятна, плодова), цигари 0 ("Смудис" премахва нуждата от пушене), "Смудис" 22, калории 4265 (4135 от които от "Смудис").
Уф. Каня се да гледам "Панорама" на тема "Тенденцията добре квалифицираните работещи жени да отмъкват всички хубави длъжности" (моля се на Бога на Небето и всички Ангели и аз да стана една от тези жени): "Дали решението се крие в реформа на учебните програми?" Натъкнах се в "Стандарт" на снимка на Дарси и Елизабет, гадни, облечени като днешни влюбени, вкопчени един в друг на една поляна: тя - с изрусена коса и ленен костюм с панталон, той - в раирано поло, кожено яке и пичовски мустачки. Очевидно вече спят заедно. Това е направо гнусно. Чувствам се дезориентирана и тревожна, защото господин Дарси никога не би направил нещо толкова суетно и фриволно като това да стане актьор, и все пак господин Дарси е актьор. Хммм. Толкова е объркано.
24 октомври, вторник
58,5 кг (шибаните "Смудис"), алкохолни единици 0, цигари 0, "Смудис" 32.
Отлично се справям с работата. След интервюто с Елена коя-беше-там, нещата вървят от гладко по-гладко.
- Хайде, хайде, Розмари Уест! - говореше Ричард Финч, когато влязох в кабинета му (позакъснях малко, но всекиму може да се случи), свил юмруци като боксьор. - Мисля за жертви на изнасилвания от лесбийки, мисля за Джийнет Уинтърсон, мисля за доктор от "Добър ден!", мисля какво всъщност правят лесбийките. Това е! Какво всъщност правят лесбийките в леглото? - Изведнъж се втренчи право в мен. - Ти знаеш ли? - Всички ме зяпнаха. - Хайде, Бриджет, дето пак закъсня, мамка ти! - кресна нетърпеливо той. - Какво всъщност правят лесбийките в леглото?
Поех дълбоко дъх.
- А според мен трябва да направим предаване за връзката между Дарси и Елизабет извън екрана.
Той ме огледа бавно от глава до пети.
- Блестящо - провъзгласи с благоговение. - Абсолютно шибано блестящо. Добре. Актьорите, които играят Дарси и Елизабет? Хайде, хайде - викна той и заразмахва юмруци към съвещанието.
- Колин Фърт и Дженифър Ел - обадих се аз.
- Ти, миличка - обърна се той към една от гърдите ми, - си абсолютен шибан гений.
Винаги съм се надявала да се окажа гений, но никога не съм вярвала, че наистина ще ми се случи, или поне на лявата ми гърда.

Престъпник в семейството
1 ноември, сряда
56,575 кг (ура! ура!), алкохолни единици 2 (мн. д.), цигари 4 (но не биваше да пуша у Том, да не би да подпаля костюма му за Алтернативна Мис Свят), калории 1848 (д.), "Смудис" 12 (отличен напредък).
Наминах към Том за среща на високо равнище с цел обсъждане на сценария за Марк Дарси. Но го заварих запенен заради предстоящия конкурс за Алтернативна Мис Свят. Решил преди векове да се яви на конкурса издокаран като Мис Глобално Затопляне, сега той беше изпаднал в криза на доверието към себе си.
- Нямам дори минимален шанс - стенеше, докато се оглеждаше в огледалото, после се мяташе гневно към прозореца. Беше се напъхал в стиропорова сфера, изрисувана като земен @отобус, но с топящи се полярни шапки и голям белег от изгаряне върху Бразилия. В едната си ръка държеше голяма цепеница от отсечено дърво в тропическите гори и аерозолна опаковка, а в другата - някакъв безформен рошав предмет, за който твърдеше, че е мъртъв оцелот.
- Дали да не си сложа и една меланома? - попита ме той.
- Конкурсът за красота ли е или за най-добър костюм?
- Точно там е работата, че не знам и никой не знае - каза Том и захвърли украсата от главата си - миниатюрно дръвче, което възнамеряваше да запали по време на конкурса. - И двете. За всичко. Красота. Оригиналност. Артистичност. Всичко е неизяснено до безумие.
- Трябва ли да си обратен, за да участваш? - попитах аз, докато опипвах парче стиропор.
- Не. Всеки може да участва: жени, мъже, животни, всичко. Точно тук е проблемът - рече той и се метна обратно към огледалото. - Понякога ми се струва, че ще имам по-голям шанс, ако се опитам да спечеля с някое добре обучено куче.
Най-сетне стигнахме до съгласие, че макар темата за глобалното затопляне сама по себе си да няма грешка, стиропоровата сфера май не е най-разкрасяващото вечерно облекло. Всъщност накрая стигнахме до извода, че и двамата мислим за нещо леко, прилепнало по тялото, с шлейф от синя коприна като на Ив Клайн, плуваща над димни и земни отсенки, които да символизират топенето на полярните шапки.
Реших, че в момента Том не е в състояние да роди нещо умно по повод Марк Дарси, извиних се, че е станало много късно, и обещах да помисля сериозно за банския му костюм и дневното облекло за конкурса.
Когато се прибрах, звъннах на Джуд, но тя започна да ми разправя за изумителната нова ориенталска философия, за която беше прочела в последния "Космополитан", наречена фън шуи, която ти помага да получиш от живота всичко, което искаш. От теб се искало само да изчистиш и изпразниш всички шкафове в къщата, за да се отблокираш, после да разделиш апартамента си на девет сектора (което се нарича картиране на ба-гуа), всеки от които представлява различна област от живота ти: служба, семейство, взаимоотношения, богатство или деца например. Каквото сложиш в съответния сектор на апартамента си, то ще управлява съответната област. Например, ако си в непрекъснато безпаричие, това може да се дължи на наличието на кошче за боклук в сектора Богатство.
Мн. въодушевена от новата теория, тъй като тя обяснява много неща. Реших да купя "Космо" при първа възможност. Джуд поръча да не казвам на Шарън, тъй като тя, естествено, смята фън шуи за дивотия. Най-сетне успях да насоча разговора към Марк Дарси.
- Разбира се, че не го харесваш. Бридж, подобна мисъл и за секунда не се е мяркала в главата ми - заяви Джуд. Обясни ми, че отговорът е съвсем прост: трябва да организирам вечеря и да го поканя.
- От това по-добро няма - отсече тя. - Не е като да го поканиш на среща, тъй че не съществува никакво напрежение, а ти можеш да се фукаш като луда и да накараш всичките си приятели да се правят, че те смятат за невероятна.
- Джуд - засегнах се аз, - чух ли те да казваш "да се правят"?
3 ноември, петък
57 кг (хъмф), алкохолни единици 2, цигари 8, "Смудис" 13, калории 5245.
11 ч. сутринта. Мн. въодушевена за вечерята. Купих си разкошна нова готварска книга от Марко Пиер Уайт. Най-сетне схванах тънката разлика между домашната и ресторантската храна. Както твърди Марко, всичко зависи от концентрацията на вкуса. Тайната на сосовете обаче освен от концентрацията на вкуса се крие в бульона, с който разполагаш. Човек трябва да свари огромни количества рибешки кости, пилешки дреболии, и т. н., а после да ги замрази във формата на ледени кубчета. След това готвенето по звездни стандарти става лесно като да приготвиш овчарски пай, дори по-лесно, защото не се налага да белиш картофи, а само да ги намажеш с гъша мас. Не мога да повярвам, че досега не съм знаела за това.
Менюто ще бъде следното:
Велуте [Супа от бульон, жълтъци и сметана (фр.). - Б. пр.] от целина (мн. просто и евтино, когато имаш готов бульон).
Риба тон на керемида върху велуте от миниатюрни доматчета кули [Рядко пюре от зеленчуци или плодове, поднасяно като сос към ястие (фр. coulis). - Б. пр.] с чесънов конфи [Думата е френска и означава просто консерва. - Б. пр.] и фонданирани картофи.
Портокали конфи.
Крем англез "Гран Марние".
Ще стане страхотно. Ще се прочуя като блестяща, но очевидно готвеща без усилия кулинарка.
Хората ще се стичат на моите вечери с огромен ентусиазъм: "Прекрасно е да се ходи на вечеря у Бриджет, тя поднася петзвездна храна в бохемска обстановка." Марк Дарси ще бъде мн. впечатлен и ще разбере, че не съм проста и некадърна.
5 ноември [Вечерта на този ден традиционно се отбелязва с фойерверки годишнината от разкриването на Барутния заговор на Гай Фокс за подпалването на Парламента. - Б. пр.], събота
55 кг (катастрофа), цигари 32, алкохолни единици 6 (в магазина бяха свършили "Смудис"-а - немарливи копелета), калории 2266, тотофишове 4.
7 ч. вечерта. Хъмф. Вечер за огньове на открито, но непоканена на никакъв огън на открито. Отляво, отдясно и откъм центъра предизвикателно избухват ракети. Отивам у Том.
11 ч. вечерта. Дяволски приятна вечер у Том, който се опитваше да преглътне факта, че титлата Алтернативна Мис Свят беше присъдена на проклетата Жана Д'Арк.
- Това, което ме вбесява, е твърдението им, че конкурсът не е за красота, а всъщност е. Сигурен съм, че ако не беше този нос... - рече Том и яростно се загледа в образа си в огледалото.
-Какво?
- Носът ми.
- Какво му е?
- Какво му било? Ха! Погледни го само.
Оказа се, че на него има съвсем, ама съвсем мъничка бучица от срязване със стъкло, което някой хвърлил връз лицето му, когато бил седемнайсетгодишен.
- Разбираш ли сега какво искам да ти кажа?
Обясних му, че според мен бучицата сама по себе си не би могла да е виновна, задето Жана Д'Арк му измъкна титлата, освен ако журито не е използвало телескопи, достойни за совалката Хъбъл, но тогава Том започна да се вайка, че е и много дебел и трябва да мине на диета.
- Колко калории трябва да поглъщаш, когато си на диета? - попита ме той.
- Около хиляда. Е, поне се целя в хиляда, но свършвам с по хиляда и петстотин - обясних му аз, осъзнавайки, докато изричах тези думи, че последната част не е чиста истина.
- Хиляда? - ахна невярващо Том. - Но аз си мислех, че на човек му трябват най-малко по две хиляди, за да не умре.
Загледах го озадачена. Разбрах, че съм прекарала толкова години в пазене на диети, че самата идея как човек всъщност се нуждае от калории, за да живее, напълно се е изтрила от съзнанието ми. Бях достигнала точката, в която вярата, че идеалът за доброто хранене е да не се яде изобщо и че единствената причина, поради която хората се тъпчат, е, понеже са толкова лакоми, че не могат да се сдържат да не нарушават и да не съсипват диетите си.
- Колко калории има в едно варено яйце? - поинтересува се Том.
- Седемдесет и пет.
- А в банан?
- Голям или малък?
--Малък.
- Белен?
-Да.
- Осемдесет- отвърнах уверено.
- В маслина?
- Черна или зелена?
- Черна.
- Девет.
- В една чашка?
- Осемдесет и една.
