` Градски Легенди`

Всички сме чували и разказвали историите, които започват така:
„Най-добрата приятелка на братовчедката на майка ми разправя, че ..."


Градските митове или легенди по определение са истории или „факти", които хората повтарят сякаш са истина, макар че не знаят къде, кога и дали изобщо са се случили. Докато пътуват през граници и поколения, тези истории обикновено стават толкова абсурдни или преувеличени, че наистина се превръщат в мит.

Терминът е употребен за първи път от проф. Ян Брунванд, който в своя публикация
през 1981 г. застъпва мнението, че легендите, митовете и фолклора са присъщи не само
на т.нар. примитивни общества или още наричани традиционни общества, а че чрез модерните
легенди може да се научи много за съвременната градска култура. Въпреки наименованието,
топосът (тоест мястото на развитие на действието) в градските легенди не винаги е градът.

Дали включват духове, превъплъщения или смъртоносна интрига, те са свързани от това, че звучат, сякаш сме ги чували някъде преди - защото от поколения насам те циркулират по детските площадки, в офиса, у дома или по имейл. Вестник Independent избира любимите си десет градски легенди:

Приказките за алигатори, които живеят в каналите на Ню Йорк, се въртят от трийсетте години насам. Вестник Ню Йорк Таймс първи съобщава за „среща от третия вид" през зимата на 1935 година, когато две момчета видели огромен крокодил, докато изривали сняг в канала. След това такива истории започват да се роят и докладват в полицията, като дават началото на поколения градски легенди за населените със земноводни канали под земята.

В подобни приказки може и да има известна истина, тъй като през петдесетте години в Америка и Великобритания алигаторите бебета са модерни домашни любимци, и много хора ги изхвърлят в тоалетната, когато поотраснат и започнат да стават по-устати. Много популярната в Англия детска книжка „Криндълклакс" от Филип Ридли разказва за полу-крокодил, полу-дракон, който живее в канализацията и разпространява тази легенда сред децата и до днес.

На сутринта след тежък запой се събуждаш във ваната, покрит с лед, а един или повече от органите ти липсват, най-вероятно отдавна продадени на черния пазар - това е една от по-модерните градски легенди. От деветдесетте години насам историите за кражба на бъбреци, черни дробове и очи се популяризират от сериали като Досиетата Х и се разказват в детски градини, офиси и клубове из целия свят.

Въпреки зачестяването на трансплантацията на органи към края на миналия век, концепцията за донорството все още донякъде е табу. Макар здравият смисъл да ни показва, че мъртвите не се нуждаят от органите, които живите могат да използват, но дължината на списъците с чакащи донорство показва, че не всеки мисли така. Идеята, че някой от жизненоважните ни органи може да ни бъде отнет насила и после продаден, си играе с най-дълбокоте ни човешки страхове.

Докато шофира сам нощем, мъж забелязва в светлината на фаровете самотна фигура с вдигнат палец край пътя. С надеждата да оживи дългото и доста скучно пътуване, шофьорът намалява и спира, за да предложи превоз на стопаджията. Тази история има много варианти, но най-често приключва с внезапното изчезване или зловеща трансформация на мистериозния стопаджия.

В някои култури стопаджията е красива жена, която награждава шофьора с пари или любов, а в други - убиец-беглец, въоръжен с петносани от кръв ножове, а добрият шофьор получава за отплата брутална смърт. Най-често обаче стопаджията просто изчезва при пристигането на желаното място, също толкова внезапно, както се е появил. Разказите за мистериозните стопаджии датират назад във времето до 16 век, но наистина набират скорост в Европа през 70-те години на миналия век, когато в Германия и Италия се появяват многобройни разкази за изчезващи монахни стопаджийки.

Ако по дефиниция градската легенда е история, която непрестанно се разказва като истинска, макар да има съмнителни източници, то интернет играе основна роля като източник през последните двайсет години. Един от последните митове, разпространяващ се по Мрежата е, че на 27 август 2009 година Марс ще се приближи до Земята на същото разстояние, на което е и Луната. Изглежда последният път, когато това се е случило, е било преди пет хиляди години, а следващият ще бъде през 2287 година.

Астрономите бързат да уточнят, че това са пълни лъжи - най-близкото събитие до подобен спектакъл е било през 2003 година, когато Марс се приближава на „само" 150 пъти по-голямо разстояние от това между Луната и Земята. Това трябва да донесе облекчение на вярващите в историята, защото ако Марс дойде толкова наблизо, вълните в земните океани ще полудеят и ни очакват страхотни цунамита.

