Приказна Ан*тология /стихосбирка/

**c0lourblind-** Нед 26 Апр 2009, 15:37

Всички стихове, които ще видите в тази тема са на Ясен Ведрин. Отдавна мисля да пусна всичките му стихосбирки във форума и сега ми се удава възможност и свободно време

В "Приказна Ан*тология" са събрани стихове, чиято обща тематика е.. Ан. А коя е Ан? Не знам коя е, но със сигурност е била /или все още е?/ муза и е допринесла за стиховете. Абе няма какво да се обеснявам (:

Утрото ме гали с блян

Утрото ме гали с блян.

Въздухът ухае.

Мисля си за тебе, Ан!

Радвам се. Това е.

Гледа белият ми лист

черната писалка.

И я кани - поривист,

за разходка малка.

Тръгва върху него тя,

стихче да римува.

Пише му за радостта,

пее и танцува.

Свивам листа със ръце.

Правя си ракета.

Литва тя като перце,

с вятъра подета.

Пращам я до тебе, Ан!

С моята усмивка!

Стихче ти написах сам!

Стихче за щастливка!

**c0lourblind-** Нед 26 Апр 2009, 15:38

Нощем през стъклото взрян

Нощем, през стъклото взрян,

гледам към звездите.

Мисля си за тебе, Ан

с влага във очите.

Ти си мека светлина.

Блясък в необята.

Скрива те във пелена

слънчевият вятър.

В моя космос, разлюлян,

нежна си планета.

Искам да те стигна, Ан!

Толкова си светла!

Малък принц да бъда, твой,

пълен със въпроси.

И в космичен звездопой

с тебе да се нося.

**c0lourblind-** Нед 26 Апр 2009, 15:39

Ситни пръски от фонтан

Ситни пръски от фонтан.

Бели пеперуди.

Мисля си за тебе, Ан!

С мисли-изумруди.

Шепнат нежните треви

притчи неизвестни.

Клюмват влюбени глави

цветенца чудесни.

Слънцето дори със блян,

гали ми перчема.

Мисля си за тебе, Ан!

Станах на поема!

От горещото, заврял,

скачам под фонтана.

Ситни пръски, воден шал,

радост неживяна.

После – пак в тревите взрян,

стихчето си пиша.

Мисля си за тебе, Ан!

Мисля... и те вдишвам!

**c0lourblind-** Нед 26 Апр 2009, 15:40

Плача си за тебе, Ан!

Мина силен ураган.

Чувствата обрули.

Плача си за тебе, Ан!

Трия тъжни скули.

В този тягостен живот

мъчи се сърцето.

Клоните не раждат плод.

Сиво е небето.

Твоята усмивка, Ан,

вече не изгрява.

Тъжно ми е. И съм сам.

Мъката остава.

Малък лъч ми подари.

Той, уви, угасна.

Някой друг те покори,

моя Ан прекрасна!

Щастие във този стих

аз ти пожелавам.

В ураган се разруших.

В ураган оставам!

**c0lourblind-** Нед 26 Апр 2009, 15:41

Мисли сплетени в гердан

Мисли, сплетени в гердан,

аз ти подарявам.

Мисля си за тебе, Ан!

В мисли се стопявам.

Ти за мене си звезда,

скрита на небето.

И мечтите ми с езда

тръгват от сърцето.

Огнен, топъл кехлибар,

свети от гердана.

Него ти оставям в дар

със една покана!

Усмихни се, заблести!

Нежно непристъпна.

Остави ме във мечти

тихо да си тръпна.

Те остават си роман

със един читател.

Усмихни се нежно, Ан -

като на приятел!

**c0lourblind-** Нед 26 Апр 2009, 15:42

Недокоснат, неогрян

Недокоснат, неогрян,

аз за теб мечтая.

Мислиш ли за мене, Ан?

Или идва краят...

Дълго търсих красота

нежна под небето.

Теб видях и затуптя

радостно сърцето.

Беше с ангелско лице,

в приказка родена.

Слизаше като перце,

с нежност упоена.

Имаше гальовен глас -

шепот от вълните.

И видях във тебе аз

смисълът на дните.

Всяка радост, всеки плам,

всички сладки думи.

Виждаш ли ме с тебе, Ан?

С нещо помежду ни...

Ще те чакам в моя ден.

Тихо ще мечтая.

Без надежди окрилен

в празната ми стая.

**c0lourblind-** Нед 26 Апр 2009, 15:44

Платноходка в океан

Платноходка в океан.

Вятър и тревога.

Мисля си отново, Ан,

че без теб не мога.

Толкова далеч си ти.

Остров във безкрая.

Без компас и без мечти –

как да те мечтая?

Грачат гларуси в рояк,

островни контури...

Стигам аз до твоя бряг

след мъгли и бури.

Прежаднял и изтерзан,

пясъка целувам.

Стигнах ли до тебе, Ан?

Или пък сънувам...

Остров неоткрит, желан.

Мой мираж и болка.

Колко ще те търся, Ан?

Сам не зная колко.

**c0lourblind-** Нед 26 Апр 2009, 15:45

От мечтите си пиян

От мечтите си пиян

как ще изтрезнея?

Мисля си за тебе, Ан!

Мисля и копнея...

Няма друга на света

с твоите зеници.

В тях се вглежда пролетта

с литналите птици.

Лятото горещо в тях

хвърля жарък пламък.

В есента са кротък смях.

В зимата са замък.

Радост има ли за мен

без да те погледна,

щом сърцето ми е в плен,

а душата - ледна?

Дума в устните горчи,

тъй несподелена.

Нямам твоите очи -

твоята вселена.

Само погледни ме, Ан!

Колко те копнея!

От мечтите си пиян

как да изтрезнея...

**c0lourblind-** Нед 26 Апр 2009, 15:46

В мислите си замечтан

В мислите си, замечтан,

тръгвам към морето.

Там ще те намеря, Ан! -

шепне ми сърцето.

Там, на морските вълни

с пясъка от злато,

гдето радостно звъни

приказното лято.

Топъл бриз ще разгори

блянът ни неспирен.

Ще погаля аз дори

кичурът немирен.

Ще се гмурнеш на шега,

уж да ме удавиш.

После нежна на брега

с мен ще се отправиш.

Чаши с вино. И мечти

сбъднати до края.

Гларус в моя стих лети...

Още те мечтая...

Sponsored content

Приказна Ан*тология /стихосбирка/

Приказна Ан*тология /стихосбирка/

Re: Приказна Ан*тология /стихосбирка/

Re: Приказна Ан*тология /стихосбирка/

Re: Приказна Ан*тология /стихосбирка/

Re: Приказна Ан*тология /стихосбирка/

Re: Приказна Ан*тология /стихосбирка/

Re: Приказна Ан*тология /стихосбирка/

Re: Приказна Ан*тология /стихосбирка/

Re: Приказна Ан*тология /стихосбирка/

Re: Приказна Ан*тология /стихосбирка/