`Дневникът на Бриджет Джоунс - Хелън Филдинг`

НЯМА:
Да пуша.
Да прахосвам пари по: машини за домашно приготвени спагети, сладолед или други кухненски прибори, които никога не пускам в употреба; книги от нечетаеми литературни автори, които да нареждам по етажерките за впечатляване на околните; екзотично бельо, тъй като е безпредметно поради липсата на гадже.
Да ходя като повлекана из къщата, а ще си представям, че други постоянно ме гледат.
Да харча повече, отколкото печеля. Да се оставям да ме мачкат.
Да си падам по коя да е от следните категории мъже: алкохолици, работохолици, неспособни на обвързване, женени или с гаджета, женомразци, мегаломани, шовинисти, емоционални преебвачи или използвачи, перверзници.
Да се дразня от мама, Уна Алкънбери и Пърпетуа.
Да излизам всяка вечер, а ще си стоя вкъщи, ще чета книги и ще слушам класическа музика.
Да се разстройвам относно мъже, а вместо това ще бъда ледена кралица на спокойствието.
Да залитам по мъжете, а ще имам отношения, основани на зряла преценка на характера.
Да злословя за когото и да било зад гърба му, а ще проявявам позитивизъм относно всички.
Да откачам по Даниел Клийвър, тъй като е достойно за съжаление да си падаш по шефа си ала мис Мънипени от "Джеймс Бонд".
Да се пръскам по шевовете, задето си нямам гадже, а ще развия вътрешно спокойствие и властност и чувство за собствено достойнство като стойностна жена, завършена и цялостна без гадже, тъй като това е най-добрият начин да се снабдиш с гадже.
ЩЕ:
Спра да пуша.
Пия не повече от 14 алкохолни единици на седмица.
Намаля обиколката на ханша си с 6 см (сиреч с по 3 см на бедро).
Прочистя апартамента от всичко излишно.
Раздам на бездомните всички дрехи, които не съм обличала повече от 2 години.
Напредна професионално и ще си намеря нова работа с потенциал за развитие. Спестя пари. Може да започна да заделям и в пенсионен фонд.
Бъда по-уверена в себе си.
Оползотворявам времето си.
Заделям част от доходите си за благотворителни цели.
Бъда по-добра и ще помагам повече на хората.
Се храня с полезни храни.
Ставам от леглото веднага щом се събудя.
Ходя във фитнесзалата три пъти седмично, но не само за да си купя сандвич.
Подредя снимките във фотографски албуми.
Подредя касетите по категории "настроения" с оглед да са ми подръка любимите романтични/танцови/възбуждащи/феминистки и пр. парчета, а не да се чувствам всеки път като пиян ди джей с разпилени по целия под касети.
Завържа функционална връзка с отговорен зрял индивид.
Се науча да програмирам видеото.





Забележително лошо начало
1 януари, неделя
58,5 кг (ама след Коледа), алкохолни единици 14 (ама всъщност за 2 дни, тъй като 4 часа от купона се падат преди да удари полунощ на Нова година), цигари 22, калории 5424.
Изконсумирана за деня храна:
2 пакетчета сирене "Ементал", тънко нарязано 14 пресни картофчета, студени
2 коктейла "Блъди Мери" (броят се за храна, защото съдържат уърстърширски сос и домати)
1/2 пакетче кориандър на листа
12 шоколадови бонбона (най-добре да се отърва от всички коледни сладкиши наведнъж и да започна утре на чисто)
13 парченца сирене и ананас, набучени на клечка. Остатък от новогодишния купон.
Порция от пуйката с къри, грах и банани на Уна Алкънбери.
Парче "Малинов сюрприз" на Уна Алкънбери, приготвен от бисквити, компот от малини, тонове разбита сметана и захаросани череши за украса.
Пладне. Лондон, моя си апартамент. Фу! Последното нещо, за което съм настроена физически, емоционално и умствено, е да шофирам чак до Графтън Ъндъруд за пуйката с къри (шведска маса), която Уна и Джефри Алкънбери традиционно организират всяка година на 1 януари. Джефри и Уна са най-добрите приятели на моите родители и - както чичо Джефри не пропуска да ми напомни - ме познават от времето, когато съм препускала из зелената площ пред къщата им както ме е майка родила. Мама се обади в 8,30 сутринта на 3 август и ме насили да обещая, че ще отида. Пристъпи към въпроса хитроумно заобиколно.
- Здравей, миличка. Обаждам се да те попитам какво искаш за Коледа.
- Коледа?!
- Изненада ли предпочиташ, детето ми?
- Не! - уплаших се аз. - Пардон, мисълта ми беше...
- Дали пък няма да предпочетеш колелца за куфара си.
- Та аз нямам куфар!
- Тогава защо да не ти подаря едно куфарче с колелца. Нали ги знаеш, като на стюардесите.
- Имам си пътна чанта.
- Не можеш да се излагаш с тая опърпана брезентова торба. С нея приличаш на изпаднала Мери Попинс. Обикновен малък спретнат куфар, на който му се издърпва дръжката. Нямаш представа колко много побира. В тъмносиньо ли го искаш или в червено, а може и в двата цвята.
- Мамо! Часът е осем и половина сутринта. В разгара на лятото. Умирам от жега. Не искам стюардески куфари.
- Джули Ендърби има такъв. Каза, че все него използва.
- Коя е Джули Ендърби?
- Как не я познаваш! Дъщерята на Мейвис Ендърби. Джули! Онази с фантастичната служба в "Артър Андърсън"...
- Мамо...
- Все с него пътува.
- Не искам куфар на колелца.
- Знаеш ли какво, най-добре тримата с Джейми и татко ти да направим комбина и да ти купим нов голям куфар на колелца.
Омаломощена, аз отстраних слушалката от ухото си и взех да се питам къде ли е коренът на този коледен устрем на колелца. Когато отново я опрях до ухото си, чух:
- ... дори си имат отделение за козметични шишенца и какво ли не. Другото, което ми хрумна, е пазарска количка.
- А ти какво искаш за Коледа? - попитах отчаяно, докато премигвах от ослепяващото августовско слънце.
- Нищо - рече тя разсеяно. - Всичко си имам. И да не забравя, миличка - изсъска внезапно, - нали ще дойдеш на пуйка с къри у Джефри и Уна на първи януари?
- Ами да ти кажа правата... - паникьосах се аз до припадък. Какво можех да измисля за оправдание? - Май ще работя на първи януари.
- Няма значение. Ще дойдеш след работа с колата. Казах ли ти, или забравих? Малкъм и Илейн Дарси също ще дойдат и ще доведат Марк. Нали го помниш? Той е от най-големите адвокати в момента. Купища пари. Разведен. Започва чак в осем.
Боже Господи. Поредният странно издокаран любител на опера с бухнала коса, сресана на път.
- Мамо, казах ти. Не искам да ме уреждаш с разни...
- Хайде стига. Уна и Джефри организират коледно парти още от времето, когато ти търчеше по поляната им както те е майка родила. Ще дойдеш, разбира се. Тъкмо ще сефтосаш новия си куфар.
23,45. Фу! Първият ден от новата година се оказа изпълнен с ужаси. Направо не мога да повярвам, че за пореден път започвам годината в единично легло в дома на родителите си. Толкова е унизително за моите години. Дали ще ме надушат, ако изпафкам една цигара на прозореца? След като цял ден се цупих у дома с надеждата, че ще ми мине махмурлукът, накрая се предадох и потеглих прекалено късно за пуешкия купон. Когато пристигнах в дома на Уна и Джефри и натиснах звънеца, който безмилостно изпълни цялата програма "биене на градски часовник", все още тънех в свой особен свят - гадене, главоцеп, киселини. Освен това бях подвластна на горчива утайка от пътношофьорска ярост, след като по погрешка навлязох в магистрала Ж6 вместо Б1 и трябваше да стигна, кажи-речи, до Бирмингам, преди да намеря къде да обърна. От вътрешен бяс и за да отприщя чувствата си, бях натискала педала на газта до дъно, което е крайно опасно. Примирено наблюдавах как фигурата на Уна Алкънбери - интересно деформирана от вълнистото стъкло на вратата - се приближава заплашително към мен в цикламен костюм.
- Бриджет! Вече се бяхме отчаяли! Честита Нова година! Тъкмо щяхме да почваме без теб.
С едно-единствено движение, докато аз немощно се облягах за опора на етажерка, отрупана с декоративни джунджурии, тя успя да ме целуне, да ми поеме палтото, да го метне на парапета, да избърше червилото си от бузата ми и да ме накара да се почувствам виновна до сълзи.
- Много съжалявам, но се изгубих.
- Изгуби ли се! Че закъде сме без теб? Хайде, влизай. - И ме поведе към хола, крещейки: - Чуйте всички, била се изгубила!
- Бриджет, честита Нова година - каза Джефри Алкънбери, издокаран в жълт пуловер с ромбоидни шарки, и ме дари с прегръдка, за каквато би трябвало да пращат в затвора. - Хъмф! - изсумтя с пламнало лице и си дръпна нагоре панталоните. - Коя отбивка взе?
- Номер деветнайсет, обаче имаше едно отклонение...
- Отбивка деветнайсет? Уна, тя е влязла в отбивка деветнайсет! Прибавила си един час към пътя още преди да си потеглила. Хайде, ела да ти налея нещо. Как върви любовта?
Господи! Защо женените не разберат веднъж завинаги, че вече се смята за невъзпитано да се задава този въпрос? Ние не търчим при тях да ги питаме колкото ни глас държи: "Как върви бракът ви? Още ли спите заедно?" И куцо, и сакато знае, че след трийсетте ходенето с мъже не е безгрижното безотговорно - давай, народе!, каквото беше на двайсет и две, и че ако се очаква прям отговор, той би звучал по-скоро като: "Снощи жененият ми любовник се появи по тиранти и много сладко късо ангорско пуловерче, обяви, че е гей/сексуален маниак/наркоман и ме премаза от бой с един изкуствен член", отколкото: "Благодаря, страхотно."
Тъй като не ме бива в лъжите, в крайна сметка смотолевих едно "горе-долу", при което той изгърмя на всеослушание:
- Значи още си нямаш гадже!
- Бриджет, какво ще те правим? - завайка се и Уна. - Момиче с кариера. Не можеш да отлагаш безкрайно. Биологичният часовник прави тик-так-тик-так.
- Да бе! Как изобщо успява някоя жена да стигне твоята възраст, без да се омъжи? - разкрещя се и Брайън Ендърби (женен за Мейвис, която беше президент на Ротарианския клуб в Кетъринг), размахвайки из въздуха чаша шери.

Добре, че татко ме отърва.
- Толкова се радвам да те видя, Бриджет - каза той, като ме хвана под ръка. - Майка ти е мобилизирала цялата местна полиция да издирва обезобразените ти останки. Ела да й се покажеш, че да почна да се кефя. Как е търкалящият се куфар?
- Излишно голям. Как са ножичките за подстригване на косми в ушите?
- Чудно ножести.
Май всичко беше наред. Щях да се чувствам ужасно гузна, ако не се бях появила, но пък Марк Дарси... Бррр! Всяко обаждане на майка ми започваше с: "Нали си спомняш семейство Дарси, миличка? Бяха ни на гости, когато живеехме в Бъкингам, и вие с Марк се пличкахте в детското басейнче." Или: "О! Казах ли ти, че Малкъм и Илейн ще доведат Марк на новогодишната пуйка при Уна? Наскоро се е върнал от Щатите. Разведен. Търси си къща в Холанд Парк [Богаташки квартал в центъра на Лондон. - Б. пр.]. Много се е намъчил с жена си. Японка. Жесток народ."
А следващия път, сякаш изневиделица: "Спомняш ли си Марк Дарси, детенце? Синът на Малкъм и Илейн. Сега е един от първите десет адвокати в страната. Разведен. Илейн казва, че само работел и бил ужасно самотен. Ако не се лъжа, щял да дойде за новогодишната пуйка с къри."
Защо ли просто не кажеше: "Скъпа, просни Марк Дарси връз пуйката и го натаковай. Много е богат."
- Ела да те запозная с Марк - пропя Уна, преди да успея дори да си налея нещо за пиене.
Да ти уреждат мъж въпреки волята ти е едно ниво на унижението, но буквално да си влачена към него от Уна Алкънбери, докато пулсираш от махмурлук и киселини, наблюдавана неотстъпно от пълна стая приятели и родители, е качествено ново равнище.
Богатият, разведен от жестоката си жена Марк - доста висок - стоеше с гръб към събралите се и оглеждаше съдържанието на книжните лавици: предимно подвързани с кожа поредици за Третия райх, които Джефри си поръчваше от "Рийдърс Дайджест". Видя ми се крайно забавно да се казваш мистър Дарси и да стоиш самотен, обърнал надменен гръб на всички в стаята. Все едно да се казваш Хийтклиф и да държиш да прекараш цялата вечер в градината, крещейки "Кати!" и блъскайки тава в най-близкото дърво. [Мистър Дарси е високомерният герой от романа на Джейн Остин "Гордост и предразсъдъци", докато Хийтклиф е мрачният герой от романа на Емили Бронте "Брулени хълмове". - Б. пр.]
- Марк! - каза Уна със самочувствието на Дядо Коледа. - Виж само с кого ще те запозная.
Той се обърна и стана ясно, че невинният до този момент тъмносин пуловер е с остро деколте и отпред е на жълти и сини ромбове - любимият десен на престарелите англичани и спортните коментатори. Както обича да подчертава моят приятел Том, в света на любовните отношения могат да се спестят страшно много пари и време, ако обръщаме нужното внимание на дреболиите. Бял чорап тук, червен тирант там, сив мокасин или свастика са достатъчни да ти подскажат, че няма защо да си вадиш бележника и да записваш телефонния номер, или да се бъркаш за скъпи вечери.
- Марк, това е Бриджет, дъщерята на Колин и Памела - продължи Уна, порозовяла и пърхаща. - Бриджет работи в издателство, нали така беше, Бриджет?
- Да, така е - отвърнах аз звънко и членоразделно, сякаш се обаждах по телефона в радиопредаване и всеки момент ще попитам Уна дали мога да поздравя приятелите си Джуд, Шарън и Том, брат ми Джейми, всички колеги, мама, татко и накрая гостите на коледна пуйка с къри.
- Е, ще ви оставя насаме вас, младите - изми си Уна ръцете. - Сигурно ви е писнало до смърт от дъртофелници като нас.
- Няма такова нещо - неловко измънка Марк Дарси и направи несполучлив опит да се усмихне, при което Уна, след като подбели очи, притисна ръка към гръдта си и нададе звънлив кикот, ни изостави насред крайно лепкаво мълчание.
- Аз... хм... Четеш ли... Чела ли си напоследък нещо интересно? - попита той.
О, за Бога!
Взех трескаво да ровя из ума си кога за последно съм чела истинска книга. Проблемът с книгоиздателската работа е, че да четеш в свободното си време е все едно да си боклукчия и да тършуваш вечер из кофите. "Мъжете са от Марс, жените от Венера", която взех от Джуди, но едва ли Марк Дарси, колкото и да ми се виждаше странен, беше готов да погледне на себе си като на марсианец. И тогава ме осени.
- Ами "Дързък отговор" от Сюзан Фалуди - обявих победоносно.
Всъщност не съм я чела, но имам това категорично чувство, тъй като Шарън не спира да говори за тази книга. Пък и се чувствах на твърда почва, тъй като нямаше начин ромбоидно-пуловерен отличник в живота да е чел феминистки трактат от петстотин страници.
- Наистина? - оживи се той. - Прочетох я още щом излезе. Но не намираш ли, че е прекалено нравоучителна?
- Е, чак прекалено... - взех да пелтеча и да ровичкам из главата си как да се измъкна от пачите яйца, на които се самонасадих. - При вашите ли караш новогодишните празници?
- Да - рече той възторжено. - И ти ли?
- Да. Всъщност не. До късно бях на един купон в Лондон. Още съм снощна - не спирах да дрънкам притеснено, та да не си помислят мама и Уна, че съм толкова непохватна с мъжете, че дори с Марк Дарси не мога да побъбря. - Все си мисля, че изпълнението на новогодишните решения няма как да започне още на първи януари. Първият ден на годината е нещо като продължение на новогодишната нощ и пушачите няма начин да спрат внезапно да пушат, щом удари полунощ, още повече, че организмът им е фрашкан с никотин. И диета не може да се започне като хората, защото няма как да вземеш да се храниш пълноценно, когато единствената ти мисъл е борбата с махмурлука. Затова е редно изпълнението им да започне на втори януари.
- Защо не хапнеш нещо? - попита той и най-неочаквано се стрелна към отрупаната маса, зарязвайки ме да стърча сама до книжните лавици, докато всички ме гледаха замислено. "Ето значи защо Бриджет не може да се омъжи. Тя отблъсква мъжете."
Най-лошото беше, че мама и Уна не мирясаха. Накараха ме да се разхождам из салона с подноси с кисели краставички или напитки в отчаяни опити да накарат пътят ми да се пресече отново от Марк Дарси. Накрая дотолкова изкрейзиха от отчаяние, че в мига, в който се озовах на около два метра от него, Уна се метна през стаята и каза:
- Марк, да не забравиш да вземеш телефона на Бриджет, преди да си тръгнеш, та да можеш да я потърсиш, като се прибереш в Лондон.
Усетих как пламвам. Просто почувствах как червенината пълзи нагоре по врата ми. Марк сигурно си е помислил, че аз съм я подучила.
- Убеден съм, че Бриджет и без мен води пълноценен живот, госпожо Алкънбери - рече той. Хм. Не че съм искала да ми вземе телефонния номер, но не ми беше приятно и да заяви пределно ясно, че не го иска. Погледнах надолу и видях, че е обул бели чорапи на жълти пчелички.
- А мога ли да те изкуша с една кисела краставичка? - попитах, за да покажа, че съм имала невинна причина да се приближа до него, при това определено краставичарска, а не телефонна.
- Не, благодаря - отвърна той и ме изгледа тревожно.
- А пълнена маслинка? - заинатих се аз.
- Не, наистина.
- Мариновано лукче? - продължих да го насърчавам. - Цвекло на клечка?
- Благодаря - отчая се той и си взе маслина.
- Да ти е вкусно! - победоносно изрекох аз. Към края на партито видях как майка му и Уна го притискат от двете страни, подбутват го към мен и стоят плътно зад гърба му, докато той изричаше сковано:
- Искаш ли да те откарам до Лондон? Аз оставам тук, но мога да изпратя колата.
- Как, сама? - попитах аз.
Той премигна.
- Марк има служебна кола с шофьор, глупаво дете! - намеси се Уна.
- Благодаря ти, много мило - отвърнах аз, - но ще си тръгна сутринта с влака.
2 ч. през нощта. Защо съм толкова непривлекателна? Защо? Дори мъж с чорапи на пчелички ме намира ужасна. Мразя новогодишните празници. Мразя всички. С изключение на Даниел Клийвър. Но пък си имам гигантски, голям колкото поднос млечен шоколад върху нощното шкафче, остатък от Коледа, и миниатюрни шишенца джин и тоник. Ще ги опердаша и ще изпафкам една цигара.
З януари, четвъртък
59 кг (плъзгам се в бездната на затлъстяването - защо? защо?), алкохолни единици 6 (отлично), цигари 23 (мн. д.), калории 2472.
9 ч. сутринта. Фъх! Мисълта за ходене на работа направо непоносима. Единствената утеха е, че ще видя отново Даниел, но дори това не е препоръчително, тъй като съм дебела, имам пъпка на брадичката и единственото ми желание е да се въргалям в леглото, да ям шоколад и да гледам коледни предавания. Крайно несправедливо е, че Коледа, с нейните неуправляеми и натоварващи както финансите, така и емоциите предизвикателства, първо я натрисат на човека, без да го питат, а след това грубо му я изтръгват от ръцете тъкмо когато понавлиза в настроението й. Вече бях започнала да се наслаждавам на усещането, че нормалните дейности са суспендирани и че си е напълно в реда на нещата да се излежавам, докато ми се лежи, да пъхам в устата каквото ми се прииска, да пия алкохол всеки път, когато същият се мерне покрай мен, дори сутрин. А сега внезапно трябва с едно щракване на пръстите отново да си наложим самодисциплина като млади ловджийски хрътки по време на дресировка.
10 ч. вечерта. Тфу. Пърпетуа, която ми е леко старша и поради това се изживява като отговорна за мен, се държа по най-възмутителен и началнически начин. Не млъкна, докато не ме скапа от досада за последния имот за половин милион паунда, който възнамерява да придобие заедно с богатото си, но затова пък прехранено гадже Хюго:
- Да, да, вярно, че гледа на север, но са направили нещо направо гениално с осветлението.
Гледах я с въжделение - обширният луковичен задник в тясна червена пола с необяснимо три четвърти дължина горнище на напречни райета, опънато над нея. Каква благодат е да си роден с подобна богаташка високомерност. Пърпетуа можеше със същия успех да е колкото рено "Еспас" и хич да не й пука. Колко часове, месеци, години съм прекарала в притеснения относно теглото си, докато тя е тършувала из магазините около Фулъм Роуд за лампи с порцеланови котки за основа? Но пък и нейна милост пропуска един цял източник на доволство. Проучванията са доказали, че щастието не се поражда от любов, пари или власт, а от преследването на постижими цели, а какво е диетата, ако не именно това?
На път за вкъщи в пристъп на следколедно отрицание си купих пакет шоколадови украшения за елха на половин цена и бутилка шампанско от Норвегия, Пакистан или някъде там за 3,65 паунда. Опустоших ги на светлината на коледната елха барабар с два сладки пая, остатъка от коледния кейк и парче солено и миризливо сирене "Стилтън", докато гледах по телевизията повторение на сериала "Жителите на Ийст Енд" и си представях, че е специално коледно предаване.
Сега обаче се чувствам дебела и гнусна. Направо усещам как тлъстините извират с цвърчене вред от тялото ми. Карай да върви. Понякога се налага човек да затъне до надира на токсичното обвиване с тлъстини, за да изскочи фениксоподобно от химичните отпадъци като една пречистена и прелестна Мишел Пфайфър. Утре започва налагането на нов спартански режим за здраве и красота.
Ммм. Даниел Клийвър. Толкова си падам по порочния му разюздан вид, а същевременно е мн. преуспяващ и умен. Днес беше мн. забавен, като разказваше на всеуслушание как леля му взела ониксовата точилка, подарена й от майка му, за изкуствен член. Всички се попикахме от смях. Освен това ме попита по един закачлив начин дали съм получила нещо хубаво за Коледа. Я да взема утре да си сложа късата черна пола.
4 януари,сряда
59,5 кг (тревога! сякаш тлъстината е била складирана в капсула по време на Коледа и сега бавно се освобождава оттам под кожата), алкохолни единици 5 (по-добре), цигари 20, калории 700 (мн. д.)
4 ч. следобед. В службата. Извънредно положение. Джуд се обади току-що по мобифона си, обляна в сълзи, но в крайна сметка съумя да обясни с овчи глас как тъкмо се била извинила, че няма да може да присъства на управителния съвет (Джуд завежда отдел в банка "Брайтлингс"), защото й се ревяло, и сега била сгащена в дамската тоалетна с очи като на Алис Купър и без тоалетна чанта с гримове. Гаджето й, Гадника Ричард (самоугаждащ си противник с фобия към всякакво обвързване), с когото ходи на пресекулки от година и половина, скъсал с нея, защото го попитала дали не иска да отидат заедно на почивка. Типично за него, само че Джуд, естествено, обвинява за всичко себе си.
- Аз съм зависима от него. Поисках прекалено много, за да задоволя личния си глад. Ах, защо не мога да върна времето назад!

Веднага се обадих на Шарън и свикахме извънредна среща на най-високо равнище в "Кафе Руж" за 6,30. Дано успея да се измъкна, без проклетницата Пърпетуа да захвърля къчове.
11 ч. вечерта. Тежка вечер. Шарън незабавно се впусна в своята теория за ситуацията около Ричард: емоционална ебаваност, разпростираща се като горски пожар сред мъжете над 30-те. Докато жените се плъзгат от своите 20 към 30-те, твърди Шарън, балансът на силата неусетно се премества. Дори най-заклетите непукистки си изтървават нервите и започват да се боричкат с първите тръпки на екзистенциалния страх - страхът да не умреш сам и да те открият след цели три седмици наядена от немската ти овчарка. Стереотипни понятия като старомоминско мухлясване, отминаване на живота, докато ти блееш отстрани, и подхвърлени сексуални огризки се наговарят да те карат да се чувстваш идиотски, колкото и да си мислиш, че ще старееш достойно като Сюзан Сарандън.
- А мъже като Ричард - пенеше се Шарън - човъркат с подлютен пръст в раната и се чудят как да се измъкнат от всякакво обвързване, зрялост, почтеност и естествения ход на нещата между един мъж и една жена.
Ние с Джуд вече й шъткахме в един глас и се молехме земята да се отвори и да ни погълне. В края на краищата едва ли нещо отблъсква мъжете повече от яростния феминизъм.
- Как смее той да ти заявява, че си задълбочавала нещата, като го каниш да отиде с теб на почивка! - крещеше Шарън.:- Какви ги дрънка тоя?
Мислейки си разнежено за Даниел Клийвър, аз се осмелих да вметна, че не всички мъже са като Ричард. При което Шарън се зае да изброява необозрим списък от емоционални ебаваности, наблюдавани у всичките ни приятелки: на едната гаджето, с което ходят от тринайсет години, отказва дори да обсъждат въпроса да се съберат да живеят заедно; друга мъжът я заряза след четвъртата среща, защото връзката ставала прекалено сериозна; трета беше преследвана три месеца от един тип със страстни предложения за женитба, за да бъде захвърлена три месеца, след като се хвана на въдицата, а той повтори същия номер с най-добрата й приятелка.
- Ние, жените, сме уязвими само защото сме първото поколение, отказващо да прави компромиси в любовта и осланящо се на собствената си икономическа сила. След двайсет години мъжете няма да смеят да се ебават емоционално с нас, защото ще им се изхилим в лицето - гръмогласничеше Шарън.
В този момент влезе Алекс Уокър, който работи във фирмата на Шарън, с умопомрачителна блондинка под ръка, поне осем пъти по-хубава от него. Приближи се до нас да ни поздрави.
- Това ли е новото ти гадже? - попита Шарън.
- Ами... Тя си мисли, че е, но ние не ходим, само спим заедно. Би трябвало да сложа край, ама... - завърши той самодоволно.
- Я стига глупости, страхливо дисфункционално недоносче! Край! Ще говоря с тази жена! - заяви Шарън и се надигна. Ние с Джуд я задърпахме с все сила, а паникьосаният Алекс се юрна обратно при блондинката, за да продължи да я ебава емоционално, необезпокояван от никого.
В крайна сметка трите изработихме тактика за Джуд. Да спре да се бие по главата с "Жени, които прекалено много обичат мъжете" и да започне да мисли повече в стила на "Мъжете са от Марс, жените от Венера", което ще й помогне да гледа на Ричард не толкова като на знак, че тя е прекалено зависима и обичлива, колкото като на марсиански ластик, който трябва да се опъне силно назад, за да се върне на мястото си.
- Добре, но значи ли това, че трябва да му се обадя? - попита Джуд.
- Не - каза Шарън, докато аз казвах "да".
След като Джуд си тръгна, защото тя става в 5,45, за да отиде на фитнес преди началото на работния си ден в 8,30 (щура жена), ние с Шарън внезапно се изпълнихме със съжаление и себеотвращение, защото не й казахме просто да разкара Гадника Ричард, защото е гадник. Но пък от друга страна, изтъкна Шарън, последния път, когато сторихме точно това, те се събраха отново заедно и тя му сподели всичко, казано от нас, в пристъп на примирително признание и сега ние се гърчим от неудобство всеки път, когато го срещнем, и той ни има за кучки на кучките от ада - което, както изтъкна Джуд, е крайно неточно, защото, макар да сме открили кучките вътре в нас, ние все още не сме ги пуснали да се вихрят.
5 януари, четвъртък
58.5 кг (браво на мен - стопила съм спонтанно цяло кило мас от радост и сексуални перспективи), алкохолни единици б (мн. д. за купон), цигари 12 (работи все тъй добре!), 1258 калории (любовта изкорени необходимостта да се тъпча).
11 ч. сутринта. В службата. О, Господи! Даниел Клийвър току-що ми изпрати съобщение. Опитвах се да работя върху автобиографията си, без Пърпетуа да забележи (в подготовка да придвижа напред кариерата си), когато в горния край на екрана на монитора изведнъж взе да святка ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ. Стана ми кеф като от всичко, което не е работа, и затова бързо го отворих и направо подскочих, като видях най-отдолу подписа Клийв. Тутакси ми мина през ума, че е успял да влезе в компютъра ми и да види, че не работя. Но след това прочетох съобщението:
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
ЯВНО СИ ЗАБРАВИЛА ПОЛАТА СИ У ДОМА. КАКТО НЕДВУСМИСЛЕНО СЪМ ИЗТЪКНАЛ В ТРУДОВИЯ ТИ ДОГОВОР, СЛУЖИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СА ИЗЦЯЛО ОБЛЕЧЕНИ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.
КЛИЙВ
Ха! Несъмнено свалячество. Позамислих се, докато се преструвах, че чета досаден до полуда ръкопис от някаква откачалка. Никога преди не бях изпращала съобщения на Даниел Клийвър, но хубавото на цялата система със съобщения е, че можеш да си нагъл и неофициален дори с шефа си. Ето какво изпратих:
СЪОБЩЕНИЕ ДО КЛИЙВ
ГОСПОДИНЕ СЪОБЩЕНИЕТО ВИ МЕ УЖАСИ. МАКАР ЧЕ ПОЛАТА МОЖЕ ДА СЕ ОБРИСУВА КАТО МИНИМАЛНА (ЛОЗУНГЪТ НА РЕДАКЦИЯТА ВИ Е "ИКОНОМИИ ИКОНОМИИ И ПАК ИКОНОМИИ") ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА ЛИПСВАЩА Е ГРУБА ИНСИНУАЦИЯ И СМЯТАМ ДА СЕ ОПЛАЧА В ПРОФСЪЮЗИТЕ.
ДЖОУНС
Зачаках отговор в трескава възбуда. Не чаках дълго. ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ засвятка тутакси. Натиснах с мишката върху него.
КОЙТО НАЙ-БЕЗМОЗЪЧНО Е ВЗЕЛ ОТ БЮРОТО МИ РЕДАКТИРАНИЯ РЪКОПИС НА "МОТОЦИКЛЕТ" НА КАФКА АКО ОБИЧА НЕЗАБАВНО ДА МИ ГО ВЪРНЕ.
ДАЯН
Фъх. След това - нищо.
Пладне. О, Боже! Даниел не ми отговори. Сигурно е бесен. Може да е бил напълно сериозен за полата. О, Боже, о, Боже. Била съм подведена от неофициалността на системата със съобщенията, за да бъда нагла с началника си.
12,10. Може още да не го е получил. Ако само можех да си върна съобщението! Смятам да се поразходя наоколо и да видя дали ще успея да се вмъкна в кабинета му и да го изтрия.
12,15. Ха! Всичко се изясни. Той заседава със Саймън от "Маркетинг". Изгледа ме многозначително, като минах покрай тях. Аха! Ахахахаха! ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ:
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
АКО РАЗХОДКАТА ПОКРАЙ КАБИНЕТА МИ БЕШЕ ОПИТ ДА СЕ ДЕМОНСТРИРА ПРИСЪСТВИЕ НА ПОЛА МОГА САМО ДА КАЖА ЧЕ ОПИТЪТ СЕ ПРОВАЛИ С ТРЯСЪК. ПОЛАТА ВСЕ ТЪЙ НЕДВУСМИСЛЕНО ЛИПСВА. ДА НЕ Е В ОТПУСК ПО БОЛЕСТ?
КЛИЙВ
И веднага пак ми светна ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ.
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
АКО ПОЛАТА НАИСТИНА Е БОЛНА МОЛЯ ПРОВЕРЕТЕ КОЛКО ДНИ ПО БОЛЕСТ Е ПОЛЗВАЛА СЪЩАТА ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА. СПОРАДИЧНОТО ЕСТЕСТВО НА ПРИСЪСТВЕНОСТ НА ВЪПРОСНАТА ПОЛА ПРЕДПОЛАГА СИМУЛАНТСТВО.
КЛИЙВ
Ето какво му изпращам:
СЪОБЩЕНИЕ ДО КЛИЙВ
ПОЛАТА ПОДЧЕРТАНО НЕ Е НИТО БОЛНА НИТО ЛИПСВАЩА. ВЪЗМУТЕНА СЪМ ОТ ПОДЧЕРТАНО КОЛИЧЕСТВЕНОТО ОТНОШЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО КЪМ ПОЛАТА. МАНИАКАЛНИЯТ ИНТЕРЕС ПРЕДПОЛАГА ЧЕ БОЛНИЯТ Е ПО-СКОРО РЪКОВОДСТВОТО А НЕ ПОЛАТА.
ДЖОУНС
Хммм. Я да задраскам последното, че съдържа леко обвинение в сексуален тормоз, когато всъщност мн. ми е приятно да бъда тормозена сексуално от Даниел Клийвър.
Бррр. Пърпетуа току-що мина покрай мен и взе да чете през рамото ми. Едва смогнах да натисна ПРЕДИШЕН ЕКРАН, което се оказа голяма грешка, тъй като просто върнах на монитора автобиографията си.
- Би ли ме уведомила, като свършиш да четеш - рече Пърпетуа с неприятна усмивчица. - Мисълта, че не те използваме пълноценно, ми е крайно неприятна.
В мига, в който тя се хвана отново за телефона ("Не, наистина, господин Бъркет, обяснете ми какъв е смисълът да пишете в обявата 3 до 4 спални, след като така и така ще стане ясно в мига, в който се явим на оглед, че четвъртата спалня е просто дрешник?"), аз се залових отново за работа. Ето какво ще му изпратя:
СЪОБЩЕНИЕ ДО КЛИЙВ
ПОЛАТА КАТЕГОРИЧНО НЕ Е НИТО БОЛНА НИТО ОТСЪТСТВАЩА. ВЪЗМУТЕНА СЪМ ОТ ПОДЧЕРТАНО КОЛИЧЕСТВЕНОТО ОТНОШЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО. ОБМИСЛЯМ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ОБЪРНА КЪМ ТРУДОВИЯ СЪД ЖЪЛТАТА ПРЕСА И ПР.
ДЖОУНС
О, Боже. Ето какво получих в отговор:
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
ОТСЪСТВАЩА ДЖОУНС НЕ ОТСЪТСТВАЩА. ОПИТАЙ СЕ ДА УСВОИШ ПОНЕ ОСНОВИТЕ НА ПРАВОПИСА. МАКАР ДА СЪМ ДАЛЕЧ ОТ МИСЪЛТА ЧЕ ЕЗИКЪТ Е НЕЩО НЕПРОМЕНЛИВО А НЕ ПОСТОЯННО ПРИСПОСОБЯВАЩО СЕ ФЛУКТУИРАЩО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ (ВЖ ХЬОНИГСВАЛД) ПРЕПОРЪЧВАМ УПОТРЕБАТА НА КОМПЮТЪРНАТА ПРАВОПИСНА ПРОВЕРКА
КЛИЙВ
Тъкмо се чувствах смачкана, когато Даниел мина покрай мен заедно със Саймън от "Маркетинг" и метна дяволски секси поглед към полата ми с една приповдигната вежда. Обожавам прелестните компютърни съобщения. Трябва да поработя над правописа си. Все пак съм завършила английска филология.
6 януари, петък
5,45 сутринта. Такава приятност! Компютърни съобщения относно присъственост или не на полата продължиха маниакално през целия следобед. Не допускам уважаваният ми шеф да е свършил работа за пет пари. Невероятен сценарий, тъй като Пърпетуа (подвърховно началство), съзнаваше, че пиша съобщения, и беше бясна от това, но фактът, че ги разменях с върховното началство, ми вдъхваше противоречиви чувства кому дължа вярност. Последното съобщение гласеше:
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
ЖЕЛАЯ ДА ИЗПРАТЯ ЦВЕТЯ ПРЕЗ УИКЕНДА НА БОЛЕДУВАЩАТА ПОЛА. АКО ОБИЧАТЕ ДА МИ ОСИГУРИТЕ ДОМАШЕН КОНТАКТ ТЪЙ КАТО НЕ МОГА ДА СЕ ОСЛАНЯМ НА ПРАВОПИСА НА ДЖОУНС ЗА ДА ТЪРСЯ ДОСИЕТО В КОМПЮТЪРА.
КЛИЙВ
Ура! Ура! Даниел Клийвър иска телефона ми. Аз съм невероятна! Аз съм неустоима! Секс богиня! Ура!
8 януари, неделя
58 кг (мн. добре, ама какъв е шибаният смисъл?), алкохолни единици 2 (отл.), цигари 7, калории 3100 (кофти).
2 ч. следобед. О, Господи, защо съм толкоз грозна? Направо не мога да повярвам как убедих самата себе си, че ще си освободя целия уикенд, за да работя, а всъщност бях в постоянна готовност за среща с Даниел. Ама че гнус. Прахосах два дни в психопатично намусено взиране в телефона и в ядене на какво ли не. Защо не ми се обади? Защо? Какво ми има? Защо ще ми иска номера, щом като няма да се обажда, а ако е щял да се обади, все пак щеше да го стори през уикенда. Трябва повече да се взра в себе си. Ще попитам Джуд за подходяща литература за самоподпомагане, евентуално на основата на някоя източна религия.
8 ч. вечерта. Телефонна тревога, но се оказа просто Том, колкото да ме пита има ли телефонен напредък. Том, който започна неласкаво да нарича самия себе си "обратна кранта", беше най-сладуресто загрижен във връзка с кризата Даниел. Според Том хомосексуалистите и неомъжените жени, прехвърлили трийсетте, ги свързва естествена връзка: и едните, и другите са свикнали да са разочарование за родителите си и да са неудачници в очите на обществото.

