Алхимия
5 posters
Страница 1 от 1
Алхимия
Façade Пет 22 Май 2009, 10:05
Просто не можах да се сдържа 
Алхимията (арабски: الخيمياء, al-khimia) е названието на химията до научния ѝ период, в древността (Египет) и средновековието (до 17 век — Арабия и главно западна Европа). Целта ѝ е превръщане на метали в злато и сребро, получаване на еликсир за дълголетие, лекуване на болести и др. Някои алхимици откриват редица съединения, което има значение за развитието на химичните знания. Основния метод на алхимиците се състоял в това, че смес от злато, сребро и други съставки се е подлагала на много бавно загряване. Така е получен сребърния тетрахлораурат (AgAuCl4) използван и днес за позлатяване на предмети.
Думата „алхимия“ идва от арабското al-kīmiya или al-khīmiya (الكيمياء или الخيمياء) срв. също персийското kimia, което означава „злато“), което вероятно е оформено от определителния член „ал-“ и гръцкото „хемея“ (χημεία). То от своя страна се смята за свързано с гръцките думи „хееин“ („изливам“) и „хумея“ - „смесвам“, „сплавям“, „свързвам“. Един декрет на Диоклециан, написан около 300 г. пр.н.е. на гръцки заклеймява „древните писания на египтяните, които разказват за khēmia-та трансмутацията на златото и среброто“.
Известни Алхимици
Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм - ( Парацелз )
Йохан Фауст
Алберт Болщедски
Раймунд Лулий
Загадките на алхимията [редактиране]
Студена светлина - В някои алхимични трактати се споменава за " Вечната светлина " , която можела да свети с векове . Тя била също толкова студена че можела да се пипа с рака .Явно алхимиците са открили някъкво вещество или минерал , който денем се зарежда а вечер свето със собствен блясък .
Гръдски огън - Гръцкият историк Теофан е първият , който споменава за този вид оръжие в съчинението си "Хронография" . Той казва че през 673 г. Хелиникос ( гръдски механик ) е дал на Византия рецепта за смес , която се палела и не се гасяла с какво да е а с оцет . Интересното е че и до наши дни този "напалм" не е възпроизведен успешно .
Философски камък
Философският камък било чудотворно вещество,което можело да превърне оловото в злато и с чиято помощ се правело еликсир на безсмъртието. Николас Фламел създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на 17 януари 1382 г. Много от известното за Фламел идва от неговата книга "Йероглифика", в която се разказва как почти случайно станал алхимик.
Когато се е родил - около 1330 г. във френското градче Понтоаз, алхимията вече се упражнявала в цяла Западна Европа. Основаващи се на практиките на древногръцките и египетски ковачи, тайните на алхимията били възприети от арабския свят и се разпространили в Европа към 1200 г. Латинските книги описвали сложни лабораторни експерименти, химически съставки и процедури, с които можело да се създаде философски камък и да се придобие огромно богатство, да не споменаваме и вечния живот. Вярвало се е също, че алхимията е духовна практика, затова със скромност и всеотдайност алхимикът можел да постигне състояние на чистота и възвишеност. Като младеж Фламел не проявявал интерес към алхимията,макар че несъмнено бил чувал за нея. Той бил добре образован човек за епохата си, грамотен и на латински, и на френски.
По-късно станал професионален преписвач, нотариус и книготърговец. До този момент животът на младия писар бил съвсем обикновен. Един ден в кантората му се появил непознат и му продал книга, която завинаги променила живота му. Позлатена книга,извънредно стара и голяма,само срещу два флорина,нито хартиена,нито пергаментова, каквито са останалите книги, а от съвсем тънка дървесна кора. Корицата била от бакър, много изящна и гравирана със странни изображения. След като прочел книгата Фламел се убедил ,че тя съдържа тайната на философския камък, стига той да можел да я проумее. Подобно на всички други алхимически книги,голяма част от нея нарочно била написана на тайнствен език. И най-големите тайни не се криели в думите, а в загадъчните символични илюстрции. Една от тях представлявала пустиня, пълна с красиви извори, от които бликали змии. Друга изобразявала брулен от вятър храст на върха на планина, заобиколена от грифони и змейове.
Самият той описва тази своя находка така:
“Писанието беше грижливо подвързано с една отвратителна кожа, украсена с релефни букви и с някакви странни рисунки… Изпитах чувството, че не бих могъл да разгадая словата, които бяха писани на език, различен от гръцки и латински, които аз владеех… Колкото до текстовете, вътре в книгата, писмената ми се сториха гравирани като с метално острие върху дървесна кора.“
На първата страница, със златни букви, било написано:
“От Абрахам Евреинът – жрец, принц, левит (еврейски свещенослужител), астролог и философ – до еврейския народ, разпръснат из цяла Франция, по волята Божия, поради Божия гняв. Народе, желанието ми е да преуспееш, пожелавам ти благоденствие…”
Това благопожелание било последвано от тройна анатема и от цял куп жестоки проклятия, изречени по адрес на всеки, който си позволи да разлисти това писание, без да е жрец, книжовник или, поне, писар, тоест – посветен. Фламел се самоопределил като книжовник и започнал да разлиства книгата. По–нататък, авторът предлагал помощта си на еврейския народ. Предлагал да му помогне да изплати дължимите си данъци към римската държава, в чиито граници живеел. Предлагал на своите сънародници да ги научи на тайната на трансмутацията (преобразуването) на различните метали в злато.
Фламел прерисувал илюстрациите, показал ги на свои колеги с надеждата, че някой ще ги разгадае, но без успех. Точно по това време се предполага, че Никола си направил лаборатория, в която изследвал тези части от книгата, които разбирал, но напразно. Алхимическата традиция изисквала онези, които изучели "изкуството", да бъдат посветени в тайните му от учител. Накрая Фламел отркил такъв в Испания, където в последствие срещнал един известен еврейски учен, който би могъл да хвърли светлина върху тази загадка. Фламел решава да оползотвори своето поклонение до Св. Жак от Компостелла (Seint Jacques de Compostelle). Екипиран с тояга и със шапка, той се влива в една многочислена тълпа поклонници, които тръгват към прочутото испанско светилище. Разбира се, не пропуска да вземе със себе си копие на тайнствените илюстрации и на неразбираемите обяснения към тях. След множество приключения по пътя, книжовникът достига до светилището, където се изповядва и се причестява (с хляб и вино). След това, се запътва към град Леон, в северна Испания. Там, успява да се срещне с магистър (учител) Канчес – велик учен и лекар, евреин в доста напреднала възраст. Когато вижда споменатите чертежи и разясненията към тях, евреинът бива учуден и премного щастлив, разпознавайки в тях части от древен ръкопис, който той, отдавна, сметнал за загубен за човечеството. Завладян от идеята да види целия ръкопис, еврейският учен решил да последва Никола до Париж. Но, когато стигнали до Орлеан, старецът, покосен от някаква болест, умрял. След като погребал новия си приятел в орлеанското гробище.
След като разгадали тайната, Фламел се върнал в Париж и след три години труд постигнал целта си. "Направих проекция на червения камък върху определено количество живак в присъствие единствено на Пренел, което превърнах в почти същото количество чисто злато"-пише той. Фламел го направил само три пъти. Ала това било много повече,отколкото му трябвало. Двамата с Пренел (жена му) живели скромно и използвали богатството си за благото на другите. През останалите си години те основали и издържали 14 болници, построили религиозни паметници, плащали за поддръжката на черкви и гробища и давали щедри подаяния на бедните вдовици и сиропиталища. Пренел починала през 1397 г. и Фламел прекарал последните си години в писане на алхимически трудове. Той умрял на 22 март 1417 г. и бил погребан в черквата "Сен Жак Бушери", която се намирала близо до дома му. Към 17 век историята на Фламел била вече обгърната в легенди. Разказвало се, че скоро след смъртта му крадци проникнали в дома му, търсейки злато. След като не открили нищо,отворили ковчега на великия алхимик с надеждата да открият парче от камъка. Вместо това установили,че ковчегът е празен-нямало нито камък, нито Фламел! Някой смятат, че Фламел и Пренел не са умирали. Те използвали камъка,за да станат безсмъртни. Последвал взрив от съобщения на очевидци, които твърдели, че са видели Фламел. Един пратеник на крал Луи XIV дори заявил, че ги срещнал в Индия.През 1761 г. ги "видели" на постановка в Парижката опера.
