Кои са любимите ви цитати от книги?
+9
cool cheryll
Sinner
Little.Vampire
CriminaL Baby.
Boddah.
Façade
LiДо4o_O
Shivers
{Bloody.Rose}
13 posters
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
"Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака." "Жътварят" на Тери Пратчет
"Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум." "Фантастична светлина" на Тери Пратчет
" -НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.
-Не, сър - каза Морт.
-ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.
-Наистина ли е имало?
-ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО." "Морт" Тери Пратчет
„Просто еротични. Без извратености. Това е разликата между употребата на перо и употребата на пиле.“ "Eрик" Тери Пратчет
"-ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
-И щом го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
-ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ." "Жътварят" Тери Пратчет
"Ако ти живееш 100 години, то нека аз живея 100 години без един ден, така никога няма да живея без теб!" "Мечо пух" А.Милн
"Разумът ни понякога вижда онова, което искат сърцата." Шестото клеймо на Дан Браун
После може да помисля за още
Ииии да Пратчет РУЛЗ
"Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум." "Фантастична светлина" на Тери Пратчет
" -НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.
-Не, сър - каза Морт.
-ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.
-Наистина ли е имало?
-ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО." "Морт" Тери Пратчет
„Просто еротични. Без извратености. Това е разликата между употребата на перо и употребата на пиле.“ "Eрик" Тери Пратчет
"-ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
-И щом го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
-ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ." "Жътварят" Тери Пратчет
"Ако ти живееш 100 години, то нека аз живея 100 години без един ден, така никога няма да живея без теб!" "Мечо пух" А.Милн
"Разумът ни понякога вижда онова, което искат сърцата." Шестото клеймо на Дан Браун
После може да помисля за още
Ииии да Пратчет РУЛЗ
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
Понеже като гледам съм казала, че ще си помисля..
Ето още от любимите ми...
"Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тех и кръвната вражда."
"Омразата, аз виждам, действа вещо.
Но любовта и тя е страшно нещо:
любов - жестока ласка, нежен яд,
от хаоса новосъздаден свят,
пух тежък, леден пламък, болно здраве,
невярваща си вяра, сън наяве..."
"Това ще е излишък от любов:
до мъката, що тегне в мойта гръд,
щом твойта легне, ще се разплодят
без бавене! Приятелю злодей,
да размножаваш мойта скръб недей!
С въздишки страстни свода ний кадим;
опитай се да пръснеш този дим -
в миг пламъци ще лумнат от очи;
но хайде на пожара попречи -
в море от плач ще потопиш света.
Това приятелю, е любовта.
И още: зорка лудост, тъжна радост,
горчилка адска и небесна сладост!..."
"Не може той открито да я среща,
тъй както правят влюбените вред;
тя длъжна е да крие страст гореща
от поглед на родител и съсед.
Но младостта прескача зид и ров
и сладка й е скришната любов!"
"Ромео! О, защо си ти Ромео?
От род и име отречи се или
ако не щеш, любовна клетва дай ми
и аз не ще съм вече Капулети!
Едничко твойто име ми е враг.
А без да си Монтеки, ти ще бъдеш
пак същият. Какво е туй "Монтеки?"
Не е ръка, ни крак, ни друга част
от тялото ни. Името смени си!
Какво е едно име? Туй, което
зовем ний "роза", ще ухае сладко
под всяко друго име. Точно тъй
Ромео и без името "Ромео"
ще пази всички свои съвършенства,
които не от името му идват.
Ромео мой, смени туй свое име
и вместо него цялата вземи ме!"
"Узнах го късно, за да се опазя,
обикнах го, преди да го намразя —
вещае ми — усещам — кръв и мрак
таз обич към заклетия ми враг!"
"Върху криле любовни тук долитнах.
Не спират зидовете любовта.
Когато нещо е възможно, тя
не се поколебава да го стори!
Очите ти са много по-опасни
от двеста техни шпаги! Усмихни се
и аз ще съм неуязвим за тях!
Нощта ме крие в плаща си. Да зная,
че любиш ме, пък нека ме убият!
По-скоро смърт от тяхната ненавист,
отколкото живот без твойта обич!"
"Изгнание? Смили се! „Смърт“ кажи!
Изгнанието е за мен по-страшно,
о, сто пъти по-страшно от смъртта!
Изгнание! Това не казвай само!"
"Така да бъде! Нека смърт ме вземе!
Щастлив я чакам, щом я искаш ти!
Оназ дрезгавина не е окото
на утрото, а някакъв отблясък
от лунния светлик; тоз вик в небето
чуй! Чу ли го? — не е от чучулига,
не, то е славей. Нека той възслави
смъртта, която е добре дошла!…
Да си побъбрим, ангел мой, ела!
Какво ти е? Денят е тъй далече!"
"И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“
Всичките са от "Ромео и Жулиета" на Шекспир
"С целувка те убих, звездице ясна -
и върху теб, целувайки те, гасна!"
"Отело" пак на Шекспир
После още, че сайта ми с книгите умря
Ето още от любимите ми...
"Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тех и кръвната вражда."
"Омразата, аз виждам, действа вещо.
Но любовта и тя е страшно нещо:
любов - жестока ласка, нежен яд,
от хаоса новосъздаден свят,
пух тежък, леден пламък, болно здраве,
невярваща си вяра, сън наяве..."
"Това ще е излишък от любов:
до мъката, що тегне в мойта гръд,
щом твойта легне, ще се разплодят
без бавене! Приятелю злодей,
да размножаваш мойта скръб недей!
С въздишки страстни свода ний кадим;
опитай се да пръснеш този дим -
в миг пламъци ще лумнат от очи;
но хайде на пожара попречи -
в море от плач ще потопиш света.
Това приятелю, е любовта.
И още: зорка лудост, тъжна радост,
горчилка адска и небесна сладост!..."
"Не може той открито да я среща,
тъй както правят влюбените вред;
тя длъжна е да крие страст гореща
от поглед на родител и съсед.
Но младостта прескача зид и ров
и сладка й е скришната любов!"
"Ромео! О, защо си ти Ромео?
От род и име отречи се или
ако не щеш, любовна клетва дай ми
и аз не ще съм вече Капулети!
Едничко твойто име ми е враг.
А без да си Монтеки, ти ще бъдеш
пак същият. Какво е туй "Монтеки?"
Не е ръка, ни крак, ни друга част
от тялото ни. Името смени си!
Какво е едно име? Туй, което
зовем ний "роза", ще ухае сладко
под всяко друго име. Точно тъй
Ромео и без името "Ромео"
ще пази всички свои съвършенства,
които не от името му идват.
Ромео мой, смени туй свое име
и вместо него цялата вземи ме!"
"Узнах го късно, за да се опазя,
обикнах го, преди да го намразя —
вещае ми — усещам — кръв и мрак
таз обич към заклетия ми враг!"
"Върху криле любовни тук долитнах.
Не спират зидовете любовта.
Когато нещо е възможно, тя
не се поколебава да го стори!
Очите ти са много по-опасни
от двеста техни шпаги! Усмихни се
и аз ще съм неуязвим за тях!
Нощта ме крие в плаща си. Да зная,
че любиш ме, пък нека ме убият!
По-скоро смърт от тяхната ненавист,
отколкото живот без твойта обич!"
"Изгнание? Смили се! „Смърт“ кажи!
Изгнанието е за мен по-страшно,
о, сто пъти по-страшно от смъртта!
Изгнание! Това не казвай само!"
"Така да бъде! Нека смърт ме вземе!
Щастлив я чакам, щом я искаш ти!
Оназ дрезгавина не е окото
на утрото, а някакъв отблясък
от лунния светлик; тоз вик в небето
чуй! Чу ли го? — не е от чучулига,
не, то е славей. Нека той възслави
смъртта, която е добре дошла!…
Да си побъбрим, ангел мой, ела!
Какво ти е? Денят е тъй далече!"
"И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“
Всичките са от "Ромео и Жулиета" на Шекспир
"С целувка те убих, звездице ясна -
и върху теб, целувайки те, гасна!"
"Отело" пак на Шекспир
После още, че сайта ми с книгите умря
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
"Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:
- Ах!... Аз ще плача.
- Ти си виновна - каза малкият принц. - Аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ти ще плачеш! - каза малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Но тогаз ти не печелиш нищо!
- Печеля - каза лисицата - поради цвета на узрялото жито.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена на света.
И розите се почувстваха много смутени.
- Вие сте хубави, но празни - каза им малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
- Най-същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.
- Моята роза ми е ценна поради загубеното време... - рече малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тая истина - каза лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни."
"Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват."
"—От милиони години цветята произвеждат бодли. От милиони години овцете въпреки това ядат цветята. И не било сериозно да искаш да проумееш защо цветята се мъчат да произвеждат бодли, които никога не служат за нищо? Не била важна тая война между овцете и цветята? Това не било по-сериозно и по-важно от сметките на някой дебел червен господин? И ако аз зная едно-единствено цвете в света, което не съществува нийде другаде освен на моята планета, а една малка овца може някоя сутрин ей така, без да разбира какво върши, да го унищожи из един път — това не било важно!
Той се зачерви и сетне продължи:
—Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват! И това не било важно, така ли?"
"—Сбогом—рече той на цветчето. Но то не му отвърна.
—Сбогом—повтори той.
Цветчето покашля. Но то не беше от настинка.
—Аз бях глупава—каза най-сетне то.—Моля те да ми простиш. Дано бъдеш честит.
Той се изненада, че нямаше укори. И остана така, объркан, с похлупака в ръце. Той не проумяваше тая кротка нежност.
—Да, разбира се, аз те обичам—каза цветчето.—По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти също така беше глупав като мене. Дано бъдеш щастлив… Остави този похлупак на мира. Не го ща вече!
—Но вятърът…
—Аз не съм толкова настинала… Хладният нощен въздух ще ми помогне. Аз съм цвете.
—А животните…
—Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници. Изглежда, че пеперудите са много хубави. Ако не са те, кой ще ме посети? Ти, ти ще бъдеш далеч. А пък от големите животни не се боя. И аз имам нокти.
И просто душно показа четирите си бодли. Сетне добави:
—Не се бави така, неприятно е. Решил си да заминеш. Върви.
Защото не искаше той да го види, че плаче. То беше много гордо цветче…"
"-Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец."
"Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери
"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
"Граф Монте Кристо" на Александър Дюма
- Ах!... Аз ще плача.
