Руслина Александрова

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:19

Стъпки към храма

Време беше!

Да се науча на любов,

на нежност,

на простичко себеотдаване.

На вяра,

на изричане на думите,

на светлина

да се науча –

време беше!

И времето пристигна с теб.

Погали ме.

Покри ме със усмивка.

Със топла грижа,

с неподправено желание,

със музика от извора,

с вълшебства

от внезапни звездопади,

със тиха радост

ме покри.

Беляза ме със ореола

на светулки юлски,

посипа ме със пеперуден прах,

запали изгревни огньове

над хребета планински

и всяка стъпка в пещерата

беше таен знак

за женствено обричане

в хилядолетната утроба

на земята...

Кънтеше всякое мънисто

от наниза

на изповедните „Обичам те!“

И всяка капка сталактитена сълза

душата ми поеше

с тиха радост,

с търпение към стъпките,

които ме отвеждат в храма

на сбъднатите

чудеса!

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:20

Урокът на мъртвите

Толкова много цветя! Сякаш грееш!

И никой не се поскъпи за букета!

За сълзите, пролети за „грешния“,

достатъчни да му измият нозете.

И ето – няма го никакво лошото.

Войните, обидите, ежедневните драми...

За утре даже никой не се тревожи,

защото „утре“ всъщност го няма.

Кое ли беше непростимото вчера,

което сега е и смешно, и жалко?!

Къде ли бяха думите, днес намерени?!

А те са, оказва се, толкова малко:

„Прости ми! Обичам те! Липсваш!

Прегърни ме! Тъгувам за тебе!“

Просто няколко вечни истини –

изричани лесно на погребение.

И храната, бонбоните, житото...

Както всичко по ред му прилича...

Пак се моля през сълзи за живите:

Не когато...

Сега да си кажем „Обичам те!“

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:23

Смъртта предхожда всяко възкресение

Все някой ден ще е последна

целувката, изпратена по вятъра.

Обърканите думи в шепота

са доказателство за разпиляна вяра.

Събраните в престилката ми камъни

са още топли от ръцете на безгрешните.

Какви ли сънища банални

ще засънуваме блажено подир свещите?

И кой ли вятър остродумен

ще разпилее купа премълчана обичност,

додето все продаваме-купуваме

огледала за ненаситната себичност?

Все някой ден, готови за смирение,

с разпятие ще тръгнем към Голгота.

Смъртта предхожда всяко възкресение.

Но нужно ли е да си сменяме живота?...

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:24

Камък и вода

Като мека вода

аз прииждам в нозете ти...

Остри камъни,

те ме завръщат обратно

в недрата на порива...

Ти си здрава скала –

горда и ръбеста,

не поддаваш

на нежния натиск.

Като бурна вълна

аз се хвърлям

към твърдите зъбери.

Светли пръски

изпълват пространството...

Ти си мислиш,

че още си цял?!

Погледни този пясък

на моето дъно! –

И това са

бивши скали.

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:25

Незавръщане

Ние няма към какво да се връщаме –

просто нищо не се е случило...

Нямаме тайни греховни,

интимна вечеря на свещи,

даже мъничко бягство за двама –

нищо такова нямаме.

Вярно,

с души сме се любили!

В пулса си вслушани

сме мълчали...

И толкова дълго един в друг

прониквахме,

че съвсем сме се слели!

Кой може да го развърже

този възел от живи въжета?!

Ти не тръгваш.

И аз не тръгвам...

Връща ли се човек

при сърцето си?...

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:51

Прозрачна

Погледна ме една старица

и сякаш ме прочете със очи:

– Любов и бедност, моето момиче,

не ще да скриеш, винаги личи!

А аз си мислех, че нехайно

изричам името ти и във здрача

съм скътала голямата си тайна.

Снежинки се топят, аз не... не плача...

И стиховете ми... Не, не! Не са за теб!

Въобще, не знаят ли, че аз съм силна,

че аз съм кучката със нрав свиреп,

която хапе – да не би да я наритат!

И тези, дето всичко виждат,

ще победят ли своя собствен страх?

Любов и бедност?... Е, завиждайте!

Обичам го! Ще си платя и този грях...

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:52

Не търся смисъла, а го намирам

В една прегръдка топла се разтварям

и милвам нежно с влюбените длани.

Натрупани мълчания изгарят,

топят се в този огън всички рани.

Не те измислях. Съществуваш –

добър и лош, несъвършен, прекрасен...

Детинските ни лудости си струват

вълните топли, смисъла неясен.

Не те очаквам. Всичко е посока –

вратата, шепота, дъжда метеоритен,

пътека тясна, друмища широки –

отвсякъде нахлуваш и не питаш.

Прииждаш като вятър във косите,

плътта със жадни пръсти провокираш...

Тук спирам! Знам, въпросите оплитат!

Не търся смисъла, а го намирам...

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:53

Толкоз думи погрешни

Как сега да ти кажа –

така ги забърках!...

Степенувах по важност

неотложните мъки,

разведрих поетапно

разболяните мисли,

хаотично награбих

неискани истини;

разчовърках си раните

(сложих спирт за стерилност),

станах жица за враните

и мишена за изстрели.

Невъзможното връщане

разчерта тишината –

безусловно прегръща ме

във триумф самотата.

А дори ми е смешно

в туй словесно надтичване.

Толкоз думи погрешни –

вместо просто: „Обичам те!“

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:54

Убийте любовта!

