"Облаците" - Аристофан

[Cocaine`]

ПРОЛОГ

СТРЕПСИАД

Ох, ох! Ох, ох!
О, Зевсе, царю, ама дълги нощите!
Безкрайни са! Не ще ли съмне някога?
Отдавна чух петела. А пък робите
си хъркат! Не, не, по-преди бе иначе.
Проклинам те, война, за много работи!
Не мога даже да накажа роба си!

(посочва сина си)

И този тук отличен момък цяла нощ
не се разбужда, не, загърнат хубаво
във пет кожуха, си пърди. Но ха сега
да се завием и да си похъркаме!

(ляга)

Но не, не мога да заспя, че хапят ме
безброй разноски, конски ясли, дългове
на тоя, моя син. С коси нестригани,
той язди кон, препуска с колесници и
коне сънува. Аз умирам, гледайки,
че месецът показва вече двайсети.
Та лихвите вървят!

(Вика на Роб.)

Момче, дай лампата
и ми донеси тефтера, че да видя аз
кому дължа и да пресметна лихвите.

Робът изпълнява.

Но я, какво дължа?

(Чете.)

„Три за колцата и колелетата!“

ФИДИПИД (бълнува)
Отвеждай коня, подсуши го хубаво!

СТРЕПСИАД
Но, драги, ти ми пресуши кесията.
Осъден съм да плащам, а за лихвите
ми искат залог.

ФИДИПИД (събужда се)
Татко бе, какво така
се тръшкаш цяла нощ и недоволствуваш?

СТРЕПСИАД
Ох, хапе ме и нямам мир от… бирника!

ФИДИПИД
Че остави ме да заспя за мъничко!

(Заспива)

СТРЕПСИАД
Добре де, спи. Но знай, че всички дългове
ще паднат най подир върху главата ти!
Ох!
Да беше пуста опустяла свахата,
която ме склони да взема майка ти!
За мене беше най-приятен селският
живот, сред кал и плесен, сред запуснатост,
с пчели, овци, маслини в изобилие.
И аз, селякът, се сродих с Мегакловци,
взех племенница на Мегакъл, гражданка,
като Кисира, важна и разглезена.
През сватбения ден седях до булката,
вмирисан на шира, на вълна, сирене,
а тя — на миро, на шафран, на разходи,
целувки страстни, лакомия, любене…
Не бе ленива, но широкопръста бе.
И често, като й показвах плаща си,
мълвях: „Жена широки ти са пръстите!“

Лампата угасва.

РОБЪТ
Във лампата ни вече свърши маслото.

СТРЕПСИАД
Запалил лампа, дето гълта маслото!
Ела тук да ти дръпна бой!

РОБЪТ
Защо пък бой?

СТРЕПСИАД
Защо си поставил от дебелите
фитили!

Робът излиза с лампата, след малко я носи запалена.

Като се роди момчето ни,
на мене и на моята добра жена,
за името му взехме да се караме.
Тя искаше на „ип“ да бъде името —
Ксантип, Харип или пък Калипид да е —
а аз предлагах Фидонид, на дядо му.
Бе дълга разправията и с времето
решихме Фидипид да му е името.
А майка му го вземаше и галеше:
„Стани голям, ще ходиш като вуйчо си
Мегакъл с колесница, дреха пурпурна!“
Аз виках пък: „Ще водиш като татка си
кози от планината, с дреха кожена
на гръб!“ Но той не ми послуша думите,
доведе ме до конска паралипсия.
И тъй сега, като размислях цяла нощ,
открих една пътечка, дивна работа,
отправя ли го в нея, знам, избавен съм.
Но искам най-напред да го събудя аз.
Как бих могъл да го събудя лекичко?
Как? Фидипиде, Фидипидчо!

[Cocaine`]

ФИДИПИД (събужда се)

Слушам те.

СТРЕПСИАД
Ха целуни ме и ми дай ръката си!

ФИДИПИД
Добре. Защо?

СТРЕПСИАД
Обичаш ли ме, миличък?

ФИДИПИД
Кълна се в онзи Посейдон, конярина!

СТРЕПСИАД
Недей ми споменава за конярина,
че този бог ми причинява болките.
Но, сине, ако ме обичаш искрено
и силно, чуй съвета ми.

ФИДИПИД
Какъв е той?

СТРЕПСИАД
О, час по-скоро промени живота си,
учи каквото аз ти кажа, моля те.

ФИДИПИД
Добре, кажи.

СТРЕПСИАД
И ще го сториш?

ФИДИПИД
Сторвам го,
кълна се в Бакхус!

СТРЕПСИАД
Погледни насам сега.
Ти виждаш тая протка, тая къщица.

ФИДИПИД
Да, виждам, татко. Що е то наистина?

СТРЕПСИАД
На мъдри духове е тя мислилище.
Мъже живеят там, и те, говорейки,
те убеждават просто, че небето е
похлупака върху нас, а ний сме въглища.
И те те учат, ако им плати човек,
да победиш и с правото и с кривото.

ФИДИПИД
Кои са те?

СТРЕПСИАД
Не знам им точно името.
Отлични люде и дълбокоумници.

ФИДИПИД
Фю! Зная ги, голтаци! Твойта дума е
за босите и бледите бърборковци,
като Сократ и Херефонт! Нещастници!

СТРЕПСИАД
Е, е, замлъквай! Не приказвай глупости!
Но помисли за залъка на татка си:
иди при тях, изостави конярството.

ФИДИПИД
Кълна се в Бакхус, даже да ми даваше
фазаните на Леогор — не, никога!

СТРЕПСИАД
Иди, най-мили сине, умолявам те, върви, учи!

ФИДИПИД
Каква ти е науката?

СТРЕПСИАД
Говори се, у тях две речи имало,
едната — силна, а пък слаба — другата.
От тези двете речи, казват, слабата
надвивала, когато брани кривдата.
И ако ти ми усвоиш неправдата,
при всички сторени от тебе дългове
не ще платя нито стотинка някому.

ФИДИПИД
Не съм съгласен. Със лице повехнало
не бих посмял да гледам към ездачите.

СТРЕПСИАД
Добре, от днес при мене няма ядене
за тебе, за бегача и возача ти.
Прогонвам те от къщи, бягай поврага!

ФИДИПИД
Ба, вуйчо ми Мегакъл няма без коне
да ме остави. Ти не важиш, тръгвам си.

(излиза)

СТРЕПСИАД
Аз паднах, ала никакво предаване!
И след молитва към небето, лично аз
ще ида да се уча в туй мислилище.
Но как тъй, старец, бавен и безпаметен,
ще усвоя словесните им тънкости?
Не, ще вървя! Какво се мая толкова?
Но я да чукна!

(Чука)

Хей, момче, момченце бе!

Излиза един Сократов Ученик.

УЧЕНИКЪТ
Е, да те вземат… Кой тъй бъхти вратнята?

СТРЕПСИАД
Синът Фидонов, Стрепсиад, кикинецът.

УЧЕНИКЪТ
Простак си ти, кълна се в Зевс, заблъскал си
тъй силно и безцеремонно вратнята:
новооткрита мисъл бе пометната!

СТРЕПСИАД
Прости ми. Отдалече съм, от село съм.
Ала кажи: какво се е пометнало?

УЧЕНИКЪТ
Това не може да се каже никому,
освен на учениците.

СТРЕПСИАД
Кажи ми го,
не бой се. Аз дойдох със намерение
да стана ученик в това мислилище.

УЧЕНИКЪТ
Ще кажа. Но е строго поверително.
Сократ запита колко бълши стъпчици
съдържа скокът на бълхата, щипнала
на Херефонта веждата и миг след туй
върху главата на Сократа скокнала.

СТРЕПСИАД
И как измери скока?

УЧЕНИКЪТ
Изумително!
Стопи той восък, взе бълхата, топна й
краката в него, и когато восъкът
изстина, се получиха обувчици
изу ги и премери с тях пространството.

СТРЕПСИАД
О, царю Зевсе! Виж ти остроумие!

УЧЕНИКЪТ
Ами ако ти кажа друго негово
откритие?

СТРЕПСИАД
Какво? Кажи го, моля те!

УЧЕНИКЪТ
Веднъж го пита Херефонт, сфетиецът,
какво си мисли той, дали комарите
пищят с устата или пък със задника.

СТРЕПСИАД
Сократ какво отвърна за комарите?

УЧЕНИКЪТ
Той каза, че червото на комарите
е тясно и през теснината въздухът
минава право устремен към задника.
И после, разширявайки се, задникът
издава звук под силата на напъна.

СТРЕПСИАД
Тръба е, значи, на комара задникът!
О, триж честит със тоя чревология!
Да, лесно би избягнал от присъдата,
познавайки червата на комарите.