- Ти си виновна - каза малкият принц. - Аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ти ще плачеш! - каза малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Но тогаз ти не печелиш нищо!
- Печеля - каза лисицата - поради цвета на узрялото жито.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена на света.
И розите се почувстваха много смутени.
- Вие сте хубави, но празни - каза им малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
- Най-същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.
- Моята роза ми е ценна поради загубеното време... - рече малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тая истина - каза лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни."
"Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват."
"—От милиони години цветята произвеждат бодли. От милиони години овцете въпреки това ядат цветята. И не било сериозно да искаш да проумееш защо цветята се мъчат да произвеждат бодли, които никога не служат за нищо? Не била важна тая война между овцете и цветята? Това не било по-сериозно и по-важно от сметките на някой дебел червен господин? И ако аз зная едно-единствено цвете в света, което не съществува нийде другаде освен на моята планета, а една малка овца може някоя сутрин ей така, без да разбира какво върши, да го унищожи из един път — това не било важно!
Той се зачерви и сетне продължи:
—Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват! И това не било важно, така ли?"
"—Сбогом—рече той на цветчето. Но то не му отвърна.
—Сбогом—повтори той.
Цветчето покашля. Но то не беше от настинка.
—Аз бях глупава—каза най-сетне то.—Моля те да ми простиш. Дано бъдеш честит.
Той се изненада, че нямаше укори. И остана така, объркан, с похлупака в ръце. Той не проумяваше тая кротка нежност.
—Да, разбира се, аз те обичам—каза цветчето.—По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти също така беше глупав като мене. Дано бъдеш щастлив… Остави този похлупак на мира. Не го ща вече!
—Но вятърът…
—Аз не съм толкова настинала… Хладният нощен въздух ще ми помогне. Аз съм цвете.
—А животните…
—Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници. Изглежда, че пеперудите са много хубави. Ако не са те, кой ще ме посети? Ти, ти ще бъдеш далеч. А пък от големите животни не се боя. И аз имам нокти.
И просто душно показа четирите си бодли. Сетне добави:
—Не се бави така, неприятно е. Решил си да заминеш. Върви.
Защото не искаше той да го види, че плаче. То беше много гордо цветче…"
"-Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец."
"Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери
"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
"Граф Монте Кристо" на Александър Дюма
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
"- Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствувам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си…"
"Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери
"Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
"Първото правило на магьосника:Хората са глупави - вярват в това, което искат да бъде истина или което се страхуват, че може да бъде истина".."
"Нищо съществуващо не е направено едностранно. Дори листът хартия, колкото и тънък да е той, има две страни. Магията също. Ти гледаше само от едната страна на нещата; така постъпват повечето хора. Погледни цялостно" - Тери Гудкайнд - "Първото правило на магьосника"
"Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета." - Тери Пратчет - "Цветът на магята"
"Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза." - "Малкият принц" - Антоан дьо Сент Екзюпери [съжалявам, че цитирам от същата книга, от която и Стеф..]
"Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят,
а творецът - единственият човек, който никога не е сериозен." - "Колко е важно да бъдеш сериозен" - Оскар Уайлд
ии мноого още, но сега не ми се търси..
"Нищо съществуващо не е направено едностранно. Дори листът хартия, колкото и тънък да е той, има две страни. Магията също. Ти гледаше само от едната страна на нещата; така постъпват повечето хора. Погледни цялостно" - Тери Гудкайнд - "Първото правило на магьосника"
"Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета." - Тери Пратчет - "Цветът на магята"
"Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза." - "Малкият принц" - Антоан дьо Сент Екзюпери [съжалявам, че цитирам от същата книга, от която и Стеф..]
"Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят,
а творецът - единственият човек, който никога не е сериозен." - "Колко е важно да бъдеш сериозен" - Оскар Уайлд
ии мноого още, но сега не ми се търси..
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
I don’t care! You can have my soul. I don’t want it without you—it’s yours already!'
Bella Swan, New Moon, Chapter 3, p.69
**
"Before you, Bella, my life was like a moonless night.Very dark, but there were stars-points of light and reason.
...And then you shot across my sky like a meteor. Suddenly everything was on fire; there was brilliancy, there was beauty.
When you were gone, when the meteor had fallen over the horizon, everything went black.
Nothing had changed,but my eyes were blinded by the light. I couldn't see the stars anymore.
And there was no reason for anything!!
Edward Cullen, New Moon.
**
That’s Edward. He’s gorgeous, of course, but don’t waste your time. He doesn’t date. Apparently none of the girls here are good-looking enough for him.
Jessica Stanley, Twilight, Chapter 1, p.22
**
So, did you stab Edward Cullen with a pencil or what? I’ve never seen him act like that.
Mike Newton, Twilight, Chapter 1, p.25
**
Do I dazzle you?
Edward Cullen, Twilight, Chapter 8, p.168
**
I’m the world’s best predator, aren’t I? Everything about me invites you in — my voice, my face, even my smell. As if I need any of that!
Edward Cullen, Twilight, Chapter 13, p.263 ( обожавам го този )
**
And so the lion fell in love with the lamb…Edward Cullen, Twilight, Chapter 13, p.274
**
You are my life now.
Edward Cullen, Twilight, Chapter 15, p.314
**
Damn it, Bella! You’ll be the death of me, I swear you will.
Edward Cullen, Twilight, Chapter 17, p.363
**
I love you. It’s a poor excuse for what I’m doing, but it’s still true.
Edward Cullen, Twilight, Chapter 17, p.366
**
Bella, the last real birthday any of us had was Emmett in 1935. Cut us a little slack, and don’t be too difficult tonight. They’re all very excited.
Edward Cullen, New Moon, Chapter 1, p.23
**
Of course, I’ll always love you… in a way. But what happened the other night made me realize that it’s time for a change. Because I’m… tired of pretending to be something I’m not, Bella. I am not human
Edward Cullen, New Moon, Chapter 3, p.70
**
You’re not good for me, Bella.
Edward Cullen, New Moon, Chapter 3, p.70
**
I promise that this will be the last time you’ll see me. I won’t come back. I won’t put you through anything like this again. You can go on with your life without any more interference from me. It will be as if I’d never existed.
Edward Cullen, New Moon, Chapter 3, p.71
**
Don’t worry. You’re human—your memory is no more than a sieve. Time heals all wounds for your kind.
Edward Cullen, New Moon, Chapter 3, p.71
**
Have you been hurt?
Sam Uley, New Moon, Chapter 3, p.75
**
You think of me as a… living stone — hard and cold. That’s true. We are set the way we are, and it is very rare for us to experience a real change. When that happens, as when Bella entered my life, it is a permanent change. There’s no going back…Edward Cullen, Eclipse, Chapter 22, p.500
**
If the silence in my head lasted, I would never go back. I wouldn’t be the first one to choose this form over the other. Maybe, if I ran far enough away, I would never have to hear again… I pushed my legs faster, letting Jacob Black disappear behind me.
Jacob Black, Eclipse, Epilogue, p.629
**
Има още много, не ми се занимава да пиша..
Bella Swan, New Moon, Chapter 3, p.69
**
"Before you, Bella, my life was like a moonless night.Very dark, but there were stars-points of light and reason.
...And then you shot across my sky like a meteor. Suddenly everything was on fire; there was brilliancy, there was beauty.
When you were gone, when the meteor had fallen over the horizon, everything went black.
Nothing had changed,but my eyes were blinded by the light. I couldn't see the stars anymore.
And there was no reason for anything!!
Edward Cullen, New Moon.
**
That’s Edward. He’s gorgeous, of course, but don’t waste your time. He doesn’t date. Apparently none of the girls here are good-looking enough for him.
Jessica Stanley, Twilight, Chapter 1, p.22
**
So, did you stab Edward Cullen with a pencil or what? I’ve never seen him act like that.
Mike Newton, Twilight, Chapter 1, p.25
**
Do I dazzle you?
Edward Cullen, Twilight, Chapter 8, p.168
**
I’m the world’s best predator, aren’t I? Everything about me invites you in — my voice, my face, even my smell. As if I need any of that!
Edward Cullen, Twilight, Chapter 13, p.263 ( обожавам го този )
**
And so the lion fell in love with the lamb…Edward Cullen, Twilight, Chapter 13, p.274
**
You are my life now.
Edward Cullen, Twilight, Chapter 15, p.314
**
Damn it, Bella! You’ll be the death of me, I swear you will.
Edward Cullen, Twilight, Chapter 17, p.363
**
I love you. It’s a poor excuse for what I’m doing, but it’s still true.
Edward Cullen, Twilight, Chapter 17, p.366
**
Bella, the last real birthday any of us had was Emmett in 1935. Cut us a little slack, and don’t be too difficult tonight. They’re all very excited.
Edward Cullen, New Moon, Chapter 1, p.23
**
Of course, I’ll always love you… in a way. But what happened the other night made me realize that it’s time for a change. Because I’m… tired of pretending to be something I’m not, Bella. I am not human
Edward Cullen, New Moon, Chapter 3, p.70
**
You’re not good for me, Bella.
Edward Cullen, New Moon, Chapter 3, p.70
**
I promise that this will be the last time you’ll see me. I won’t come back. I won’t put you through anything like this again. You can go on with your life without any more interference from me. It will be as if I’d never existed.
Edward Cullen, New Moon, Chapter 3, p.71
**
Don’t worry. You’re human—your memory is no more than a sieve. Time heals all wounds for your kind.
Edward Cullen, New Moon, Chapter 3, p.71
**
Have you been hurt?
Sam Uley, New Moon, Chapter 3, p.75
**
You think of me as a… living stone — hard and cold. That’s true. We are set the way we are, and it is very rare for us to experience a real change. When that happens, as when Bella entered my life, it is a permanent change. There’s no going back…Edward Cullen, Eclipse, Chapter 22, p.500
**
If the silence in my head lasted, I would never go back. I wouldn’t be the first one to choose this form over the other. Maybe, if I ran far enough away, I would never have to hear again… I pushed my legs faster, letting Jacob Black disappear behind me.
Jacob Black, Eclipse, Epilogue, p.629
**
Има още много, не ми се занимава да пиша..