- В кутия шоколадови бонбони?
- Десет хиляди осемстотин деветдесет и шест.
- Откъде знаеш всичко това?
Позамислих се.
- Ами просто знам, както човек знае азбуката или таблицата за умножение.
- Добре. Девет по осем? - каза Том.
- Шейсет и четири. Не, петдесет и шест. Седемдесет и две.
- Коя е буквата преди J? Бързо.
- P, не, исках да кажа L.
Том отсече, че съм болна, но аз знам със сигурност, че съм нормална и не се различавам от другите, напр. от Шарън и Джуд. Честно казано, съм поразтревожена за Том. Мисля, че участието му в конкурс за красота започна да го кара да се пропуква под напреженията, на които отдавна сме изложени ние, жените, и ще стане неуверен в себе си, вманиачен на тема външност и на границата на анорексията.
Вечерта стигна до кулминацията си, когато Том, за да се развесели, изстреля две ракети от терасата на покрива в градината на съседите, за които Том твърди, че са хомофоби.

9 ноември, четвъртък
56 кг (по-добре без "Смудис"), алкохолни единици 5 (по-добре от огромен корем, пълен с плодово пюре), цигари 12, калории 1456 (браво).
Мн. въодушевена за вечерята. Определена за по-следващия вторник. Списък на гостите:
Джуд Гадника Ричард
Шарън
Том Джером Претенцията (освен ако не извадя късмета двамата с Том да скъсат до вторник)
Магда Джереми
Аз Марк Дарси
На Марк Дарси май му стана много приятно, когато му се обадих.
- Какво ще готвиш? - попита той. - Бива ли те?
- О, ами, знаеш ли... - отвърнах аз. - Всъщност обикновено ползвам Марко Пиер Уайт. Изумително е колко просто може да бъде, когато наблегнеш на концентрирането на вкуса.
Той се засмя, после каза:
- Добре, но не се захващай с нещо сложно. Помни, че всички ще дойдат заради теб, а не да ядат парфета в захарни кошнички.
Даниел никога не би казал нещо толкова мило. С голямо нетърпение очаквам вечерята.
11 ноември, събота
56 кг, алкохолни единици 4, цигари 35 (криза), калории 456 (спрях храната).
Том изчезна. Най-напред започнах да се опасявам за него тази сутрин, когато ми се обади Шарън да ми каже, че не би се заклела в живота на майка си, но май го била мярнала в четвъртък вечерта през прозореца едно такси да се мотае по Ладброук Гроув с ръка върху устата и както й се сторило, с бушон на окото. Докато таксито успее да обърне, той бил изчезнал. Вчера му оставила две съобщения с въпроси дали е добре, но той не се обадил.
Докато говореше, изведнъж осъзнах, че и аз самата бях оставила съобщение на Том в сряда с въпрос дали ще си бъде вкъщи в събота и неделя, но той не се беше обадил, което никак не е типично за него. Последва трескаво звънене по телефони. Телефонът на Том звънеше ли звънеше, тъй че се обадих на Джуд, която каза, че и тя не се е виждала, нито чувала с него. Опитах да се обадя на Томовия Претенциозен Джером: нищо. Джуд каза, че ще се обади на Саймън, който живее на съседната улица до Том, и ще го накара да отиде. След двайсет минути пак се обади и обясни, че Саймън цяла вечност звънял на вратата на Том и блъскал по нея, но не получил отговор. После пак се обади Шарън. Говорила с Ребека, според която Том трябвало да ходи на обяд у Майкъл. Обадих се на Майкъл, който заяви, че Том му оставил някакво крайно шантаво съобщение със странен, неузнаваем глас, в смисъл, че нямало да може да отиде, без да даде обяснение.
3 ч. следобед. Започвам да се паникьосвам и в същото време се възбуждам от усещането, че съм в центъра на някаква драма. Фактически аз съм най-добрата приятелка на Том, тъй че всички ми звънят на мен, а аз възприемам спокойно, но все пак дълбоко загрижено отношение към цялата история.
Внезапно ми хрумна, че може просто да се е запознал с ново гадже и да кара меден месец в някое скривалище. Може Шарън да не е видяла него или пък бушонът да се е появил в резултат на жив, ентусиазиран, младежки секс или пък да е постмодернистична иронична ретроспекция на грима от Шоуто на ужасите на Роки. Ще взема да се обадя на тоз-онзи да изпробвам тази си нова теория.
3,30 ч. следобед. Общественото мнение категорично отхвърли новата ми теория, тъй като по всеобщо схващане е изключено Том да завъди ново гадже, без да се обади на всички да се изфука. Не мога да оспорвам това. В главата ми препускат диви мисли. Няма две мнения, че напоследък Том беше не на себе си. Започвам да се питам дали наистина съм добра приятелка. Всички в Лондон сме такива егоисти и вечно заети. Възможно ли е някой от приятелите ми да е толкова нещастен, че... ааа, ето къде съм била оставила последния брой на "Мари Клер", върху хладилника!
Докато прелиствам "Мари Клер", пред очите ми се мяркат сцени от погребението на Том и как ще съм облечена. Ааах, припомням си за един депутат, умрял в голяма торба за боклук с тръбички около врата и шоколадов портокал в устата или нещо такова. Интересно дали Том практикува перверзни извращения, без да ни казва.
5 ч. следобед. Току-що пак се обадих на Джуд.
- Как смяташ, да позвъним ли в полицията и да ги накараме да се намесят? - попитах.
- Вече се обадих - отвърна Джуд.
- И какво казаха? - Не можах да не почувствам тайничко раздразнение, че Джуд се е обаждала в полицията, без преди това да получи разрешение от мен. Аз съм най-добрата приятелка на Том, а не Джуд.
- Не се трогнаха особено. Казаха да се обадя пак, ако не го намерим до понеделник. Всъщност отношението им е разбираемо. Изглежда малко прекалено да се вдига тревога, защото двайсет и девет годишен неженен мъж не си е у дома в събота сутринта и не се е явил на обяда, на който и без това е казал, че няма да ходи.
- Все пак съм сигурна, че нещо не е наред - промълвих с мистериозен, натежал глас, за първи път осъзнавайки колко съм интуитивна и прозорлива.
- Разбирам те - злокобно произнесе Джуд. - И аз го усещам. Нещо определено не е наред.
7 ч. вечерта. Необичайно. След разговора с Джуд ми се повдига от мисълта да ида по магазините или да върша нещо друго приятно. Реших, че това може да се окаже идеалният момент за фън шуи, тъй че излязох и си купих "Космополитан". Внимателно, водейки се по чертежа в "Космо", направих ба-гуа диаграма на апартамента. Просветна ми ужасяващ факт. В сектора Полезни Приятели има кошче за боклук. Нищо чудно, че проклетият Том изчезна.
Бързичко звъннах на Джуд да докладвам. Джуд каза да преместя кошчето за боклук.
- Да, ама къде? - завайках се аз. - Няма да го сложа в секторите Връзки и Деца.
Джуд нареди да изчакам, за да направи справка с "Космо".
- Какво ще кажеш за Богатство? - попита тя, като се върна.
- Хммм, не знам, наближава Коледа и прочие - смотолевих аз, като се чувствах подлярка още докато го изричах.
- Е, щом така гледаш на нещата... Мисълта ми е, така и така ще имаш за купуване един подарък по-малко - обвиняващо изрече Джуд.
Накрая се съгласих да сложа кошчето за боклук в сектора Знания и отидох до цветарницата да купя няколко растения с кръгли листа, които да поставя в секторите Семейство и Полезни приятели (растенията с остри листа, особено кактусите, са контрапродуктивни). Тъкмо вадех от шкафа под умивалника саксия, когато чух някакво подрънкване. Плеснах се по челото. Бяха резервните ключове на Том, оставени ми, когато замина за Ибиса.
За секунда се изкуших да отида без Джуд. Тя как се обади в полицията, без да ми каже? Но в крайна сметка ми се стори излишно долно, тъй че й се обадих и решихме да вземем и Шарън с нас, защото тя първа вдигна тревога.
Все пак, когато завихме по улицата на Том, се пробудих от фантазиите си колко достолепна, трагична и красноречива ще бъда в интервютата по вестниците, заедно с параноичния ужас, че полицията ще реши, че аз съм убила Том. Изведнъж престана да бъде игра. Може би наистина се беше случило нещо ужасно.
Никоя от нас не проговори, не се и поглеждахме, когато изкачихме стъпалата пред сградата.
- Не трябва ли първо да позвъниш? - прошепна Шарън, когато поднесох ключа към ключалката.
- Аз ще позвъня - рече Джуд. Хвърли ни бърз поглед и натисна звънеца.
Стояхме и мълчахме. Нищо. Натисна отново. Тъкмо да мушна ключа в ключалката, когато по домофона заговори глас.
-Ало?
- Кой е? - с разтреперан глас попитах аз.
- Кой мислиш, че може да е, луда краво?
- Том! - радостно изквичах аз. - Пусни ни.
- Кои "ни"? - подозрително попита той.
- Аз, Джуд и Шарън.
- Сладурче, честно казано, бих предпочел да не се качвате.
- О, да те вземат мътните - разфуча се Шарън и ме избута от домофона. - Том, тъп педал такъв, заради теб половин Лондон се вдигна на крак да тормози полицията и да претърсва града, защото никой не знаеше къде си. Веднага да ни пуснеш!
- Не искам никой, освен Бриджет - сприхаво отвърна Том, а аз блажено засиях към останалите.
- Я не ми се прави на шибана примадона - ядоса се Шарън.
Мълчание.
- Хайде, кретенино! Пускай ни.
Последва пауза, после вратата избръмча. Бззз.
- Подготвени ли сте за такава гледка? - долетя гласът му, когато стигнахме до най-горния етаж и той ни отвори вратата.
И трите изпищяхме. Цялото лице на Том беше обезобразено, нашарено с отвратителни жълти и черни петна и покрито с гипс.
- Том, какво се е случило? - извиках аз, като тромаво се опитах да го прегърна, но успях да целуна ухото му. Джуд избухна в плач, а Шарън срита стената.
- Не се безпокой. Том - изръмжа тя. - Ще намерим копелетата, които ти причиниха това.
- Какво се е случило? - повторих аз, а по бузите ми потекоха сълзи.
- Ъъъ... ами... - започна Том, като тромаво се освободи от прегръдката ми. - Всъщност... ъъъ... направих си пластична операция на носа.
Оказа се, че Том тайно си направил операцията в сряда, но се стеснявал да ни каже, защото до една не сме били обръщали внимание на миниатюрната бучица на носа му. За него трябвало да се грижи Джером, оттук нататък известен като Джером Чвора (трябваше да е Безсърдечния Джером, но решихме, че звучи прекалено интересно). Та когато Джером Чвора го видял след операцията, бил толкова отвратен, щото заявил, че заминава за няколко дни, отбръмчал и оттогава от него ни вест, ни кост. Клетият Том бил толкова потиснат, травмиран и замаян от упойката, че едва успял да изключи телефона, да се мушне под одеялото и да заспи.
