Fullmetal Alchemist

Edward and Alphonse Elric are two alchemists brothers who search for the legendary Philosopher's Stone, a powerful object which would allow them to recover their bodies (which were lost in an attempt to bring their mother back to life through alchemy). Being born in the village of Resembool from the country of Amestris (アメストリス, Amesutorisu?), the two brothers lived there with their parents. Their father, Hohenheim, left home for unknown reasons and years later, their mother, Trisha Elric, died of a terminal illness leaving the Elric brothers alone. After their mother's death, Edward becomes determined to bring her back through the use of alchemy, an advanced science in which objects can be created from raw materials. They researched Human Transmutation, a forbidden art in which one attempts to create or modify a human being. However, this attempt failed, ultimately resulting in the loss of Edward's left leg and Alphonse's entire body. In a desperate effort to save his brother, Edward sacrificed his right arm to affix his brother's soul to a suit of armor. Some days later, an alchemist named Roy Mustang visits the Elric brothers, and he tells Edward to become a member of the State Military of the country to find a way to recover their bodies. After that, Edward's left leg and right arm are fitted with two sets of automail, a type of advanced prosthetic limb, created for him by his close family friends Winry Rockbell and her grandmother Pinako.

. . .

Аз лично съм много доволна от мангата и ми харесва много повече от анимето, защото не се набляга толкова зверски много на екшъна, а има и яко смях и забавна романтика между Ед и Уинри, която драстично липсва в анимето. Да не коментираме Уинри, която е така представена в анимето, че лесно да си спечели и неприятели... Ениуей и като цяло и историята е хубава... И въобще, заслужава си да се прочете!

Досега са излезли 90 чаптъра, като всеки месец излиза нов чаптър

Крайно време ми е да си преодолея мързела и да напиша мнение

Та, започвам с историята. В началото ми беше безинтересно и доста зор си давах, за да чета мантата. Също така и не можех да си избера любим герой, нито пък да измъкна и една правдоподобна яой ФМА двойка. С много мъки я изтиках до 40-ти чаптър и я зарязах за около месец, но след като Ани ми направи нещо като спойл за чаптърите в Бригс моментално започнах отново да чета и определено не съжалявам за това. Умрях си от кеф на чаптърите за Ишбалската война и точно тогава реших кой е любимият ми герой. След като стигнах чаптърите в Бригс с много усилия се отлепях от монитора, няколко нощи не спах само за да прочета повече. Успях да си избера и любим женски персонаж и да разбера, че липсата на шонен-ай елементи не е фатална, както и че не е задължително да харесвам някоя яой двойка, за да ми хареса мангата. Общо взето съм много доволна.

Арт - Нищо особено не е, но си ми харесва. И аз не знам защо.

Герои - well, няма герой, който да мразя или не понасям. Всеки си ме радва по свой собствен начин :3 Любим мъжки персонаж определено е Кимбли. Преди това си бях харесала Енви по разбираеми за мен и останалата част от форума причини, но след като се появи Кимбли моментално го измести :3 Любим женски персонаж ми е Оливиер, защото е садистична психо женица. Сцепвала съм се от смях на някои моменти с нея, най-вече когато се появи с танк Общо взето героите си ми харесват, няма такива, които да ме дразнят и точно това е една от причините толкова да харесам мангата.

За оценка давам 10/10, ако можех и 20/10 бих дала.

Последните чаптъри бяха просто... абе, нямам думи. От 102 до 108 ги четох на един дъх и през цялото време бях настръхнала. Уникални са, наистина нямам думи, за да опиша преживяването от четенето им. А края беше идеален, особено последните страници. Надявах се на целувка, но и прегръдката ме зарадва. Сцепих се от смях на обясненията на Уинри за това колко процента от себе си ще даде на Ед
Мангата се изкачи на 2-ро място в класацията ми.