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
`Удоволствието си има предимство: за разлика от щастието то съществува.` `Разкази под екстази` на Фредерик Бегбеде
`Да разбиеш безвъзвратно сърцето си, да провалиш живота си заради някого и да плачеш, горко да плачеш! Вече няма нужда от жигосване, нито от бичуване. Просто се оставяш на милостта на нейните очи и на нейните устни. При мисълта за целувките и парфюма 'и на теб отново не ти достига въздух` `Разкази под екстази` на Фредерик Бегбеде
`Най-добре би било отначало тя да не те харесва. С каква наслада би страдал при мисълта, че други могат да положат глава в извивката на нейното рамо. В помръкналия Париж ще гледаш щастливите хора около себе си и ще издишваш облаци тъга. Ако имаш късмет, тази меланхолия ще те направи плах и ще престанеш да се колебаеш между нея и наркотика: твоята нова дилема ще бъде тя или самоубийството.` `Разкази под екстази` на Фредерик Бегбеде
`Каква е разликата между това да обичаш и да се преструваш, че обичаш, при положение че успееш да излъжеш самия себе си?` `Разкази под екстази` на Фредерик Бегбеде
`Настана ден. Искам да кажа, че наистина настана, защото преди това беше седнал. Уверявам ви, че е много странно да гледаш как един ден стои прав` `Разкази под екстази` на Фредерик Бегбеде
После ще пусна още... вероятно от същата книга... или от някоя друга на Бегбеде...
`Да разбиеш безвъзвратно сърцето си, да провалиш живота си заради някого и да плачеш, горко да плачеш! Вече няма нужда от жигосване, нито от бичуване. Просто се оставяш на милостта на нейните очи и на нейните устни. При мисълта за целувките и парфюма 'и на теб отново не ти достига въздух` `Разкази под екстази` на Фредерик Бегбеде
`Най-добре би било отначало тя да не те харесва. С каква наслада би страдал при мисълта, че други могат да положат глава в извивката на нейното рамо. В помръкналия Париж ще гледаш щастливите хора около себе си и ще издишваш облаци тъга. Ако имаш късмет, тази меланхолия ще те направи плах и ще престанеш да се колебаеш между нея и наркотика: твоята нова дилема ще бъде тя или самоубийството.` `Разкази под екстази` на Фредерик Бегбеде
`Каква е разликата между това да обичаш и да се преструваш, че обичаш, при положение че успееш да излъжеш самия себе си?` `Разкази под екстази` на Фредерик Бегбеде
`Настана ден. Искам да кажа, че наистина настана, защото преди това беше седнал. Уверявам ви, че е много странно да гледаш как един ден стои прав` `Разкази под екстази` на Фредерик Бегбеде
После ще пусна още... вероятно от същата книга... или от някоя друга на Бегбеде...
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
„Аз, запетая, скоба, името на наемания на служба, скоба, тържествено се заклевам в името на, скоба, предпочитаното от наемания на служба божество, скоба, да спазвам и да налагам спазването на законите и правилниците на град Анкх-Морпорк, запетая, да оправдавам доверието на гражданството и да браня поданиците на Негово, наклонена черта, Нейно, скоба, ненужното да се зачертае, величество, скоба, името на властващия в момента монарх, скоба, без страх, запетая, да преследвам злосторниците и да пазя от тях невинните, запетая, като съм готов да отдам живота си за това дело, точка. Нека горепосоченото божество ми е свидетел, точка. Боговете да пазят краля, наклонена черта, кралицата, скоба, ненужното да се зачертае, скоба точка.“ … „В джоба си усещаше ободряващата тежест на значката, а в ума си – огромната, неимоверно огромната свобода на клетвата. Управник след управник бе пропускал да открие що за хитроумна клетва е тя …“
[ ]
Тери Пратчет - `Нощна стража`
[ ]
Тери Пратчет - `Нощна стража`
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
Ринсуинд нервно се огледа наоколо за високата фигура в черно (магьосниците, даже и нескопосаните, освен пръчици и конуси в очните си ябълки имат и нищожно малки октагончета, които им дават възможност да виждат в далечната октарина — основния цвят, на който всички останали цветове са просто бледи сенки, падащи върху нормалното четириизмерно пространство. Знае се, че той представлява нещо като флуоресцентно зеленикаво-жълто лилаво). - Тери Пратчет `Цветът на магията`
`флуоресцентно зеленикаво-жълто лилаво` - Разби ме тоя човек
`флуоресцентно зеленикаво-жълто лилаво` - Разби ме тоя човек
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
Не може той открито да я среща
тъй както правят влюбените вред
тя длъжна е да крие страст гореща
от поглед на родител и съсед
Но младостта прескача зид и ров
Сладка и е скришната любов
.. защото досега светът не знае
любов по-чиста и съдба по-клета
от тази на Ромео и Жулиета!
`Ромео и Жулиета` - Уилям Шекспир
Само в мълчанието има слово, само в мрака-светлина,
само в смъртта-живот ..
`Магьосникът от Землемория` - Урсула Ле Гуин
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
`Прощално` - Никола Вапцаров
Можем да допускаме много грешки в живота си, с изключение на една:
онази, която ще ни унищожи.
`Вероника решава да умре` - Паулу Коелю
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт,
която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх.
Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око,
за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо.
Ще остана единствено аз.
По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо ...
Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?...
ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е че щастливият край се среща често,
невероятно често и за това трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки,
който твърди, че няма Бог.
`То` - Стивън Кинг
С целувка те убих, звездице ясна -
и върху теб, целувайки те, гасна!
Отело - Шекспир
Времето е твърде бавно за тези, които чакат ... минава твърде бързо за тези,
които се страхуват ... Времето е твърде дълго за тези, които страдат ...
и твърде късо за тези, които празнуват ... Но за тези които обичат времето е вечност.
тъй както правят влюбените вред
тя длъжна е да крие страст гореща
от поглед на родител и съсед
Но младостта прескача зид и ров
Сладка и е скришната любов
.. защото досега светът не знае
любов по-чиста и съдба по-клета
от тази на Ромео и Жулиета!
`Ромео и Жулиета` - Уилям Шекспир
Само в мълчанието има слово, само в мрака-светлина,
само в смъртта-живот ..
`Магьосникът от Землемория` - Урсула Ле Гуин
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
`Прощално` - Никола Вапцаров
Можем да допускаме много грешки в живота си, с изключение на една:
онази, която ще ни унищожи.
`Вероника решава да умре` - Паулу Коелю
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт,
която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх.
Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око,
за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо.
Ще остана единствено аз.
По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо ...
Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?...
ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е че щастливият край се среща често,
невероятно често и за това трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки,
който твърди, че няма Бог.
`То` - Стивън Кинг
С целувка те убих, звездице ясна -
и върху теб, целувайки те, гасна!
Отело - Шекспир
Времето е твърде бавно за тези, които чакат ... минава твърде бързо за тези,
които се страхуват ... Времето е твърде дълго за тези, които страдат ...
и твърде късо за тези, които празнуват ... Но за тези които обичат времето е вечност.
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
Започнах да препрочитам `Морт` и просто няма как да не сложа поне някои цитати.. сигурно докато я тпрочета до края, отново, ще постна и още..
``А официалните джебджии бяха рядкост в Планините Рамтоп, където хората не бяха чак толкова богати, че да си ги позволят.``
``Сините огньове заблестяха дълбоко в погледа на Смърт.
- ХАПВАЛ ЛИ СИ НЯКОГА НАГОРЕЩЕНО ДО ЧЕРВЕНО КУБЧЕ ЛЕД?
- Не, сър - отвърна Морт.
- ТОВА Е ТО КЪРИТО.``
``- НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.
-Не, сър - каза Морт.
-ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.
-Наистина ли е имало?
-ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.``
-- Тери Пратчет.. кой друг?!
``А официалните джебджии бяха рядкост в Планините Рамтоп, където хората не бяха чак толкова богати, че да си ги позволят.``
``Сините огньове заблестяха дълбоко в погледа на Смърт.
- ХАПВАЛ ЛИ СИ НЯКОГА НАГОРЕЩЕНО ДО ЧЕРВЕНО КУБЧЕ ЛЕД?
- Не, сър - отвърна Морт.
- ТОВА Е ТО КЪРИТО.``
``- НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.
-Не, сър - каза Морт.
-ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.
-Наистина ли е имало?
-ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.``
-- Тери Пратчет.. кой друг?!
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
`Трябва да се вслушваме в детето, което някога сме били и което продължава да живее в нас. Това дете знае кои са вълшебните мигове. Можем да сподавим плача му, но не и да го накараме да замлъкне.`
`— Да обичаш е опасно.
— Знам — отвърнах аз. — Вече съм обичала. Да обичаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване. После, на следващия ден, искаш повече. Все още не си се пристрастил, но усещането ти е харесало и вярваш, че можеш да овладееш положението. Мислиш за любимия човек две минути, а после три часа забравяш за него.
Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него. Вече мислиш за него три часа, а го забравяш две минути. Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман, който не е успял да се снабди с наркотик. И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта, така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят.
— Какво ужасно сравнение!
Сравнението наистина бе ужасно и изобщо не подхождаше на виното, на кладенеца, на средновековните къщи около малкия площад… Но това беше истината! Щом той бе извървял толкова много крачки към любовта, трябваше да узнае и рисковете.
— Ето защо трябва да обичаме само този, който би могъл да бъде близо до нас — завърших аз.`
`Край река Пиедра седнах и заплаках` Паулу Коелю
`— Да обичаш е опасно.
— Знам — отвърнах аз. — Вече съм обичала. Да обичаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване. После, на следващия ден, искаш повече. Все още не си се пристрастил, но усещането ти е харесало и вярваш, че можеш да овладееш положението. Мислиш за любимия човек две минути, а после три часа забравяш за него.
Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него. Вече мислиш за него три часа, а го забравяш две минути. Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман, който не е успял да се снабди с наркотик. И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта, така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят.
— Какво ужасно сравнение!
Сравнението наистина бе ужасно и изобщо не подхождаше на виното, на кладенеца, на средновековните къщи около малкия площад… Но това беше истината! Щом той бе извървял толкова много крачки към любовта, трябваше да узнае и рисковете.