Той ми уйдисваше на акъла, докато му навивах безкрай за грозотата си и кризата, изживявана в тази връзка, предизвикана, както му заявих, първо от скапания Марк Дарси и сетне от дваж по-скапания Даниел, при което той каза и - признавам - никак не ме утеши:
- Марк Дарси? Това да не е знаменитият адвокат, онзи по правата на човека?
Хмм. Както и да е. Къде останаха моите човешки права да не се разхождам наоколо с тежък махмурлук от грозотата си?
11 вечерта. Твърде, твърде е късно вече за каквото и да било обаждане на Даниел. Мн. съм тъжна и травмирана.
9 януари, четвъртък
58 кг, алкохолни единици 4, цигари 29, 770 калории (мн. д., но на каква цена?).
Кошмарен ден в службата. Цяла сутрин дебнах вратата за Даниел: нищо. Към 11,45 сериозно се разтревожих. Да вдигна ли тревога?
И тогава Пърпетуа внезапно осведоми някого гръмогласно по телефона:
- Даниел ли? Той замина на едно съвещание в Кройдън. Утре се връща. - И като тресна слушалката, допълни: - О, Господи, писна ми от тези момиченца, дето го търсят.
Паникьосана, аз посегнах към цигарите. Какви момиченца? Какво става? Някак си избутах деня, прибрах се у дома и в момент на пълна откаченост оставих съобщение на телефонния секретар на Даниел (О, Божичко, не мога да повярвам, че го направих!):
- Здравей, Джоунс се обажда. Питах се как си и дали искаш да проведем предложената от теб среща на високо равнище по въпроса за здравословното състояние на полата.
На секундата, в която оставих телефона, осъзнах, че положението е неспасяемо и се обадих на Том, който спокойно ме посъветва да оставя нещата в неговите ръце. Ако се обадел няколко пъти на машината, щял да напипа кода, който да му позволи да върне записа и да го изтрие. В крайна сметка той решил, че се е справил, но за нещастие Даниел вдигнал телефона. Вместо да каже "Извинете, сбъркал съм номера". Том просто му затворил. Така че Даниел сега разполага не просто с перушанесто съобщение, ами ще реши, че аз съм звъняла четиринайсет пъти за една вечер на секретаря му и накрая, когато най-сетне съм се свързала с него, съм му тряснала телефона.
10 януари, вторник
57,5 кг, алкохолни единици 2, цигари 0, калории 998 (отлично, мн. д., безупречна здравословна личност)
Промъкнах се в службата, накуцваща от притеснение заради съобщението. Бях решила изцяло да се откъсна от Даниел, но тогава се появи той, по-секси от всякога, и се зае да разсмива всички, така че и аз се разтопих.
Внезапно в горния край на монитора ми засвятка ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ.
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
БЛАГОДАРЯ ЗА ОБАЖДАНЕТО.
КЛИЙВ
Призля ми. Обаждането ми беше предложение за среща. Кой отговаря с "Благодаря" и толкоз, освен ако... Но след кратък размисъл, отговорих:
СЪОБЩЕНИЕ ДО КЛИЙВ
МЛЪКНЕТЕ АКО ОБИЧАТЕ. МНОГО СЪМ ВАЖНА И ЗАЕТА.
ДЖОУНС
След няколко минути той ми изпрати:
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
ПРОЩАВАЙ ЧЕ ЩЕ ПРЕКЪСНА РАБОТАТА ТИ ДЖОУНС СИГУРНО СИ ПОД АДСКО НАПРЕЖЕНИЕ. КРАЙ.
ПП. ЦИЦИТЕ ТИ ИЗПЪКВАТ СТРАХОТНО В ТАЗИ БЛУЗКА.
КЛИЙВ
И се започна. Трескава размяна на съобщения през цялата седмица, чиято кулминация беше предложението му да се срещнем в неделя вечер и моето замаяно еуфорично съгласие. Понякога в службата, докато всички тракат на клавиатурите, аз се оглеждам наоколо и се питам дали някой изобщо работи.
(Аз ли не разбирам нищо, или неделя все пак не е общоприет ден за първа среща? Нещо не е в ред, също като събота сутрин или понеделник в два следобед.)
15 януари, неделя
56,5 кг (отлично), алкохолни единици 0, цигари 29 (мн. мн. лошо, още повече, че за два часа), калории 3879 (отвратително) негативни мисли 942 (прибл. изчислени на средно-минутно), минути прекарани в броене на негативни мисли 127 (прибл.).
6.ч. вечерта. Напълно изтощена от целодневна подготовка за срещата. Да си жена, е по-лошо от това да си фермер - има толкова много реколта за садене и пръскане: крака за обезкосмяване, подмишници за бръснене, вежди за скубане, стъпала за стъргане, кожа за обезкосмяване и мазане с овлажняващ крем, черни точки за почистване, коси за боядисване, мигли за потъмняване, нокти за пилене, целулит за масажиране, стомашни мускули за стягане. Цялото това представление е с такава фина настройка, че са достатъчни няколко дни занемаряване, за да се върне всичко на кота нула. Понякога се питам как ли ще изглеждам, ако се оставя да се върна назад към природата - с пищна брада и засукани мустаци, с вежди като на покойния Брежнев, с лице като гробница за мъртви клетки, навсякъде черни точки и пъпки, дълги извити нокти, сляпа като къртица без контактните лещи и с друсливи отпуснати телеса. Фу, фу. Какво се чудим, че момичетата нямали самочувствие?
7 ч. вечерта. Не мога да повярвам, че ми се е случило подобно нещо. Бях се запътила към банята, за да положа последните селскостопански щрихи, когато забелязах, че свети лампичката на телефонния секретар: Даниел.
"Виж, Джоунс, много се извинявам. Май ще трябва да отложим за друг път. В десет сутринта изнасям доклад и трябва да прегледам четирийсет и пет документа."
Направо не мога да повярвам. Вързаха ми тенекия. Целодневна шибана енергия, прахосана на вятъра, да не говорим за генерираната от тялото хидроелектрическа мощ. Но човек не бива да живее живота си чрез мъжете, а да бъде напълно самостоятелна стойностна жена.
9 ч. вечерта. И все пак той е на много отговорен пост. Може би не е искал да провали първата среща с вътрешна тревога за работата.
11 ч. вечерта. Хм. Можеше все пак да позвъни повторно, мамка му. Вероятно е излязъл с някоя по-слаба.
5 ч. сутринта. Какво не ми е наред? Толкова съм сама. Мразя Даниел Клийвър. Повече никакво вземане-даване с него. Ще се претегля.
16 януари, понеделник
57,5 кг (откъде? защо? защо?), алкохолни единици 0, цигари 20, калории 1500, позитивни мисли 0.
10,30 ч. сутринта в службата. Даниел е още на съвещанието. Може пък оправданието му да е било истинско.
1 ч. следобед. Току-що видях Даниел да излиза за обяд. Не ми е пращал нито съобщение, нито дявол. Мн. потисната. Отивам да си пазарувам.
11,50 вечерта. Тъкмо вечерях с Том на петия етаж на "Харви Никълс". Той е пощурял по някакъв "филмаджия на свободна практика" на име Джером, който, съдейки по думите му, явно е голяма претенция. Стенах му относно Даниел, който беше на съвещание цял следобед и само успя да ми каже: "Здрасти, Джоунс, как е полата?" в 4,30. Том ми каза да не параноясвам, да поизчакам малко, но ми беше ясно, че е разсеян и има желание да говори единствено за Джером, обекта на своята сексуална похот.
24 януари, вторник
Изпратен от Господа ден. В 5,30 като Божи дар се появи Даниел, седна на ръба на бюрото ми с гръб към Пърпетуа, извади си календарчето и промърмори: "Как си за петък?" Ура! Ура!
27 януари, петък
58 кг (но натъпкана с италианска храна), алкохолни единици 8, цигари 400 (поне имам такова чувство), калории 875.
Хм. Имахме вълшебна среща в крайно интимен малък италиански ресторант, недалеч от апартамента на Даниел.
- Ъ... такова... ще си взема такси - издрънках аз неловко, докато стояхме след това отвън на тротоара. Тогава той леко отмахна кичурче от челото ми, взе лицето ми в шепи и ме целуна напрегнато, лакомо. После ме притисна към себе си и прошепна дрезгаво:
- Не смятам, че ще ти трябва такси, Джоунс.
В мига, в който се озовахме в апартамента му, ние се нахвърлихме един върху друг като зверове - обувки и сака се разхвърчаха из стаята.
- Тази пола изобщо не ти стои добре - промърмори той. - мястото й е да се въргаля по пода. - А докато сваляше ципа й, шепнеше: - Просто ще се позабавляваме, нали така? Не трябва да започваме нещо сериозно.
И като връчи това официално предупреждение, той продължи с ципа. Ако не беше Шарън с нейното емоционално ебаване и фактът, че току-що бях изпила повече от половин бутилка вино, сигурно щях да рухна немощно в ръцете му. Но вместо това аз скочих на крака и си намъкнах полата.
- Това са пълни глупости - просъсках ядно. - Как смееш да флиртуваш измамно, страхливо и дисфункционално! Не се интересувам от емоционално ебаване! Сбогом!
Почувствах се страхотно. Да бяхте му видели физиономията. Но сега съм си у дома и тъна в мрачност. Може и да бях права, но моята награда, както много добре ми е известно, ще бъде да свърша сам-сама, наядена от немска овчарка.

Касапницата в деня на СВ. Валентин [На 14 февруари 1929, деня на Св. Валентин, Ал Капоне се разправя в Чикаго с основните си конкуренти-мафиоти и по негово нареждане в един гараж са застреляни 7 души. - Б. пр.]
1 февруари, сряда
56,5 кг. алкохолни единици 9, цигари 28 (но скоро ще ги оставя във връзка с постите, така че сега спокойно мога да се тровя до пълно гнусно помрачение), калории 3826.
Прекарах уикенда в борба да остана презрително жизнена след ебателното премеждие с Даниел. Повтарях си: "себеуважение" и "ха!", докато ми се зави свят, опитвайки се да заглуша вътрешното: "Ама много е шлааадък." Пушенето е мн. вредно. Има един герой на Мартин Еймис [Английски писател (роден 1949 г.), син на известния писател Кингсли Еймис (1922-1995). - Б. пр.], който е такъв пушач, че му се пуши още докато има цигара в устата си. Това съм аз. Приятно беше да се обадя на Шарън и да се изфукам, че съм била Мис Железни кюлоти, но щом се обадих на Том, той веднага прозря какво става, каза: "Горкичкото ми" и ме накара да млъкна, за да не избухна в самосъжалителни сълзи.
- Ти си вещица - предупреди ме също така Том. - Сега той ще пъхти от желание. Ще пъхти!
- Не, няма - казах тъжно. - Провалих всичко.
В неделя отидох на обилен тлъст обяд при родителите ми. Мама е яркооранжева и по-голям инат от всякога. Тъкмо се е върнала от едноседмична почивка в Албуфейра в компанията на Уна Алкънбери и Одри, жената на Найджел Коул.
Беше ходила на църква и внезапно беше осъзнала като споходена от ослепителна светкавица, че викарият е обратен.
- Просто ги мързи, скъпа - изрази тя мнението си по цялостния проблем с хомосексуализма.- Не им се занимава с противниковия пол. Виж твоя Том. Това момче, ако имаше малко пипер в себе си, щеше да излиза с теб, вместо да хленчи по нелепите си "приятели".
- Мамо - вметнах аз, - Том от десетгодишен е разбрал, че е хомосексуален.
- О, скъпа! Я стига. Знаеш как хората си втълпяват какви ли не глупости. Но човек винаги може да ги разубеди.
- Означава ли това, че ако поговоря с теб много настойчиво, ти ще оставиш татко и ще завъртиш любов с леля Одри?
- Сега пък ти започна да говориш глупости, скъпа.
- Ами да - обади се и татко. - Леля ти Одри мяза на чайник.
- За Бога, Колин! - клъцна го мама, което ми се видя странно, тъй като тя по принцип не му се зъби.
Татко, крайно нетипично, настоя да направи пълен преглед на колата ми, преди да потегля, макар да го уверих, че нищо й няма. Но се поизложих, като не можах да си спомня как се отваря капакът й.
- Не забеляза ли нещо необичайно у майка си? - попита той сковано и неловко, докато се бъзикаше с пръчката за маслото, бършеше я с парцали и я ръчкаше обратно по един тревожен начин, ако човек е фройдист. За разлика от мен.
- Освен дето е яркооранжева ли? - отвърнах аз.
- Ами да и... такова... обичайните признаци.
- Видя ми се необичайно газирана на тема хомосексуалност.
- А не, просто новите одежди на викария я наежиха тази сутрин. Да ти кажа правичката, те действително бяха твърде фру-фру. Наскоро двамата с абата на Дъмфриз са се завърнали от Рим. Издокарани от горе до долу в бонбонено розово. Не, питам те дали си забелязала нещо по-различно от обичайното у майка ти.
Взех да си ровичкам из главата.
- Честно казано, не забелязах нещо повече от това, че ми се видя жизнена и наперена.
- Хм - рече той. - Както и да е. Тръгвай, преди да е мръкнало. Много поздрави на Джуд. Как е тя?
След което хлопна капака - сякаш ми казваше хайде, тръгвай - толкова силно, че се уплаших да не си е потрошил ръката.
Мислех, че в понеделник нещата с Даниел ще се изяснят, но него го нямаше. Нито пък вчера. Работата започна да ми прилича на ходене на купон, за да се чифтосаш с някого, само за да установиш, че той не се е появил. Тревожа се за собствените си амбиции, напредък в службата и морална сериозност, тъй като имам чувството, че съм свела всичко до нивото на проучване на дискоклубове. В крайна сметка успях да изкопча от Пърпетуа сведението, че Даниел е заминал за Ню Йорк. Той несъмнено вече се е свалил с някоя страхотна тънка американка на име Уайнона, която бута на който й поиска, ходи с пищов и е всичко, което аз не съм.
На всичкото отгоре довечера съм на вечеря у самодоволните женени Магда и Джереми. Подобни мероприятия неизменно свеждат самочувствието ми до размерите на охлюв, което обаче не значи, че не ми е приятно да ме канят. Обичам Магда и Джереми. Понякога оставам да преспя у тях, възхищавам се на свежите чаршафи и многобройните красиви буркани, напълнени с различни видове макарони, и си представям, че те са моите родители. Но когато са с техни женени приятели, имам чувството, че съм се превърнала в госпожица Хавишам [Героиня от романа на Дикенс "Големите надежди" - стара мома, изоставена навремето от годеника си в навечерието на сватбата. - Б. пр.].
11,45 вечерта. Божичко. Бяхме аз, четири женени двойки и братът на Джереми (умряла работа - червени тиранти и червено лице. Нарича жените "кобилки").
- Е - изрева Козмо, докато ми наливаше питие, - как върви любовта?
О, не. Защо го правят? Защо? Може би самодоволните женени общуват само с други самодоволни женени и вече не умеят да общуват с индивиди. Може би наистина изпитват нужда да ни покровителстват и да ни карат да се чувстваме неудачници. Или може би до такава степен са влезли в сексуалния коловоз, че си мислят: "Там някъде навън има цял един друг свят" и се надяват да изживеят чрез нас силна тръпка, карайки ни да споделяме умопомрачителни подробности от сексуалния ни живот.
- Вярно, Бридж, защо още не си се омъжила? - попита Уони (глезено от Фиона, жена на Козмо, приятеля на Джереми) уж със загриженост, докато поглаждаше бременния си корем.
Защото не искам да свърша като теб, тлъста, досадна краво - ми идеше да й отвърна, или: - защото, ако ми се налага да приготвям вечеря на Козмо и да легна дори веднъж в едно легло с него, да не говорим за всяка вечер, бих предпочела да си откъсна главата и да я изям, - или: - защото да си призная, Уони, под дрехите цялото ми тяло е покрито с люспи. Но премълчах, защото иронията на положението се състоеше в това, че не исках да я засегна. Затова се усмихнах извинително, при което един на име Алекс се обади:
- Ами, нали знаете, прескочиш ли определена възраст...
- Именно. Всички свестни мъже вече са взети - додаде Козмо, като се потупа по огромното шкембе и се заля в самодоволен смях, при което бузите му се затресоха.
По време на вечерята Магда ме беше курдисала в кръвосмесителен секс-сандвич между Козмо и онзи умопомрачителен досадник, брата на Джереми.
- Време ти е да се поразтичаш и да се уредиш с някого, момичето ми - продължи Козмо, докато изливаше поне четвърт "Пойяк", реколта 1982, директно в гърлото си. - Времето ти изтича.
Аз самата вече бях погълнала не по-малко от половинка "Пойяк".
- Не си спомням един на три брака ли свършваше с развод, или всеки втори? - попитах завалено, опитвайки се безпредметно да демонстрирам сарказъм.
- Съвсем сериозно ти говоря - настоя той, без да ми обръща внимание. - В службата е пълно с такива като теб - стари моми, прехвърлили трийсетте. При това физически прекрасни екземпляри. Не могат да си набавят мъже.
- Всъщност не това ми е проблемът на мен - заявих аз, издишвайки дим и размахвайки цигара във въздуха.
- Ууу, разправи ни - обади се Уони.
- Казвай кой е - нареди Козмо.
- Да не си наблегнала на секса, момичето ми? - попита Джереми. Всички очи се обърнаха ококорено към мен. Всички усти се поотвориха и от тях потекоха лиги.
- Не е ваша работа - заявих надменно.
- Значи не е пипнала мъж - изграчи Козмо.
- Божичко, вече е единайсет! - изписка Уони. - Детегледачката!
И всички скочиха на крака и се заприготвяха да се прибират у дома.
- Извинявам се заради тези несретници. Нали не си се засегнала? - прошепна Магда, която много добре разбираше как се чувствам.
- Искаш ли да те откарам? - предложи братът на Джереми и придружи предложението си със сочна уригня.
- Чакат ме в един нощен клуб - изчуруликах аз и забързах по улицата. - Благодаря за чудесната вечер! След което взех едно такси и избухнах в сълзи.
Полунощ. Ха-ха. Току-що говорих с Шарън.

- Трябваше да им кажеш: "Не съм омъжена, защото съм единачка, скапани самодоволни, преждевременно остаряващи, тесногръди мизерабъли - развилня се приятелката ми. - И защото съществува повече от един шибан начин на живот! Всяко четвърто домакинство се състои от един член, повечето в кралското семейство са неженени, социологическите проучвания показват, че младите мъже в тази страна изобщо не стават за брак и в резултат на това съществува цяло едно поколение неомъжени момичета като мен, със собствени доходи и свои домове, които си живеят живота и хич не им трябва да перат чуждите чорапи. И щастието ни щеше да е непомрачено, ако тъпанари като вас не съзаклятничеха, за да ни карат да се чувстваме глупаво само защото ни завиждате."
- Единачка! - изревах аз щастливо. - Ура за единачките!
5 февруари, неделя
Даниел още не се е обадил. Не ми се мисли за цяла една неделя, просната до безкрай отпреде ми, когато всеки освен мен се въргаля в леглото с някого, киска се и прави секс. Най-лошото е, че остава само седмица и нещо до неизбежното унижение на Деня на влюбените. Няма начин да получа дори една от традиционните картички. Сериозно се замислям дали да не пофлиртувам енергично с някой, който би могъл да се самопредума да ми изпрати честитка, но отхвърлям мисълта като неморална. Ще трябва с достойнство да приема пълното унижение.
Хм. Сетих се. Май ще ида да се видя отново с мама и татко, тъй като се тревожа за баща си. И тогава ще се чувствам като грижовен ангел или светица.
2 ч. следобед. Издърпано бе изпод краката ми последното миниатюрно чердже на сигурността. Великодушното ми предложение да направя внезапно грижовно посещение бе посрещнато от странно звучащ баща.
- Ъъ... не знам, миличка. Би ли почакала?
Щях да падна. Част от високомерието на младостта (да, младостта!) е увереността, че родителите ти ще зарежат начаса каквото и да правят и ще те приветстват с разтворени обятия в секундата, в която решиш да им се натресеш. Той се върна след малко.
- Виж, Бриджет, ние с майка ти си имаме малко проблеми. Искаш ли да ти се обадим към края на седмицата?
Проблеми? Какви проблеми? Опитах се да изтръгна от татко обяснение, но нищо не постигнах. Какво става? Нима целият свят е обречен на емоционална травма? Горкият татко. Нима сега на всичкото отгоре ще бъда и трагична жертва на разбито гнездо?
6 февруари, понеделник
56.5 кг (вътрешната тежест внезапно изчезна - мистерия), алкохолни единици 1 (мн. д.), цигари 9 (мн. д.), калории 1800 (д.).
Даниел се връща на работа. Ще бъда равнодушна и хладна, ще помня, че съм стойностна жена и нямам нужда от мъже, за да бъда пълноценна, най-малко от него. Няма да пращам никакви съобщения и изобщо няма да го забелязвам.
9,30 ч. Хм. Даниел май още не е дошъл.
9,35 ч. Все още никакъв признак на живот от Даниел.
9.36 ч. О, Господи, Господи! Може да се е влюбил в Ню Йорк и да е останал там.
9,47 ч. Или е отишъл в Лас Вегас и се е оженил.
9,50 ч. Хммм. Ще ида да си проверя грима, в случай че все пак се появи.
10,05 ч. Щях да си глътна сърцето, когато на излизане от тоалетните зърнах Даниел в компанията на Саймън от "Маркетинг" до ксерокса. Последния път, когато го видях, лежеше на канапето си крайно озадачен, докато аз си закопчавах полата и неистовствах относно емоционалното ебаване. Видът му сега беше изцяло "бях в чужбина" - свежо лице, здравословно излъчване. Докато минавах покрай тях, той изгледа настойчиво полата ми и ми се ухили до уши.
10,30 ч. На екрана проблесна ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ. Натиснах да го прочета.
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
ФРИГИДНА КРАВА.
КЛИЙВ
Изсмях се. Не можах да се сдържа. Когато погледнах към малкия му стъклен кабинет, той ми се усмихваше някак с облекчение и обич. Въпреки това няма да отвърна на съобщението му.
10,35 ч. Все пак е невъзпитано да не се отговаря.
10,45 ч. Ще пукна от скука.
10,47 ч. Ще му изпратя само едно кратко дружелюбно послание, нищо кокетно, само колкото да възстановим добрите отношения.
11 ч. Хи, хи. Подписах се като Пърпетуа, за да му изкарам акъла.
СЪОБЩЕНИЕ ДО КЛИЙВ
И БЕЗ ТОВА ЕДВА СМОГВАМЕ С РАБОТАТА А ТИ ГУБИШ ВРЕМЕТО НА ЕКИПА МИ С БЕЗСМИСЛЕНИ СЪОБЩЕНИЯ.
ПЪРПЕТУА
ПП ПОЛАТА НА БРИДЖЕТ НЕ СЕ ЧУВСТВАШЕ ДОБРЕ И Я ОТПРАТИХ ДА СИ ВЪРВИ
10 ч. вечерта. Цял ден си пращахме с Даниел съобщения. Но ще има да взема да легна с него.
Звънях на нашите отново, но никой не вдигна. Крайно необяснимо.
9 февруари, четвъртък
58 кг (наддаването вероятно е причинено от зимното натрупване на китова мас), алкохолни единици 4, цигари 12 (мн. д.), калории 2845 (срамота).
9 ч. вечерта. Много ме кефи зимната страна на чудесата, защото ми напомня, че сме подвластни на стихиите и не бива да се задълбочаваме чак толкова в самоусъвършенстването и упорития труд, а по-скоро да си седим на топло и да гледаме телевизия.
Вече трети път се обаждам на нашите през тази седмица и никой не ми вдига. Да не би снеговете да са откъснали къщата ни от света? От отчаяние се обадих на брат ми Джейми в Манчестър, за да чуя поредното му забавно телефонно съобщение по секретаря, този път шум от течаща вода - Джейми се прави на президента Клинтън в Белия дом, после пускане на вода в тоалета, а през цялото време в дъното се кикоти гаджето му.
9,15 ч. вечерта. Ей сега звънях три пъти подред на мама и татко, като всеки път оставях телефонът да звъни по двайсет пъти. Най-накрая мама се обади, звучеше много странно и ми заяви, че сега не може да говори, но ще ми звънне през уикенда.
11 февруари, събота
57 кг, алкохолни единици 4, цигари 18, калории 1467 (но изгорени чрез пазаруване).
Прибрах се от пазар и заварих на телефонния секретар съобщение от татко, че моли да се срещнем в неделя и да обядваме заедно. Обля ме гореща и студена вълна. Татко не идва току-така в Лондон, само да обядва с мен по неделите. Той поглъща говеждо печено или сьомга с пресни картофи у дома, при мама.
- Не ми се обаждай - продължаваше съобщението. - Ще се видим утре.
Какво става? Прескочих до ъгъла, защото притрепервах за цигарка. Върнах се и заварих съобщение от мама. Май и тя се кани да обядва с мен утре. Щяла да донесе парче сьомга и ще е тук в един.
Звъннах пак на Джейми и този път получих двайсет секунди Брус Спрингстийн [Прочут американски рокпевец, композитор и китарист (роден 1949 г.), чиято най-известна песен се нарича "Роден съм да бягам". - Б. пр.], последван от ръмженето на Джейми: "Скъпа, роден съм да бягам... от телефонния секретар".
Неделя, 12 февруари
57 кг, алкохолни единици 5, цигари 23 (нищо чудно), калории 1647.
11 ч. сутринта. А, не, не могат да ми се натресат и двамата едновременно. Може би цялата история с обяда е просто дебелашка шега от страна на родителите ми, породена от прекаляване със сапунени опери и комедийни сериали. Току-виж, майка ми се появила с жив кефал, теглен на въженце и пляскащ с опашка, за да обяви, че зарязва татко заради него. Или пък баща ми ще се провеси с главата надолу от горния прозорец, облечен в някаква национална носия, ще скочи със замах в стаята и ще започне да налага мама по главата с овчи пикочен мехур, или ще падне по лице от гардероба с пластмасов нож, забит в гърба. Само чаша водка с малко доматен сок може да намести нещата. В края на краищата почти е обяд.
12,05 през нощта. Мама се обади. "Нека тогава той да дойде - каза. - Нека пак се наложи, както винаги, дявол да го вземе. (Мама по принцип не ругае, а използва какви ли не евфемизми.) И сама ще ми е добре. Ще почистя къщата като шибаната Джърмейн Гриър. [Австралийска писателка и видна феминистка (родена 1939 г.), автор на "Женски евнух", "Секс и съдба", "Пълноценна жена". - Б. пр.]" (Господи, възможно ли е, въобразимо ли е да е била пияна? Мама пие само от време на време в неделя вечер по чашка сладко шери, откак през 1952 г. се напила от чаша ябълково вино на двайсет и първия рожден ден на Мейвис Ендърби и не пропуска често-често да напомня този факт: "Няма нищо по-грозно от пияна жена, миличка.")
- Мамо, недей. Не може ли да обсъдим всичко по време на обяда? - попитах аз, сякаш това беше "Безсъници в Сиатъл" и обядът ще свърши с мама и татко, хванати за ръце, докато аз намигам сладуресто в камерата със светеща раница на гърба.
- Ти само почакай - зловещо издума тя. - Ще разбереш какви са мъжете.
- Ама аз вече...
- Трябва да затварям, съкровище - прекъсна ме тя. - Ще изляза и ще легна с мъж!
В два часа на вратата позвъни татко с грижливо сгънат неделен вестник в ръка. Докато се настаняваше на канапето, лицето му се сгърчи и сълзи се застичаха обилно по бузите му.
- Откак ходи в Албуфейра с Уна Алкънбери и Одри Коулс е все такава - хлипаше той, опитвайки се да обърше буза с юмрук. - Щом се върна, взе да твърди, че трябва да й се плаща за домакинската работа и че си е прахосала живота като наша робиня. (Наша робиня? Знаех си аз, че съм виновна за всичко. Ако бях по-свестен човек, мама нямаше да спре да обича татко.) Иска за известно време да се изнеса от къщи и... и... - Той кротко се затресе в хлипове.
- И какво, татко?
- Каза, че според мен клиторът бил вид нощна пеперуда.
13 февруари, понеделник
57,5 кг, алкохолни единици 5, цигари 0 (духовното обогатяване премахва нуждата от пушенето - решителен пробив), калории 2845.
Макар да съм сломена от злочестието на родителите ми, трябва да призная и паралелното безсрамно чувство на самодоволство от новата ми роля на техен грижовник и - нищо, че сама го казвам - мъдър съветник. Толкова отдавна не съм правила нищо в ползу някому другиму, че усещането е съвършено новаторско и опияняващо. Ето какво ми е липсвало в живота. Фантазирам си как ставам самарянка или учителка в неделно библейско училище, варя супа за бездомните (или, както предложи моят приятел Том, приготвям им сладурести мини брушети [Брушета е открит италиански сандвич от препечен хляб с домати, маслини, зехтин и пр. - Б. пр.] със сос песто [Сос за макаронени изделия от стрити заедно босилек, ядки, чесън, зехтин и пармезанско сирене. - Б. пр.]), или дори записвам да следвам медицина. Ако тръгна с някой лекар ще е още по-добре, тъй като ще бъда преизпълнена както сексуално, така и духовно. Взех дори да се замислям дали да не дам обява в колоните за самотни сърца на големите медицински списания. Ще му служа като телефонистка, ще отпъждам пациентите, искащи да му се натресат през нощта, ще му приготвям малки суфлета със козе сирене, а като стана на шейсет, ще почна да му се муся и да правя гадории, също като мама.
О, Боже. Утре е денят на Свети Валентин. Защо? Защо? Защо целият свят се е юрнал да кара незамесените в романтични връзки да се чувстват нелепо, след като на всички много добре им е известно, че любовта, така или иначе, е празна работа и от нея нищо не излиза. Вижте кралското семейство. Вижте мама и татко.
Денят на Свети Валентин и без това е една комерсиална измишльотина и цинично начинание. Крайно ми е безразличен.
14 февруари, вторник
57 кг, алкохолни единици 2 (почерпих се за романтичния ден на влюбените, сам-самичка, ха!), цигари 12, калории 1545.
8 ч. сутринта. Ууу, гот! Свети Валентин. Интересно, минал ли е пощаджията? Може да имам картичка от Даниел. Или от таен обожател. Или цветя, или кутия шоколадови бонбони с формата на сърце. Да си призная, доста съм възбудена.
Мимолетен изблик на дива радост при откриването на букет от рози в коридора. Даниел! Юрвам се и ликуващо го вдигам в мига, в който се отваря вратата на апартамента под мен и на прага се появява Ванеса.
- Ууу, много са хубави - рече тя завистливо. - От кого са?
- Не знам - казах игриво, докато свеждах поглед към придружителната картичка. - А! - дръпна ми се усмивката. - За теб са.
- Това пък е за теб - окуражително ми каза Ванеса и ми подаде неплатена сметка, пусната по погрешка в нейната кутия.
Реших на път за работа да пия капучино с шоколадови кроасани, за да си оправя настроението. Пука ми за килограмите! Какъв смисъл да пазя талия, като никой не ме обича и не го е еня за мен!
По пътя за метрото от пръв поглед можех да позная кой е получил картичка-валентинка и кой не. Всеки се оглеждаше и се опитваше да улови погледа на другия, при което или се подхилкваше високомерно, или извръщаше очи, за да прикрие чувствата си.
Добрах се до офиса, за да намеря Пърпетуа с букет колкото овца върху бюрото й.
- А, Бриджет - ревна тя, за да не би някой да не чуе. - Колко букета получи?
Пльохнах на стола си, просъсквайки: "Млъкни ма!" с ъгъла на устата, като унизен пубертет.
- Кажи де, колко?
Имах чувството, че ще докопа ухото ми и ще започне да го извива, или нещо подобно.
- Цялата тая дандания е нелепа и безсмислена. Комерсиална експлоатация и нищо повече!
- Знаех си, че нищо не си получила - грачеше Пърпетуа. Чак тогава забелязах, че Даниел ни слуша от другия край на стаята и се превива от смях.
15 февруари, сряда