- Значи все пак теб съм видяла на Ладброук Гроув в четвъртък вечерта? - попита Шарън.
Него. Изчаквал покрова на нощта, за да изпълзи да търси храна. Въпреки въодушевлението ни, че е жив, Том продължаваше да е отчаян заради Джером.
- Никой не ме обича - тръшкаше се той. Посъветвах го да се обади на телефонния ми секретар, който съдържаше двайсет и две френетични съобщения от негови приятели, всичките разстроени от изчезването му през последните двайсет и четири часа, което би следвало да разсее страховете ни, че ще умрем сами и наядени от немски овчарки.
- Или че няма да ни открият в продължение на три месеца... и ще се пръснем по целия килим - добави Том.
Във всеки случай, казахме му ние, как е възможно прихватничав шмотльо с тъпо име да го накара да мисли, че никой не го обича?
Две "Блъди Мери"-та по-късно той се смееше на маниакалната привързаност на Джером към термина "самоусещане" и на плътно прилепналите му дълги до прасците долни гащи "Калвин Клайн". Междувременно Саймън, Майкъл, Ребека, Магда, Джереми и момче, твърдящо, че се казва Елси, се обадиха да разберат как е.
- Знам, че всички ние сме психясали, неженени и напълно дисфункционални и всичко става по телефона - прочувствено изломоти Том, - но доста приличаме на семейство, нали?
Знаех си, че фън шуи ще свърши работа. Сега, когато изпълни задачата си, бързо ще преместя растението с кръглите листа в сектора Връзки. Ще ми се да имаше и сектор Готварство. Остават само девет дни.
20 ноември, понеделник
55 кг (мн. д.), цигари 0 (не можеш да пушиш и да вършиш кулинарни чудеса), алкохолни единици 3, калории 200 (усилието да ида до супермаркета, изглежда, е изгорило повече калории, отколкото купих, да не говорим за изядените).
7 ч. вечерта. Току-що се върнах от гадно изживяване на Единачка от средната класа в супермаркета, застанала на касата до функционални зрели индивиди с деца, пазаруващи боб, рибени полуфабрикати, спагети и т.н., докато в моята количка се мъдреше следното:
20 глави чесън
кутия гъша мас
бутилка "Гран Марние"
8 филета от риба тон
36 портокала
2 литра пълномаслена неквасена сметана
4 шушулки ванилия по един паунд и четирийсет пенса всяка.
Трябва да започна приготовленията тази вечер, защото утре съм на работа.
8 ч. вечерта. Уф, нещо не ми се готви. Никак не ми се бърника в гротескната торбичка с пилешки дреболии: гнус.

10 ч. вечерта. Пилешките дреболии вече са в тенджерата. Лошото е, че Марко съветва да завържа с конец подобряващите аромата праз и целина, но единственият конец, с който разполагам, е син. Е, нищо, едва ли ще навреди.
11 ч. вечерта. Божичко, приготвянето на бульона ми отне цяла вечност, но в крайна сметка ще си струва, защото ще получа над три литра, замразен на ледени кубчета, и то на цена само паунд и седемдесет. Ммм, и конфито от портокали ще стане превъзходно. От мен се иска само да нарежа на тънки резени трийсет и шест портокала, а кората им да настържа. Едва ли ще ми отнеме много време.
1 ч. през нощта. Прекалено много ми се спи, но бульонът трябва да ври още два часа, а на портокалите им трябва още един час във фурната. Сетих се. Ще оставя бульона на мн. тих огън на печката цяла нощ, също и портокалите ще сложа на най-слабото, тъй че да станат крехки на принципа на задушеното месо.
21 ноември, Вторник
54,5 кг (нервите топят тлъстините), алкохолни единици 9 (по-лошо няма накъде), цигари 37 (мн. мн. зле), калории 3479 (и всички отвратителни на вкус).
9,30 ч. сутринта. Току-що отворих тенджерата. Тъй жадуваните три литра най-вкусен бульон са се превърнали в прегорели пилешки дреболии, покрити с желатин. Но пък портокаловото конфи изглежда фантастично, също като на картинката, само че по-тъмно. Трябва да отивам на работа. Ще си тръгна в четири и тогава ще мисля за отговор на супената криза.
5 ч. следобед. Божичко. Не ден, а кошмар. Ричард Финч ме насапуниса пред всички на сутрешното съвещание.
- Бриджет, зарежи тая готварска книга, за Бога. Фойерверки обгарят деца. Мисля за злополуки, мисля за празниците на щастливи семейства, превърнали се в кошмари. Мисля с двайсет години назад. Какво стана с онова момче, на което през шейсетте години бомбичка, носена в джоба, изгори пениса? Къде е то сега? Бриджет, открий ми Момчето с бомбичка, но без пенис. Открий ми Гай Фокса-Бобит [Нашумял случай от 90-те години в Америка. Съпругата на Бобит, предизвикана от негова изневяра, му отрязва пениса, който по-късно е успешно пришит обратно от хирурзи. - Б. пр.] на шейсетте години.
Уф. Тъкмо недоволно набирах четирийсет и осмия телефонен номер да разбера съществува ли Група за подпомагане на жертви с изгорен пенис, когато зазвъня личният ми телефон.
- Здравей, миличка, мама се обажда.
Звучеше необичайно писклива и истерична.
- Здрасти, мамо.
- Ало, миличка, обаждам се само да кажа довиждане, преди да тръгна, и се надявам всичко да мине добре.
- Да тръгнеш ли? Закъде тръгваш?
- О! Ахахаха. Казах ти! С Хулио ще отскочим до Португалия за няколко седмици, само да видим семейството му и да направим малко тен за Коледа.
- Не си ми казала.
- О, миличко, не ставай глупава. Разбира се, че ти казах. Трябва да се научиш да слушаш. Както и да е, пази се, чу ли?
-Да.
- А, миличко, още нещо.
- Какво?
- Напоследък бях доста заета и забравих да поръчам пътническите си чекове от банката.
- О, не се безпокой, можеш да ги получиш на летището.
- Да, миличка, ама вече съм на път за летището, а съм забравила банковата си кредитна карта.
Замигах към телефона.
- Такава досада. Та се питах... Не би ли могла да ми услужиш с малко пари в брой? Не много, само няколко стотачки или нещо такова, колкото да си взема пътнически чекове.
Начинът, по който го каза, ми напомни на пияница, крънкащ пари за чаша чай.
- Мамо, в средата на работното време съм. Не може ли Хулио да ти заеме?
Тя продължи доста сприхаво.
- Не мога да повярвам, че си толкова стисната, миличка. След всичко, което съм направила за теб. Дарих те с богатството на живота, а ти не искаш да услужиш на майка си с няколко лири за пътнически чекове.
- Но как ще ти ги дам? Ще трябва да изляза, да ги изтегля от автомат и да ти ги изпратя по моторизиран куриер. След което той ще ги открадне и ще станем за смях. Къде си?
- Ооох. Ами всъщност, за късмет съм съвсем наблизо, тъй че трябва само да отскочиш отсреща до банката, а аз ще те чакам там след пет минути - изскоропоговори тя. - Супер, миличка. Чааао!
- Бриджет, къде, да ти го начукам, си се запътила? - кресна Ричард, когато се опитах да се измъкна. - Откри ли вече Момчето Бобит с бомбичката?
- Имам гореща следа за местонахождението му - казах аз, потупах се по носа, за да подскажа, че следвам нюха си, и изхвърчах навън.
Чаках парите ми да дойдат прясно опечени и топли-топли от автомата и се питах как майка ми ще се оправи няколко седмици в Португалия с двеста лири, когато я забелязах да се носи към мен с черни очила в проливния дъжд, бдително оглеждаща се наляво и надясно.
- О, ето те, миличка. Много си добричка. Страшно ти благодаря. Трябва да бягам, ще изпусна самолета. Чааао! - избърбори тя и грабна парите от ръката ми.
- Какво става? - попитах аз. - Какво правиш тук, когато банката не ти е на пътя за летището? Как ще се оправиш без кредитната си карта? Защо Хулио не ти заеме парите? Защо? В какво си се забъркала? В какво?
За секунда ми се стори уплашена, сякаш щеше да се разплаче, но после с очи, взрени в средната далечина, прие вида си на наскърбена принцеса Даяна.
- Ще се оправя, миличка. - Отправи ми специалната си храбра усмивка. - Пази се - изрече с разтреперан глас, прегърна ме набързо и пресече улицата, като спря движението с махане на ръка.
7 ч. вечерта. Тъкмо се прибрах. Така. Спокойно, спокойно. Вродена изисканост. Супата ще бъде ненадмината. Само ще приготвя зеленчуковото пюре според указанията и тогава, за да концентрирам вкуса, ще изплакна синкавото желе от пилешките дреболии и ще ги пусна да врат в супата заедно със сметаната.
8,30 ч. вечерта. Всичко върви като по ноти. Гостите вече са в хола. Марк Дарси е мн. мил и донесе шампанско и кутия белгийски шоколадови бонбони. Още не съм готова с основното ястие, да не говорим за фонданираните картофи, но съм сигурна, че ще станат бързо. И без това най-напред е супата.
8,35 ч. вечерта. Божичко, току-що вдигнах капака на тенджерата да извадя дреболиите. Супата е ярко синя.
9 ч. вечерта. Обичам прекрасните приятели. Бяха повече от благородни по отношение на синята супа. Марк Дарси и Том дори направиха обширна аргументация на намаляването на предразсъдъците по отношение на цветовете в света на храните. Защо в края на краищата, както се изрази Марк, само поради факта, че човек не може бързо да се сети за син зеленчук, трябва да възразява срещу синя супа? Рибените пръчици всъщност не са естествено оранжеви. (Истината е, че след целия къртовски труд супата имаше вкус на варена сметана, което Гадника Ричард доста невежливо изтъкна. Но в този момент Марк Дарси го попита с какво се препитава и стана страшно забавно, защото Гадника Ричард миналата седмица беше изритан от работа за бъркане в кацата с меда.) Както и да е. Основното ястие ще е мн. вкусно. Така, започвам с велутето от малки доматчета.
9,15 ч. вечерта. Божичко. Миксерът ми, изглежда, е много специален, защото пюрето от домати се е разпенило до три пъти от първоначалното си количество. А и фонданираните картофи трябваше да са готови преди десет минути, но са твърди като камъни. Дали да не ги пъхна в микровълновата? Ааах, аах. Току-що надникнах в хладилника, а рибата тон я няма. Какво е станало с тона? Какво? Какво?
9,30 ч. вечерта. Слава на Бога. Джуд и Марк Дарси дойдоха в кухнята и ми помогнаха да направим голям омлет и да намачкаме полусуровите фонданирани картофи и да ги опържим в тигана до мръсно-кафяво, като сложихме на масата готварската книга да видим на картинката как би изглеждал тонът върху керемида. Поне конфито от портокали ще е хубаво. Изглежда фантастично. Том каза да не си играя с крема англез "Гран Марние", а направо да изпием "Гран Марние"-то.