Историите за невнимателния планинар, който се събужда с пълен мехур нощем, разкопчава ципа на палатката и с препъване с отправя към химическата тоалетната в тъмното сред дърветата, за да изчезне завинаги, се разказват край лагерните огньове откакто свят светува - или поне откакто химическите тоалетни влизат в употреба в края на двайсети век. Често след грубото изчезване на починалия остават само чифт очила или долнище на пижама, след като той пада в тоалетната и химикалите вътре го разяждат.

Фактът, че в такива тоалетни химикалите са изключително слаби - повечето пъти недостатъчно силни дори да премахнат неприятната миризма, докато бъдат изпразнение в съответната цистерна, изобщо не могат да спрат разпространението на легендата. В някои версии се намесва и отмъстителен призрак, който бута нищо неподозиращия човек в смъртоносната гнус. Любима история за 12-годишни момичета, които искат да уплашат десетгодишните си по-малки и досадни братчета.

Спонтанното самозапалване е феномен, дефиниран като химическа реакция в даден обект, резултат от внезапно запалване на пламъци. Случаите на спонтанно самозапалване у хората се разпространяват от поне три века и наброяват над двеста, според Уикипедия. Историите са различни, но някои от подробностите съвпадат - човешките пожари са кратки и не нанасят почти никакви щети извън тялото на запалилия се - крайници и дрехи си стоят непокътнати до купчинки необясним овъглен прах.

Разбира се, учените отдавна са отхвърлили вероятността човешкото тяло да се самозапали, а при повечето регистрирани „случаи", има много по-достоверни външни източници на пламъка. Митичните хипотези обаче включват и възможността самозапалването да е психосоматичен феномен - тялото се обръща срещу себе си, когато умът е много депресиран или заринат с емоции, и затова метанът и други опасни газове в тялото се самозапалват.

„Писък", един от най-популярните филми на ужасите през деветдесетте, най-вероятно е първоизточникът на тази градска легенда. Детегледачката е в хола на чужда къща, а бебето спи, когато телефоннът иззвънява. От другата страна се чува само тежко дишане и тя затваря, като си мисли, че е просто грешка, но започва да се притеснява, когато обаждането се повтаря няколко пъти. Според различните версии, този, който се обажда, може да заплаши с убийство или детеглеачката, или децата. След това тя се обажда в полицията, откъдето й казват да затвори и заключи всички врати и прозорци и да не мърда от мястото си, докато те проследят обаждането.

Обикновено се оказва, че мистериозният глас всъщност е на втория етаж в къщата и детегледачката се е затворила насаме с него - и когато тя вдигне телефона следващия път, полицията проследява разговора до същата къща, но твърде късно - накрая я намират убита, а телефонната слушалка се търкаля до тялото й.

Тази легенда е чисто британска - според интернет се е случила или в Абърдийн, или в Бат, или в Оксфорд, или в Кент. Историята е за мъж, който редовно си купувал лотарийни билети и всяка събота се събирал с приятели за, за да гледат заедно тегленето над халба бира. Една вечер печели. Полудява от радост, че най-сетне шестте му цифри са излезли и е спечелил голямата печалба - между 2 и 17 милиона лири, според различните версии, и показва билета си на всички, които искат да го видят. Накрая обаче му връщат друг билет и „щастливецът" се напива до козирката и или се обесва, или скача от моста, или застрелва всичките си приятели и самия себе си, също в зависимост от коя версия ви разказват. Печелившият билет, разбира се, никога не се намира.

Легендата, че след смъртта косата и ноктите на починалия продължават да растат, започва да се разказва през 17 век, когато няколко мъртви Кавалери (поддръжници на Чарлз II по време на гражданската война), са извадени от гробовете с учудващо дълги къдрици. Учените обаче обясняват, че всичко е само оптическа илюзия - след смъртта кожата на главата и пръстите изсъхва и се свива и така дава впечатлението, че ноктите и косата продължават да растат. Хората са свикнали да виждат ежедневния растеж, но не и как кожата се свива, така че това недоразумение е разбираемо.

Много от нас са чували като деца, че да си глътнеш дъвката гарантира всякакви сътресения - стомахът се залепва, а червата блокират от лепкавото вещество. Силно е вероятно да сте чували и че глътната дъвка се разгражда в стомаха за най-малко седем години. Макар че това е всепризната легенда, изглежда в нея има някакво зрънце истина, защото учените са убедени, че гълтането на прекалено много дъвки не е особено здравословно. По-забавен обаче е митът, че дъвките се правят от китова мас.