___________
Още мнооого мога да постна,но тва по-късно.А сеаг - какво мислите.Да изключим ФМА и подобните анимета.
Мислите ли,че наистина съществува философски камък?
Алхимията (арабски: الخيمياء, al-khimia) е названието на химията до научния ѝ период, в древността (Египет) и средновековието (до 17 век — Арабия и главно западна Европа). Целта ѝ е превръщане на метали в злато и сребро, получаване на еликсир за дълголетие, лекуване на болести и др. Някои алхимици откриват редица съединения, което има значение за развитието на химичните знания. Основния метод на алхимиците се състоял в това, че смес от злато, сребро и други съставки се е подлагала на много бавно загряване. Така е получен сребърния тетрахлораурат (AgAuCl4) използван и днес за позлатяване на предмети.
Думата „алхимия“ идва от арабското al-kīmiya или al-khīmiya (الكيمياء или الخيمياء) срв. също персийското kimia, което означава „злато“), което вероятно е оформено от определителния член „ал-“ и гръцкото „хемея“ (χημεία). То от своя страна се смята за свързано с гръцките думи „хееин“ („изливам“) и „хумея“ - „смесвам“, „сплавям“, „свързвам“. Един декрет на Диоклециан, написан около 300 г. пр.н.е. на гръцки заклеймява „древните писания на египтяните, които разказват за khēmia-та трансмутацията на златото и среброто“.
Известни Алхимици
Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм - ( Парацелз )
Йохан Фауст
Алберт Болщедски
Раймунд Лулий
Загадките на алхимията [редактиране]
Студена светлина - В някои алхимични трактати се споменава за " Вечната светлина " , която можела да свети с векове . Тя била също толкова студена че можела да се пипа с рака .Явно алхимиците са открили някъкво вещество или минерал , който денем се зарежда а вечер свето със собствен блясък .
Гръдски огън - Гръцкият историк Теофан е първият , който споменава за този вид оръжие в съчинението си "Хронография" . Той казва че през 673 г. Хелиникос ( гръдски механик ) е дал на Византия рецепта за смес , която се палела и не се гасяла с какво да е а с оцет . Интересното е че и до наши дни този "напалм" не е възпроизведен успешно .
Философски камък
Философският камък било чудотворно вещество,което можело да превърне оловото в злато и с чиято помощ се правело еликсир на безсмъртието. Николас Фламел създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на 17 януари 1382 г. Много от известното за Фламел идва от неговата книга "Йероглифика", в която се разказва как почти случайно станал алхимик.
Когато се е родил - около 1330 г. във френското градче Понтоаз, алхимията вече се упражнявала в цяла Западна Европа. Основаващи се на практиките на древногръцките и египетски ковачи, тайните на алхимията били възприети от арабския свят и се разпространили в Европа към 1200 г. Латинските книги описвали сложни лабораторни експерименти, химически съставки и процедури, с които можело да се създаде философски камък и да се придобие огромно богатство, да не споменаваме и вечния живот. Вярвало се е също, че алхимията е духовна практика, затова със скромност и всеотдайност алхимикът можел да постигне състояние на чистота и възвишеност. Като младеж Фламел не проявявал интерес към алхимията,макар че несъмнено бил чувал за нея. Той бил добре образован човек за епохата си, грамотен и на латински, и на френски.
По-късно станал професионален преписвач, нотариус и книготърговец. До този момент животът на младия писар бил съвсем обикновен. Един ден в кантората му се появил непознат и му продал книга, която завинаги променила живота му. Позлатена книга,извънредно стара и голяма,само срещу два флорина,нито хартиена,нито пергаментова, каквито са останалите книги, а от съвсем тънка дървесна кора. Корицата била от бакър, много изящна и гравирана със странни изображения. След като прочел книгата Фламел се убедил ,че тя съдържа тайната на философския камък, стига той да можел да я проумее. Подобно на всички други алхимически книги,голяма част от нея нарочно била написана на тайнствен език. И най-големите тайни не се криели в думите, а в загадъчните символични илюстрции. Една от тях представлявала пустиня, пълна с красиви извори, от които бликали змии. Друга изобразявала брулен от вятър храст на върха на планина, заобиколена от грифони и змейове.
Самият той описва тази своя находка така:
“Писанието беше грижливо подвързано с една отвратителна кожа, украсена с релефни букви и с някакви странни рисунки… Изпитах чувството, че не бих могъл да разгадая словата, които бяха писани на език, различен от гръцки и латински, които аз владеех… Колкото до текстовете, вътре в книгата, писмената ми се сториха гравирани като с метално острие върху дървесна кора.“
На първата страница, със златни букви, било написано:
“От Абрахам Евреинът – жрец, принц, левит (еврейски свещенослужител), астролог и философ – до еврейския народ, разпръснат из цяла Франция, по волята Божия, поради Божия гняв. Народе, желанието ми е да преуспееш, пожелавам ти благоденствие…”
Това благопожелание било последвано от тройна анатема и от цял куп жестоки проклятия, изречени по адрес на всеки, който си позволи да разлисти това писание, без да е жрец, книжовник или, поне, писар, тоест – посветен. Фламел се самоопределил като книжовник и започнал да разлиства книгата. По–нататък, авторът предлагал помощта си на еврейския народ. Предлагал да му помогне да изплати дължимите си данъци към римската държава, в чиито граници живеел. Предлагал на своите сънародници да ги научи на тайната на трансмутацията (преобразуването) на различните метали в злато.
Фламел прерисувал илюстрациите, показал ги на свои колеги с надеждата, че някой ще ги разгадае, но без успех. Точно по това време се предполага, че Никола си направил лаборатория, в която изследвал тези части от книгата, които разбирал, но напразно. Алхимическата традиция изисквала онези, които изучели "изкуството", да бъдат посветени в тайните му от учител. Накрая Фламел отркил такъв в Испания, където в последствие срещнал един известен еврейски учен, който би могъл да хвърли светлина върху тази загадка. Фламел решава да оползотвори своето поклонение до Св. Жак от Компостелла (Seint Jacques de Compostelle). Екипиран с тояга и със шапка, той се влива в една многочислена тълпа поклонници, които тръгват към прочутото испанско светилище. Разбира се, не пропуска да вземе със себе си копие на тайнствените илюстрации и на неразбираемите обяснения към тях. След множество приключения по пътя, книжовникът достига до светилището, където се изповядва и се причестява (с хляб и вино). След това, се запътва към град Леон, в северна Испания. Там, успява да се срещне с магистър (учител) Канчес – велик учен и лекар, евреин в доста напреднала възраст. Когато вижда споменатите чертежи и разясненията към тях, евреинът бива учуден и премного щастлив, разпознавайки в тях части от древен ръкопис, който той, отдавна, сметнал за загубен за човечеството. Завладян от идеята да види целия ръкопис, еврейският учен решил да последва Никола до Париж. Но, когато стигнали до Орлеан, старецът, покосен от някаква болест, умрял. След като погребал новия си приятел в орлеанското гробище.
След като разгадали тайната, Фламел се върнал в Париж и след три години труд постигнал целта си. "Направих проекция на червения камък върху определено количество живак в присъствие единствено на Пренел, което превърнах в почти същото количество чисто злато"-пише той. Фламел го направил само три пъти. Ала това било много повече,отколкото му трябвало. Двамата с Пренел (жена му) живели скромно и използвали богатството си за благото на другите. През останалите си години те основали и издържали 14 болници, построили религиозни паметници, плащали за поддръжката на черкви и гробища и давали щедри подаяния на бедните вдовици и сиропиталища. Пренел починала през 1397 г. и Фламел прекарал последните си години в писане на алхимически трудове. Той умрял на 22 март 1417 г. и бил погребан в черквата "Сен Жак Бушери", която се намирала близо до дома му. Към 17 век историята на Фламел била вече обгърната в легенди. Разказвало се, че скоро след смъртта му крадци проникнали в дома му, търсейки злато. След като не открили нищо,отворили ковчега на великия алхимик с надеждата да открият парче от камъка. Вместо това установили,че ковчегът е празен-нямало нито камък, нито Фламел! Някой смятат, че Фламел и Пренел не са умирали. Те използвали камъка,за да станат безсмъртни. Последвал взрив от съобщения на очевидци, които твърдели, че са видели Фламел. Един пратеник на крал Луи XIV дори заявил, че ги срещнал в Индия.През 1761 г. ги "видели" на постановка в Парижката опера.
