Пейо Яворов

Shivers Пет 12 Юни 2009, 17:09

Край морето

Стоях загледан: едностайно

вълната гонеше вълна

в море - пустинно и безкрайно.

А сякаш птица, лекокрила,

ей кораб с опнати платна -

стрела не би го опредила.

"Постой" - по пеница бразда

бе кратка негова следа...

Току се кораба затули

и огън-сълза из очи

полекичка се претъркули.

Светът - море... И нявга що ли

след мене тук ще поличи

от преживените неволи?

Shivers Пет 12 Юни 2009, 17:10

Недей ме пита

Недей ме пита, майко мила,

от що съм люто наранен,

къде се дяна мъжка сила,

та крея аз от ден на ден.

Но дай си, майко, дай ръката,

на гръд ранена я сложи

и нещо - спазено в душата

от миналото - разкажи:

кажи как плачехте тогава,

кога излъгана любов

сърца гореше: до забрава

така да плача съм готов.

Кажи, от тъмно зло гнетими,

но що възлагахте тогаз

надежди глупави - кажи ми,

бих вярвал в глупости и аз!...

Shivers Пет 12 Юни 2009, 17:11

Желание

Главата тегне изнурена,

в гърдите нито капка мощ;

мъгла в душата уморена

като в настъпилата нощ.

А грей замислено луната,

морето дреме, ветрец вей,

сънливо плиска се вълната

и лодка до брега люлей.

Една съблазън ме опива,

зоват ме шепотно мечти -

далеч, де никой не отива,

далеч в пустинни самоти.

И тамо - нека ме целува

лъчът на тъжната луна,

зефир коси ми да милува,

едва да ме люлей вълна...

Shivers Пет 12 Юни 2009, 17:12

Сън

Сънувах те и тая нощ, о мила,

сънувах те - бленуваща до мен,

глава на рамото ми прислонила.

Тъмите бяха ярко озарени:

очите ти - през погледа ми замъглен -

горяха, в бъдещето устремени...

Тъй нявга бе, - то бяха дни честити! -

додето ти разумно се смири,

додето ти на всичко се насити.

Пробудих се и в мрака безпросветен

заплаках аз - и роних сълзи до зори

за твоя край и моя дял несретен...

Shivers Пет 12 Юни 2009, 17:54

Есенни мотиви

І

Повя горняка през полята,

залюшна дървесата -

и от настръхналите клони

листа увехнали отрони.

Горняка разпиля листата

далеко из полята:

стоят самотно черни стволи

и скръбно махат вейки голи...

ІІ

Денем призраци мъгливи,

нощем тъмни тъмноти,

пъплят облаци дъждливи

в поднебесни висоти.

Дух на вглъхнало мъртвило

сред природата немей;

и в гърди сърце унило

сякаш мъртво - леденей...

ІІІ

Духна вятър от усои

и небето проясни,

ширнаха се без граница

тъмномодри висини.

И звездите към земята

гледат с уплах и тъга:

те едвам я разпознават -

кална, дрипава сега.

ІV

Безмълвна нощ и адски мрак...

И нигде звук, и нигде зрак:

почти допират до земята,

тъй ниско тегнат небесата.

Духът страдае притеснен,

умът блуждае ослепен...

О, боже, дай една звездица -

и глас, макар на нощна птица!

V

Не млъква вой - стихийна буна!

Не млъква зимната фъртуна,

по-ненадейна всеки час:

ту забърбори тя плачливо,

ту прихне ядно заканливо,

ту чак в небе извие глас...

И струва ми се, че не хала

бездънно гърло е продрала

и вън лудее с бясна мощ:

но че притиснат от бедите,

цял свят си е надул гърдите

и стене н тая адска нощ...

Shivers Сря 01 Юли 2009, 23:09

Среща

Мене ми е странно - ето те пред мен,

мене ми е жадно - гледам те пленен,

мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -

мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,

викнал бих от ужас - ще отминеш ти:

сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,

няма да се върнат сбъднати мечти.

Shivers Сря 01 Юли 2009, 23:13

Песента на човека

Един и същ на битието с урагана,

аз шеметно се нося, дух из океана

на тъмнина нестресвана от сън за ден,

без нявга мигом негде да застана,

напред самотно устремен.

