`Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

{Bloody.Rose} Сря 15 Юли 2009, 20:47

Замисляли ли сте се някога какво е да си зависим или пристрастен?
Какво е усещането да не можеш да живееш без нещо или някого?

Какви са чувствата и мислите на човек, чието тяло и психика копнеят за блаженството след
дозата, а мислите им са насочени само към това как да си я доставят?

Много е приятна мисълта, че човек може да е независим, но това е фантазия. Всички ние зависим
от нещо/някого. Замислете се - сами ли произвеждате това, което ядете? Сами ли шиете дрехите си?
Да, зависими сме от толкова много неща - от телефоните си, от компютрите си, от родителите си,
от секса, от одобрението на другите и какво ли още не.

Познавате ли хора, които не могат да изкарат деня без да хапнат нещо сладко, особено когато
са нервни? Дали те са зависими?

Зависимостта към психоактивни вещества е една от зависимостите, които са най-вредни за здравето
на човека. Повечето наркомани знаят това. Както и повечето пушачи знаят за вредите от цигарите.
Но много рядко познанието за вредите мотивира някой зависим да се откаже поради простата причина, че човешкото същество обича да намира лесни и кратковременни решения само и само да не се налага да погледне проблема в очите.

Можем ли да кажем, че зависимостите са нещо лошо?

Представете си сега следната картина. Един човек, който е зависим от наркотици и срещу него такъв,
не е зависим от дроги, но има избухлив нрав и всеки ден крещи на близките си. Избухливият сочи с пръст наркомана и му казва, че е измет. Гневен е. Направо е бесен. Сочи с пръст, обвинява, заклеймява. Казва му: "Ти си наркоман. Това е лошо! Ти си лош!"

А сега си представете цяло едно общество, което сочи с пръст и обвинява: Ти, ти и ти - вие сте лоши.
А ти, ти и ти - вие сте добри.

Кой обаче е този, който решава кои са добри и кои лоши? Кой стои зад формирането на това съгласие, според което едно нещо е добро, а друго лошо?

Толкова сме свикнали в живота си да разледеляме нещата на черни и бели, преценяваме автоматично. Но запитваме ли се някога дали е възможно едно нещо за някого да е добро, а за другиго да е лошо? Има ли такава гледна точка, от която всичко е наред такова, каквото е? Защо преценките ни са толкова автоматични и на какво се основават те?

Когато заклеймяваме някой като лош, ние веднага поставяме себе си от другата страна, страната
на добрите и това ни кара да се чувстваме добре със себе си. Дали това е причината хората толкова лесно да заклеймяват онези, които имат и най-малко различие?

Представете си и още една картина. Ако цялото ни общество представлява едно човешко тяло, а хората с проблеми и малцинствата са, да кажем, пръстите на краката. Ако пръстите на краката ни са възпалени, как се отнасяме към тях? Казваме им, че са лоши и ги игнорираме (режем) или отиваме на лекар, вземаме предписание и се грижим за тях?

Оставяме отговорите на тези въпроси на вас, както и възможността да направите една кратка пауза следващия път, преди да осъдите някого като добър или лош ..

източник: TeenProblem

* Le jour de ma mort * Сря 15 Юли 2009, 23:53

`†`Bloody Rose`†` написа:Всички ние зависим
от нещо/някого. Замислете се - сами ли произвеждате това, което ядете? Сами ли шиете дрехите си?
Да, зависими сме от толкова много неща - от телефоните си, от компютрите си, от родителите си,
от секса, от одобрението на другите и какво ли още не.

хмм .. това е съвсем вярно .. всички сме зависими от тези неща .. но и всеки човек е пристрастен към нещо ралично .. нещо негово .. нещо което никой друг не притежава .. в този случай не е лошо да си пристрастен, но...