___________
Още мнооого мога да постна,но тва по-късно.А сеаг - какво мислите.Да изключим ФМА и подобните анимета.
Мислите ли,че наистина съществува философски камък?
Façade- Ретард
-
Age : 28
Character : Insane, Pervy ,Yaoi Lover, Dreamer
Reputation : 1
Брой мнения : 4937
Дата на регистрация : 05.02.2008
Re: Алхимия
Little.Vampire Пет 22 Май 2009, 10:39
Според мен Алхимията е доста загадъчна наука, повечето теории са висящи във въздуха. Но защо да няма философски камък или нещо такова? Това, че човечеството все още не е открило такова чудо в никакъв случай не означава, че го няма! Също като извънземни цивилизации!
Little.Vampire- Модератор
-
Age : 29
Location : Unknown
Job/hobbies : Goth & Vampires
Humor : Може ли да вечерям с теб?
Reputation : 11
Брой мнения : 2313
Дата на регистрация : 07.11.2008
Re: Алхимия
Façade Пет 22 Май 2009, 19:35
Философски камък
Философският камък било чудотворно вещество,което можело да превърне оловото в злато и с чиято помощ се правело еликсир на безсмъртието. Николас Фламел създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на 17 януари 1382 г. Много от известно то за Фламел идва от неговата книга "Йероглифика", в която се разказва как почти случайно станал алхимик.
Когато се е родил - около 1330 г. във френското градче Понтоаз, алхимията вече се упражнявала в цяла Западна Европа. Основаващи се на практиките на древногръцките и египетски ковачи, тайните на алхимията били възприети от арабския свят и се разпространили в Европа към 1200 г. Латинските книги описвали сложни лабораторни експерименти, химически съставки и процедури, с които можело да се създаде философски камък и да се придобие огромно богатство, да не споменаваме и вечния живот. Вярвало се е също, че алхимията е духовна практика, затова със скромност и всеотдайност алхимикът можел да постигне състояние на чистота и възвишеност. Като младеж Фламел не проявявал интерес към алхимията,макар че несъмнено бил чувал за нея. Той бил добре образован човек за епохата си, грамотен и на латински, и на френски.
По-късно станал професионален преписвач, нотариус и книготърговец. До този момент животът на младия писар бил съвсем обикновен. Един ден в кантората му се появил непознат и му продал книга, която завинаги променила живота му. Позлатена книга,извънредно стара и голяма,само срещу два флорина,нито хартиена,нито пергаментова, каквито са останалите книги, а от съвсем тънка дървесна кора. Корицата била от бакър, много изящна и гравирана със странни изображения. След като прочел книгата Фламел се убедил ,че тя съдържа тайната на философския камък, стига той да можел да я проумее. Подобно на всички други алхимически книги,голяма част от нея нарочно била написана на тайнствен език. И най-големите тайни не се криели в думите, а в загадъчните символични илюстрции. Една от тях представлявала пустиня, пълна с красиви извори, от които бликали змии. Друга изобразявала брулен от вятър храст на върха на планина, заобиколена от грифони и змейове.
Самият той описва тази своя находка така:
“Писанието беше грижливо подвързано с една отвратителна кожа, украсена с релефни букви и с някакви странни рисунки… Изпитах чувството, че не бих могъл да разгадая словата, които бяха писани на език, различен от гръцки и латински, които аз владеех… Колкото до текстовете, вътре в книгата, писмената ми се сториха гравирани като с метално острие върху дървесна кора.“
На първата страница, със златни букви, било написано:
“От Абрахам Евреинът – жрец, принц, левит (еврейски свещенослужител), астролог и философ – до еврейския народ, разпръснат из цяла Франция, по волята Божия, поради Божия гняв. Народе, желанието ми е да преуспееш, пожелавам ти благоденствие…”
Това благопожелание било последвано от тройна анатема и от цял куп жестоки проклятия, изречени по адрес на всеки, който си позволи да разлисти това писание, без да е жрец, книжовник или, поне, писар, тоест – посветен. Фламел се самоопределил като книжовник и започнал да разлиства книгата. По–нататък, авторът предлагал помощта си на еврейския народ. Предлагал да му помогне да изплати дължимите си данъци към римската държава, в чиито граници живеел. Предлагал на своите сънародници да ги научи на тайната на трансмутацията (преобразуването) на различните метали в злато.
Фламел прерисувал илюстрациите, показал ги на свои колеги с надеждата, че някой ще ги разгадае, но без успех. Точно по това време се предполага, че Никола си направил лаборатория, в която изследвал тези части от книгата, които разбирал, но напразно. Алхимическата традиция изисквала онези, които изучели "изкуството", да бъдат посветени в тайните му от учител. Накрая Фламел отркил такъв в Испания, където в последствие срещнал един известен еврейски учен, който би могъл да хвърли светлина върху тази загадка. Фламел решава да оползотвори своето поклонение до Св. Жак от Компостелла (Seint Jacques de Compostelle). Екипиран с тояга и със шапка, той се влива в една многочислена тълпа поклонници, които тръгват към прочутото испанско светилище. Разбира се, не пропуска да вземе със себе си копие на тайнствените илюстрации и на неразбираемите обяснения към тях. След множество приключения по пътя, книжовникът достига до светилището, където се изповядва и се причестява (с хляб и вино). След това, се запътва към град Леон, в северна Испания. Там, успява да се срещне с магистър (учител) Канчес – велик учен и лекар, евреин в доста напреднала възраст. Когато вижда споменатите чертежи и разясненията към тях, евреинът бива учуден и премного щастлив, разпознавайки в тях части от древен ръкопис, който той, отдавна, сметнал за загубен за човечеството. Завладян от идеята да види целия ръкопис, еврейският учен решил да последва Никола до Париж. Но, когато стигнали до Орлеан, старецът, покосен от някаква болест, умрял. След като погребал новия си приятел в орлеанското гробище.
След като разгадали тайната, Фламел се върнал в Париж и след три години труд постигнал целта си. "Направих проекция на червения камък върху определено количество живак в присъствие единствено на Пренел, което превърнах в почти същото количество чисто злато"-пише той. Фламел го направил само три пъти. Ала това било много повече,отколкото му трябвало. Двамата с Пренел (жена му) живели скромно и използвали богатството си за благото на другите. През останалите си години те основали и издържали 14 болници, построили религиозни паметници, плащали за поддръжката на черкви и гробища и давали щедри подаяния на бедните вдовици и сиропиталища. Пренел починала през 1397 г. и Фламел прекарал последните си години в писане на алхимически трудове. Той умрял на 22 март 1417 г. и бил погребан в черквата "Сен Жак Бушери", която се намирала близо до дома му. Към 17 век историята на Фламел била вече обгърната в легенди. Разказвало се, че скоро след смъртта му крадци проникнали в дома му, търсейки злато. След като не открили нищо,отворили ковчега на великия алхимик с надеждата да открият парче от камъка. Вместо това установили,че ковчегът е празен-нямало нито камък, нито Фламел! Някой смятат, че Фламел и Пренел не са умирали. Те използвали камъка,за да станат безсмъртни. Последвал взрив от съобщения на очевидци, които твърдели, че са видели Фламел. Един пратеник на крал Луи XIV дори заявил, че ги срещнал в Индия.През 1761 г. ги "видели" на постановка в Парижката опера.
Философският камък било чудотворно вещество,което можело да превърне оловото в злато и с чиято помощ се правело еликсир на безсмъртието. Николас Фламел създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на 17 януари 1382 г. Много от известно то за Фламел идва от неговата книга "Йероглифика", в която се разказва как почти случайно станал алхимик.
Когато се е родил - около 1330 г. във френското градче Понтоаз, алхимията вече се упражнявала в цяла Западна Европа. Основаващи се на практиките на древногръцките и египетски ковачи, тайните на алхимията били възприети от арабския свят и се разпространили в Европа към 1200 г. Латинските книги описвали сложни лабораторни експерименти, химически съставки и процедури, с които можело да се създаде философски камък и да се придобие огромно богатство, да не споменаваме и вечния живот. Вярвало се е също, че алхимията е духовна практика, затова със скромност и всеотдайност алхимикът можел да постигне състояние на чистота и възвишеност. Като младеж Фламел не проявявал интерес към алхимията,макар че несъмнено бил чувал за нея. Той бил добре образован човек за епохата си, грамотен и на латински, и на френски.