УЧЕНИКЪТ
Велика мисъл беше му отмъкната
от гущер неотдавна.

СТРЕПСИАД
Как? Кажи ми го.

УЧЕНИКЪТ
Бе вдаден в лунни фази и движения,
и, както зяпаше нагоре, гущерът
от покрива изцвъка се в устата му.

СТРЕПСИАД
Хе, на Сократ в устата цвъкнал гущерът!

УЧЕНИКЪТ
А снощи нищо нямахме за ядене.

СТРЕПСИАД
И той какво измисли за да хапнете?

УЧЕНИКЪТ
Посипа пепел, тънък слой, на масата,
прегърна шиша и като с пергел в ръка,
отмъкна с него къс месо от жертвата.

СТРЕПСИАД
И ние на Талес да се учудваме!
Отваряй бързо вашето мислилище,
Сократа покажи ми без забавяне!
Копнея да се уча, ха отваряй ми!

[Cocaine`]

Ученикът отваря вратата. Виждат се учениците на Сократ, бледи и мършави.

Какви са тия твари, откъде са те?

УЧЕНИКЪТ
Какво се чудиш? Спомнят ли ти някого?

СТРЕПСИАД
Спартанците, пленени в Пилос. Тези тук
защо така в земята са се втренчили?

УЧЕНИКЪТ
Подземните неща издирват.

СТРЕПСИАД
Сигурно
те дирят лук

(Към учениците.)

за лук не се грижете, бе!
Аз зная лук с глави големи, хубави.

(Към Ученика.)

А тези, дето одве са прегънати?

УЧЕНИКЪТ
А, те изследват тайните на Тартара.

СТРЕПСИАД
Защо тъй към небето вирят задници?

УЧЕНИКЪТ
И задникът им учи астрономия.

(Към някои ученици, доближили до вратата.)

За да не ви завари тука, влизайте.

СТРЕПСИАД
Не още, не, не! Да почакат мъничко,
да им река за важна моя работа.

УЧЕНИКЪТ
Но те не могат да стоят на въздуха
навън, открити твърде продължително.

Учениците влизат.

СТРЕПСИАД
Това ей тука за какво е, моля те?

УЧЕНИКЪТ
За астрономия.

СТРЕПСИАД
А ей туй, другото?

УЧЕНИКЪТ
За геометрия.

СТРЕПСИАД
И за какво е тя?

УЧЕНИКЪТ
Земята мери.

СТРЕПСИАД
Дето ни я дават ли?

УЧЕНИКЪТ
Не, цялата.

СТРЕПСИАД
Това е умна работа!
Народно и добро изобретение!

УЧЕНИКЪТ
А туй е карта на земята. Виждаш ли?
Ей тук Атина.

СТРЕПСИАД
Как тъй! Невъзможно е!
Не виждам тук съдебни заседатели.

УЧЕНИКЪТ
Но знай, това наистина е Атика.

СТРЕПСИАД
А моите съселяни, кикинците?

УЧЕНИКЪТ
Ей тук са. А пък Евбея, виждаш я,
ей тази, отстрани се е проточила.

СТРЕПСИАД
Знам, ние със Перикъл я разтягахме.
Но де е Спарта?

УЧЕНИКЪТ
Спарта ли? На, ето я.

СТРЕПСИАД
Че много близо е до нас. Я гледайте
по-надалече от нас да я преместите.

УЧЕНИКЪТ
Това не може.

СТРЕПСИАД
Да, но ще се каете.
Я, кой е този, дето висне в кошница?

УЧЕНИКЪТ
Самият той.

СТРЕПСИАД
Кой той?

УЧЕНИКЪТ
Сократ.

СТРЕПСИАД
Сократ, бе!

(Към Ученика.)

Но, драги, я викни ми го по-силничко.

УЧЕНИКЪТ
Викни си го самичък. Имам работа.

(Прибира се.)

СТРЕПСИАД

(Вика.)

Сократе,
Сократчо!

СОКРАТ

(От кошницата.)

[center]
Еднодневке, за какво съм ти?

СТРЕПСИАД
Кажи ми първо какво правиш, моля те!

СОКРАТ
Въздухоплавам, съзерцавам слънцето.

СТРЕПСИАД
Тъй, от високо гледаш боговете ни,
от кошница, не от земята?

СОКРАТ
Никога
не бих разкрил небесните явления,
ако не бе ми окачен разсъдъкът
и леката ми мисъл не бе смесена
с подобния й въздух. Наблюдавах ли
от долу, стъпил на земята, горните
неща, не бих ги опознал. Насилствено
твърдта привлича сока на мисловната
способност. То и с мокреша е същото.

СТРЕПСИАД
Какво говориш?
Че мисълта привлича сока в мокреша?
Ела, Сократчо, слез при мене, моля те,
да ме научиш, заради което съм
дошъл при тебе.

СОКРАТ
Е, и за какво дойде?

СТРЕПСИАД
С желание да уча красноречие.
Лихвари и заемодавци опаки
ме грабят, правят опис на имота ми.

СОКРАТ
Как тъй несетно си затънал в дългове?

СТРЕПСИАД
Конярска болест ме слетя, изяде ме!
Но преподай ми другата от речите,
с която се не връща дълг. Кълна ти се
във боговете, ще си имаш платата.

СОКРАТ
Как, в боговете? Не върви такваз пара
при нас.

СТРЕПСИАД
В какво се вий кълнете? Може би
в железните пари като в Бизантион?

СОКРАТ
Желаеш ли да знаеш ясно, правилно
божественото?

СТРЕПСИАД
Ако може, искам го.

СОКРАТ
И да общуваш с Облаците в разговор,
с наште богове?

СТРЕПСИАД
Но да, разбира се!

СОКРАТ
Седни тогаз на туй свещено одърче.

СТРЕПСИАД
На, сядам.

СОКРАТ
Ха вземи сега в ръката си
венец.

СТРЕПСИАД
Защо венец, Сократе, олеле!
Че като Атамант ли ще ме колите?

СОКРАТ
Не, правим го, когато посвещаваме
човек при нас.

СТРЕПСИАД
Каква ще ми е ползата?

СОКРАТ
Ще вриш, кипиш в брашнянотънки работи.
Стой мирно!

СТРЕПСИАД
Да не ме излъжеш, бога ти!
Така посипан, съм брашняна работа.

СОКРАТ
Старче, замълчи набожно и молитвата ни слушай.
„Ти, о Въздух безбрежен, владетел и цар, ти придържаш високо
Земята!
Ти, сияен Ефир! Вий, добри богове, вие, Облаци огненогръмни!
Господари, елате, вдигнете се вие пред мислителя сред висините!“

СТРЕПСИАД
Още не, още не! Първо нека в това се увия, че сух да остана!
Че когато насам се отправях, не взех аз, горкият, ни гугла от
къщи.

СОКРАТ
Многотачени Облаци, хайде сега се явете пред взора му вие!
И дали на свещените снежни била на Олимп сте се проснали кротко,
или виете своето свято хоро в градините на Океана,
или в Нилските устия речни води вие пиете в златни съсъди,
или ходите по Меотийско море и по снежния връх на Миманта —
чуйте моята реч, примете дара, нека нашият обред ви радва!

[Cocaine`]

ПАРОД

Строфа
О вие, Облаци вечни,
нека покажем подвижната росна своя природа!
От Океана, баща ни, с бучащите
бездни, напред към планинските върхове гъстообраснали,
да съзерцаваме сините хълмове,
плодната свята земя напоявана,
шумните речни потоци божествени,
морската шир и талазите грохотни!
Неуморимо свети окото на Етера
със разгорени лъчи.
Ха да разсеем мъглата от нашите
вечни лица и с далекопроникващи
взори погледнем земята.

СОКРАТ
Многотачени Облаци, вашият сонм очевидно е чул моя призив.

(Към Стрепсиад)

Ала ти — ти усети гласът им, нали, и шумът на гърма им божествен?

СТРЕПСИАД
И ви тача, богини, отдавам ви чест и на вашия гръм ми се иска
да отвърна с пръдня

(Към Сократ)

че треперя от тях и съм целия в страх и уплаха,
и сега дали може, или пък не, ала мен ми се ходи по нужда.

СОКРАТ
Я недей се подбива, недей прави тъй, както тези проклети комици,
а набожно мълчи, че богини рояк нанасам се запътват със песни.

ХОР (все още невидим)

Антистрофа
О, дъждоносни девойки,
нека отидем в светлия край на Палада, да зърнем
скъпия Кекропов кът на героите,
там, дето чествуват тайните култове,
дето светилище
свира след обреда свят посветените;
на боговете поднасят се дарове:
храмове високопокривни, статуи,
празнични шествия в чест на блажените,
цветовенчани жертви и весели пирове —
цяла година е тъй!
В ранна пролет е празникът Бромиев
с трепета трескав на звучните хорове,
с гръмки флейтови звуци.