познавах две момчета, едното от които може да се каже, че беше пристрастен към дрога, а другото просто не можеше да си задържа нервито (това второто момче не веднъж ме е било) .. та този втория веднъж хвана за ръката другия и започна да му вика .. каза му: "Ти си пристрастен. Не можеш да живееш без това, нали - като му показа пакетче с някаква дрога - Не! Не можеш. Ти си гаден, гнусен, непоносим. ТИ СИ ИЗРОД!" като последното го извика .. а аз стоях отстрани и плаках .. и двамата ми бяха приятели независимо какви са .. обичах и двамата .. затова отидох и му хванах ръката преди да е направил някоя глупост и му казах: "Ако ти си по-добър от него тогава му помогни. Ако ти не си пристрастен съм нещо тогава ти разрешавам да го удариш. - сега пуснах ръката му - И... ако не ти е приятел... тогава ти разрешавам да му говориш така, но аз ще понасям ударите вместо него. Удари не от юмруците ти, както обикновенно, а удари от жестоки думи отправени към един човек... един... наш приятел." Тогава той го пусна и наведе глава. Не разбрах какво точно каза, но беше нещо от рода на "... ти можеш... грижи се за него... " а след това избяга... направих каквото можах, но няколко седмици след това приятелят ми почина от свръхдоза, а другият ме изостави... от тогава не го бях виждала...

охх .. това беше една случка от преди около 7 години .. но да се върна на темата .. в този случай е лошо да си пристрастен .. това може да доведе до смърт за едни и загуба на други .. така хората могат да потънат в тъмнина .. в свят невидим за другите .. свят отвъд реалността .. това може да ги изгуби ..

има много отговори на въпроса `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?` .. е това е моя ..

LiДо4o_O Пет 17 Юли 2009, 07:36

Хаха, ами другия проблем? А я да се замислим кой от какво е зависим.. Абсолютно всеки е зависим от условията за живот, например, дори и тези, които смятат, че могат да живеят само на принципа на фотосинтезата или тези, които си мислят, че през нощтта им растат кучешките зъби... Мда, всички хора са зависимо от храната, водата, въздуха и тн., но те не са виновни за това, нито са го избрали..

Затова никой не е наричан `лош` само защото диша, но има други хора, които сами са избрали да се пристрастят към нещо и не говоря за плюшеното им мече `Теди`, а нека да е за наркотиците.. не вярвам някой да взима наркотиц само защото първоначално му се е приискал - не, защото или това е новата мода, или иска да впечатли някой,или просто е решил, че проблемите му са по-големи от самия него.. и се започва едно търсене на стока и `Целта оправдава средствата` става главният девиз на наркоманите, затова, да има зависими хора, които наистина трябва да се сочат с пръст и да им се казва `Я се погледни на какво си заприличал` ..

За пушачите, за зависиме от шоколад - те не застрашават никой друг освен себе си, пък и всеки си има своите пороци, макар да не оправдавам пушачите, но тяхното пристрастяване не води до статистика на убитие хора годишно от пристрастените към наркотиците...

пс: тоя разказ да не го извади от някой филм?

**Ricchan ^^** Пет 17 Юли 2009, 18:36

Общо взето подкрепям мнението на Лид...
Сега, извинявам се за грубостта ми, но си била на 14-7=7 години когато е станало... Не, че нещо, ама... Оправи си годините тогава?

**Little.Vampire** Сря 22 Юли 2009, 10:47

Разбира се - за мен няма нещо по - лошо от това да си зависим... Хъх, казвам го а всъщност наистина има нещо, към което съм пристрастена... (не алкохол или цигари...по - скоро "Някого") и дори и не мисля да се опитвам да се откажа...макар че не става дума за някаква приказка, от която не искам да се откъсна...хъ, точно обратното...
Затова зависимостта е толкова отвратителна - самосъсипваш се!
Е, това е моето мнение, разбира се, че има и хора, които няма да мислят като мен...нормално...

LiДо4o_O Сря 22 Юли 2009, 12:31

Чакай сега.. ти си противоречиш.. изясни си дали е най-лошото нещо и тогава пиши коментар.. и щом за теб е толкова лошо значи трябва да се смяташ за много лош човек..