— Ето защо трябва да обичаме само този, който би могъл да бъде близо до нас — завърших аз.`
`Край река Пиедра седнах и заплаках` Паулу Коелю
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
`Недей да мислиш напрекъснато , че притесняваш или смущаваш околните. Ако на хората не им харесва ще протестират. А ако не им стига куража да протестират , това си е техен проблем`
`Прииска й се Зедка да е тук, защото една жена знае по-добре от който и да е мъж как да гали тялото на друга, тъй като познава всичките му тайни.`
`Вероника решава да умре`Паулу Коелю
`Прииска й се Зедка да е тук, защото една жена знае по-добре от който и да е мъж как да гали тялото на друга, тъй като познава всичките му тайни.`
`Вероника решава да умре`Паулу Коелю
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
Малко цитати от една моя любима поредица,
тази за Анита Блейк.
."Important safety tip - never look a vampire in the eyes."
I hate to waste a really good threat.
Who knows, maybe Death slept with a teddy bear?
"You smell of other people's blood, ma petite."
I smiled at him, sweetly. "It was no one you know."
"Anita, are you all right?" Why do people always ask you that when the answer is obviously no? I spoke in a whisper, not sure how it would feel to talk. It didn't feel too bad.
"Just peachy keen."
Geez, look into my eyes. You'd think the city's master vampire could be more original.
He leaned into the car, one arm on the roof, one on the door. "Now, answer my question. Would you really cut out Monica's heart, so she couldn't come back as a vampire?"
I stared into the blackness of his sunglasses and said, "Yes."
"Remind me never to piss you off."
"You are either very brave, or very stupid."
"You really need at least one dimple to go with the voice."
Jean-Claude said softly, "I'm betting on stupid."
I walked back past the coffin and hesitated. I had an urge to knock on the smooth wood. Anybody home? I didn't do it. For all I knew someone might have knocked back.
**
Important safety tip with most of the spiritual world: if you ignore it, it has less power. This does not work with demons or other demi-beings. Other exceptions to the rule are vampires, zombies, ghouls, lycanthropes, witches...Oh, hell, ignoring only works for ghosts.
"You are mine, Anita. Willing or not, you are mine."
"See, Jean-Claude, here's where you lose me. First you try seducing me, which has its pleasant side. When that doesn't work, you resort to threats."
"It is not a threat, ma petite. It is the truth."
"No, it isn't. And stop calling me ma fucking petite."
We would go down to the Tenderloin. Pimps beware. I was bringing the Master as backup. It was like carrying a thermonuclear device to kill ants. Overkill has always been a specialty of mine.
Had to see. Had to look. Might find a clue. Sure, and pigs could fucking fly. But still, maybe, maybe there would be a clue. Maybe. Hope is a lying bitch.
I felt like shit, but it was happy shit.
**
"If the Master eats you, can I have your nifty coveralls?" Zerbrowski asked.
"Buy your own, you cheap bastard."
"Id rather have the ones that have enveloped your luscious body."
"Give it a rest, Zerbrowski. I'm not into little choo-choos."
"What the hell do trains have to do with anything?" Dolph asked. Zerbrowski and I looked at each other. We started giggling and couldn't stop. I could claim sleep deprivation. I'd been on my feet for fourteen straight hours, raising the dead and talking to right-wing fruitcakes. The vampire victim was a perfect end to a perfect night. I had a right to be hysterical with laughter. I don't know what Zerbrowski's excuse was.
"I thought you'd be taller"
"It disappoints me, too, sometimes," I said.
"Jesus, are all vampires over two hundred perverts?"
"I am over two hundred," Jean-Claude said.
"I rest my case."
Something like fear crossed his face, filled his eyes.
"What are you afraid of?" I asked.
"Airplanes, guns, large predators, and master vampires."
"I agree with two out of four," I said.
"Can the sarcasm," he said.
"Please, I always use fresh sarcasm, never canned."
Turnabout is fair play. Payback is a bitch.
He was quiet so long that I asked, "Did you hear me?"
"You really meant to kill me."
"I told you I would."
"But now you warn me. Why?"
**
Never take your eyes off the vampire in front of you to glance at the werewolf in back of you. One problem at a time.
"What the hell happened to him?" one of the deputies asked.
"He's been skinned," I said.
"Jesus Christ," the deputy said.
"Right thought, wrong religion," I said.
Richard was still by the door, looking unclothed and inviting. Jean-Claude stood by the couch utterly still, like a three-dimensional picture of a wet dream. The sexual potential in the room was astronomical. The fact that nothing was going to happen was almost sad.
"You sound awful."
"You don't. You didn't get much more sleep than I did. How come you sound so much better? Please tell me you aren't a morning person."
He laughed. "Guilty as charged."
Furry I could forgive; a morning person, I'd have to think about that.
"What do you want?
"I want to play," he said.
I stared at him. "Just like that. You don't know what I'm involved in, but you want a piece of it."
"Following you around lets me kill a lot of people."
Sad, but true.
"Always needing to have the last word is a bad trait, Ms. Blake. Pisses people off."
"That's the idea."
**
Larry twisted in his seat. He was sitting beside the pilot. "You're really afraid of flying?" ...He sounded amused. "Yes, Larry, I'm really afraid of flying." I hoped sarcasm traveled the headsets as clearly as amusement did. Larry laughed. Evidently, sarcasm traveled.
Bayard had gotten us a black Jeep with black-tinted windows and more bells and whistles than I could even guess at. "Some of these roads are not even paved. I thought you might need something more substantial than just a car." I resisted the urge to pat him on the head and say 'Good flunkie'.
I shook my head. Asking Jean-Claude not to be a pain in the ass was like asking rain not to be wet. Why try?
Jean-Claude turned in his seat as far as the seat belt would allow. I'd insisted everybody wear seat belts, which amused the vampire. I guess it was silly to have a dead man buckle up, but hey, I was driving.
One thing I've learned about vampires--they keep pulling new rabbits out of their cloaks. Big, fanged, carnivorous bunnies that'll eat your eyeballs if you're not paying attention.
I looked at Larry. There wasn't a drop of blood on him. He was the only one who hadn't wrestled with vampires tonight. He shrugged. "Sorry; I just couldn't get anybody to bleed on me tonight."
"It was a vampire. It's not the same thing as killing a person."
"Yeah, right. And how many corpses have you given CPR to lately?"
I glanced at Jean-Claude smiling at me. I shrugged. "Just one.
"They are monsters, Larry. Some of them are prettier than others, but they
are monsters. Never doubt that."
"You can honestly tell me that you think Jean-Claude is a monster." It was
more statement than question.
I almost looked at the monster in question, but I didn't. I'd looked at him
enough for one night. "Yeah, I do."
"Now, ask her if she thinks she's a monster." Jean-Claude leaned on the
back of the love seat, his arms crossed over his chest.
Larry looked a little startled, but he said, "Anita?"
I shrugged. "Sometimes."
turned on the bar stool, putting his elbows behind him. "I have too
many masters now, Anita. I don't need another one."
"And I've got too many monsters messing with me right now. Don't add
yourself to the list, Jason."
"Is it a short list?" he asked.
"Gets shorter all the time," I said
His eyes were still closed, his face blank. He fed like a baby with singleminded
determination, but this baby was draining my life away. I could feel it
going down my arm. My heart was beginning to pound in my ears as if I'd been
running, pumping the blood faster. Feeding him faster. Killing me faster.
**
"I was just offered a contract on your life, for enough money to make it worth my while." It was my turn to be quiet.
"Did you take it?"
"Would I be calling you if I had?"
"Maybe," I said. He laughed.
"True, but I'm not going to take it."
"Why not?"
"Friendship."
"Try again," I said.
"I figure I'll get to kill more people guarding you. If I take the contract, I only get to kill you."
"Comforting..."
"Dammit, Anita, you could have been killed."
"But I wasn't."
"That's your answer to everything. If you survive, it's all right."
"It beats the alternative," I said.
"You can stay in here." I didn't add, keep your hands to yourself. His face was raw with a need that had nothing to do with sex. He needed to be held, to be told the monster under the bed wasn't really there. I couldn't help him on the last. The monsters were real. But the first, I might manage that. Cold-blooded killer that I am, maybe I could share my toy penguin with him.
"It is too damn early in the morning for furball politics. If someone wants a piece of me, tell them to go to the back of the line." She cocked her head to one side, like a curious dog.
"Is it a long line?"
"Lately, yeah."
"I thought all your enemies were dead," Jason said.
"I keep making new ones," I said. He smiled.
"Fancy that."
"She is pack now," Sylvie said. "You fight one of us, and you fight all of us."
Edward raised his eyebrows at me. "What is going on, Anita?"
"I think I've been adopted," I said.
**
The air slapped against the plane, making it shudder. Turbulence, just turbulence. Jason kissed the top of my head. "You know you're actually cute when you're scared." I turned very slowly in the seat and stared at him. I would have liked to say I stared at him until his smile faded away, but we didn't have that kind of time. Jason would grin on his way into hell.
Her first words were, "I cannot believe you dated that woman. She is a whore." Richard looked embarrassed, more than I'd gotten from him.
"I know what she is."
"Did you have sex with her?"
"Mother!"
"Don't you mother me, Richard Alaric Zeeman."
"Alaric," I said. Richard spared me a frown, then turned back to his mother.
"Linus will search you for wires, then we can talk."
"I don't want him touching me. Nothing personal, Linus."
"I must insist it be Linus, in case you have some magic or other about your person that would disturb us." I frowned at him.
**
Men and women dressed in leather were setting up a framework of metal with lots of leather straps. I was reeealy hoping to be elsewhere before the show started.
It took me two tries but I had a smart-aleck comment, and I was going to make it. "Now, everyone who can stand, raise their hands." None of us moved.
I'm stubborn, not stupid. Though I know a few people whom might argue that.
Jason moved out of my way without uttering a single teasing comment. Unheard of!
I'd tried kindness. I'd tried friendship. I'd tried respect. But when all else fails, fear will do the job.
Maybe they know what I know, that the true way to a man's heart is six inches of metal between his ribs.
Dear God, the last thing I needed was another emotional cripple following me around. But I couldn't kick him out. Anita the bleeding heard, who'd have thought it?
**
Behind the circus was dark and quiet. The calliope music that blared out front was a distant dream back here. Once upon a time I'd only come to the circus to kill vampires. Now I used the employee parking lot. Oh, how the mighty have fallen.
My vision took a second to focus, then I saw the knee beside my face was wearing hose, and a skirt. I knew it wasn't one of the men, unless they had hobbies I didn't know about.
Nothing turns to hate so bitter as what once was love.
Vampires were always either trying to kill me, or own me. God I hated being popular.
