Победители в конкурса за "Творец на форума"

Дъжд. Студено е. Много е студено. Тежките капки се изсипват върху тялото ми и ме карат да треперя. Как е възможно Бог да е толкова жесток към нас? Погледнах към майка си и братята ми. Всички се бяха сгушили един друг и трепереха също толкова силно колкото и аз. Мама вече едва си поемаше дъх, виждах парата, която излиза от устата й, смесвайки се с дъжда, и чувах тежкото й дишане. Колко още трябваше да издържим така? Цял ден не спря да вали и ние вече едва смогвахме да се скрием. Хората минаваха покрай нас и ни гледаха така, сякаш бяхме изхвърлен боклук, след което ни подминаваха и повече не се връщаха. Молихме се на всеки да спре и да ни отведе до някое топло и сухо място, но никой не ни обръщаше внимани, някои дори ни ритаха надалеч. "Хората са толкова лоши." помислих си и пубутнах майка си, показвайки й, че ще отида да потърся нов по-сух подслон за нощта. Тя само ме погледна с големите си тъжни очи и аз тръгнах. Подадох леко глава през отвора на старата малка постройка, но веднага се скрих вътре, когато студените капки започнаха да удрят лицето ми. Обърнах поглед назад и пак погледнах семейството си. Всички бяха заспали дълбоко, но все още премръзваха, можех да го усетя по звука на дишането им, по треперенето им. Поех дълбоко дък и със затворени очи излязох вън, ръмжейки тихо от болката, която ми поднасяха тежките дъждовни капки. Затичах се с пълна сила между бързащите, хора. Едва виждах през този порой, но не се отказвах и продължавах да бягам, за семейство си. В далечината, през цялата тази тъмнина и капките, които замъгляваха зрението ми, забелязах една изоставена сграда. Започнах да тичам по-бързо, макар краката ми да трепереха силно и едва да стоях. След няколко минути стигнах целта си и влязох вътре, дишайки тежко. В мига, в който спрях, краката ми се свиха и паднах на земята с меко тупване. Кожата ми беше мокра, треперех по-силно от преди и едва дишах, но намерих сили, за да стана и да огледам мястото. Сградата наистина беше изоставена, няколко стени бяха срутени, но все още можеше да пази от дъжда.
Трябваше да се върна възможно най-бързо обратно, за да доведа другите тук. Но явно днес никой не е на моя страна. Краката ми отново омекнаха и паднах на земята. Една от останалите стени се срути, благодарение на натиска на силния вятър, и затрупа входа, блокирайки всякакъв шанс да изляза от тук. Свих се на топка на мястото си и започнах да хлипам тихо. Клепачите ми натежаха и тялото ми не искаше да мръдне повече. Не можех да спася семейството си вече, аз самия бях обречен да умра тук. Отдадох се на умората, оставих я да ме погълне и леко затворих очи, попадайки в тъмнина.

----------------------

Усетих как някой гали нежно главата ми и инстинктивно се наведох към докосването. Вече не ми беше студено, напротив - беше много топло и уютно. Чакай. Студено? Незабавно отворих очи.
-Събуди се. - чух мелодичен глас и погледнах нагоре, за да се срещна с чифт топли кафеви очи. - Добре ли си? - попита ме момчето. Единственото, което направих бе да го гледам невярващо. И в следващия момент си спомних - семейството ми. Бях тръгнал да търся подслон, но съм припаднал от изтощение. И сега съм в дома на непознат и нямам представа какво да правя. Семейството ми го няма и аз- чух меко скимтене до мен и веднага погледнах в негова посока. Мама беше сгушена в едно одеало и все още продължаваше да диша тежко и да трепери.
-Намерих ги след като открих теб. - започна да говори момчето, сякаш разбирайки какво си мисля. Изправих се бавно и приближих мама, докато той продължаваше да ми обяснява. - За съжаление другите вече не дишаха, но тя се е държала цялата нощ за теб. - погледнах тъжно към мама, която сега ме гледаше с очи, изпълнени с любов и грижа. - Все пак не мисля, че и тя ще издържи още дълго. - и с това вече не чувах сърцето на мама. Обърнах се с насълзени очи към момчето, което побърза да ме вдигне и прегърне близо до гърдите си.
-Спокойно, аз ще се грижа за теб. - прошепна той тихо и нежно ме погали. Вдигнах глава и погледнах към него.
-Whoof~ - излаях тихо и се взрях в очите му с надежда. Той само се усмихна и продължи да ме гали, докато не заспах отново, сънувайки прекрасен сън, в който мама ми изпраща любовта си от небето, а аз и новият ми стопанин живеем щастливо.