Убийте любовта!

Не виждате ли – пречи

на подредения ви свят,

заключен в клетките.

Така е алогична – дръжте я далече!

Размътва мисълта, обърква сметките.

Убийте я!

На безопасно разстояние я дръжте

от жалкия комфорт на предвидимото си време,

от лицемерния морал на сивите си къщи...

По-скоро се освободете

от непосилното ù бреме!

Ненужен всеки спор е –

от малки са ни учили

да разпознаваме полезното,

да хвърляме излишното.

Не знаете ли? –

грешно е сърцето си да слушаш,

а демодирано клише са думите „Обичам те!“

Убийте любовта!

Веднага!

Удавете я в разумни доводи.

И редно е

под своите аргументирани амбиции да я заровите.

А после

всяко идване на гроба ù ще е достоен повод

да си припомним,

че именно смъртта създава и героите!

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:55

Проститутката

На парцали от мене се свличат

дрипи жалки от смешни мечти.

Скъсах вяра в поредно „обичам те“

и затръшнах поредни врати.

Утре влизам в ритмичните делници

на познатия кален живот.

Чувам, скърцат ехидните мелници

зад гърба ти, сразен Дон Кихот...

Аз се връщам отново в бордеите –

всеки ъгъл мизерен тук знам!

За какво ли се врях с дулцинеите?!

Аз съм честно-продажна Мадам.

И отдавна е сделка животът ми,

като твоя (дори да отричаш)

и продажно е, вярно, леглото ми,

като неотстояното твое „обичам“.

Колко дълго се гърчи в страха си

и в копнежите дневни и нощни!

Виж, прегърнала вече греха си,

аз раздрах романтичните кожи.

И отлично си зная цената –

ти пред прага недей да лежиш,

забрави да се ровиш в душата!

Зная, нямаш с какво да платиш...

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:56

И пирони си нося, и кръстa

И какво? Искаш ли да ме убиеш?

Да ме изрежеш с нож от душата си?

Че съм твоят проклет кръвопиец –

как след мен се прекрачва нататък?

Не усети как влязох в дълбокото,

как разрових устои измислени.

И потече в пробойните болката

от порой неизказани истини...

А сега ти е време за връщане

зад стените на старите крепости.

Но не можеш със кротко прегръщане

да прошепнеш смирено „Простих...“

Не на мене – за тебе е прошката.

И добре ще е сам да си я дадеш.

Аз в играта отдавна съм „лошата“ –

покрай мене боли, но растеш!

Е, какво? Да приключваме, значи...

И пирони си нося, и кръста.

Гледай! – Няма да се разплача!

А ти се моли...

Моли се да не възкръсна!...

Shivers Пет 12 Юни 2009, 16:59

Оголено писмо

Вие всички ме искате,

егоистично ме считате своя –

сладко стенеща питомна хищница,

само сластен контур във покоя

на нощта ви със дъх „прегоряло“;

грях жадуван във късче безумие;

устни сочни и гръд, пищно тяло...

Просто другата – знаеща думите.

Просто тази, която разбира

неповторимата ваша единственост

и умът ви не я побира –

уж мечта, а възможна и истинска...

Да,

съвсем съм си истинска всъщност!

Разпиляна във думи ритмични,

уморена в дома си се връщам

и се сливам с благоприличните.

Както вие и ваш’те съпруги,

изцедени от делнични свади,

закопнели за нечии други

устни, длани – горещи и млади;

за страстта във случайно докосване,

за внезапния огън в очите,

за онази любов, до изнемогване,

дето дава и нищо не пита...

Вие всички егоистично ме искате.

Аз съм жадна за всяко „Обичам те!“

Но... макар и раздадена,

по килима от есенни листи

аз се връщам при себе си... Ничия.

Shivers Пет 12 Юни 2009, 17:01

Изпращам обич безадресна

Не сме за ден, ми казваш –

недаденото днес ще раздадеме утре!

Да, утре може би ще бъде празника

на всяко вчерашно неслучване.

Да, утре ще намерим време

за малко щастие и лудост цветна –

сега да се държим като големи,

да сме разумни и пресметнати!...

Да, утре... Утре ще е по-различно

и ще раздаваме любов немерена...

Но днес? Кому да дам това „обичам те“?

Денят е днес!

Изпращам обич безадресна

и в този миг все някой някъде ще я намери!

Shivers Пет 12 Юни 2009, 17:02

Научих се

Научих се –

да бъда весела, когато

със съсък бичове от змии ме разсичат;

да бъда блокче хладно злато,

когато ври в кръвта ми тайната "Обичам!".

Научих се

да виждам през стените

капаните на репетираното лицемерие;

и да ви гледам право във очите

с школувана наивност и доверие;

да мъркам като котка в топли скути,

когато удари в сърцето получавам...

Хамбарът за илюзии се срути.

Навярно вече остарявам.

Shivers Пет 12 Юни 2009, 17:03

И какво от това...

И КАКВО ОТ ТОВА,

ако дума сърдечна

раздам,

вместо удар в гърба?

И какво,

ако помисъл грешна

събуди вулкани от нежност

с необузданата си вълна?

И какво,

ако огънят на очите ти

ме превърне

на пепел и прах?

Благодаря за това,

че обичайки,

и горях,

и летях!...

Sponsored content

Руслина Александрова

Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова

Re: Руслина Александрова