Guns don't care if you're psychically gifted. Guns don't care about anything. They don't bitch at you about the rules in your personal life, either. Of course, neither does a dog, but I don't have to use a pooper-scooper after I'm through shooting my gun.
"I only need one of you for questioning, the other is just gravy. I'll do my best to see that one of you lives, but I won't break a sweat to save you both, because I don't need you both. Is that clear?" The blond said, 'yes,' the other one said, 'crystal fucking clear'. Oh, yeah, he was American, only we have that poetic turn of phrase.
**
What do you say when someone can read your emotions, so that you can't hide behind polite lies? What do you say when the truth is awful, and you can't lie? Nothing.
It was that old, old problem of his (Jean Claude) and his line of vampires. If the only tool you have is a hammer, all your problems begin to look like nails. If the only tools you have are seduction and terror, and you're trying to be nice....well, there you go.
I took a deep breath and counted slowly to five. I didn't have the patience for ten.
There comes a point where you just love someone. Not because they're good, or bad, or anything really. You just love them. It doesn't mean you'll be together forever. It doesn't mean you won't hurt each other. It just means you love them. Sometimes in spite of who they are, and sometimes because of who they are. And you know that they love you, sometimes because of who you are, and sometimes in spite of it.
**
The truth may not set you free, but used carefully, it can confuse the hell out of your enemies.
Why was I mad? Because he'd surprised me with a really nice hotel room. What a bastard.
We finished the walk to the grave hand in hand. Maybe it wasn't professional, but I didn't care anymore. Besides, once I cut his arm open with the machete, no one would complain that he wasn't assisting me enough.
"I didn't think the FBI was allowed to admit they were wrong."
He smiled, but not like he was entirely happy. 'If you tell anyone, I'll deny it
**
Nathaniel hugged me. "We'll help you be charming."
"I'm just not the Cinderella type," I said.
"But you're not Cinderella, Anita, you're the prince. You're Prince Charming.
**
I was the only vampire hunter who was also dating her Master of the City. Most people saw it as a conflict of interest.
'Go on your date with Nathaniel, celebrate your almost-anniversary. This is not our fight, not yet, perhaps not ever. Do not make it our fight, for it could be the death of everyone we love.'
'Oh, thanks, and with that cheery message, I'll have no trouble going to the movies and enjoying myself.'
One of my other boyfriends said I hated being in love, and he was right. It always felt so stupid, like your insurance rates should go up, because you're impaired. Romantically handicapped.
You hate most in others what you're afraid of in yourself.
**
Most of the wereanimals would go around nude if you let them. I wasn't quite comfy with that, so [Nathaniel] wore the shorts to save my delicate sensibilities. There were some who thought I didn't have any of those left, but they would be wrong, and they would be jealous.
All men are leery of their emotions, spook them and they'll shut you down. If you're careful, quiet, not too eager, sometimes you'll learn more. Of course, sometimes you have to club men over the head with some question to get any sense out of them, but they prefer to speak from a quiet place.
My eyes widened. 'Oh, Jason, I'm sorry, I didn't know.' I hugged him tighter.
He moved back so he could see my face. 'With all the bad news I've had today, and you look that stricken that my girlfriend would only do standard bed sex?'
I tried to put into words what I was thinking, not always my best thing. 'You love sex. You're good at it.'
'Why, gee, thanks.' He grinned.
**
Other people pick up stray puppies; I kept collecting men. Crap.
тази за Анита Блейк.
."Important safety tip - never look a vampire in the eyes."
I hate to waste a really good threat.
Who knows, maybe Death slept with a teddy bear?
"You smell of other people's blood, ma petite."
I smiled at him, sweetly. "It was no one you know."
"Anita, are you all right?" Why do people always ask you that when the answer is obviously no? I spoke in a whisper, not sure how it would feel to talk. It didn't feel too bad.
"Just peachy keen."
Geez, look into my eyes. You'd think the city's master vampire could be more original.
He leaned into the car, one arm on the roof, one on the door. "Now, answer my question. Would you really cut out Monica's heart, so she couldn't come back as a vampire?"
I stared into the blackness of his sunglasses and said, "Yes."
"Remind me never to piss you off."
"You are either very brave, or very stupid."
"You really need at least one dimple to go with the voice."
Jean-Claude said softly, "I'm betting on stupid."
I walked back past the coffin and hesitated. I had an urge to knock on the smooth wood. Anybody home? I didn't do it. For all I knew someone might have knocked back.
**
Important safety tip with most of the spiritual world: if you ignore it, it has less power. This does not work with demons or other demi-beings. Other exceptions to the rule are vampires, zombies, ghouls, lycanthropes, witches...Oh, hell, ignoring only works for ghosts.
"You are mine, Anita. Willing or not, you are mine."
"See, Jean-Claude, here's where you lose me. First you try seducing me, which has its pleasant side. When that doesn't work, you resort to threats."
"It is not a threat, ma petite. It is the truth."
"No, it isn't. And stop calling me ma fucking petite."
We would go down to the Tenderloin. Pimps beware. I was bringing the Master as backup. It was like carrying a thermonuclear device to kill ants. Overkill has always been a specialty of mine.
Had to see. Had to look. Might find a clue. Sure, and pigs could fucking fly. But still, maybe, maybe there would be a clue. Maybe. Hope is a lying bitch.
I felt like shit, but it was happy shit.
**
"If the Master eats you, can I have your nifty coveralls?" Zerbrowski asked.
"Buy your own, you cheap bastard."
"Id rather have the ones that have enveloped your luscious body."
"Give it a rest, Zerbrowski. I'm not into little choo-choos."
"What the hell do trains have to do with anything?" Dolph asked. Zerbrowski and I looked at each other. We started giggling and couldn't stop. I could claim sleep deprivation. I'd been on my feet for fourteen straight hours, raising the dead and talking to right-wing fruitcakes. The vampire victim was a perfect end to a perfect night. I had a right to be hysterical with laughter. I don't know what Zerbrowski's excuse was.
"I thought you'd be taller"
"It disappoints me, too, sometimes," I said.
"Jesus, are all vampires over two hundred perverts?"
"I am over two hundred," Jean-Claude said.
"I rest my case."
Something like fear crossed his face, filled his eyes.
"What are you afraid of?" I asked.
"Airplanes, guns, large predators, and master vampires."
"I agree with two out of four," I said.
"Can the sarcasm," he said.
"Please, I always use fresh sarcasm, never canned."
Turnabout is fair play. Payback is a bitch.
He was quiet so long that I asked, "Did you hear me?"
"You really meant to kill me."
"I told you I would."
"But now you warn me. Why?"
**
Never take your eyes off the vampire in front of you to glance at the werewolf in back of you. One problem at a time.
"What the hell happened to him?" one of the deputies asked.
"He's been skinned," I said.
"Jesus Christ," the deputy said.
"Right thought, wrong religion," I said.
Richard was still by the door, looking unclothed and inviting. Jean-Claude stood by the couch utterly still, like a three-dimensional picture of a wet dream. The sexual potential in the room was astronomical. The fact that nothing was going to happen was almost sad.
"You sound awful."
"You don't. You didn't get much more sleep than I did. How come you sound so much better? Please tell me you aren't a morning person."
He laughed. "Guilty as charged."
Furry I could forgive; a morning person, I'd have to think about that.
"What do you want?
"I want to play," he said.
I stared at him. "Just like that. You don't know what I'm involved in, but you want a piece of it."
"Following you around lets me kill a lot of people."
Sad, but true.
"Always needing to have the last word is a bad trait, Ms. Blake. Pisses people off."
"That's the idea."
**
Larry twisted in his seat. He was sitting beside the pilot. "You're really afraid of flying?" ...He sounded amused. "Yes, Larry, I'm really afraid of flying." I hoped sarcasm traveled the headsets as clearly as amusement did. Larry laughed. Evidently, sarcasm traveled.
Bayard had gotten us a black Jeep with black-tinted windows and more bells and whistles than I could even guess at. "Some of these roads are not even paved. I thought you might need something more substantial than just a car." I resisted the urge to pat him on the head and say 'Good flunkie'.
I shook my head. Asking Jean-Claude not to be a pain in the ass was like asking rain not to be wet. Why try?
Jean-Claude turned in his seat as far as the seat belt would allow. I'd insisted everybody wear seat belts, which amused the vampire. I guess it was silly to have a dead man buckle up, but hey, I was driving.
One thing I've learned about vampires--they keep pulling new rabbits out of their cloaks. Big, fanged, carnivorous bunnies that'll eat your eyeballs if you're not paying attention.
I looked at Larry. There wasn't a drop of blood on him. He was the only one who hadn't wrestled with vampires tonight. He shrugged. "Sorry; I just couldn't get anybody to bleed on me tonight."
"It was a vampire. It's not the same thing as killing a person."
"Yeah, right. And how many corpses have you given CPR to lately?"
I glanced at Jean-Claude smiling at me. I shrugged. "Just one.
"They are monsters, Larry. Some of them are prettier than others, but they
are monsters. Never doubt that."
"You can honestly tell me that you think Jean-Claude is a monster." It was
more statement than question.
I almost looked at the monster in question, but I didn't. I'd looked at him
enough for one night. "Yeah, I do."
"Now, ask her if she thinks she's a monster." Jean-Claude leaned on the
back of the love seat, his arms crossed over his chest.
Larry looked a little startled, but he said, "Anita?"
I shrugged. "Sometimes."
turned on the bar stool, putting his elbows behind him. "I have too
many masters now, Anita. I don't need another one."
"And I've got too many monsters messing with me right now. Don't add
yourself to the list, Jason."
"Is it a short list?" he asked.
"Gets shorter all the time," I said
His eyes were still closed, his face blank. He fed like a baby with singleminded
determination, but this baby was draining my life away. I could feel it
going down my arm. My heart was beginning to pound in my ears as if I'd been
running, pumping the blood faster. Feeding him faster. Killing me faster.
**
"I was just offered a contract on your life, for enough money to make it worth my while." It was my turn to be quiet.
"Did you take it?"
"Would I be calling you if I had?"
"Maybe," I said. He laughed.
"True, but I'm not going to take it."
"Why not?"
"Friendship."
"Try again," I said.
"I figure I'll get to kill more people guarding you. If I take the contract, I only get to kill you."
"Comforting..."
"Dammit, Anita, you could have been killed."
"But I wasn't."
"That's your answer to everything. If you survive, it's all right."
"It beats the alternative," I said.