[Cocaine`]

ПЪРВИ ЕПИЗОД

СТРЕПСИАД
Обади ми, Сократе, заклевам те в Зевс и те моля, кои са жените,
дето тъкмо изпяха прекрасния химн? Те са може би полубогини?

СОКРАТ
Не, това са небесните Облаците са велики могъщи богини
за лентяите, дават ни ум и талант да говорим и спорим успешно,
да бърборим, да мамим, да смайваме с реч, да смотаваме своя слушател.

СТРЕПСИАД
Затова, значи, след като чух им гласа, полетя ми душата, заиска
да мъдрува изтънко, да се стреми за дима да умува например,
и оборвайки мнение с мненийце, тъй да отвърне на слово със слово.
Затова, ако може, аз бих пожелал да ги видя пред себе си лично.

СОКРАТ
Хайде, гледай тогава насам, към Парнет. Вече виждам как бавно се смъкват
насам.

СТРЕПСИАД
Но къде са те? Я покажи.

СОКРАТ
Приближават към нас многобройни
по гори, по долини, на, ето, пълзят отстрани…

СТРЕПСИАД
Но каква ще е тая?
Не ги виждам!

СОКРАТ
При входа са…

СТРЕПСИАД
Ето, аха, май че с мъка, да, вече донейде…
Явява се Хорът на облаците — жени, облечени в прозирна материя.

СОКРАТ
Е, та виждаш, ако в очите си нямаш гурели колкото тикви!

СТРЕПСИАД
Да, да, виждам ги аз… Уважаеми!… Хе! Те заеха тук цялото място!

СОКРАТ
Но до днеска не си смятал нито за миг, че това са богини, признай си!

СТРЕПСИАД
Да, кълна се в Зевса, аз мислех, че те са мъгла, изпарения, влага.

СОКРАТ
Но, кълна се в Зевс, ти не знаеш, че те препитават тълпа от софисти,
Прорицатели, врачове и вражалци, и контета със пръстен до пръстен,
Стихоплетци на дитирамбични слова, звездобройци — мошеници дърти —
хранят празни безделници те затова, че в поезия ги превъзнасят.

СТРЕПСИАД
Затова те прославят „стремглавия бяг на блестящите Облаци“, значи,
тези „буйни коси на Тифона стоглав“, или „бесните яростни бури“,
още „влажните птици с извития клюн, дето бързо из въздуха плуват“,
и „на росните Облаци бурния дъжд“. И за всичко това тези хора
лапат „късове едър и хубав кефал“ и „месо от дроздове сладки“.

СОКРАТ
Затова е така. И е право, нали?

СТРЕПСИАД
Я кажи ми, какво става с тях, че,
ако вярно са облаци, техният вид е вид на жени простосмъртни?
Че онези в небето не са като тях?

СОКРАТ
Е, добре де, кажи ми какви са?

СТРЕПСИАД
Много точно не зная. Но те имат вид на валма от разчепкана вълна,
Вярвай бога, а не на жени, не, не, не! А пък тези тук — с носове са!

СОКРАТ
Отговаряй на мойте въпроси тогаз.

СТРЕПСИАД
Казвай бързо каквото желаеш.

СОКРАТ
Ти си виждал понякога облак, нали, който страшно напомня кентавър,
леопард, или вълк, или бик?

СТРЕПСИАД
То е тъй, но какво от това, че съм виждал?

СОКРАТ
Във каквото поискат, превръщат се те. И тъй, видят ли някой красавец
от онези, власатите, като сина Ксенофантов например, тогава,
за насмешка над тази му болест и страст, те сами се превръщат в кентаври.

СТРЕПСИАД
Ами Симона, този обществен крадец, ако видят, какво ще направят?

СОКРАТ
За да блесне пред всички ни нравът му, те начаса биха станали вълци.

СТРЕПСИАД
Затова, затова, значи, завчера, щом Клеоним, дезертьора, видяха,
като гледаха тоя страхливец най-пръв, се превърнаха всички в елени.

СОКРАТ
И сега, щом видяха Клистен, във жени се превърнаха всички, видя ли?

СТРЕПСИАД

(към Хора)

Господарки, здравейте. Ако на друг досега сте говорили, хайде,
и на мен говорете с небесния глас, който пълни простора, царици!

ХОР
Поздрав, старче, родено в далечни лета, и ловецо на речи премъдри!

(Към Сократ.)

А ти, жрецо на най-остроумен брътвеж, обади за какво сме ти нужни.

Ний не бихме изслушали никого друг от сегашните звездософисти,

освен Продика — него за мъдрия ум и за многото знание, тебе —

затова, че се носиш из пътя си горд, че оглеждаш изкосо нещата,

че, пристъпвайки бос, много мъка търпиш, и че с вяра във нас се надуваш.

СТРЕПСИАД
О Земя! О Земя, какъв глас! Колко свят, и внушителен, и импозантен!

СОКРАТ
Да, защото богини са те, само те, всичко друго е брътвене празно.

СТРЕПСИАД
Но, за бога, нима олимпиецът Зевс не е бог според вашия възглед?

СОКРАТ
Какъв Зевс! Не приказвай глупашки неща! Зевс го няма дори!

СТРЕПСИАД
Бре, що думаш?
Ами кой вали, кой праща дъжд? Ей това обясни ми най-първо и първо.

СОКРАТ
Без съмнение тези.

(Посочва Хора)

И всичко това ще докажа със доводи тежки.
Ха кажи ми, видял ли си някога Зевс да вали при безоблачно време?
Инак трябваше Зевс и от ясно небе да вали, а пък тях да ги няма.

СТРЕПСИАД
В Аполон се заклевам, че всичко това ти доказва със тоя си довод.
А пък по-преди истина мислех си аз, че Зевс пикае през сито.
Но кажи ми: кой във момента гърми, та ме кара от страх да треперя?

СОКРАТ
Те гърмят, чрез търкаляне.

СТРЕПСИАД
Как? Обясни, о, човече, способен на всичко!

СОКРАТ
Напоени със много и много вода и принудени да се предвижват,
неизбежно увисват, изпълнени с дъжд, след което, когато се сблъскат,
поради тежестта си, един срещу друг, се разпукват със гърмел и трясък.

СТРЕПСИАД
Ала кой принуждава ги, мигар не Зевс, да се движат и тъй да се сблъскват?

СОКРАТ
Ни най-малко. Въздушният вихър.

СТРЕПСИАД
Какво? Значи, вихър? Това не го знаех.
Зевс го няма, на негово място сега царува Въздушният вихър.
Ала все още нищо не ми обясни за гърма и небесния трясък.

СОКРАТ
Но не ме ли чу? Казвам, че, пълни с вода, тия същите облаци с удар
се стоварват един срещу друг и така изгърмяват от своята плътност.

СТРЕПСИАД
Ами как да повярвам във всичко това?

СОКРАТ
Ще ти кажа със пример от тебе.
Щом на празника Панатенеи с чорба се нагълташ, захващат тогава
във стомаха ти бунтове, и изведнъж той започва да курка, нали тъй?

СТРЕПСИАД
Тъй е, бога ми! Страшно замъчва ме той начаса и ужасно той сам се разбърква,
и чорбицата в мен като истински гръм затрещи и страхотно затряска.
Първо бавничко, лекичко: пър-пър-пър-пръц, след това по-високо: бър-бър-бър.
А когато задрискам, тогава гърми: бам-бам-бам, бам-бам-бам — като тези.

(Посочва Хора на облаците.)

СОКРАТ
Помисли си сега, ти гръмовно пърдиш със своето малко стомахче,
а защо да не бъде възможен гърмът страховит на безкрайния въздух?

СТРЕПСИАД
Затова и двете думи гърмеж и пърдеж си приличат така помежду си.
Но светкавицата — обясни ми това — откъде иде, пламнала в огън,
и защо, като удря, изгаря едни, а пък други ги само опърля?
Тук е ясно, че нея изпраща я Зевс срещу клетвопрестъпници разни.

СОКРАТ
Че защо бре, глупако, тъпако такъв, останка от дните на Кронос,
ако бие по клетвопрестъпници, той досега не изгаря ни Симон,
ни Теор, ни дори Клеоним? А пък те са престъпили не една клетва.
Не, по своя храм праща светкавица той, по атинския Сунион още —
по големите дъбове. Да, и защо? Че дъбът ли е клетвопрестъпник?

СТРЕПСИАД
Аз не зная, но май че си прав. И все пак тая пуста светкавица що е?

