Есенна поезия

**c0lourblind-** Пон 27 Окт 2008, 20:39

Не се сдържах (:
Всичко свързано с есента - тук!

По есенните улици на лятото
се скита зимна котка
с пролет във очите.
Замита пухкавата й опашка
следите котешки в праха,
в калта,
в снега.
По тротоара,
по дървото,
по небето.
По есенните улици на лятото.

**c0lourblind-** Пон 27 Окт 2008, 20:41

Не чаках есента, защото беше
в сърцето ми непоносима есен.
Аз непрекъснато очаквах някого,
бях чужд на някого,
сбогувах се със някого.
Не чаках есента, но тя дойде.
Дойдоха мъртвите очи на нейните красиви риби,
непоносимата тъга
на нейните ограбени икони.
Но тя дойде. Всъщност тя се върна,
но не с античната си тишина,
не с корабите,
не със мен,
а защото беше
в сърцето ми непоносима есен.

**c0lourblind-** Пон 27 Окт 2008, 20:44

Изоставена пейка.
Празни и смачкани,
две чашки кафе.
Вестник разлистен
от вятъра.
Много угарки
удавени в пясъка.
Жълти листа.
Сиво небе.
Нещо е станало.
Есен .

**Enery** Пон 27 Окт 2008, 20:44

Много са красиви. Обожавам Есента, толкова е красива..

{Bloody.Rose} Пон 27 Окт 2008, 20:47

Есен ..

Второтооо

**c0lourblind-** Пон 27 Окт 2008, 20:47

Три есенни етюда

1.
Вчерашният сън се сбъдна.
Утрото сънуваше във скута ми
парапет и дълга стълба,
и по нея се търкулна слънцето.
Вчерашния ден започна
със едно предчувствие за бъдеще -
в раменете ти аз вкопчена,
ти прощавах и те връщах.
Вчерашната млада вечер
гола във реката скочи.
А до нас отнякъде изплува
книжно бяло корабче.

2.
Сега, когато здрачът е безумие
на отшумели, невидяни птици;
когато си отиват всички продавачи
на късни, хрупкави кайсии;
Когато по пазари и огради
останат само тъжните цветя
и посивял от самота врабец
подхвръкне мълком към ръката ми.
Сега, когато няма нищо повече
освен болнава, непотребна преданост,
те виждам как вървиш по стълбите
към своето заключено спокойствие
и по петите ти, като пребито куче,
с окървавена муцуна накуцва залезът.

3.
А утре всичко ще е същото -
и птиците ще си избират писта,
и есента ръцете си ще кърши
над най-зеления последен лист.
Когато утре надделея аз пространството
затворено в гърдите ми,
когато утеша едно разплакано
и грозно жабче в тинята,
когато утре излекувам
една надежда от безсмъртие -
ще бъде свършено.
Ще бъде същото.
И два еднакви силуета
ще тръгнат по следите
на издължените си смътни сенки.

**c0lourblind-** Пон 27 Окт 2008, 20:48

Нещо есенно с мене се случи –
сок покапа, откърши се плод.
И така неусетно научих,
как животът ми става Живот...

Забранените летни усмивки,
закъснелите топли ята
са се сгушили – ласки наивни
със скъсени от студ имена.

Помъдрялата болна топола,
сладкодумният вихър врабци,
оределите пръсти на облака,
всичко есенни думи шепти.

На ръба на изгрялото слънце
зъзнат шепа зелени листа ...
Мокри улици вятърът мята,
прах завихря, подхвърля сърца...

Невъзможните топли прегръдки,
ококорени птичи гнезда...
Колебливи дъждовните тръпки,
наумили си пир над града...

Нещо есенно с мене се случи –
маха сиво крило от острещния стълб –
и подрежда по жицата бързи съзвучия
в подозрително щедър акорд.

Sponsored content

Есенна поезия

Есенна поезия

Re: Есенна поезия

Re: Есенна поезия

Re: Есенна поезия

Re: Есенна поезия

Re: Есенна поезия

Re: Есенна поезия

Re: Есенна поезия