10 ч. вечерта. Мн. тъжно. Гледах с плаха надежда лицата на гостите си, когато опитаха първата лъжичка от портокаловото конфи. Настъпи неловко мълчание.
- Какво е това, сладурче? - най-сетне продума Том. - Сладко от портокалови кори [Англичаните традиционно и неизменно закусват (между другото) с препечени филии, намазани със сладко от портокалови кори. - Б. пр.]?
Обзета от ужас, го опитах и аз. Беше, точно както каза, сладко от портокалови кори. Осъзнах, че след всичкия египетски труд и разходи, бях поднесла на гостите си:
Синя супа
Омлет
Сладко от портокалови кори
Пълен провал. Деликатесна кулинария ли? По-скоро бърза закуска.
Не мислех, че нещата могат да станат по-ужасни след портокаловото сладко. Но едва раздигнахме отвратителния десерт от масата, когато звънна телефонът. За щастие се обадих от спалнята. Татко.
- Сама ли си? - попита той.
- Не. Всички са тук. Джуд и останалите. Защо?
- Аз... исках да не си сама, когато... Съжалявам, Бриджет. Опасявам се, че имам лоши новини.
- Какво? Какво?
- Полицията издирва майка ти и Хулио.
2 ч. през нощта. Нортхамптъншир, в единично легло в стаята за гости на семейство Алкънбери. Уф. Наложи се да седна, за да си оправя дишането, докато татко непрекъснато повтаряше: "Бриджет? Бриджет? Бриджет?" като някакъв папагал.
- Какво е станало? - най-сетне успях да изпелтеча аз.
- Опасявам се, че те - възможно е и се моля да е било без знанието на майка ти, са завлекли страшно много хора, включително и мен, както и някои от най-близките ни приятели, с големи парични суми. В момента не знаем мащаба на измамата, но от това, което твърди полицията, се опасявам, че е възможно да се наложи майка ти да влезе в затвора за доста време.
- О, Божичко. Значи затова се замъкна в Португалия с последните ми двеста лири.
- Много е вероятно вече да е по-далеч.
Видях разгърналото се пред мен бъдеще като ужасен кошмар: Ричард Финч ме кръщава Дъщерята на Пандизчийката от "Внезапно сама", работеща в "Добър ден!", и ме принуждава да дам интервю на живо от стаята за посещения на затвора в Холоуей, преди да ме превърне във Внезапно Уволнена в ефир.
- Но какво са направили?
- Хулио е използвал майка ти като... как се казва... "таран" и е смъкнал от Уна и Джефри, Найджъл и Елизабет и Малкълм и Илейн (Господи, родителите на Марк!) значителни суми, много, много хиляди лири под формата на капаро за използвани по ред апартаменти [Популярна през 1980-те години система, при което няколко семейства "купуват" апартамент, най-често в морските курорти на Испания и Португалия, и го използват по график. - Б. пр.].
- Ти не знаеше ли?
- Не. Вероятно поради факта, че не са могли да превъзмогнат лекото си неудобство, че правят бизнес с мазния парфюмиран негодник, сложил рога на един от най-старите им приятели, са пропуснали да споменат и дума пред мен.
- И какво стана?
- Апартаментите за ползване по ред изобщо не съществуват. От пенсионния фонд на майка ти и от спестяванията ми не е останало нито пени. Бях достатъчно глупав да оставя и къщата на нейно име, тъй че тя я ипотекирала повторно. Ние сме разорени, безпарични и бездомни, Бриджет, а майка ти ще бъде обявена за долна престъпница.
След това се разплака. На телефона дойде Уна и ми каза, че ще даде на татко малко "Овалтин". Казах й, че ще бъда там след два часа, но тя ме посъветва да не шофирам, докато съм в шок, и без това нищо не може да се направи, а да оставя всичко за сутринта.
Оставих слушалката и се свлякох по стената, люто псуваща се, че съм оставила цигарите си в хола. Но в този миг се появи Джуд с чаша "Гран Марние" в ръка.
- Какво става? - попита тя.
Разказах й цялата история, като междувременно изливах "Гран Марние" направо в гърлото си. Джуд не обели и дума, а веднага излезе и се върна с Марк Дарси.
- Аз съм виновен - рече той, като прокарваше ръце през косата си. - Трябваше да съм по-недвусмислен на купона на Уличниците и Викариите. Знаех, че около Хулио има нещо нечисто.
- Какво искаш да кажеш?
- Чух го да говори по мобифона си в градината. Не знаеше, че го подслушват. Ако имах и най-малката представа, че и моите родители са замесени, щях да... - Поклати глава. - Сега, като се замисля, се сещам, че майка ми спомена нещо, но така се изприщвам само като чуя за "ползване по ред", че вероятно съм я изтероризирал да млъкне. Къде е майка ти сега?
- Не знам. В Португалия? В Рио де Жанейро? Във фризьорски салон?
Той започна да крачи напред-назад из стаята и да изстрелва въпроси, както приляга на виден адвокат.
- Какво е направено да я открият? За какви суми става дума? Как са излезли нещата на бял свят? Доколко е ангажирана полицията? Кой знае за това? Къде е сега баща ти? Би ли искала да идеш при него? Ще ми позволиш ли да те закарам?
Страшно секси беше, честно ви казвам.
Появи се Джуд с кафе. Марк реши, че ще е най-добре да извика шофьора си да закара и двама ни до Графтън Ъндъруд и за кратък миг изпитах изцяло новото усещане на благодарност към майка ми.
Когато стигнахме у Уна и Джефри, всичко беше страшно драматично - семейства Ендърби и Алкънбери разпръснати наоколо, потънали в сълзи, а Марк Дарси препускащ из стаята и провеждащ телефонни разговори. Открих, че се чувствам гузна, защото част от мен въпреки ужаса страхотно се забавляваше от факта, че нормалните неща са зарязани, всички са по-различни от обикновено и на всички е позволено да поглъщат цели чаши шери и сандвичи с пастет от сьомга, все едно, че е Коледа. Също както когато навремето баба я пипна шизофренията, съблече се чисто гола и нахлу в овощната градина на Пени Хъзбандс-Босуърт, та се наложи да бъде обградена от полицията.
22 ноември, сряда
54,5 кг (Урра!), алкохолни единици 3, цигари 27 (съвсем разбираемо, когато майка ти е долна престъпница), калории 5671 (олеле, апетитът ми май се връща), тотофишове 7 (алтруистичен опит да върна парите на всички, въпреки че като се замисля, май няма да им ги дам в пълен размер), печалба 10 лири, чиста печалба 3 лири (все отнякъде трябва да се започне).
10 ч. сутринта. Обратно в апартамента, напълно изтощена от липсата на сън. Като капак на всичко, трябва да ходя на работа и да ме хокат за закъснението. Когато тръгвах, татко се беше посъвзел - люшкаше се между дивата радост, че Хулио се е оказал негодник, тъй че мама може би ще се върне и ще започне с него нов живот, и дълбокото униние, че този нов живот май ще се състои от посещения в затвора с градския транспорт.
Марк Дарси се върна в Лондон в малките часове. Оставих на телефонния му секретар съобщение, че му благодаря за помощта и всичко останало, но не ми се е обадил. Не го упреквам. Бас държа, че Наташа и подобни не го хранят със синя супа и не се оказват дъщери на престъпнички. Уна и Джефри ми казаха да не се безпокоя за татко, тъй като Брайън и Мейвис щели да останат и да помагат в грижите по него. Откривам, че се питам защо винаги е "Уна и Джефри", а не "Джефри и Уна", а от друга страна е "Малкълм и Илейн" и "Брайън и Мейвис". И все пак и "Найджъл и Одри" Коулс. Точно както никой никога, ама никога не казва "Джефри и Уна", обратно, никой никога не казва "Илейн и Малкълм". Защо? Защо? Без да искам си представям как след години Шарън или Джуд отегчават до смърт собствените си дъщери с: "Познаваш Бриджет и Марк, миличка, които живеят в голямата къща в Холанд Парк и непрекъснато ходят на почивка на Карибските острови". Точно така. Ще бъде Бриджет и Марк. Бриджет и Марк Дарси. Семейство Дарси. Не Марк и Бриджет Дарси. Пази Боже. Звучи лошо. Изведнъж се почувствах ужасно, че мисля за Марк Дарси по този начин - като Мария и капитан Фон Трап в "Звукът на музиката" - и изпитах нужда бързо да избягам при някоя игуменка, която да ми изпее "Изкачи своята планина".

24 ноември, петък
54,5 кг, алкохолни единици 4 (но погълнати в присъствието на полицията, тъй че всичко е наред), цигари 0, калории 1760, проверки на 1471 да видя дали Марк Дарси е звънял 11.
10,30 ч. вечерта. Всичко върви от зле по-зле. Мислех си, че единственият светъл лъч в мрака на майчината ми престъпност е, че тя може да ме сближи с Марк Дарси, но от него ни вест, ни кост, след като си тръгна от семейство Алкънбери. Току-що бях разпитана в апартамента от полицейски служители. Започнах да се държа като хората, интервюирани по телевизията веднага след падането на самолет в градината им, говорех с купешки фрази, взети от новинарските емисии, съдебните драми и прочие. Улових се, че описвам майка ми като "бяла жена" и "средна на ръст".
Все пак полицаите бяха невероятно чаровни и утешаващи. Всъщност останаха доста до късно и един от детективите каза, че пак ще прескочи, когато има път насам, и ще ме осведоми как вървят нещата. Беше направо дружелюбен.
25 ноември, събота
56,5 кг, алкохолни единици 2 (шери, фу), цигари 3 (изпушени от прозореца на семейство Алкънбери), калории 4567 (изцяло от крем-карамели и сандвичи с пастет от сьомга), проверки на 1471 да видя дали Марк Дарси се е обаждал 9 (д.).
Слава Богу. Мама се е обадила на татко. Казала му да не се тревожи, била жива и здрава и всичко щяло да се оправи, веднага след което затворила. Полицията била у Уна и Джефри да подслушва телефона като в "Телма и Луиз" и казала, че със сигурност се е обадила от Португалия, но не успяла да засече точно откъде. Така ми се иска Марк Дарси да се обади. Явно е бил напълно отвратен от кулинарната катастрофа и престъпния елемент в семейството, но е бил твърде вежлив да го покаже веднага. Съвместното пличкане из детски басейнчета явно бледнее пред кражбата на родителски средства от страна на гадната мамичка на палавата Бриджет. Следобед ще посетя татко като трагична стара мома, отритната от всички мъже, вместо по обичайния начин - с кола и шофьор, придружавана от виден адвокат.
