Апартаментът на Александра

- НО ТОВА СА САМО ПОЛОВИНАТА ПАРИ! - крещеше старата досадна сврака. Какво, помисли си Александра, тая малоумна ли е?
- КАЗА МИ ДА ДОНЕСА САМО ПОЛОВИНАТА! ОТКЪДЕ ДА ВЗЕМА ОЩЕ ТОЛКОВА, КУЧКО?!
- Ама...
- Какво "ама"? Без такива, мен не можеш да ме излъжеш.
- Ти ме лъжеш, невъзпитано хлапе такова!
- Мамка му, като се договаряхме за нанасянето ми, ми каза, че е средата на месеца и мога да дам само половината пари. Ти, какво, заради старостта ли оглупяваш?
- Дай ми другата част или си хващай пътя!
- Щом искаш - така да е. Върни ми парите и тръгвам. Само че трудно ще си намериш друг квартирант - никой не би наел подобна дупка. Че и от досадна кучка като теб.
Другата жена замълча и Александра се усмихна самодоволно. Знаеше, че няма да 'и се наложи да търси друга квартира.
- Е, да тръгвам ли? - усмивката 'и не можеше да стане по-голяма. Кучката поклати глава стреснато. - тогава се разкарай по-бързо от дома ми, искам малко спокойствие.

Това даде резултат и, след няма и минута, вече беше сама. Реши, че има спешна нужда от душ, и започна да се съблича.
Определено нямаше да се премести скоро - тук 'и харесваше. Изглеждаше пълно с малки, много мръсни тайни, от които да натрупа състояние.
Тя се усмихна още веднъж и влезе под душа.

След като се изкъпа, тя облече огромна тениска, предназначена за човек, тежащ най-малко 200 кг. Стигаше някъде до средата на прасците 'и и много наподобяваше чувал за картофи, но това нямаше значение.
Реши да си направи кафе, въпреки, че вече беше вечер. Докато кафемашината загряваше, Александра се замисли как да съкрати разходите си до минимум, поне докато намери нещо, от което да изкара пари.Да откаже/намали цигарите? Невъзможно. Не искаше да захвърли и хубавото, скъпо уиски, а да продаде част от дрехите си беше абсурдно.
За щастие, беше заделила малко кинти за черни дни, но нямаше да стигнат до никъде с това темпо на харчене.
Изводът от това беше, че я е закъсала здравата и има спешна нужда от пари.

Кафето най-накрая беше готово. Александра го направи точно така, както го обичаше - 4-5 лъжици сметана и почти никаква захар. Настани се на неудобното канапе и запали, продължавайки да мисли.

Прозрението дойде на третата цигара. Щеше да изрови малко мръсотии за дъртата сврака и да си спести наема. Усмихна се заради своята гениалност и започна да крои планове за още доходи. Беше чувала, че тук е пълно със свръхестествени същества. Преди 10 години, това би 'и се сторило абсурдно, но сега изглеждаше напълно логично. Може би, щеше да свещне вампира, убил баща 'и и да го почерпи. Може би.

Тя се усмихна възможно най-самодоволно когато я осени втората брилянтна идея. Би трябвало тук да има и превръщачи, а от тях можеше да изкара най-много, стига да си изиграе картите правилно и да не я разкъсат. Че кой родител би искал детето му да има учител, който при пълнолуние става космат, грозен и нападащ хора с цел изяждане?
Усмивката 'и стана още по-широка. Мда, не съжаляваше, че се премести тук. Имаше много, много пари за изкарване. И всичките бяха най-вече за нея.

Даже не усети кога и как е заспала. Сънува баща си или по-скоро трупа на баща си, нито жив, нито мъртъв, облечен в костюма, с който го погребаха. Общо взето - изглеждаше отвратително (не, че разлагащ се труп може да изглежда добре). През цялото време мълчеше и я гледаше обвинително. Тя го попита какво, по дяволите, иска, но той не 'и отговори. Продължи да я гледа по този отвратителен начин.
Събуди я някакво тропане на вратата и Александра мислено си напомни да купи звънец. Зачуди се как, по дяволите, досега не е сложен и защо дъртата кукумявка не го е направила преди да се нанесе.
Тропането по вратата продължи и тя с нежелание се надигна от адски неудобното канапе и стана, за да отвори вратата.

- И-извинете, че ви с-събудих... - измънка грозноватия, пъпчив младеж, който стоеше на касата на вратата.
- К'во искаш, копеле? - сънено го попита Александра и го изгледа на кръв.
- Д-донесох б-багажа ви... Н-наистина много се извинявам, че ви събудих, но графика ни е зает, и просто нямаше ко-
- Престани да дрънкаш глупости, не ми пука. Просто ми дай шибания багаж преди да съм се изнервила. А като се изнервя, ще ти пръсна мозъка.
Хлапакът 'и подаде двата куфара, извини се няколко пъти, и избяга.

Тя въздъхна и затвори вратата. Захвърли куфарите на земята и се огледа за часовник. 7 и 14 сутринта. Гадни копелета, бяха 'и казали, че ще го донесат следобяд. Ама и тя си беше виновна - не трябваше да се прави на велика, просто трябваше сама да си носи багажа. Не, че би го признала пред някой друг де.

На една глътка изпи кафето, останало от снощи, и се съблече набързо. Усещаше се премръзнала и имаше нужда от душ, но реши да го отложи. След няколко минути намери спалнята и се просна на леглото, за да заспи отново.