СтИхОтВоРеНиЙцЕ

Екскурзия

Ето, лятото започна
топло, весело е пак.
Но вече три часа е,
времето напредна, щрак!
Багажа прилежничко прибран е
и готов е, аз днам, че е така.
Автобусът тук е вече,
с който ще замина на далече.
А пред него наредени,
в куфари в ръце, засмени,
са моите съученици,
приятели, връсници.
Прибрахме вече ний багажа,
но не тръгнахме към плажа,
а потеглихме направо
и сложихме начало
на приказка една,
като на игра.
А родителите наши
махат ни безстрашни,
но наум си мислят те отново
„Ето, тръгнаха, готово!”
А екскурзовода,
Радо с микрофона,
започна да говори,
как сме щели да се смеем
и весело да пеем.
Как не ще усетим
колко бързо, колко плавно,
времето ни ще отмине славно.
Във игри и във закачки,
ще сме се прибрали
уморени, горди, недоспали,
жадни за още приключения
и със дълги обяснения,
какво сме там видяли
и как сме ний живяли,
всяка вечер в нов хотел,
хубави мечти превзел.
И както каза нашия пират,
така и стана, ех добряк.
Изтърколи се седмицата бързо
и ето, вече сме си тук
автобусът спира бавно
и ние връщаме се явно.
И нашите семейства,
Застанали са тук пред нас.
И всеки казва, всеки вика
„Ех, вече са при нас!”
И ето, времето настъпи
Учители, деца, екскурзоводи и шофьори,
стискат си ръце и клай.
Всичко свърши, всеки тръгва,
със спомените се изпълва.
И обръщаме се за последно
и поглеждаме през гърб
и тогава пък започва бавно
надеждата да изва славно
и вярата, че ще се видим пак,
не ни напуска, а ни дава знак,
че сме вече ний семейство,
лудо, приказно, чудесно!