Tokyo Magnitude 8.0

General_Grievous Съб 19 Сеп 2009, 11:31

Тип: TV
Епизоди: 11
От-до: 9 юли 2009 до 17 септември 2009
Продуценти: BONES, Kinema Citrus
Жанрове: coming of age, сейнен, трагедия
Времетраене: 22 мин. на епизод

Идеята на анимето е вероятността от 70%, че в следващите 30 години в Токио ще има заметресение от 7-ма степен по скалата на Рихтер. Историята ни представя последиците от заметресение от 8-ма степен.
Главните герои са Мираи, малкият и брат Юки и Мари, които се борят за оцеляването си и жадуват да се върнат при семействата си.

HellGirl Съб 19 Сеп 2009, 14:24

Бива го анимета, днес го изгледах, мисля, че вчера излезе последния епизод. Мен ме зариби и го гледах с интерес, арт-а беше добър, историята също. Като цяло е доста добро!

xUnfeltxLovex Вто 10 Ное 2009, 16:10

Вчера го изгледах ...края беше... Арта ми хареса,както и историята :3
8,70/10 X3

Blackie. Съб 27 Фев 2010, 18:00

Хареса ми... много при това.
На пръв поглед просто история за земетресение в Токио, въртяща се около трима от многото жители, засегнати от бедствието. Но е пресъздадена великолепно... героите имаха своята индивидуалност, развитието течеше плавно и нито за миг не ти омръзва. Копнееш да видиш какво става след това, докато не стигнеш края. Опенингът и ендингът бяха добри.. особено ед-а. Ост-ът също ми хареса, а арт-ът в началото ми се стори странен, но до няколко минути му свикнах и го намерих дори за очарователен. Няма да навлизам в подробности, за да не взема нечие удоволствие от гледането. Накратко една невероятно истинска, смислена и тъжна история, в която ако се вгледаш, можеш да видиш красота и положителни неща дори в най-драматичния момент. Едно от малкото анимета, които са ме карали да се разплача. Искрено го препоръчвам на всеки ^^
10/10

Katinkka Пон 02 Май 2011, 18:06

Тотъли не ми хареса.
Краят беше добър, но той само го спаси като стана от 7 на 8 D:
Историята е.. няма кой знай колко интересна такава. Общо взето как некви деца и случайно срешната лелка търсят пътят обратно. Надеждите ми за драма до 10-11 епизод бяха провалени като се оказваше, че всъщност това е сън.. всеки път в който нещо уж ще се случи.. то свършва прекалено бързо и миг след това вече всичко си е наред.
Плюс това земетресението хич не ми се стори кой знае какво.. Никаде до 10еп не видяхме как загиват хора, трагедията да изгубиш любим човек от земетресението, драмата от това да видиш как за един миг всичко се разваля, хората умират и живота на живите продължава.
Артът хич не беше лош, няма кво да отричаме... Главната героиня.. онова малкото момиченце.. майкооо как ми се прииска да я удуша xD направо ми излази здраво по нервите.. капризна лигла.
Колкото до по-голямата женска в компанията.. може да се каже, че е достааа странна.. все пак кой би се грижил и гледал некакви произволно избрани деца.. все едно ей ся аз си хващам две циганчета и ше си ги гледам.. еми просто ми е странно D:
Но може това да е и така наречения "инстинкт за взаимопомощ" тъй че - no comment ;d
Колкото до опенинга и ендинга.. еми слушах ги по веднъж и се отказах от тях :D
Остът не беше кой знае какво.. хубаво сею имаше май само приятелката на момичето.. оная Mayu или там както беше.

Едит: Слаава на Администратораа ~

**Megaphy** Пон 02 Май 2011, 19:48

С Катя го гледахме заедно и го бяхме нарочили на 7, но с края скочи на 8. Като изключим, че 9-10 епизод вече бях разгадала края перфектно и после се хилихме някъде 1 час. Анимето се води 17+ (violence and profanity). Нищо подобно. Драма намяше до 9-10 епизод някъде и когато станеше нещо ние бяхме някакви надъхани, че най-после нещо става, но уви, или се оказваше сън или беше обект на излишна паника понеже траеше в рамките на един епизод, без да се стигне до някоя трагична последица. Като идея и пространство имаше потенциала да ни разкъса от рев, но отиде в съвсем друга посока. Заметресения имаше почти всеки епизод, като или събаряха някоя сграда или просто създаваха паника в героите и мигновено си отиваха. Като за заметресение 8.0 по скалата на Рихтер, изобщо не иглеждаше твърде сериозно, само щетите, които оставяше, подсказваха, че би трябвало да е голяма работа. Изгледахме го набързо и нямахме време да се отегчим от него, понеже си приказвахме през половината от всеки епизод, тъй че се траеше.
Арта се фокусираше главно на света около тях, на падащите сгради, на пропукания асфалт и на мрачното небе. Физиономиите на героите бяха абсолютно plain. Хубав си беше арта, но единствено не успявях да преглътна това червило, което имаха жените, ох червилото! Седеше като петно на лицата им.
Опенинга ми хареса. Добрите стари Abingdon Boys School са си ми любимци.
Героите бяха не на място. Мирай беше депресирано момиче, песимист. Лазеше по нервите на всички, като се правеше на силна и се опитваше да вкара малко екшън в действието, но не й се получаваше. Накрая изведнъж се превърна в оптимист и реши, че заметресение няма. Брат й се държеше като обикновено момче в 3-ти клас. Оптимист от началото, до края, момче жадно за приключения, но и тактично към ситуацията. Далеч не беше толкова отвратителен като сестра си. Мари беше тотално идеализирана. В град пълен с милиарди хора, тя бе единствената, която не ги обиди, че се пречкат, която не ги изостави на произвола на съдбата. Беше прекалено... нереална. Постоянно ги спасяваше, като скачаше да ги опази от някой хвърчащ камък и получи прякора "Нинджата".
Overrated аниме, с прекалено очевиден край. 8/10 давам на неутрални анимета, но това и аз не знам на къде клони вече. От една страна ме е яд на него, че пропиля 11 епизода от живота ми, а се надявах на повече. От друга съвсем не го приех на сърце и нямах идея какво да го правя.