"You can stay in here." I didn't add, keep your hands to yourself. His face was raw with a need that had nothing to do with sex. He needed to be held, to be told the monster under the bed wasn't really there. I couldn't help him on the last. The monsters were real. But the first, I might manage that. Cold-blooded killer that I am, maybe I could share my toy penguin with him.
"It is too damn early in the morning for furball politics. If someone wants a piece of me, tell them to go to the back of the line." She cocked her head to one side, like a curious dog.
"Is it a long line?"
"Lately, yeah."
"I thought all your enemies were dead," Jason said.
"I keep making new ones," I said. He smiled.
"Fancy that."
"She is pack now," Sylvie said. "You fight one of us, and you fight all of us."
Edward raised his eyebrows at me. "What is going on, Anita?"
"I think I've been adopted," I said.
**
The air slapped against the plane, making it shudder. Turbulence, just turbulence. Jason kissed the top of my head. "You know you're actually cute when you're scared." I turned very slowly in the seat and stared at him. I would have liked to say I stared at him until his smile faded away, but we didn't have that kind of time. Jason would grin on his way into hell.
Her first words were, "I cannot believe you dated that woman. She is a whore." Richard looked embarrassed, more than I'd gotten from him.
"I know what she is."
"Did you have sex with her?"
"Mother!"
"Don't you mother me, Richard Alaric Zeeman."
"Alaric," I said. Richard spared me a frown, then turned back to his mother.
"Linus will search you for wires, then we can talk."
"I don't want him touching me. Nothing personal, Linus."
"I must insist it be Linus, in case you have some magic or other about your person that would disturb us." I frowned at him.
**
Men and women dressed in leather were setting up a framework of metal with lots of leather straps. I was reeealy hoping to be elsewhere before the show started.
It took me two tries but I had a smart-aleck comment, and I was going to make it. "Now, everyone who can stand, raise their hands." None of us moved.
I'm stubborn, not stupid. Though I know a few people whom might argue that.
Jason moved out of my way without uttering a single teasing comment. Unheard of!
I'd tried kindness. I'd tried friendship. I'd tried respect. But when all else fails, fear will do the job.
Maybe they know what I know, that the true way to a man's heart is six inches of metal between his ribs.
Dear God, the last thing I needed was another emotional cripple following me around. But I couldn't kick him out. Anita the bleeding heard, who'd have thought it?
**
Behind the circus was dark and quiet. The calliope music that blared out front was a distant dream back here. Once upon a time I'd only come to the circus to kill vampires. Now I used the employee parking lot. Oh, how the mighty have fallen.
My vision took a second to focus, then I saw the knee beside my face was wearing hose, and a skirt. I knew it wasn't one of the men, unless they had hobbies I didn't know about.
Nothing turns to hate so bitter as what once was love.
Vampires were always either trying to kill me, or own me. God I hated being popular.
Guns don't care if you're psychically gifted. Guns don't care about anything. They don't bitch at you about the rules in your personal life, either. Of course, neither does a dog, but I don't have to use a pooper-scooper after I'm through shooting my gun.
"I only need one of you for questioning, the other is just gravy. I'll do my best to see that one of you lives, but I won't break a sweat to save you both, because I don't need you both. Is that clear?" The blond said, 'yes,' the other one said, 'crystal fucking clear'. Oh, yeah, he was American, only we have that poetic turn of phrase.
**
What do you say when someone can read your emotions, so that you can't hide behind polite lies? What do you say when the truth is awful, and you can't lie? Nothing.
It was that old, old problem of his (Jean Claude) and his line of vampires. If the only tool you have is a hammer, all your problems begin to look like nails. If the only tools you have are seduction and terror, and you're trying to be nice....well, there you go.
I took a deep breath and counted slowly to five. I didn't have the patience for ten.
There comes a point where you just love someone. Not because they're good, or bad, or anything really. You just love them. It doesn't mean you'll be together forever. It doesn't mean you won't hurt each other. It just means you love them. Sometimes in spite of who they are, and sometimes because of who they are. And you know that they love you, sometimes because of who you are, and sometimes in spite of it.
**
The truth may not set you free, but used carefully, it can confuse the hell out of your enemies.
Why was I mad? Because he'd surprised me with a really nice hotel room. What a bastard.
We finished the walk to the grave hand in hand. Maybe it wasn't professional, but I didn't care anymore. Besides, once I cut his arm open with the machete, no one would complain that he wasn't assisting me enough.
"I didn't think the FBI was allowed to admit they were wrong."
He smiled, but not like he was entirely happy. 'If you tell anyone, I'll deny it
**
Nathaniel hugged me. "We'll help you be charming."
"I'm just not the Cinderella type," I said.
"But you're not Cinderella, Anita, you're the prince. You're Prince Charming.
**
I was the only vampire hunter who was also dating her Master of the City. Most people saw it as a conflict of interest.
'Go on your date with Nathaniel, celebrate your almost-anniversary. This is not our fight, not yet, perhaps not ever. Do not make it our fight, for it could be the death of everyone we love.'
'Oh, thanks, and with that cheery message, I'll have no trouble going to the movies and enjoying myself.'
One of my other boyfriends said I hated being in love, and he was right. It always felt so stupid, like your insurance rates should go up, because you're impaired. Romantically handicapped.
You hate most in others what you're afraid of in yourself.
**
Most of the wereanimals would go around nude if you let them. I wasn't quite comfy with that, so [Nathaniel] wore the shorts to save my delicate sensibilities. There were some who thought I didn't have any of those left, but they would be wrong, and they would be jealous.
All men are leery of their emotions, spook them and they'll shut you down. If you're careful, quiet, not too eager, sometimes you'll learn more. Of course, sometimes you have to club men over the head with some question to get any sense out of them, but they prefer to speak from a quiet place.
My eyes widened. 'Oh, Jason, I'm sorry, I didn't know.' I hugged him tighter.
He moved back so he could see my face. 'With all the bad news I've had today, and you look that stricken that my girlfriend would only do standard bed sex?'
I tried to put into words what I was thinking, not always my best thing. 'You love sex. You're good at it.'
'Why, gee, thanks.' He grinned.
**
Other people pick up stray puppies; I kept collecting men. Crap.
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
"Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното - ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.
Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега - такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно."
"Десет малки негърчета"
Агата Кристи
задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното - ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.
Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега - такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно."
"Десет малки негърчета"
Агата Кристи
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
`Никога не съм разбирал напиването. Пътищата на живота са достатъчно тъмни и странни, за да замъгляваме още повече възприятията си` - 'Ханибал' от Рос Леки
`Чух, че някой влиза. Не обърнах внимание. Почувствах в леглото до себе си някакво тяло, почувствах една ръка първо в мократа ми коса, после започна да слиза надолу, да ме гали, да ме ласкае, да се протяга към онази част от мен, която беше болезнена. Устните му нежно се притискаха към гърба ми, ръжете му здравно ме обгръщаха. Почувствах, че тялото ми се затопля. Исках топлина.
- Обичам те, Публий, обичам те! - Лелий смучеше ухото ми, а ръцете му с епромъкваха между краката ми.
Почувствах, че члена ми се втвърдява, а после се осъзнах с целия живот, останал в мен, яроснто се обърнах и го отблъснах, опрях двата си крака върху гърба му и го изтласках. Той падна на пода.
Настъпи тишина, чуваше се само дъждът. Лелий стана в тъмното и излезе от стаята.` "Сципион" - пак Рос Леки. <3 *защо ли xD*
`Чух, че някой влиза. Не обърнах внимание. Почувствах в леглото до себе си някакво тяло, почувствах една ръка първо в мократа ми коса, после започна да слиза надолу, да ме гали, да ме ласкае, да се протяга към онази част от мен, която беше болезнена. Устните му нежно се притискаха към гърба ми, ръжете му здравно ме обгръщаха. Почувствах, че тялото ми се затопля. Исках топлина.
- Обичам те, Публий, обичам те! - Лелий смучеше ухото ми, а ръцете му с епромъкваха между краката ми.
Почувствах, че члена ми се втвърдява, а после се осъзнах с целия живот, останал в мен, яроснто се обърнах и го отблъснах, опрях двата си крака върху гърба му и го изтласках. Той падна на пода.
Настъпи тишина, чуваше се само дъждът. Лелий стана в тъмното и излезе от стаята.` "Сципион" - пак Рос Леки. <3 *защо ли xD*
Façade- Ретард
-
Age : 28
Character : Insane, Pervy ,Yaoi Lover, Dreamer
Reputation : 1
Брой мнения : 4937
Дата на регистрация : 05.02.2008
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
`Врата, която се отваря, затваря груга врата. Онова, което е зад вас вече не съществува`
`Измежду вас има не дотам съвършени същества - от това аз не се засягам. Куците и сакати господа са нещо, което съществува в природата. Гърбица има и камилата, а бизонът е надут изотзад; на бурсука краката отляво са по-къси, отколкото от дясно - факт, устанновен от Аристотел в грактата му за вървежа на животните. Онези от вас, които имат две ризи, носят едната на гърба си, другата на лихваря. Знам, че такива работи са в реда на нещата. Албукер залагал мустака си, а свети Денис... Велики примери. И дългове да имаш, пак значи, че имаш нещо. Прекланям се пред вас като пред последни бедняци.`
`Многословието на нощта не е по-малко подтискащо от нейното мълчание. В него се чувства гневът на неизвестното.`
`Нощта е като някакво присъствие. Присъствие на Кого?`
`През всички векове поетите са ги наричали прищевки на вълните.
Но тук няма прищявка.
Неразбираемите неща в природата, които ние наричаме прищявка, а в живота - случайност, са бегло доловени откъслечни прояви на закон.`
`В природата, когато видимото се допълни от невидимото, се срещат ядни недвижими профили, сякаш възмутени от изпусната жертва.`
В. Юго - Човекът, който се смее
`Измежду вас има не дотам съвършени същества - от това аз не се засягам. Куците и сакати господа са нещо, което съществува в природата. Гърбица има и камилата, а бизонът е надут изотзад; на бурсука краката отляво са по-къси, отколкото от дясно - факт, устанновен от Аристотел в грактата му за вървежа на животните. Онези от вас, които имат две ризи, носят едната на гърба си, другата на лихваря. Знам, че такива работи са в реда на нещата. Албукер залагал мустака си, а свети Денис... Велики примери. И дългове да имаш, пак значи, че имаш нещо. Прекланям се пред вас като пред последни бедняци.`
`Многословието на нощта не е по-малко подтискащо от нейното мълчание. В него се чувства гневът на неизвестното.`
`Нощта е като някакво присъствие. Присъствие на Кого?`
`През всички векове поетите са ги наричали прищевки на вълните.