Живота и смъртта крила ми са предвечни,

размахани задружно, - близки и далечни

предели аз не виждам сред размаха свой;

на мигновенията бързотечни

изгубих тягостния брой.

Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?

Мечта подир мечтата гине и се ражда...

В тъма и сам - към светлина ли, към любов?

Из хаосите явствен се обажда

към мене нечий родствен зов.

През тайната на димните потоци звездни,

кръз ужаса на гробно млъкналите бездни,

заслушан аз минавам, - бди тревожен ум,

с надежда за минутите възмездни

на стигнат край в безкраен друм.

И може би в безкрая гоня аз граница,

с напразно вярван сън за бъдаща зорница -

слепец пробуден, сляп отвека и навек...

И може би в заключена тъмница

от своя зов аз слушам ек.

Shivers Сря 01 Юли 2009, 23:14

Стон

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

Shivers Съб 26 Сеп 2009, 20:50

Защо мълчиш

Защо мълчиш - смутена, бледна?

Какво, боиш ли се от мен?

За мен скръбта е - чуй - безвредна,

че в нея аз съм закален.

За всеки удар на съдбата

усмивка само имам аз; -

въз мен да падат небесата -

ще бъда хладен и тогаз.

Без срам, без страх - кажи ми право,

що на душата ти тежи?

За миг си дай сърце кораво, -

с едничка дума ми кажи!

.....................................................

О, тъй ли?... Нищичко! Тогава

прощавай вече... И така

между ни нищо не остава;

за сетно сбогом дай ръка!

А то - безумен - мислех ази,

разглезено дете, че ти

край мене леено щеш погази

от люлка хранени мечти;

че ти ще хвърлиш взор победен

над тях - веч твоя кръв и плът,

и редом с мен - подвижник бледен -.

ще тръгнеш в трудния ми път.

Душа ми беше възжелала

с мен равно да те възвися, -

просторите на идеала

за теб отворени да са.

И ти тогава отвисоко

погледнала би на света

и угризение жестоко

смутило би ти съвестта.

Защото ясно би видяла,

че леността е срамен дял,

когато - нива възбуреняла -

светът е на труда предял.

Трудът да служиш на доброто,

против неправдата - борба!

С войнишка гордост на челото!

Ах, то завидна е съдба!

Не, ти не си била родена

за труд такъв, - такъв живот;

и - с робско мляко откърмена -

как би могла ти без хомот!

В харема на глупец - робиня,

и жертва на порочен гнет...

Хомот да е! - Хомот - светиня

и майчин скъп, свещен завет.

Shivers Съб 26 Сеп 2009, 20:52

Неприятел

Да бъде явен неприятел,

макар най-страшният в света,

по-хитър някакъв предател

и той - при тебе, в крепостта?

А всеки наш порок това е -

предател - най-опасен враг:

на улицата с нас се мае

и с нас прекрачва къщний праг...

Така... И нивга той не дреме,

а само мълчаливо трай;

намери нявга сгодно време

и - ключът де е, нали знай!...

Shivers Сря 10 Фев 2010, 11:21

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

sakura_uchiha1 Съб 05 Юни 2010, 12:01

ЯВОРОВ - ЗАТОЧЕНИЦИ

От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени,

почиват яростни вълни…

И кораба се носи леко

с попътни тихи ветрове,

и чезнете в мъгли далеко

вий, родни брегове

И някога за път обратен

едва ли ще удари час:

вода и суша — необятен,

света ще бъде сън за нас!

А Вардар, Дунав и Марица,

Балкана, Странджа и Пирин

ще греят нам — до гроб зарица

сред споменът един.

Рушители на гнет вековен,

продаде ни предател клет;

служители на дълг синовен,

осъди ни врага заклет.

А можехме, родино свидна,

ний можехме с докраен жар

да водим бой — съдба завидна! —

край твоя свят олтар.

Но корабът, уви, не спира;

все по-далеч и по далеч

лети, отнася ни… Простира

нощта крилото си — и веч

едва се мяркат очертани

на тъмномодър небосклон

замислените великани

на чутният Атон.

И ний през сълзи накипели

обръщаме за сетен път

назад, към скъпи нам предели,

угаснал взор — за сетен път

простираме ръце в окови

към нашият изгубен рай…

Горчива скръб сърца ни трови. —

Прощавай, роден край!

Sponsored content

Пейо Яворов

Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов

Re: Пейо Яворов