СОКРАТ
Е, когато се вдига сух въздух към тях и бъде затворен, тогава
ги надува отвътре той като мехур, след което по необходимост
ги разкъсвай с устрем излиза навън в резултатна големия напън,
като сам се запалва от своята мощ, от своя свистеж, своя натиск.

СТРЕПСИАД
Да, така е, кълна се в Зевса. И аз го изпитах на празника Зевсов.
Аз печех за домашните свои шкембе, но забравил бях да го надупча,
а пък то — занадува се, че изведнъж се разкъсва и хайде — ми пръсва
с мръсотията право във двете очи и лицето ми тъй изпогаря.

СОКРАТ
О, човече, ти, който жадуваш от нас да получиш голямата мъдрост,
как честит сред атинците, па и навред между гърците, скоро
ще станеш, ако бъдеш мислител, човек паметлив и в душата ти има упорство —
да не се уморяваш, когато си прав, на нозе, и когато се движиш,
да понасяш безропотно, твърдо студа и към ядене да те не тегли,
да отбягваш от вино, от спортни игри и от другите глупости разни,
като смяташ, тъй както приляга на мъж просветен, че най-висшето благо
е победата в делото, в твоя съвет и най-сетне в словесните битки.

СТРЕПСИАД (към Сократ)
Е, добре, ако трябва корава душа или грижа, що сън ти не дава,
и умерен, с оскъдица свикнал стомах, благодарен от чубрица проста,
то недей се страхува, за всичко това бих могъл наковалня да бъда.

СОКРАТ
Вече никого няма да смяташ за бог, само тия, почитани тука:
туй безкрайно Пространство, ей този Език, тези Облаци — три бога, значи.

СТРЕПСИАД
А пък с другите, знай, да ги срещна дори, аз не ще разменя нито дума.
Нито жертви за тях, ни възливки за тях! Не, за тях ни тамянено зрънце!

ХОР
Е, какво да направим за тебе сега? Казвай смело, и ти ще го имаш,
но тачи ни, диви ни се и се стреми да добиеш потребната ловкост.

СТРЕПСИАД
Господарки, тогава помолил ви бих за едно нещо просто нищожно:
да надмина чрез свойта ораторска реч всички елини с петстотин метра.

ХОР
Хайде, всичко това ще го имаш от нас. От сега занапред вече никой
пред народа не ще защитава със реч своя възглед по-често от тебе.

СТРЕПСИАД
Не, не съм по големите възгледи аз, те не ми са потребни, не ща ги,
искам правото само да извъртя, от лихварите да се изплъзна.

ХОР
Ще получиш каквото желаеш. Та то е наистина работа проста.
Ала хайде, предай се по-бързо сега в ръцете на нашта прислуга.

СТРЕПСИАД
Аз ви вярвам, затуй ще постъпя така. Че голяма неволя ме мъчи —
И конете със пръски, и тежкият брак ме съсипаха вече напълно.
Нека правят със мене каквото си щат.
Предоставям им ей това тяло,
да ме бъхтят и мъчат със глад и със жад,
с мръсотия, със студ, нека жив ме дерат,
но от дългове само да се отърва
и да бъда в очите на хората пръв
шарлатанин, негодник, безсрамник, нахал,
сладкодумник, подлец, безподобен лъжец,
изврътливец, в процесите врял и кипял,
формалист, кречетало, лисица, мазник,
изнудвач, присмехулник, ленивец, гадняр,
закачливец, мръсник, самохвалко, хитрец, лакомия — така
да ми викат по пътя, каквото си щат
нека правят от мене и нека дори, ако искат това,
ме правят на наденик и подир туй
нагостят философите с мене!

ХОР
Воля има у тогова,
той е с дързост, с мисъл бърза и готова!

(към Стрепсиад)

Знай, че узнаеш ли тези неща от мене,
слава небесна те чака!

СТРЕПСИАД
Какво сега?

ХОР
През всичкото време заедно с мене
най-завиден живот в света ще водиш.

СТРЕПСИАД
Всичко това ще го видя ли някога?

ХОР
Да, пред вратите ти вечно ще има тълпа от люде,
да поприказват със тебе и с тебе да се поразговорят
все по дела и по тъжби за много таланти,
за да получат съвет, достоен за твоята мисъл.

(Към Сократ)

Ала ха залови се със стареца ти и основни понятия дай му,
раздвижи му насам и нататък ума, провери му мисловната годност.

СОКРАТ
Е, хайде вече, покажи ми нрава си,
че като знам какъв е, според нрава ти
да избера надлежните оръдия.

СТРЕПСИАД
Ала какво, за бога, ще ме стреляш ли?

СОКРАТ
Не, искам да те питам нещо кратичко.
Каква е паметта ти?

СТРЕПСИАД
Двойна, бога ми.
Когато ми дължат, аз помня хубаво,
когато сам дължа, забравям хубаво.

СОКРАТ
Ами природна дарба слово имаш ли?

СТРЕПСИАД
Не, слово не, но имам дарба крадене.

СОКРАТ
Тогава как ще учиш?

СТРЕПСИАД
Много хубаво.

СОКРАТ
Ха, щом ти хвърля мъдрост за небесните
неща, веднага я хвани във въздуха.

СТРЕПСИАД
Какво, ще лапам мъдростта по кучешки?

СОКРАТ (тихо)
Това е то човек неук и варварин!

(Високо)

Боя се, старче, че ти трябва тупане.
На боя как отвръщаш?

СТРЕПСИАД
Как? Оставям се.
Като почакам, призова свидетели.
Почакам пак и викам в съд побойника.

СОКРАТ
Тогава сваляй плаща.

СТРЕПСИАД
Нещо сбърках ли?

СОКРАТ
Прието е да влизаме съблечени.

СТРЕПСИАД
Но аз не идвам тук да ме претърсвате!

СОКРАТ
Свали го и не дрънкай!

СТРЕПСИАД(сваля плаща)
Но кажи сега —
ако се уча с труд и прилежание,
с кого от тези тук ще си приличаме?

СОКРАТ
Ще бъдеш като Херефонт, без разлика.

СТРЕПСИАД
Ще бъда, значи, полумъртъв, беден аз!

СОКРАТ
Я стига дрънка! Но сега последвай ме
насам по-бързо.

СТРЕПСИАД
Първо дай в ръцете ми
едно кравайче с мед. Защото страх ме е,
като че слизам при Трофоний, в дупката.

СОКРАТ
Върви! Какво се маеш там край портата?

Сократ и Стрепсиад влизат в мислилището.

[Cocaine`]

ПАРАБАЗА

ХОР

Хайде, върви, честит да бъдеш
с твоята смелост.
Нека щастлив бъде тоя мъж,
дето на своята възраст,
толкоз напреднала вече,
желае да обагри своята
природа с нови и нови знания
и се заеме с мъдрост.
Зрители, ще кажа пред вас
истината смело аз,
да, кълна се в бог Дионис,
който е хранител мой.
Ех, дано победя и тъй
бъда смятан за талант,
както аз пък виждам във вас
публика с изискан вкус,
а пък в тази комедия тук —
най-добрата си творба,
та поисках първо от вас
да се дегустира тя,
плод на толкоз труд! Ала бях
незаслужено надвит
от дръвници, груби мъже.
На, затуй осъждам вас,
мъдрите — нали зарад вас
тая драма съчиних!
Никога не ще изменя
на отличните сред вас.
Че откакто люде със вкус,
публика приятна нам,
одобриха моя „Добряк“,
също моя „Терсеняк“,
и подхвърлих свойто дете —
бях мома все още аз,
как тъй, аз, мома, ще родя? —
А пък друга го пое,
вий пък го приехте с любов
и го гледахте добре, —
оттогава имам от вас
залог, че сте честен съд.
Моята комедия днес
е като Електра — тя,
вижте я, дошла е при вас,
дири публика със вкус.
Ще познае само за миг
къдрите на своя брат
вижте колко скромна е тя!
Първо, тя не се яви
с кожена висулка отпред,
с член червен в самия край,
член дебел — да буди смеха
на момчетата в града.
Над плешивци тя се не смя,
срамни танци не игра!
Няма в нея оня старик,
който, като брътви стих,
удря с пръчка своя съсед,
за да скрие пошлостта.
Тя не тича с факли в ръце,
тя не вика: „Ох, уви!“ —
с вяра тук явява се тя
себе си и в свойта реч.
След като съм такъв поет,
аз не ходя дългокос,
аз не мамя зрителя свой —
два три пъти все с едно.
Не, измислям нови неща,
плод на поетичен дар,
в нищо не приличат си те
И са смешни до едно.
Клеон беше в своя зенит —
ритнах го в шкембето аз,
после падна той повален —
аз не го докоснах с крак.
Моите колеги, а те?
Даде им Хипербол коз —
тоя клетник с майка му те,
без да спират, сквернят и днес.
Евполид показва най-пръв
в драма своя „Марикас“,
в нея той, негодник такъв,
„Конниците“ присвоил,
прикачил им баба една,
кълчи се пияна тя,
образ стар, от Фриних познат,
как я морски звяр яде.
После пък Хермип обруга
пак Хипербол в своя стих,
вземайки при туй остроти
и сравнения от мен.
Който се разсмива при тях,
да не дири смях у мен!
Ако аз и мойте шеги,
се харесваме на вас
вас ще смятат в бъдните дни
за съдии с ум и вкус

Строфа

Царя на всички богове,
Зевса всевишен и велик,
в нашия хор призовавам,
още — могъщия вожд, господар на тризъбеца,
който земя и солено море
яростно раздвижва;
Също преславния татко наш, Етера
най-многотачен, хранител на всичко живо,
и бога със конете, който
обгръща със лъчи пресветли
земната твърд, великото божество,
сред богове и смъртни.