1 ч. на обяд. Урра! Урра! Тъкмо когато излизах, звънна телефонът, но не можах да чуя нищо освен бучене. После звънна пак. Беше Марк от Португалия. Колко невероятно мило и гениално от негова страна. Оказва се, че цяла седмица помежду изявите си на виден адвокат е разговарял с полицията и вчера отлетял за Албуфейра. Тамошната полиция открила мама и Марк смята, че тя ще отърве кожата, защото било съвсем очевидно, че нямала представа какви ги върши Хулио. Успели да проследят и открият част от парите, но още не са се добрали до Хулио. Мама се връща довечера, но ще трябва от летището да отиде направо в участъка за разпит. Марк ми каза да не се тревожа, всичко вероятно щяло да се оправи, но уредил да я пуснат под гаранция в случай, че се закучи. После затвори, преди дори да успея да му кажа "благодаря". Сърбят ме ръцете да звънна на Том и да му снеса фантастичната новина, но се сетих, че никой не бива да знае за мама, а за жалост последния път, когато разговарях с Том за Марк Дарси, май му намекнах, че е гнусно мамино синче.
26 ноември, неделя
57 кг, алкохолни единици 0, цигари 1/2 (и за нея едва се вредих), калории Бог знае колко, минути, прекарани в щения да убия мама, 188 (по най-скромни изчисления).
Кошмарен ден. След като най-напред чаках мама да се върне снощи, после тази сутрин, после следобед и след препускане до летище Гатуик словом и цифром три пъти се оказа, че пристига тази вечер на летище Лутън под полицейска охрана. Двамата с татко се подготвяхме да утешаваме човек, коренно различен от онзи, казал ни за последен път чао, като наивно приехме, че мама ще бъде пречистена от изживяното.
- Я ме пусни, глупак такъв - прокънтя глас в залата за посрещане. - Вече сме на британска територия, където съм широко известна и не искам някой да ме види за ръка с полицай. О, знаете ли какво? Май съм забравила под седалката на самолета шапката си за слънце.
Двамата полицаи вдигнаха очи към небето, когато мама, облечена в палто на черни и бели карета в стил шейсетте години (вероятно хитро предвидено да подхожда на полицейските фуражки), с шал на главата и тъмни очила, отбръмча обратно към отделението за багажа, а двамата блюстители на закона уморено се потътриха след нея. След четирийсет и пет минути се върнаха. Единият от полицаите носеше в ръка шапката за слънце.
Когато се опитаха да я вкарат в полицейската кола, едва не се стигна до юмручен бой. Татко седеше на предната седалка на сиерата си, облян в сълзи, а аз се опитвах да я убедя, че трябва да отиде до участъка да види дали ще я обвинят в нещо, но тя не спираше да повтаря: "О, миличка, не ставай глупава. Ела тук. Какво имаш на лицето си? Нямаш ли кърпичка?"
- Мамо - убеждавах я аз, а тя извади от джоба си носна кърпа и плю върху нея. - Могат да те обвинят в углавно престъпление - запротестирах аз, когато започна да посяга към лицето ми. - Мисля, че трябва мирно и тихо да отидеш с полицаите в участъка.
- Ще видим, миличка. Може да прескоча утре, след като прочистя кошницата за зеленчуци. Оставих един килограм червени картофи и се обзалагам, че са изгнили. Едва ли някой се е сетил да поработи в градината, докато ме е нямало, и бас държа, че Уна е оставила отоплението включено.
Едва когато татко дойде при нас и рязко й обясни, че къщата ще мине във владение на други хора заедно с кошницата за зеленчуци, тя млъкна и нацупено позволи да я настанят отзад в колата до един полицай.
27 ноември, понеделник
57 кг, алкохолни единици 0, цигари 50 (и защо не?), проверки на 1471 дали е звънял Марк 12, часове сън 0.
9 ч. сутринта. Пуша последна цигара, преди да тръгна за работа. Напълно скапана. Снощи в участъка ни накараха с татко да висим на една пейка цели два часа. Най-сетне чухме глас, който приближаваше по коридора:
- Да, точно така, аааз съъъм! "Внезапно сама", всяка сутрин! Разбира се, че може. Имате ли писалка? Тук ли? За кого да бъде? Ах, вие, палавник такъв. Знаете ли, че умирам да пробвам една от тези...
- А, татко, ето те и теб - рече мама, като се появи иззад ъгъла, нахлупила полицейска каска. - Колата отвън ли е? Уф, знаеш ли, умирам да се прибера у дома и да сложа чайника. Уна сети ли се да включи тока?
Татко изглеждаше смачкан, смаян и объркан, а аз - не по-малко от него.
- Освободиха ли те? - попитах.
- О, миличка, не ставай глупава. Напълно съм свободна! - отвърна мама, завъртя очи към старшия детектив и ме избута вън от вратата. Начинът, по който детективът се червеше и пърхаше около нея, ме накара да помисля, че никак не бих се изненадала, ако се е отървала, като го е обслужила сексуално в стаята за разпити.
- Е, какво стана? - попитах аз, когато татко свърши с товаренето на куфарите, шапките, сламеното магаренце ("Не е ли супер?") и кастанетите в багажника на сиерата и запали колата. Бях твърдо решена да не я оставя да замаже работата, да напъха мръсотията под килима и отново да започне да ни командари.
- Миличка, вече всичко е уредено, било е просто някакво глупаво недоразумение. Пушил ли е някой в тази кола?
- Мамо, какво стана? - застрашително произнесох аз. - Какво стана с парите на хората и с апартаментите за ползване по ред? Къде са моите двеста лири?
- Брр! Беше просто някакъв глупав проблем с разрешението за строеж. Там са страшно корумпирани, знаеш ги португалските власти. Само сделки под масата и бакшиши, също като Уини Мандела. Тъй че Хулио върна всички депозити. Всъщност прекарахме си супер! Времето беше малко шарено, но...
- Къде е Хулио? - подозрително попитах аз.
- Остана в Португалия да оправи бъркотията с разрешенията за строеж.
- А къщата ми? - обади се татко. - А спестяванията?
- Не знам какви ги говориш, татко. Нищо й няма на къщата.
Но за нещастие на мама, когато се върнахме във "Фронтоните", всички ключалки бяха сменени, тъй че трябваше да идем при Уна и Джефри.
- Уф, знаеш ли, Уна, направо съм изтощена, мисля, че веднага ще си легна - заяви мама след един поглед към намръщените лица, поглъщащи студени закуски и повехнали резени цвекло.
Звънна телефонът за татко.
- Беше Марк Дарси - обясни той, когато се върна. Сърцето ми скочи в гърлото, но се постарах да контролирам лицето си. - В Албуфейра е. Очевидно е постигнал някаква сделка с... с оня долен мазник... и са възстановили част от парите. Мисля, че ще спасим "Фронтоните"...
В този миг от всички ни се изтръгна гръмко ура, а Джефри подхвана "Той е прекрасен човек". Зачаках Уна да направи някаква забележка по мой адрес, но не дочаках. Типично. В момента, когато решавам, че харесвам Марк Дарси, всички веднага спират да се мъчат да ме сватосат с него.
- Да не ти е много млякото, Колин? - рече Уна, като подаде на татко голяма чаша с чай, изографисана с кайсиеви цветчета.
- Не знам... Не разбирам защо... Не знам какво да мисля - разтревожено заговори татко.
- Виж, изобщо няма защо да се безпокоиш - рече Уна с необичайно спокойствие и увереност, които внезапно ме накараха да я видя като майката, която никога не бях имала. - Всичко е от това, че сипах много мляко. Ще поизлея малко и ще добавя гореща вода.
Когато най-сетне се махнах от лудницата, подкарах към Лондон прекалено бързо и през цялото време пуших като акт на безсмислен бунт.

О, Господи
4 декември, понеделник
57,5 кг (хммм, трябва да сваля от теглото си преди коледните излишества), алкохолни единици скромни 3, цигари монашески 7, калории 3876 (олеле), проверки на 1471 дали Марк Дарси се е обаждал 6 (д.).
Току-що бях до супермаркета и се хванах в неудържим копнеж по коледни елхи, запалени камини, коледни песни и кейкове и т. н. После разбрах защо. Вентилаторите за проветряване до входа, които обикновено бълват миризма на топъл хляб, сега изпращаха въздух с аромат на коледен кейк. Не мога да повярвам на цинизма на това поведение. Напомни ми за любимото ми стихотворение от Уенди Коуп, което гласи:
По Коледа децата пеят и весели камбанки звънкат.
От въздуха студен, на зима лъхащ, лицата и ръцете пламват.
Щастливите семейства в църква ходят и се срещат там.
Ах, как всичко туй ужасно е, когато си сам.
Още нямам вест от Марк Дарси.
5 декември, вторник
57,5 кг (така, от днес наистина съм на диета), алкохолни единици 4 (откриване сезона на празниците), цигари 10, калории 3245 (подобрение), проверки на 1471 6 (стабилен напредък).
Вниманието непрекъснато отвличано от каталозите на "Пълен чорап", изпадащи от всеки вестник. Особено ми допадат кутиите за очила от лъскав метал, отвътре с мека кожа: "Прекалено често очилата се оставят направо на масата и си търсят белята." Не бих могла да бъда по-съгаасна. "Миниатюрният ключодържател с вградено фенерче "Черна котка" наистина има прост механизъм за включване и изключване, тъй като хвърля обилна червена светлина върху ключалката на всеки котколюбец." Комплекти за отглеждане на бонсаи! Ура! "Практикувайте древното изкуство по отглеждането на бонсаи в тази ваничка с вече посадено персийско дръвче." Хубаво, много хубаво.
Не мога да не изпитвам тъга по романтичното персийско дръвче, разцъфнало между мен и Марк Дарси, грубо прегазено от подкованите ботуши на Марко Пиер Уайт и майка ми, но се опитвам да гледам философски на нещата. Може би Марк Дарси е прекалено съвършен, чистичък и загладен по ръбовете за мен, с неговите способности, интелигентност, непушене, непиене и караните от шофьори коли. Може да е писано да бъда с някой по-див, по-земен и по сваляч. Като Марко Пиер Уайт например, или едно произволно избрано име - Даниел. Хммм. Както и да е. Трябва да продължавам да живея и да не се самосъжалявам.
Току-що звъннах на Шарън, която каза, че не ми е писано да излизам с Марко Пиер Уайт, а още по-малко - с Даниел. Единственото нещо, от което жената в наши дни се нуждае, е самата себе си. Ура!
2 ч. през нощта. Защо не се обажда Марк Дарси? Защо? Защо? Нима все пак ще бъда наядена от немска овчарка въпреки всички усилия, положени в обратния смисъл? Защо аз. Господи?
8 декември, петък
58 кг (катастрофа), алкохолни единици 4 (д.), цигари 12 (отлично), купени коледни подаръци 0 (лошо), изпратени картички 0, проверки на 1471 7.
4 ч. следобед. Хъмф. Току-що се обади Джуд и точно преди да си кажем довиждане, рече:
- Ще се видим в неделя у Ребека.
- У Ребека? В неделя? Каква Ребека? Каква неделя?
- О, тя не те ли е... Ами, просто организира няколко... май ще дава някаква предколедна вечеря.
- И без това съм заета в неделя - излъгах аз. Поне ще се открие възможност да се напъхам във всички гадни ъгълчета с парцал в ръка. Все си мислех, че Джуд и аз сме еднакво близки с Ребека, тъй че защо кани Джуд, а мен не?