KHR PARODY


Тсуна:

Както си сънувах прекрасния сън с моята любима (бяхме оженени и си имахме дечица), изведнъж усетих остра и силна болка в областта на малкия Тсуна. Изревах като ранено животно и паднах от леглото. Жалко за хубавия сън и малкия Тсуна.
Първото нещо, което видях след като се събудих, беше огромния фейс на малкото чудовище. Явно Риборн отново бе прочел мислите ми... понякога се чудя как го прави. Докато се усетя малкия Тсуна получи още един ритник. Изквичах заради болката, а Риборн се ухили.
След като се съблякох, отидох за закуска, с надеждата поне хубавата храна да оправи така или иначе скапаното ми настроение.
Докато се усетя, закуската ми, заедно с десерта, бяха погъланти от рогатата ламя, която започна да бяга около масата и да крещи: „Ламбо-сама е най-великия”.
В крайна сметка, ми се наложи да го преживея, и тръгнах за училище.

Рьохей

Докато правех обичайната си ЕКСТРЕМНА сутрешна тренировка, която се състоеше от обикаляне на училището, видях нещо много ЕКСТРЕМНО и обезспокоително.
Савада стоеше срещу моята сладка малка сестричка и я гледаше с много перверазен поглед. След като погледнах надолу видях нещо още по-ЕКСТРЕМНО и обезспокоително.
– САВАДААА! ЕКСТРЕМНО ЩЕ ТЕ ПРЕБИЯ!
Докато той се уети, вече му бях забил няколко юмрука в носа. Савада припадна и се просна на земята.

Ямамото

Въпреки, че повечето момичета постоянно ми се обясняваха в любов, аз не можех нито да ги разбера, нито да им отвърна. Вече имам Първа и Истинска любов.
Затова гледката на вдигната пола на Кьоко въобще не ми повлия. Все пак, се надявах Сасагава-сенпай да не пребие и мен.
Въпреки масура, който изпуших сутринта, аз успях да сваля усмивката от лицето си. Че кой иска да го пребият до смърт когато не е виновен?
Ако Сасагава-сенпай ме пребие, плана ми да открадна телефона на Занзъс (от Тсуна), от който да поискам телефона на Скуало, ще се провали.

Кьоко:

Сутринта тъпакът Тсуна пак ме зяпаше влюбено, идеше ми да го пребия. Но брат ми направи това вместо мен. Качих се в стаята с надеждата да видя любовта на живота си. С тъга разбрах, че ТОЙ не беше там. Седнах на чина и започнах с химикала да правя опити да си режа вените. Но изведнъж в главата ми изникна следната гледка – ТОЙ, седнал на учителското бюро, с краката на бюрото, гледащ влюбено в мен. Докато се усетих се бях подмокрила. В този момент ТОЙ влезе в стаята с гръм и трясък. Последва повторно подмокряне. С перверзен глас извиках:
– ГОКУДЕРА-КУН! – след което извадих възможно най-перверзната си усмивка.
Видях влюбен поглед от страна на ХАЯТО-КУН и се обнадеждих. ТОЙ най-накрая отвърна на чувствата ми. Докато ТОЙ вървеше към мястото ми, допрях ръката си до екзотичните му задни части. ТОЙ ми се усмихна в отговор!!!!!!!!

Гокудера:

Закъснях за час, защото машата ми се беше развалила. НЯМА НАЧИН ДА СЕ ПОКАЖА ПРЕД ДЕСЕТИЯ БЕЗ ПРИЧЕСКА! Но съседката беше така добра да ми услужи с нейната.
Сложих си от любимия ми одеколон и боксерките, които Бианки ми подари. Все пак, не се знае – може нещо да се случи между нас! Перверзни мисли нахлуха в главата ми и преди да се усетя, вдигнах самолета. След като бях готов, тръгнах за училище.
Като влезнах в класната стая, сърцето ми спря. ДЕСЕТИЯТ ИЗГЛЕЖДАШЕ ТОЛКОВА ДОБРЕ ДНЕС! Той ме погледна влюбено и аз му отвърнах.
Докато вървях към мястото си, най-накрая получих знак от него. Аз му отвърнах с усмивка. ТОЛКОВА СЪМ ЩАСТЛИВ!