Вие, зрители премъдри, тук внимавайте сега.
Ние сме онеправдани и открито ви корим.
Че от всички богове сме най-добрите за града,
а единствените ний сме незачетени от вас,
ний — макар че ний ви пазим. Почне някаква война,
дето няма капка смисъл — ний гърмим или ръмим.
После, след като избрахте Пафлагонеца-кожар,
този враг на боговете, за стратег, тогава ний
свихме вежди в страшен ропот: „блесна мълния със гръм“,
месечината напусна пътя си, а Слънчо сви
накъм себе си фитила и отказа начаса
да ви свети по-нататък, ако Клеон бъде вожд.
Вие все пак го избрахте, казва се, че глупостта
е присъща на града ни. Ала боговете бдят
и към по-добро обръщат грешките ви всеки път.
Ползата от тази грешка лесно ще посочим ний.
Заловете тая чайка Клеон в кражба и рушвет,
па сложете на врата й прангите, тогава пак,
според обичая древен, всяка грешка, всяко зло
към добро ще се обърне за изгода на града.

Антистрофа

Фебе велик, до мен бъди,
делоски боже! Ти над Кинт
с острото било владееш!
Също и ти, о блажена богинъо, със златния
ефески дом, дето славят те в хор
младите лидийки.
Също и ти, наша местна владичице,
градозащитна Атино с егидата страшна!
И ти, парнаски властелине,
блестящ под боровите факли,
между делфийските вакханки, водачо
на шествията, Бакхе!

Тъкмо готвехме се ние да потеглим нанасам,
и насреща ни — Луната. Каза да ви съобщим —
първо, поздрав на Атина и Атинския съюз;
второ, каза, че се сърди, че сте се отнесли зле
с нея, дето ви помага не на думи, а с дела.
Факли за по драхма всеки месец ви спестява тя,
та, излизайки от вкъщи вечер, казвате така:
„Робе, не купувай факла, има лунна светлина!“
казва, че и много други добрини ви прави тя.
Но погрешно вий броите дните, хаос е у вас,
тъй че, казва, боговете й се карат всеки път,
щом се върнат у дома си, неполучили обяд,
тъй като по свойта сметка сбъркват празничните дни.
Често пък, когато ние, боговете, в знак на скръб
постим, помнейки смъртта на Мемнон или Сарпедон,
вие правите възливки и се смеете. Затуй,
след като Хипербол стана член на Верския съюз,
ний венеца му отнехме: тъй ще знае по-добре,
че ще трябва по Луната да пресмята свойте дни.

[Cocaine`]

ВТОРИ ЕПИЗОД
От мислилището излиза Сократ

СОКРАТ
Заклевам се в Диханието, в Хаоса
и Въздуха. Не съм видял в живота си
такъв простак, тъпак, дръвник, безпаметен!
Захване се да учи дребни хитрости,
а ги забравя още ненаучени!
Но я да го извикам вън на светлото.
Къде е Стрепсиад? Ела с леглото си!

СТРЕПСИАД
Не дават да го нося дървениците.

СОКРАТ
Сложи го тук и напрегни внимание.

СТРЕПСИАД
На!

СОКРАТ
Ха сега, какво ще учиш по-напред
от туй, което не си учил никога?
Граматиката? Ритмите? Размерите?

СТРЕПСИАД
Размерите, по моему, че тези дни
житар ми резна две кила от житото.

СОКРАТ
Не питам туй, а кой размер е по-добър —
триметърът ли или тетраметърът.

СТРЕПСИАД
За мене няма по-добро от крината.

СОКРАТ
Човече, дрънкаш глупости!

СТРЕПСИАД
Аз бас държа,
че крината е равна с тетраметъра.

СОКРАТ
Да опустееш, селяндур невежествен!
Но бързо можеш да научиш ритмите.

СТРЕПСИАД
Как с ритмите ще припечелвам хляба си?

СОКРАТ
Ще бъдеш, първо, духовит със хората,
когато разумяваш кой от ритмите
е боен танц и кой е танц на пръстите.

СТРЕПСИАД
На пръстите ли? Зная го.

СОКРАТ
Кажи го, де!
Кой друг, ако не бъде, ето, този пръст?

(Показва показалеца си.)

СТРЕПСИАД
Преди, когато бях дете, бе този на.

(Показва средния си пръст.)

СОКРАТ
Простак, тъпак!

СТРЕПСИАД
Ами че аз, нещастнико,
не ща това да уча.

СОКРАТ
А какво тогаз?

СТРЕПСИАД
Оная реч, оная, най-неправата.

СОКРАТ
Но първо ще научиш други работи:
кои четириноги са от мъжки род?

СТРЕПСИАД
Ма зная ги аз мъжките, че луд ли сам?
Овенът, бикът, кучето, петелът и…

СОКРАТ
Видя ли, че грешиш! „Петелът“! Може ли
за мъжкото „петел“, че и за женското?

СТРЕПСИАД
Как тъй?

СОКРАТ
Как тъй ли? Ха! „Петел“ и пак „петел“!

СТРЕПСИАД
Да, тъй е. Но как трябва да му казваме?

СОКРАТ
„Петел“ — едното, а „петлица“ — другата.

СТРЕПСИАД
„Петлица“? Тъй! Заклевам се във Въздуха!
Че само за това ти поучение
добре ще да напълня нощъвите ти.

СОКРАТ
Как, „нощъвите“? Мъжки или женски род?
Наричаш мъжко женското!

СТРЕПСИАД
Че как така?
„Нощъв“ ли казвам аз?

СОКРАТ
„Нощъв“, разбира се,
тъй както „Клеоним“.

СТРЕПСИАД
Но обясни ми го.

СОКРАТ
„Нощъв“ и „Клеоним“ са от еднакъв род.

СТРЕПСИАД
Но, драги, Клеоним си няма никакъв
„нощъв“, ами си меси в кръгла чутура!
Но как ще трябва да му викам в бъдеще?

СОКРАТ
Е, как! „Нощва“, като „Сострата“, ясно е.

СТРЕПСИАД
„Нощва“ ли? Мигар женско?

СОКРАТ
Да, да, правилно.

СТРЕПСИАД
„Нощва“ и „Клеонима“, значи, казваме!

СОКРАТ
Ще учиш още имената, личните —
кои са мъжки и кои са женски род.

СТРЕПСИАД
Аз знам кои са женски.

СОКРАТ
Ха кажи ми ги.

СТРЕПСИАД
Лизила, Клитагора и Деметрия.

СОКРАТ
Ами кои са мъжките?

СТРЕПСИАД
Безброй са те:
Мелезий, Филоксен, Андрей, Перикъл и…

СОКРАТ
Но мъжки ли са всички те, негоднико?
СТРЕПСИАД
За вас не са ли мъжки, а?

СОКРАТ
Как, срещайки
на пътя си Андрей, ще му извикаме?

СТРЕПСИАД
Хм, как ли? Тъй: „Андрея бе, ела насам.“

СОКРАТ
Ха тъй! „Андрея“! Ами той жена ли е?

СТРЕПСИАД
Не е ли право тъй? Войник отиде ли?
Какво ще уча всеизвестни работи?

СОКРАТ
А, нищо… Хайде лягай тук…

СТРЕПСИАД
Защо това?

СОКРАТ
… и помисли по своите си работи.

СТРЕПСИАД
Не, моля те, не тук. Но щом потребно е,
ще ги обмислям, като легна наземи.

СОКРАТ
Не може другояче.

СТРЕПСИАД (ляга)
Ох, нещастен аз!
Ох, как ще ме накажат дървениците!

Сократ влиза в мислилището.

ХОР

(към Стрепсиад)

Строфа

Хайде, мисли,
гледай навред,
мислите събери си,
задълбочи се!
А пък стигнеш ли до безизходица,
прескачай бързо
на друга мисъл,
ладък сън очите ти да не знаят.