История 1: Чута от двама източника, все заклети авджии:

Очаквали Живков (Кубадински) на лов за мечки. Да, но мечки в съответния ареал нямало, и горският в отчаянието си се видял принуден да „поръча” животното от гостуващ цирк. Лошо също няма, обаче мечето се появило пред смаяните погледи на знатната ловна дружинка... на велосипед, с два чадъра в лапи.


История 2: За осоляването на слънчогледовите семки. Доволно я обсъждахме преди няколко месеца и няма да я споделям пак. За апандисита също няма да предупреждавам.



История 3: В кремвиршите (салам сервилат, македонска наденица) слагат тоалетна хартия (кучешко).



История 4: Тази е много гадна, но имам съвсем ясен спомен как към началото на 80те котките от квартала започнаха да изчезват. Легендата твърдеше, че ги деряли за палта, живи.



История 5: „Жълтият” тоник се прави от тиква.



История 6: Виетнамците и изобщо всички „жълти’ (без връзка с история N5) ядат кучета. Изобщо кучетата са нещо като деликатес в тези истории.



История 7: Можеш да „качиш” температура от суров картоф.



История 8: След манията със суровия картоф... Действието се развива 1985-86 година. Някой ни подучи в училище, че ако си сложиш много ванилия в носа кихаш постоянно, учителите ще те помислят за болен и ще те пуснат да си ходиш. В резултат на това, почти целият клас си слагахме ванилия в носа, защото при някои действаше, при други (като мен) - не, и макар че обикновено го отнасяха двама-трима и така и не си заработихме поне един цял свободен час, падаше голяма веселба, защото определено пречехме на урока и учителите се побъркваха... Беше като бомба със закъснител. Тъкмо се скарат на един и го изгонят и друг се разкиха. Шоуто трая само два-три дни, защото чителите скоро усетиха, че когато нашия клас влезе дружно в час стаята започва да ухае на ванилия. Обаче ние не се предаваме - находчиво измислихме, че по трудово обучение сме на раздел "готварство", което не беше лъжа, и правим в клас сладки, което определено беше откровена лъжа. Номерът мина, но моят щур клас се укротихме, за да не разкрият лъжата и да не се наложи да се предадем безславно...


История 9: Пак 1985-86 г. Споделям друг трик за проваляне на часа, между другото леко опасен... Момчетата бяха научили отнякъде, че има едно място на гърлото или на сънната артерия, което като се натисне по определен начин за секунди загубваш съзнание и припадаш... учителят се стряска и провал на часа! За целта на упражнението обаче трябваше да си подпрян някъде и да има някой до теб, защото просто си се свличаш с реалната опасност да си треснеш главата в някой ръб... Виждала съм го с очите си! Наистина работеше, но си беше страшничко. Това не можеше да се реализира в час, но планът беше да се прави в междучасието преди започването на часа, така че часът въобще да пропадне. Момчетата ни в 5-6 клас обаче бяха големи кавалери, бяха съобразили, че си е доста опасно и въпреки силното настояване на някои от нас момичетата, първо се пробваха на момчета. До момичетата така и не стигнахме. Направихме номерът веднъж, една учителка си изкара акъла и ние решихме, че е много жестоко спрямо учителите от наша страна... Бяхме щури, но пък си обичахме учителите...[/size]

- Топ 10 средновековни градски легенди -

10. Инкубус и Сукубус

Инкубусът е мъж-демон, който се съвкуплява със спящи жени. Женското съответствие на инкубусът е сукубусът. Дяволският любовник може да се различи от реалния мъж по няколко признака. Ако в постелята на жената проникне инкубус всички останали обитатели на къщата потъват в непробуден "мъртъв" сън. Освен това инкубусът е отвратителен любовник. Той измъчва жертвите си и им причинява болка, а от него вее мъртвешки леден хлад, който се усеща както външно, така и вътрешно - с душата, категорични са жертвите на демона-любовник. Многократно сношение с инкубус или сукубус може да доведе до влошаване на здравето и дори смърт.
Според познавачите на феномена инкубус, прочутият вълшебник от келтсктата митология Мерлин също бил заченат по време на сън. Именно поради тази причина майка му категорично отказала не само да кърми бебето, но и изобщо да го възпитава и гледа.