9 ч. вечерта. Прескочих до "192" за освежителна бутилка вино с Шарън и тя каза:
- Какво ще облечеш на партито на Ребека?
Парти? Значи си е най-истинско парти.
Полунощ. Както и да е. Не бива да се разстройвам толкова. Точно това е нещото, което вече не е важно в живота. Хората трябва да могат да канят само когото искат на своите купони, без останалите да се сърдят дребнаво.
5,30 ч. сутринта. Защо Ребека не ме е поканила на партито си? Защо? Защо? Колко ли още други партита има, на които са поканени всички освен мен? Обзалагам се, че в момента всички са на едно от тях, смеят се и посръбват скъпо шампанско. Никой не ме харесва. Коледа ще бъде пълна пустош откъм партита с изключение на трите партита на 20 декември, когато вечерта съм дежурен редактор.
9 декември, събота
7,45 ч. сутринта. Събуди ме мама.
- Здравей, миличка. Звъня ти набързо, защото Уна и Джефри питаха какво искаш за Коледа и аз си помислих колко добре ще ти дойде сауна за лице.
Как е възможно след пълното си опозоряване и избягването на косъм от няколко години затвор майка ми просто да скочи в предишното си битие, да флиртува безсрамно с полицаи и да ме изтезава.
- Между другото, ще идваш ли на... - за секунда сърцето ми подскочи при мисълта, че ще каже "студения бюфет с пуйка" и в тази връзка да спомене Марк Дарси, ама не - ...коледния купон на телевизия "Вайбрант" във вторник? - весело продължи тя.
Потреперих от унижение. За Бога, та аз работя за телевизия "Вайбрант".
- Не съм поканена - смотолевих аз. Няма нищо по-лошо от това да признаваш на майка си, че не си твърде популярна.
- О, миличка, как да не си поканена. Всички ще ходят.
- Не съм.
- Е, може пък да не си работила достатъчно дълго там. Както и да е...
- Но, мамо - прекъснах я аз, - ти изобщо не работиш там.
- Е това е различно, миличка. Както и да е, трябва да затварям. Чаооо!
9 ч. сутринта. Кратък миг на купонен оазис, когато по пощата пристигна покана, но се оказа купонен мираж: покана за разпродажба на маркови гримове за очи.
11,30 ч. сутринта. Обадих се на Том в пристъп на параноично отчаяние да разбера иска ли да излезем довечера.
- Съжалявам - изчурулика той. - Ще водя Джером на купон в клуб "Граучо".
Божичко, мразя Том да е щастлив, доволен и разбиращ се добре с Джером, далеч по-силно предпочитам да е мрачен, несигурен и невротичен. Както самият той никога не се уморява да повтаря: "Винаги е приятно, когато хорските работи не вървят добре."
- Пък и без това ще се видим утре - продължи да се лигави той - у Ребека.
Том е виждал Ребека само два пъти, и двата пъти у нас, а аз я познавам от девет години. Трябва да ида по магазините и да спра да се самонавивам.
2 ч. следобед. Сблъсках се с Ребека в "Грейм и Грийн", купуваше шалче за 169 паунда. (Какво им става на тия шалчета? Допреди минута са били чорапоподобни мрежести сита и са се купували на кило по 9,99 паунда и изведнъж трябва да са от много специално кадифе и да струват колкото един телевизор. Догодина сигурно така ще стане с мъжките чорапи или долни гащи и ще се почувстваме изостанали, ако не носим английски кюлоти с дълги крачоли от гладко черно кадифе по 145 паунда чифта.)
- Здрасти - радостно казах аз с надеждата, че кошмарът с партито ще приключи и тя ще каже: "Ще се видим в неделя."
- О, добър ден - хладно изрече тя, без да ме гледа в очите. - Нямам време да се спирам сега. Страшно бързам.
Когато излезе от магазина, по уредбата бяха пуснали "Кестени в открита жар", а аз упорито се взирах в една цедка на "Филип Старк" за 185 лири и преглъщах сълзите си. Мразя Коледа. Всичко е измислено за семейства, любов, топлота, чувства и подаръци и като си нямаш приятел и пари, а майка ти излиза с търсен от полицията португалски престъпник и приятелите ти вече не те искат, изведнъж те обхваща желанието да емигрираш в страна със свиреп мюсюлмански режим, където поне всички жени са поставени извън закона. Както и да е, пет пари не давам. Цяла събота и неделя кротичко ще чета нещо и ще слушам класическа музика. Може би ще дочета "Пътят на глада".
8,30 ч. вечерта. "Среща на непознат" беше мн. х. Ще прескоча за още една бутилка вино.
11 декември, понеделник
Върнах се от работа и заварих ледено съобщение на телефонния секретар.
"Бриджет. Ребека е. Знам, че вече работиш в телевизията. Знам, че имаш много по-бляскави купони, на които да ходиш всяка вечер, но все си мислех, че поне ще имаш възпитанието да отговориш на поканата на една приятелка, нищо, че си твърде велика, за да благоволиш да дойдеш на нейното парти."
Трескаво започнах да звъня на Ребека, но никой не се обади, а и секретарят й не беше включен. Реших да се отбия да й оставя бележка, но се сблъсках на стълбите с Дан австралиеца от долния етаж, с когото се сношавах през април.
- Здрасти, Весела Коледа - похотливо заговори той и застана прекалено плътно до мен. - Намери ли си пощата? - Изгледах го тъпо. - Оставям ти я под вратата, за да не настинеш, като излизаш сутрин по нощничка.
Хукнах нагоре, отметнах изтривалката и там, сгушена под нея като коледно чудо, беше малка купчинка картички, писма и покани, всички адресирани до мен. До мен. До мен. До мен.
14 декември, четвъртък
57,5 кг, алкохолни единици 2 (лошо, тъй като вчера не погълнах полагаемите ми се единици - трябва утре да наваксам, за да избегна инфаркта), цигари 14 (лошо? или може би добре? Да, едно разумно равнище на никотиновите единици вероятно е полезно, стига да не ги палиш една от друга на някой купон), калории 1500 (отлично), тотофишове 4 (лошо), изпратени картички 0, купени подаръци 0, проверки на 1471 5 (отлично).
Купони, купони, купони! Плюс Мат от службата, който току-що се обади да ме пита ще ходя ли на коледния обяд във вторник. Не може да си пада по мен - достатъчно стара съм да му бъда пралеля, но защо тогава ми се обади и вечерта? Не бива да се самозабравям и да допусна купонната треска и обаждането на младок с жълто около устата да ми завъртят главата. Трябва да помня старата поговорка "Парен каша духа" по отношение потапянето на писалката в служебното мастило. Да не забравям и какво стана последния път, когато свалих подрастващ - гадното унижение на "Ууу, колко си мекичка" с Гав. Хммм. Сексуално предизвикателният коледен обяд, кой знае защо последван от дискотанци следобед (представата на редактора за веселба), налага труден избор на тоалет. Май ще е най-добре да звънна на Джуд.
19 декември, вторник
57,7 кг (ама ми остава близо седмица да отслабна три кила за Коледа), алкохолни единици 9 (зле), цигари 30, калории 4240, тотофишове 1 (отлично), изпратени картички 0, получени картички 11, но включват 2 от вестникарчето, 1 от боклукчията, 1 от гаража на "Пежо" и 1 от хотела, в който пренощувах веднъж по време на командировка преди четири години. Или съм крайно непопулярна, или пък всички тази година изпращат картичките си със закъснение.
9 ч. сутринта. Божичко, чувствам се ужасно - тежък махмурлук с драйфане и киселини, а днес е обядът с дискотанците в службата. Не мога да отида. Ще се пръсна от напрежението на неизпълнените коледни задачи. Не съм изпращала картички, не съм купила коледни подаръци, с изключение на вчерашното обречено, паническо пазаруване в обедната почивка, защото осъзнах, че ще видя момичетата за последен път преди Коледа довечера у Магда и Джереми.
Ужасявам се от размяната на подаръци с приятели, тъй като за разлика от семейството, няма начин да разбереш предварително кой ще дава и кой няма да дава и дали подаръците ще са просто символични знаци на обич или истински подаръци, тъй че всичко се превръща в гадно разменяне на котки в чувал. Преди две години купих на Магда прекрасна обица от "Дини Хол", с което страшно я притесних и я накарах да се чувства крайно нещастна, защото тя не беше ми купила нищо. Затова миналата година не й купих нищо, а тя ме закла със скъпо шишенце "Коко Шанел". Тази година й купих огромна бутилка шафранено масло и изкуствено архаизирана телена сапунерка, а тя започна да ломоти очевадни лъжи как още не била приключила с коледното си пазаруване. Миналата година Шарън ми подари шише с шампоан за вана във формата на дядо Коледа, тъй че снощи й връчих екстракт от водорасли за кожата на тялото и гел за душ, а тя ме дари с дамска чанта. Освен това бях пъхнала в джоба на палтото си резервно шише с шикозен зехтин като подарък за непредвиден случай, но шишето се изплъзна от палтото ми и се разби на Магдиния килим от "Конран".
Уф. Защо не може Коледа да бъде без подаръци? Толкова е тъпо, всички се изтощават и отчаяно хвърлят последните си пари за безсмислени подаръчета, които никой не иска: те вече не са знаци за обич, а натоварени с подтекст решения на проблеми. (Хм. Все пак длъжна съм да призная, че страшно се зарадвах на новата чанта.) Какъв е смисълът цялата нация в продължение на шест седмици да се блъска по магазините в лошо настроение и да се подготвя за крайно излишния изпит по вкусовете на другите, на който всички поголовно ги късат и се оказват затрупани с грозни, ненужни стоки? Ако подаръците и картичките отпаднеха изцяло, тогава Коледа, в качеството си на езически празник на радостта, който трябва да поразведри дългите зимни вечери, би била прекрасна. Но щом правителството, религиозните органи, родителите, традицията и т. н. настояват данъкът Коледен подарък да съсипва всичко, защо не накарат всички да отидат и да изхарчат по 500 лири за себе си, а после да разпределят покупките между роднини и приятели, които да им ги увият и дадат, вместо този тормоз по отгадаване на предпочитания?
9,45 ч. сутринта. Току-що говорих с мама.
- Миличка, обаждам се само да ти кажа, че реших тази година да не купувам подаръци. И ти, и Джейми вече знаете, че няма дядо Коледа, а и всички сме толкова заети. Можем само да се порадваме един на друг.
Но ние винаги получаваме подаръци от дядо Коледа, оставени в чорап до краката на леглото! Светът изглежда сив и мрачен. Няма да е истинска Коледа.
Божичко, най-добре да тръгвам на работа, но няма да пия нищо на дискообяда, ще бъда само дружелюбна и професионална към Мат, ще постоя до към 3,30 ч. следобед, после ще си тръгна и ще напиша коледните си картички.
2 ч. през нощта. Всчко нред - всчки пияни на службни коледни кпони. Весело. Трябва да поспя, няма кво да съ съблчам.

20 декември, сряда
5,30 ч. сутринта. О, Господи. О, Господи! Къде съм?
