Малки тайни /но не от Maggi :D/

Видях тука един спор в една арт тема и отново бабешките ми хормони се разбудиха, търсещи отговори и отново искащи да досаждат някому..!

Демек... вашите "малки тайни" относно рисуването/правенето на сигнатури и етл, абе всичко, което е за този раздел. Как се мотивирате; Обстановка; музика, храна, вода, алкохол оО; как процедирате; първите ви стъпки...

Ето какво ми роди побелелия мозък... Тук можем да си споделим как сме започнали това, което правим, без значение колко сме добри, дали въобще СМЕ и т.н. Тук може и да дискутирате дадени техники, прословутото прерисуване например и т.н. и т.н. ...

Моите малки тайни... Задължително трябва да е вечер, да си пусна някаква жизнена музика, най-често пънк :Д, цигарките вляво, колата в дясно, мишката по средата и почвам да ръгам Пейнта. ^^

Като почнах беше мнооого тодавна, още 6 клас и наистина не помня тогавашни техники. Местя се направо на 2008-а.
Открих няколко урока за рисуване на аниме герои - кръг, ориентировъчни черти на лицето, структура и т.н. Това е МОЯТА основа. Винаги почвам картинка така. Останалото го оставих на въображението си, защото когато прерисувам не ми се получава, а и нещо нямам желание. Веднъж рисувах Киба и гледах от дна картинка как му е косата. Горе-долу стана, но лично аз си рисувам мои измислени геройчета, чрез техниката, която научих от уроците по рисуване на аниме герои в интернет.

И май е това, драги мои

Ами аз например се надъхвам за рисуване (и с и без пейт) от някоя добра рисунчица.Аз много се кефя на пейта и като гледам кви магий става.Така засега съм на вълна пейнт.Тепърва се уча на пейнта и му разгадавам работите.

Но и на лист си рисувам разни глупости.Фащам някое газирана напитка права си пуканки и действам.

Едит: Хаха...напишка вместо напитка :=)): Как не съм го видял досега

Well, мога да "творя" когато съм депресирана или, когато съм се замислила над живота. Спокойна музика и много напрежение.
Написах една песен, когато един много добър приятел, направи най-огромната грешка в живота си. Просто стоях в кухнята на тъмно и мислех.. Изведнъж ми просветна нещо и я написах, не е добра, но изразява всичко, което почуствах в онзи момент.

По принцип рисувам, "тъмни" пейзажи, без много живец в тях и доста тъмни цветове. (макар, че май повечето са сиви или черно-бели..) Рисувам ги, когато живота ми е писнал или искам да избягам.. Или се качвам на високо или се завирам в един ъгъл и драскам. Тогава тишината ме кара да се чувствам добре и в повечето случаи пейзажа се получава.

Снимам, когато искам да намеря нещо в сивия живот. Радвам се на най-малкото и живея за момента, който ще изчезне. Възхищавам се на природата и нейната "умираща красота" .

Извода е, че не мога да творя, ако съм в добро настроение, просто не се получава.. трябва ми горчивина, за да стане нещо като хората. Да мисля дълго над него и защо го правя.
Сигурно съм дала най-странния отговор, но си е така..

Тук е момента да кажа ТОЧНО ОБРАТНОТО е при мен Когато съм ядосана всичко се получава отвратително, а когато съм тъжна въобще не ми е до рисунки - толкова мн нерви иска и време и търпение с тоз Пейнт... че само ще се депресирам сигурно.
Кто съм весела стават нещата Д: Тананикам си пънкчето и рисувам. няма по-хубаво.