СТРЕПСИАД
Ох, леле! Ох, леле!

ХОР
Какво ти е? Страдаш ли?

СТРЕПСИАД
Умирам, ох! Излизат от леглото ми
и страшно хапят дърве… коринтийците!
Разкъсаха краката ми,
погълнаха душата ми,
проядоха месата ми,
изтръгнаха мъдата ми —
та ей бедата ми!

ХОР
Недей се вайка толкова!

СТРЕПСИАД
Ала как? Че нали
и парата ми хвръкна, и здравето, ах,
и душата ми хвръкна, и чехлите с тях,
и отгоре на всичките тези беди
тук на стража седи —
та насмалко и сам аз да хвръкна!

Сократ излиза от мислилището.

СОКРАТ
Хей, ти там? Размишляваш ли?

СТРЕПСИАД
Разбира се,
че да.

СОКРАТ
Какво е твойто размишление?

СТРЕПСИАД
Какво ли ще оставят дървениците от мен.

СОКРАТ
Пък да пукнеш!

СТРЕПСИАД
Драги, пукнал съм.

ХОР
Не се глези, а се завий по-хубаво.
Ще трябва да измислим отървителна
измама.

СТРЕПСИАД
Кой ще ме завие с кожа от
„офне“, а в нея хитрост отървителна?

СОКРАТ (тихо)
Да видя първо какво прави старецът.

(Към Стрепсиад.)

Хей, спиш ли?

СТРЕПСИАД
Аз ли? А, не, не, заклевам се!

СОКРАТ
Държиш ли нещо?

СТРЕПСИАД
Аз ли? Не.

СОКРАТ
Съвсем ли не?

СТРЕПСИАД
Да, нищо, само членът е в ръката ми.

СОКРАТ
Я бързо се увий, за размишляване!

СТРЕПСИАД
Върху какво? Сократе, обади ми го.

СОКРАТ
За туй, което искаш сам, кажи ми го.

СТРЕПСИАД
Ти чу сто пъти моето желание —
да не изплащам дълговете никому.

СОКРАТ
Добре увий се. Разсечи идеята
на тънко, раздели, обгледай правилно
парченцата и размисли над своите
въпроси най-внимателно.

СТРЕПСИАД
О, беден аз!

СОКРАТ
Не бой се. Затруднен от мисъл някаква,
мини край нея. След това разгледай я
повторно и я претегли внимателно.

СТРЕПСИАД
Сократчо, мили!

СОКРАТ
Казвай, старче, слушам те.

СТРЕПСИАД
Идея срещу плащане на дългове!

СОКРАТ
Да чуя!

СТРЕПСИАД
Но кажи, ако…

СОКРАТ
Какво — ако?

СТРЕПСИАД
Ако си купя тесалийска вещица
и през нощта сваля луната, после пък
я туря като огледалце в някакво
калъфче кръгло, да стои заключена…

СОКРАТ
Каква ще ти е ползата?

СТРЕПСИАД
А, ползата?
Ако луната не изгрява повече,
не ще изплащам лихви.

СОКРАТ
Ама как тъй?

СТРЕПСИАД
Тъй. Лихвите се плащат ежемесечно.

СОКРАТ
Добре. Ще ти предложа нещо смислено.
Ако те съдят да платиш пет хиляди,
как би могъл да анулираш делото?

СТРЕПСИАД
Как? Как? Не знам. Но да помисля мъничко.

СОКРАТ
Недей въртя идеята край себе си,
пусни ума си да лети из въздуха,
тъй както хвърка, вързан с нишка, бръмбарът.

СТРЕПСИАД
Открих отличен ход за анулиране,
и ти ще го приемеш.

СОКРАТ
И какъв е той?

СТРЕПСИАД
Навярно ти си виждал у билкарите
един красив прозрачен камък, огъня
запалват с него.

СОКРАТ
А, разбрах. Кристалът ли?

СТРЕПСИАД
Да, да. Какво би рекъл, да го взема аз,
когато тъкмо искът пише писарят,
че да застана тъкмо отдалеч, към слънцето,
и тъй да разтопя на иска буквите?

СОКРАТ
Прекрасно е, заклевам се!

СТРЕПСИАД
Ох, радвам се,
че анулирах дело за пет хиляди!

СОКРАТ
Ха хващай бързо и това.

СТРЕПСИАД
Какво е то?

СОКРАТ
Да отклониш присъдата по делото,
което губиш,нямайки свидетели.

СТРЕПСИАД
Това е просто, лесно.

СОКРАТ
Казвай.

СТРЕПСИАД
Казвам го:
додето се разглежда предпоследното,
обесвам се, преди да са ме викнали.

СОКРАТ
Не каза нищо.

СТРЕПСИАД
Вярвай бога, тъй си е.
Че кой ще води дело срещу мъртвия?

СОКРАТ
Глупак! Не ще те уча вече, махай се!

СТРЕПСИАД
Ама защо? Недей, Сократе, моля те!

СОКРАТ
Научиш нещо и след миг — забравиш го!
Добре, кажи, какво учи в началото?

СТРЕПСИАД
Да видя… хм… в началото… в началото…
Туй, дето месим хляба, как се казваше?
Ох, как се казваше?

СОКРАТ
Е, хайде поврага
отивай, старче тъпо и загубено!

СТРЕПСИАД
Сега какво ще стане с мен, злочестият,
загивам без езиково извъртане!
Но вие посъветвайте ме, Облаци!

ХОР
И ние, старче, ще те посъветваме,
ако си имаш син отгледан, пращай го
да учи вместо тебе тези работи.

СТРЕПСИАД
Да, имам син, добър е той, и хубав е,
ала не ще да учи. Та кажи сега!

ХОP
И ти търпиш?

СТРЕПСИАД
Пращи от здраве, снажен е,
по майка той е от жена разглезена.
Но ще вървя при него и, откаже ли,
ще го натиря от дома, решено е!

(Към Сократ.)

Но влез дома и ме почакай мъничко.

(Влиза в къщата си.)

Антистрофа

Чувстваш ли сам
колко блага
само чрез нас ще имаш,
не и от друг бог?
О, готов е на всичко, каквото му кажеш да стори!
А ти, додето тоя човек е смаян и явно възбуден,
го обръсни
много добре
още сега.
Хайде, че те,
тези неща,
често търпят обрати.

Сократ влиза в мислилището.

[Cocaine`]

ТРЕТИ ЕПИЗОД

СТРЕПСИАД (блъска сина си)
В Мъглата кълна се, напущаш къщата!
върни, гризи колоните на вуйчо си!

ФИДИПИД
Бре, татко! Но какво ти се е случило?
вълна се в Зевса, ти не си на себе си!

СТРЕПСИАД
Я гледай, гледай! Зевса! Що за глупости!
Във Зевса вярва, а пък гледай боя му!

ФИДИПИД
Ала защо се смееш тъй?

СТРЕПСИАД
Помислих си:
я виж-детенце, вярва в стари приказки!
Ала ела да чуеш нещо повече,
и да ти кажа друго-него знаеш ли,
човек ще станеш. Но не казвай никому.

ФИДИПИД
Добре, какво?

СТРЕПСИАД
Закле се в Зевса, тъй ли е?

ФИДИПИД
Да, тъй.

СТРЕПСИАД
Но гледай, благо е науката!
Не съществува, Филипиде, Зевс!

ФИДИПИД
А кой?

СТРЕПСИАД
Прогонил Зевса, цар е вече Вихърът.

ФИДИПИД
Какви ги дрънкаш?

СТРЕПСИАД
Знай, това е истина.

ФИДИПИД
И кой твърди това?

СТРЕПСИАД
Сократ, мелиецът,
и Херефонт, а познава стъпките
на бълхите.

ФИДИПИД
И ти си щур дотолкова,
че вярваш на безумни?

СТРЕПСИАД
Дръж езика си,
не казвай нищо лошо за отличните
и умни люде. От пестовност никога
те нито са се стригали, ни мазали,
не са на баня ходили. А ти на мен
прахосваш, като на умрял, имотите.
Не, тръгвай вместо мен на обучение!

ФИДИПИД
При тях какво добро ще усвои човек?

СТРЕПСИАД
Какво ли? Всичко мъдро за човеците.
Ще разбереш, че си тъпак невежествен.
Но ето тук почакай ме за мъничко.
(Влиза в къщата си.)

ФИДИПИД
Какво да правя с този полудял баща?
На съд да го предам за невменяемост?
Да кажа лудостта му на гробарите?

СТРЕПСИАД

(връща се, като носи по една птица във всяка ръка)

Ти как наричаш ей това, е? Казвай де!