По-късно станал професионален преписвач, нотариус и книготърговец. До този момент животът на младия писар бил съвсем обикновен. Един ден в кантората му се появил непознат и му продал книга, която завинаги променила живота му. Позлатена книга,извънредно стара и голяма,само срещу два флорина,нито хартиена,нито пергаментова, каквито са останалите книги, а от съвсем тънка дървесна кора. Корицата била от бакър, много изящна и гравирана със странни изображения. След като прочел книгата Фламел се убедил ,че тя съдържа тайната на философския камък, стига той да можел да я проумее. Подобно на всички други алхимически книги,голяма част от нея нарочно била написана на тайнствен език. И най-големите тайни не се криели в думите, а в загадъчните символични илюстрции. Една от тях представлявала пустиня, пълна с красиви извори, от които бликали змии. Друга изобразявала брулен от вятър храст на върха на планина, заобиколена от грифони и змейове.
Самият той описва тази своя находка така:
“Писанието беше грижливо подвързано с една отвратителна кожа, украсена с релефни букви и с някакви странни рисунки… Изпитах чувството, че не бих могъл да разгадая словата, които бяха писани на език, различен от гръцки и латински, които аз владеех… Колкото до текстовете, вътре в книгата, писмената ми се сториха гравирани като с метално острие върху дървесна кора.“
На първата страница, със златни букви, било написано:
“От Абрахам Евреинът – жрец, принц, левит (еврейски свещенослужител), астролог и философ – до еврейския народ, разпръснат из цяла Франция, по волята Божия, поради Божия гняв. Народе, желанието ми е да преуспееш, пожелавам ти благоденствие…”
Това благопожелание било последвано от тройна анатема и от цял куп жестоки проклятия, изречени по адрес на всеки, който си позволи да разлисти това писание, без да е жрец, книжовник или, поне, писар, тоест – посветен. Фламел се самоопределил като книжовник и започнал да разлиства книгата. По–нататък, авторът предлагал помощта си на еврейския народ. Предлагал да му помогне да изплати дължимите си данъци към римската държава, в чиито граници живеел. Предлагал на своите сънародници да ги научи на тайната на трансмутацията (преобразуването) на различните метали в злато.
Фламел прерисувал илюстрациите, показал ги на свои колеги с надеждата, че някой ще ги разгадае, но без успех. Точно по това време се предполага, че Никола си направил лаборатория, в която изследвал тези части от книгата, които разбирал, но напразно. Алхимическата традиция изисквала онези, които изучели "изкуството", да бъдат посветени в тайните му от учител. Накрая Фламел отркил такъв в Испания, където в последствие срещнал един известен еврейски учен, който би могъл да хвърли светлина върху тази загадка. Фламел решава да оползотвори своето поклонение до Св. Жак от Компостелла (Seint Jacques de Compostelle). Екипиран с тояга и със шапка, той се влива в една многочислена тълпа поклонници, които тръгват към прочутото испанско светилище. Разбира се, не пропуска да вземе със себе си копие на тайнствените илюстрации и на неразбираемите обяснения към тях. След множество приключения по пътя, книжовникът достига до светилището, където се изповядва и се причестява (с хляб и вино). След това, се запътва към град Леон, в северна Испания. Там, успява да се срещне с магистър (учител) Канчес – велик учен и лекар, евреин в доста напреднала възраст. Когато вижда споменатите чертежи и разясненията към тях, евреинът бива учуден и премного щастлив, разпознавайки в тях части от древен ръкопис, който той, отдавна, сметнал за загубен за човечеството. Завладян от идеята да види целия ръкопис, еврейският учен решил да последва Никола до Париж. Но, когато стигнали до Орлеан, старецът, покосен от някаква болест, умрял. След като погребал новия си приятел в орлеанското гробище.
След като разгадали тайната, Фламел се върнал в Париж и след три години труд постигнал целта си. "Направих проекция на червения камък върху определено количество живак в присъствие единствено на Пренел, което превърнах в почти същото количество чисто злато"-пише той. Фламел го направил само три пъти. Ала това било много повече,отколкото му трябвало. Двамата с Пренел (жена му) живели скромно и използвали богатството си за благото на другите. През останалите си години те основали и издържали 14 болници, построили религиозни паметници, плащали за поддръжката на черкви и гробища и давали щедри подаяния на бедните вдовици и сиропиталища. Пренел починала през 1397 г. и Фламел прекарал последните си години в писане на алхимически трудове. Той умрял на 22 март 1417 г. и бил погребан в черквата "Сен Жак Бушери", която се намирала близо до дома му. Към 17 век историята на Фламел била вече обгърната в легенди. Разказвало се, че скоро след смъртта му крадци проникнали в дома му, търсейки злато. След като не открили нищо,отворили ковчега на великия алхимик с надеждата да открият парче от камъка. Вместо това установили,че ковчегът е празен-нямало нито камък, нито Фламел! Някой смятат, че Фламел и Пренел не са умирали. Те използвали камъка,за да станат безсмъртни. Последвал взрив от съобщения на очевидци, които твърдели, че са видели Фламел. Един пратеник на крал Луи XIV дори заявил, че ги срещнал в Индия.През 1761 г. ги "видели" на постановка в Парижката опера.
Façade- Ретард
-
Age : 28
Character : Insane, Pervy ,Yaoi Lover, Dreamer
Reputation : 1
Брой мнения : 4937
Дата на регистрация : 05.02.2008
Re: Алхимия
Façade Пет 22 Май 2009, 19:37
Алхимията или науката срещу магията
Алхимията спокойно може да се назове като окултната част от науката Химия. Тя се развива от древността до наши дни. Целта й е да превръща метали в злато и сребро, да търси отговора на безсмъртието, да лекува смятани за нелечими болести и да се занимава с отговори, които са недостъпни или трудно обясними за света.
Алхимията се оформя като наука около ІV век след Христа и в основата й лежи идеята за създаване на "благородни" метали от обикновени сплави.
Алхимията носи началото си в древния Египет, а за неин родоначалник е считан бог Тот. Той е един от най-древните богове и се счита за основател на науките и изкуствата.А погледнато от страна на древните гърци бог Тот носи името Хермес.
Култът към Тот се заражда в древния град Шмун (Хермопол). В пирамидата на фараон Пепи I се отбелязва, че бог Тот е от град, чието наименование и досега не е разшифровано. Интересен факт е, че във "Книгата на мъртвите" се споменава, че Тот е роден в място, наречено Езеро на пламъците. В надписите на пирамидата на фараона Усекраф бог Тот е наречен "чуждестранен владетел" и "бог на двете земи". Добре е да се подчертае, че древните египтяни не са познавали вулканите, поради което може да се предположи, че богът всъщност е пристигнал от друга част на земята, където вулканичните изригвания са често явление. Като се вземе предвид, че през онова време е имало само едно място, което се счита за достатъчно развито за придобиване на такива знания, и то е Атлантида.
Според сведения на древни философи бог Тот е написал 42 тайни книги, наречени "Душата на Ра", в които записал всичките си знания и неговата собствена история. В древноегипетската повест "Сатни" се споменава, че книгите са скрити сред морските вълни.
Времето е безспирно и постепенно египтяните се развиват все повече и повече. Освен златото, среброто и медта, те се научили да придобиват желязо, калай, живак и олово. Търговията с останалият свят допринася за разпространяването на алхимията в Гърция. Гръцката философия и особено Аристотеловата физика предава на
Александрийската школа идеята за превръщането на елементите. Според питагорейците числото седем е свещено – седем са металите които са свързани със съответните планети: Слънце, Луна, Венера, Марс, Сатурн, Юпитер и Меркурий. Или иначе казано, злато, сребро, мед, желязо, олово, калай, живак. На тази основа са правени опити за изкуствено получаване на благородни метали по пътя на тяхното "нарастване", а не чрез взаимното им превръщане. От древногръцките легенди са известни процеси на "удвояване" и "утрояване" на благородните метали, които подробно са описани в Лайденския папирус.