Неочаквана изненада. Тъкмо излизах от къщи за работа, когато забелязах върху масата в коридора на по-долния етаж розов плик - явно закъсняла валентинка, надписана "За тъмнокосата красавица". За миг засиях, въобразявайки си, че е за мен и дори се видях като смугъл, таен обект на мъжкото желание по улиците. После си припомних проклетата Ванеса и елегантно подстриганата й черна коса.
9 ч. вечерта. Тъкмо се прибрах, а картичката още си беше там.
10 ч. Още е там.
11 ч. Невероятно. Валентинката е все така върху масата. Явно Ванеса не се е прибрала.
16 февруари, четвъртък
56,5 кг (отслабване чрез тичане по стълбите), алкохолни единици 0 (отлично), цигари 5 (отлично), калории 2452 (не мн. д.), слизания до долния етаж да проверя дали пликът с валентинката е още там 18 (лошо за психологическото здраве, но добре за линията)
Картичката е още там! Явно това е нещо като изяждането на последния бонбон или последното парче торта. И двете сме прекалено възпитани, за да я вземем.
17 февруари, петък
56,5 кг, алкохолни единици 1 (мн. д.), цигари 2 (мн.д.), калории 3241 (лошо, но ги изгорих по стълбите), проверки на картичката 12 (маниакално).
9 ч. сутринта. Картичката е още там.
9 ч. вечерта. Още е там.
9,30 вечерта. Още е там. Повече не издържам. Ванеса явно си беше у дома, тъй като от апартамента й миришеше на готвено, така че почуках.
- Мисля, че е за теб - казах аз и й протегнах валентинката, щом тя отвори вратата.
- Аз пък мислех, че е за теб - отвърна Ванеса.
- Дали да не я отворим? - предложих.
- Добре.
Подадох й я, тя ми я върна с кикот. Аз пак й я подадох. Обичам момичетата.
- Хайде, давай - насърчих я и тя отвори плика с кухненския нож, който държеше. Картичката беше доста изискана и имаше вид на купена от картинна галерия.
Ванеса опъна лице.
- Нищо не ми говори - рече и ми я подаде. Вътре пишеше: "Малко безсмислена комерсиална експлоатация за скъпата ми фригидна крава." Аз нададох висок писък.
10 ч. вечерта. Току-що говорих с Шарън и й разправих цялата история. Тя ме посъветва да не допускам да ми завърти главата с евтина картичка и да зарежа Даниел, тъй като не е добър човек и нищо хубаво няма да излезе от цялата работа.
Обадих се на Том за второ мнение, най-вече дали да се обадя на Даниел през уикенда.
- Неееее! - изврещя той. После ми зададе няколко въпроса, например как се е държал Даниел през последните няколко дни, когато не е получил никаква реакция от мен, след като ми е изпратил картичка. Отговорих, че поведението му е било по-флиртаджийско от обикновено. Рецептата на Том беше да изчакам до другата седмица и да се държа все едно, че не го забелязвам.
18 февруари, събота
57 кг, алкохолни единици 4, цигари 6, калории 2646, познати числа от лотарията 2 (мн. д.).
Най-сетне разнищих мама и татко. Бях започнала да подозирам следпортугалско-ваканционен романтичен сценарий и че ще отворя неделния вестник, за да съзра майка си по изрусена коса и леопардов сутиен в скута на някой Гонзалес само по дънки как обяснява, че ако истински обичаш някого, разликата от четирийсет и шест години няма никакво значение.
Днес тя ме помоли да обядваме двете в ресторанта на универсалния магазин "Дикенс и Джоунс" и аз направо я попитах дали си има някого.
- Не, няма друг - каза тя, загледана в далечината с израз на меланхолична храброст, прекопиран, кълна се, от принцеса Даяна.
- Тогава защо се държиш така с татко?
- Скъпа, просто след пенсионирането на баща ти осъзнах, че съм прекарала трийсет и пет години нонстоп в гледане на къщата и децата му...
- Ние с Джейми сме и твои деца - прекъснах я аз наранена.
... и ако питат него, той си е отработил своето, но не и аз моето. Точно така се чувствах, когато бяхте малки, в събота и неделя. Човек има само един живот. Взех решение да променя нещата и да прекарам остатъка от моя в грижи по себе си.
Докато вървях към касата да платя сметката, обмислях думите й и се опитвах като феминистка да видя нещата от мамина гледна точка. Тогава погледът ми се спря на висок, изискан на вид мъж с прошарена коса, сако с европейска кройка и мъжка чантичка. Надничаше в ресторанта, почукваше с пръст по часовника си и повдигаше вежди. Извърнах се на пети и улових как майка ми беззвучно му казва: "Още съвсем малко", кимайки извинително към мен.
Нищо не й казах, само се сбогувах, но се върнах и я проследих, за да се уверя, че не съм си въобразила. Както и очаквах, намерих я при парфюмите. Разхождаше се с високия лъскавеняк, пръскаше си вътрешната страна на китката с къде каквото видеше, вдигаше флаконите към очите си и се кискаше кокетно.
Прибрах се у дома и заварих на секретаря си съобщение от брат ми Джейми. Обадих му се и всичко му разправих.
- Я стига, Бридж - запревива се той от смях. - Толкова си се побъркала на тема секс, че ако видиш мама да се причестява, ще я обвиниш, че прави минет на викария. Получи ли валентинка тази година?
- Ако искаш да знаеш, да - изсъсках ядно. При което той пак се запревива и каза, че трябва да затваря, защото двамата с Бека отивали в парка да правят китайска гимнастика.
19 февруари, неделя
56,5 кг (мн. д., но от чиста тревога), алкохолни единици 2 (ама нали е неделя), цигари 7, калории 2100.
Обадих се на мама да я конфронтирам относно лъскавеняка в залеза на живота й, с когото я видях след нашия обяд.
- О, трябва да си ме видяла с Джулиан - изчурулика тя.

С което веднага се издаде. Моите родители не говорят за приятелите си на първо име. Винаги е Уна Алкънбери, Одри Коулс, Браян Ендърби: "Нали познаваш Дейвид Рикетс, скъпа, женен е за Антея Рикетс, с нея сме заедно в църковния комитет." Правят го, защото знаят, че представа си нямам коя е Мейвис Ендърби, нищо че през следващите четирийсет минути ще ми говорят за Браян и Мейвис Ендърби сякаш ги познавам от четиригодишна възраст.
Веднага ми стана ясно, че Джулиан няма да има жена, с която мама е заедно в ротарианския клуб или в църковния комитет. Също така имах вътрешното усещане, че се е запознала с него в Португалия, преди да започне проблемът с татко, и че ще се окаже не толкова Джулиан, колкото Хулио. Освен това имах чувството, нека си го кажем направо, че именно Хулио е проблемът с татко.
Споделих й право в очите тези си проникновения. Тя отрече. Дори ми излезе с някаква фантасмагория за това как "Джулиан" я блъснал без да иска в магазина на "Маркс и Спенсър" до Мраморната арка, при което тя изтървала току-що закупената френска чиния върху крака си, а той, в знак на извинение, я завел на кафе в съседния магазин "Селфриджис", при което се зародила здрава платоническа дружба, основана единствено на магазинни кафенета.
Защо хората си мислят, когато зарязват партньорите си, понеже имат връзка с друг, че е за предпочитане да се правят, че няма друг? Да не би да смятат, че за партньора ще е по-малко мъчително, ако си мисли, че другият просто си е тръгнал, защото не го е понасял повече, и чак след две седмици е имал късмета да срещне някой висок Омар Шариф с мъжка чантичка, докато бившият партньор си прекарва вечерите, избухвайки в плач при вида на чашата, в която са си държали четките за зъби? Също като онези хора, които измислят лъжи за оправдание, за да не кажат истината дори когато истината е за предпочитане пред лъжата.
Веднъж чух моя приятел Саймън да @авулвра среща с момиче, по което страшно си падаше, защото имаше гнойна пъпка отдясно на носа и защото му се наложи да отиде на работа с нелепо сако от края на 70-те, предполагайки, че ще вземе нормалното си сако от химическо по време на обедната почивка, ама то не било готово.
Затова реши да каже на момичето, че няма да може да се видят, защото сестра му най-неочаквано му дошла на гости и трябвало да я забавлява, добавяйки най-безумно, че се налага да изгледа служебно няколко видеофилма, преди да отиде на работа сутринта, при което момичето му напомни, че вече й бил казал, че няма братя и сестри, и му предложи да отиде да изгледа филмчетата при нея, докато тя приготвя вечеря. Така или иначе, филмчета за гледане нямаше и той трябваше да оплете още по-сложна мрежа от лъжи. Случката приключи с това, че момичето, убедено, че той се среща с друга, след като това бе едва втората им среща, му каза повече да не й се обажда, а Саймън прекара вечерта в самотно пиене с пъпка на носа и сако от 70-те години.
Опитах се да обясня на мама, че не казва истината, но тя така преливаше от похот, че нямаше реална представа за нищо.
- Станала си крайно цинична и подозрителна, скъпа - обвини ме тя. - Хулио - ха-ха-ха-ха - е само приятел. Имам нужда от лично пространство.
Така че в крайна сметка, за да не й счупи хатъра, татко се мести в покоите на починалата баба на Алкънбери в долната част на тяхната градина.
21 февруари, вторник
Мн. уморена. Татко взе да ми звъни по няколко пъти на нощ просто да си поговорим.
22 февруари, сряда
57 кг, алкохолни единици 2, цигари 19, мастни единици 8 (ама че гадно понятие - никога преди не съм се сблъсквала с реалността на маста, цвърчаща под кожата на дупето и бедрата. От утре се връщам към броенето на калориите.).
Том се оказа съвършено прав. Толкова ми е пламнала главата от мама и татко и толкова съм капнала от отчаяните телефонни обаждания на баща ми, че почти не забелязвах Даниел. Чудотворният резултат е, че той се е лепнал за мен. Днес обаче се направих на неповторим задник. Влязох в асансьора, за да ида да си купя сандвич, и попаднах вътре на Даниел и Саймън от "Маркетинг". Разговаряха за футболисти, арестувани за продажба на мачове.
- Чу ли за тази история, Бриджет? - попита Даниел.
- Ами да - излъгах аз, чудейки се какво да кажа. - Голяма работа. Нали има закон за свободната търговия? Не виждам за какво е цялата тая шумотевица.
Саймън ме изгледа, сякаш са ми поникнали рога, а Даниел ме съзерцава недоумяващо няколко мига, след което избухна в смях. Смя се и се смя, докато двамата със Саймън си слязоха на етажа, след което се обърна и ми каза през рамо, докато вратите на асансьора се затваряха:
- Ожени се за мен.
Хммм.
23 февруари, четвъртък
56,5 кг (ех, да мога да задържа под 57 кг, а не да изплувам и потъвам нагоре-надолу като удавница, давеща се в тлъстини), алкохолни единици 2, цигари 17 (предлегловни притеснения - напълно разбираемо), калории 775 (последен опит да сляза до 55 кг преди утрешния ден).
8 ч. вечерта. По дяволите. Компютърните съобщения някак си се самонажежиха до трескавост. В 6 ч. си надянах решително палтото и си тръгнах, едва ли не за да се сблъскам с Даниел, който се качи в същия асансьор на по-долния етаж. И ето ни само двама, той и аз, насред мощно електрическо поле, притегляни неудържимо като два магнита. Внезапно асансьорът спря и ние се разделихме, задъхани, тъкмо когато Саймън от "Маркетинг" влезе с отвратително грозен шлифер, увит около дебелото му туловище.
- Бриджет - рече той с подла усмивчица, докато аз неволно си придърпвах надолу полата, - имаш вид, сякаш са те спипали да вършиш свободна търговия.
На излизане от сградата Даниел ме настигна и ме покани да вечеряме утре. Урааа!
Полунощ. Ху. Останах без капчица сила. Нали не е нормално да се готвиш за среща като за събеседване за работа? Подозирам, че невероятно начетеният ум на Даниел може да се окаже досаден, ако нещата се задълбочат. Може би трябваше да залитна по някой по-млад и глупав, който да ми готви, да ми пере дрехите и да се съгласява с всичко, което му кажа. Откакто съм се прибрала от работа, за една бройка да получа дискова херния, докато пъшках по време на напрегнатия час по аеробика, драх голото си тяло седем минути с твърда четка, чистих апартамента, зареждах хладилника, скубах си веждите, преглеждах вестниците и "Най-нови сексуални техники", пусках пералнята и сама си обезкосмявах краката, тъй като беше прекалено късно да искам час в козметичен салон. Завърших деня, коленичила върху пешкир, докато се опитвах да сваля восъчна лентичка, плътно залепена за задната част на прасеца ми, и в същото време гледах новините, опитвайки се да си изработя интересни мнения относно текущите събития. Кръстът ме боли, главата ми пулсира, краката ми са алени и целите в бабуни восък.
Умните хора биха казали, че Даниел трябва да ме харесва такава, каквато съм, но аз съм дете на "Космополитан"-ската култура [Списание за мода и красота, предназначено за млади момичета. - Б. пр.], травматизирано от супермодели, прекалено много тестове ("Харесва ли ме днешният мъж?") и знам много добре, че нито личността ми, нито тялото ми са на нивото на тази култура, ако бъдат оставени сами на себе си. Но не издържам на напрежението. Ще анулирам срещата и ще прекарам вечерта в ядене на понички по анцуг, изплескан с яйце.
25 февруари, събота
55 кг (чудо: сексът се оказа действително най-добрата гимнастика), алкохолни единици 0, цигари 0, калории 200 (най-сетне открих тайната на неяденето - просто заменяш храната със секс).
6 ч. вечерта. О, радост! Прекарах деня в състояние, което мога да опиша единствено като сексуално опиянение, блеейки из апартамента усмихната и само вдигах разни предмети и пак ги оставях на местата им. Беше тъй прекрасно. Единственото кофти беше: 1) в мига, в който всичко свърши, Даниел каза: "По дяволите! Канех се да откарам колата в сервиза на Ситроен и забравих" и 2) когато станах да отида до тоалетната, той ми изтъкна, че за крака ми се е залепил чорапогащник.
Ала в мига, в който започнаха да се разпръскват розовите облаци, ме завладя тревожно чувство. Ами сега какво? Никакви планове не бяха правени. Внезапно осъзнах, че пак чакам телефонът да звънне. Как е възможно след първата нощ положението между двата секса да остане тъй болезнено неуравновесено? Имам чувството, че съм положила изпит и сега очаквам резултатите.
11 ч. вечерта. О, Господи! Защо не ми се обажда Даниел? Сега ходим ли, или какво? Как така майка ми с лекота пърха от връзка на връзка, а аз дори една не мога да отлепя от пода? Може би тяхното поколение по го бива да завързва връзки? Може би не хленчат по цял ден, че били параноични и неуверени в себе си. Може би е за предпочитане да не си прочел в живота си нито една книга по самоусъвършенстване.
26 февруари, неделя
56 кг, алкохолни единици 5 (давя мъката), цигари 23 (опушвам мъката), калории 3856 (задушавам мъката с юрган от тлъстини).
Будна, сама, си представям майка ми в леглото с Хулио. Самоизяждам се от погнуса от визията на родителския, или по-скоро полуродителския секс, възмутена съм от името на баща си, изпитвам здрав, себичен егоизъм при мисълта за предстоящите ми още трийсет години необуздани страсти (свързвани с чести мисли за Джоана Лъмли и Сюзан Сарандън), но преди всичко съм обзета от завист и се чувствам глупаво, че съм сама в леглото в неделя сутрин, докато над шейсетгодишната ми майка вероятно тъкмо се кани да повтори... О, Боже, не понасям вече подобни мисли.

Бурна паника, свързана с рождения ден и трийсетте години
4 март, събота
56,5 кг (какъв е смисълът да пазя диета през целия февруари, когато в крайна сметка в началото на март съм на същите килограми, както в началото на февруари? Хъ! Ще спра да се тегля и да броя какво ли не ден подир ден, защото няма никакъв шибан смисъл).
Майка ми се е превърнала в неузнаваема стихия. Нахълта в апартамента ми тази сутрин, докато седях по халат, лакирах си намусено ноктите на краката и гледах телевизия.
- Миличка, може ли да оставя това тук за няколко часа? - изписука тя, нахвърля по пода цяла камара огромни найлонови торби с покупки и се насочи към спалнята ми.
След няколко минути в пристъп на любопитство се потътрих подире й да видя какви ги върши. Седеше пред оглеждалото в скъп сутиено-комбинезон в цвят на кафе и си потъмняваше миглите с широко отворена уста (необходимостта да си отваряш устата по време на почернянето на миглите е една от големите и необяснени тайни на природата).
- Няма ли да се облечеш, мила?
Изглеждаше страхотно: порцеланова кожа, лъскава коса. Зърнах се в огледалото. Май наистина трябваше да си сваля снощи грима, преди да си легна. Отляво косата ми се беше слепила за главата, отдясно стърчеше като рога и копита. Имам чувството, че космите по главата ми си имат свой собствен живот. През деня се държат напълно благоприлично, а после само чакат да заспя, за да започнат да тичат и скачат като палави деца и да питат: "Какво още да направим?"
- Знаеш ли - продължи мама, докато парфюмираше с "Живанши II" цепката между гърдите си, - през всички тези години баща ти ми наду главата, че плащал сметки и данъци, сякаш това оправдава трийсетгодишно немиене на съдове. Та понеже закъснявахме с данъците, аз си рекох: мамка му - сама ще се оправя. Естествено, нищо не можах да проумея, затова се обадих в данъчното. Инспекторът се държа ужасно покровителствено: "Просто не разбирам, госпожо Джоунс, какво толкоз му е сложното." А аз го питам: "А вие можете ли да сготвите суфле?" Той разбра какво се опитвам да му кажа, обясни ми всичко като хората и за петнайсет минути данъците бяха готови. Днес ще ме води на обяд. Данъчен инспектор! Представяш ли си?
- Какво? - заекнах аз и се улових безпомощно за рамката на вратата. - Ами Хулио?
- Фактът, че сме приятели с Хулио, не означава, че не мога да имам други приятели - нежно изчурулика тя, докато си обличаше жълт костюм. - Харесва ли ти? Трябва да бързам. Срещата ни е в ресторанта на "Дебнъмс" [Голям магазин в Лондон, предимно за женско облекло. - Б. пр.] в един и половина.
След като тя си тръгна, аз хапнах мюсли направо от пакета с лъжица и допих остатъка от вино в хладилника.
Знам къде се крие тайната й: тя е открила властта. Има власт над татко - той си я иска обратно. Има власт над Хулио, над данъчния - като всеки усеща властта й и иска да получи част от нея, което прави майка ми още по-неустоима. Значи трябва да намеря някого или нещо, над което да имам власт, и тогава... О, Боже, та аз нямам власт дори над собствената си коса.
Толкова съм потисната. Макар че Даниел се държеше приятелски през цялата седмица, разговаряше охотно и дори флиртуваше с мен, той с нищо не ми даде да разбера какво става между нас, сякаш е напълно естествено да преспиш с някого от колегите си и все едно че нищо. Работата, по-рано само досадна скука, се превърна в болезнено мъчение. Травматизирам се всеки път, когато той изчезне за обяд или си облече палтото, за да си тръгне в края на деня: къде? с кого? коя?
Пърпетуа някак си съумя да ми стовари цялата си работа и прекарва целия ден на телефона с Арабела или Пиги в обсъждане на половинмилион паундовия апартамент във Фулъм, който си купуват с Хюго. "Да. Не. Да. Не, напълно съм съгласна с теб. Въпросът обаче е дали искаме да доплатим още трийсет хиляди за четвърта спалня."
В четири и петнайсет в петък Шарън ми се обади в службата.
- Идваш ли утре с нас с Джуд?
- Ъъъ - паникьосах се аз, като си мислех: "Няма начин Даниел да не поиска да се видим през уикенда, преди да си тръгне."
- Обади ми се, ако не те покани - сухо изрече Шарън след кратка пауза.
В шест без петнайсет видях Даниел, облечен с палтото, да излиза от вратата. Травматизираната ми физиономия трябва да е засрамила дори него, защото се усмихна неловко, кимна към екрана на монитора и се стрелна навън.
И действително, на екрана светкаше ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ, така че натиснах да го прочета. То гласеше:
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
ПРИЯТЕН УИКЕНД. ЧАО-МЯО.
КЛИЙВ
Скапана напълно, аз вдигнах слушалката и се обадих на Шарън.
- В колко ни е срещата утре? - изломотих гузно.
- В осем и половина. В "Кафе Руж". Не се тревожи, аз те обичам. Кажи му да се пази от мен. Емоционален ебател.
2 ч. през нощта. Пркаръхми адски гот с шаръни джуд. Ич ми ни пукъ з Данеил тъпо копие. Много ми съ драйфъ обач. Олеле
5 март, неделя
8 ч., сутринта. Ъх. Защо не съм мъртва! Капка алкохол няма да сложа в уста, докато съм жива.
8,30 ч. Ооох. Бих хапнала с удоволствие пържени картофи.
11,30 ч. Умирам за вода, но по-добре да си държа очите затворени и куфалника неподвижен върху възглавницата, та да не потревожа машинарията и фазаните в главата.
Пладне. Чудно се забавлявах, но съм мн. объркана относно: получени съвети относно: Даниел. Първо трябваше да анализираме проблемите на Джуд с Гадника Ричард, понеже са по-сериозни, след като те ходят вече година и половина, а не са само преспали еднократно. Така че изчаках смирено да ми дойде редът да споделя последното издание на сагата с Даниел. Единодушната първоначална присъда бе: "Ебателно копеле."
Джуд обаче ни запозна с интересното схващане за Момчешкото време, въведено от филма "Без улики", а именно петте дни (седем, вметнах аз), по време на които новата връзка се оставя да виси в безпространствието, тъй като сексът за мъжката порода не е мъчително вътрешно преживяване, а естествен охладителен период за събиране на емоции, преди да продължи нататък. Даниел, твърдеше Джуд, няма начин да не се притеснява от факта, че и двамата работим на едно място и пр., и пр., затова да съм му дадяла време, да съм се държала дружелюбно и да съм кокетничела с оглед да го успокоя, да му внуша, че му имам доверие и няма да взема да му дишам във врата или да правя италианска сцена.
Тук Шарън, кажи-речи, се изплю в настъргания пармезан и изсъска, че е нечовешко да държиш една жена в напрежение два уикенда подред след секс и че трябва незабавно да му кажа какво мисля за него. Хмм. Както и да е. Ще подремна още малко.
2 ч. следобед. Току-що се завърнах триумфално след героична експедиция до долу за вестник и чаша вода. Усещах я как се стича като кристален поток в онези части на главата, където бе най-желана. Не съм много сигурна впрочем дали водата може да проникне в мозъка. По-скоро използва кръвта. Понеже махмурлукът се причинява от обезводняване, вероятно водата се изтегля от мозъка чрез някакви капилярни машинации.
2,15 ч. Материал във вестника за това, че двегодишни деца трябва да полагат тестове, за да ги приемат в забавачница, направо ме изкара от кожата. Трябва да отида на празненство за рождения ден на кръщелника ми Хари.
6 ч. вечерта. Карах бясно през сив, подгизнал Лондон към апартамента на Магда с чувството, че умирам, като се отбих в "Уотърстоун" за подаръци. Умирах от притеснение при мисълта, че ще бъда закъсняла и махмурлия, заобиколена от млади майки с престижни професии и техните отрано амбициозни издънки. Магда, по-рано борсов агент, сега лъже относно годините на Хари, за да го изкара по-умен, отколкото е. Дори зачеването беше убийствено състезание, защото Магда се опитваше да приема осем пъти повече витамини и минерали от всички останали. Раждането беше разкошно. Тя месеци наред обясняваше на всички, че ще е естествено и природосъобразно, но десет минути след като влезе в родилното, се пропука и взе да врещи: "Дай ми обезболяващи, дебела краво!"
Празненството беше сценарий за кошмар: аз плюс пълна стая амбициозни майки, една от които с четиримесечно бебе.
- Колко е слааадък! - изгука Сара де Лайл, след което попита делово: - Как се справи с теста?
Не разбирам каква е тази шумотевица с теста за двегодишни, който трябва да се направи за две минути. Магда се изложила преди две години, като се изфукала на една вечеря, че Хари е изкарал десятка на неговия, при което една от гостенките, оказала се медицинска сестра, изтъкнала, че най-високият бал е девет.
Несмутена от излагацията, Магда взела да се хвали наляво и надясно сред майките, че синът й вече не акал в гащите, при което дала сигнал за още по-големи фукни и контрафукни. По тази причина едва кретащите нещастничета, очевидно на възраст, когато трябва да са безопасно опаковани в непропускаеми пластове пелени, се шматкаха наоколо едва ли не по без нищо. Десет минути след като пристигнах, на килима вече имаше три лайна. Зароди се повърхностно остроумен, но иначе крайно озлобен спор кой е техният автор, последван от напрегнато разсъбличане на хавлиени гащички, тутакси дал храна за конкурс за най-голяма пишка и съответно на чий мъж пишката му е най-голяма.
- Нищо не можеш да направиш, то си е наследствено. Козмо нали няма проблеми в това отношение?
Имах чувството, че главата ми ще се пръсне от данданията. Най-сетне успях да се извиня и да потегля към къщи, поздравявайки се сърдечно, че не съм женена.
6 март, понеделник
11 ч. в службата. Крайно скапана. Снощи просто си полежах в разкошна гореща вана с ароматни соли и джин с тоник, когато на вратата се позвъни. На прага стоеше майка ми, обляна в сълзи. Доста време ми потрябва, за да установя какво й има, докато тя наводняваше кухнята, избухвайки във все по-гръмогласни и мокри изблици и твърдейки, че не й се говори за това, та чак взех да се питам дали самоналожената от нея сексуална власт не се е сринала като пясъчен замък и да не би татко, Хулио и данъчният инспектор да са изгубили едновременно интерес. Но не. Оказа се просто заразена от синдрома "искам всичко на куп."
- Чувствам се като щуреца, дето цяло лято пял и свирил - разкри ми тя (в мига, в който усети, че губя интерес към изблика й). - А сега е зимата на моя живот и не съм се запасила с нищо свое.
Щях да изтъкна, че трима потенциални партньори с потекли лиги плюс половината къща и пенсионен фонд не са съвсем нищо, но си прехапах езика.
- Искам да се изявя професионално - продължи тя. И някаква грозна и подла частица вътре в мен се почувства самодоволно щастлива, задето се изявявах професионално. Добре де, имах си работа. Бях Щурец, натрупал голяма купчина трева или муха или каквото там нагъват щурците, и бях подготвена за зимата, ако че си нямах гадже.
В крайна сметка успях да я ободря, като й позволих да претършува целия ми гардероб и да разкритикува дрехите ми до една, а след това и да ми заяви, че трябва да започна да пазарувам от "Йегър" и "Кънтри кажуълс". Лечението сработи прекрасно и накрая тя до такава степен възвърна формата си, че дори намери сили да се обади на Хулио и да си спретне среща "на една чашка преди лягане".
Когато си тръгна, минаваше десет, така че се обадих на Том да му докладвам зловещата новина, че Даниел не се е обадил през целия уикенд, и да го попитам относно мнението му за противоположните съвети на Джуд и Шарън. Том каза да не слушам нито едната, да не флиртувам, да не искам обяснения, а да бъда сдържана, хладно професионална ледена кралица.
Мъжете, твърди той, постоянно виждат себе си като стъпили на една сексуална стълбица, като всички жени са или над тях, или отдолу. Ако жената е "отдолу" (т. е. готова да спи с него и много навита), тогава и той като Граучо Маркс не желае да членува в един клуб с нея. Този начин на мислене крайно ме потиска, но Том ми каза да не бъда наивна и ако наистина обичам Даниел и държа да спечеля сърцето му, трябва да не му обръщам внимание и да бъда възможно най-хладна и разсеяна.
Най-сетне към полунощ си легнах, мн. объркана, но на три пъти през нощта ме събуждаха телефонни обаждания на баща ми.
- Когато някой те обича, то е също като да имаш топло одеяло около сърцето си - каза той, - а когато ти го отнемат... - И избухна в сълзи. Говореше от апартамента на бабата на Алкънбери в дъното на градината им, където беше отседнал, рече той с надежда, "само докато нещата се избистрят."
Изведнъж си дадох сметка, че всичко се е разместило и сега аз се грижа за родителите си, а не те за мен, което беше неестествено и неправилно. Нали не съм чак толкова стара?
6 март, сряда
56 кг (мн. мн. добре осъзнах, че тайната на диетата е да не се теглиш).
Официално съм в състояние да потвърдя факта, че пътят към мъжкото сърце напоследък не е чрез храна, красота, секс и привлекателен характер, а чисто и просто способността да се правиш, че хич не се интересуваш от него.
През целия ден на работа не обърнах никакво внимание на Даниел и се правих на заета (никакъв смях!). ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ святкаше нон-стоп на екрана, но аз само въздишах и отмятах коси, все едно че съм страхотна и много важна личност под голямо напрежение. Към края на деня осъзнах като някакво чудо в училищен опит по химия (лакмусова проба), че номерът действа. Той не откъсваше очи от мен и все ми хвърляше многозначителни погледи. Накрая, когато Пърпетуа излезе от стаята, мина покрай бюрото ми, спря за миг и промърмори:
- Джоунс, красавице, защо не ми обръщаш внимание?
В изблик на радост и обич тъкмо да избълвам всичко за биещите се теории на Том, Джуд и Шарън, но небето се смили над мен и телефонът иззвъня. Подбелих извинително очи, вдигнах слушалката и тук в стаята нахлу Пърпетуа, събори със задника си куп коректури от бюрото ми и ревна гръмогласно:
- А, Даниел, тъкмо ти ми трябваш...

