Los Novios Bulgaros (Bulgarian Lovers)

Façade Съб 07 Мар 2009, 13:14

## Режисьор : Eloy de la Iglesia

## В ролите : Fernando Guillen Cuervo, Drita Biba, Pepon Nieto, Anita Sinkovic, Fernando Albizu, Roger Pera, Simon Andreu, Roman Lucknar, Julia Martinez, Gracia Olayo, Emma Penella

## Държава : Испания

## Година : 2003

## Времетраене : 96 минути

## Резюме : 40-годишният испанец Даниел, гей с аристократичен произход, се запознава с младо и пълно с живот наше момче. Кирил е на 23 години и е представител на първата ни вълна емигранти. Ето как са изглеждали нашите момчета през очите на Даниел: "Да имаш любовник от България може и да звучи като екстравагантен и екзотичен каприз, или като превилегия за претенциозни содомити и дръзки хомосексуалисти, или като някаква нечувана префиненост, но в средата на 1990 в Мадрид съвсем не беше така. Трябваше само да наобиколиш "Пуерта дел сол" (площад в старата част на Мадрид), да огледаш момчетата, скупчени около фонтана, да усетиш очарователната смесица от арогантност и безпомощност, която излъчваха като единствено средство за оцеляване. Достатъчно беше да си избереш един, да му се усмихнеш, да се доближиш до него, да го поканиш с общоприетите знаци да хапне или пийне в заведение за бързо хранене и да му предложиш отново със знаци, по възможност по-дикретни, да прекарате известно време у вас. Отговорът на момчето биваше светкавичен: "5 хиляди песети". Бяха се научили още от първия миг да го казват на съвършен испански."

И така, Даниел се влюбва в Кирил. Започва да го издържа, урежда документите му, дори рискува живота си, предавайки радиоактивен материал на български мафиоти. Приема, че ще трябва да издържа и гаджето на Кирил - Калина. Идва на сватбата им в България, готов да заложи името, репутацията, парите си, само за да е щастлив българският му любовник. След всичко, което преживява в името на любовта си към Кирил, Даниел казва: "Бях рицар и имах български любовник, който пък от своя страна си имаше любовница българка. Тримата образувахме едно уникално семейство в зародиш, зачатък на странна и главозамайваща фамилна троица, в която всичко мое им принадлежеше, а от всичко тяхно аз споделях единствено българина. Ала останах без любовник и сега се чудя дали все още продължавам да бъда рицар. Мисля, че съм безнадежден случай. Жалка работа. Като начало смятам да се напия. Винаги съм бил рицар - въздържател, но в този момент с нагла решителност и разпасаност - задължителна за всеки безнадежден случай, отварям бутилка rakia. Това е алкохолът, който българите поемат с литри в миниатюрни чашки от дебело стъкло с искреното намерение да си сгреят сърцето. Преди, за да устоят с негова помощ на неумолимата враждебност на комунизма. Сега, за да продължават да оцеляват пред същата неумолима враждебност на тоя непоправим живот. Защото в края на краищата, единственото нещо, което им остана завинаги като стар, безмилостен приятел, това е тяхната rakia. Nazdrave, както се казва на български."