9. Изгубените племена

Дванадесетте израелски племена са потомци на дванадесетте сина на Яков. Тези племена по-късно образуват обединено царство на Израел. Преди 3000 години царството е разделено на две. Десет от 12 племена се вдигат на бунт срещу цар Ровоам, син на цар Соломон и внук на цар Давид.
В Библията тези десет племена са наречени Израел, а другите две племена (Юда и Вениамин), които остават верни на потомците на Давид са известни като Юдейското царство или просто Юда. Понякога за Израел в Библията се говори като северното царство, а за Юда като за южното царство. Доминиращи сред северните племена са потомците на Якововия син Йосиф – Ефраим и Манасий, за които Яков пророкува, че ще бъдат водещите нации в края на дните.
Двеста години след разделянето на царството, северните племена падат под асирийско робство и са депортирани в северните части на асирийската империя. Често наричани днес „изгубените племена”, малко по-късно те мигрират в северозападна Европа и накрая се заселват в нови земи далече от Близкия изток. Повече от век след депортирането на Израел, царството на Юда пада под Вавилонско робство, но исторически неговият народ е изгубен и до днес. Ние ги познаваме като евреите.


8. Фонтанът на младостта

Според легенда, всеки който пие от водите на фонтана на младостта се подмладява. Флорида се смята за неговото местоположение и историите за фонтана са едни от най-свързваните с името на щата. Вечната младост често е предмет на митове и легенди, а преданията за неща като разковниче, универсална панацея и еликсир на живота се срещат из цяла Евразия.
За интересуващите се
Бимини - Остров, разположен някъде в Карибския басейн. Там острови колкото искаш, но на този се намира фонтанът на младостта. Доста търсено място. Откривателят на Флорида Понче де Леон е търсил именно Бимини.


7. Скитникът евреин

Скитникът евреин е фигура от средновековния християнски фолклор. Легендата започна да се разпространява в Европа през 13 век и се превръща в част от християнската митология, а по-късно и романтизъм. Легендата се отнася за юдеин, който се подигравал на Исус по пътя към Разпятието Му и бил проклет да ходи по земята до Второ пришествие. Съществуват различни версии на историята, в едни от които се казва, че скитникът е бил обущар, в други – търговец, в трети – портиер на Пилат Понтийски. Спори се за произхода на легендата; може би един от елементите произлиза от историята на Каин, който също е бил прокълнат да се скита.



6. Папа Йоан VIII

Папа Йоан (също наричана Папеса) е името на легендарната жена-папа, заемала папския престой за по-малко от три години от 850-853 г., след Лъв IV. Тя е известна най-вече от легендата, разпространявана през Средновековието. Папа Йоан е считан от повечето съвременни историци и религиозни учени за несъществуваща личност, а произходът на легендата с евентуален произход от анти-папски сатири. Историята на папеса Йоана е известна предимно от хрониката от 13 век на монаха-доминиканец, поляка Мартин Опавски, която хроника е написана 500 години след предполагаемата Папеса. Няма обаче доказателства за наличието на жена-папа. Трябва да отбележим, че папата се коронова, само ако преди това е бил свещеник, а жена не може да бъде свещеник.


5. Робин Худ

Робин Худ е герой в английския фолклор, чиято история произхожда от Средновековието и става особено популярна с това, че разбойникът "краде от богатите и дава на бедните" и борбата срещу несправедливостта и потисничеството. Произходът на легендата се оспорва дали произлиза от съществуващи престъпници, или разкази-измишльотини на престъпници.


4. Свещеният Граал

Според християнската митология, Свещеният Граал е купа, чиния или чаша, използвана от Исус на Тайната вечеря, която притежавала чудотворна сила.
Друга версия е, че Йосиф от Ариматея е събрал последните капки кръв, когато го погребвал, и отнесал Граала във Великобритания, където бил пазен. Темата за търсенето на митичния предмет е включена в християнизираните Артурови митове, появявайки се първо в трудове на Кретиен дьо Троа.
Развитието на легендата за Граала е проследено в детайли от историците: това е готическа легенда, появила се първоначално под формата на рицарски романси, вероятно произтичаща от християнски легенди в късните 12 и 13 век. По-ранните писания за Граала са относно Пърсивал - един от рицарите на Кръглата маса в двора на крал Артур. Според някои от легендите той е рицарят, намерил Свещения Граал. Според други, след смъртта на Галахад той станал пазител на Граала.