Какво му е лошото да си пристрастен към друг човек? Освен постоянното притеснение и мислене за него? Не го казвам от личен опит, но съм била страничен наблюдател [ ] Зависим или не от този човек ти все пак си щастлив, нали? И ако всеки ден си взимаш `дозата` от този човек то това ще са най щастливите ти мигове, така че не виждам колко е лошо да си зависим от човек ако става въпрос за чувства де...

**Little.Vampire** Сря 22 Юли 2009, 12:41

ДА, за това става въпрос, но казвам, че в моя случай съм пристрастена към човек, който ми прави живота кошмар, а не приказка... което се нарича мазохизъм... затова е лошо да се пристрасти човек и да не може да спре дори и да иска... не че в моя случай искам... двоен мазохизъм...

LiДо4o_O Сря 22 Юли 2009, 12:44

Значи си мазохистка.. щом си мазохистка, значи искаш да страдаш, а ти страдаш от това, че си пристрастена към този човек, за мазохистите това е хубаво, така че радвай се, че има човек, който те прави нещастна и задоволява твоя мазохизъм?

**Little.Vampire** Сря 22 Юли 2009, 12:52

По - скоро се радвам, че приемам нараняването му с удоволствие, което ме е превърнала в мазохистка...можеше и да е по - лошо... Но да не се отклоняваме от темата... Просто казвам, че когато си пристрастен към накого нищо не те интересува - дали те боли или не, дали си щастлив или не, просто не се замисляш... И е ужасно тази зависимост да те съсипва...
Освен това, да речем, че не като в моя случай, а обратното - всичко върви по вода... И нещо стане с този човек... Пристрастявайки се към него, никога няма да приемеш това нещастие, оттам нататък животът ти се променя, няма да е същия.
Затова много хора ги е страх да обичат истински - страх ги е да не изгубят това, което придава смисъл на живота им...

Shivers Сря 22 Юли 2009, 12:54

И аз съм пристрастена...
И аз..
И аз...
Нищо лошо в моето пристрастяване не виждам..
Но да има неща към които не е особено хубаво да си пристрастен
В момента цялото ми семейство е разбито заради един наркоман... ама май само на мен не ми пука за него

LiДо4o_O Сря 22 Юли 2009, 13:18

Хаха, не ми се вярва да не те интересува дали ще умреш, дали ще си сложиш ръката на горещия котлон или ще бръкнеш в устата на змия.. не се впрягай чак толкова, инстинктът ти за самосъхранение не може да е чак толкова лош..
При това никой не може да избира към какво да се пристрасти, но може да избира към какво да не се е пристрастил.. С други думи ако този човек толкова те нараняваше и ти толкова искаше това да спре все щеше да намериш някакъв начин, така че е малко тъпо да се оправдаваш с пристрастяването си..

**Little.Vampire** Сря 22 Юли 2009, 13:28

Наистина е тъпо... проблемът е, че аз не искам да спирам да съм пристрастена към него, защото просто искам да усещам присъствието му... Добре, сега може ли да спем да спамим за моята сага, която започна да занимава прекалено много хора напоследък, за което ми става гадно, не обичам вниманието icon_smile

LiДо4o_O Сря 22 Юли 2009, 13:33

Спокойно, не съм се трогнала много от твоята сага, пък и ние дискутираме по темата.. ето ти си един пристрастен, човек, който не знае какво говори и си противоречи отвсякъде.. Щом не ти пречи неговото присъствие това е добре.. аууу.. защо всички трябва да се правят на преживяващи много?! Лесно е - зарязваш го или там каквото правиш, страдаш си там тихичко един месец и всичко отминава, или не го зарязваш и си страдаш там пак тихичко.. де да знам, докато той умре.. или ти..

**Little.Vampire** Сря 22 Юли 2009, 13:48

Не те опреквам, но на страничен човек му е лесно да каже "не се прай на преживяваща много" или "лесно е да го зарежеш". Най - малкото пък искам да трогна някого с тая история, просто я дадох за пример. И наистина може би си противореча, защото за мен вече приятните чувства вървят ръка за ръка с ужасните.