ФИДИПИД
Е, птица.

СТРЕПСИАД
Харно. Ами ей това на, хе?

ФИДИПИД
Че птица!

СТРЕПСИАД
Двете „птица“? Ама смешен си!
За в бъдеще недей тъй. Тази, първата,
„петел“ наричай, а „петлица“ — втората.

ФИДИПИД
„Петлица“? Ти научи тези мъдрости
одеве като влезе при гигантите?

СТРЕПСИАД
И много други! Ала всичко учено
тозчас забравих поради годините.

ФИДИПИД
Затуй ли си изгубил и наметката?

СТРЕПСИАД
Не я изгубих, ами изпремислих я.

ФИДИПИД
Къде ти са обущата, безумецо?

СТРЕПСИАД
Като Перикъл жертвах ги „за работа“.
Но, хайде, тръгвай, да вървим! И, слушайки
баща си, сбърквай. Спомням си как някога
ти, шестгодишен, бъбреше. Послушах те
и с първата пара съдийска купих ти
една колца за Зевсовите празници.

ФИДИПИД
Но да не се разкаеш с времето!

СТРЕПСИАД
Добре, че ме послуша.

(Вика.)

Ей, Сократе бе!
Излез! Сина си аз ти водя, ей го на,
склоних го силом.

СОКРАТ
Той е още мъничък
И необучен да виси във кошница.

ФИДИПИД
Дано набучен да стърчиш на колеца.

СТРЕПСИАД (тихо)
Е, поврага! Проклинаш си учителя!

СОКРАТ
На, виж това стърчиш е произнесено
тъй глупаво, с уста широко зинала!
Как може да се справи той с извъртане,
с нападка и с наперен довод? Все таки
Хипербол го научи за две хиляди.

СТРЕПСИАД
Не бой се, обучавай го, схватлив е той.
Детенце беше още, ей на тонинко,
дома строеше къщички и кораби,
и кожени колички изработваше,
и жаби — чудо! — от кори си дялкаше.
Но гледай да научи двата довода —
и силния, каквото е, и слабия,
чрез който може да се гътне силният!
В противен случай непременно кривия.

СОКРАТ
Ще учи, като чуе двата довода.
Отивам си.

СТРЕПСИАД
Помни едно:на всякакви
правдиви думи да отричаш правото.

Сократ влиза в мислилището. Оттам излизат Правият довод и Кривият довод

[Cocaine`]

АГОН

ПРАВИЯТ ДОВОД
Покажи се де, хайде, минавай напред,
да те види народът, нахалник такъв!

КРИВИЯТ ДОВОД
О, върви дето искаш! Пред тази тълпа
ще те смачкам по-лесно със своята реч!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Ще ме смачкаш? Че кой си ти?

КРИВИЯТ ДОВОД
Довод.

ПРАВИЯТ ДОВОД
Но слаб.

КРИВИЯТ ДОВОД
Ала пък ще те гътна, макар да твърдиш,
че от мене си по-добър.

ПРАВИЯТ ДОВОД
Хайде де, как?

КРИВИЯТ ДОВОД
Изнамирайки нови мотиви безчет.

ПРАВИЯТ ДОВОД
И причина подобни неща да цъфтят
са ей тези глупци!

(Посочва публиката.)

КРИВИЯТ ДОВОД
Не глупци! Мъдреци!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Ще те смажа без жал!

КРИВИЯТ ДОВОД
Хайде казвай, с какво?

ПРАВИЯТ ДОВОД
Чрез правдиви слова.

КРИВИЯТ ДОВОД
А пък аз ще оборвам с оспорваща реч
и твърдя: няма никаква правда в света.

ПРАВИЯТ ДОВОД
Няма правда, твърдиш?

КРИВИЯТ ДОВОД
Че къде е, кажи!

ПРАВИЯТ ДОВОД
В боговете е тя.

КРИВИЯТ ДОВОД
Ако имаше правда, то как така Зевс
не загина, подир като своя баща
окова?

ПРАВИЯТ ДОВОД
Ба-ба-ба, злото тръгва напред,
прилошава ми! Я ми подайте леген!

КРИВИЯТ ДОВОД
Ти си глупав дъртак и замаян чудак!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Ти си тип развратен и без капчица срам!

КРИВИЯТ ДОВОД
Туй са рози за мен!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Ти си долен смешник!

КРИВИЯТ ДОВОД
Туй е лилиев цвят!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Ти си мръсен катил!

КРИВИЯТ ДОВОЛ
Без да искаш, със злато покриваш ме ти!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Не, това се наричаше по-рано кал!

КРИВИЯТ ДОВОД
А пък днеска за мене украса е то!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Ти си страшен нахал!

КРИВИЯТ ДОВОД
А пък ти — овехтял!

ПРАВИЯТ ДОВОД
И по твоя вина
от училище бягат децата сега,
но атинците някога ще разберат
на какво обучаваш глупците у нас!

КРИВИЯТ ДОВОД
Ти живееш във смрад!

ПРАВИЯТ ДОВОД
А пък ти си богат.
Ала по-рано ходеше просяк с торба,
пред народа разправяше, че си Телеф,
и от тая торба
Панделетова мъдрост гризеше, нали?

КРИВИЯТ ДОВОД
Ей, че умен си бил…

ПРАВИЯТ ДОВОД
Ей, че гламав си бил…

КРИВИЯТ ДОВОД
… като казваш това.

ПРАВИЯТ ДОВОД
… и градът те търпи.
и ти дава храна,
за да сееш развала сред наште деца!

КРИВИЯТ ДОВОД
Ти тогава не ще учиш, много си вехт!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Само аз, ако трябва да бъда спасен-
да не се занимава с глупашки брътвеж!

КРИВИЯТ ДОВОД

(към Фидипид)

Нека той си лудее, при мене ела!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Само с пръст го допри, и ще видиш тогаз!

ХОР
Хайде, слагайте край на борби и псувни.

(Към Правия довод.)

Покажи на какво обучаваше ти
старовремските люде.

(към Кривия довод.)

А ти защити
свойта нова наука, та той да реши,
като чуе как двамата спорите, кой
да му бъде учител оттук натам.

ПРАВИЯТ ДОВОД
Да, аз искам това.

КРИВИЯТ ДОВОД
И аз искам това.

ХОР
Хайде, кой ще говори от двама ви пръв?

КРИВИЯТ ДОВОД
Ще му дам преднина.
А пък после, когато си каже речта,
срещу него със мънички нови словца
и с идеи ще почна да стрелям. Накрай
осмели ли се гък да ми каже дори,
той, надупчен в лицето и в двете очи,
гаче стършел го жилил, ще падне и тъй
ще загине под моите мисли!
ХОР

Строфа

Е,хайде сега
двамата те
с вяра в изкусни речи,
във мисъл и ум,
в мъдри слова,
нека чрез спор покажат
от двамата тях
кой по-добре
говори.
Да, настъпи
часът на мъдростта, за нея
мойте приятели добри
в битка велика влизат.

(Към Правия довод.)

Хайде ти, увенчалият наште деди с многобройни качества редки,
дай да чуем гласа ти, със който си горд, и кажи ни за своята същност.

ПРАВИЯТ ДОВОД
Е, добре, ще ви кажа за стария ред възпитателен, как беше с него
преди време, когато с правдиви слова аз цъфтях и вирееше мъдрост.
Преди всичко не биваше в прежните дни нито гък от дете да се чуе,
после всички деца от една махала към учителя тръгваха мирно,
почти голи, на групи, на групи, дори ако падаше сняг на парцали.
После, без да преметнат крак върху крак, те започваха песен, например:
„Ти, Паладо, рушителко на градове“ или „Вик надалече се носи“,
и я пееха по музикалния строй, наследен от бащите им слани.
Ако някой решеше да стори шега или правеше смешни извивки,
като тези, които изкуствено днес ги извиват по Фринисов пример,
за това получаваше здраво дърво, че със музите смешки си правел.
А в палестрата седнали, трябваше те да проточват нозете си, тъй че
да не дават възможност на външни лица да гледат неща неприлични.
След това, като ставаха, трябваше пак да заглаждат игрищния пясък,
и внимават да няма по него следи съблазнителни за педерасти.
По-надолу от пъпа си никой младеж се не мажеше с масло тогава,
та по срамните части се виеше мъх, свеж и нежен като на дюля.
Не отиваше никой с преправен гласец, с интонации меки и нежни,
на любовника да се предлага самин, да му хвърля пленителен поглед.
А на обед не бе позволено дете да грабне най-вкусната ряпа,
да посяга за целина и магданоз пред очите на по-стари хора,
да е лакомо, да се кикоти със глас или крак върху крак да прехвърля.