От опитите си за получаване на злато и сребро гръцко-египетските алхимици разширяват и задълбочават химическите си познания. Подобряват процеса на очистване на златото, като нагряват богата златна руда с олово и селитра. Започват да прилагат златната амалгама за позлатяване. Среброто отделят, като разтопяват рудата с олово. Създават методи за получаване на живак от сулфидните му руди и го използват за извличане на златото и среброто. Добиват трайни багрила от индиго и пурпур, като за закрепване на боите върху материите използват стипца.
Интересен факт е, че през седми век когато Арабите превземат Египет, те не само че не унищожават техните традиции, но и продължават да ги развиват. В трактатите, принадлежащи на Халид, за първи път се споменава думата “алхимия”. В този период на подем се ражда човекът, който с право може да се счита за основоположник на средновековната алхимия – Абу Муса-Джабир ибн Гайан, наричан още Гебер (8-9в.). Сведения за него почти липсват, но до нас са достигнали много съчинения, подписани от него (“Книга на Седемдесетте”, “Книга за отровите” и др.). Гебер описва и много практически операции: топене на металите, боядисване на тъкани, сублимиране, разтваряне, кристализация и др., както и методи за добиване на азотна киселина, живачен двухлорид и други съединения. Приносът на Гебер за развитието на алхимията е голям. В продължение на векове авторитетът му е неоспорим. Той оставя много ученици и последователи, между които най-известни са Абу-ар Рази, Авензоар, Абу-Мансур и Авицена.
Главната заслуга на арабските алхимици се състои в създаването на първата рационална фармация. В съчинението “Трактат върху основите на фармакологията” (975 г.) на персийския лекар и алхимик Абу-Мансур се съдържат важни сведения за равнището на тогавашните химически знания. Чрез дестилация са получавани някои етерични масла и дестилирана вода. Приготвят и някои химически съединения: черен живачен сулфид, живачен оксид и сублимат за лекуване на кожни заболявания, меден сулфат (син камък), цинков оксид и цинков сулфат за лекуване на очни болести, природна сода, боракс, танин и др. В редица арабски съчинения по алхимия се споменава и за някакво необикновено лекарство – “Питейно злато”. Арабите и по-късните им “колеги” – европейските алхимици – единодушно възхваляват неговите универсални свойства, като го сравняват с прословутия “елексир на младостта”. Обаче сведенията за него са обгърнати с такива легенди и мистични окраски, че и до днес не може да се установи истинската му същност и свойства.
За осъществяването на великата мечта – превръщането на металите – арабските алхимици въвеждат ново понятие: “Философски камък”. В латински съчинения, приписвани на Гебер, се излагат тогавашните представи за металите, според които съставните им части са живак и сяра. Според тази теория философският камък спомага за превръщането на металите, тъй като прибавянето му към неблагородно вещество превръща последното в злато. На това фантастично вещество са давани различни наименования: велик магистър, червена тинктура, велик елексир и др. Според алхимиците той има следните свойства: червен на цвят, прозрачен и ковък, а във форма на прах – жълт, светещ на тъмно. Смятало се, че има второстепенен философски камък, който превръща веществата в благородни метали.
Но какво представлява това митично вещество? Сведенията за него са забулени с алегории и мистика, а рецептите за получаването му са написани на такъв език, че “непосветените” нищо да не разберат. Ето една от тях:
Има само една природа.
Ти можеш да я разделиш на три
и като ги събереш в триединство
от тях да получиш едно.
Гледай, това е философският камък!
Освен получаването на злато алхимиците си поставят и още “по-сложни” задачи: изработване на философски камък, създаване на изкуствен човек “хомункулус” и откриване на елексира на безсмъртието.
В периода от ІХ до ХVІ век европейската алхимия дава редица крупни учени и мислители, които оставят дълбоки следи в историята на науката. Те били убедени, че в алхимията е истината, трудили се неуморно и безкористно, извършили безброй опити и открили редица елементи, химически съединения и технологични процеси, с което полагат основите на съвременната химия. Но наред с честните алхимици имало и много лъжци и мошеници, известни предимно като фалшификатори на металите.
Един от най-известните алхимици се казва Алберт Болщедски (1193-128). Наричали са го Велики, той е служел като Доменикански монах, богослов, философ и естествоизпитател, преподавател в Регенсбург, Страсбург, Кьолн и Париж. Той успява да възстанови почти цялата философия на Аристотел. Въпреки всичките си успехи и слава Велики е бил считан от съвременниците си за магьосник. Главна вина за това има църковникът и реакционер Тома Аквински. На младини, като ученик на алхимика, той влиза в лабораторията на учителя си. Там той вижда женска фигура, която го поздравява с вдигане на ръка. Считайки това за дяволско дело, той се нахвърля върху фигурата с тояга и я разрушава. Когато Алберт Велики влиза и вижда това, той се разгневява и извиква на ученика си: "Какво направи? Унищожи 30 години от моя труд!!! Това е движещ се автомат!".
Най-вероятно той е направил нещо, което в днешно време би му донесло световна слава и голямо богатство, но в онези времена е бил принуден да се откаже от своя епископски сан и да търпи обвинения в магьосничество.
Раймунд Лулий (1235 – 1315) е испански теолог и философ, който се прочува с опитите си да конструира машина за решаване на логически задачи за откриване на истината. Съвременниците му го наричали “просветеният учител” и сам той самоуверено заявява: “Ако морето се състоеше от живак, аз мога да го превърна в злато”.
През 1315 г. престарелият философ отива в Тунис, за да проповядва Евангелието. На площада тълпата обаче го пребива с камъни и генуезкият търговец Стефан Колумб едва успява да прибере и скрие стареца. Според легендата преди смъртта си Р. Лулий успява да добие много злато за английския крал Едуард, но никой не го е обвинявал в шарлатанство или магьосничество.
Един от най-интересните и бележите представители на средновековната наука е англичанинът Роджър Бейкън (1214 – 1294). Монах от ордена на францисканците, Р. Бейкън е един от първите, въвели опита, като единствен път за откриване на истината и първи нарича алхимията наука. Той се интересува от алхимичните проблеми, но не за собствено обогатяване, а като честен естествоизпитател. В съчиненията си Р. Бейкън се проявява като противник на магията и не споменава, че задачата на алхимията е да получава злато. Това обаче не пречи на съвременниците му да го обвинят в магьосничество и да го хвърлят в затвора за дълги години. Там той изучава свойствата на селитрата и открива начин за приготвяне на черен барут.
Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наричан Парацелз (1493 – 1541), е немски лекар и естествоизпитател. Бележита и колоритна личност, той ярко се отличава от събратята си по професия. Полага основите на ятрохимията (направление в науката, в което се стреми да постави химията в служба на медицината). Възгледите му са своеобразно материалистични – счита, че всички жизнени явления се свеждат до химически процеси. Болестите произхождат от нарушаването на съотношението в организма между трите “начала” – сяра, живак и сол, следователно задачата на лекаря е да отстрани недостига или излишъка на тези “начала”, като вкарва в организма съответното лекарство. Според него “истинската цел на алхимията е не да прави злато, а да прави лекарства”. Развива новата за онова време представа за дозировката на лекарствата. Изучаването на терапевтичното действие на различните химически вещества обаче му донася славата на магьосник, заради което е убит.
Френският астролог Мишел Нострадамус (1503 – 1566) е считан за бележит предсказател и вълшебник. Фактически той умело използвал неизвестния тогава проекционен апарат, който и досега се нарича “вълшебен фенер” (латерна магика), съчетавайки го с оптичните свойства на тристенна стъклена призма. Той изследвал свойствата на наркотиците и вероятно под тяхното влияние прави своите “предсказания” в съчинението си “Цертурии”.
В историята Корнелий Хенрих Агрипа от Нетесхайм (1456 – 1535) остава като “черен магьосник”. Фактически този учен е един от най-ярките мислители на немското Възраждане. В книгата си “За окултната философия”, той превръща магията във физика, химия и математика, като ги отделя от теологията. Ярък противник на инквизицията, Агрипа защитавал обвинените като вещици и успява да спаси от кладата през 1519 г. една селянка от селцето Вапе до гр. Мец – безпрецедентен случай в историята на Инквизицията.