CriminaL Baby. Сря 22 Юли 2009, 13:52

Лошо ли е? Не знам.
Към какво съм пристрастена аз ли? Към нещо, което другите намират за ужасно.
Относно пристрастяването на сестричката ми a.k.a. Anita san - е, щом ти е приятно да си покрай него, тогава е добре. Другото не е чак толкова важно. Щом все още не си се отказала от този човек, значи не е чак толкова ужасно.
Като страничен наблюдател мога да кажа нещо и за моя баща (наричам го баща само защото ми е настойник, още от няколко години не го зачитам като родител, а само като Този, който носи парите) - той е алкохолик и от 6 месеца е прекалено-голям-алкохолик. И сигурно с майка ми ще се развеждат. Ама не го упреквам чак толкова човека - алкохолът е важен за него, по-важен от семейството, и си пийва. Е, щом е по-важен, защо да не го оставим само и единствено с него? И така ще стане сигурно. Не се мисля за жертва, мразя подобни превземки и лигавщини, казвам го само като допълнителна информация.

**Little.Vampire** Сря 22 Юли 2009, 14:00

Като отвори темата, сестра ми, моят баща също е алкохолик, но той ни е зарязал - мен и сестра ми - когато тя е била на 14, а аз на 5. Рядко идваше да ни види, а от 2 месеца въобще не съм го виждала... Извод - пристрастяването към алкохола те прави развалина...

CriminaL Baby. Сря 22 Юли 2009, 14:04

Относно извода - донякъде съм съгласна.
И ще се обоснова:
- според баща ми, той не прави нищо нередно и едва ли не ние сме виновните, а не той.
- според леля (сестра му), майка ми е виновна, защото не му е обръщала достатъчно внимание и той се е депресирал.
- според нас със майка ми, както и другите околни, само той си е виновен.
Винаги има няколко страни.
Относно моето пристрастяване - продължавам да си разранявам устната, която вече кърви, ама не ми пука. Нали ми е 'яко'. Ако майка ми ме види, ще каже, че пак извънземните са ми проговорили, както и на баща ми, но на мен и за това не ми пука.

**Little.Vampire** Сря 22 Юли 2009, 14:08

Хъх, относно алкохола - същото положение, същите страни. Относно хапането - аз специално не съм привърженик на самонараняването, което носи удоволствие....
Какви ги дрънкам... не правя ли същото, макар и психически, не физически?!

CriminaL Baby. Сря 22 Юли 2009, 14:11

Физически, психически - все тая. Пак си е мазохисъм. А и кеф да става, това е най-важното. Както вече казах по скайп, аз съм мазохистичен канибал-самоядец.

LiДо4o_O Сря 22 Юли 2009, 14:12

Всеки си има проблеми.

CriminaL Baby. Сря 22 Юли 2009, 14:14

Именно, точно заради това някои хора се пристрастяват към нещо.

LiДо4o_O Сря 22 Юли 2009, 14:19

тези хора не знаят, че пристрастяването не води до нищо, освен до още проблеми пристрастяват се защото искат да си мислят, че ще стане по-добре или, че някой ще ги съжали, или просто искат да си се пристрастят и да си имат проблем

CriminaL Baby. Сря 22 Юли 2009, 14:26

Съгласна съм. Но в момент на отчаяние, човешкия мозък измисля какви ли не абсурдни решения, които не помагат.

Amane-chan Сря 22 Юли 2009, 14:36

Според мен да се пристрастиш към нещо не е решение на какъвто и да било проблем, а по-скоро начин да го отбегнеш, и когато не можеш да се справиш отново, след като си се пристрастил, да го отдадеш на това.

LiДо4o_O Сря 22 Юли 2009, 15:11

в момент на отчаяние човек се предава. като се предаде или посяга към наркотиците, или пие алкохол, или нещо бодобно.. въобще, когато човек се предаде не му пука за нищо..

Sponsored content

`Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

`Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`

Re: `Лошо ли е да си пристрастен към нещо?`