3. Крал Артур

Крал Артур е легендарния британски водач, който според средновековната история и романси, води отбраната на Великобритания срещу саксонските нашественици в началото на 6 век. Съществуват разногласия по въпроса дали Артур или личността, вдъхновила неговия образ, наистина са съществували. В по-ранните споменавания на името, както и в уелските текстове, името Артур не е придружавано от титлата крал. Един от по-старите текстове го определя като dux bellorum (военен водач, военачалник), а в средновековни текстове от Уелс като титла на Артур често се използва ameraudur (император, което също може да се разбере като военен водач). Има легенда, в която се разказва, че Крал Артур е извадил меча Екскалибур от омагьосаната скала. След това Мерлин (могъщ магьосник) става негов съветник. Това е само част от легендата. Предполага се, че е бил романизиран военачалник, роден ок. 370 г.с.Х. в Южната част на Острова. След оттеглянето на римските легиони от Британия през 400 г.с.Х., Артур спира варварското нашествие от север, като умиротворява и обединява страната.


2. Детският кръстоносен поход

Детският кръстоносен поход е вероятно измислено и недоразбрано събитие от 1212 г.
Видения на френско или немски момче, проповядващо, че е посетено от Исус, който му казал да поведе следващия кръстоносен поход. Друга версия е, че френско момче, твърдящо че е написало писмо на краля, като самият Исус му е диктувал. В писмото ставало дума за свещена война срещу неверниците. След серия от предполагаеми чудеса и поличби се предполага че момчето е последвано от около 20 000-30 000 деца. През ранната пролет на 1212 той повежда групата на юг (най-вероятно през италианските Алпи) към близкия морски бряг (предполага се че са стигнали до пристанището на Марсилия) където двама търговци (предполага се че това са Хюго Фереус, известен като Железния Хюго и Уилям Поркус, известен като Уилям Прасето) предлагат на децата да ги транспортират до Йерусалим, качват на седем кораба колкото от тях могат и отплават. От седемте кораба, два потънали в буря, а останалите стигнали до Северна Африка (вероятно в Тунис), където децата били продадени като роби на арабите. В крайна сметка нито едно от децата не достигнало Светите земи, защото тези, които не умрели от глад по време на пътуването, били продадени в робство.
Изследване, публикувано през 1977 г. хвърля съмнение върху съществуването на тези събития и много историци сега вярват, че участниците не са били деца или най-малкото – не много млади. Объркването стартира, когато преводачите започнали да превеждат латинската дума pueri, със значение на "момчета", буквално "деца".


1. Презвитер Йоан

Легендата за презвитер Йоан, популярна в Европа от 12 до 17 век, разказва за митичен християнски патриарх и цар, за когото се смята, че управлява християнска държава, изгубена сред мюсюлманите и езичниците на Ориента. Смятан за наследник на един от тримата влъхви, за презвитер Йоан се разказва, че е щедър владетел и добродетелен човек, а царството му е пълно с богатства и странни създания и там е средището на църквата на Свети Тома. В земите му живеели всякакви змейове, лешояди, харпии, риби, раждащи пурпур, огромни мравки, които строят мравуняците си от злато. Първосвещеникът бил облечен в огнеупорни дрехи (отзвук от използвания от китайците азбест). Имал вълшебно огледало, с чиято помощ виждал всичко, случващо се в царството му. Първоначално държавата му се свързва с Индия, а по-късно с Централна Азия и Етиопия.

Източник: listverse.com

i]По истински случай. [/i]

Едно момиченце било в кома близо 3 месеца и накрая родителите решили да изключат поддържащия живота му апарат. Вечерта след погребението майката сънувала сън, в който дъщеря и плачела, изглеждала ужасно раздърпана и уплашена и и говорела: "Мамо, защо ме пратихте на такова тъмно и студено място, защо ме оставихте самичка, елате да ме вземете, страх ме е..." Майката не обърнала внимание на съня, било нормално да сънува обичната си дъщеря, която загубила толкова нелепо. На следващата вечер обаче сънят се повторил. Дъщерята плачела и молела да я приберат вкъщи, питала защо са я заровили жива и т.н. Сънят се повтарял всяка нощ и накрая майката придумала бащата да разровят гроба. Когато отворили ковчега пред тях се разкрила ужасна гледка. Момичето, погребано с най-хубавата си рокля, било свито в единия ъгъл, а не както го оставили спокойно лежащо по гръб, с разкъсана рокля, а по пръстите имала рани, ноктите били мръсни и изпочупени. По вътрешната страна на ковчега ясно личали дълбоките резки, оставено от ноктите и имало вдлъбнатини, сякаш от удари с юмрук. Момичето, неясно как събудило се след комата вече погребано, изпаднало в ужас от страха, тъмнината и недостига на кислород, се е борило да излезе от ковчега няколко часа, докато накрая се е задушило....Била погребана жива!