И го повлече, слава Богу, защото се обаждаше Том, който ми каза да упорствам с ледената кралица и ми даде мантра, която да си повтарям, щом усетя, че поддавам: "разсеяна, непристъпна ледена кралица; разсеяна, непристъпна ледена кралица; разсеяна..."
7 март, вторник
57,5, 57 или 56 кг??, алкохолни единици 0, цигари 20, калории 1500, фишове за моментална печалба 6 (кофти).
9 ч. сутринта. Архр. Как е възможно да напълнея с цяло кило и половина от полунощ досега? Бях 57 кг, когато си легнах, 56 кг в 2 ч. през нощта и 57,5 кг, когато станах сутринта от леглото. Разбирам да смъкнеш тегло - то може да се изпари или да премине от тялото в тоалетната, - но как е възможно да го сложиш отгоре си? Възможно ли е храната да реагира химически с друга храна, да удвои гъстотата и обема си и да се втвърди в още по-гъста и тежка плътна мас? Нямам вид на надебеляла. Мога да закопчея копчето, макар и не - уви! - да вдигна ципа на дънките си от 89-а. Така че може би цялото ми тяло се смалява, но и сгъстява. Цялата тая работа намирисва на жени културистки, та чак ми се драйфи. Обадих се на Джуд да й се оплача за провала на диетата си и тя ми каза да записвам всичко, което ям, най-честно, за да проверя дали се придържам към диетата. Ето списъкът.
Закуска: кифла със стафиди (от диетата на Скарсдейл - лека вариация на препечена филийка от едрозърнест ръжен хляб); един "Марс" (от диетата на Скарсдейл - лека вариация на половин грейпфрут)
Междинна закуска: два банана, две круши (превключвам на план F, защото умирам от глад и не мога да събера сили за морковчето според Скарсдейл). Една опаковка портокалов сок (според антицелулитната суровоядна диета)
Обяд: печен картоф (вегетарианската диета на Скарсдейл) и ориенталско пюре от нахут и тахан (сенна диета - пюрето върви с печените компири, тъй като са все въглехидрати, докато двете закуски бяха алкални с изключение на кифлата и "Марс"-а - несъществено отклонение)
Вечеря: четири чаши вино, пържена риба с картофи (диетата на Скарсдейл плюс сенната диета - протеини), парче торта тирамису и ментов аерошоколад (за което ме е яд)
Давам си сметка, че прекалено лесно взех да намирам диета, която да нагодя към каквото ми се яде в момента, и че диетите не са, за да бъдат избирани произволно и размесвани, а да бъдат избирани целенасочено и да се придържам към тях. Точно това ще направя веднага щом изям този шоколадов кроасан.
14 март, вторник
Провал. Пълен провал. Замаяна от успеха на Томовата теория за ледената кралица, аз започнах един вид да преливам в Джудината и отново се заех да изпращам съобщения на Даниел, за да го уверя, че му имам доверие и няма да предявявам претенции, нито ще правя италиански сцени без достатъчно основание.
Към 10-11 часа подходът "ледена кралица" в комбинация с "Мъжете са от Марс, жените от Венера" се оказа толкова успешен, че Даниел застана до мен, докато си наливах кафе от машината, и каза:
- Ще дойдеш ли в Прага другия уикенд?
- Какво? Ъъъ хахахаха, имаш предвид уикенда след този?
- Даа, следващият уикенд - произнесе той насърчително и леко покровителствено, сякаш ме учи да говоря английски.
- Ооо! Да, моля те! - запъхтях се аз, забравила от възбуда ледено-кралската мантра.
После дойде да ме покани да обядваме в едно близко ресторантче. Уредихме да се срещнем пред сградата, за да не заподозре някой нещо, и всичко беше адски разтърсващо и потайно, докато той не каза на път към заведението:
- Слушай, Бридж, много съжалявам, но осрах работите.
- Защо? Какво? - попитах аз и още докато изричах това, се сетих за мама и се попитах дали не трябваше да кажа: "Моля?"
- Няма да мога да отида в Прага другия уикенд. Криво съм си направил сметките. Но може да отидем някой друг път.
В ставата ми зави сирена и засвятка огромен неонов знак с главата на Шарън в центъра: "ЕБАВАНЕ! ЕБАВАНЕ!" Замръзнах насред тротоара, изпепелявайки го с поглед.
- Какво има? - попита той, сякаш му беше забавно.
- Писна ми от теб - изсъсках бясно. - Заявих ти най-недвусмислено още първия път, когато се опита да ми разкопчееш полата, че не си падам по емоционалното ебаване. Постъпи много подло, като продължи да флиртуваш, да спиш с мен, без после дори да се обадиш по телефона, и да се преструваш, че нищо такова не се е случило. Защо ме покани в Прага - за да се увериш, че ще можеш пак да спиш с мен, щом поискаш, сякаш сме на някаква стълба?
- Стълба ли. Бридж? Каква стълба?
- Я млък! - наежих се аз. - Само сменяш посоката! Или ще ходиш с мен и ще се държиш като хората, или ме остави на мира. Както вече споменах, не си падам по ебаването.
- Ами ти каква беше през седмицата? Първо не ми обръщаше за пет пари внимание, като че ли си от хитлеровата младеж, след което се превърна в мъркащо секси котенце и ми мяташе над компютъра погледи "ела с мен в пещерата", а сега изведнъж си Маргарет Татчър.
Стояхме и се гледахме зверски като африкански животни, настройващи се за бой в предаване на канала "Животни". После Даниел рязко се обърна на пети и влезе в ресторанта, като ме остави да се замъкна, залитайки, замаяна, обратно на работа, където се затворих в тоалетната, заключих вратата и седнах, загледана с обезумял поглед във вратата. О, Господи!
5 ч. следобед. Ха ха. Много ми е гот. Доволна от себе си. След работа проведохме кризисно заседание на високо равнище в "Кафе Руж" с Шарън, Джуд и Том, които поголовно останаха много доволни от развитието на нещата с Даниел, всеки един убеден, че съм се вслушала в неговия съвет. Освен това Джуд беше чула по радиото, че до началото на новото хилядолетие една трета от всички домакинства ще са неженени и следователно ще докажем най-сетне, че вече не сме трагични неудачници. Шарън се изсмя:
- Едно на всеки три? По-скоро девет от десет!
Шарън твърди, че мъжете, с изключение на присъстващите (т. е. Том), са тъй катастрофално изостанали в развитието си, че в скоро време жените ще си ги развъждат като домашни любимци за секс и по тази причина тези домакинства няма да се броят за двучленни, тъй като мъжете ще бъдат държани отвън в кучешки колиби. Така или иначе, усещам прилив на нови сили. Страхотно! Я да взема да почета "Ответ" на Сюзан Фалуди.
5 ч. през нощта. О, Боже, много съм нещастна във връзка с Даниел. Обичам го.

15 март, сряда
56,5 кг, алкохолни единици 5 (позор: сатанинска пикоч), цигари 14 (сатанинска трева - ще ги откажа на рождения си ден), калории 1795.
Хмфп! Събудих се крайно раздразнена. На всичкото отгоре ми остават само две седмици до рождения ден, когато ще трябва да отворя очи пред факта, че се е търкулнала още една година, през която всички освен мен са мутирали в Самодоволни женени и са наплодили деца наляво и надясно, и печелят стотици хиляди паунди, и са си направили пътечки във всички области на живота, докато аз се нося без компас и гадже през дисфункционални връзки и професионален застой.
Ловя се, че постоянно изследвам лицето си в огледалото за бръчки и разлиствам с треперещи пръсти списанията, за да видя кой на колко години е в отчаяно търсене на кому да подражавам (Джейн Сиймор, дето игра главната роля в "Доктор Куин", е на 42!), отпъждайки насадения от памти века страх, че един ден ще се събудя на трийсет и няколко години и внезапно, без предупреждение, ще се видя в торбеста, немачкаема крепонена рокля с пазарска чанта, студено къдрена на ситно коса и разпадащо се пред очите ми лице като при специалните ефекти в киното и край. Опитвам се да мисля съсредоточено за Джоана Лъмли и Сюзан Сарандън.
Освен това се притеснявам за това как да празнувам рождения си ден. Размерите на апартамента и на банковата сметка изключват същинския купон. Да дам вечеря? Но в такъв случай ще прекарам деня в слугинаж и ще намразя гостите си още преди да са се появили. Бихме могли да излезем някъде на ресторант, но пък няма да ми е удобно да накарам всеки да си плати. Би било егоистично да карам хората да прекарат скъпа и скучна вечер само и само аз да отпразнувам рождения си ден - а от друга страна, нямам възможност да платя за всички. О, Господи! Какво да правя? Ще ми се да не съм се раждала, а да съм цъфнала на този свят непорочно - подобно, но не идентично на Исус. Тогава нямаше да се налага да имам рожден ден. Съчувствам на Исус относно неудобството, което неизбежно усеща, или би трябвало да усеща, задето вече две хиляди години налага на голяма част от човечеството да честват рождения му ден.
Полунощ. Хрумна ми нещо жестоко във връзка с рождения ден. Ще поканя народа на коктейли, може би "Манхатъни". Ще се изживявам като подобие на светска домакиня, а ако някой пожелае след това да ходи на вечеря, нека върви. Като си помисля обаче, представа си нямам какво представлява коктейл "Манхатън". Може обаче да купя книга за коктейли. Само дето едва ли ще го сторя.
16 март, четвъртък
57,5 кг, алкохолни единици 2, цигари 3 (мн. добре), калории 2140 (но предимно плодове), минути, прекарани в съставяне на списък с гостите за рождения ден, 237 (кофти).
Аз Шарън
Джуд Гадника Ричард
Том Джером (ъх)
[-Майкъл-]
Магда Джереми
Саймън
Ребека Мартин Убийствената Скука
Уони Козмо
Джоана
Даниел? Пърпетуа? (пфу) и Хюго?
О, не! О, не. Какво ще правя?
17 март, петък
Обадих се на Том, който много мъдро ми каза:
- Това е твоят рожден ден и трябва да поканиш само и единствено онези хора, които желаеш да поканиш. Така че ще поканя само:
Шарън
Джуд
Том
Магда и Джереми
и сама ще сготвя великолепна вечеря за всички. Обадих се пак на Том да му съобщя намеренията си и той каза:
- Ами Джером?
- Какво?
- Ами Джером?
- Мислех си, както се разбрахме, да поканя само когото аз... - замлъкнах, давайки си сметка, че ако кажа "искам", това ще рече, че не "искам", т. е. не "харесвам" Томовото непоносимо, претенциозно гадже. - О! - възкликнах, преигравайки безумно. - Искаш да кажеш твоя Джером? Естествено, че Джером е канен, магаре глупаво. Ама че си и ти! Но как според теб ще прозвучи, като не поканя Джудиния Гадник? И Уони-балони, след като тя ме покани на рождения си ден миналата седмица?
- Няма как да разбере.
Когато казах на Джуд кой ще дойде, тя рече наперено:
- А, значи ще водим половинките си?
Което ще рече Гадника Ричард. И понеже не сме само шест души вече, ще трябва да поканя и Майкъл. Няма как, девет е добра цифра. Десет. Нищо.
После се обади Шарън.
- Дано не съм сгафила. Току-що се видях с Ребека и я попитах дали ще дойде на рождения ти ден и тя много се засегна.
О, не, сега ще трябва да каня и Ребека с Мартин Убийствената Скука. Но това ще рече, че трябва да поканя и Джоана. Мамка му! Вече казах, че ще готвя, така че не мога внезапно да обявя, че отиваме на ресторант, защото ще ме изгризкат.
О, Господи! Влизам си сега в апартамента и на телефонния секретар ме чака леденостудено съобщение от Уони: "С Козмо се питахме какъв подарък би искала тази година за рождения си ден. Би ли ни се обадила, ако обичаш?"
Давам си сметка, че ще прекарам рождения си ден пред печката в готвене на храна за шестнайсет души.
18 март, събота
56 кг, алкохолни единици 4 (писна ми), цигари 23 (мн. мн. кофти, още повече, че за 2 часа), калории 3827 (гнус).
2 ч. следобед. Хм. Само това липсваше. Мама нахълта в апартамента ми, забравила като по чудо щуреца от миналата седмица, дето цяло лято пял и свирил.
- Божичко, дете - каза задъхано, като прекоси стаите и влезе в кухнята. - Да не си имала лоша седмица? Изглеждаш ужасно. Приличаш на деветдесетгодишна баба. Няма значение, познай какво ми се случи, миличка - обърна се тя към мен с чайника в ръка, отпускайки скромно клепки, и веднага след това се ухили широко, сякаш ей сега ще затанцува степ.
- Какво? - попитах намусено.
- Взеха ме на работа като телевизионна водеща.
Отивам по магазините.
19 март, неделя
55,5 кг, алкохолни единици 3, цигари 10, калории 2465 (но предимно шоколад).
Ура! Цял нов позитивен поглед към рождения ден. Разговарях с Джуд за книгата, която тя чете относно празници и ритуали на първобитни народи, и се чувствам щастлива и в мир със себе си.
Осъзнах колко плиткоумно и неправилно е да смятам, че апартаментът е твърде тесен, за да побере деветнайсет души, и че не мога да се нагъзя и да прекарам рождения си ден в готвене, вместо да се издокарам и да бъда заведена в шикозен ресторант от секс-бог със златна кредитна карта. Вместо това ще си мисля за моите приятели като за огромно, топлосърдечно африканско или в най-лошия случай турско семейство.
Нашата култура е прекалено вглъбена във външната страна на нещата, възрастта и общественото положение. Любовта единствено има значение. Тези деветнайсет души са мои приятели, те искат да бъдат добре дошли в моя дом, за да отпразнуват с обич и скромно домашно посрещане, а не за да ме съдят. Ще им сготвя на всички овчарски пай [Подобие на мусака - кълцано телешко месо, задушено с подправки и зеленчуци, покрито със слой картофено пюре и запечено на фурна. - Б. пр.] - здравословна английска домашна храна. Ще се получи прелестен, топъл, етнически семеен купон в стил Третият свят.
20 март, понеделник
56,5 кг, алкохолни единици 4 (набирам скорост), цигари 27 (но в последния ден, преди да ги откажа), калории 2455.
Реших да поднеса овчарския пай с белгийска салата от див лук на дървени въглища, сирене рокфор, увито в канадски бекон, и испанска наденица чорисо на скара, за да внеса по-шикарна нотка (не съм опитвала преди, но сигурно е много лесно), а след това на всеки по едно индивидуално суфле "Гран Марние". С изплезен език очаквам рождения си ден. Вероятно ще се прочуя като ненадмината готвачка и домакиня.
21 март, вторник: рождения ден
56,5 кг, алкохолни единици 9, цигари 42, калории 4295. Ако не се отпусна на рождения си ден, кога?
6,30 вечерта. Не мога повече. Току-що нагазих в тенджера с картофено пюре, както си бях с нови-новенички черни велурени обувки на висок ток, защото съвсем бях забравила, че подът на кухнята е застлан със съдове с пюре и задушено телешко. Вече е 6 и половина и трябва да отскоча до магазина за продуктите за суфлето и разни други забравени неща. Господи - внезапно си спомних, че тубичката с противозачатъчно желе може да е останала на умивалника. Трябва да прибера освен това бурканите с неизискан дизайн на катерички и поздравителната картичка от Джейми с изображение на агънце, пред което е изписано: "Честит рожден ден. Познай ти коя си!" А като я отвориш, вътре пише: "Ти си най-дъртата овца." Хмф.
Разписание:
6,30. Излизам на пазар.
6,45. Връщам се със забравените продукти.
6,45-7. Доизкусурявам овчарския пай и го мятам във фурната. (Господи, дано да се получи.)
7-7,05. Приготвям суфлетата "Гран Марние" (я да взема още сега да пийна малко "Гран Марние" - все пак имам рожден ден).
7,05-7,10. Ммм. "Гран Марние"-то си го бива. Да проверя чиниите и приборите за издайнически признаци на небрежно миене и да ги подредя в привлекателна ветрилообразна форма. А, да не забравя да купя и салфетки.
7,10-7,20. Да поприбера и да отместя мебелите встрани от центъра на стаята.
7,20-7,30. Да приготвя ония испанските чорисос.
Което ми оставя цял половин час да се приготвя, без да изпадна в паника. Я да изпафкам една цигара. Фъх! Седем без петнайсет. Кога стана? Пфу!
7,15 ч. Току-що се връщам от магазина и си давам сметка, че съм забравила да купя масло.
7,35 ч. Ебало си е майката. Овчарският пай е все още в тавите из цялата кухня, а аз още не съм си измила косата.
7,40 ч. О, Господи! Потърсих млякото и осъзнах, че съм забравила в магазина една от торбите. В нея бяха и яйцата. Това ще рече... Божичко, и зехтина... Значи никакви екзотични салати.
7,40 ч. Хм. Най-добре ще е да взема една вана с чаша шампанско в ръка, а после да се облека. Ако изглеждам добре, ще мога да продължа да готвя дори когато всички вече са тук и евентуално да пратя Том за забравената торба.
7,55 ч. Ааах! На вратата се звъни! Аз съм по сутиен и гащи с мокра коса. Паят се въргаля по целия под. Внезапно намразих гостите си. Два дни робувах и слугувах, а те довтасват свежи като репички и искат да ядат наготово като същински кукувици. Иде ми да отворя вратата и да кресна: "Майната ви на всички!"
2 ч. през нощта. Много съм развълнувана. На вратата бяха Магда, Том, Шарън и Джуд с бутилка шампанско. Наредиха ми да не се размотавам, а да се приготвям, и докато си сушах косата, бяха раздигнали кухнята и изхвърлили овчарския пай. Оказа се, че Магда е запазила маса в "192" и казала на народа да отидат там, а не в апартамента ми, та всички ме чакаха с подаръци и с намерението да ме черпят те. Според Магда били обзети от странно шесто чувство, че от суфлето "Гран Марние" и другите екзотики нищо няма да се получи. Обичам приятелите си, те са от всяко положение за предпочитане пред голямото турско семейство с всяващи респект забрадки.
Значи за идната Нова година ще реактивирам новогодишните решения, като прибавя следното:
Ще спра да съм невротизирана и да се боя от щяло и нещяло.
Ще спра вече да спя с Даниел Клийвър и да му обръщам внимание.

Вродена изисканост
2 април, неделя
57 кг, алкохолни единици 0 (браво), цигари 0, калории 2250.
Прочетох в една статия, че Катлийн Тайнън, покойната съпруга на покойния Кенет [Кенет Тайнън (1927-1980) - английски театрален критик и писател, водеща фигура в британския културен живот през 1960-те години, наричани радикални. Той стои зад скандалното шоу "О, Калкута", поставено за пръв път в Ню Йорк през 1969 г. - Б. пр.], притежавала "вродена изисканост" и когато пишела, я заварвали седнала, безупречно издокарана, на малка масичка в средата на стаята, посръбваща от чаша изстудено бяло вино. Когато закъснява с изявление за пресата, поръчано от Пърпетуа, Катлийн Тайнън не би лежала както си е облечена и примряла от ужас под юргана, палеща цигара от цигара, наливаща се със студено саке от бутилката и гримираща се като контрареакция на настъпващата истерична криза. Катлийн Тайнън не би позволила на Даниел Клийвър да спи с нея, когато му скимне, но не и да бъде нейно гадже. Нито пък би се напила до припадък и би повръщала където й падне. Искам да съм Катлийн Тайнън (без да съм мъртва).
Поради това по-късно, когато нещата заплашваха да излязат от контрол, си повтарях фразата "вродена изисканост" и си въобразявах, че нося бял лен и седя на маса с цветя. "Вродена изисканост". Вече шест дни без цигари. Надянах маска на достолепна надменност пред Даниел и не съм се съобщавала, флиртувала или спала с него от три седмици. Само три алкохолни единици, погълнати миналата седмица като неохотен реверанс пред Том, който се оплака, че вечерите, прекарани с новата, непорочна мен, приличат на излизане на вечеря с мида, раковина или друга пихтиеста морска твар.
Тялото ми е храм. Дали не е време за лягане? О, не, часът е осем и половина. Вродена изисканост. Ооо. Телефонът.
9 ч. вечерта. Беше баща ми, говореше с някакъв особен, пресекващ глас, почти като пелтек.
- Бриджет. Включи телевизора си на BBC 1.
Прехвърлих каналите и залитнах от ужас. Беше заставка на предаването на Ани и Ник и там, замръзнала на дивана, в центъра на ромб, оформен от видеото, между Ани и Ник седеше майка ми, крайно издокарана и гримирана, сякаш беше проклетата Кейти Бойл или ней подобна.
- Ник - мило каза Ани.
- ...и ще ви представим нашето ново емблематично пролетно предаване - поде Ник - "Внезапно сама" - дилема, изправяща се пред все по-нарастващ брой жени. Ан.
- Ще ви представим и новата водеща Пам Джоунс - провъзгласи Ан. - Самата тя "Внезапно сама" и осъществяваща своя телевизионен дебют.
Докато Ан говореше, майка ми се размрази в ромба, който започна да се разпростира към центъра на екрана, скривайки Ан и Ник и разкривайки мимоходом, че майка ми е набутала микрофон под носа на мишеподобна женица.
- Минават ли ви мисли за самоубийство? - прогърмя майка ми.
- Да - отвърна женицата и избухна в плач, при което кадърът замръзна, обърна краищата си и отплува в едно ъгълче, за да открие отново Ани и Ник, седнали на дивана с погребален вид.
Татко беше съкрушен. Мама дори не беше му казала за работата си в телевизията. Май до този момент се беше намирал в състояние на невъзприемане и се беше самоубедил, че мама е само в старческа криза и вече съзнава каква грешка е направила, но я е срам да го моли да се върне.
Всъщност гласувам с две ръце за закриването на очите пред действителността, наричано с модерния термин "невъзприемане". Можеш да се самоубедиш в сценария, който сам си избереш, и да си щастлив като момченце, докато бившият ти партньор не изскочи на телевизионния ти екран, ковящ новата си кариера на необвързана повече с теб личност. Опитах се да се престоря, че това не изтрива всяка надежда и че мама може би планира да се съберат отново като истински грабващ край на сериала, но не хвана място. Клетият татко. Едва ли знае за Хулио или за данъчния. Попитах го дали не би искал утре да отида при него, да излезем и да вечеряме някъде в събота вечер, а защо не и да се поразходим в неделя, но той каза, че всичко е наред. Семейство Алкънбери в събота вечер организирали староанглийска вечеря за членовете на "Спасителна лодка".
4 април, вторник
Вече реших твърдо да се справя с тия постоянни закъснения за работа и неумението да разчистя входящата си кореспонденция, преливаща от заплахи на съдебни пристави и тям подобни. Непременно започвам програма за самоусъвършенстване с отразяване на зависимостта време-движение.
7 ч. сутринта. Теглене.
7,03 ч. Връщане в леглото разстроена от резултата. Състояние на куфалника отвратително. Заспиването и ставането еднакво невъзможни. Мисля за Даниел.
7,30 ч. Колики от глад ме принуждават да се измъкна от кревата. Правя кафе, колебая се за грейпфрут. Размразявам шоколадов кроасан.
7,35-7,50 ч. Отваряне на гардероба. Вторачване в дрехите.
8 ч. Избор на риза. Опит да открия черната минипола от ликра. Дърпане на дрехи от дъното на гардероба в опит за откриване на полата. Преравяне на чекмеджетата и претърсване зад стола в спалнята. Ровене в панера с дрехи за гладене. Ровене в панера с дрехи за пране. Полата изчезнала. Палене на цигара за повдигане на духа.
8,20 ч. Стъргане на кожата със суха четка (против целулита), баня и миене на косата.
8,35 ч. Начало - избирането на бельо. Закъснението от пералнята означава, че са налице само огромни бели памучни гащи. Прекалено непривлекателни дори за работа (ще ми увредят психиката). Връщане към панера с дрехи за гладене. Откриване на неподходящо миниатюрен чифт от черна дантела - боцкат ме, но са за предпочитане пред гигантските страстоубийки.
8,45 ч. Започвам с плътен черен чорапогащник. Чифтът май се е свил - чаталът идва малко над коленете. Намирам друг чифт и откривам дупка отзад на крака. Захвърлям го. Внезапно се сещам, че носих миниполата от ликра, когато последния път се прибрах с Даниел. Отиване в хола. Триумфално откриване на полата между възглавниците на дивана.
8,55 ч. Връщане към чорапогащниците. Чифт номер три има дупка само на палеца. Слагам го. Дупката се превръща в бримка, която издайнически ще пропълзи от обувката. Отиване до панера с дрехи за гладене. Откриване на последния непрозрачен чифт, усукан като връв, наблъскан с някакъв бял мъх. Оправяне и изчистване на мъха.
9,05 ч. Вече с чорапогащник. Прибавяне на полата. Започва гладенето на ризата.
9,10 ч. Внезапно осъзнаване, че косата изсъхва в странна форма. Търсене на четката. Намиране в чантата. Сушене със сешоара. Не става. Напръскване с растителен спрей и още сушене.
9,40 ч. Връщане към гладенето и откриване упорито леке отпред на ризата. Всички други възможни ризи мръсни. Паника по повод напредналото време. Опит за пране на лекето. Цялата риза вир-вода. Сушене с ютията.
9,55 ч. Вече мн. закъсняла, пушене на цигара и прочитане на туристически проспект за успокояване.
10 ч. Опити да открия чантата. Чантата изчезнала. Решение за проверка на пощата - дали не е дошло нещо приятно.
10,07 ч. Само предупредително писмо за достъп до банковата сметка във връзка с невнасянето на минималната сума. Опит да си спомня какво търсех. Подновяване търсенето на чантата.
10,15 ч. Отвъд всяка форма на закъснение. Внезапно сещане, че чантата е в спалнята, занесена при опита да се открие четката, но там я няма никаква. Най-сетне намерена под купищата дрехи на пода. Връщане на дрехите в гардероба. Слагане на сакото. Подготовка за напускане на къщата. Не мога да си намеря ключовете. Бясно претърсване на къщата.
10,25 ч. Ключовете се оказват в чантата. Виждам, че съм забравила четката.
10,35 ч. Излизане.
Три часа и трийсет и пет минути от събуждане до излизане са множко. В бъдеще трябва да скачам от леглото веднага щом се събудя и да реформирам цялата система на прането. Отварям вестника и прочитам, че осъден убиец в Америка е убеден, че властите са имплантирали микрочип в задника му, за да следят действията му, тъй да се каже. Ужасена от мисълта за подобен микрочип в собствения задник, особено сутрин.
5 април, сряда
56.5 кг, алкохолни единици 5 (вината е на Джуд), цигари 2 (на всеки може да се случи, не значи, че съм започнала пак да пуша), калории 1765, фишове за моментална печалба 2.
Днес споделих с Джуд за вродената изисканост и тя каза, интересно, тъкмо чета една Дзен книга по самоусъвършенстване. Каза, че ако се вгледаш в живота, Дзен може да се приложи към всичко - Дзен и изкуството да пазаруваш, Дзен и изкуството да купуваш и т. н. Каза, че всичко било въпрос повече на отпускане по Течението, отколкото на борба. И ако например имаш проблем или нещата не вървят, вместо да се напрягаш или ядосваш, трябва само да се отпуснеш по Течението и всичко ще се оправи. Същото е, каза тя, когато не можеш да си отключиш вратата с ключа - ако го натискаш, става по-лошо, но ако го извадиш и го намажеш с малко вазелин за устни, слагаш го в ключалката и еврика! Но да не споменавам за това на Шарън, защото го смятала за дрън-дрън, та пляс.
6 април, вторник
Излязох да се видя с Джуд, да пийнем спокойно по едно и да си поговорим още за Течението и забелязах познато облечена с рибена кост фигура с мрачна хубост да седи в тихо ъгълче и да вечеря: Магдиният Джереми. Махнах му и за стотна от секундата забелязах на лицето му изражение на ужас, което моментално ме накара да пошепна с кого е на масата и да стигна до изводите: а) не е Магда, б) няма и трийсет, в) носи костюм, който бях пробвала два пъти в "Уисълс", но се отказах заради непосилна цена. Проклета вещица.
Веднага видях, че Джереми се опитва да се измъкне с един бърз поглед "Здрасти, не сега", който потвърждава вашето близко, старо, видяло и патило приятелство, но в същото време внушава, че не сега е моментът то да се дозатвърждава с целувки и задълбочени раздумки. Щях да приема играта му, но после си помислих: я чакай малко! Сестри! Под кожата! Магда! Щом мъжлето на Магда не се срамуваше да вечеря с тази недостойна скочубра, облечена с моя костюм, щеше да му се наложи да ме представи.
Отклоних се от пътя си, за да мина покрай масата, на която той побърза да се задълбочи в разговор със скочубрата, като вдигна поглед и ми отправи твърда, уверена усмивка, сякаш да каже "делова вечеря". Отправих му поглед "Не на мен тия" и отминах.
Ами сега, какво да правя? Боже Господи! Да кажа на Магда? Да не кажа на Магда? Да се обадя на Магда и да я питам всичко наред ли е? Да се обадя на Джереми и да го питам всичко наред ли е? Да се обадя на Джереми да го заплаша, че ще изпея всичко на Магда, ако не разкара вещицата с моя костюм? Да си гледам работата?
Като се сетих за Дзен, Катлийн Тайнър и вродената изисканост, изработих вариант на Поздрав към Слънцето, който помня от отдавна потъналия в миналото курс по йога и се центрирах, съсредоточавайки се върху вътрешното колело, докато дойде Течението. После благоразумно реших да не казвам на никого, тъй като клюката е разпространяваща се като зараза отрова. Вместо това честичко ще се обаждам на Магда и ще се навъртам край нея, та в случай, че нещо се обърка (което тя с женската си интуиция не може да не долови), да може да го сподели. Тогава, ако според Течението е редно, ще й разправя какво видях. Нищо стойностно не се придобива чрез борба, всичко идва от течението. Дзен и изкуството да живееш. Дзен. Течение. Хммм, но тогава как налетях на Джереми и недостойната скочубра, ако не се е намесило Течението? Какво ли значи всичко това?
11 април, вторник
56.5 кг, алкохолни единици 0, цигари 0, фишове за моментална печалба 9 (на това трябва да се сложи край).
При Магда и Джереми всичко изглежда нормално, тъй че може наистина да е било делова среща. Може пък идеите на Дзен за Течението да са верни, защото без съмнение не сбърках, като си затраях и не се намесих. Другата седмица съм канена в "Айви" на лъскав литературен коктейл по случай премиерата на книгата на Кафка "Мотоциклет". Твърдо съм решена, вместо да примирам от страх пред ужасяващото събитие, да треперя от паника през цялото време и да се прибера вкисната и скапана, да подобря социалните си умения за общуване, самоувереността си и Да Накарам Коктейлите Да Работят За Мен - както се препоръчва в една статия, току-що прочетена в "Ню Йоркър".
Авторката Тина Браун явно блестящо се справя с коктейлите, прехвръква елегантно от група на група и възкликва:
"Мартин Еймис! Нелсън Мандела! Ричард Гиър!" с тон, който веднага предполага: "Божичко, никога в живота си не съм била тъй очарована да видя някого! Запознахте ли се с най-невероятната личност на сбирката след вас? Разговаряйте! Разговаряйте! Трябва да създавате връзки! Чааао!"
Искам да съм като Тина Браун, макар и далеч не толкова затънала в работа.
Статията е пълна с полезни съвети. Оказва се, че на коктейл човек не бива да разговаря повече от две минути с един и същ гост. Когато времето изтече, просто му казвате: "От нас май се очаква да циркулираме. Радвам се, че се запознахме", и отбръмчавате. Ако усетите главата си празна, когато запитате някого с какво се занимава, а той ви отговори: "Погребален агент" или "Работя в Агенцията за подпомагане на децата", трябва просто да се заинтересувате: "Намирате ли работата си забавна?" Когато запознавате хора, добавете един-два интелигентни детайла за всеки от тях, така че да намерят веднага тема за разговор. Напр. "Това е Джон, той е от Нова Зеландия и обожава уиндсърфинга", или "Джина е луда по парашутизма и живее на шлеп."
И най-важното: човек не трябва да отива на коктейл без ясно определена цел - няма значение дали е "създаване на връзки" с оглед процъфтяване на кариерата, запознанство с определени хора, или просто да сключи страхотен договор. Трябва да разбере, че грешката му е, дето ходи на коктейл с единствената цел да убие малко време, без да се вкисне.

17 април, понеделник
57 кг, алкохолни единици 0 (ми. д.), фишове 5 (ама с печалба от два паунда, тъй че общи разходи за тото само три паунда).
Добре. Утре е "Мотоциклетът" на Кафка. Ще изработя ясна група цели. След малко. Само да погледам реклами и да се обадя на Джуд. Добре.
1) Да не се вкисвам прекалено.
2) Да намеря хора, с които да си създам връзки.
Хммм. Не, не, ще измисля още след малко.
11 ч. вечерта. Добре.
3) Да пусна в ход социалните умения от статията.
[-4) Да накарах Даниел да помисли, че съм с вродена пзисканост и да поиска пак да е с мене. Не. Не.-]
[-4) Да се запозная и да спя с полов атлет.-]
4) Да установя интересни връзки в света на книгоиздаването, а защо не и от други професии, за да започна нова кариера.
Божичко. Не ща да ходя на страховития коктейл. Искам да си остана вкъщи с бутилка вино и да гледам "Жителите на Ийст Енд".
18 април, вторник
57,5 кг, алкохолни единици 7 (майчице), цигари 30, калории (самата мисъл е непоносима), фишове 1 (отлично).
Коктейлът започна зле, след като не можах да видя нито един познат, когото да запозная с друг. Добрах се до чаша с питие и зърнах Пърпетуа да разговаря с Джеймс от "Телеграф". Уверено се приближих към Пърпетуа, готова да се развихря, но вместо да каже: "Джеймс, Бриджет е от Нортхамптъншир и силно се увлича по гимнастиката" (скоро пак ще тръгна на фитнес), тя просто продължи да бърбори доста над двеминутната граница и не ми обърна никакво внимание.
Повисях малко наоколо с чувството, че съм пълна отрепка, и изведнъж забелязах Саймън от "Маркетинг". Престорих се хитро, че изобщо не съм възнамерявала да се присъединя към разговора на Пърпетуа и целенасочено се втурнах към Саймън, готова да възкликна: "Саймън Барнет!" - в стила на Тина Браун. Но когато почти бях стигнала до него, забелязах, че за нещастие Саймън от "Маркетинг" е потънал в разговор с Джулиан Барнс [Известен съвременен английски автор, познат у нас с "Папагалът на Флобер". - Б. пр.]. Подозирайки, че няма да събера сили да се разкрещя: "Саймън Барнет! Джулиан Барнс!" с нужната веселост и тон, се помотах нерешително край тях, после започнах да се измъквам, в който момент Саймън каза с глас на ядосан началник (колкото и да е смешно, никога няма да чуете този глас от него, когато се мъчи да ви сваля до копирната машина): "Искаш ли нещо, Бриджет?"
- А! Да! - изпаднах в дива паника, какво бих могла да искам. - Ахъм.
- Даааа? - проточи Саймън, а Джулиан Барнс ме погледна очакващо.
- Знаеш ли къде са тоалетните? - изпелтечих аз. По дяволите. По дяволите. Защо? Защо казах точно това? Видях на тънките, но хубави устни на Джулиан Барнс да трепва лека усмивка.
- А, май са нататък. Чудничко. Благодаря - тръснах аз и се запътих към изхода. Веднъж минала през въртящата се врата, се залепих на стената, опитвайки се да възстановя дишането си, повтаряйки наум: "вродена изисканост, вродена изисканост". Не забелязах особен резултат, но друг изход нямаше.
Погледнах с копнеж към стълбите. Мисълта да се прибера у дома, да си облека нощницата и да пусна телевизора стана неудържимо привлекателна. Все пак си спомних за Целите на коктейла, задишах дълбоко през носа, промърморих още веднъж "вродена изисканост" и се върнах на коктейла. Пърпетуа още стоеше до вратата и говореше с гадните си приятелки Пити и Арабела.
- А, Бриджет - рече тя. - Ще ми донесеш ли нещо за пиене? - И ми подаде празната си чаша. Когато се върнах с три чаши вино и една минерална вода "Перие", трите бърбореха една през друга.
- Срам и позор. В наше време цяло поколение се запознава с великите литературни творби на Остин, Елиът, Дикенс, Шекспир и тъй нататък само чрез телевизията.
- Точно така. Това е нелепо. Престъпно.
- Абсолютно. И те смятат, че това, което гледат, като скачат по каналите между "Домашен прием у Ноел" и "Среща на непознат", всъщност е Остин или Елиът.
- "Среща на непознат" върви в събота - намесих се аз.
- Моля? - рече Пърпетуа.
- В събота. "Среща на непознат" върви в събота от седем и петнайсет след "Гладиатори".
- Е, и? - подигравателно изръмжа Пърпетуа и хвърли кос поглед към Арабела и Пити.
- Адаптациите на големите литературни творби не се пускат в събота вечер.
- Я виж ти, ето го и Марк - прекъсна ме Пиги.
- О, Боже, наистина - звънливо се включи Арабела. - Зарязал е жена си, нали знаете?
- Това, което исках да кажа, е, че между екранизациите на литературните шедьоври не пускат хубави предавания като "Среща на непознат", тъй че не вярвам много хора да сменят канала.
- А, значи "Среща на непознат" е хубаво, така ли? - саркастично запита Пърпетуа.
- Да, много е хубаво.
- А ти нали знаеш, Бриджет, че "Мидълмарч" първоначално е било книга, а не сапун?
Мразя Пърпетуа, когато се държи така. Дърта, тъпа, дебелогъза крава.
- О, аз пък мислех, че е шампоан - тръснах аз и ядосано грабнах шепа от минаващите наблизо солети и ги напъхах в устата си. Когато вдигнах поглед, видях тъмнокос мъж с костюм, застанал точно пред мен.
- Здравей, Бриджет - каза той. Аз зяпнах и солетите паднаха от устата ми. Беше Марк Дарси. Но без пуловера на ромбове.
- Здравей - изфъфлих с пълна уста, като се опитвах да не се паникьосам. После се сетих за статията и се обърнах към Пърпетуа.
- Марк. Пърпетуа е... - започнах аз, но бързо секнах. Какво да кажа? Пърпетуа е много дебела и прекарва цялото си време да ме юрка и да ми се прави на началничка? Марк е много богат и има бивша съпруга от жестока раса?
- Да? - каза той.
- ...е моя шефка и си купува апартамент във Фулъм, а Марк е - продължих аз, като отчаяно се обърнах към Пърпетуа - виден адвокат по правата на човека.
- О, здравейте, Марк. Разбира се, чувала съм за вас - загука Пърпетуа, сякаш беше Прунела Скеилс от сериала "Фолти Тауърс", а той - Единбургският херцог.
- Здрасти, Марк! - обади се Арабела, ококори се и замига по начин, който очевидно смяташе за крайно привлекателен. - Не съм те виждала от векове. Как беше Голямата ябълка [Голямата ябълка е прозвище на Ню Йорк - Б. пр.]?
- Тъкмо говорехме за йерархията в културата - прогърмя Пърпетуа. - Бриджет е от онези хора, които смятат, че "Среща с непознат" е не по-лош от монолога на Отело "Изхвърли душата ми от рая". - И закудкудяка от смях.
- А! Значи Бриджет определено е постмодернистка - заяви Марк Дарси. - Това е Наташа - продължи той, като посочи високо, слабо, главозамайващо момиче до себе си.- Наташа е виден адвокат по семейни дела.
Имах чувството, че ми се надсмива. Проклето нахалство.
- Винаги съм смятала - заговори Наташа с усмивка на познавач, - че хората, които защитават класиката, трябва първо да докажат, че са прочели книгата, преди да им се разреши да гледат телевизионната адаптация.
- О, напълно съм съгласна - заяви Пърпетуа и изригна нови вълни смях. - Каква забележителна идея!
Вече я виждах как намира наум места за Марк Дарси и Наташа на масата си за вечеря наред с нейните Пуховци и Пигита.
- Не биваше да се разрешава на никого да слуша мелодията за Световната купа, - задудна Арабела, - освен ако не е доказал, че е изслушал цялата "Турандот"!
- Макар, разбира се, в много отношения - изведнъж стана сериозна Марковата Наташа, сякаш разтревожена, че разговорът поема грешна насока - демократизацията на културата ни е хубаво нещо...
- Освен в случая на господин Шишко, който би трябвало да бъде пукнат още при раждането си - изпищя Пърпетуа. Когато неволно погледнах задника на Пърпетуа с мисълта "Намерил кой да го каже", улових Марк Дарси да прави същото.
- Това, което все пак ненавиждам - Наташа изглеждаше разтегната и разкривена, сякаш се намираше в дружество за разисквания в Оксбридж, - е арогантният индивидуализъм, който кара всяко ново поколение да си въобразява, че някак си може да пресъздаде света отначало.
- Но то нали точно това прави - кротко вметна Марк Дарси.
- О, щом държиш да разглеждаш нещата на това равнище... - войнствено откликна Наташа.
- Какво равнище? - запита Марк Дарси. - Това не е равнище, а напълно основателна гледна точка.
- Не. Не. Съжалявам, но умишлено се инатиш - възкликна тя и силно се изчерви. - Не става дума за деконструкционалистични свежи възгледи. Говоря за върховната вандализация на културните рамки.
Марк Дарси имаше вид, като че ли всеки момент ще избухне в смях.
- Мисълта ми е, че ако ще възприемаш този вид морално релативистична линия на поведение в стил "Среща с непознат е прекрасно предаване..." - Тук тя ми хвърли погнусен поглед.
- Аз наистина харесвам "Среща с непознат" - възразих аз. - Макар да смятам, че ще е по-добре, ако карат избраните участници да измислят собствени отговори, вместо да четат ония плоски реплики, пълни с игри на думи и сексуални намеци.
- Точно така - намеси се Марк.
- Но пък не мога да търпя "Гладиатори". Кара ме да се чувствам дебела - казах аз. - Все пак радвам се, че се запознахме. Чао!
Стоях на опашката да си получа палтото и разсъждавах каква разлика може да създаде присъствието или отсъствието на пуловер с ромбове в човешката привлекателност, когато усетих нечии ръце леко да ме прихващат за талията.
Обърнах се.
- Даниел!
- Джоунс! Защо се измъкваш толкова рано? - Наведе се и ме целуна. - Ммм, миришеш хубаво! - И ми предложи цигара.
- Не, благодаря, открих вродената си изисканост и зарязах пушенето - заявих аз по някакъв предварително програмиран начин като степфордска съпруга ["Степфордските съпруги" - роман от американския автор на три-лъри Айра Левин, в който съпрузите в градчето Степфорд убиват жените си и ги заменят с техни двойници-роботи, които им се подчиняват във всичко. - Б. пр], измъчвана от желанието Даниел да не беше толкова привлекателен, когато се намирах насаме с него.
- Ясно - подхилна се той, - вродена изисканост значи?
- Да - строго потвърдих аз. - Беше ли на коктейла? Не те видях.
- Знам, че не ме видя. Но пък аз те видях. Говореше с Марк Дарси.
- Откъде познаваш Марк Дарси? - смаях се аз.
- От Кеймбридж. Не понасям тоя зубрач. Същинска баба. А ти откъде го познаваш?
- Той е син на Малкълм и Илейн Дарси - започнах аз и едва не продължих: "Познаваш, Малкълм и Илейн, мило дете. Идваха, когато живеехме в Бъкингам..."
- Кои, по...
- Приятели на родителите ми. Играла съм си с него в детското басейнче.
- Не се и съмнявам, ти малка мръснице - изръмжа той. - Искаш ли да идем да вечеряме?
Вродена изисканост, рекох си аз, вродена изисканост.
- Хайде, Бридж - настоя той и прелъстително се надвеси над мен. - Имам нужда от сериозно обсъждане на блузата ти. Крайно тънка е. Ако я разгледаш отблизо, почти граничи с прозрачността. Хрумвало ли ти е някога, че тази блуза може да страда от... булимия?
- Трябва да се видя с един човек - отчаяно изхриптях аз.
- Хайде, Бридж.
- Не - повторих с твърдост, която доста ме изненада.
- Срамота - нежно отвърна той. - Ще се видим в понеделник. - И ми хвърли такъв мръснишки поглед, че едва не се хвърлих след него с викове: "Начукай ме! Начукай ме!"
11 ч. вечерта. Току-що се обадих на Джуд и й разказах за случката с Даниел, също и за сина на Малкълм и Илейн Дарси, с когото мама и Уна се бяха старали да ме сватосат на пуешкото парти, появил се на коктейла в доста привлекателен вид.
- Чакай малко - прекъсна ме Джуд, - да не би да говориш за Марк Дарси? Адвоката?
- Да. Какво... и ти ли го познаваш?
- Ами да. Работила съм с него. Невероятно мил и привлекателен мъж. Стори ми се, че описа човека от пуешкото парти като пълен урод.
Хъмф. Проклетата Джуд.

22 април, събота
54 кг, цигари 0, алкохолни единици 0, калории 1800.
Днес е исторически ден на радост. След осемнайсет години напразни опити да сляза до петдесет и четири килограма най-сетне го постигнах. Не е някакъв трик на кантара, потвърдено е от джинсите. Аз съм слаба.
Не съществува разумно обяснение. Миналата седмица ходих два пъти в гимнастическия салон, но това, макар и рядко да ми се случва, не е извращение. Ядох нормално. Истинско чудо. Звъннах на Том, който предположи, че може да съм завъдила тения. Начинът да се отърва от нея, посъветва ме той, е да държа купичка с топло мляко и молив пред устата си. (Оказва се, че тениите са любителки на топлото мляко. Направо го обожавали.) Да си отворя устата. После, когато тенията подаде глава, да я увия внимателно около молива.
- Слушай - срязах го аз. - Тенията остава. Обичам новата си тения. Не само че съм слаба, но и вече не ми се пуши и лочи вино.
- Да не си влюбена? - подозрително и завистливо попита Том. Винаги е такъв. Не че иска той да е с мен, защото несъмнено е хомосексуалист. Но когато си единак, последното нещо, което ти се иска, е най-добрата ти приятелка да развие функционална връзка с друг. Поблъсках си главата, после спрях, шокирана от внезапно, смайващо разбиране. Вече не съм влюбена в Даниел. Аз съм свободна.
25 април, вторник
54,3 кг, алкохолни единици 0 (браво), цигари 0 (мн. мн. д.), калории 995 (продължавай в тоя дух).
Хъмф. Тази вечер отидох на купона у Джуд с малка тясна черна рокличка да демонстрирам фигура, предоволна от себе си.
- Божичко, добре ли си? - запита ме Джуд, когато влязох. - Имаш страшно уморен вид.
- Добре съм - съкрушено отвърнах аз.- Отслабнала съм три килограма и половина. Защо питаш?
- А, нищо. Просто си помислих...
- Какво? Какво?
- Че може би си ги свалила прекалено бързо от... лицето си - заглъхна тя и погледна втренчено видимо спаруженото ми деколте.
Саймън беше същият.
- Бриджееет! Имаш ли цигарка?
- Не, отказах ги.
- О, проклятие, нищо чудно, че изглеждаш толкова...
-Какво?
- А, нищо, нищо. Само малко... измъчена.
И цяла вечер все така. Няма нищо по-лошо от това хората да ти казват, че изглеждаш уморена. Биха могли да си спестят усилията и направо да заявят, че приличаш на пет вида лайна. Чувствах се толкова доволна, че не пия, но с напредването на вечерта, докато всички ставаха все по-пияни, аз започнах да се усещам толкова спокойна и самодоволна, че сама си досадих. Непрекъснато се откривах ангажирана в разговори, когато всъщност не бях в състояние да произнеса дори дума и само гледах и кимах мъдро и сдържано.
- Имаш ли чай от лайкучка? - рекох по едно време на Джуд, когато тя минаваше покрай мен, хълцукайки щастливо, при което приятелката ми изпадна в пристъп на кикот, прегърна ме през рамо и падна. Реших, че ще е най-добре да си ходя.
Когато най-сетне се прибрах, се пъхнах в леглото, положих глава на възглавницата, но нищо не ставаше. Местех главата си от място на място, но все не можех да заспя. Нормално вече щях отдавна да хъркам и да сънувам някакъв травматизиращ параноичен сън. Запалих лампата. Беше само единайсет и двайсет. Може би трябваше да направя нещо като... ами ъъ... кърпеж? Вродена изисканост. Телефонът звънна. Беше Том.
- Добре ли си?
- Да. Чувствам се прекрасно. Защо?
- Ами тази вечер изглеждаше малко... смачкана. Всички забелязаха, че не си на себе си.
- Не, добре бях. Видя ли колко съм слаба? - Мълчание.
- Том?
- Сладурче, мисля, че преди изглеждаше по-добре.
Сега се чувствам празна и объркана, сякаш изпод краката ми са издърпали килимче. Осемнайсет години на вятъра. Осемнайсет години пресмятане на калории и мастни единици. Осемнайсет години купуване на дълги ризи и сака и излизане от стаята с гръб към вратата в интимни моменти, за да си скрия задника. Милиони изварени торти и тирамисута, десетки милиони резенчета сирене "Ементал" неизядени. Осемнайсет години на борба, саможертви и стремления... и за какво? Осемнайсет години и резултатът е "уморена и смачкана". Чувствам се като учен, открил, че делото на живота му е било една голяма грешка.
27 април, четвъртък
Алкохолни единици 0, цигари 0, фишове 12 (мн. мн. лошо, ама пък не съм се теглила и не съм мислила за диети цял ден, мн. д.)
Трябва да спра с тези тотофишове, но бедата е, че доста често печеля. Те са за предпочитане пред лотарията, защото числата му не се теглят по време на "Среща с непознат" и не се случва толкова често да останеш без познато число и с чувството, че си безсилна и измамена и няма какво да направиш, освен да смачкаш билета и предизвикателно да го хвърлиш на пода.
Съвсем друг е случаят с моменталното тото, в което участваш по-активно, като трябва да издраскаш с монета шестте печеливши числа - работа често трудна и изискваща големи умения, - без да оставаш с усещането, че нямаш никакъв шанс. Три познати числа ти осигуряват печалба, а от опит знам, че винаги си на една крачка, често с цели два познати чифта при джакпот от 50 000 паунда!
Пък и човек не може да се лишава от всички удоволствия на живота. Ще се огранича само с четири-пет фиша на ден и скоро ще спра.
28 април, петък
Алкохолни единици 14, цигари 64, калории 8400 (мн. д., макар че броенето беше гадно. Вманиачаването на тема слабеене мн. л.), фишове 0.
Снощи в девет без петнайсет си бях направила отпускаща ароматизирана вана и сърбах чай от лайкучка, когато се включи алармата на някаква кола. Подкрепям кампанията на нашата улица срещу алармите на колите, които са нетърпими и контрапродуктивни, тъй като е по-вероятно колата ти да бъде разбита от разгневен съсед, опитващ се да изключи алармата, отколкото от крадец.
Но този път вместо да се разяря и да се обадя в полицията, просто поех дъх през разширени ноздри и си промърморих: "Вродена изисканост". На вратата се позвъни. Вдигнах слушалката на домофона. Мн. шикозен овчи глас проблея: "Той си има шибана любовница." Последва истерично ридание. Втурнах се надолу, където пред апартамента Магда, лееща потоци сълзи, се боричкаше с кормилото на сааба на Джереми, който издаваше "дауиии-дауиии-дауиии" с неописуема височина, всички фарове и габарити святкаха и угасваха, докато бебето пищеше, сякаш на детската седалка го дереше домашната котка.
- Изключи я! - изкрещя някой от прозорец на горния етаж.
- По дяволите, не мога! - изврещя Магда и се вкопчи в капака на колата.
- Джерърс! - разкрещя се Магда в мобифона. - Джерърс, ти, ебливо, лъжливо копеле! Как да отворя капака на сааба?
Магда е много шик. Но улицата ни не е такава. Тя е от улиците, по чиито прозорци още се мъдрят плакати с призив "Свобода за Нелсън Мандела."
- Няма да се върна, копеле такова! - продължаваше да крещи Магда. - Само ми кажи как да отворя шибания капак.
И двете с Магда вече бяхме в колата и дърпахме всеки видим и невидим лост, като Магда непрекъснато надигаше бутилка "Лоран-Перие". Междувременно се събра разярена тълпа. Следващият удар беше появата на Джереми с грохот, яхнал мотора си харли дейвидсън. Но вместо да изключи алармата, той започна да дърпа бебето от задната седалка, докато Магда му крещеше истерично. После оня австралиец Дан, който живее под мен, отвори прозореца си.
- Ой, Бриджед - развика се той. - От тавана ми капе вода.
- Мамка му! Банята!
Завтекох се нагоре, но когато стигнах до вратата, разбрах, че съм я затръшнала и съм оставила ключа вътре. Започнах да си блъскам главата в нея и да вия: "Олеле! Олеле!"
Тогава на площадката се появи Дан.
- Божке - рече той, - я най-добре се почерпи една от моите.
- Благодаря - рекох и, кажи-речи, сдъвках предложената ми цигара.
След няколко цигари и много опити с кредитна карта бяхме вътре, за да открием, че апартаментът е плувнал във вода. Не можахме да затворим крановете. Дан се втурна надолу и се върна с гаечен ключ и бутилка скоч. Успя да затвори крановете и започна да ми помага да събираме водата. После алармата млъкна и ние се втурнахме към прозореца точно навреме да видим как саабът потегля с грохот, а харли-дейвидсънът го следва бясно по петите.
И двамата избухнахме в щуро веселие, вече погълнали достатъчно уиски. После изведнъж, не помня точно как стана, той вече ме целуваше. Положението беше крайно неудобно от гледна точка на етикета, защото току-що бях наводнила апартамента му и съсипала вечерта му, тъй че не ми се искаше да изглеждам неблагодарна. Знам, че това не му даваше право да упражнява сексуален тормоз над личността ми, но този тип усложнение всъщност беше доста приятно след всички драми, вродената изисканост и какво ли не. После изведнъж на вратата се появи мъж в кожен костюм на мотоциклетист с кутия пица в ръка.
- Мамка му - рече Дан, - забравих, че поръчах пица. Тъй че изядохме пицата с бутилка вино, изпушихме по още няколко цигари, пийнахме още скоч и после той пак започна да ме целува, а аз запреплитах език: "Не, не, не бива", в който момент той изведнъж стана особен и започна да мотолеви: "О, Божке. О, Божке".
- Какво има? - запитах аз.
- Аз съм женен - заяви той. - Обаче, Бриджед, май те обичам.
Когато най-сетне си тръгна, аз се смъкнах на пода разтреперана, с опрян във входната врата гръб, като палех фасовете един от друг. "Вродена изисканост", казах си обезсърчено. После на вратата се звънна. Не обърнах внимание и се позвъни отново. След това зазвъня без спиране. Вдигнах слушалката на домофона.
- Миличка - обади се друг пиян мъжки глас, когото познах.
- Махай се, Даниел - изсъсках аз.
- Не. Чай да ти обясня.
-Не.
- Бридж... Искам да вляза.
Мълчание. Господи Боже. Защо продължавам толкова да си падам по Даниел?
- Бридж, обичам те.
- Махай се. Ти си пиян- отсякох аз с повече убеждение, отколкото изпитвах.
- Джоунс?
- Какво?
- Мога ли да използвам тоалетната ти?
29 април, събота
Алкохолни единици 12, цигари 57, калории 8489 (браво).
Двайсет и два часа, четири гащи, три пакета цигари и три бутилки шампанско по-късно, Даниел е още тук. Влюбена съм. Освен това се намирам между някое от следните състояния:
а) Отново на по трийсет дневно.
б) Сгодена.
в) Тъпа.
г) Бременна.
11,45 вечерта. Току-що повръщах и докато се навеждах плътно над тоалетната чиния, за да не ме чуе Даниел, той внезапно изрева от спалнята: "Край на вродената ти изисканост, дебелански. Там й е мястото!"

Бъдеща майка
1 май, понеделник
Алкохолни единици 0, цигари 0, калории 4200 (ям за двама).
Сериозно си мисля, че съм бременна. Как можахме да бъдем толкова тъпи? Даниел и аз бяхме тъй отнесени от еуфорията, че пак сме заедно, че действителността сякаш излетя през прозореца и след като веднъж започнахме... о, не искам да говоря за това. Тази сутрин определено усетих признаци на утринно прилошаване, но може да е и защото имах такъв махмурлук, след като Даниел вчера най-сетне си тръгна, че изядох следните неща в опит да се почувствам по-добре:
2 пакетчета нарязано сирене "Ементал"
1 литър прясно изцеден портокалов сок
1 опечен необелен картоф, студен
2 парчета неопечен изварен сладкиш с лимонова есенция (много лек, освен това нищо чудно да ям за двама)
1 "Милки уей" (само 125 калории. Възторжената реакция на тялото ми на изварения сладкиш подсказва, че бебето се нуждае от захар)
1 шоколадов "Виенски десерт" със сметана отгоре (лакомото бебе е много взискателно)
Броколи на пара (опит да подхраня бебето и да спра да го глезя от сега)
4 студени кренвирша (единствената консерва в бюфета - прекалено съм изтощена от бременността да ходя отново на пазар)
Майчице. Започвам да се увличам по идеята за мен като майка в стил Калвин Клайн, евент. облечена с изрязана фланелка или подхвърляща бебето във въздуха, доволно засмяна на реклама за газов котлон, филмова комедия или нещо подобно.
Днес в службата Пърпетуа беше особено гадна, прекара 45 минути на телефона с Дездемона в дискусия дали жълтите стени ще вървят на розовосивите щори или двамата с Хюго да не се отдадат на кървавочервено с фриз от цветчета. В продължение на петнайсет минути не казваше нищо друго освен "Точно така... не, точно така, точно така" и после завърши с "Разбира се, в известен смисъл човек може да приведе същите доводи и за червеното."
Вместо да ми се прище да я замеря с нещо по главата, аз се усмихвах с безспорна святост, като си мислех колко скоро всички тези неща ще станат несъществени за мен на фона на грижите за едно крехко човеченце. После открих цял нов свят от фантазии за Даниел: Даниел, носещ бебето в кенгуру, Даниел, бързащ да се прибере от работа, очарован да ни завари розови и честити във ваната, а в по-следващите години да е невероятно впечатляващ на родителските срещи.
Но тогава се появи Даниел. Не бях го виждала да изглежда по-зле. Единственото възможно обяснение е, че след като вчера си тръгна от мен, е продължил да пие. Хвърли ми кратък поглед с изражение на кръволок. Изведнъж фантазиите се смениха с образи от филма "Барфлай", където двамата през цялото време бяха мъртвопияни, крещяха и се замеряха с бутилки, или пък от "Тиня" на Хари Енфилд с Даниел, който реве: "Бридж! Бебето! Пищи! Та се къса!"
А аз отговарям: "Даниел, пуша си цигарката."
3 май, сряда
56 кг* (Олеле. Бебето расте с чудовищна, неестествена бързина), алкохолни единици 0, цигари 0, калории 3100 (ама предимно от картофи, о, Боже).
* Трябва пак да започна да си следя теглото за благото на бебето.
Помощ. Понеделник и почти целия вторник май живях с мисълта, че съм бременна, но знаех, че всъщност не съм, също като когато се прибирате късно през нощта и ви се струва, че някой ви следи, но знаете, че няма никой. Но после изведнъж ви стисват за гушата, а на мен ми закъснява с два дни. Цял понеделник Даниел не ми обръщаше никакво внимание, после ме хвана в 6 ч. вечерта и каза: "Слушай, заминавам за Манчестър до края на седмицата. Ще се видим в неделя вечерта, нали?" Не се обади. Самотна майка съм.
4 май, четвъртък
56,3 кг, алкохолни единици 0, цигари 0, картофи 12.
Отидох в аптеката да си купя дискретно тест за бременност. Тъкмо посочвах кутийката на продавачката с ниско наведена глава, като се ругаех, че не се сетих да си надяна пръстен на брачния пръст, когато аптекарят изрева: "Тест за бременност ли искате?"
-Шшпт - изсъсках аз и погледнах през рамо.
- Колко е закъснението на менструацията ви? - прогърмя той. - По-добре ще е да ви дам синия тест. Казва дали сте бременна още на първия ден след закъснението на менструацията.
Грабнах предложения син тест, подадох тъпите осем лири и деветдесет и пет и избягах.
Тази сутрин прекарах първите два часа във взиране в чантата, сякаш в нея имаше бомба. В 11,30 не издържах повече, грабнах чантата, влязох в асансьора и отидох в тоалетната два етажа по-долу, за да избегна риска някой да чуе, че издавам подозрително шумолкане. Кой знае защо цялата работа внезапно ме накара да се почувствам бясна на Даниел. Това беше и негова отговорност, ама на него не му се налагаше да харчи 8,95 паунда и да се крие по тоалетните, опитвайки се да се изпишка върху клечка. Отворих гневно опаковката, като хвърлих кутийката и всичко останало в кошчето, и свърших работата, после оставих клечката наопаки върху капака на чинията, без да я гледам. Три минути. Нямаше начин да наблюдавам как съдбата ми се подпечатва от бавно пълзяща синя чертичка. Не знам как преживях тези сто и осемдесет секунди, последните ми свободни сто и осемдесет секунди, взех клечката и едва не изпищях. Там, в малкото прозорче, се виждаше тънка синя чертичка, ясна като на длан. Ааах! Ааах!
След 45 минути тъпо взиране в компютъра, опитвайки се да си представя, че Пърпетуа е мексикански кактус всеки път, когато ме питаше какво ми е, скочих и отидох до уличния телефон да се обадя на Шарън. Проклетата Пърпетуа. Ако Пърпетуа се уплаши, че е бременна, зад гърба й стоят толкова английски институции, че ще тръгне по пътеката в църквата, накипрена в булчинска рокля на "Аманда Уейкли", точно след десет минути. Вън шумът от трафика беше тъй оглушителен, че не можах да накарам Шарън да разбере.
- Какво? Бриджет! Не те чувам. Неприятности с полицията ли имаш?
- Не - смотолевих аз. - Със синята чертичка в теста за бременност.
- Божичко. Среща след петнайсет минути в "Кафе Руж".
Макар да беше едва 12,45, реших, че една водка с портокалов сок няма да ми навреди, тъй като случаят беше крайно реанимационен, но после се сетих, че бебето не бива да пие водка. Чаках, чувствайки се като някакъв рядък хермафродит или Блъсни-ме-дръпни-ме, изпитваща най-ярки противоречиви чувства за бебето, едновременно присъщи на мъжа и на жената. От една страна, бях спокойна и уравновесена спрямо Даниел, доволна, че съм истинска жена - толкова неустоимо плодовита! - и си представях розова, пухкава бебешка кожа, малко същественце, което да обичам, и сладките бебешки дрешки на "Ралф Лоран". От друга страна, си мислех, о, Божичко, животът ми свърши, Даниел е буйстващ алкохолик и когато разбере, ще ме убие и излежи. Вече няма да има вечери навън с момичетата, пазаруване, флиртове, секс, бутилки с вино и цигари. Вместо това щях да се превърна в отблъскваща, надуваща се млекоцентрала, която никой няма да харесва и която няма да може да се побере в нито един от панталоните си, особено в новите си киселиннозелени джинси "Агнес Б". Предполагам, че това объркване е цената, която трябва да платя, за да стана съвременна жена, вместо да следвам естествения ход на природата, както щеше да се случи, когато бях на осемнайсет и възнамерявах да се омъжа за Абнър Римингтьн в нортхамптънширския автобус.
Когато пристигна Шарън, намусено й подадох под масата теста за бременност с ярката му синя чертичка.
- Това ли е? - запита тя.
- Естествено, че е това - изръмжах аз. - Какво мислиш, че е? Мобифон?
- Ти - рече тя - си невероятно смешно същество. Не прочете ли обясненията? Трябва да има две сини чертички. Едната е само за доказателство, че тестът работи. Една чертичка значи, че не си бременна, малоумнице.
Прибрах се у дома, за да чуя телефонното съобщение от майка ми: "Миличка, обади ми се веднага. Нервите ми са на дантела."
Нейните нерви били на дантела!
5 май, петък
56 кг (о, мамка, му, не мога да скъсам с дълговечния навик да се тегля, особено след травмата от бременността - в бъдеще ще се подложа на някаква терапия), алкохолни единици 6 (ура!), цигари 25, калории 1895, тотофишове 3.
Прекарах сутринта в жалейка по изгубеното бебе, но се поразвеселих, когато се обади Том и предложи да пийнем на обяд по едно "Блъди Мери", за да дадем здравословен начален тласък на почивните дни. Прибрах се и заварих сприхаво съобщение от майка ми, че постъпвала в санаториум и щяла да ми се обади по-късно. Интересно какво става. Вероятно е съсипана от прекалено многото подаръци от "Тифани", изпратени от обожатели, и от предложенията за работа от страна на различните конкурентни телевизии.
11,45 вечерта. Току-що се обади Даниел от Манчестър.
- Добре ли мина седмицата? - попита.
- Благодаря, супер беше - бодро отвърнах аз. Благодаря супер. Ха! Четох някъде, че най-добрият дар, който една жена може да поднесе на мъжа, е спокойствието, тъй че не бих могла още в началото на връзката ни да призная, че в мига, в който се е обърнал с гръб към мен, аз съм изпаднала в невротична хистерия по повод несъществуваща бременност.
Е, какво пък. На кого му пука? Ще се видим утре вечерта. Ура! Лалала.
6 май, събота - Ден на победата
56,5 кг, алкохолни единици 6, цигари 25, калории 3800 (ама празнувах годишнината от края на купонната система), познати числа на лотария 0 (зле).
Събудих се в Деня на победата насред необичайна за сезона жега, опитах се да пробудя у себе си вихър от чувства по повод края на войната, освобождаването на Европа, прекрасно, прекрасно и т. н. Да си кажа правичката, чувствам се отвратително. Всъщност "изолирана" май е думата, която търся. Нямам никакви дядовци. Татко е изцяло погълнат от подготовката на градинско празненство у Алкънбери, на което, по неясни причини, ще подхвърля палачинки в тиган. Мама ще се върне на улицата, на която е израснала в Челтнъм, на празненство с пържено китово месо, вероятно с Хулио. (Слава Богу поне, че не избяга с немец.)
Никой от приятелите ми няма да организира нещо. Ще изглежда някак си излагащо ентусиазирано и някак си неуместно, с намек за положителен подход към живота или че крадешком се опитваме да се присламчим към нещо, с което нямаме нищо общо. Мисълта ми е, че когато войната е свършила, аз вероятно не съм била дори яйце. Била съм нищо, докато те всички са се били и варили мармалад от моркови или каквото там са правили.
Тази идея ме отблъсква и се колебая дали да не се обадя на мама да разбера дали вече е имала менструация, когато войната е свършила. Интересно дали яйцата се образуват едно по едно, или се съхраняват от деня на раждането в някаква микроформа до момента на активирането им? Бих ли могла по някакъв начин да усетя края на войната като складирано яйце? Само да имах дядо, щях да му измъкна всичко, като се преструвам на мила внучка. Я стига, отивам на пазар.
7 ч. вечерта.

Жегата накара тялото ми да удвои размерите си, кълна се. Никога вече няма да стъпя в обществена пробна. В "Уеърхаус" една рокля се заклещи под мишниците ми, докато се мъчех да я съблека и накрая се оказа, че се блъскам наоколо с обърнат наопаки плат вместо глава, размахала ръце във въздуха, с разголени стомах и бедра, изложени на вниманието на събралите се хихикащи петнайсетгодишни. Когато се опитах да издърпам тъпата рокля надолу и да я събуя, тя се заклещи на ханша ми.
Мразя обществените пробни. Всички хвърлят крадливи погледи към телата на другите, но никой не те гледа в очите. Винаги има момичета, които знаят, че изглеждат фантастично във всичко, и танцуват сияещи наоколо, отмятат коси и заемат пози на манекенки пред огледалото с думите: "Не изглеждам ли дебела?", отправени към задължително охранените си приятели, които, каквото и да облекат, приличат на биволи.
Но и без това пазаруването беше катастрофа. Знам, че начинът да пазаруваш е да купиш няколко подбрани неща от "Никол Фархи" и "Уисълс и Джоузеф", но цените там така ме ужасяват, че притичвам обратно до "Уеърхаус" и "Мис Селфридж", радвам се на богат избор рокли по 34,99 паунда, заклещвам ги на ставата си, после си купувам неща от "Маркс и Спенсър", защото там не се налага да ги пробвам и поне съм купила нещо.
Прибрах се с четири покупки, все неподходящи и неотиващи ми. Едната ще престои две години зад стола в спалнята в плика си от "Маркс и Спенсър". Другите три ще бъдат разменени за кредитни бележки от "Боулс", "Уеърхаус" и т. н, които впоследствие ще загубя. По този начин се разделих със 119 лири, които щяха да ми стигнат да си купя нещо наистина хубаво от "Никол Фархи", като например много тясна тениска.
Съзнавам, че това е наказание, задето съм обладана от пазаруването по един плитък материалистичен начин, вместо да нося цяло лято една и съща рокля от мека, екологично издържана целулоза и да тегля една черта отзад на прасците си, също и защото не успях да съм част от празнуването на Деня на победата. Защо да не звънна на Том и да не организираме едно хубаво празненство за понеделник, който е неработен ден? Възможно е да го организираме като кичозна пародия на Деня на победата, нещо като кралската сватба. Не, не става, не е редно да иронизираме покойници. А съществува и проблемът със знамената. Половината от приятелите на Том са били в Антинацистката лига и биха приели наличието на националното знаме като намек, че очакваме скинхеди. Какво ли би станало, ако нашето поколение трябваше да се бие във война? Е, добре, време е да пийна нещо. Даниел скоро ще дойде. Най-добре да започвам приготовленията.
11,59 ч. вечерта. Проклятие. Крия се в кухнята да изпуша една. Даниел спи. Всъщност съм убедена, че се преструва, че спи. Напълно смахната вечер. Разбрах, че цялата ни връзка се крепи на идеята, че един от двама ни трябва да се дърпа от секса. Прекарването на цяла вечер заедно с идеята, че очакваме един от друг в края й да правим секс, беше, меко казано, чудновато. Гледахме по телевизията празнуването на Деня на победата, ръката на Даниел беше неудобно преметната през раменете ми, сякаш бяхме двойка четиринайсетгодишни на кино. Наистина страшно ми убиваше на врата, но не ми беше удобно да го помоля да я махне. После, когато вече стана невъзможно да избегнем темата, че е време да си лягаме, започнахме да се държим страшно официално и по английски. Вместо да вземем да разкъсваме дрехите си като животни, стояхме и се подканвахме "Иди първо ти в банята."
- Не! След теб!
- Не, не, не! След теб!
- Наистина! Настоявам!
- Не, не, и дума не може да става. Ще ти намеря чиста кърпа и миниатюрни сапунчета с форма на мида.
После се озовахме легнали един до друг, без да се докосваме, сякаш бяхме Моркамб и Мъдрия, или Джон Ноукс и Валери Сингълтън в "Къщата на Синия Питър". Ако има Бог, бих искала смирено да Го помоля, като същевременно Му изясня извън всяко съмнение, че съм Му дълбоко благодарна, задето изведнъж превърна Даниел в редовно явление в дома ми след толкова душевно ебаване, но все пак да не Му позволява да ляга в леглото с пижама и очила за четене, да се взира в някаква книга в продължение на 25 минути, после да гаси лампата и да се обръща с гръб, а отново да го превърне в голия похотлив сексуален змей, когото познавах и обичах.
Като ти благодаря за вниманието, което отдели на този въпрос, Боже, оставам винаги Твоя.
13 май, събота
57,5 кг, цигари 7, калории 1145, тотофишове 5 (спечелих две лири и следователно общи разходи за тото само три лири, мн. д.), за същинската лотария 2 лири, брой познати числа 1 (напредък).
Как е възможно да съм наддала само четвърт килограм след снощната оргия на преяждане? Може би храната и теглото се държат като чесъна и лошия дъх: ако изядеш няколко глави чесън, дъхът ти изобщо няма да мирише; по същия начин, ако поглъщаш огромни количества храна, няма да надебелееш: странно развеселяваща теория, но създава мн. лошо състояние в главата. Препоръчвам отстраняване за щателно прочистване. Все пак си струваше да прекарам една прекрасна вечер на пиянски феминистки дрънканици с Шарън и Джуд.
Изконсумирани бяха невероятни количества храна и вино, тъй като щедрите момичета, освен дето донесоха по една бутилка вино всяка, бяха накупили едно-друго от "Маркс и Спенсър". Следователно в допълнение към вечерята от три блюда и двете бутилки вино (1 газирано и 1 бяло), които вече бях купила от "Маркс и Спенсър" (искам да кажа, приготвила след цял ден слугинаж над горещата печка), имаше:
1 кутия хумус [Ориенталско пюре от нахут, тахан и пр. - Б. пр.] & малки арабски питки.
12 пушени сьомги с топено сирене.
12 минипици.
1 малинова торта.
1 торта тарамису (коктейлен размер).
2 швейцарски шоколада.
Шарън беше във вихъра си. В 8,35 вече крещеше с пълно гърло "Копелета!", докато изливаше пълна чаша "Кир Роял" направо в гърлото си. "Тъпи, мазни, нагли, манипулиращи, самовлюбени копелета. Съществуват в тотална култура на "всичко ми е позволено". Я ми подай една питка."
Джуд беше в депресия, защото Гадника Ричард, с когото в момента е пак разделена, не спира да й се обажда, да й подхвърля малки вербални уловки, намекващи, че иска да се съберат отново, само за да поддържа интереса й, но заедно с това се застрахова с твърдения, че искал да бъдат "само приятели" (измамна, отровна концепция). А снощи провел невероятно високомерен, покровителствен телефонен разговор, като я запитал дали смята да ходи на купон у техен общ приятел.
- Е, в такъв случай, аз няма да дойда - тръснал той. - Не. Никак няма да е честно спрямо теб. Разбираш ли, исках да доведа една... е, нещо като гадже. Всъщност нищо сериозно. Просто момиче, достатъчно тъпо да ми позволи да го чукам от две седмици.
- Какво? - избухна Шарън и започна да аленее. - Това е най-гнусното нещо, което съм чувала някой да казва на жена. Нагъл малък плъх! Как се осмелява да си позволява да се отнася с теб както му хрумне под името приятелство, а после да се чувства велик, като се опитва да те разстрои с онова идиотско ново гадже. Ако наистина не е искал да нарани чувствата ти, щеше да си замълчи и да дойде сам на купона, вместо да размахва под носа ти проклетото си гадже.
- "Приятели"? Ха! По-скоро Врагове! - щастливо изкрещях аз, като захапах поредната цигара и две парченца сьомга. - Копеле!
Към 11,30 Шарън беше на пълен и ненадминат брътвежен автопилот.
- Преди десет години на хората, които са се тревожили за природната среда, са се подигравали, наричали са ги "обути в сандали брадати откачалки", а сега вижте могъществото на зеления консуматор - викаше тя, като забиваше пръсти в тирамисуто и ги прехвърляше директно в устата си. - След години същото ще стане и с феминизма. Вече няма да има мъже, които напускат семействата и постменструалните си съпруги заради младички любовници, или пък опитващи се да замаят тавите на жените с покровителствена фукня как всички други жени се хвърляли в краката им, или опитващи се да правят секс с жени без нежност и преданост, защото младите любовници и жените ще се завъртят на сто и осемдесет градуса и ще им кажат да се омитат, и мъжете няма да имат секс или жени, докато не се научат да се държат прилично, вместо да пропълзяват в леглата на жените с тяхното ЛАЙНЯНО, САМОДОВОЛНО, САМОВЛЮБЕНО ДЪРЖАНЕ!
- Копелета! - изскимтя Джуд и се задави с виното си "Пино Грижо".
- Копелета! - подхванах и аз с пълна с малинова торта и тирамису уста.
- Проклети копелета! - кресна Джуд и запали цигарата си от фаса на предишната.
Точно в този миг на вратата се позвъни.
- Бас държа, че е Даниел, проклетото му копеле - рекох аз. - Какво има? - ревнах в домофона.
- О, миличка, здрасти - заговори Даниел с най-милия си, най-вежлив глас. - Наистина съжалявам, че те безпокоя. Обаждах се по-рано и оставих съобщение на телефонния ти секретар. Цяла вечер бях заклещен в най-досадното директорско съвещание, което можеш да си представиш, а така ми се искаше да те видя. Само ще те цункам и ще си тръгна, ако желаеш. Мога ли да се кача?
- Бррр. Добре тогава - промърморих намусено, натиснах копчето и се втурнах обратно към масата. - Проклето копеле.
- Култура на "всичко ми е позволено" - изръмжа Шарън. - Готвене, подкрепа, тела на красиви млади момичета, когато остареят и затлъстеят. Мислят си, че жените ще им дават всичко, защото им се полага... Ей, да не би виното да свърши?
А после на стълбите се появи Даниел, любящо усмихнат. Изглеждаше уморен, но все пак със свежо лице, гладко избръснат и много спретнат в костюма си. Носеше три кутии шоколадови бонбони.
- Купих по една за всяка - рече той с похотливо повдигната вежда, - да си хапнете с кафето. Не си прекъсвайте разговора заради мен. Напазарувах за почивните дни.
Внесе осем плика с покупки в кухнята и започна да ги разтоварва.
В този момент звънна телефонът. Беше фирмата за минитаксита, на която момичетата се бяха обадили преди половин час, да съобщи, че на Ладброук Гроув има огромно задръстване, а и всичките им коли неочаквано се повредили и щели да могат да дойдат най-рано след три часа.
- В каква посока сте? - запита Даниел. - Ще ви закарам. Не можете да се мотаете из улиците да търсите такси по това време.
Докато момичетата се суетяха наоколо да търсят чантите си и глупаво се хилеха на Даниел, започнах да унищожавам всички бонбони с орехи, пралини, фъдж и карамел от моята кутия, изпитваща смайваща смесица от самодоволство и гордост, че имам такъв идеален приятел, когото момичетата видимо умираха да чукат, и едновременно с това бяс към обикновено отвратителния пияница-сексист, който развали хубавата ни феминистка вечер с извратените си преструвки, че е идеалният мъж. Хм. Ще видим колко ще продължи това, мислех си аз, докато го чаках да се върне.
Когато се върна, изтича нагоре по стълбите, взе ме на ръце и ме отнесе в спалнята.
- Получаваш допълнително шоколадче, задето си хубава, дори когато си подпийнала - рече той и извади от джоба си увито в станиол шоколадово сърце. А после...
Мммммм.
14 май, неделя
7 ч. вечерта. Мразя неделните вечери. Имам чувството, че трябва да си пиша домашното. Трябва да приключа до утре каталога за Пърпетуа. Я преди това да се обадя на Джуд.
7,05 ч. вечерта. Никой не се обажда. Хммммф. Залавям се за работа.
7,10 ч. вечерта. Мисля да се обадя на Шарън.
7,45 ч. вечерта. Шарън ми се разсърди, дето се обадих, защото току-що се била прибрала и се канела да позвъни на 1471 да провери дали мъжът, с когото излиза, й е звънял, докато я нямало, а сега вместо неговия се беше запаметил моят номер.
Смятам 1471 за блестящо изобретение, което мигновено ви разкрива номера на последния телефон, от който са ви търсили. Всъщност в това има известна доза ирония, защото, когато най-напред научихме за 1471, Шарън беше категорично против него и го смяташе за брутална експлоатация от страна на "Бритиш Телеком" по отношение на склонните към вманиачаване личности и очакваше епидемия от разрушени взаимоотношения в рамките на британското народонаселение. Някои хора го използвали най-малко по двайсет пъти на ден. От друга страна, Джуд силно подкрепи 1471, но се съгласи, че ако току-що си скъсала с някого или си започнала да спиш с друг, номерът удвоява потенциала на трагедията, когато се прибереш вкъщи: трагедията няма-запаметени-номера-на-1471 само утежнява трагедията няма-съобщения-на-телефонния-секретар, или трагедията запаметеният-номер-е-на-мама.
Оказва се, че американският еквивалент на 1471 ти казва всички номера, от които са ти се обаждали след последния път, когато си проверявал, и при това колко пъти. Потрепервам от ужас при мисълта за собствените си маниакални обаждания на Даниел в ранните дни на нашата връзка, разголени по този начин. Хубавото тук е, че ако набереш 1471 преди да позвъниш, номерът ти няма да бъде записан на телефона на другия човек. Джуд казва, че все пак трябва да внимаваме, защото, ако си изцяло обзет от мисълта за някого и случайно му звъннеш, когато си е вкъщи, и затвориш, а не се запамети никакъв номер, той пак може да отгатне, че си ти. Трябва да си отварям очите Даниел да не научи тези трикове.
9,30 ч. вечерта. Реших да отскоча до ъгъла за цигари. Като се качвах по стълбите, чух телефонът да звъни. Внезапно сещайки се, че забравих да включа телефонния секретар след разговора с Том, хукнах нагоре, изсипах съдържанието на чантата си на пода, за да открия ключа, и се хвърлих към телефона, който в същия миг спря да звъни. Тъкмо бях влязла в тоалетната и отново зазвъня. Докато изляза, спря. Когато се отдалечих, пак започна. Най-сетне го хванах.
- О, здравей, мило, познай какво!
Мама.
- Какво? - отчаяно запитах аз.
- Ще те водя да ти оправят цветовете! И моля те, стига с това "какво"! Оцвети ме Красива. Омръзна ми до смърт да те гледам в тия сивкави развлечени дрехи. Приличаш на последователка на председателя Мао.
- Мамо. Сега не мога да говоря. Очаквам...
- Хайде, хайде, Бриджет. Не ми се слушат глупости - отсече тя с глас, който по злост можеше да съперничи на Чингис Хан. - Мейвис Ендърби изглеждаше ужасно в ония бежови и жабешки цветове, но след като беше на сесия по подбиране на цветове, сега се носи цялата в прекрасно сигнално цикламено и яркозелено и изглежда с двайсет години по-млада.
- Но аз не искам да се нося в сигнално цикламено и яркозелено - просъсках през стиснати зъби.
- Виж, детето ми, Мейвис е Зима. И аз съм Зима, но ти трябва да си Лято като Уна и да си по-пастелна. Не се знае обаче, докато не ти сложат кърпата на главата.
- Ммм, няма да ходя в Оцветете ме Красива - отчаяно изхриптях аз.
- Бриджет, не ми се слуша повече. Леля ти Уна тъкмо ми разправяше онзи ден, че ако си носила нещо поне малко по-ярко и весело на шведската маса с пуйката, Марк Дарси може би щеше да прояви по-голям интерес. Никой не иска приятелка, която се мотае наоколо с външен вид на излязла от Аушвиц, миличка.
Тъкмо щях да й кажа, че си имам приятел, въпреки че съм облечена от главата до петите в сиво, но перспективата Даниел и аз да станем централна тема на разговори, завършващи с неизчерпаеми народни мъдрости от страна на майка ми, ме спря. Най-сетне успях да я накарам да млъкне за Оцвети ме Красива, като й казах, че ще си помисля.
17 май, вторник
56,5 кг (ура!), цигари 7 (мн. д.), алкохолни единици 6 (мн. д. - мн. чиста).

Даниел продължава да е страхотен. Как може всички така да са грешили за него? Главата ми е пълна с копнежи и фантазии да живея с него в разни апартаменти и да тичаме двама по плажа заедно с мъничко отроче, като в реклама на Калвин Клайн, превърнали се в модерни Самодоволни Женени, вместо да сме овчедушни Единаци. Тръгвам да се видя с Магда.
11 ч. вечерта. Хммм. Даваща храна за мисли вечеря с Магда, която е мн. потисната във връзка с Джереми. Вечерта на автомобилната аларма и бурния скандал на моята улица била в резултат на подхвърляне от страна на Уони-Балони, че видяла Джереми в "Харбър Клъб" с момиче, чието описание подозрително съвпадаше с външността на вещицата, с която го видях преди няколко седмици. След това Магда направо ме попита дали съм чула, или видяла нещо и аз й разправих за вещицата с костюма от "Уисълс".
Оказва се, че Джереми си признал за наличието на флирт и че бил силно привлечен от това момиче. Но не били спали, твърдял той. На Магда обаче й е дошло до гуша.
- Отживей си, докато си сама. Бридж - каза тя. - Родиш ли веднъж деца, зарежеш ли работата си, изпадаш в невероятно уязвима позиция. Знам, че Джереми смята живота ми за безкраен празник, но всъщност той е тежък труд, свързан с целодневните грижи около бебе и едва проходило дете, който няма край. Когато вечер Джереми се прибере вкъщи, иска да вдигне крака, да бъде нахранен и както вече ми се струва, да мечтае за момичета с впити клинове в "Харбър Клъб". Преди си имах хубава работа. Знам с положителност, че е много по-приятно да ходиш на работа, да се докарваш, да флиртуваш с колеги и да обядваш с приятни хора, отколкото да ходиш до проклетия супермаркет и да вземаш Хари от детските ясли. Но той живее с мрачната представа, че съм встрастена към "Харви Никълс" [Скъп универсален магазин в Лондон. - Б. пр.] жена, която обядва, докато той с пот на челото печели пари.
Магда е толкова красива. Гледах я как безутешно върти в ръка чашата с шампанско и се чудех какъв ли е верният отговор за нас, момичетата. Чуждата кокошка е патица. Колко пъти само съм била смачкана, потисната, мислеща колко съм безполезна, как прекарвам всяка събота вечер мъртвопияна и хленчеща пред Джуд и Шарън или Том колко съм нещастна, че си нямам гадже, боря се да свържа двата края и всички ми се подиграват, че съм вкисната стара мома, докато Магда живее в голяма къща с осем вида макарони в буркани и по цял ден обикаля магазините. И все пак ей я на, съкрушена, нещастна и неуверена, твърдяща, че аз съм щастливка...
- Ооо, между другото - рече тя и се разведри, - като стана дума за "Харви Никълс", днес си купих оттам страхотна рокля - червена, с две копченца отстрани на врата, много добре скроена, за 280 лири. Божичко, Бридж, толкова ми се иска да съм като теб и да мога да имам безпроблемни връзки. Или в неделя сутринта два часа да се кисна в пенлива вана. Или да отсъствам по цяла нощ, без да ми задават въпроси. Какво ще кажеш утре сутринта да обиколим магазините?
- Ъъъ. Ами трябва да ходя на работа - отвърнах аз.
- О - рече Магда, сякаш се изненада за миг. - Знаеш ли - продължи тя, като не спираше да върти чашата за шампанско, - веднъж получила усещането, че мъжът ти предпочита друга жена, стоенето вкъщи става направо непоносимо. Непрекъснато си представяш различните типове жени, с които се сблъсква навън по света. Чувстваш се съвсем безсилна.
Сетих се за майка ми.
- Можеш да вземеш властта - рекох - с безкръвен преврат. Върни се на работа. Намери си любовник. Върни му го със същата монета.
- Не и с две деца под тригодишна възраст - примирено отсече тя. - Мисля, че ще трябва да легна на каквото съм си постлала.
Божичко. Както Том никога не се уморява да ми повтаря със задгробен глас, сложил ръка на китката ми и взрян в очите ми с тревожен поглед: "Само жените кървят."
19 май, петък
55 кг (отслабнала съм с два килограма буквално за една нощ - вероятно съм яла храна, която изгаря повече калории, отколкото създава, напр. мн. хрупкава маруля), алкохолни единици 4 (скромно), цигари 21 (лошо), тотофишове 4 (не мн. д.).
4,30 ч. следобед. Точно когато Пърпетуа ми дишаше във врата, за да не закъснее за седмичната си почивка в Глостършир в хотел "Трихиърнс", телефонът звънна.
- Здравей, миличка! - Майка ми. - Можеш ли да отгатнеш? Открих невероятна възможност за теб.
- Каква? - намусено смотолевих аз.
- Ще се появиш по телевизията - обяви тя възторжено, а аз ударих глава в писалището. - Утре в десет сутринта пристигам при теб с екипа. Ах, миличка, сигурно подскачаш от радост!
- Мамо. Ако дойдеш в апартамента ми с телевизионен екип, няма да съм там.
- Трябва да бъдеш - ледено произнесе тя.
- Не - рекох аз. Но суетата малко по малко започна да надделява. - Все пак защо? Какво?
- Ах, детенце - загука тя. - Искат някоя по-млада от мен, която да интервюирам за "Внезапно сама": някоя в предменопауза и Внезапно сама, която да сподели... ами, знаеш, миличко, за бремето на задаващото се бездетие и тъй нататък.
- Мамо, аз не съм в предменопауза! - креснах. - Не съм и Внезапно сама. Внезапно станах част от двойка.
- О, не ставай глупава, миличка - изсъска тя. Чувах около нея служебните й звуци.
- Имам си приятел.
- Кой е той?
- Не е твоя работа - отсякох аз, внезапно погледнала през рамо към Пърпетуа, която се подхилваше гадно.
- О, дете, моля те. Вече им казах, че съм намерила жената.
-Не.
- О, моооля те. През целия си живот не съм имала кариера, а сега съм в есента на дните си и имам нужда от нещо свое - издърдори тя, сякаш четеше от пищов.
- Ама някой познат може да ме види. Пък и няма ли да забележат, че съм твоя дъщеря?
Настъпи пауза. Чух я да говори с някого в помещението. После се обърна към слушалката и рече:
- Можем да премахнем лицето ти.
- Какво? Ще ми наденете чувал на главата? Много благодаря.
- Силует, миличка, силует. О, Бриджет, моля те. Не забравяй, че аз те дарих с живот. Къде щеше да си без мен? Никъде. Нищо. Мъртво яйце. Парче празно пространство, миличка.
Истината е, че винаги тайничко съм се надявала да се появя по телевизията.
20 май, събота
57,5 кг (защо? защо? откъде?), алкохолни единици 7 (събота), цигари 17 (положителен спад при това положение), брой познати числа от лотарията 0 (но бях мн. разсеяна от снимките).
Екипът стъпка две винени чаши на килима ми, преди да е престоял и трийсет секунди в къщата, но не ме е много яд. Ядосах се чак когато един от тях залитна с крясък "Пазете си гърба" - носеше в ръце огромен прожектор с капаци, после измуча "Тревър, къде искаш да поставя този звяр?", загуби равновесие и стовари прожектора върху стъклената врата на кухненския бюфет и преобърна отворена бутилка зехтин върху готварската ми книга. Едва тогава осъзнах какво съм направила.
Три часа след пристигането им снимките още не бяха започнали, а те продължаваха да изникват отвсякъде с думите: "Можеш ли да мръднеш малко оттук, миличка?" Когато най-сетне започнахме, мама и аз седнали една срещу друга в полумрак, наближаваше един и половина.
- Кажи ми сега - говореше тя със загрижен, разбиращ глас, който никога досега не бях чувала, - когато съпругът ти те изостави, спохождали ли са те - вече шептеше - мисли за самоубийство?
Зяпнах, невярваща на ушите си.
- Знам, че е болезнено за теб. Ако чувстваш, че няма да го понесеш, готови сме да спрем за момент - с надежда изрече тя.
Бях прекалено сащисана, за да говоря. Какъв съпруг?
- Мисълта ми е, че това трябва да е ужасен период за теб - без партньор на хоризонта, докато биологичният часовник неумолимо тиктака - продължи тя и ме срита под масата. Отвърнах на ритника, а тя подскочи и издаде странен звук.
- Искаш ли дете? - попита и ми подаде книжна кърпичка.
В този миг от дъното на стаята проехтя гръмовен смях. Бях решила, че ще е добре да оставя Даниел да спи в спалнята, защото в събота той никога не се събужда преди ранния следобед, и му бях оставила цигарите до възглавницата.
- Ако Бриджет има дете, сто на сто ще го изгуби някъде - кикотеше се той. - Радвам се да се запозная с вас, госпожо Джоунс. Бриджет, защо в събота не си гримирана и нагласена като майка си?
21 май,неделя
Майка ми не ни говори, задето сме я унижили и изложили като измамница пред екипа. Поне има шанс да ни остави малко на мира. Във всеки случай чакам лятото с голямо нетърпение. Ще бъде толкова хубаво да си имам приятел, когато е топло. Ще можем да ходим на романтични кратки пътешествия. Мн. съм щастлива.

Ха! Гадже!
3 юни, събота
55,5 кг, алкохолни единици 5, цигари 25, калории 600, минути, прекарани в разглеждане на туристически проспекти: за дълги пътувания 45, за кратки пътувания 87, обаждания на 1471 7 (д.).
Невъзможно да се съсредоточа върху нещо в тази жега освен върху мечтите за кратки пътешествия с Даниел. Главата ми е пълна с представи как се излежаваме по полянки край реките, аз - в дълга развяваща се рокля; двамата с Даниел, седнали пред древна корнуолска кръчма, посръбваме бира, облечени в еднакви тениски, и гледаме как слънцето залязва в морето; двамата с Даниел вечеряме на свещи в исторически провинциален хотел, после се оттегляме в стаята си и се чукаме през цялата гореща лятна нощ.
Карай да върви. Двамата с Даниел довечера ще ходим на купон у приятеля му Уикси, а утре очаквам да отидем в парка или да обядваме в красива кръчма извън града. Прекрасно е да си имаш гадже.
4 юни, неделя
57 кг, алкохолни единици 3 (д.), цигари 13 (д.), минути, прекарани в разглеждане на проспекти: за дълги пътувания 30 (д.), за кратки пътувания 52, обаждания на 1471 3 (д.).
7 ч. вечерта. Хъмф. Даниел току-що си тръгна. Да си призная, поотегчена съм. Беше прекрасен неделен ден, но Даниел не искаше да излизаме или да обсъжда кратки пътувания, а настоя да прекараме целия следобед със спуснати завеси и да гледаме крикет. Снощи купонът беше доста приятен, но до момента, когато отидохме да си поговорим с Уикси и едно много красиво момиче, с което приказваше. Докато наближавахме, забелязах, че момичето като че ли застана на нокти.
- Даниел - каза Уикси, - познаваш ли се с Ванеса?
- Не - отсече Даниел, пусна най-сваляческата си усмивка и протегна ръка. - Много ми е приятно.
- Даниел - изтърси Ванеса и скръсти ръце, посиняла от яд, - та ние сме спали заедно.
Божичко, каква жега. Много ми е приятно да се надвесвам през прозореца. Някой свири на саксофон в опит да си представи, че сме на снимачна площадка в Ню Йорк, и отвсякъде се чуват гласове, защото всички прозорци са отворени, от ресторантите долита мирис на готвено. Хммм. Мисля, че ще ми хареса да се преместя в Ню Йорк, въпреки че като се замисля, идеята не се връзва мн. с кратките пътешествия. Освен ако краткото пътешествие не е до Ню Йорк, което е безсмислено, ако човек вече е в Ню Йорк.
Ще звънна на Том и ще се залавям за работа.
8 ч. вечерта. Ще прескоча до Том да пийнем набързо по едно. Само за половин час.
6 юни, вторник
57 кг, алкохолни единици 4, цигари 3 (мн. д.), калории 1326, тотофишове 0 (браво), обаждания на 1471 12 (лошо), часове, прекарани в сън 15 (лошо, но вината не е моя в тази жега)
Успях да убедя Пърпетуа да ми разреши да остана да работя вкъщи. Сто на сто ще се съгласи, защото и на нея й се иска да се попече на слънце. Ммм. Намерих страхотен проспект за кратки пътувания: "Гордостта на Британия - водещи провинциални хотели на Британските острови." Разкош. Разглеждам страниците една по една и си представям как двамата с Даниел редуваме секса и романтиката във всички спални и ресторанти.
11 ч. сутринта. Добре, вече трябва да се съсредоточа.
11,25 ч. сутринта. Хммм, един от ноктите ми дращи.
11,35 ч. сутринта. Боже. Току-що безпричинно ме връхлетя параноичната фантазия, че Даниел се среща и с друга, и започнах да измислям изпълнени с достойнство, но остри забележки, с които да го накарам да съжалява. Но защо е всичко това? Нима съм усетила с женската си интуиция, че кръшка настрани?
Лошото при напредването на възрастта е, че когато се опитваш да излизаш с някого, всичко е много утежнено. Когато си без партньор след трийсетте, леката скука поради липса на връзка - няма секс, няма с кого да прекарваш неделите, вечно се прибираш от купоните сама, се смесва с параноичната представа, че причината, поради която нямаш сериозна връзка, е възрастта и вече никога няма да имаш друга връзка, никога няма да правиш секс и за всичко си виновна ти, защото си била твърде разюздана или навита да се обвържеш в най-ранната си младост.
Напълно забравяш факта, че когато си била на двайсет и две и не си имала гадже, или не си излизала с никого в продължение на двайсет и три месеца, си си мислела, че просто времето тече бавно. Цялата работа губи реалните си пропорции и създаването на постоянна връзка се превръща в главозамайваща, почти непостижима цел, а когато наистина започнеш да излизаш с някого, той, естествено, не може да отговори на очакванията ти.
Това ли е? Или има нещо лошо в това да съм с Даниел? Има ли Даниел друга връзка?
11,50 ч. сутринта. Хммм. Нокътят ми наистина дращи. Всъщност, ако не предприема нещо, ще започна да го ръфам и за секунди ще остана без нокът. Добре, най-добре ще е да отида да намеря пиличката. Сега, като се замисля, този лак изглежда доста гадно. Трябва да го сваля и да започна отначало. Най-добре ще е да го направя веднага, докато още мисля за това.
Пладне. Отвратително досадно е в такава жега капризният ти приятел да отказва да излезе с теб на някакво приятно местенце. Май мисли, че смятам да го омотая и насила да го закарам на кратко пътуване, сякаш става дума не за кратко пътуване, а за брак, три деца и чистене на тоалетната в къща, пълна с чамови облицовки в Стоук Нюингтън. Смятам, че това прераства в психологическа криза. Ще се обадя на Том (винаги мога да направя каталога на Пърпетуа вечерта).
12,30 по обяд. Хммм. Том казва, че ако ходиш на кратки пътувания с човека, с когото ходиш, прекарваш цялото си време в тревоги как върви връзката ви, тъй че е по-добре да идеш с някой приятел.
Като се изключи сексът, казах аз. Като се изключи сексът, съгласи се той. Довечера ще се срещна с Том, ще взема и проспектите да планирам мечти или фантомни кратки пътувания. Тъй че следобед трябва здраво да се заловя за работа.
12,40 по обяд. Тези шорти и тениска са крайно неудобни в жегата. Ще се преоблека в дълга развяваща се рокля.
О, Боже, гащите ми прозират под нея. Най-добре да си сложа бельо в телесен цвят, в случай че се звънне на вратата. Да, лъскавите от "Госар" ще свършат идеална работа. Интересно къде са.
12,45 по обяд. Няма да е зле да сложа и същия сутиен, за да подхожда, стига да успея да го открия.
12,55 ч. по обяд. Така е по-добре.
1 ч. следобяд. Обяд! Най-сетне малко почивка.
2 ч. следобяд. Значи така, днес следобяд наистина ще работя и ще свърша всичко до довечера, а после ще мога да изляза. Само че мн. ми се спи. Толкова е горещо. Защо пък да не подремна пет минути? Твърди се, че кратките дремки са отличен начин за възстановяване. Имали са забележителен ефект върху Маргарет Тачър и Уинстън Чърчил. Добра идея. Ще си полегна.
7,30 ч. вечерта. О, проклятие, проклятие, проклятие.
9 юни, петък
57,5 кг, алкохолни единици 7, цигари 22, калории 2145, минути, прекарани в търсене на бръчки по лицето 230.
9 ч. сутринта. Ура! Довечера съм с момичетата.
7 ч. вечерта. О, не. Оказва се, че и Ребека ще идва. Вечер, прекарана с Ребека, е като плуване в море, пълно с медузи - всичко е много приятно, но внезапно получаваш болезнено жилване и цялата ти самоувереност рухва. Лошото е, че стрелите на Ребека са толкова точно насочени към хорските ахилесови пети, че приличат на ракети от Войната в залива, които правят "Фъззз ушшш" по коридорите на багдадските хотели, без изобщо да разбереш откъде са ти дошли. Шарън каза, че вече не съм на двайсет и четири и съм достатъчно зряла да се справя с Ребека. Права е.
Полунощ. Фчерта бше ужас. Шъ драйфна. Лицето ми само брчки.
10 юни, събота
Уф. Събудих се щастлива (все още пияна от снощи), после внезапно се сетих за ужаса, в който се превърна вчерашната момичешка сбирка. След първата бутилка "Шардоне" тъкмо смятах да зачекна темата за постоянната си фрустрация по повод кратките пътувания, когато Ребека внезапно рече:
- Как е Магда?
- Добре - отвърнах аз.
- Толкова е хубава, нали?
- Ммм - казах аз.
- И е толкова младолика, без проблем може да мине за двайсет и четири или двайсет и пет годишна. Вие сте съученички, нали, Бриджет? Тя с три или четири години е по-малка от теб?
- Тя е с шест месеца по-голяма - обясних, усещайки първите боцкания на ужаса.
- Нима? - изуми се Ребека и направи дълга смутена пауза. - Е, Магда има късмет. Кожата й е съвършена.
Усетих как кръвта се оттича от мозъка ми, когато осъзнах страшната истина, която ми разкриваше Ребека.
- Все пак тя не се усмихва колкото теб. Вероятно затова няма толкова много бръчки.
Вкопчих се в масата за опора и се опитах да поема дъх. Старея преждевременно, осъзнах аз. Като филм на забързан каданс, в който сливата от сочна се превръща в сушена.
- Как върви диетата ти, Ребека? - обади се Шарън.
Ааарх. Вместо да го отрекат, Джуд и Шарън приемат преждевременното ми стареене като неоспорим факт и тактично се мъчат да сменят темата, за да пощадят чувствата ми. Седях, заклещена в спирала на ужас, и опипвах провисналото си лице.
- Отивам до тоалетната - произнесох през стиснати зъби като вентрилог, за да държа лицето си неподвижно и така да намаля появата на бръчки.
- Добре ли си, Бридж? - попита Джуд.
- Дбръ - вдървено отвърнах аз.
Щом застанах пред огледалото, се сгърчих, когато студената светлина над него разкри тлъстата ми, загрубяла от възрастта, провиснала плът. Представих си как другите на масата хокат Ребека, задето ми е отворила очите за нещо, което всички отдавна говорят за мен, но не е било нужно да го знам и аз.
Налегна ме непреодолимо желание да побягна обратно в ресторанта и да започна да питам всички присъстващи колко години ми дават, както веднъж в училище, когато ме обзе твърдото убеждение, че съм психически недоразвита и обикалях всички на игрището да ги питам: "Смахната ли съм?", а двайсет и осем ми отговориха: "Да".
Веднъж прикована към мисълта за стареенето, няма спасение. Животът внезапно започва да изглежда като празник, който едва стигнал до средата си, започва бясно да се носи към края. Усещам нужда да направя нещо, за да спра процеса на стареенето, но какво? Не мога да си позволя лифгинг. Заклещена съм в отвратителен порочен кръг, тъй като и пълнеенето, и диетите ускоряват стареенето. Защо изглеждам стара? Защо? Взирам се в бабичките по улиците и се опитвам да разгадая всички неуловими процеси, които карат лицето да става старо, а не младо. Търся из вестниците възрастта на хората, за да реша изглеждат ли стари за възрастта си.
11 ч. сутринта. Току-що звънна телефонът. Беше Саймън, да ми разкаже за последното момиче, на което е хвърлил око.
- Колко е годишна? - попитах с растящо подозрение в сърцето.
- Двайсет и четири.
Аааах ааах. Достигнала съм възрастта, когато моите връстници мъже вече не намират съвременничките си за привлекателни.
4 ч. следобед. Отивам на чай с Том. Реших, че трябва да отделям повече време на външността си, подобно на холивудските звезди, и затова прекарах цяла вечност в полагане на прикритие под очите, руж на бузите и подчертаване на западналите черти.
- Олеле майко - възкликна Том, когато се явих.
- Какво? - рекох аз. - Какво?
- Лицето ти. Приличаш на Барбара Картланд [Английска писателка на "розови" романи (родена 1901 г.), известна с огромната си продукция и силно гримираното си лице. - Б. пр.].
Започнах бързо-бързо да мигам, опитвайки да се примиря с разбирането, че някаква бомба със закъснител в кожата ми внезапно е избухнала и необратимо го е унищожила.
- Наистина изглеждам стара за възрастта си, нали? - отчаяно продумах аз.
- Не, приличаш на петгодишна пикла, която се е наплескала с гримовете на майка си - отвърна той. - Виж.
Погледнах в уж викторианското огледало в кръчмата. Срещу мен се кокореше нелеп клоун с яркочервени бузи, две мъртви гарги вместо очи и белило под тях, колкото би се получило от разбиването на варовиковите скали при Дувър. Изведнъж проумях защо се получава така, че възрастните жени прибягват до огромни количества грим, а всички им се подиграват, и реших повече да не се подигравам.
- Какво става? - попита той.