Доктор Фауст – легендарното име на човека, продал душата си на дявола. В историческите документи от 1500 г. за пръв път се споменава за някой си Йохан Фауст, печатар, прославил се като магьосник и съюзник на дявола. По същото време скитащият фокусник и шарлатанин Георг Сабелиниус се обявява за Фауст-младши (за обикновените хора той също си бил продал душата на дявола). Запазени са два любопитни документ: протокол на градския съвет в Инголщадт от 1528 г. и заповед на заместник-бургмайстера на гр.Фюрт (до Нюрнберг) от 1532 г. От тях е известно, че Фауст не само е изпъждан от тези градове, но и давал обещание да не пакости с магии на жителите. През 1540 г. Фауст-младши умира от насилствена смърт, която народната мълва приписва на дявола. В съзнанието на хората обаче двамата Фаустовци се сливат в един образ, достигнал до нас, благодарение на книгата на Йохан Шпис от 1587 г.
Алхимията спокойно може да се назове като окултната част от науката Химия. Тя се развива от древността до наши дни. Целта й е да превръща метали в злато и сребро, да търси отговора на безсмъртието, да лекува смятани за нелечими болести и да се занимава с отговори, които са недостъпни или трудно обясними за света.
Алхимията се оформя като наука около ІV век след Христа и в основата й лежи идеята за създаване на "благородни" метали от обикновени сплави.
Алхимията носи началото си в древния Египет, а за неин родоначалник е считан бог Тот. Той е един от най-древните богове и се счита за основател на науките и изкуствата.А погледнато от страна на древните гърци бог Тот носи името Хермес.
Култът към Тот се заражда в древния град Шмун (Хермопол). В пирамидата на фараон Пепи I се отбелязва, че бог Тот е от град, чието наименование и досега не е разшифровано. Интересен факт е, че във "Книгата на мъртвите" се споменава, че Тот е роден в място, наречено Езеро на пламъците. В надписите на пирамидата на фараона Усекраф бог Тот е наречен "чуждестранен владетел" и "бог на двете земи". Добре е да се подчертае, че древните египтяни не са познавали вулканите, поради което може да се предположи, че богът всъщност е пристигнал от друга част на земята, където вулканичните изригвания са често явление. Като се вземе предвид, че през онова време е имало само едно място, което се счита за достатъчно развито за придобиване на такива знания, и то е Атлантида.
Според сведения на древни философи бог Тот е написал 42 тайни книги, наречени "Душата на Ра", в които записал всичките си знания и неговата собствена история. В древноегипетската повест "Сатни" се споменава, че книгите са скрити сред морските вълни.
Времето е безспирно и постепенно египтяните се развиват все повече и повече. Освен златото, среброто и медта, те се научили да придобиват желязо, калай, живак и олово. Търговията с останалият свят допринася за разпространяването на алхимията в Гърция. Гръцката философия и особено Аристотеловата физика предава на
Александрийската школа идеята за превръщането на елементите. Според питагорейците числото седем е свещено – седем са металите които са свързани със съответните планети: Слънце, Луна, Венера, Марс, Сатурн, Юпитер и Меркурий. Или иначе казано, злато, сребро, мед, желязо, олово, калай, живак. На тази основа са правени опити за изкуствено получаване на благородни метали по пътя на тяхното "нарастване", а не чрез взаимното им превръщане. От древногръцките легенди са известни процеси на "удвояване" и "утрояване" на благородните метали, които подробно са описани в Лайденския папирус.
От опитите си за получаване на злато и сребро гръцко-египетските алхимици разширяват и задълбочават химическите си познания. Подобряват процеса на очистване на златото, като нагряват богата златна руда с олово и селитра. Започват да прилагат златната амалгама за позлатяване. Среброто отделят, като разтопяват рудата с олово. Създават методи за получаване на живак от сулфидните му руди и го използват за извличане на златото и среброто. Добиват трайни багрила от индиго и пурпур, като за закрепване на боите върху материите използват стипца.
Интересен факт е, че през седми век когато Арабите превземат Египет, те не само че не унищожават техните традиции, но и продължават да ги развиват. В трактатите, принадлежащи на Халид, за първи път се споменава думата “алхимия”. В този период на подем се ражда човекът, който с право може да се счита за основоположник на средновековната алхимия – Абу Муса-Джабир ибн Гайан, наричан още Гебер (8-9в.). Сведения за него почти липсват, но до нас са достигнали много съчинения, подписани от него (“Книга на Седемдесетте”, “Книга за отровите” и др.). Гебер описва и много практически операции: топене на металите, боядисване на тъкани, сублимиране, разтваряне, кристализация и др., както и методи за добиване на азотна киселина, живачен двухлорид и други съединения. Приносът на Гебер за развитието на алхимията е голям. В продължение на векове авторитетът му е неоспорим. Той оставя много ученици и последователи, между които най-известни са Абу-ар Рази, Авензоар, Абу-Мансур и Авицена.
Главната заслуга на арабските алхимици се състои в създаването на първата рационална фармация. В съчинението “Трактат върху основите на фармакологията” (975 г.) на персийския лекар и алхимик Абу-Мансур се съдържат важни сведения за равнището на тогавашните химически знания. Чрез дестилация са получавани някои етерични масла и дестилирана вода. Приготвят и някои химически съединения: черен живачен сулфид, живачен оксид и сублимат за лекуване на кожни заболявания, меден сулфат (син камък), цинков оксид и цинков сулфат за лекуване на очни болести, природна сода, боракс, танин и др. В редица арабски съчинения по алхимия се споменава и за някакво необикновено лекарство – “Питейно злато”. Арабите и по-късните им “колеги” – европейските алхимици – единодушно възхваляват неговите универсални свойства, като го сравняват с прословутия “елексир на младостта”. Обаче сведенията за него са обгърнати с такива легенди и мистични окраски, че и до днес не може да се установи истинската му същност и свойства.
За осъществяването на великата мечта – превръщането на металите – арабските алхимици въвеждат ново понятие: “Философски камък”. В латински съчинения, приписвани на Гебер, се излагат тогавашните представи за металите, според които съставните им части са живак и сяра. Според тази теория философският камък спомага за превръщането на металите, тъй като прибавянето му към неблагородно вещество превръща последното в злато. На това фантастично вещество са давани различни наименования: велик магистър, червена тинктура, велик елексир и др. Според алхимиците той има следните свойства: червен на цвят, прозрачен и ковък, а във форма на прах – жълт, светещ на тъмно. Смятало се, че има второстепенен философски камък, който превръща веществата в благородни метали.
Но какво представлява това митично вещество? Сведенията за него са забулени с алегории и мистика, а рецептите за получаването му са написани на такъв език, че “непосветените” нищо да не разберат. Ето една от тях:
Има само една природа.
Ти можеш да я разделиш на три
и като ги събереш в триединство
от тях да получиш едно.
Гледай, това е философският камък!
Освен получаването на злато алхимиците си поставят и още “по-сложни” задачи: изработване на философски камък, създаване на изкуствен човек “хомункулус” и откриване на елексира на безсмъртието.
В периода от ІХ до ХVІ век европейската алхимия дава редица крупни учени и мислители, които оставят дълбоки следи в историята на науката. Те били убедени, че в алхимията е истината, трудили се неуморно и безкористно, извършили безброй опити и открили редица елементи, химически съединения и технологични процеси, с което полагат основите на съвременната химия. Но наред с честните алхимици имало и много лъжци и мошеници, известни предимно като фалшификатори на металите.
Един от най-известните алхимици се казва Алберт Болщедски (1193-128). Наричали са го Велики, той е служел като Доменикански монах, богослов, философ и естествоизпитател, преподавател в Регенсбург, Страсбург, Кьолн и Париж. Той успява да възстанови почти цялата философия на Аристотел. Въпреки всичките си успехи и слава Велики е бил считан от съвременниците си за магьосник. Главна вина за това има църковникът и реакционер Тома Аквински. На младини, като ученик на алхимика, той влиза в лабораторията на учителя си. Там той вижда женска фигура, която го поздравява с вдигане на ръка. Считайки това за дяволско дело, той се нахвърля върху фигурата с тояга и я разрушава. Когато Алберт Велики влиза и вижда това, той се разгневява и извиква на ученика си: "Какво направи? Унищожи 30 години от моя труд!!! Това е движещ се автомат!".
