`Един от десет ученици е бисексуален`

Sugarbloodsucker написа:It's not a big deal, right? За мен си е напълно нормално
Тъкмо сме подхванали тази тема, я разкажете как се осъзнахте :icon_twisted:

`†`Bloody Rose`†` написа:.. МЪЖЕТЕ НЕ СА СИЛНИЯ ПОЛ ...

`†`Bloody Rose`†` написа:Хммм .. не са по-силни умствено ..
Мъжете не са по-умни ..
виж за по-силни физически донякъде съм съгласна ..

`†`Bloody Rose`†` написа:Зад всеки успял мъж стои жена .. наи често маика му ...

`†`Bloody Rose`†` написа:Жените в науката

Гертруд Елиън помогнала за създаването на лекарство срещу СПИН

Еврейката Рита Монталчини работела тайно, криейки се от нацистите

US университети отказвали да наемат дамите за преподаватели



Май 2004 г., Татяна Томова

Едва 3 процента от нобеловите лауреати са жени. Много обаче са дамите, изиграли решаваща роля за важни научни открития. Те се сблъсквали с огромни препятствия. Били затваряни в лаборатории-мазета и тавански кабинети. Пълзели зад банките, за да слушат научни лекции. Работели с десетилетия като доброволки за университети, като трудът им не бил заплащан. Предполагало се, че науката е сурова, мъчна и рационална, а представителките на нежния пол - деликатни, слаби и нерационални. И естествено идвало заключението, че жените учени са противоестествени същества.

До 1920 г. дамите, които искали да влязат в университет, трябвало да наемат частни учители, за да овладеят математиката, латинския или гръцкия, необходими им за кандидатстването. В девическите гимназии тези предмети не се преподавали. Веднъж промъкнали се в университета, учени като Мария Кюри и Еми Ньотер работели с години без заплащане и официална длъжност.

В САЩ ситуацията била различна, но не по-малко трудна. Висшите учебни заведения допускали дами да станат студентки, но отказвали да ги наемат. На жените учени било предлагано да преподават в девически колежи, но не им било позволено да развиват научна дейност. Герти Кори например, която изучавала въглехидратния метаболизъм, ензимите и детските болести, предизвикани от ензимна недостатъчност, станала професор едва в годината, в която получила Нобелова награда.

Гертруд Елиън прекарала почти десетилетие, учейки за секретарка, преди да заеме длъжност на химик изследовател. Тя помогнала за развитието на нова насока в производството на лекарства: открила смесите, които правят възможна трансплантацията на органи, лекувала детската левкемия и се борила със страничните ефекти при лечението на рака. Нейната работа станала основа за откриването на AZT, лекарство против СПИН.

Дори най-успелите жени учени срещали враждебност. Ирен Жолио-Кюри - дъщерята на Мария Кюри, била млада героиня по време на Първата световна война. Въпреки че спечелила Нобелова награда за откриването на изкуствената радиоактивност, американската преса я порицала за подкрепата й към Съветския съюз след Втората световна война.

Освен професионалната дискриминация, дамите понасяли мизерията, физическите спънки и болестите. Еврейката Рита Леви-Монталчини започнала изследванията си в своята спалня, скрита от нацистите. Чъншун У, физичката, която преобърнала фундаменталния закон за четността, не могла да получи научна работа по време на Втората световна война заради дискриминацията срещу азиатците.

Преди да избяга от нацистка Германия в САЩ, Еми Ньотер създала абстрактната алгебра - важна нова област в математиката. Барбара Мак Клинток, още като съвсем млада, направила революционни открития в генетиката, въпреки че молекулярните биолози отхвърляли нейната теория за преносимите генетични елементи в продължение на десетилетия.

Мария Кюри, носител на две Нобелови награди, обърнала вниманието на учените върху радиоактивността - ключ към атомното ядро и открила радия, първата истинска надежда в лечението на рака. Лизе Майтнер, официално уволнена след бягството й от нацистите, обяснила, че атомното ядро може да се дели и да освобождава огромно количество енергия. За проекта - предложен и обяснен от нея, Нобеловата награда получил германският й партньор. Обществото обикновено решавало, че мъжът е мозъкът на екипа.