Но тук няма прищявка.
Неразбираемите неща в природата, които ние наричаме прищявка, а в живота - случайност, са бегло доловени откъслечни прояви на закон.`
`В природата, когато видимото се допълни от невидимото, се срещат ядни недвижими профили, сякаш възмутени от изпусната жертва.`
В. Юго - Човекът, който се смее
Façade- Ретард
-
Age : 28
Character : Insane, Pervy ,Yaoi Lover, Dreamer
Reputation : 1
Брой мнения : 4937
Дата на регистрация : 05.02.2008
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
- `Нещастни създания! Ако е грешно да ги обичаме, поне можем да ги съжаляваме. Вие съжалявате слепеца, който никога не е видял слънчевите лъчи, глухият, който никога не е чувал звуците на природата, немия, който никога не е могъл да даде гласност на своята душа, а под фалшивия предлог за добродетелност не искате да съжалите слепотата на сърцето, глухотата на душата, немотата на съвестта, които замъгляват разума на нещастницата и въпреки волята и я правят неспособна да различи доброто, да чуе Господа и да заговори на чистия език на любовта и вярата.`
`И когато бог разреши на куртизанката да се влюби, тази любов, която отначало изглежда като прошка, почти винаги се превръща за нея в наказание. Няма опрощаване на грехове без възмездие. Когато една жена има минало, за което се упреква, и се почувствува изведнъж завладяна от дълбока, искрена, непреодолима любов, на каквато никога не се е смятала способна, когато жената е признала тази любов, тогава любимият господствува напълно над нея. Колко силен се чувствува той, че има право жестоко да й каже: „Вие не вършите нищо повече от любов, отколкото сте вършили за пари."`
`Хората винаги са свързвали полето с любовта и са били прави: няма по-подходящо обкръжение за любимата жена от синьото небе, уханията, цветята, лекия ветрец, величествената самота на полята и горите. Колкото и силно да обичаме една жена, каквото и доверие да имаме в нея, каквато и сигурност за бъдещето да ни вдъхва миналото ѝ, човек е винаги повече или по-малко ревнив. Ако сте били влюбен, сериозно влюбен, сигурно сте изпитали необходимостта да изолирате от света съществото, с което искате изцяло да живеете.`
`Преминах от състоянието на тяло без душа в предмет без мисъл.`
`Дамата с камелиите` Александър Дюма - син
`През мен се влиза в град скърбящ и вечен;
през мен се влиза там, где скръб цари;
през мен се влиза при народ обречен.
Тук правдата Твореца озари:
Моща небесна, Разумът пресвети
и първата Любов ме сътвори
след вечните неща през вековете;
и ще пребъда аз през вечността;
надежда всяка тука оставете!`
`Ад` Данте Алигиери
`Колкото опознавам света, толкова повече ме разочарова.`
`Защо да искаме един жизнерадостен млад мъж да е все сдържан и предпазлив? Най-често нашата суетност ни измамва. Жената си мисли, че да я харесват, означава непременно да я обичат.`
`Гордост и предразсъдъци` Джейн Остин
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
`Бяха сред обществото, но бяха в пустиня.`
`Остана жив само Македонски, комуто единадесетте рани заздравяха и дясната ръка изсъхна.
Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията... и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар...
Една дълга агония!...
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?...`
'Немили-Недраги' от Вазов
`Остана жив само Македонски, комуто единадесетте рани заздравяха и дясната ръка изсъхна.
Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията... и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар...
Една дълга агония!...
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?...`
'Немили-Недраги' от Вазов
Façade- Ретард
-
Age : 28
Character : Insane, Pervy ,Yaoi Lover, Dreamer
Reputation : 1
Брой мнения : 4937
Дата на регистрация : 05.02.2008
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
" Remember when we were back at teh hotel and you said if we make it out alive you'll dress
up in a nurse outfit and give me a spongebath"- Jace
"Actually Simon said he'll give you the spongebath"- Clary
"as soon as im on my feet handsome"- Simon
"...Have you fallen in love with the wrong person yet?'
Jace said, "Unfortunately, Lady of the Haven, my one true love remains myself."
..."At least," she said, "you don't have to worry about rejection, Jace Wayland."
"Not necessarily. I turn myself down occasionally, just to keep it interesting."
"...in fact, don't touch any of my weapons without my permission.'
"Well, there goes my plan for selling them all on ebay," Clary muttered.
"Selling them on what?"
Clary smiled blandly at him, "A mythical place of great magical power."
"Aren't you, uh…" Clary searched for the right word. "Reproducing?"
Jace burst out laughing just as the carriage made a sudden, sharp left turn.
He braced himself, but Clary was thrown against him. He caught her, hands
holding her lightly but firmly away from him. She felt the cool impress of his
ring like a sliver of ice against her sweaty skin. "Sure," he said. "We love
reproducing. It's one of our favorite things."
"Hi, I'm one of the knife carrying hooligans you met last night in Pandemonium?
I'm afraid I made a bad impression and was hoping you'd give me a change to
make it up to -" Simon
"Jesus!" Luke exclaimed.
"Actually, it's just me," said Simon. "Although I've been told the resemblance is startling."
Simon: You really want to know waht else it was my mom said about you?
She said you'd break my heart.
..."Somehow i thougth it would be bigger"
Clary looked at the Cup in her hand. It eas the size, perhaps, of an ordianry wineglass,
only mush heavier..."it's a perficlty nice size," She said indignantly.
"oh it's big enouugh" Jace said patronizingly,"but somehow i was expecting somthiing...you know."
He gestured somthing roughtly the size of a house cat.
"It's the mortal Cup, Jace, not the Mortal Toilet bowl." Said Isabelle, " Are we done now? Can we go?"
"'That's why when major badasses greet each other in movies, they don't say anything, they just
nod. The nod means, 'I' am a badass, and I recognize that you, too, are a badass,' but they
don't say anything because they're Wolverine and Magneto and it would mess up their vibe
to explain."
-Simon
"It means 'Shadowhunters: Looking Better in Black Than the Widows of our Enemies Since 1234.'"
- Jace
"'the cuckoo bird,' she said. 'You see, cuckoos are parasites. They lay their eggs in other
birds' nests. When the egg hatches, the baby cuckoo pushes the other baby birds out of the nest.
The poor parent birds work themselves to death trying to find enough food to feed the
enormous cuckoo child who has murdered their babies and taken their places.'
'Enormous?' said Jace. 'Did you just call me fat?'
'It was an analogy.'
'I am not fat.'
- Jace and the Inquisitor
""Is this the part where you start tearing off strips of your shirt to bind my wounds?"
"If you wanted me to rip my clothes off, you should have just asked.""
-Clary and Jace
"Only people with no purpose are unhappy. I've got a purpose."
- Jace
"I don't want to be a man," said Jace. "I want to be an angst-ridden teenager who can't
confront his own inner demons and takes it out verbally on other people instead."
"Well," said Luke, "you're doing a fantastic job."
Luke: However, There is something you should have. Something every Shadowhunter should have.
Simon: An Obnoxious, arrogant attitude?
Jace: Actually, I prefer to think that I'm a liar in a way that's uniquely my own.
Simon: Okay, now I want to say something smart-ass back at you, but all I can think is
Clary: That you want sex?
Simon: Stop that. That I love you.
Clary: So you don't want sex?
Simon: I didn't say that.
Inquisitor: .... He won't have to worry about you spilling his secrets.
Jace: Yea, he's terrified I'll tell everyone that he's always really wanted to be a ballerina.
Magnus: Is he dead? He looks dead.
Maryse: no, He's not dead
Magnus:Have you checked? I could kick him if you want.
Magnus: What's on?
Jace: What not to wear. High waisted Khaki pants? Who wears those?
Jace: You want a round table meeting, we can have a round table meeting.
Magnus: I love round tables. They suit me so much better than square.
Simon:Lawful good to lawful evil
Clary: He's quoting Dungeons And Dragons. Ignore Him.
Magnus: Sure, and Madonna wants me as a backup dancer on her next world tour.
Alec: Who's Madonna
Isabelle: I forgot, Faries have no semse of humor.
Jace: Oh, I wouldn't say that, There's a pixie nightclb downtown called Hot Wings. Not, that I have ever been there.
Alec: I think It's more important for you to go than me. You're Valentine's son. I'm sure you're the one the queen really wants to see. Besides, you're charming.....
Maybe not at the moment, but you're usually charming. and faeries are very susceptible to charm.
Magnus:Plus, if you stay here, I've got the whole first season of Gilligan's island on DVD.
Jace: No one could turn that down.
Jace: You have something on your neck.
Alec: What
Jace: Looks like a bite mark, what were you doing ot all night, anyway?
Alec: Nothing . I went walking in the park. Tried to clear my head.
Jace: and ran into a vampire
Alec: What? No! I fell.
Jace: On your neck?
Clary: It's your fault. You shouldn't have kissed me like that
Jace: How should I have kissed you? Is there another way you like it?
Luke: Why would I have a spider? Do I look like someone who would collect them?
Jace: No offense, but you kind of do.
Isabelle: If you're texting Magnus to say 'I think u r kewl,' I'm going to kill you.
Max: Who's Magnus?
Alec: He's a warlock.
Isabelle: A sexy, sexy warlock.
Clary: Maybe you're afraid of the dark? We could lock you in the basement.
Alec: I'm a demon hunter. Clearly, I'm not afraid of the dark.
Clary: But you could be.
Alec: But I'm not.
"There is no pretending," Jace said with absolute clarity.
"I love you, and I will love you until I die, and if there is life after that, I'll love you then."
"Not everything is about you," Clary said furiously.
"Possibly," Jace said, "but you do have to admit that the majority of things are."
"And I'm suppose to sit by while you date boys and fall in love with someone else, get married...?"
His voice tightened. "And meanwhile, I'll die a little bit more every day, watching."
"I was thinking about the first time I ever saw you," he said, "and how after that I couldn't forget
you.
I wanted to, but I couldn't stop myself. I forced Hodge to let me be the one who came to find you
and bring you back to the Institue. And even back then, in that stupid coffee shop,
when I saw you sitting on that couch with Simon, even then that felt wrong to me
- I should have been the one sitting with you. The one who made you laugh like that.