Най-вероятно той е направил нещо, което в днешно време би му донесло световна слава и голямо богатство, но в онези времена е бил принуден да се откаже от своя епископски сан и да търпи обвинения в магьосничество.
Раймунд Лулий (1235 – 1315) е испански теолог и философ, който се прочува с опитите си да конструира машина за решаване на логически задачи за откриване на истината. Съвременниците му го наричали “просветеният учител” и сам той самоуверено заявява: “Ако морето се състоеше от живак, аз мога да го превърна в злато”.
През 1315 г. престарелият философ отива в Тунис, за да проповядва Евангелието. На площада тълпата обаче го пребива с камъни и генуезкият търговец Стефан Колумб едва успява да прибере и скрие стареца. Според легендата преди смъртта си Р. Лулий успява да добие много злато за английския крал Едуард, но никой не го е обвинявал в шарлатанство или магьосничество.
Един от най-интересните и бележите представители на средновековната наука е англичанинът Роджър Бейкън (1214 – 1294). Монах от ордена на францисканците, Р. Бейкън е един от първите, въвели опита, като единствен път за откриване на истината и първи нарича алхимията наука. Той се интересува от алхимичните проблеми, но не за собствено обогатяване, а като честен естествоизпитател. В съчиненията си Р. Бейкън се проявява като противник на магията и не споменава, че задачата на алхимията е да получава злато. Това обаче не пречи на съвременниците му да го обвинят в магьосничество и да го хвърлят в затвора за дълги години. Там той изучава свойствата на селитрата и открива начин за приготвяне на черен барут.
Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наричан Парацелз (1493 – 1541), е немски лекар и естествоизпитател. Бележита и колоритна личност, той ярко се отличава от събратята си по професия. Полага основите на ятрохимията (направление в науката, в което се стреми да постави химията в служба на медицината). Възгледите му са своеобразно материалистични – счита, че всички жизнени явления се свеждат до химически процеси. Болестите произхождат от нарушаването на съотношението в организма между трите “начала” – сяра, живак и сол, следователно задачата на лекаря е да отстрани недостига или излишъка на тези “начала”, като вкарва в организма съответното лекарство. Според него “истинската цел на алхимията е не да прави злато, а да прави лекарства”. Развива новата за онова време представа за дозировката на лекарствата. Изучаването на терапевтичното действие на различните химически вещества обаче му донася славата на магьосник, заради което е убит.
Френският астролог Мишел Нострадамус (1503 – 1566) е считан за бележит предсказател и вълшебник. Фактически той умело използвал неизвестния тогава проекционен апарат, който и досега се нарича “вълшебен фенер” (латерна магика), съчетавайки го с оптичните свойства на тристенна стъклена призма. Той изследвал свойствата на наркотиците и вероятно под тяхното влияние прави своите “предсказания” в съчинението си “Цертурии”.
В историята Корнелий Хенрих Агрипа от Нетесхайм (1456 – 1535) остава като “черен магьосник”. Фактически този учен е един от най-ярките мислители на немското Възраждане. В книгата си “За окултната философия”, той превръща магията във физика, химия и математика, като ги отделя от теологията. Ярък противник на инквизицията, Агрипа защитавал обвинените като вещици и успява да спаси от кладата през 1519 г. една селянка от селцето Вапе до гр. Мец – безпрецедентен случай в историята на Инквизицията.
Доктор Фауст – легендарното име на човека, продал душата си на дявола. В историческите документи от 1500 г. за пръв път се споменава за някой си Йохан Фауст, печатар, прославил се като магьосник и съюзник на дявола. По същото време скитащият фокусник и шарлатанин Георг Сабелиниус се обявява за Фауст-младши (за обикновените хора той също си бил продал душата на дявола). Запазени са два любопитни документ: протокол на градския съвет в Инголщадт от 1528 г. и заповед на заместник-бургмайстера на гр.Фюрт (до Нюрнберг) от 1532 г. От тях е известно, че Фауст не само е изпъждан от тези градове, но и давал обещание да не пакости с магии на жителите. През 1540 г. Фауст-младши умира от насилствена смърт, която народната мълва приписва на дявола. В съзнанието на хората обаче двамата Фаустовци се сливат в един образ, достигнал до нас, благодарение на книгата на Йохан Шпис от 1587 г.
Façade- Ретард
-
Age : 28
Character : Insane, Pervy ,Yaoi Lover, Dreamer
Reputation : 1
Брой мнения : 4937
Дата на регистрация : 05.02.2008
Re: Алхимия
Façade Пет 22 Май 2009, 19:37
Алхимията
Представата ни за алхимията и алхимиците е свързана с мистицизъм, суеверие и лъженаука. Исторически погледнато обаче, това са едни от характерните черти на средновековието, които са формирали психологията и мирогледа на хората тогава.
Едно тълкуване на легендарния текст с неустановен произход, известен под името “Изумруденият скрижал”, продължава да е предмет на дискусии сред специалистите. Според легендата тринадесетте заповеди в скрижала са написани от древноегипетския бог Тот. В тях той влага висшите познания за строежа на материята и вселената. Ето един интересен откъс от тях:
…Отдели земята от огъня, тънкото от грубото, внимателно, с голямо изкуство. Това вещество се вдига от земята към небето и веднага отново се спуска към земята. То събира сили от горните и долни неща. И ти ще получиш световна слава, и всякакъв мрак ще се отдалечи от теб…
Най-вероятно в текста се разказва за принципите, с помощта на които може да се овладее енергията, заключена в материята. В началото се посочва необходимостта да се отдели енергията (“огънят”) от материята (“земята”). Носителят на тази енергия е свързан с финия строеж на веществото, с елементарните частици (“тънкото от грубото”). Процесът е много опасен (“внимателно”) и изисква големи познания и специална апаратура (“с голямо изкуство”). Отделилата се енергия е поток от частици (“вдига се от земята”) и е във връзка със също такава енергия, идваща от космическото пространство – космическите лъчи (“веднага отново, се спуска към земята”). В последното изречение направо се казва ,че този, който овладее ядрената енергия, ще бъде най-големият благодетел на човечеството.
Разбира се, едва ли има специалист, който сериозно да приеме това тълкуване на “Изумруденият скрижал”. Според редица учени тя е една своеобразна философска поема от късното средновековие, а не алхимически трактат.
Един немски лекар предлага друго, още по-интересно тълкуване на алхимичния символ, представляващ кръг, около който са разположени седемте познати тогава планети и съответстващите им седем метала:
Първо. Ако започнем от оловото и вървим по посока, обратна на часовниковата стрелка (олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро), ще констатираме, че в този ред нараства и тяхната топло- и електропроводимост. На пръв поглед това учудва, но да не забравяме, че топлопроводимостта на металите съвпада с тяхната електропроводимост. Алхимиците може би са открили опитно, че водата завира най-бързо в сребърен съд и най-бавно в оловен.
Второ. Древните астролози са смятали, че планетите Марс, Юпитер и Сатурн са външни планети, а Венера, Меркурий и Луната – вътрешни. Ако проследим реда на металите, които им отговарят (желязо, калай, олово и мед, живак и сребро), ще се получи техния електроафинитетен ред. Тази закономерност също озадачава. Да си припомним обаче, че алхимиците са знаели много видове заместителни реакции. Желязото измества медта от нейните съединения, медта – живака и т.н. Следователно това подреждане на металите в алхимичния кръг вероятно е съставено по емпиричен път.
Трето. В същия този кръг, ако започнем от желязото и вървим по посока на часовниковата стрелка, като свързваме металите през един, ще получим ред, който точно отговаря на съответните им атомни тегла (желязо, мед, сребро, калай, злато, живак и олово). Вероятно това е случайно съвпадение, защото абсурдно е да се мисли, че алхимиците са познавали атомния строеж на материята (или може би са го познавали?) тук можем да приключим с проблема, като напуснем несигурната почва на предположенията и екстравагантните хипотези.
Няма как докато четете това да не забележите, че някои неща, считани за мечта или магия в дълбока древност, вече са факт в нашето съвремие. Това е и нашето бъдеще. Във момента науката е напреднала до степен, че може би понятията се смесват във всяка една област. Роботиката е факт и в момента се разработва прототип на машина в човешки ръст, която мисли и се учи сама.