Голяма роля в научните постижения имали и съпрузите на смелите дами, които безрезервно подкрепяли половинките си. Пиер Кюри и Карл Кори отказали престижна работа във водещи лаборатории, за да могат жените им да продължат кариерата си. Великият математик Давид Хилберт пък бил покровител на Еми Ньотер. Научното сътрудничество на Гертруд Елиън с Джордж Хичингс продължило десетилетия.


ЕВРЕЙКИТЕ

Еврейската склонност към знанието и абстрактното мислене помогнало както на мъжете, така и на жените в науката. Половината от изявените дами имали юдейски произход. Евреите са едва 3 % от населението на САЩ, но наброяват приблизително 27 % от нобелистите, израснали в Щатите. Католическа и протестантска Америка е дала само една жена лауреат в науката - Барбара Мак Клинток.




Съпругата на Айнщайн зад теорията на относителността

Много спорове горят около личността на Милева Марич, първата съпруга на Алберт Айнщайн. Учените се опитват да докажат, че тя е стояла зад успеха на мъжа си. Геният се запознал със сръбкинята през 1896 г. в Политехническия институт в Цюрих - двамата били в един курс. Алберт бил едва на 17, а Милева - с четири години по-възрастна. Отпразнували сватбата си през 1903 г.

Началото на века било доста продуктивно за младия Айнщайн. Той публикувал в списанието на немското физично общество серия научни статии. В една от тях формулирал принципите на теорията на относителността. В друга доказвал, че светлината се състои от фотони. Така поставил основите на квантовата теория.

През 1919 г. Айнщайн и Марич се развели. В самото събитие нямало да има нищо особено, ако в брачния договор не съществувала необичайна клауза. Според нея при получаване на Нобелова награда Алберт бил длъжен да задели съответна сума и за съпругата си. Три години по-късно той действително бил удостоен с премията и изпълнил договореното.
В този факт историците виждат доказателство, че Милева Марич е била не просто съпруга и майка на децата на Айнщайн, но и съавтор на най-важните му трудове. От писма на учения до жена му става ясно, че научното им сътрудничество не се ограничавало само до теорията на относителността. Част от изследователите смятат, че математическите изчисления в трудовете на Алберт са направени от Милева. За други помощта й има по-скоро емоционален, отколкото интелектуален характер.

Има и още аргументи в полза на сръбкинята. Статиите, подготвяни за немското физично общество, били подписани с две имена - на Айнщайн и Марич. По неизвестни причини при публикуването останало само едното. В Цюрих съпругата на прочутия учен проектирала прибор за измерване на слаб ток. В заявката за патент обаче като автори фигурирали само Айнщайн и Хабихт.


ЖЕНА ЗАД УСПЕХА НА БЕНЦ

Жена е в основата на успеха на немския инженер Карл Бенц. През 1885 г. ученият демонстрирал пред гражданите на родния му Манхайм създадения от него 3-колесен автомобил с бензинов двигател. Отношението към новото превозно средство било повече от пренебрежително. Когато Бенц решил да покаже из града изобретението си, странната машина подплашила коня на месаря. Той побягнал, разсипвайки по пътя товара си. За да замаже скандала, Бенц трябвало да изкупи цялата стока. Разочарован, той зарязал автомобила под навеса. Съпругата му поела нещата в свои ръце. Решила да посети роднините си, живеещи на 120 км. от Манхайм. Била убедена, че машината ще издържи подобно пътуване. Тайно от мъжа си Берта Бенц подкарала колата. Изумлението на Карл било огромно, когато разбрал, че автомобилът не само благополучно се е "добрал" до тъщата му, но и се върнал обратно на собствен ход.


НЕЖНИЯТ ПОЛ И ФИЛОСОФИЯТА

* Феминистките отдавна са издигнали на пиедестал Хипатия Александрийска. През V век тя преподавала философията на Платон и математика. Станала символ на женското мислене, въпреки че от произведенията й не е запазено нищо. Те били унищожени, а самата Хипатия загинала от ръката на разярен християнин.

* Хетерата Аспазия пък била блестящ оратор и философ. Дори Сократ обичал да слуша разсъжденията й.

* В хрониките на Университета в Болоня се споменават жени преподаватели като Бетисия Гозадзини и Новела Д'Андреа. Новела била толкова красива, че докато водела лекциите, покривала лицето си с воал, за да не смущава студентите.

* През 1690 година французинът Жил Менаж издал книгата "История на жените философи". В нея намерили място личности като Диотима от Платоновия "Пир", Арета Керинейска, питагорейката Темистоклея, последователката на Аристотел Теодора. Изследвайки древни ръкописи, Менаж успял да открие 65 дами философи.




Мария Кюри първа получава Нобелова награда

Мария Кюри е първата жена, която печели Нобелова награда. Гениите сред жените са рядкост, но Мария е един от тях, смята съпругът й Пиер Кюри. Когато се запознал с крехката полска девойка, зад гърба си имал 15 години работа и сериозни научни открития. Бил поразен, когато видял разядените от киселина пръсти на момичето - то било готово да жертва красотата си в името на науката. Успехите не закъснели - Мария въвела понятието "радиоактивност", изучавала свойствата на радиоактивното лъчение. Кюри и съпругът й създали добър научен тандем - двамата открили полония и радия. Полякинята станала първият човек, получил втора Нобелова награда. Мария платила жестоко за заниманията си - починала от левкемия през 1934 г.




Германка разнищва атомната физика

Прочутите физици Макс Борн и Джеймс Франк били почитатели на Мария Гьоперт Майер до края на живота си. Борн я ценял като дъщеря, а Франк я смятал "поне за племенница".

Германката е седмо поколение учен и професор от фамилията. За 30 години тя работи на доброволни начала в три различни области в 3 американски университета. Преподава, консултира абсолвенти, участва в комисии и публикува статии, но не получава заплата.

Бащата на Мария Фридрих Гьоперт бил професор по педиатрия. Той ръководел и детската болница, бил прочут с това, че вдигал малките си пациенти от леглото още на следващия ден след операцията. Смятал, че майките са естествени врагове на децата си: задушават любознателността и предприемчивостта им. Бащата водел дъщеря си на научни разходки, за да търсят вкаменелости и да изучават горската растителност. Когато Мария била на три години и половина, той най-прецизно й описал полумесеца. На 7-годишна възраст тя получила тъмни лещи за наблюдение на слънчевото затъмнение.

Мария Гьоперт влязла в Гьотингенския университет по времето, когато жените студентки били рядкост. Голяма роля в живота на жената учен изиграл съпругът й Джо Майер. Рижият калифорниец, дипломирал се в Калифорнийския технологичен институт, непрекъснато я подтиквал да продължава изследванията си по физика. Осъзнавайки, че никога няма да направи университетска кариера в Германия, Мария се насочила към Америка. По това време жените получавали 15 % от всички докторски степени в Щатите. Две дами дори били избрани за професори в университета "Джон Хопкинс". Скоро Мария получила американско гражданство.

Втората световна война се превърнала във война на физиците. Те били толкова търсени, че дори Майер получила работа. След Пърл Харбър тя била назначена на работа по най-секретните проблеми на разработването на атомната бомба. Захванала се с нова изследователска област - атомната физика.

Чикаго бил сцената на най-големия научен триумф на Мария Майер. Там тя открила слоестия модел на атомното ядро. За своята теория тя станала втората жена, носител на Нобелова награда.




Американка диагностицира диабета

Розалин Съсман Ялоу помогнала за изобретяването на уникална чувствителна техника. Съвместно със Соломон Берсон разработват процедурата на радиоимунологичния анализ. След смъртта на партньора си Ялоу печели Нобеловата награда за медицина през 1977 г.. Тя е първата американка по рождение, завоювала престижния приз. Откритието на двамата учени играе голяма роля при лечението на диабета. За първи път докторите имат възможност да диагностицират състояния, предизвикани от най-малка промяна на хормоните. Благодарение на Ялоу и Берсон децата-джуджета могат да бъдат лекувани с хормони на човешкия растеж; новородените са тествани, за да се избегне забавено развитие; кръвните банки се изследват за смъртоносни зарази; безплодните двойки се тестват за недостиг на полови хормони; спортистите се проверяват за злоупотреба с допинг.




24-годишна открива пулсарите

24-годишната абсолвентка Джослин Бел е откривател на пулсарите, напълно нов клас изключително плътни светещи звезди. Славата обаче бързо омръзва на младата дама. След като завършва докторската си дисертация, тя се отказва от изследването. Омъжва се, сменя името си на Бърнел, обръща гръб на радиоастрономията и следва съпруга си от работа на работа, докато той изкачва стълбата на собствената си кариера. Бел е третата жена, станала професор по физика в Обединеното Кралство. За откриването на пулсарите Нобелова награда печели ръководителят на доктората й.