- Старея преждевременно - смотолевих аз.
- О, за Бога. Пак оная проклета Ребека, нали? - каза той. - Шарън ме открехна за разговора по повод Магда. Това е смешно. Изглеждаш не повече от шестнайсетгодишна.
Обичам го тоя Том. Макар да подозирам, че може и да послъгва, страшно се развеселих, защото дори Том не би казал, че изглеждам към шестнайсетгодишна, ако изглеждах на четирийсет и пет.
11 юни, неделя
55,5 кг (мн. д., прекалено горещо е за ядене), алкохолни единици 3, цигари 0 (мн. д., прекалено горещо е за пушене), калории 759 (изцяло от сладоледи).
Още една пропиляна неделя. Струва ми се, че цялото лято е обречено да бъде прекарано в гледане на крикет зад спуснати завеси. Чувствам особено неудоволствие от лятото, и то не заради спуснатите завеси в неделя и забраната на кратките пътувания. Разбирам, че докато дългите горещи дни шантаво се повтарят един подир друг, каквото и да правя, ще смятам, че трябва да правя нещо друго. Това чувство произхожда от същото семейство като онова, което от време на време те кара да мислиш, че само защото живееш в центъра на Лондон, трябва да си в Кралския Шекспиров Театър / Албърт Хол / Кралската Академия / Мадам Тюсо, вместо да се мотаеш по баровете и да си гледаш кефа.
Колкото повече грее слънцето, толкова по-ясно става, че всички други го използват по-пълноценно и по-добре някъде другаде: може би на някаква гигантска игра на софтбол [Вид бейзбол, но с по-голяма и по-мека топка. - Б. пр.], на която са канени всички освен мен, може би насаме с любимия на някоя селска полянка близо до водопад с пасящи сърнички, или на голямо общонародно веселие, вероятно в присъствието на кралицата майка и един или повече от тримата велики "футболни" тенори за отбелязване на изключителното лято, от което не успявам да извлека най-доброто. Може би е виновно климатичното ни минало. Може би още не сме в състояние да се справяме със слънце и безоблачно небе, които да не са природна аномалия. Инстинктът да се паникьосваме, да избягаме от службата, да си свалим почти всички дрехи и да се проснем задъхани на пожарната стълба все още е твърде силен.
Но и тук всичко е объркано. Вече не е модерно да излизаш и да ухажваш злокачествени израстъци, така че какво може да прави човек? Да организираш барбекю на сянка? Да умориш приятелите си от глад, докато часове наред се габаркаш с огъня, а после да ги изтровиш с овъглени, но все още треперещи парчета от недопечено прасенце сукалче? Или да заведеш всички на пикник, който ще свърши с това, че ще се окажете обградени от жени, които белят станиоловите опаковки на топените сирена и крещят подир деца с пристъпи на алергична астма, докато мъжете поглъщат топло бяло вино под безпощадното обедно слънце и зяпат играещите наблизо софтбол с последните си остатъци от срам?
Завиждам на живота през лятото на Континента, където мъже в хубави леки костюми и Маркови черни очила спокойно се плъзгат наоколо в коли с климатици, може би спират за някой и друг citron presse [Прясна лимонада (фр.). - Б. пр.] в сенчесто кафене на улицата до някои древен площад, напълно равнодушни към слънцето, без да му обръщат внимание, защото знаят със сигурност, че то ще грее по същия начин през всичките почивни дни, когато ще могат да идат и спокойно да се изтегнат на яхтата.
Сигурна съм, че това се крие зад вехнещото ни национално самочувствие, откакто тръгнахме по света и забелязваме нещата. Предполагам, че нещата биха могли да се променят. Все повече и повече маси се изнасят на тротоара. Посетителите успяват да седят спокойно на тях, сещат се сегиз-тогиз за слънцето, обръщат лице към него със затворени очи и възбудено се усмихват на минувачите - "Вижте, вижте, наслаждаваме се на освежаваща напитка в кафене на тротоара, ние също го можем", а изражението на тревога, което казва: "А не трябваше ли да сме на представлението на "Сън в лятна нощ" на открито?" - е кратко и мимолетно.
Някъде в дъното на мозъка ми се таи новородената несигурна догадка, че Даниел може и да е прав: това, което трябва да правиш в горещо време, е да легнеш да спиш под някое дърво или да гледаш крикет на спуснати завеси. Но според моя начин на мислене, за да легнеш и спокойно да заспиш, трябва да си сигурен, че и утре ще бъде горещо, а също и вдругиден и по-вдругиден и че в живота ти те чакат достатъчно горещи дни, за да можеш да вършиш всичко, предвидено за жега, по спокоен и премерен начин, без никакво чувство за неотложност. Умряла работа.
12 юни,понеделник
57 кг, алкохолни единици 3 (мн. д.), цигари 13 (д.), минути, прекарани в опит да настроя видеото 210 (гнус).
1 ч. вечерта. Току-що се обади мама.
- О, миличка, здравей. Можеш ли да познаеш? Пени Хъзбандс-Босуърт ще се появи по Вечерните новини!!!
- Кой?
- Познаваш семейство Хъзбандс-Босуърт, мила. Урсула беше един клас по-горе от теб в гимназията. Хърбърт умря от левкемия...
- Какво?
- Не казвай "какво", Бриджет, а "моля". Работата е там, че ще излизам, защото Уна иска да гледа диапозитиви от Нил, та ние с Пени се питахме дали не можеш да го запишеш... Ох, трябва да свършвам, месарят идва!
8 ч. вечерта. Така. Нелепо е да притежаваш видео от две години и досега да не си успял да го накараш да ти запише нещо. Освен това е превъзходно FV 67 HV ВидеоПлюс. Проста работа - само трябва да се следват указанията, да се намерят копчетата и тъй нататък, сигурна съм.
8,15 ч. вечерта. Хъмф. Не мога да намеря книжката с указанията.
8,35 ч. вечерта. Ха! Открих книжката под списание "Здрасти!" Добре. "Да програмирате видеото си, е лесно, като да се обадите по телефона." Чудесно.
8,40 ч. вечерта. "Насочете дистанционното към видеото". Мн. лесно. "Минете на индекс." Аах, списък на ужасии от "Едновременен звукозапис на HiFi, контролиран от таймера", "декодерът е нужен за кодирани програми" и т. н. Единственото, което искам, е да запиша бръщолевенето на Пени Хъзбандс-Босуърт, а не да прекарам цялата вечер в четене на трактат по шпионски техники.
8,50 ч. вечерта. А! Диаграма. "Бутон за функции IMC". Какви ли са тия функции IMC?
8,55 ч. вечерта. Решавам да прескоча тази страница. Обръщам на "Записи на ВидеоПлюс, контролирани от таймера": 1. Покрийте изискванията за ВидеоПлюс. Какви изисквания? Мразя тъпото видео. Чувствам се все едно, че следя пътни знаци. Дълбоко в сърцето си знам, че наръчникът за видеото и пътните знаци са неразбираеми, но още не мога да повярвам, че властите могат да са толкова жестоки, че умишлено да ни правят на идиоти. Чувствам се пълна некадърница, сякаш всички на света разбират нещо, което остава дълбока тайна за мен.
9,10 ч. вечерта. "Когато включите записващото устройство, трябва да нагласите часовника и календара за точен запис, контролиран от таймера (не забравяйте да използвате опцията бърза настройка за преминаване от лятно на зимно време). Менюто на часовника се вика с червено и дигитален номер б."
Натискам червеното и не се получава нищо. Натискам дигитални номера и пак нищо. Иска ми се проклетото видео изобщо да не беше измисляно.
9,25 ч. вечерта. Ааах. Изведнъж изскочи главното меню и ми нареди: "Натисни 6". Божичко. Едва сега разбирам, че по погрешка съм използвала дистанционното на телевизора, а не на видеото. В момента вървят новините.
Току-що се обадих на Том и го помолих да запише Пени Хъзбандс-Босуърт, но той каза, че представа си няма как се настройва видеото.
Изведнъж във видеото нещо затиктаква и новините се заменят, кой знае защо, със "Среща на непознат".
Току-що се обадих на Джуд, но и тя не може да се оправи с нейното. Ааах. Ааах.
10,15. Вечерните новини започват след петнайсет минути.
10.17 ч. вечерта. Касетата не влиза.
10.18 ч. вечерта. А, на нея е "Телма и Луиз".
10.19 ч. вечерта. "Телма и Луиз" не ще да излезе.
10,21 ч. вечерта. Трескаво натискам всички копчета. Касетата започва да излиза и да влиза.
10,25 ч. вечерта. Сложих нова касета. Добре. Мини на "Запис".
"Записването ще започне, когато сте в режим Настройка и натиснете кой да е бутон (с изкл. на Памет)". Какво, за Бога, е режим Настройка? "Когато записвате от видеокамера, натиснете AV прог. източник 3 пъти, по време на двуезична трансмисия натиснете 1/2 и задръжте в продължение на 3 сек., за да избере езика."
О, Боже. Тъпият наръчник ми напомни за преподавателя по лингвистика от Бангор, който беше тъй затънал в търсенето на добри изразни средства, че не можеше да произнесе едно изречение, без да започне да го анализира дума по дума.: Тази сутрин бих... а, разбирате ли, през 1570 година "бих" се е използвало..."
Ааах, аах. Вечерните новини започват.
10,31 ч. вечерта. Добре. Добре. Спокойно. Азбестовата левкемия на Пени Хъзбандс-Босуърт още не е започнала.
10,33 ч. вечерта. Ура, ура. ЗАПИС НА ТЕКУЩА ПРОГРАМА. Успях!
Аах. Всичко побесня. Касетата започна да се пренавива, спря и изхвръкна. Защо? По дяволите. По дяволите. Оказва се, че във възбудата си съм седнала връз дистанционното.
10,35 ч. вечерта. В паника съм. Звънях на Шарън, Ребека, Саймън, Магда. Никой не знае как се настройва видео. Единственият познат, който знае, е Даниел.
10,45 ч. вечерта. Божичко. Даниел направо падна от смях, когато чу, че не мога да програмирам видеото си. Каза, че ще го направи вместо мен. Все пак поне се опитах да направя каквото мога за мама. Историческо и вълнуващо събитие е приятелите ти да се явяват по телевизията.
11,15 ч. вечерта. Хъмф. Току-що се обади мама. "Извинявай, мила. Не е по вечерните новини, а в "Новини за закуска" утре сутринта. Ще можеш ли да го нагласиш за седем сутринта на BBC 1?"
11,30 ч. вечерта. Току-що се обади Даниел. "Ъъъ, извинявай, Бриджет. Не знам, но нещо се обърка. Записал съм Бари Норман."
18 юни,неделя
56 кг, алкохолни единици 3, цигари 17.
След прекарването на три поредни съботи и недели в полумрак, с ръката на Даниел мушната в сутиена, играеща си със зърното ми, сякаш е някакво мънисто против стрес, само от време на време немощно промърморваща: "Това точка ли беше?", изведнъж изригнах: "Защо да не можем да отидем на кратко пътешествие? Защо? Защо? Защо?"
- Идеята не е лоша - кротко откликна Даниел и извади ръката си от роклята ми. - Защо не направиш резервация за следващите събота и неделя? Хубав хотел в провинцията. Аз плащам.
21 юни, сряда
55,5 кг (мн. мн. д.), алкохолни единици 1, цигари 2, тотофишове 2 (мн. д.), минути, прекарани в ровене на проспекти за кратки пътувания 237 (лошо).
Даниел категорично отказа да разговаря повече за краткото пътуване, не пожела дори отдалеч да погледне проспектите и ми забрани да го споменавам, докато не тръгнем в събота. Как може да очаква да не бъда въодушевена, когато тъй отдавна мечтая за това? Защо мъжете все още не са се научили да си фантазират за почивните дни, да ги избират от проспекти, да ги планират и да си ги представят, както са се научили (поне някои от тях) да готвят и да шият? Едноличната отговорност за краткото пътешествие ме отвращава. "Увингам Хол" изглежда идеален - с вкус, без да е прекалено официален, с легла с балдахини, езеро и дори фитнесцентър (в който няма да вляза), ама ако Даниел не го хареса?
25 юни, събота
56 кг, алкохолни единици 7, цигари 2, калории 4587 (въх!).
Боже, мили. От момента, в който пристигнахме, Даниел реши, че мястото е снобско, защото отвън бяха паркирани три ролс-ройса, единият от които - жълт. Аз пък се борех с мъчителното осъзнаване, че времето изведнъж е захладняло, а аз си взех дрехи за трийсетградусова жега. Багажът ми съдържаше:
Бански костюми 2
Бикини 1
Дълга развяваща се бяла рокля 1
Плажна рокля 1
Розови гумени обувки 1 чифт
Чаенорозова велурена минирокля 1
Черно копринено боди 1
Сутиени, гащи, чорапи, жартиери (разнообразни)
Когато се вмъкнах зъзнеща във фоайето след Даниел, открих, че гъмжи от шаферки и мъже в кремави костюми, а също така, че ние сме единствените гости на хотела, несвързани със сватбата.
- Уф! Това, което става в Сребреница, е направо ужасно, нали? - маниакално затрещях аз, като се опитвах да намеря проблем, равен на нашия. - Честно казано, никога не ми е било ясно какво точно става в Босна. Мислех, че босненците са онези в Сараево, а сърбите ги нападат, тъй че кои са босненските сърби?
- Ако прекарваше по-малко време в четене на проспекти и повече в четене на вестници, щеше да знаеш - надменно ми отвърна Даниел.
- И все пак какво става?
- Леле, виж циците на оная шаферка.
- А кои са босненските мюсюлмани?
- Не мога да повярвам на очите си - какви огромни ревери има оня тип.
Внезапно изпитах безпогрешното усещане, че Даниел иска да смени темата.
- Сърбите, които нападат Сараево, босненските сърби ли са? - попитах.
Мълчание.
- Тогава на чия територия е Сребреница?
- Сребреница е защитена зона - заяви Даниел с дълбоко покровителствен глас.
- В такъв случай защо хората от защитената зона са нападали преди това?
- Млъкни.
- Само ми кажи дали босненците в Сребреница са същите, като онези в Сараево.
- Мюсюлмани са - триумфално изрече Даниел.
- Сърбите или босненците?
- Слушай, няма ли да млъкнеш?
- И ти не знаеш какво става в Босна.
- Знам.
- Не знаеш.
- Знам.
- Не знаеш.

На този етап разпоредителят на сватбата, облечен с панталони под коленете, бели чорапи, лачени обувки с токи, фрак и напудрена перука, се наклони към нас и рече:
- Вероятно ще стигнете до извода, че бившите обитатели на Сребреница и Сараево са босненски мюсюлмани, сър. - И добави натъртено: - Ще желаете ли сутрин да ви се доставя вестник, сър?
Стори ми се, че Даниел ще го удари. Открих, че успокояващо го потупвам по ръката и мърморя: "Шшт, шшт, успокой се", сякаш беше състезателен кон, уплашен от камион.
5,30 ч. следобед. Бррр. Вместо да се излежавам с Даниел на топлото слънчице край езерото, облечена с дълга развяваща се рокля, свърших посиняла от студ в лодка с гребла, увита в хотелска хавлия. Най-сетне се предадохме и се оттеглихме в стаята си за гореща баня и аспирин, като пътем открихме, че още една двойка ще бъде с нас на вечеря в залата за несватбари, женската половинка на която беше някоя си Айлийн, с която Даниел бил спал два пъти, ухапал я по невнимание силно по гърдата, след което повече не бил разговарял с нея.
Когато излязох от банята, Даниел лежеше на леглото и се кикотеше.
- Имам нова диета за теб - обяви той.
- Значи наистина ме смяташ за дебела?
- Добре, слушай. Много е проста. От теб се иска само да не ядеш храна, за която трябва да плащаш. Тъй че в началото на диетата си доста насвинена и никой не те кани на вечеря. После отслабваш, ставаш по-дългокрака и приятнодупеста и мъжете започват да те канят по обяди и вечери. После, когато сложиш няколко килца, поканите секват и ти отново започваш да слабееш.
- Даниел! - избухнах аз. - Това е най-отвратителното сексистко, дебелашко и цинично нещо, което съм чувала.
- О, Бридж, не ставай такава - рече той. - Това е логично продължение на истинските ти мисли. Непрекъснато ти повтарям, че никой не иска крака като на сушено насекомо. Мъжете обичат дупе, на което могат да паркират велосипед и да закрепят халба бира.
Разкъсвах се между представата за себе си с паркиран на задника велосипед с половинка бира отгоре, бяс към Даниел за грубо предизвикателния му сексизъм и внезапното колебание дали не е прав относно концепцията ми за моето тяло и отношението на мъжете към него и дали в такъв случай да не хапна веднага нещо вкусничко и какво да е то.
- Ще пусна телевизора - възползва се Даниел от моментното ми онемяване, натисна копче на дистанционното и отиде до завесите - плътни хотелски завеси, годни за затъмнение при въздушна тревога. След секунди стаята потъна в пълен мрак, нарушаван от проблясващите светлинки на крикета. Даниел запали цигара и се обади на рецепцията да поръча шест кутии бира.
- Ти искаш ли нещо. Бридж? - попита той, подхилвайки се. - Може би чай със сметана? Аз плащам.





Хъ!
2 юли, неделя
55,5 кг (продължавай така), алкохолни единици 0, цигари 0, калории 995, тотофишове 0 (браво).
7,45 ч. сутринта. Току-що се обади мама.
- Здравей, миличка, можеш ли да познаеш?
- Чакай да занеса телефона в другата стая. Задръж така - казах аз, хвърлих нервен поглед към Даниел, изключих телефона, промъкнах се на пръсти в другата стая и го включих отново само за да открия, че майка ми не беше забелязала отсъствието ми от разговора през последните две и половина минути и не бе спряла да говори.
- ... Е, какво мислиш, мила?
- Мм, не знам. Пренасях телефона в другата стая, както ти съобщих - казах аз.
- А! Значи не си чула нищо?
-Не.
Кратка пауза.
- Здравей, миличка, можеш ли да отгатнеш?
Понякога си мисля, че майка ми е част от съвременния свят, а понякога ми се струва, че е на милиони километри оттук. Както когато ми оставя съобщение на телефонния секретар, гласящо само - много високо и отчетливо: "Тук майката на Бриджет Джоунс."
- Ало? Здравей, миличка, можеш ли да отгатнеш? - потрети тя.
- Какво? - примирих се аз.
- На двайсет и девети юли Уна и Джефри организират градински карнавал у тях на тема "Викарии и уличници". Не мислиш ли, че е забавно! Уличници и Викарии! Представи си само!
Упорито се опитах, като отблъсвах образа на Уна Аркънбери с високи ботуши, мрежест чорапогащник и изрязан в центъра сутиен. Организирането на такова събитие от шейсетгодишни дъртофелници ми се стори противоестествено и неморално.
- Във всеки случай решихме, че ще е супер, ако ти и... - свенлива, многозначителна пауза - ...Даниел дойдете. Всички умираме да го видим.
Сърцето ми спря при мисълта как връзката ми с Даниел се подлага на дисекция в най-щателни и интимни детайли на обядите на "Спасителна лодка" в Нортхампшир.
- Не мисля, че Даниел си пада... - Точно когато произнесох тези думи, столът, на който, кой знае защо, балансирах на колене, докато се бях навела над масата, падна с трясък.
Когато възстанових притежанието на слушалката, майка ми продължаваше да говори.
- Да, супер. Положително и Марк Дарси ще е там с някого, тъй че...
- Какво става? - Даниел стоеше чисто гол на прага. - С кого разговаряш?
- С майка ми - отчаяно прошепнах аз с ъгълчето на устата си.
- Дай на мен - нареди той и ми взе слушалката. Харесвам го, когато е властен, без да е груб.
- Госпожо Джоунс - заговори той с най-чаровния си глас. - Даниел е на телефона.
Направо я чух как запърха.
- Тази прекрасна неделна утрин е твърде ранна за телефонни разговори. Да, денят е наистина прекрасен. Какво можем да направим за вас?
Не спираше да ме гледа, докато тя дърдори няколко секунди, после се върна към слушалката.
- Да, това е прекрасно. Ще си го запиша в календара за двайсет и девети и ще си потърся свещеническата яка. А сега най-добре е да се върнем в креватите и да се опитаме да си доспим. Вече можете да се оправяте сама. Чао. Да. Чао - изрече твърдо и остави слушалката.
- Виждаш ли - самодоволно заяви той, - нужна й е само желязна ръка.
22 юли, събота
56 кг (хммм, трябва да сваля половин килограм), алкохолни единици 2, цигари 7, калории 1562.
Всъщност наистина се вълнувам приятно, че Даниел ще дойде с мен на карнавала "Уличници и викарии" следващата събота. Ще бъде толкова хубаво веднъж да не трябва да шофирам сама, да пристигна сама и да се изправя срещу цялата оная инквизиция защо си нямам гадже. Ще бъде страхотен горещ ден. Може дори да успеем да направим кратко пътуване и да отседнем в някоя кръчма (или хотел без телевизор в стаята). Очаквам с нетърпение Даниел да се запознае с татко. Надявам се, че ще го хареса.
2 ч. през нощта. Събудих се, потънала в сълзи от отвратителния сън, който отдавна ме преследва - че съм на урок по френски за напреднали и когато прелиствам учебника, разбирам, че съм забравила да преговоря урока и съм облечена само по престилчица и отчаяно се мъча да я увия около себе си, за да не забележи госпожица Шигнъл, че съм без гащи. Очаквах поне малко съчувствие от страна на Даниел. Знам, че винаги е отзивчив по повод страховете накъде отива кариерата ми, но той само запали цигара и ме накара да повторя частта за домашната престилчица.
- Лесно ти е да се фукаш с твоя проклет Кеймбридж - прошепнах, подсмърчайки, аз. - Никога няма да забравя момента, когато погледнах таблото и видях, че по френски имам тройка и заради това не мога да отида в Манчестър. Това промени насоката на целия ми живот.
- Бридж, трябва да благодариш на щастливата си звезда - каза той, излегнат по гръб и духащ дим към тавана. - Вероятно щеше да се омъжиш за някакъв тъпанар и да прекараш остатъка от живота си в чистене на клетката с домашното канарче. Пък и... - започна да се смее - ... няма нищо лошо да си с диплома от... от... (беше му толкова забавно, че едва говореше)... Бангор.
- Край, дотук! Ще спя на дивана - креснах аз и скочих от леглото.
- Стига, Бридж, не ставай такава - каза той и ме дръпна обратно. - Знаеш, че те мисля за... интелектуален великан. Трябва само да се научиш да тълкуваш сънища.
- Е, и какво значи този сън? - намусено попитах аз. - Че не съм постигнала интелектуалния си потенциал?
- Не съвсем.
- Какво тогава?
- Ами мисля, че престилчицата без гащи е достатъчно красноречив символ, нали?
- Какво?
- Означава, че суетното преследване на интелектуален живот пречи на истинската ти цел.
- Която е?
- Ами, то се знае, да ми готвиш, миличка - тръсна той, отново вън от себе си от смях. - И да се разхождаш из апартамента ми без гащи.

28 юли, петък
55,2 кг (трябва да пазя диета преди утрешния ден), алкохолни единици 1 (мн. д.), цигари 8, калории 345.
Ммм. Даниел беше истински сладур тази вечер и с часове ми помага да избера тоалета си за "Уличници и викарии". Непрекъснато ми предлагаше различни комбинации, които да обличам, а той да ме оглежда и преценява. Страшно му хареса костюмът със свещеническа яка плюс черна тениска и жартиери от черна дантела като кръстоска между викарии и уличница, но в крайна сметка, след като се разхождах дълго напред-назад и в двата, реши, че е по-дабре да се спра на черно дантелено боди от "Маркс и Спенсър" с чорапи и жартиери, кокетна престилчица като на френска камериерка, която измайстори от две носни кърпички и панделка, папийонка и заешка опашчица. Наистина беше много мило, дето отдели толкова време. Понякога си мисля, че всъщност е крайно любящ. Освен това тази вечер много му се правеше секс.
Ооо, как чакам утрешния ден.
29 юли, събота
55 кг (мн. д.), алкохолни единици 7, цигари 8, калории 6245 (проклети да са Уна Алкьнбери, Марк Дарси, Даниел, мама и всички).
2 ч. следобед. Не мога да повярвам на случилото се. До 1 ч. Даниел още не беше се събудил и започнах да се тревожа, защото купонът започваше в два и половина. Най-сетне го събудих с чаша кафе и казах: "Разсънвай се, защото трябва да сме там в два и половина".
- Къде? - попита той.
- На Уличниците и Викариите.
- Божичко, съкровище. Слушай, току-що се сетих. Чака ме страшно много работа тази събота и неделя. Ще се прибера у дома и ще се заловя с нея.
Не повярвах на ушите си. Той обеща да дойде. Всички знаят, че когато излизаш с някого, от него се очаква да те подкрепя на гадни семейни събирания, а той смята, че е достатъчно да спомене думата "работа", за да се измъкне от всичко. Сега всички приятели на семейство Алкънбери ще прекарат времето си в питания към мен дали съм си намерила гадже и никой няма да ми повярва.
10 ч. вечерта. Направо не мога да повярвам какво изживях. Шофирах два часа, паркирах пред дома на Алкънбери с надеждата, че изглеждам добре в тоалета на момиче-зайче, минах към онази част на градината, където се чуваха весело повишени гласове. Когато започнах да прекосявам моравата, всички млъкнаха и за свой ужас осъзнах, че вместо като уличници и викарии жените са облечени в обикновени поли до глезените и блузи, а мъжете - в леки панталони и пуловери с остро деколте. Стоях смразена като... като зайче. После, докато всички се звереха в мен, през моравата се понесе Уна Алкънбери, развяла цикламена плисирана пола, протегнала към мен пластмасова чаша, пълна с ябълкови парченца и листа.
- Бриджет! Супер, че дойде. Вземи си "Пимс" - рече тя.
- Мислех, че се очаква всички да сме облечени като уличници и викарии - изсъсках аз.
- О, Божичко, Джеф не ти ли се обади? - възкликна тя. Не вярвах на ушите си. Мисълта ми е, дали не смяташе, че се обличам като зайче всеки ден, или нещо такова? - Джеф! - продължи тя. - Не се ли обади на Бриджет? Всички чакаме с нетърпение да се запознаем с новия ти приятел. - Огледа се. - Къде е?
- Има работа - смотолевих аз.
- Как-е-малката-ми-Бриджет? - избърбори чичо Джефри, като запреплита крака към мен, направил главата.
- Джефри - скастри го хладно Уна.
- Тъй вярно. Всички са налице, заповедите са изпълнени, лейтенант - каза той, отдаде чест и се срути на рамото й, задавен в кикот. - Беше онази шибана телефонна джаджа.
- Джефри - изсъска Уна. - Върви-да-наглеждаш-скарата. Извинявай, миличка, разбираш ли, в края на краищата решихме, че след толкова скандали с викариите в нашия край, няма смисъл да организираме карнавал "Уличници и викарии", защото... - избухна в смях - ...защото всички решиха, че викариите и без това са си уличници. Божичко - продължи тя и си избърса очите. - Все пак, как е новото ти момче? Какви са тия номера да работи в събота? Доста тромаво оправдание, ако питаш мен. Как ще те оженим при това положение?
- При това положение ще свърша като момиче на повикване - измънках аз, докато се опитвах да разкопчея безопасната, която крепеше заешката опашчица на задника ми.
Усетих нечий поглед, огледах се и видях Марк Дарси, който съсредоточено изучаваше заешкото опашле. До него стоеше високата, слаба, главозамайваща видна адвокатка по семейни дела, облечена в скромна люлякова рокля и сако като на Джаки Онасис, с вдигнати на главата черни очила.
Самодоволната вещица хвърли подигравателен поглед на Марк и нагло ме заоглежда от глава до пети, и обратно, по крайно невъзпитан начин.
- От друго събиране ли идваш? - попита със сексапилна дрезгавина.
- Всъщност тъкмо отивам на работа - отговорих аз, при което Марк Дарси леко се подсмихна и отмести поглед.
- Здравей, миличка, не мога да спра. Снимаме - пропя майка ми и се забърза покрай нас с яркотюркоазена карирана риза до талията, размахвайки скриптерска дъсчица. - За Бога, какво си мислиш, че си облякла? Приличаш на проститутка. Пълна тишина, моля, внимание, ииии... - кресна по посока на Хулио, който държеше видеокамера, - старт!
Тревожно се огледах за татко, но не го забелязах никъде. Видях Марк Дарси да разговаря с Уна и да сочи към мен, после Уна целенасочено забърза и дойде до мен.
- Бриджет, толкова съжалявам за бъркотията с костюма - рече тя. - Марк току-що ми каза, че сигурно се чувстваш ужасно неудобно в присъствието на всички тези възрастни мъже наоколо. Би ли искала да ти дам да облечеш нещо?
Прекарах остатъка от купона, облечена над жартиерестия си тоалет в шаферска рокля на Джанин на цветя и с буфан ръкав. Марк-Дарсиевата Наташа подигравателно ми се хилеше, а майка ми периодично профучаваше покрай мен и викаше: "Прекрасна рокля, детето ми. Край!"
- Приятелката не ми допада особено, а на теб? - гръмогласно се произнесе Уна Алкънбери и кимна по посока на Наташа, когато успя да ме намери сама. - Страшно се превзема. Илейн смята, че няма търпение да обвърже Марк. О, Марк, привет! Още една чаша "Пимс"? Срам и позор, че Бриджет не можа да доведе приятеля си. Той е щастливец, нали? - Всичко това беше произнесено крайно войнствено, сякаш Уна приемаше като лична обида факта, че Марк си е избрал приятелка, която а) не съм аз и б) не му е била представена от Уна на пуешко парти. - Как се казваше той, Бриджет? Даниел, нали? Пам казва, че е от ония нафукани млади издатели.
- Даниел Клийвър? - сепна се Марк Дарси.
- Да, всъщност е той - потвърдих аз и вирнах брадичка.
- Приятел ли ти е, Марк? - попита Уна.
- Категорично не - отсече той.
- Оооох. Надявам се, че заслужава нашата малка Бриджет - натърти Уна и ми смигна, сякаш разговорът беше страшно забавен, а не ужасно противен.
- Мисля, че мога да повторя с пълно убеждение, категорично не - заяви Марк.
- Ей, я чакайте, ето я Одри. Одри! - ревна Уна, без да слуша и, слава на Бога, отбръмча.
- Сигурно мислиш, че това е много умно - с бяс заговорих аз, когато тя се отдалечи.
- Кое? - произнесе с изненада Марк.
- Не ми викай "кое", Марк Дарси!
- Звучиш точно като майка ми - рече той.
- Смяташ, че е съвсем нормално да оплюваш хорските приятели пред приятелите на родителите им, когато дори не присъстват, поради единствената причина, че ревнуваш - развършах се аз.
Той се вторачи в мен, сякаш нещо го разсейваше.
- Извинявай - каза, - само се опитвах да схвана мисълта ти. Смятам ли... Да не намекваш, че ревнувам от Даниел Клийвър? И то теб?
- Не, не мен - яростно отрекох аз, защото осъзнах, че беше прозвучало точно така. - Просто допуснах, че трябва да имаш някаква причина да говориш такива ужасни неща за приятеля ми, а не проявяваш чиста злоба.
- Марк, скъпи - загука Наташа, плавно понесла се през моравата, за да дойде при нас. Беше толкова висока и слаба, че не беше изпитала нужда да слага високи токчета, тъй че лесно се придвижваше по моравата, без да й хлътват краката, сякаш беше родена за това - като камила в пустинята. - Ела да кажеш на майка си за мебелите за трапезария, които видяхме в "Конран".
- Просто се пази - тихо изрече той, - а ще кажа и на майка ти да се пази - продължи той и многозначително кимна по посока на Хулио, докато Наташа го отмъкваше.
След още 45 минути на ужас можех да си тръгна, без да наруша приличието, като се извиних на Уна, че имам работа.
- Ах тези момичета с кариера! Не можеш да отлагаш вечно, знаеш го: тик-так-тик-так - зарадва ме тя.
Наложи се пет минути да пуша в колата, за да се приведа в състояние да шофирам. После тъкмо излязох на главния път и се разминах с колата на баща ми. До него беше седнала Пени Хъзбандс-Босуърт с червена дантелена барета с банели и две заешки ушички на главата.
Когато слязох от магистралата и се добрах до Лондон, се чувствах яко раздрусана, а и бях пристигнала много по-рано, отколкото очаквах, тъй че реших, вместо да се прибирам направо вкъщи, да мина през Даниел за малко утеха.
Паркирах нос до нос с колата му. Когато звъннах, не се обади на домофона, тъй че изчаках и пак звъннах - в случай, че е бил зает с нещо приятно. Пак нищо. Знаех, че трябва да е вкъщи заради колата и защото беше казал, че ще работи и ще гледа крикет. Погледнах нагоре към прозореца му и ей ти го Даниел. Усмихнах му се сияйно, махнах и му посочих вратата. Той изчезна, реших, че е за да натисне бутона, тъй че отново звъннах. Отне му доста време да се обади.
- Здрасти, Бридж. Тъкмо съм на телефона, говоря с Америка. Може ли да се срещнем след десет минути в кръчмата?
- Добре - весело откликнах аз, без да мисля, и поех към ъгъла. Но когато се огледах, той пак беше не на телефона, а ме наблюдаваше през прозореца.
Хитра като лисица, се престорих, че не съм го видяла, но вътре в мен всичко кипеше. Защо ме наблюдаваше? Защо първия път не се обади на домофона? Защо просто не натиснеше бутона и не ме пуснеше да вляза? Внезапно отговорът ме удари като гръм. Беше с жена.
Сърцето ми се заблъска в гърдите, завих зад ъгъла и после, прилепена до стената, надникнах да проверя дали се е махнал от прозореца. Нямаше и помен от него. Забързах обратно и клекнах в съседния вход, като наблюдавах входната врата между две колони дали ще излезе жена. Известно време чаках в клекнало положение. Но после започнах да мисля: ако наистина излезеше жена, откъде можех да знам, че е излязла от апартамента на Даниел, а не от някъде другаде в сградата? Какво можех да направя? Да я предизвикам на дуел? Да направя граждански арест? А и какво му пречеше да остави жената в апартамента с инструкции да остане там, докато той се добере до кръчмата, и после да си тръгне?
Погледнах си часовника. 6,30. Ха! Кръчмата още не беше отворена. Прекрасно извинение.

Окуражена, забързах към вратата и натиснах звънеца.
- Бриджет, пак ли си ти? - сопна се той.
- Кръчмата още не е отворена.
Настъпи мълчание. Дали чух глас някъде в апартамента? Отказах да го приема и реших, че сигурно пере пари или търгува с наркотици. Вероятно се мъчеше да скрие полиетиленов чувал, пълен с кокаин под дъските на пода, подпомогнат от някакъв мазен южноамериканец с плитчици.
- Пусни ме - казах.
- Казах ти, на телефона съм.
- Пусни ме.
- Какво? - Ясно, печелеше време.
- Натисни бутона, Даниел - рекох аз.
Странно е как усещате нечие присъствие дори да не можете да го видите, чуете или откриете по някакъв друг начин. Е, разбира се, проверих във всички гардероби по етажите и в никой от тях нямаше никого. Но знаех, че в къщата на Даниел има жена. Може би подушвах нещо... нещо в държането на Даниел. Каквото и да беше, аз просто знаех.
Седяхме двамата нащрек един срещу друг в хола. Едва се сдържах да не хукна наоколо да отварям и затварям гардеробите като майка ми и да звъня на 1471 да проверя има ли запаметен номер от Америка.
- С какво си облечена? - попита той. В суматохата бях забравила за роклята на Джанин.
- С шаферска рокля - надменно отвърнах аз.
- Искаш ли да пийнеш нещо? - предложи той. Мислех бързо. Трябваше да го накарам да иде в кухнята, за да мога да проверя гардеробите.
- Чаша чай, ако обичаш.
- Добре ли си? - заинтересува се той.
- Да! Чувствам се прекрасно! - пропях аз. - Забавлявах се невероятно. Единствена бях облечена като уличница и затова се наложи да си сложа шаферска рокля. Марк Дарси беше с Наташа, ризата ти е много хубава... - Спрях, задъхана, защото осъзнах, че съм се превърнала (няма две мнения) в майка ми.
Той ме позагледа, после се запъти към кухнята, а аз бързо протичах през стаята да погледна зад дивана и завесите.
- Какво правиш?
На прага стоеше Даниел.
- Нищо, нищо. Просто се сетих, че може да съм си забравила една пола зад дивана - отвърнах аз и бясно започнах да отупвам възглавничките, сякаш участвах във френски фарс.
Върна се в кухнята с подозрителна физиономия. Реших, че няма време да набирам 1471 и бързо проверих гардероба, където държи завивките за разтегателния диван. Никакво човешко присъствие. После отидох при него в кухнята, като пътем отворих вратата на гардероба във вестибюла, от който изпадна дъската за гладене, последвана от кашон, пълен със стари патрони 45-и калибър, които се пръснаха по целия под.
- Какво правиш? - тихо повтори Даниел, като се показа от кухнята.
- Извинявай, закачих вратата с ръкава си - обясних аз. - Само отивах в тоалетната.
Даниел ме гледаше, като че съм луда, тъй че не можах да ида и да проверя в спалнята. Вместо това заключих вратата на тоалетната и трескаво се заоглеждах за не знам точно какво, но нещо като руси косми, хартиени кърпички с червило, чужди четки за коса - всяко от тези неща би могло да е знак. Нищо. След това тихичко отключих вратата, огледах се наляво и надясно, промъкнах се по коридора, отворих вратата на спалнята и едва не припаднах. В стаята имаше някой.
- Бридж. - Беше Даниел, защитно вдигнал пред себе си чифт джинси. - Какво правиш тук?
- Чух някой да влиза, тъй че... помислих си... имах тайни помисли - отговорих аз по начин, който би могъл да мине за секси, ако не беше роклята на пролетни цветя. Облегнах глава на гърдите му и го прегърнах, опитвайки се да подуша ризата му за следи от парфюм и да огледам хубавичко леглото, което, както винаги, беше неоправено.
- Ммм, отдолу още си със заешкия тоалет, нали? - рече той, спусна ципа на шаферската рокля и се притисна към мен по начин, който правеше намеренията му очевидни. Внезапно реших, че вероятно е номер и той се мъчи да ме прелъсти, за да може жената да се измъкне незабелязано.
- Ооо, чайникът сигурно е заврял - внезапно каза Даниел, вдигна ципа на роклята ми и ме потупа добродушно по начин, твърде нетипичен за него. Обикновено когато започне, довежда нещата до логичния им завършек независимо дали има земетресение, приливна вълна или голи снимки на Върджиния Ботъмли по телевизията.
- Ооо, да, най-добре е да ми направиш чашка - заявих аз с мисълта, че ще успея да огледам добре спалнята и да преровя кабинета.
- След теб - рече Даниел, като ме избута навън и затвори вратата, тъй че нямаше как да не тръгна пред него към кухнята. Докато вървях, внезапно зърнах вратата, която водеше към терасата на покрива.
- Ще идем ли да седнем? - предложи Даниел. Тя беше там, на терасата на проклетия покрив.
- Какво ти става? - попита той, когато подозрително се вторачих във вратата.
- Нищо - весело пропях аз и се втурнах в хола. - Само съм поуморена от празненството.
Хвърлих се безгрижно на дивана, като се чудех дали да се юрна по-бърза от светлината към кабинета му като последно място, където можеше да е тя, или да нападна покрива. Реших, че ако не е на покрива, ще е в кабинета, в гардероба в спалнята или под леглото. В такъв случай, ако отидехме на покрива, тя можеше да избяга. Но ако случаят беше такъв, Даниел отдавна да е предложил да идем на покрива.
Донесе ми чаша чай и седна до лаптопа си, който беше отворен и включен. Едва тогава започнах да мисля, че може би няма жена. На екрана се виждаше документ, може би наистина е работил и е разговарял с Америка. А аз се правех на пълна идиотка с това поведение на луда.
- Бридж, сигурна ли си, че всичко е наред?
- Наред е, да. Защо?
- Ами, идваш без предупреждение, облечена като зайче, маскирано като шаферка, и нахлуваш във всички помещения по твърде особен начин. Не искам да любопитствам, но само се питах дали имаш някакво обяснение, нищо повече.
Почувствах се пълна глупачка. Проклетият Марк Дарси беше виновен с неговите опити да съсипе връзката ми чрез насаждане на подозрения. Клетият Даниел, толкова нечестно беше да се съмнявам така в него само заради думите на някакъв нагъл, злонамерен, виден адвокат по правата на човека. Тогава чух над нас някакво подраскване.
- Мисля, че ми е много горещо - казах, като внимателно наблюдавах Даниел. - Ще ида да поседя на покрива.
- За Бога, ще останеш ли на едно място поне две минути! - кресна той и тръгна да ми прегради пътя, но аз бях по-бърза. Втурнах се край него, отворих вратата, изтичах нагоре по стълбите и отворих капака към слънчевата светлина.
Там, изтегната на шезлонг, лежеше загоряла, дългокрака, руса, чисто гола жена. Останах като замръзнала на мястото си, чувстваща се като огромен пудинг в шаферската рокля. Жената вдигна глава, премести черните очила в косите си и ме разгледа внимателно. Чух Даниел да идва по стълбите след мен.
- Скъпи - рече жената с американски акцент и го погледна през главата ми. - Стори ми се, че я описа като слаба.

Разпадане
1 август, вторник
55,5 кг, алкохолни единици 3, цигари 40 (ама без да гълтам дима, за да пуша повече), калории 450 (да не видя храна), проверки на 1471 - 14, тотофишове 7.
5 ч. сутринта. Разпадам се на съставни части. Гаджето ми спи със загоряла великанка. Майка ми спи с португалец. Джереми спи с ужасяваща мръсница, принц Чарлс спи с Камила Паркър-Боулс. Не знам вече в какво да вярвам и за какво да се уловя. Имам желание да звънна на Даниел с надеждата, че ще отрече всичко, ще поднесе приемливо обяснение за разсъблечената покривна валкирия - по-малка сестра, дружелюбна съседка, потърсила убежище след наводнение или нещо такова, та да оправи нещата. Но Том залепи до телефона ми бележка, която гласи: "Не се обаждай на Даниел или горчиво ще съжаляваш!"
Трябваше да отида за известно време при Том, както ми предложи. Мразя да съм сама посред нощ, да пуша и да подсмърчам като откачена психопатка. Опасявам се, че Дан от долния етаж ще ме чуе и ще се обади в лудницата. О, Боже, какво ми става? Защо нищо никога не потръгва добре? Всичко е, защото съм прекалено дебела. Изкушавам се пак да се обадя на Том, но му звънях само преди 45 минути. Нямам сили да отида на работа.
След покривната среща не съм обелила и дума на Даниел: само вирнах нос, подминах го, слязох на улицата при колата и си заминах. Отидох направо у Том, който започна да налива чиста водка в гърлото ми направо от бутилката, като добави доматения сок и уърстърширския сос след това. Когато се върнах, Даниел ми беше оставил три съобщения с молба да му се обадя. Не му се обадих, в съответствие със съвета на Том, който ми напомни, че единственият начин да жънеш успех сред мъжете е като се държиш отвратително с тях. Навремето това ми се струваше цинично и погрешно, но сега виждам, че бях мила с Даниел и виж какво стана.
Божичко, птичките пак пропяха. След три часа и половина трябва да отида на работа. Не мога. Помощ, помощ. Внезапен мозъчен прилив: обади се на мама.
10 ч. сутринта. Мама беше знаменита.
- Миличка - каза тя. - Разбира се, че не ме събуди. Тъкмо тръгвах за студиото. Не мога да повярвам, че си изпаднала в подобно състояние заради някакъв скапан мъж. Всички са завършени егоисти, сексуално невъздържани и безполезни за звяр или човек. Да, това се отнася и до теб, Хулио. Хайде, хайде, миличка. Вземи се в ръце. Легни да поспиш. Иди на работа ослепителна. Никой, и най-малко Даниел, не бива да се усъмни, че си го зарязала и изведнъж си открила колко е прекрасен животът без този надут, безпътен стар пърделник, който те е командвал наляво и надясно, и ще се оправиш.
- А ти добре ли си, мамо? - попитах аз, като се сетих за татко, запътил се за сбирката на Уна с азбестовата вдовица Пени Хъзбандс-Босуърт.
-Детето ми, колко си добричка. Намирам се под огромно напрежение.
- Мога ли да направя нещо за теб?
- Всъщност да - развесели се тя. - Има ли някой от твоите приятели телефона на Лиса Лийсън? Знаеш я, жената на Ник Лийсън. Отчаяно се опитвам да я открия вече дни наред. Ще бъде идеална за "Внезапно сама."
- Говоря за татко, не за "Внезапно сама" - изсъсках аз.
- Татко ти? Не съм под напрежение заради баща ти. Не ставай смешна, детенце.
- Но сбирката... и госпожа Хъзбандс-Босуърт...
- А, знам, голям смях падна. Направи се на пълен глупак с опитите си да привлече вниманието ми. И на какво си мислеше, че прилича тя - на хамстер? Хайде, трябва да изчезвам. Ужасно съм заета, но ще помислиш ли кой може да има телефона на Лиса? Чакай да ти дам прекия си телефон, миличка. И повече да не съм чула това глупаво вайкане.
- Ама, мамо, аз трябва да работя с Даниел, аз...
- Грешиш, миличка, точно обратното е. Той трябва да работи с теб. Начукай му го, рожбо. (Божичко, не смея да помисля в какви ли среди се движи напоследък.) И без това отскоро сериозно съм се замислила. Крайно време е да зарежеш тая тъпа, безперспективна работа, където никой не те цени. Подготви се да връчиш оставката си, малката. Да, миличка... ще ти намеря работа в телевизията.
Тръгвам на работа, приличам на тъпата Ивана Тръмп, облечена с костюм и с глос на устните.
2 август, сряда
55 кг, обиколка на бедрото 45 см, алкохолни единици З (ама мн. чисто вино), цигари 7 (без да вдишвам), калории 1500 (браво), чайове 0, кафета 3 (но от истинско кафе, следователно по-малко целулитни), кофеинови единици общо 4.
Всичко е наред. Ще сляза пак до 54 кг и изцяло ще освободя бедрата си от целулита. Положително тогава всичко ще се оправи. Заех се с интензивна програма за детоксикация, изключваща кафето, чая, алкохола, бялото брашно, млякото и... какво още беше? Добре де. Май беше рибата. От мен се иска само да си дера кожата на тялото всяка сутрин по пет минути със суха четка, после да взема петнайсетминутна вана с антицелулитни масла във водата, по време на която целулитът се топи като сняг на слънце, след това да втрия още антицелулитни масла в целулита.
Последната част ме озадачава - дали антицелулитните масла в действителност се просмукват в целулита през кожата? В такъв случай, ако се намажеш с масло за почерняване, това значи ли, че целулитът вътре в теб също хваща тен? Или пък кръвта? Или лимфната система? Уф. Във всеки случай... (Цигари. Това беше другото. Никакви цигари. Ами сега? Вече е твърде късно. Ще започна от утре).
3 август, четвъртък
55 кг, обиколка на бедрото 45 см (какъв е проклетият смисъл), алкохолни единици 0, цигари 25 (отлично предвид обстоятелствата), негативни мисли: прибл. 445 в час, позитивни мисли 0.
Състояние на главата отново мн. тежко. Не понасям мисълта, че Даниел е с друга. Умът ми е пълен с ужасни фантазии какво правят заедно. Плановете да отслабна и да си сменя идентичността ме крепяха в продължение на два дни, за да се срутят връз главата ми. Разбирам, че е било само усложнена форма на отхвърляне. Вярвала съм, че мога тотално да се напъхам в пространството на малък брой дни и по този начин да отрека влиянието на унизителната и нараняваща изневяра на Даниел, тъй като това би означавало, че ми се е случило в предишен живот и не би могло да се случи на новата, по-добра аз. За съжаление сега разбрах, че целият смисъл на празните приказки за самотната, свръхгримирана ледена кралица, пазеща антицелулитна диета, се е криел в надеждата да накарам Даниел да проумее грешката си. Том наистина ме предупреди за това и каза, че 90 процента от пластичните операции се правят на жени, чиито съпрузи са избягали с по-млада жена. Заявих, че великанката на покрива беше не толкова по-млада, колкото по-висока, но Том възрази, че не там е въпросът. Хъмф.
Даниел не спира да ми праща съобщения на компютъра. "Трябва да поговорим" и т. н., на които аз преднамерено не обръщах никакво внимание. Но колкото повече изпращаше, толкова повече се оставях на мислите, че самообновяването е проработило, че е разбрал каква ужасна, ужасна грешка е извършил, че едва сега е осъзнал колко истински ме обича и че великанката на покрива вече е стара история.
Тази вечер ме хвана на излизане от сградата.
- Мила, моля те, наистина трябва да поговорим.
И аз, като последна глупачка се оставих да ме замъкне да пийнем в Американския бар на "Савой", допуснах да ме размекне с шампанско и разните му "Така ужасно се чувствам, толкова ми липсваш, дрън-дрън". После, в секундата, когато ме принуди да призная: "О, Даниел, и ти ми липсваш", изведнъж стана покровителствен и делови и заяви:
- Важното е, че Файфи и аз...
- Файфи? По-скоро Драйфи - обадих се аз, мислейки, че ще каже "сме брат и сестра", "братовчеди", "смъртни врагове" или "стара история". Вместо това той се ядоса.
- Ох, как да ти обясня - рече раздразнено. - Много е различно.
Зяпнах го, смаяна от безочливостта на волтфаса му.
- Съжалявам, миличко - отсече той, извади кредитната си карта и започна да я размахва, за да привлече вниманието на сервитьора, - но ние ще се женим.
4 август, петък
Обиколка на бедрото 45 см, лоши мисли 600 в минута, пристъпи на паника 4, пристъпи на плач 12 (но и двата пъти само в тоалетни, а след това не забравих да си освежа спиралата на очите), тотофишове 7.
В службата. Тоалетните на третия етаж. Това е просто... просто... непоносимо. Какво, за Бога, ме прихвана да мисля, че идеята да въртя любов с шефа си е добра? Не мога да го преживея вън оттук. Даниел обяви годежа си с гигантката. Отговорници по продажбите, за които дори не предполагах, че са знаели за връзката ни, започнаха да се обаждат и да ме поздравяват, а аз трябва да обяснявам на всеки поотделно, че се е сгодил за друга. Не спирам да си спомням колко романтично беше всичко в началото - тайни компютърни послания и прегръдки в асансьора. Чух Даниел да си уговаря по телефона среща с Файфи тази вечер, чух как каза с многозначителен тон: "Не твърде зле... засега" и разбрах, че говори за моята реакция, като че ли бях някаква Сара Кийс [Съвременна английска писателка. - Б. пр.]. Сериозно се замислям за лифтинг на лицето.
8 август, вторник
56,5 кг, алкохолни единици 7 (ха, ха), цигари 29 (хи, хи), калории 5 милиона, лоши мисли 0, мисли всякакви 0.
Току-що ми се обади Джуд. Разправих й за трагедията с Даниел и тя беше ужасена, веднага обяви извънредно положение и каза, че ще се обади на Шарън и ще организира да се срещнем в девет. Не можела да дойде по-рано, защото имала среща с Гадника Ричард, който най-сетне се беше съгласил да отиде с нея на психолог, специалист по взаимоотношенията.
2 ч. през нощта. Вспак дбре се пзабвлявх таз вечр. Уууф. Паднах.
9 август, сряда
57,5 кг (ама с основателна причина), обиколка на бедрото 40 см (или чудо, или махмурлукът си казва думата), алкохолни единици 0 (ама тялото още кърка от снощните запаси), цигари 0 (отврат).
8 ч. сутринта. Фъх. Във физически катастрофално състояние, но емоционално мн. разведрена от снощното излизане. Джуд пристигна бясна, защото Гадника Ричард й вързал тенекия за консултацията.
- Терапевтката очевидно си помисли, че ми е въображаем приятел, а аз съм много, много потисната личност.
- И ти какво? - казах съчувствено аз, като прогоних мръсната нелоялна мисъл, подшушната ми от Сатаната: "Прозорлива терапевтка."
- Каза ми да говоря за проблемите си, несвързани с Ричард.
- Но ти нямаш проблеми, несвързани с Ричард - отбеляза Шарън.
- Знам. Казах й го, а тя заяви, че съм имала проблем с външните граници и ме очушка с петдесет и пет лири.
- А той защо не дойде? Дано садистичният червей е имал основателна причина - каза Шарън.
- Обясни ми, че имал много работа в службата - рече Джуд. - Аз пък му заявих: "Слушай, ти нямаш монопол върху проблемите, свързани с обвързването. Всъщност аз имам такъв проблем. Ако някога се взреш в проблема си с обвързването, ще забележиш, че е нищожен в сравнение с моя, но тогава ще е твърде късно."
- Нима имаш проблем с обвързването? - заинтригувах се аз веднага и се замислих дали и аз нямам такъв.
- Естествено, че имам - сопна се Джуд. - Само че никой не го забелязва, защото е в сянката на Ричардовия. Всъщност моят проблем с обвързването има много по-дълбоки корени от неговия.
- Точно така - реши Шарън. - Но ти не го разнасяш на ревера си, както в наше време прави всеки шибан мъж над двайсет години.
- Взе ми думите от устата - изсъска Джуд и се опита да запали цигара, но запалката доста я затрудни.
- Целият проклет свят има проблем с обвързването - изръмжа Шарън с гърлен, почти клинтийстудовски глас. - Това е резултатът от триминутната култура. Това е глобален дефицит на способността да се съсредоточиш върху нещо. Типично е за мъжете да си прикачат световна тенденция и да я превръщат в мъжки инструмент за отблъскване на жените, да се чувстват умни, а ние - глупави. Това си е чисто ебателство.
- Копелета! - щастливо креснах аз. - Да си поръчаме ли още една бутилка вино?
9 ч. сутринта. Току-що се обади мама.
- Милинка - започна тя. - Познай! "Добър ден!" търси проучватели. По текущи политически проблеми, страхотно. Говорих с Ричард Финч, редактора, и му разправих всичко за теб. Казах, че си завършила политология, детенце. Не се тревожи, той е прекалено зает, за да седне да проверява. Иска да се явиш в понеделник на разговор.
Понеделник. Божичко. Имам само пет дни да изуча текущите политически проблеми.
12 август, събота
57 кг (все още поради уважителна причина), алкохолни единици 3 (мн. д.), цигари 32 (мн. мн. лошо, особено защото беше първият ден на отказване), калории 1800 (д.), тотофишове 4 (горе-долу), брой прочетени статии по текущи политически проблеми 1,5, проверки на 1471 22 (добре!), минути, прекарани в мисловни словесни схватки с Даниел 120 (мн. д.), минути, прекарани във фантазии как Даниел ме моли да се върна 90 (отлично).
Така. Твърдо решена да бъда много позитивна за всичко. Ще променя живота си: ще стана много информирана за: текущите политически проблеми, ще спра напълно да пуша и ще завържа функционална връзка със зрял мъж.
8,30 ч. сутринта. Още не съм запалила. Мн. д.
8,35 ч. сутринта. Никакви цигари през целия ден. Отлично.
8,40 ч. сутринта. Интересно дали по пощата не е пристигнало нещо хубаво.
8,45 ч. сутринта. Уф. Гнусен документ от Агенцията за социално осигуряване, изискващ да внеса 1452 лири. Какво? Как е възможно? Нямам 1452 лири. Божичко, трябва да запаля една да си успокоя нервите. Не бива. Не бива.
8,47 ч. сутринта. Току-що запалих цигара. Но денят за отказ от пушене не започва официално, докато човек не се е облякъл. Изведнъж се сетих за бившето си гадже Питър, с когото имах функционална връзка в продължение на седем години, но скъсах поради сърцераздирателни, убийствени причини, които сега да ме убиеш, не мога да си спомня. Сегиз-тогиз, особено когато няма с кого да отиде на почивка, той се опитва да започнем отначало и да се оженим. И преди да мигна, вече бях понесена от мисълта, че Питър е отговорът. Защо да бъда нещастна и самотна, когато Питър иска да е с мен? Бързо намери телефона, обади се на Питър и остави съобщение на секретаря му само да ти се обади, без да му излагаш плана да прекарате остатъка от живота си заедно и т. н., и т. н.
1,15 ч. по обяд. Питър не се обади. Нима вече съм отблъскваща за всички мъже, дори за Питър?
4,45 ч. следобед. Политиката "пушенето забранено" разбита на пух и прах. Питър най-сетне се обади.
- Здрасти, Пчеличке - (Винаги се наричахме "Пчеличка" и "Осичка".) - И без това щях да ти се обаждам. Имам добра новина. Ще се женя.
Уф. Мн. тежко чувство в областта на панкреаса. Бившите никога, ама никога не трябва да се женят за други, те трябва да останат целомъдрени до края на дните си, за да ви осигурят душевно спокойствие.
- Пчеличке? - рече Осичката. - Бъззз?

- Прощавай - отвърнах аз и се подпрях замаяно на стената. - Току-що... ммм... видях автомобилна катастрофа през прозореца.
Но явно не ставах за разговор, тъй като Осичката около двайсет минути бръщолеви за цената на шатрите за градински увеселения и сватби, след което каза:
- Трябва да свършвам. Тази вечер ще готвим наденички от еленово месо с плодове на хвойна и ще гледаме телевизия.
Фу. Току-що изпуших целия пакет цигари като акт на самоунищожително отчаяние. Надявам се и двамата да затлъстеят и да трябва да ги изкарват през прозорците с кранове.
5,45 ч. следобед. Опитвам се да се съсредоточа върху запаметяването на имената на членовете на кабинета в сянка, за да избегна спиралата на съмненията в себе си. Естествено, никога не съм виждала Бъдещата на Осичката, но си я представям от типа на гигантските слаби покривни блондинки, които всяка сутрин стават в пет часа, отиват на гимнастика, масажират се със сол и после цял ден въртят някоя международна търговска банка, без да им трепне маскарата.
Осъзнавам с болезнено унижение, че причината, поради която се чувствах самодоволна пред Питър през всички тези години бе, че аз съм го зарязала, а сега фактически той ме зарязва, като се жени за госпожа Гигантски валкирски задник. Затъвам в мрачни цинични размишления за връзката между романтичното разбиване на сърцето с нараненото себелюбие и докачената гордост, а не толкова с действителната загуба, допускам като подмисъл, че малоумната самоувереност на Фърги може би се дължи на факта, че Андрю още я иска (докато не се ожени за друга, ха ха).
6,45 ч. вечерта. Тъкмо започнах да гледам новините в 6 с отворена тетрадка и химикалка, когато нахълта мама, накамарена с пазарски пликове.
- Миличка - заговори тя, като преплува покрай мен и влезе в кухнята, - донесох ти малко вкусна супа и някои от най-елегантните си дрешки за понеделник! - Носеше лимоненожълт костюм с черен чорапогащник и обувки с високи токчета. Приличаше на Сила Блак [Английска поп-певица, започнала кариерата си през 1963 г. заедно с Бийтълс, а понастоящем най-известната телевизионна водеща в Обединеното кралство. - Б. пр.] в "Среща на непознат". - Къде си държиш черпаците за супа? - продължи тя, докато с трясък отваряше и затваряше шкафовете. - Ама, детенце! Какъв безпорядък! Сега. Прегледай тези три плика, докато аз затоплям супата.
Като реших да пренебрегна фактите, че беше а) август, б) нетърпима жега, в) 6,15 ч. и г) не исках никаква супа, предпазливо надникнах в първия плик, където имаше нещо карирано и синтетично в яркожълто с листа в теракотен цвят.
- Ъъъ... мамо... - започнах аз, но в този миг чантата й зазвъня.
- А, това трябва да е Хулио. Да, да. - Балансираше мобифона си под брадичката и драскаше нещо. - Да, да. Облечи го, мила - изсъска тя. -Да, да. Да. Да.
Пропуснах новините, а тя се понесе на купон с вино и френски сирена, като ме остави да приличам на Тереза Горман в яркосин костюм с хлъзгава зелена блуза отдолу и сини сенки точно до веждите.
- Не ставай глупава, мила - беше прощалната й реплика. - Ако не направиш нещо за външността си, никога няма да си намериш нова работа, да не говорим за нов приятел!
Полунощ. След като си отиде, звъннах на Том, който ме заведе на купон, организиран от негов приятел от Школата за изкуства в галерия "Саачи", за да ме спре от натрапчиви мисли.
- Бриджет - нервно промърмори той, като влязохме в бялата дупка сред морето от гръндж младежи. - Знаеш, че не е прието да се смееш по време на Инсталация, нали?
- Добре де, добре - нацупих се аз. - Няма да разправям вицове за умрели риби.
Човек на име Гав рече "Здрасти" - около двайсет и две годишен, секси, в къса тениска, разкриваща корем като касапска дъска.
- Това е истински, истински, истински смайващо - говореше Гав. - Прилича на замазана Утопия с истински, истински, истински добри отеквания, сякаш на загубената национална идентичност.
Поведе ни развълнувано през огромното бяло пространство към ролка тоалетна хартия, преобърната наопаки - картонът беше над хартията.
Загледаха ме очаквателно. Изведнъж разбрах, че ще се разплача. Том точеше лиги над огромен калъп сапун, който носеше отпечатъка на пенис. Гав не сваляше очи от мен.
- Уау, това е като един истински, истински, истински див... - прошепна ревностно той, докато аз преглъщах сълзите си - ...отзвук.
- Трябва да ида до тоалетната - изтърсих аз и се втурнах покрай конфигурация, изградена от опаковки на дамски превръзки. Пред тоалетната имаше опашка и аз се наредих разтреперана. Внезапно, когато почти беше дошъл моят ред, почувствах ръка на лакътя си. Беше Даниел.
- Бридж, какво правиш тук?

- А на теб на какво ти прилича? - троснах се аз. - Извинявай, бързам. - Втурнах се в кабинката и тъкмо да си свърша работата, когато проумях, че всъщност се намирам в имитация на вътрешността на тоалетна, опакована под вакуум в тънък найлон. После Даниел надникна през вратата.
- Бридж, да се изпишкаш върху Инсталацията - рече той и затвори вратата.
Когато излязох, беше изчезнал. Не виждах Гав, Том или някакво познато лице. Най-сетне открих истинските тоалетни, седнах и избухнах в рев с мисълта, че вече не съм годна за човешко общество и единственото, от което се нуждая, е да се махна, докато спра да се чувствам така. Отвън ме чакаше Том.
- Ела да си поговориш с Гав - рече той. - Той май наистина, наистина си пада по теб. - После ме погледна в лицето и каза: - О, по дяволите, ще те откарам вкъщи.
Всичко е безсмислено. Когато някой те зареже, освен че ти липсва, освен факта, че целият малък свят, който сте си създали, се сгромолясва и всичко, което виждаш или правиш, ти напомня за него, най-тежка е мисълта, че си била изпробвана и накрая върху резултата от събраните точки любимият човек е поставил клеймото БРАК. Как да не си със самочувствието на прегазен от влак сандвич?
- Гав те харесва - заяви Том.
- Гав е десетгодишен. Пък и ме хареса само защото помисли, че плача за руло тоалетна хартия.
- Ами в известен смисъл ти го направи - отбеляза Том.
- Проклет да е Даниел. Никак няма да се учудя, ако се окаже, че тоя тип е еднолично отговорен за събитията в Босна.
13 август, неделя
Мн. тежка нощ. Като капак на всичко, опитах да се приспя с последния брой на "Татлър", само за да налетя на физиономията на Марк Дарси, надничаща от статия за петдесетте най-тьрсени ергени в Лондон, в която се описваше колко е богат и прекрасен. Уф. Потисна ме още повече по причина, която не мога да проумея. Както и да е. Ще спра да се самосъжалявам и ще прекарам сутринта в зазубряне вестниците наизуст.
Пладне. Току-що се обади Ребека да ме пита дали съм "добре". Като мислех, че има предвид Даниел, отвърнах:
- Пфъ, всичко е страшно потискащо.