КРИВИЯТ ДОВОД
Старовремски неща от Диполиев ден, чак до горе със златни щурчета,
със Кедидови песни и с биче клане!

ПРАВИЯТ ДОВОД
То е тъй, но това са нещата,
чрез които системата моя успя да роди маратонските воини.
А ти учиш сегашната наша младеж да се гуши от рано в наметки,
и умирам от яд, като видя момци да играят военния танец,
като вдигнат над пъпа си бойния щит и не щат и да знаят Палада.

(Към Фидипид.)

Затова ти, момчето ми, мен избери за учител-Правдивия довод,
и ще свикнеш да мразиш пазарската глъч, да отбягваш от шумните бани,
да изпитваш пред срамни деяния срам, при насмешка да пламваш от ярост,
да се вдигаш почтително, като съзреш някой възрастен да приближава,
да не се държиш грубо със майка, с баща, нито други позорни постъпки
да допускаш, защото чрез тях ще петниш красотата на своето име,
да не влиташ във къща на лека жена, да не би, като зяпаш по нея,
да те тупне със ябълка малко курве и затрие добрата ти слава,
да не тровиш със своята реч възрастта, от която грижовно си гледан.

КРИВИЯТ ДОВОД (Към Фидипид.)
Ако ти на това му повярваш, момче, ще ти станат прилика, повярвай,
синовете на наш Хипокрит, и градът ще ти вика „синчето на мама“.

ПРАВИЯТ ДОВОД
Не, обратното, бляскав и свеж като цвят, ще прекарваш по спортни игрища
и не ще дрънкаш плоски заядки навред по площада, тъй както е днеска,
и не ще бъдеш влачен по разни делца на циции, клеветници, менти,
а ще слизаш в оназ Академия там, под маслините свети ще тичаш,
на главата с тръстиков венец, а до теб ще се движи връстникът ти мъдър
и ще дихаш на тис, на спокоен живот, на топола със сребърни листе,
ще се радваш на ведрия пролетен ден, в който бряст и топола си шепнат.
И постъпиш ли както съветвам те аз
и към тези неща си отправиш ума,
ти ще имаш навек
и бляскава кожа, и мощни гърди,
и плещи широки, и сдържан език,
и задник развит, и мъничък член,
и решения дълги, и ти ще склониш
всеки срам да приемаш за нещо добро,
а доброто за срам, и ще бъдеш молепсан при всичко това
от разврата на Антимаха.

ХОР

Антистрофа

О, ти вдълбочен
цял в мъдростта
славна и несломима,
във твоята реч
благия цвят,
мъдрият прав сияе.
Да, бил е благат
людският род
в харното старо време.

(Към Кривия довод.)

Та ти, с изтънчената муза,
трябва да кажеш възглед нов —
твоят противник блесна!

Май трябват ти насреща му страхотни аргументи,
за да свалиш противника и да не ти се смеят.

КРИВИЯТ ДОВОД
Горя от нетърпение отдавна и желая
да срина всички възгледи с обратни аргументи.
Защото съм наречен аз от учените люде
Слаб довод или Крива реч, затуй че пръв захванах
законите и правото с мотиви да оспорвам.
А то — то струва повече от цял товар със злато:
залавяш се за слабата страна и побеждаваш!

(Към Фидипид.)

Я гледай как науката на тоя ще оборя!
Той казва, че не бивало да вземаш топла баня!

(Към Правия довод.)

Защо си против топлата вода, че я отричаш?

ПРАВИЯТ ДОВОД
Защото е страхотно зло и прави слаб човека.

КРИВИЯТ ДОВОД
Почакай. Ето, хванах те и няма да избягаш.
Сред синовете Зевсови, кажи, кого почиташ
като човек с юначен дух и с подвизи безбройни?

ПРАВИЯТ ДОВОД
Не бих поставил никого по-горе от Херакъл.

КРИВИЯТ ДОВОД
А знаеш ли Хераклови студени бани нейде?
А той бе най-юначният.

ПРАВИЯТ ДОВОД
Това е, да, това е,
което прави банята претъпкана с младежи,
заети с бръщолевене, палестрата пък-празна!

КРИВИЯТ ДОВОД
Стоели по площадите — кориш ги! Аз ги хваля!
Да беше нещо лошаво, не би представил Омир
как Нестор и героите говорят по площади!
Сега да видим речите — той казва, на младежа
не трябват упражнения в речта, а аз — обратно.
Почтеността му трябвала! Това е втора грешка.
Ама че ти видял ли си човек да е постигнал
облага чрез почтеност, бре? Кажи, опровергай ме!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Мнозина. С туй си качество Пелей получи меча.

КРИВИЯТ ДОВОД
Ха, меча? Смешна работа, получил меч, горкият!
Ами Хипербол с лампите? Чрез своята развала
получи много хиляди, не меч, кълна се в Зевса!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Пелей с почтеността си взе Тетида за съпруга.

КРИВИЯТ ДОВОД
А тя пък изостави го! Не беше грубиянин,
Не бе добър в постелята, не бодърстваше нощем,
а пък жената — ще й се…Но ти си стара кранта!

(Към Фидипид.)

Ти помисли, момчето ми — за всичко туй, което
е в скромността, от толкова наслади се лишаваш:
жени, момчета, ядене и пиене, закачки.
Безсмислен е животът ти, ако това ти липсва.
Сега да видим нуждите на нашата природа.
Сгрешил си, курварувал си, но ето че те хванат.
Загубен си! Че словото ти липсва! А при мене —
играй и скачай, радвай се, за срам не смятай нищо.
И хванат ли те с някоя, ще кажеш на мъжа й,
че нямаш престъпление — на Зевса позови се:
и той е бивал победен от Ерос и жените,
а ти си смъртен, можеш ли да надвиваш бога?

ПРАВИЯТ ДОВОД
Ако му тикнат ряпата и с пепел го ощавят?
Какъв ще му е доводът, че той не е развратник?

КРИВИЯТ ДОВОД
Че и развратник нека бъде, зле ли е?

ПРАВИЯТ ДОВОД
Че от това по-лошо нещо има ли?

КРИВИЯТ ДОВОД
Ами ако те победя и в този пункт?

ПРАВИЯТ ДОВОД
Какво? Ще млъкна.

КРИВИЯТ ДОВОД
Хайде, отваряй ми.
Какви са адвокатите?

ПРАВИЯТ ДОВОД
Развратници.

КРИВИЯТ ДОВОД
Съгласен съм.
Добре, ми трагиците?

ПРАВИЯТ ДОВОД
Развратници.

КРИВИЯТ ДОВОД
Признаваш ли,
че отговаряш глупаво?
А повечето зрители?
Добре ги виж!

ПРАВИЯТ ДОВОД
Е, виждам ги.

КРИВИЯТ ДОВОД
Какво видя?

ПРАВИЯТ ДОВОД
Че повечето, бога ми,
са пак развратни. Зная го
и този тук, и онзи там,
и онзи, дългокосия.

КРИВИЯТ ДОВОД
А изводът?

ПРАВИЯТ ДОВОД (към публиката)
Сразен съм, о, развратници!

(Обръща се към Сократовото мислилище.)

Вземете ми наметката,
заклевам ви —
към вас ще се прехвърля!

(Влиза в мислилището.)

КРИВИЯТ ДОВОД (към Стрепсиад)
Какво сега? Ще вземеш ли момчето си,
или да ти го уча на ораторство?

СТРЕПСИАД
Учи го, и наказвай го, и все помни
добре да го настроиш. От една страна,
за мънички дела;от друга, моля те,
му дай чене за по-големи работи.

КРИВИЯТ ДОВОД
Добре, софист ще си го вземеш опитен!

ФИДИПИД
По-скоро, мисля, блед и за окайване!

ХОР
Сега вървете.

Правият довод и Кривият довод влизат в мислилището.
(Към Стрепсиад.)

мисля си, че има да се каеш.

(Към публиката.)

Искаме сега да кажем на съдиите какво

ще спечелят, ако с право глас за този хор дадат.

Преди всичко, ако ниви преоравате, то дъжд

най-напред за вас ще пратим, а за другите — подир.

После, ние ще ви пазим и реколта, и лозя —

нито суша да ги мъчи, нито прекомерен дъжд.

Ала ако някой смъртен нас, богините, презре,

да внимава колко много зло от нас ще претърпи.

От земята си ни вино, нито плод ще има той.

Тъкмо като ще покарат и маслини, и лози.

Те пресечени ще бъдат — с прашки ще ги поразим.

Видим ли, че прави тухли, ще захванем да валим;

покрива му керемиден ще разбием е едър град.

И зажени ли се сам той, или близък, или свой,

ще валим от мрак до утро, тъй че да предпочете

да живее във Египет, вместо да присъжда зле.

[Sponsored content]