Риборн:

Бях се маскирал като цвете в класната стая и се любувах на моята любов. Първа и последна. Ямамото. При мисълта за това как той ми дава доза, изпаднах в транс. Той е единствения, който се грижи за моите нужди.
Винаги, докато чета любимата си манга, разказваща се за връзка между учител и ученик си представях, че това сме ние с Ямамото.
Докато бях унесен в тези мисли, часовете минаха и чух как моята любов се уговаря с Гокудера, за да купят наръчник за свалки. ТОЙ НАЙ-НАКРАЯ Е ОСЪЗНАЛ ЧУВСТВАТА СИ КЪМ МЕН.

Кьоко:

– О БОЖЕ, ХАЯТО-САМА НАЙ-НАКРАЯ Е РЕШИЛ ДА НАПРАВИ ПЪРВАТА СТЪПКА!!!!

Ямамото:

Бях много превъзбуден цял ден, не само че с Гокудера си взехме наръчник за свалки, но и успях да взема номера на Скуало-чан. Реших да изпробвам някои от съветите. От началото знаех, че Скуало-чан е твърде срамежлив, за да направи първата стъпка, въпреки че и двамата знаехме, че се ЖЕЛАЕМ!
С надеждата между нас най-накрая да провърви – отворих наръчника. Първото нещо, на което погледнах беше „Телефонни свалки”.
– ГОСПОДИ, ДАЖЕ СЪДБАТА Е С МЕН!!!!!
Нямах време за губене, все пак наръчника утре ще е Гокудера. Въпреки пречките, които ще ни създаде тази ЛЮБОВ, аз няма да се откажа. При любовта възрастта няма значение. Не е проблем, че е по-голям от мен САМО с осем години.

1-ва стъпка: създайте подходяща обстановка и се уверете, че партньорът ви има достатъчно свободно време.
2-ра стъпка: постарайте се гласът да издава намеренията Ви.
3-та стъпка: постарайте се партньорът ви да разбере, че може да говори за всичко с ВАС.

Най-накрая събрах смелост и набрах номера му. При мисълта, че след малко ще чуя гласа му, вдигнах самолета.

Скуало:

Докато си изправях косата в опити да се харесам на НЕГО, телефона ми звънна. Беше някакъв шибаняк с непознат японски номер. Вдигнах.
– Скуало-сан, кога ще дойдеш в Япония? Намерих един жесток кокаин и умирам от желание да го споделя с теб.
Шибанякът май яко се беше надрусал и се мъчеше да говори съблазнително.
– К’во по дяволите, искаш шибан келеш такъв?!
– Липсата на кокаин май се отразява зле на нервите ти, Скуало-сан. Още една причина да дойдеш при мен.
– ?!
– Ако искаш, аз ще платя билетите ти, само ела. Умирам от желание да те чу.. да споделя тоя кокаин с теб!
– Да ти го начукам!
– Това е покана нали, Скуало-сан?
– Само да дойда в Япония–
– Знаех си, че и ти го искаш!
– ВОООООООООООООЙ! УМИРАМ СИ ОТ ЖЕЛАНИЕ ДА ТИ ИЗБИЯ ЗЪБИТЕ!!!

Ямамото:

– Знаех си, че иска физически контакт с мен!!!

Скуало:

И най-накрая затворих телефона. Продължих жизненоважната си работа, ама шибанякът отново ме прекъсна. Не знам защо вдигнах.
– Няма нужда да се срамуваш толкова! Знам, че и ти го искаш!
Нададох боен вик и хвърлих телефона, улучвайки стената.


Занзъс:

Пиех петото или шестото уиски, когато телефона ми звънна. Исках да застрелям шибаното нещо, но си помислих, че може да е ТОЙ, и вдигнах. Чух гласа на оня гаден надрусан келеш.
– Занзъс-сама, може ли една услуга? Много е важно и спешно наложително.
– Не.
– Уиски?
– Ще се опитам да ти отделя две минути.
– Би ли ми казал какво харесва Скуало-сан?
– Ти да не си влюбен в него, шибаняк?
– Нещо такова... Ако ти е писнало от него, може да го пратиш в Япония. За мен ще е удоволствие да го приютя.
– Обича ужаси, меча си, да убива хора. Боклукът обича и да го целя с чаши.
– А Скуало-сан кога ще пристигне?
– Копелето ще е при теб до три дена. А сега ми се разкарай от главата.

И затворих. Продължих да се наливам с уиски.