21 декември, четвъртък
58 кг (всъщност колкото и да е странно, няма причина да не отслабна по Коледа, тъй като съм така натъпкана с храна, че по всяко време след коледната вечеря е съвсем приемливо да отказваш храна под предлог, че си преял. Май това е единственото време на годината, когато можеш да не ядеш.)
От десет дни живея в състояние на несекващ махмурлук и поддържам съществуване без редовно хранене и топла храна.
Коледа е като война. Отиването на пазар по Оксфорд Стрийт е надвиснало над мен като предстояща битка. Кой ли ще ме открие първи - Червеният кръст или германците? Ах. Десет сутринта е. Не съм купила коледни подаръци. Не съм писала коледни картички. Трябва да отивам на работа. Така, няма да близна алкохол до края на живота си. Фъх - телефонът от бойното поле.
Хм. Беше мама, но би могъл да е и Гьобелс, ръчкащ ме да нападна Полша.
- Миличка, обаждам се само да проверя по кое време пристигаш в петък вечерта.
Мама с ненадминато нахалство е планирала показно-сантиментална семейна Коледа, като тя и татко ще се преструват, че цялата изминала година не се е състояла "за благото на децата" (т. е. на мен и Джейми, който е на трийсет и седем.)
- Мамо, мисля, че вече говорихме за това, няма да идвам в петък, ще дойда за Бъдни вечер. Не помниш ли колко разговора проведохме на тази тема? Първият... още през август...
- О, миличка, не ставай глупава. Не можеш да кукуваш сама в апартамента цяла събота и неделя навръх Коледа. Какво ще ядеш?
Брр. Мразя това. Като че ли, щом си неомъжена, нямаш дом, приятели или отговорности и безочливата ти себичност е единствената причина, по която би могла евентуално да не се отзовеш на нечия покана да прекараш цялата Коледна ваканция, извита под причудлив ъгъл в спален чувал на пода на стаята на някой подрастващ, да белиш цял ден брюкселско зеле за петдесет души и да "разговаряш възпитано" с извратени типове с думичката "чичо" пред името, докато те безсрамно те зяпат в гърдите.
От друга страна, брат ми може да идва и да си отива, когато му скимне с благословията и уважението на всички, само защото случайно може да преглътне битуването си с вегетарианска ентусиастка на тема китайска гимнастика. Честно казано, на негово място по-скоро бих запалила собствения си апартамент, отколкото да стоя в него с Бека.
Не мога да повярвам, че майка ми не проявява по-голяма благодарност към Марк Дарси, задето й оправи бакиите. Вместо това той мина в категорията теми, за които не бива да се споменава, като напр. голямата издънка с апартаментите за ползване по ред, а тя се държи, сякаш той не съществува. Не мога да не мисля, че трябва здраво да се е изръсил, за да върнат на всички парите. Мн. мил, добър човек. Очевидно прекалено добър за мен.
Божичко, трябва да сложа чаршафи на леглото. Отвратително е да спиш направо върху набучкан с копчета дюшек. Но къде ли са чаршафите? Ще ми се да имаше нещо за ядене.
22 декември, петък
Вече е почти Коледа, чувствам се сантиментална по повод Даниел. Не мога да повярвам, че не получих коледна картичка от него (макар че като се замисля, самата аз още не съм изпратила коледните си картички). Струва ми се ненормално, че бяхме толкова близки през годината, а сега изобщо не контактуваме. Мн. тъжно. Може пък Даниел изведнъж да е приел ортодоксалното еврейство. Може пък Марк Дарси да ми звънне утре и да ми пожелае Весела Коледа.
23 декември, събота
58,5 кг, алкохолни единици 12, цигари 38, калории 2976, приятели и любими хора, сетили се за мен на празнична вълна, 0.
6 ч. вечерта. Толкова се радвам, че посрещам празниците сама, неомъжена и вкъщи като принцеса Даяна.
6,05 ч. вечерта. Къде ли са всички? Сигурно са с гаджетата си или са отишли у дома при семействата си. Както и да е, отваря ми се възможност да посвърша някои работи... или пък си имат свои семейства. Бебета. Дребни, пухкави дечица в пижамки, с розови бузки, които радостно гледат елхата. Или пък всички са на голям купон, с изключение на мен. Както и да е. Имам много работа.
6,15 ч. вечерта. Както и да е. Остава само един час до "Среща на непознат".
6,45 ч. вечерта. О, Боже, толкова съм самотна. Дори Джуд ме забрави. Цяла седмица ми звъня, паникьосана какво да купи на Гадника Ричард. Не трябвало да е твърде скъпо: щяло да изглежда прекалено сериозно или като опит да го лиши от мъжествеността му (мн. д. идея, ако питате мен); не трябвало да е нещо за носене, тъй като въпросът с вкусовете е същинско минно поле и можело да напомни на Гадника Ричард за последното му гадже Гаднярката Джили (при която не искал да се върне, но се правел, че още я обича, за да не се наложи да се влюбва в Джуд - червей). Последната идея беше уиски, но съчетано с нещо друго, някакво дребно подаръче, за да не изглежда евтино или безлично, възможно съчетано с мандарини и шоколадови монети в зависимост от това какво щеше да реши Джуд по повод коледния чорап от гледна точка на постмодернизма - дали е сладникав до повръщане или пък е ужасно остроумен.
7 ч. вечерта. Тревога: Джуд се обади, потънала в сълзи. Идва насам. Гадника Ричард се е върнал при Гаднярката Джили. Джуд се обвинява за подаръка. Слава Богу, че останах вкъщи. Очевидно съм Пратеничка на Бебето Исус на земята да помогна на преследваните по Коледа от главорезите на Ирод, напр. Гадника Ричард. Джуд ще дойде в 7,30.
7,15 ч. вечерта. Проклятие. Пропуснах началото на "Среща на непознат", защото се обади Том, който идва насам. Джером, след като го взе обратно, пак го е зарязал и се е върнал при бившето си гадже - балетист от кор-де-балета на "Котки".
7,17 ч. вечерта. Саймън е тръгнал за насам. Приятелката му се е прибрала при съпруга си. Слава Богу, че си останах вкъщи да приютя захвърлените си приятели като майка Тереза или кухня за бездомни. Но аз съм си такава: обичам да обичам другите.
8 ч. вечерта. Ура! Приказно коледно чудо. Току-що се обади Даниел.
- Дшоунш - запреплита език той, - обишам те, Дшоунш. Допушнах ушашна грашка. Проклетата Файфи е направена от пластмаса. Циците й вечно сочат на север. Обишам те, Дшоунш. Идвам да видя как е полата ти.
Даниел. Великолепният, разхвърлян, секси, вълнуващ, страхотен Даниел.
Полунощ. Хъмф. Никой не се появи. Гадника Ричард променил решението си и се върнал при Джуд, също като Джером и приятелката на Саймън. Просто силно емоционалният коледен дух по отношение на миналото е разлигавил народа по отношение на бившите гаджета. И Даниел! Обади се в 10 часа.
- Слушай, Бридж. Знаеш, че винаги в събота вечер гледам мач, нали? Да намина ли утре преди футбола?
Вълнуващ? Див? Страхотен? Ха!
1 ч. през нощта. Съвсем сама. Цялата година пълен провал.
5 ч. сутринта. О, по дяволите, какво значение има? Може пък самата Коледа да не е толкова ужасна. Може пък татко и мама на сутринта да излязат сияещи от спалнята, замаяни от чукане, хванати за ръце и свенливо да кажат: "Деца, имаме нещо да ви кажем", а аз ще бъда шаферка на церемонията по повторното утвърждаване на брачната клетва.
24 декември, неделя - Бъдни вечер
58 кг, алкохолни единици 1 гадна чашка шери, цигари 2, но неми се усладиха, защото ги пуших на прозореца, калории вероятно 1 милион, брой светли празнични мисли 0.
Полунощ. Мн. объркана кое е реално и кое не. В краката на леглото ми има огромна калъфка от възглавница, която мама остави, като си легнах, с гукащите думи: "Я да видим дали дядо Коледа е дошъл", пълна до пръсване с подаръци. Мама и татко, които са разделени и пред развод, спят на едно легло. Като ярък контраст брат ми и гаджето му, които от четири години живеят заедно, спят в отделни стаи. Причината за всичко това е неясна, освен може би да не разстроим баба, която е 1) луда и 2) още не е дошла. Единственото нещо, което ме свързва с реалния свят, е, че отново прекарах Бъдни вечер унизително сама в дома на родителите си на единично легло. Може би в този миг татко се опитва да яхне мама. Уф, уф. Не, не. Защо мозъкът ражда подобни мисли?
25 декември, понеделник
59 кг (о, Боже, превърнала съм се в Дядо Коледа, коледен пудинг или нещо такова), алкохолни единици 2 (пълен триумф), цигари 3 (също), калории 2657 (почти изцяло от сосове за месо), абсолютно шантави коледни подаръци 12, брой коледни подаръци, съдържащи какъвто и да било смисъл, 0, философски разсъждения за значимостта на непорочното раждане 0, брой години, откак бях непорочна, хммм.
Затътрих се долу с надеждата, че косата ми не мирише на цигари, за да заваря мама и Уна да обменят политически възгледи, докато режат на кръст брюкселските зелки.
- О, да, смятам, че онзи, как-беше-там, си го бива.
- Да, добър е, успя да прокара оная... как-се-казваше... клауза, която никой не вярваше, че ще прокара.
- А, да, ама все пак, разбираш ли, трябва, трябва да бъде следен отблизо, защото лесно може да я докара до задънена улица като оня, как-му-беше-името, дето водеше миньорите. Знаеш ли? Проблемите ми с пушената сьомга се появяват, когато я ям в комбинация с много шоколад. О, здравей, миличка - каза мама, като ме забеляза. - Е, как смяташ да се облечеш за Коледа?
-Така - смотолевих аз.
- О, Бриджет, не ставай глупава, не можеш да носиш това на Коледа. А сега ще дойдеш ли да кажеш здрасти на леля Уна и чичо Джефри, преди да се преоблечеш? - произнесе тя със специалния си весел, задъхан от не-е-ли-супер-всичко глас, който значи "Прави каквото ти казвам или ще има да патиш."
- А, Бриджет, ето те и теб! Как е любовта? - захапа ме Джефри и ме дари с една от специалните си прегръдки, червен и повдигащ панталоните си.
- Добре е.
- Значи още си нямаш момче. Дрр! Какво ще те правим?
- Това не е ли шоколадова бисквита? - обади се баба, втренчена право в мен.
- Не се прегърбвай, миличка - изсъска мама.
Мили Боже, помогни ми. Искам си вкъщи. Искам да се върна при собствения си живот. Не се чувствам като възрастна, чувствам се като пубер, който дразни всички наоколо.
- А какво смяташ да правиш относно бебетата, Бриджет? - даде своя принос и Уна.
- Я виж, пенис - извика баба и ни показа голяма опаковка кръгли ментови бонбони.
- Отивам да се преоблека! - казах аз, усмихнах се подмазвачески на мама и избягах в стаята си, отворих прозореца и запалих цигара. После забелязах главата на Джейми да стърчи от прозорец на долния етаж, той също пушеше. Две минути по-късно се отвори прозорчето на банята и от него се проточи фризирана ръждивочервена глава, която запали цигара. Проклетата мама.
12,30 ч. по обяд. Размяната на подаръците беше същински кошмар. Винаги преигравам при получаването на лоши подаръци, като хълцам от възторг, което води до получаването на по-лоши и по-лоши подаръци с всяка изминала година. Така например Бека, която, докато работех в издателството, ми подаряваше влошаваща се поредица от оформени като книги четки за дрехи, обувалки и украшения за коса, тази година ме дари с магнитче за вратата на хладилника с формата на скриптерска дъсчица. Уна, за която нито една домакинска дейност не бива да бъде занемарявана, ми връчи серия минизатварачки за буркани, които да стават за всяка бутилка или буркан в кухнята. Докато мама, която ми прави подаръци, които да ме тормозят и да правят живота ми като нейния, ми подари тенджера за бавно готвене за една порция. "От теб се иска само да запържиш месото, преди да тръгнеш на работа, и да бутнеш някакъв зеленчук." (Има ли тя представа колко ми е трудно някои сутрини да си налея чаша вода, без да повърна?)
- Я виж ти. Не било пенис, а бисквита - обади се баба.
- Пам, мисля, че този сос трябва да се прецеди - извика Уна и излезе от кухнята с тенджера в ръце.
О, не. Не и това. Само това не.
- Не мисля така, скъпа. - Мама вече убийствено съскаше през стиснати зъби. - Опита ли да го разбъркаш?
- Не ме учи, Пам - отвърна Уна със застрашителна усмивка. Започнаха да се обикалят една друга като борци на тепих. Това се случва всяка година със соса. За щастие вниманието им беше отвлечено: чу се силен трясък и писък и през френските прозорци нахлу фигура. Хулио.
Всички се вцепениха, а Уна изпищя.
Беше небръснат и стискаше бутилка шери. Запрепъва се към татко и се извиси над него в цял ръст.
- Ти спиш с мойта жена.
- А - отвърна татко. - Весела Коледа, ъъъ... Да ви налея едно шери - а, вече си имате. Много добре. Малко баница с месо?
- Ти спиш - повтори заплашително Хулио - с мойта жена.
- О, каква южняшка кръв, хахаха - обади се кокетливо мама, докато всички останали стояха зяпнали от ужас. Колкото пъти досега бях срещала Хулио, винаги беше чист, соаниран до невъзможност и с мъжка чантичка. Сега беше див, пиян, неподдържан и честно казано, точно типът, по който си падам. Нищо чудно, че мама изглеждаше повече възбудена, отколкото притеснена.
- Хулио, палавник такъв - загука тя. О, Боже. Още беше влюбена в него.
- Ти спиш - продължи Хулио - с него.
Изплю се на китайския килим и се запрепъва нагоре, последван от мама, която щастливо ни подвикна: - Татко, би ли нарязал месото и поканил всички на масата?
Никой не помръдна.

- Така - заговори татко с напрегнат, сериозен, мъжествен глас. - На горния етаж се намира опасен престъпник, който държи Пам за заложница.
- О, ако питате мен, тя изобщо не се дърпаше - вметна баба в един от редките си и крайно ненавременни моменти на мисловно прояснение. - Я виж ти, в далиите има бисквитка.
Погледнах през прозореца и едва не изхвръкнах от кожата си. През поляната се промъкваше Марк Дарси, гъвкав като юноша, и влезе през френския прозорец. Беше потен, мръсен, с разчорлена коса и разкопчана риза. Дин-дон!
- Стойте си по местата и пазете тишина, сякаш нищо не се е случило - тихо продума той. Всички бяхме толкова сащисани, а той тъй възбуждащо властен, че веднага му се подчинихме като хипнотизирани зомбита.
- Марк - прошепнах аз, като минах покрай него със соса. - Какви ги говориш? Как да не се е случило?
- Не знам дали Хулио не е агресивен. Полицията е отвън. Ако успеем да накараме майка ти да слезе и да го остави сам, ще могат да влязат и да го арестуват.
- Добре. Остави на мен - казах аз и отидох до основата на стълбището.
- Мамо! - ревнах аз. - Не мога да намеря подложките за сервиране.
Всички затаиха дъх. Никакъв отговор.
- Опитай пак - прошепна Марк и ме изгледа с възхита.
- Кажи на Уна да отнесе соса в кухнята - просъсках аз. Той направи, каквото му наредих, след което ми даде знак с вирнат палец. Аз му отвърнах със същото и се изкашлях.
- Мамо! - изкрещях пак нагоре по стълбите. - Знаеш ли къде е цедката? Уна е притеснена за соса.
Десет секунди по-късно се дочу топуркане надолу по стълбите и при нас нахлу мама, доста изчервена.
- Подложките са в шкафа на стената, където си стоят, глупаво дете! Така. Какви ги върши Уна с тоя сос? Май ще трябва да използваме миксера!
Още докато говореше, нагоре по стъпалата затрополиха крака и над нас се чу боричкане.
- Хулио! - писна мама и се юрна към вратата. Инспекторът, когото помнех от участъка, стоеше на прага на дневната.
- Добре, всички да запазят спокойствие. Положението е под контрол - каза той.
Мама трагично изохка, когато във вестибюла се появи Хулио, окован за китката към млад полицай, и го избутаха към пътната врата зад инспектора.
Наблюдавах как мама се взема в ръце и оглежда стаята, преценяваща положението.
- Е, слава Богу, че успях да озаптя Хулио - весело заговори тя след известна пауза. - Какво да се прави! Добре ли си, татко?
- Мамче... роклята ти е наопаки - рече той.
Гледах отблъскващата сцена и се чувствах като че ли целият свят се руши около мен. После усетих силна ръка върху моята.
- Хайде - каза Марк.
-Какво?
- Не се казва "какво", Бриджет, а "моля" - изсъска мама.
- Госпожо Джоунс - твърдо заговори Марк. - Ще изведа Бриджет да отпразнуваме това, което е останало от рождения ден на Бебето Исус.
Поех дълбоко дъх и се вкопчих в протегнатата ръка на Марк Дарси.
- Весела Коледа на всички - пожелах аз с благосклонна усмивка. - Предполагам, че ще се видим на студения пуешки бюфет.
След това се случи следното:
Марк Дарси ме заведе в Хинтълсъм Хол за шампанско и късен коледен обяд, който беше мн. х. Особено се наслаждавах на свободата да обливам коледната пуйка със сос, без да вземам страна. Коледа без мама и Уна се оказа нещо необичайно и прекрасно. Оказа се освен това неочаквано лесно да разговарям с Марк Дарси, особено при дисекцията на сцената с празничното полицейско преследване на Хулио.
От него разбрах, че през последния месец бил прекарал доста време в Португалия в ролята на сладък частен детектив. Каза ми, че проследил Хулио до Фунчал и открил доста неща за местонахождението на парите, но не могъл да убеди Хулио с примамки или заплахи да върне нещо.
- Но сега май ще му се наложи - каза той и се ухили. Марк Дарси наистина е мн. сладък, освен дето е страшно умен.
- Но как така се върна в Англия?
- Е, съжалявам, че ще използвам клише, но открих ахилесовата му пета.
- Какво?
- Не се казва "какво", Бриджет, казва се "моля" - рече той, а аз се изкикотих. - Разбрах, че макар майка ти да е най-непоносимата жена на света, Хулио я обича. Наистина я обича.
Проклетата мама, помислих си аз. Как така точно тя се оказа секс-богиня, на която никой не може да устои? Може би в крайна сметка ще трябва да ида в Оцвети ме Красива.
- И какво направи? - попитах аз и си прехапах езика, за да не изкрещя: "А мен? Мен? Мен защо никой не ме обича?"
- Просто му казах, че тя ще прекара Коледа с баща ти и, опасявам се, ще спят в едно легло. Имах усещането, че е достатъчно луд и достатъчно тъп, за да се опита да... ъъъ... развали тези планове.
- Откъде си знаел?
- Шесто чувство. Задължително е за професията ми. - Божке, бива си го.
- Но това е страшно мило от твоя страна - да се откъснеш за толкова време от работата си и всичко останало. Защо го направи?
- Бриджет, - рече той. - Не е ли очевидно?
О, Боже.
Когато се качихме, оказа се, че е наел апартамент. Направо фантастичен, страшно шикарен и много се забавлявахме, използвахме всички глезотийки, предназначени за гостите, пихме още шампанско и той ми разправи колко ме обичал: в интерес на истината същите номера, с които ми излизаше Даниел.
- Но тогава защо не ми се обади преди Коледа? - подозрително попитах аз. - Оставих ти две съобщения.
- Не исках да говоря с теб, докато не свърша работата. А и не смятах, че ме харесваш особено.
-Какво?
- Ами, знаеш. Върза ми тенекия, защото си си сушила косата? А и първия път, когато се видяхме, носех онзи тъп пуловер и чорапи на пчелички, подарък от леля ми, и се държах като кръгъл идиот. Реших, че си ме помислила за безнадежден задръстеняк.
- Ами, да, малко - признах аз. - Но...
- Но, какво?
- Нямаш ли предвид "но, моля"?
Тогава той взе чашата с шампанско от ръката ми, целуна ме и рече:
- Добре, Бриджет Джоунс, сега ще ти дам едно моля!
Взе ме на ръце, отнесе ме на леглото (с балдахин!) и направи такива неща, че когато в бъдеще видя пуловер на ромбове с остро деколте, веднага ще пламна от срам.
26 декември, вторник
4 ч. сутринта. Най-сетне разгадах тайната да бъдеш щастлива с мъжете и с най-дълбоко съжаление, гняв и непреодолимо чувство на поражение трябва да я формулирам с думите на една прелюбодейка, съучастница на престъпник и телевизионна знаменитост: "Не се казва "какво", миличка, казва се "моля", и друг път да слушаш майка си."

Рекапитулация
Алкохолни единици 3836 (зле)
Цигари 5277
Калории 11,090,265 (гнус)
Мастни единици 3457 (прибл.) (Отблъскваща идея, откъдето и да я погледнеш)
Наддадено тегло 35 кг
Свалено тегло 36 кг (отлично)
Улучени числа на лотария 42 (мн. д.)
Неулучени числа на лотария 387
Общ брой закупени фишове 98
Суми, получени от тотото, 110 лири.
Печалба от тотофишове 12 лири (Браво! Браво! Победих системата и заедно с това подкрепях достойни каузи като дарителка)
Обаждания на 1471 (твърде много)
Картички-валентинки 1 (мн. д.)
Коледни картички 33 (мн. д.)
Дни без махмурлук 114 (мн. д.)
Гаджета 2 (но едното засега само от шест дни)
Свестни гаджета 1
Брой изпълнени новогодишни решения 1 (мн. д.)
Прекрасен напредък през годината.