I couldn't get rid of that feeling. That it should have been me. And the more I knew you, the
more I felt it--it had never been like that for me before. I'd always wanted a girl and then
gotten to know her and not wanted her anymore, but with you the feeling just got stronger
and stronger until that night when you showed up at Renwick's and I knew."
"He landed on his back amid a tangled pile of clothes. "Isabelle," Simon protested weakly,
"do you really think this is going to make you feel any better?"
"Trust me," Isabelle said, placing a hand on his chest, just over his unbeating heart.
"I feel better already."
Ох, има и още ...
up in a nurse outfit and give me a spongebath"- Jace
"Actually Simon said he'll give you the spongebath"- Clary
"as soon as im on my feet handsome"- Simon
"...Have you fallen in love with the wrong person yet?'
Jace said, "Unfortunately, Lady of the Haven, my one true love remains myself."
..."At least," she said, "you don't have to worry about rejection, Jace Wayland."
"Not necessarily. I turn myself down occasionally, just to keep it interesting."
"...in fact, don't touch any of my weapons without my permission.'
"Well, there goes my plan for selling them all on ebay," Clary muttered.
"Selling them on what?"
Clary smiled blandly at him, "A mythical place of great magical power."
"Aren't you, uh…" Clary searched for the right word. "Reproducing?"
Jace burst out laughing just as the carriage made a sudden, sharp left turn.
He braced himself, but Clary was thrown against him. He caught her, hands
holding her lightly but firmly away from him. She felt the cool impress of his
ring like a sliver of ice against her sweaty skin. "Sure," he said. "We love
reproducing. It's one of our favorite things."
"Hi, I'm one of the knife carrying hooligans you met last night in Pandemonium?
I'm afraid I made a bad impression and was hoping you'd give me a change to
make it up to -" Simon
"Jesus!" Luke exclaimed.
"Actually, it's just me," said Simon. "Although I've been told the resemblance is startling."
Simon: You really want to know waht else it was my mom said about you?
She said you'd break my heart.
..."Somehow i thougth it would be bigger"
Clary looked at the Cup in her hand. It eas the size, perhaps, of an ordianry wineglass,
only mush heavier..."it's a perficlty nice size," She said indignantly.
"oh it's big enouugh" Jace said patronizingly,"but somehow i was expecting somthiing...you know."
He gestured somthing roughtly the size of a house cat.
"It's the mortal Cup, Jace, not the Mortal Toilet bowl." Said Isabelle, " Are we done now? Can we go?"
"'That's why when major badasses greet each other in movies, they don't say anything, they just
nod. The nod means, 'I' am a badass, and I recognize that you, too, are a badass,' but they
don't say anything because they're Wolverine and Magneto and it would mess up their vibe
to explain."
-Simon
"It means 'Shadowhunters: Looking Better in Black Than the Widows of our Enemies Since 1234.'"
- Jace
"'the cuckoo bird,' she said. 'You see, cuckoos are parasites. They lay their eggs in other
birds' nests. When the egg hatches, the baby cuckoo pushes the other baby birds out of the nest.
The poor parent birds work themselves to death trying to find enough food to feed the
enormous cuckoo child who has murdered their babies and taken their places.'
'Enormous?' said Jace. 'Did you just call me fat?'
'It was an analogy.'
'I am not fat.'
- Jace and the Inquisitor
""Is this the part where you start tearing off strips of your shirt to bind my wounds?"
"If you wanted me to rip my clothes off, you should have just asked.""
-Clary and Jace
"Only people with no purpose are unhappy. I've got a purpose."
- Jace
— Cassandra Clare (City of Bones)
"I don't want to be a man," said Jace. "I want to be an angst-ridden teenager who can't
confront his own inner demons and takes it out verbally on other people instead."
"Well," said Luke, "you're doing a fantastic job."
Luke: However, There is something you should have. Something every Shadowhunter should have.
Simon: An Obnoxious, arrogant attitude?
Jace: Actually, I prefer to think that I'm a liar in a way that's uniquely my own.
Simon: Okay, now I want to say something smart-ass back at you, but all I can think is
Clary: That you want sex?
Simon: Stop that. That I love you.
Clary: So you don't want sex?
Simon: I didn't say that.
Inquisitor: .... He won't have to worry about you spilling his secrets.
Jace: Yea, he's terrified I'll tell everyone that he's always really wanted to be a ballerina.
Magnus: Is he dead? He looks dead.
Maryse: no, He's not dead
Magnus:Have you checked? I could kick him if you want.
Magnus: What's on?
Jace: What not to wear. High waisted Khaki pants? Who wears those?
Jace: You want a round table meeting, we can have a round table meeting.
Magnus: I love round tables. They suit me so much better than square.
Simon:Lawful good to lawful evil
Clary: He's quoting Dungeons And Dragons. Ignore Him.
Magnus: Sure, and Madonna wants me as a backup dancer on her next world tour.
Alec: Who's Madonna
Isabelle: I forgot, Faries have no semse of humor.
Jace: Oh, I wouldn't say that, There's a pixie nightclb downtown called Hot Wings. Not, that I have ever been there.
Alec: I think It's more important for you to go than me. You're Valentine's son. I'm sure you're the one the queen really wants to see. Besides, you're charming.....
Maybe not at the moment, but you're usually charming. and faeries are very susceptible to charm.
Magnus:Plus, if you stay here, I've got the whole first season of Gilligan's island on DVD.
Jace: No one could turn that down.
Jace: You have something on your neck.
Alec: What
Jace: Looks like a bite mark, what were you doing ot all night, anyway?
Alec: Nothing . I went walking in the park. Tried to clear my head.
Jace: and ran into a vampire
Alec: What? No! I fell.
Jace: On your neck?
Clary: It's your fault. You shouldn't have kissed me like that
Jace: How should I have kissed you? Is there another way you like it?
Luke: Why would I have a spider? Do I look like someone who would collect them?
Jace: No offense, but you kind of do.
Isabelle: If you're texting Magnus to say 'I think u r kewl,' I'm going to kill you.
Max: Who's Magnus?
Alec: He's a warlock.
Isabelle: A sexy, sexy warlock.
Clary: Maybe you're afraid of the dark? We could lock you in the basement.
Alec: I'm a demon hunter. Clearly, I'm not afraid of the dark.
Clary: But you could be.
Alec: But I'm not.
— Cassandra Clare (City of Ashes)
"There is no pretending," Jace said with absolute clarity.
"I love you, and I will love you until I die, and if there is life after that, I'll love you then."
"Not everything is about you," Clary said furiously.
"Possibly," Jace said, "but you do have to admit that the majority of things are."
"And I'm suppose to sit by while you date boys and fall in love with someone else, get married...?"
His voice tightened. "And meanwhile, I'll die a little bit more every day, watching."
"I was thinking about the first time I ever saw you," he said, "and how after that I couldn't forget
you.
I wanted to, but I couldn't stop myself. I forced Hodge to let me be the one who came to find you
and bring you back to the Institue. And even back then, in that stupid coffee shop,
when I saw you sitting on that couch with Simon, even then that felt wrong to me
- I should have been the one sitting with you. The one who made you laugh like that.
I couldn't get rid of that feeling. That it should have been me. And the more I knew you, the
more I felt it--it had never been like that for me before. I'd always wanted a girl and then
gotten to know her and not wanted her anymore, but with you the feeling just got stronger
and stronger until that night when you showed up at Renwick's and I knew."
"He landed on his back amid a tangled pile of clothes. "Isabelle," Simon protested weakly,
"do you really think this is going to make you feel any better?"
"Trust me," Isabelle said, placing a hand on his chest, just over his unbeating heart.
"I feel better already."
— Cassandra Clare (City of Glass)
Ох, има и още ...
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
- "Когато придобием нещо и станем зависими от това нещо, кой кого притежава?"
"Когато се чувстваме толкова важни, че няма място за другите, когато се мислим за толкова заслужили, че не виждаме по-далеч от носа си, когато си въобразяваме, че сме прекрасни, и не допускаме друга възможност, освен да притежаваме всичко, което сме пожелали, тогава суетата, подлостта, глупостта и низостта ни правят жалки. Не егоисти, а жалки. Жал-ки!"
"Нека ти разкажа" Хорхе Букай
После ще едитна мнението, защото ми се доспа xD
Последната промяна е направена от beloved на Пон 21 Дек 2009, 10:19; мнението е било променяно общо 1 път
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
"Да, остарял съм.
Ето ме отпуснат в някой стол, затънал до шия в живота си, седя и не вярвам в нищо."
"Понякога е по-добре да си мъртъв..."
Ето ме отпуснат в някой стол, затънал до шия в живота си, седя и не вярвам в нищо."
"Понякога е по-добре да си мъртъв..."
Boddah.- Терорист
-
Age : 28
Reputation : 0
Брой мнения : 361
Дата на регистрация : 10.05.2009
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
- "Eдинствената разлика между прищявката и вечната любов е, че прищявката трае малко по-дълго."
"Зад всяко прекрасно същество на този свят се крие някакъв трагизъм. И най-скромното цвете се ражда и разцъфтява в болка..."
"Никоя цена не е прекално висока за едно ново усещане."
"Да обичаш значи да надминеш себе си."
"...провален живот е само онзи, чието развитие е било спряно."
"Когато сме щастливи, ние винаги сме добри, но когато сме добри, невинаги сме щастливи."
"Портретът на Дориан Грей" Оскар Уайлд
Re: Кои са любимите ви цитати от книги?
`Смъртта не се различава по нищо от живота.`
- А тогава защо ти не умреш?
`Именно защото няма никаква разлика между тях.`
- А тогава защо ти не умреш?
`Именно защото няма никаква разлика между тях.`
- - Талес
Façade- Ретард
-
Age : 28
Character : Insane, Pervy ,Yaoi Lover, Dreamer
Reputation : 1
Брой мнения : 4937
Дата на регистрация : 05.02.2008
Страница 1 от 2 • 1, 2
Similar topics
» Линкове към любимите ви песни
» Гласувайте за любимите си герои в ISML!
» `Вампирски книги`
» Любим жанр книги`
» Стивън Кинг - книги
» Гласувайте за любимите си герои в ISML!
» `Вампирски книги`
» Любим жанр книги`
» Стивън Кинг - книги
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите