`Вкусът на мечтите - Сара Адисън Алън`

{Bloody.Rose} Сря 20 Яну 2010, 20:24

* Заглавие: Вкусът на мечтите
* Автор: Сара Адисън Алън
* Издател: Ера
* Раздел: Романи и повести. Световни
* Цена: 10.90 лв
* Година на издаване: 2009
* Страници: 304
* Тегло: 330 грама
* Размери: 20x13
* Подвързия: мека

Красива кутия за бонбони... само че не пълна с шоколад, а с вълшебни мигове. Кой не би посегнал към нея? И отново... и отново...

За Джоузи купищата сладкиши и любовни романи са единственото спасение от живота в тираничната сянка на майка й. Но след като открива в дрешника си жена, промъкнала се там през нощта, нищо вече няма да е като преди.

Неканената гостенка е Дела Лий – жена с груб език и златно сърце. Какво я е отвело в къщата на Джоузи? Защо я насърчава да се запознае с Клоуи – момичето, чиито най-добри приятели са книгите, идващи при нея без покана? Ще се осмели ли Джоузи да признае любовта си към Адам, заради когото винаги облича червената си жилетка? А ще прости ли Клоуи на любимия си, завинаги откраднал сърцето й?

Сара Адисън Алън възбужда апетита за следващата порция вълшебства с тази пленителна история за семейни тайни и тайни страсти. Изтъкан от искрици магия, „Вкусът на мечтите” е омаен разказ за свят, в който червеното носи щастие, а любовта може да разцъфти дори и през зимата...

Ето и малък откъс от книгата:

Джоузи се събуди и се усмихна, като видя приказните цветя от скреж
върху стъклото на прозореца. Най-сетне беше достатъчно студено за
дебели шалове и блузи, навлечени една върху друга. Достатъчно студено
за късметлийския й червен пуловер, който според нея притежаваше
магическа сила. Джоузи обичаше този сезон. И не понасяше лятото заради
ефирните рокли, които уж харесваше, а всъщност бе убедена, че с тях
прилича на самун бял хляб, препасан с колан. Студът беше истинско
облекчение.
...
Джоузи се надвеси навън и дълбоко си пое дъх. Стига да можеше, щеше да
се храни със студен въздух. Струваше й се, че ледените хапки са като
сладкиши, като курабийки с джинджифил, замесени с парченца шоколад, а
отгоре с твърда ванилена глазура. Топяха се в устата й като сняг и ставаха
пухкави и топли.

Тъкмо се канеше да се отдръпне, погледна надолу и забеляза нещо
странно.

На къщата беше облегната стълба, която стигаше почти до прозореца й.
Тя бързо отстъпи назад и го затвори. Замисли се за миг, после спусна
резето.

Обърна се и тръгна към дрешника си. Гризеше я безпокойство. През нощта
не беше чула необичайни звуци. Сигурно градинарите, които подкастриха
дърветата вчера, бяха забравили стълбата. Да. Сигурно. Навярно са я
подпрели на къщата и после са забравили да я вземат.

Тя отвори врата на дрешника и дръпна шнурчето за включване на
осветлението.

След миг изпищя и заотстъпва заднишком, докато се блъсна в бюрото и
събори лампата, която с трясък се счупи на пода.