Една от най-модерните фабрики за отпадъци ще започва да преобразува боклука в гориво. А благодарение на химията, медицината в световно ниво прави чудеса. В момента се разработва лекарство, благодарение на което ще живеем до 500 години повече от сега. В момента може би алхимия е новото име на магията или това, което все още не можем да си обясним, като например как да върнем живота в мъртво тяло или как да разберем тайните на окултизма.
Пред човечеството винаги ще има загадки, с които ще се борим във времето и след определен интервал от време тези загадки ще изглеждат смешни на нашита потомци. Но все още стои един въпрос. Как се създава "Философският камък"?
Представата ни за алхимията и алхимиците е свързана с мистицизъм, суеверие и лъженаука. Исторически погледнато обаче, това са едни от характерните черти на средновековието, които са формирали психологията и мирогледа на хората тогава.
Едно тълкуване на легендарния текст с неустановен произход, известен под името “Изумруденият скрижал”, продължава да е предмет на дискусии сред специалистите. Според легендата тринадесетте заповеди в скрижала са написани от древноегипетския бог Тот. В тях той влага висшите познания за строежа на материята и вселената. Ето един интересен откъс от тях:
…Отдели земята от огъня, тънкото от грубото, внимателно, с голямо изкуство. Това вещество се вдига от земята към небето и веднага отново се спуска към земята. То събира сили от горните и долни неща. И ти ще получиш световна слава, и всякакъв мрак ще се отдалечи от теб…
Най-вероятно в текста се разказва за принципите, с помощта на които може да се овладее енергията, заключена в материята. В началото се посочва необходимостта да се отдели енергията (“огънят”) от материята (“земята”). Носителят на тази енергия е свързан с финия строеж на веществото, с елементарните частици (“тънкото от грубото”). Процесът е много опасен (“внимателно”) и изисква големи познания и специална апаратура (“с голямо изкуство”). Отделилата се енергия е поток от частици (“вдига се от земята”) и е във връзка със също такава енергия, идваща от космическото пространство – космическите лъчи (“веднага отново, се спуска към земята”). В последното изречение направо се казва ,че този, който овладее ядрената енергия, ще бъде най-големият благодетел на човечеството.
Разбира се, едва ли има специалист, който сериозно да приеме това тълкуване на “Изумруденият скрижал”. Според редица учени тя е една своеобразна философска поема от късното средновековие, а не алхимически трактат.
Един немски лекар предлага друго, още по-интересно тълкуване на алхимичния символ, представляващ кръг, около който са разположени седемте познати тогава планети и съответстващите им седем метала:
Първо. Ако започнем от оловото и вървим по посока, обратна на часовниковата стрелка (олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро), ще констатираме, че в този ред нараства и тяхната топло- и електропроводимост. На пръв поглед това учудва, но да не забравяме, че топлопроводимостта на металите съвпада с тяхната електропроводимост. Алхимиците може би са открили опитно, че водата завира най-бързо в сребърен съд и най-бавно в оловен.
Второ. Древните астролози са смятали, че планетите Марс, Юпитер и Сатурн са външни планети, а Венера, Меркурий и Луната – вътрешни. Ако проследим реда на металите, които им отговарят (желязо, калай, олово и мед, живак и сребро), ще се получи техния електроафинитетен ред. Тази закономерност също озадачава. Да си припомним обаче, че алхимиците са знаели много видове заместителни реакции. Желязото измества медта от нейните съединения, медта – живака и т.н. Следователно това подреждане на металите в алхимичния кръг вероятно е съставено по емпиричен път.
Трето. В същия този кръг, ако започнем от желязото и вървим по посока на часовниковата стрелка, като свързваме металите през един, ще получим ред, който точно отговаря на съответните им атомни тегла (желязо, мед, сребро, калай, злато, живак и олово). Вероятно това е случайно съвпадение, защото абсурдно е да се мисли, че алхимиците са познавали атомния строеж на материята (или може би са го познавали?) тук можем да приключим с проблема, като напуснем несигурната почва на предположенията и екстравагантните хипотези.
Няма как докато четете това да не забележите, че някои неща, считани за мечта или магия в дълбока древност, вече са факт в нашето съвремие. Това е и нашето бъдеще. Във момента науката е напреднала до степен, че може би понятията се смесват във всяка една област. Роботиката е факт и в момента се разработва прототип на машина в човешки ръст, която мисли и се учи сама.
Една от най-модерните фабрики за отпадъци ще започва да преобразува боклука в гориво. А благодарение на химията, медицината в световно ниво прави чудеса. В момента се разработва лекарство, благодарение на което ще живеем до 500 години повече от сега. В момента може би алхимия е новото име на магията или това, което все още не можем да си обясним, като например как да върнем живота в мъртво тяло или как да разберем тайните на окултизма.
Пред човечеството винаги ще има загадки, с които ще се борим във времето и след определен интервал от време тези загадки ще изглеждат смешни на нашита потомци. Но все още стои един въпрос. Как се създава "Философският камък"?
Façade- Ретард
-
Age : 28
Character : Insane, Pervy ,Yaoi Lover, Dreamer
Reputation : 1
Брой мнения : 4937
Дата на регистрация : 05.02.2008
Re: Алхимия
c0lourblind- Пет 22 Май 2009, 20:03
Aлхимията едва ли би могла да се нарече "науката срещу магията", още повече "окултна част от химията", като се има в предвид, че окулта се занимава с магия, пророчества, руни, призоваване, заклинания и куп други неща, които по никакъв начин не могат да се свържат с алхимията.
Алхимията е точна наука, предполагам. Също като математиката.. Едва ли превръащнето на камък в злато е магия, Съотносителността между две или повече вещества си е напълно нормално явление - няма общо с илюзии или т.нар. магия (:
Алхимията е точна наука, предполагам. Също като математиката.. Едва ли превръащнето на камък в злато е магия, Съотносителността между две или повече вещества си е напълно нормално явление - няма общо с илюзии или т.нар. магия (:
c0lourblind-- Администратор
- Age : 29
Groups I'm in :
Location : Gallifrey
Job/hobbies : nerd
Humor : аpathetic
Reputation : 22
Брой мнения : 2293
Дата на регистрация : 01.05.2008 -
Re: Алхимия
Mad.Soul Пет 22 Май 2009, 20:14
Ами алхимията всъщност не е наука а фантазията на древните учени или така наречената магия.
Mad.Soul- Терорист
-
Age : 26
Location : София
Humor : ;D
Reputation : 0
Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 07.11.2008 -
c0lourblind-- Администратор
- Age : 29
Groups I'm in :
Location : Gallifrey
Job/hobbies : nerd
Humor : аpathetic
Reputation : 22
Брой мнения : 2293
Дата на регистрация : 01.05.2008 -
Re: Алхимия
Megaphy Пет 22 Май 2009, 20:28
М-м-мате куре! Как може да не съм видяла тая тема! 
Според мен наистина Алхимията би трябвало да се счита като отделна наука и да, вярвам в възможнопстите й. Може и да звучи фантастично или невъзможно, но това е от времето. Просто с дългото си съществуване е малко преувеличена - няма нищо общо с магията, всичко идва от елементите и въздействието между тях. Близо е до Химията, ако не и нейно пълно копие, но определено има разлика. Или може би те вече са били разбрани и практикувани? Което ме навежда на мисълта, че сега сме по-западнали от хората в миналото, които са били много по-мъдри. Сякаш преродени ние започване наново да преоткриваме тези сили или както там искате ги наричайте.
Според мен наистина Алхимията би трябвало да се счита като отделна наука и да, вярвам в възможнопстите й. Може и да звучи фантастично или невъзможно, но това е от времето. Просто с дългото си съществуване е малко преувеличена - няма нищо общо с магията, всичко идва от елементите и въздействието между тях. Близо е до Химията, ако не и нейно пълно копие, но определено има разлика. Или може би те вече са били разбрани и практикувани? Което ме навежда на мисълта, че сега сме по-западнали от хората в миналото, които са били много по-мъдри. Сякаш преродени ние започване наново да преоткриваме тези сили или както там искате ги наричайте.
Megaphy- Администратор
-
Age : 28
Reputation : 3
Брой мнения : 2356
Дата на регистрация : 25.10.2008
Re: Алхимия
Гост Пон 23 Апр 2012, 20:33
мхм, фенгърли от нисшата класа, ако искате може да ви взема за прислуга
Гост- Гост
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите